.jpg)
Арий нарече Сина чужд
на същността на Отца, и самият той стана чужд на Божията слава.
В този ден, седмата неделя
след Пасха, празнуваме паметта на 318-те богоносни отци от Първия вселенски събор
в Никея по следната причина.
Понеже, възприемайки
нашата плът, Господ Иисус Христос по неизказан начин изпълнил целия Си промисъл
за нас и пак Се върнал на Престола на Отца, то светите мъже, желаейки да
покажат, че Божият Син наистина е станал съвършен Човек, и като такъв, а
едновременно и като Бог, Се е възнесъл и е седнал отдясно на величието на Отца
във висините, се събрали на този първи вселенски събор и изповядали, че Той е
единосъщен и равночестен на Бога Отца. Те установили тази неделя след славното
Възнесение, разширявайки празника с паметта за Събора на толкова много отци,
които проповядвали че в плът на истински Човек на небето Се е възнесъл истинският
Бог.
Този
събор се състоял при император Константин Велики, в двадесетата година от
неговото управление. След прекратяване на гоненията,
той управлявал първо в Рим, а след това през 5838-ма година от сътворението на
света създал всеславния Константинопол, наречен на негово име.
Тогава
започнали събитията, свързани с Арий. Той произхождал от Либия. Отишъл в
Александрия, където бил ръкоположен за дякон от свещеномъченик Петър
Александрийски и тогава уж започнал да се противопоставя на нечестивия Савелий (който
твърдял, че в Божеството има едно Лице, Което се проявява веднъж като Отец, друг
път като Син, а понякога като Свети Дух), но похулил Божия Син, обявявайки Го
за твар, създадена от нищо и чужда на Божественото достойнство, която се нарича
Премъдрост и Слово Божие само в преносен смисъл.
Докато Арий
богохулствувал по подобен начин, великият Петър видял Христос на светия престол
във вид на Младенец, облечен в разкъсана дреха. Той му казал, че Арий я е
разкъсал и тогава епископът отлъчил последния от свещения чин.
Когато
след Петър Александрийската катедра приел Ахил, той, въпреки обещанията си, възстановил
Арий и освен това го посветил в свещенически сан и го поставил начело на
Александрийската школа. След смъртта на Ахил, Александрийски патриарх станал Александър
и разбирайки, че Арий още богохулства и то повече от всякога, той го низвергнал
и отлъчил от Църквата чрез събор. Според Теодорит,
Арий учел, че Христос има променлива природа и бил първият, който избълвал
богохулството, че уж Господ е приел плът без душа и ум. В същото време Арий,
пише Теодорит, след като съблазнил мнозина в своето нечестие, се сближил с
епископите Евсевий Никомидийски, Павлин Тирски, Евсевий Кесарийски и други и се
противопоставил на Александър. Той пък, като известил писмено по цялата вселена
за Ариевото богохулство и неговото низвержение, подтикнал мнозина към отхвърлянето
му.
И тъй като Църквата била
обхваната от смут и мнозина, които искали да станат християни били възпирани
поради тези спорове, Константин Велики устроил така, че да събере от цял свят отците
в Никея и сам пристигнал там. И когато всички отци седнали, самият
Константин, принуден от тях, също седнал на събора, но не на царския престол, а
на място с по-ниско достойнство. И били повдигнати обвинения срещу Арий, който
заедно с всички негови съмишленици бил анатемосан, а Словото Божие било
провъзгласено от светите отци за единосъщно, равночестно и единославно с
Отца. Отците съставили и светия Символ на вярата до думите: „И в Светия
Дух...” (а нататък го допълнил Втория събор). Освен това Първият събор определил
кога и как трябва да празнуваме Пасхата Господя - не заедно с евреите, както бил
обичаят преди това. Отците също определили и двадесет правила, свързани с
църковното устройство. А накрая великият и равноапостолен Константин подписал
Символа на вярата с червени букви.
От
присъствалите свети отци, 232-ма били епископи и 86 свещеници, дякони и монаси -
общо 318 мъже. Най-известните от тях били Римският архиепископ Силвестър и
Константинополският Митрофан, който бил болен (тези двамата присъствали задочно,
чрез свои представители), Александър Александрийски с Атанасий Велики, тогава
архидякон, Евстатий Антиохийски, Макарий Йерусалимски, Осий, епископ на Кордоба,
Пафнутий Изповедник, Николай Мироточиви, Спиридон Тримитундски, който кръстил
там някакъв философ, побеждавайки го в спор, като посочил трите свойства на
слънцето. И когато по време на събора двама от
отците-архиереи се упокоили в Господа, Константин Велики, като положил
постановлението на светия Събор в ковчезите им и внимателно ги заключил, открил,
че по неизказаните Божии съдби и те са го одобрили и подписали.
В края на събора,
когато вече Цариград бил напълно завършен, Константин Велики призовал всички
тези свети мъже и те, като обиколили целия град, се молили усърдно да се утвърди
и да царува над останалите градове и чрез царски указ го посветили на Майката
на Бога Слово. И после всеки от светиите се върнал у дома си.
Но още преди кончината
на Константин Велики, когато той управлявал съвместно със сина си Констанций,
Арий дошъл при царя, заявявайки, че е оставил всички заблуди и иска да се съедини
с Божията Църква. Но той написал своето богохулство на плочка и тайно я
окачил на врата си, и сякаш подчинявайки се на Събора, биел с в гърди, удряйки
плочката и казвал, че приема това изповедание. И царят, разбира се,
наредил на Константинополския патриарх да приеме Арий в общение. Тогава
патриарх след Митрофан бил Александър, който, знаейки злия нрав на този човек,
се съмнявал и молел Бог да му открие дали е Негова воля да влезе в общение с
Арий. Когато наближило време за съслужението, молитвата му станала особено
гореща. Междувременно Арий, който се отправил към църквата, недалеч от тържището
усетил болки в стомаха и влязъл в градската тоалетна и там се пръснал, изсипвайки
всичката си вътрешност, по подобие на Юда за еднаквото предателство на Бога
Слово. И така, този, който откъсна Божия Син от същността на Отца, самият
той бил разкъсан и намерен мъртъв. Така Божията Църква се спасила от неговата пагубна
заблуда.
По молитвите на
светите 318 отци от Първия събор, Христе Боже наш, помилуй ни. Амин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар