Синаксар за Петдесетница

Стихове: В бурен вятър Христос раздава на апостолите Божествения Дух във вид на огнени езици.

Във великия ден Духът Се изля върху рибарите.

На този ден, осмата неделя след Пасха, празнуваме Светата Петдесетница в памет на слизането на Всесветия Дух в света, което се случва петдесет дни след Възкресението от мъртвите на нашия Господ Иисус Христос. Ние възприехме този празник от еврейските книги, защото точно както евреите празнували своята Петдесетница, почитайки числото седем и понеже получили Закона петдесет дни след Пасха, така и ние празнувайки петдесет дни след Пасхата, вместо закона получаваме Всесветия Дух, Който ни дава закон и ни наставлява на всяка истина, постановявайки това, що е угодно на Бога.

Трябва да се знае, че сред евреите имало три големи празника: Пасха, Петдесетница и Шатри.

Те извършвали Пасхата в памет на освобождението си от Египет и преминаването им през Червено море, защото "Пасха", на еврейски означава "преминаване". Този празник означава и нашето собствено преминаване и завръщане от мрака на греха към рая.

Евреите празнували Петдесетница за възпоменание на трудностите, които преживели в пустинята, където получили Закона, и как, чрез през много скърби стигнали до Обетованата земя, защото тогава се насладили на плодове, пшеница и вино. За нас пък този празник символизира трудностите, които понесохме докато бяхме в неверието, и влизането ни в Църквата, в която приемаме Тялото и Кръвта на Владиката. Едни казват, че Петдесетницата се празнувала у иудеите по гореспомената причина, а други – в чест на петдесетте дни,  в които Моисей постил и в края на които приел Богонаписания закон. Напомнят също и жертвоприношението на телеца и другите неща, които извършил Моисей при негово възкачване и слизане от планината. Други смятали, че Петдесетницата у иудеите е замислена, както вече се каза, заради числото седем, защото умножено само по себе си прави петдесет без едно. Но достойнството на числото петдесет се отнася не само към дните, но и към всяка петдесета година, която у тях се нарича юбилейна, защото се получава при седемкратно умножаване на седем години, когато оставят земята си незасята, на животните си дават отдих и купените роби пускат на свобода.  

Третият им празник бил Шатри, отбелязван след прибирането на плодовете, тоест пет месеца след празника Пасха. Този празник се празнувал в памет на деня, в който Мойсей за първи път разпънал Скинията, която видял на планината Синай в облака и която била съградена от майстора Веселиил. Сами разпъвайки шатри, евреите празнували този празник на полето и благодарели на Бога, събирайки плодовете на своя труд. Предполагат и че Давид надписал някои от псалмите си с надписа „За линовете“, имайки предвид този празник. Той е предобраз на нашето възкресение от мъртвите, когато нашите вече разрушени телесни скинии отново ще бъдат разпънати и възстановени, за да се радваме на плодовете на трудовете си, празнувайки във вечните обители.

Трябва да се знае, че в този ден Петдесетница, който празнуваме, Светият Дух слезе върху учениците. И тъй като светите отци решили да разделят празника поради величието на Всесветия и Животворящ Дух, защото Той е Един от Светата и Животворяща Троица, то за това как слезе Светия Дух ще разкажем утре.

По молитвите на светите апостоли, Христе Боже, помилвай ни. Амин.