Стих: С коливо изхрани Тирон Града, правейки осквернената храна непотребна.
На този ден, първата събота от Великия пост, празнуваме преславното чудо с коливото на светия и славен великомъченик Теодор Тирон.
Когато след Констанций, сина на Константин Велики, скиптърът
на империята завзел престъпникът Юлиан, който се отвърнал от Христа към идолослужението,
срещу християните се повдигнали най-страшни гонения – и явни и прикрити. Този
безбожник, след като видял, че няма никаква полза, прекратил откритото и
нечовешко измъчване на християните - от срам, а също и от страх, че
мнозинството от народа ще се присъедини към тях – и замислил, бидейки хитър и
безчестен, да ги оскверни по някакъв друг начин, но тайно. И затова, като
разбрал, че нашият Христов народ е особено ревностен към чистотата и се посвещава
Богу през първата седмица на светия Пост, повикал управителя на Константинопол и
му заповядал да премахне от пазара всички обичайни стоки, хляб и напитки, които
се продават там, и да предложи други, предварително смесени с кръвта на
жертвите му и осквернени от тази смес, така че тези, които ги купуват по време
на очистването, да бъдат осквернени от самото начало на Поста. Градоначалникът веднага
привел заповедта в действие и из целия пазар доставил храните и напитките,
омърсени с кръвта на идолските жертви и други осквернения.
Но всевиждащото Божие око, което улавя мъдрите в тяхното
хитруване (1 Кор. 3:19) и освен това се грижи за нас, Неговите служители,
разгадало и подлите планове на този престъпник. Бог изпратил своя великомъченик
Теодор, наречен Тирон по принадлежността му към младите воини-новобранци, при Цариградския
архиепископ Евдоксий (макар и придобил този пост по неправеден начин, бидейки
неправомислещ и неправославен*). И той, явявайки му се не насън, а наяве, му казал:
„Стани колкото се може по-скоро, събери Христовото стадо и строго нареди да не
се купува нищо от това, което се предлага на пазара, защото е осквернено с
кръвта на идолските жертви от нечестивия цар.“ Когато епископът в недоумение
попитал как тези, които нямат вкъщи запас от храни, да не си купуват от това,
което се предлага на пазара, светецът му казал да им облекчи недостига на
храна, като им даде коливо. А оня, оставайки в невежество и съмнение, започнал
да разпитва какво е това „коливо“. Великият Теодор му отговорил: „Това е варено
жито, както е прието у нас в Евхаита да се нарича.“ Когато патриархът го
попитал: „Кой си ти, който толкова много се грижиш за тези, които се наричат християни?“,
светецът веднага казал: „Аз съм Теодор, мъченикът на Христа, изпратен сега при вас
като помощник от Него". Без повече да се бави, патриархът станал и обявил на
множеството видението, което получил, и постъпил както бил научен, опазвайки
стадото невредимо от коварството на врага и престъпника. А той, като видял, че
интригите му са разкрити и не са постигнали нищо, и че самият той е съвсем
посрамен, наредил обичайната храна отново да бъде изложена на пазара.
А когато първата седмица на Великия пост приключила,
Христовият народ, благодарейки на благодетеля и мъченика, в тази събота почел радостно
паметта му с коливо. Оттогава и ние, верните, сякаш подновявайки това чудо, за
да не бъде забравено делото на мъченика през годините, почитаме великия Теодор
с приготвяне на коливо.
Този великомъченик пострадал по времето на император
Максимиан, измъчван от нечестивия Вринга. След като му дали време за размисъл,
той изгорил храма на езическата богиня Кибела и раздал украшенията й на бедните.
И когато искали да го обърнат към езичеството чрез разговори и увещания да се
отрече от Христа, Теодор останал непоколебим. След като претърпял много мъчения,
той бил хвърлен в огнена пещ и без да претърпи никаква вреда, предал духа си на
Бога.
По неговите молитви, Христе Боже наш, помилвай ни и ни
спаси. Амин.
* Константинополският патриарх Евдоксий (360-370) е известен арианин. Защо св. Теодор Тирон се е явил на него? По същата причина, по която Бог е пратил пророчески сънища на фараона. Той, бидейки свръх-езичник и идолопоклонник, смятащ себе си за земен бог, получил два предупредителни съня за предстоящото първо изобилие, а после глад. Сънищата на фараона, според праведния Йосиф Прекрасни, който ги разтълкувал, били от Бога. Впоследствие, и египтяните-идолопоклонци и Йаков със синовете му оцелели при седемгодишната голяма оскъдица на храна. „Защото Бог оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни.“ (Мат.5:45). Евдоксий, който управлявал всички църкви в Константинопол, освен един домашен параклис, където се събирали за молитва православните, имал необходимите власт и влияние да съдейства за такова голямо дело по приготвянето на коливо, та да не би хората, включително и верните, по невнимание да вкусят от осквернените храни, напръскани с идоложертвена кръв.
Няма коментари:
Публикуване на коментар