Катизма 2.

 В края, за тайните на Сина, псалом Давидов 9.

Ще Те изповядвам, Господи, от все сърце, ще възвестявам всички Твои чудеса. Ще се развеселя и възрадвам в Тебе, ще възпявам името Ти, Всевишни. Когато враговете ми назад се върнат, ще изнемогнат и ще погинат от лицето Ти; понеже Ти подкрепи моя съд и моята тъжба; седна на престола, Ти, Който съдиш праведно. Заплашил си народите и нечестивецът погина, изтребил си му името навеки и за вечни векове. Оръжията на врага докрай се провалиха и Ти разсипа градовете му, погина споменът за него с шум. И Господ навеки пребъдва, за съд приготви Своя престол, и Той ще съди вселената по правда, ще съди народите справедливо. И бе Господ прибежище за бедния - помощник благовременен в скърби. Нека се уповават на Тебе знаещите Твоето име, понеже Ти не изостави тия, които Те търсят, Господи. Пейте на Господа, Който живее в Сион, разгласяйте всред народите Неговите замисли. Понеже Отмъстителят за пролята кръв си спомни за тях, не забрави воплите на бедните. Помилуй ме, Господи, виж теглото ми от моите врагове, Ти, Който ме въздигаш от вратите на смъртта, за да разгласям всички Твои похвали край портите на дъщерята Сионска. Ще се зарадваме, че Ти си ни спасил. Затънаха народите в пагубата, що сътвориха, в самата примка, що потулиха, се улови ногата им. Познат е Господ, Който отрежда съдбините; в делата на ръцете си се заплете грешникът. Да се върнат грешниците в ада - всички народи, що забравят Бога; защото не ще бъде забравен нищият докрай и търпението на бедния не ще погине завинаги. Вдигни се, Господи, та да не се големее човекът, нека се съдят народите пред Тебе. Тури над тях, Господи, законодател, нека узнаят народите, че са човеци. Защо, Господи, стоиш далече и отвръщаш очите си в нужно време, в скърби? Докле се нечестивецът гордее, потъва сиромахът в горести: злите се заплитат в замислите, що измислят. Понеже грешният се хвали с похотите на душата си и насилникът сам се благославя. Раздразни грешникът Господа: по великата си гордост не ще Го потърси: за него Бог няма. Оскверняват се пътищата му във всяко време, Твоите съдби се отнемат от лицето му, той владее над всичките си врагове. Понеже рече в сърцето си: не ще се поклатя от рода в род и зло няма да ме постигне. Устата му е пълна с проклятия, горчилка и лъст, под езика му са стаени неспокойствие и болка. Той присяда в засада с богатите на тайни места, за да погуби невинния; очите му дебнат нищия; той ловува из тайно, като лъв в бърлогата си, ловува, за да грабне нищия, да грабне бедния, когато го примами в клопката си, та да го смаже: но ще се превие и ще падне, кога зароби бедните. Понеже рече в сърцето си: „Забрави Бог, скри лицето Си и не ще види до края.“ Стани, Господи Боже мой, да се вдигне ръката Ти, не забравяй Твоите бедни докрай! Заради какво разгневи нечестивият Бога? Задето рече в сърцето си: „Няма да подири сметка.“ Ти виждаш; понеже Ти съзираш болките и яростта, да се предадат в ръцете Ти: на Тебе е оставен бедният, на сирака Ти бъди помощник! Строши мишницата на грешния и злия: ще се потърси грехът му и няма да се намери. Господ е Цар навеки и във вечни векове: ще погинете, езичници, от Неговата земя. Ти, Господи, чу желанието на бедните, ухото Ти се наклони към приготвеното в сърцето им моление. Отсъди на сирака и угнетения, за да не продължава човек да се големее на земята.

В края, псалом Давидов 10.

На Господа се уповавах, как ще речете на душата ми: бягай като врабец в планините? Понеже, ето, грешниците изопнаха лък, приготвиха стрели в колчана, за да прострелят в мрака правите по сърце. Понеже каквото Ти съгради, те го разрушиха: а праведникът що стори? Господ е в светилището си. Господ - престолът Му е на небето, очите Му се скланят над бедния, веждите Му изпитват синовете човешки. Господ изпитва праведния и нечестивия, а който обича неправда, мрази своята душа. Ще изсипе като дъжд върху грешниците примки, огън и жупел, и бурен вихър ще е дял на чашата им. Понеже праведен е Господ и правдата възлюби, лицето Му вижда правотата.

Слава… И ныне… Алилуя, алилуя, алилуя, слава на Тебе, Боже! (3) Господи, помилуй (3). Слава… И ныне…

В края, за Осмия, псалом Давидов, 11.

Спаси ме, Господи, понеже не остана праведник, понеже истината намаля сред синовете човешки. Суетни неща говори всеки на ближния си: устни измамни има в сърцето им, в сърцето си зло говорят. Ще погуби Господ всички лъжовни уста и велехвални езици, които казаха: „Ще възвеличим езика си, устата ни са си наши, кой е за нас Господ?“„Заради страданията на сиромасите и въздишките на бедните сега ще се вдигна - казва Господ, - ще положа Себе Си за спасението, няма да се отметна от него.“ Господните думи са думи чисти - сребро претопено, в пръстена пещ изпитано, седем пъти пречистено. Ти, Господи, ще ни запазиш и опазиш от тоя род дори до вечност. Наоколо ни ходят нечестивците, а Ти по Своето величие си въздигнал синовете човешки.

В края, псалом Давидов, 12.

Докога, Господи, ще ме забравяш докрай? Докога ще отвръщаш лицето Си от мене? Докога ще пълня с умисли душата си, а сърцето си с болки денем и нощем? Докога ще се големее над мене врагът ми? Погледни свише, чуй ме, Господи Боже мой, просвети очите ми, да не би някога да заспя за смърт, да не рече някога врагът ми „надвих му!“. Досаждащите ми ще се зарадват, ако се поклатя, аз пък на Твоята милост уповавах: ще се зарадва сърцето ми, задето ме спасяваш, ще пея на Господа, Който добро ми струва и ще възпявам името на Господа всевишни.

В края, псалом Давидов 13.

Рече безумец в сърце си: „няма Бог.“ Развратиха се човеците и гнусни станаха делата им: няма кой да върши добро. Господ погледна от небето върху синовете човешки, за да види има ли кой да разбира или да търси Бога. Всички се отклониха, заедно станаха непотребни – няма кой добро да върши, няма нито един. И не разбират ли всички, що вършат беззаконие, що изпояждат народа Ми, сякаш че хляб ядат? Не призоваха Господа. Уплашиха се от страх там, гдето нямаше нищо за страх; защото Господ е в рода на праведните. Намерението на нищия посрамихте, ала Господ е неговата надежда. Кой ще дари от Сион спасение на Израиля? Когато възвърне Господ от плен Своя народ, ще се зарадва Иаков и ще се развесели Израил.

Слава… И ныне… Алилуя, алилуя, алилуя, слава на Тебе, Боже! (3) Господи, помилуй (3). Слава… И ныне…

В края, псалом Давидов 14.

Господи, кой може да живее в Твоята обител или кой ще се засели в светата Твоя планина? Който постъпва непорочно и върши правда, който говори истината в своето сърце, който не е мамил с езика си и не е сторил на ближния си зло, нито е приел злословие срещу ближните си. Низък е пред него вършещият зло, а ония, що се боят от Господа, той слави. Той обещава на ближния си и не се отмята, среброто си не дава с лихва и не приема подкуп срещу невинни. Човекът, който тъй постъпва, навеки няма да се поклати.

Стълпописание от Давида, 15.

Запази ме, Господи, понеже на Тебе се уповавам; рекох на Господа: „Господ мой си Ти, защото от моето добро не се нуждаеш.“ В светиите, които обитават Неговата земя - в тях Господ яви дивно всички Свои желания. Умножиха се немощите им, подир това обаче те тръгнаха по-бързо. Не ще събера техните събори отсред кръвниците, не ще помена и имената им с устните Си. Господ е дял на моето наследие и на чашата ми: Ти си, Който ми приготвяш наследие. Жребият ми се падна в най-добрите места, понеже наследството ми наистина е превъзходно. Ще благославям Господа, Който ме вразуми, дори до среднощ сърцето ми ме кореше. Винаги виждах пред себе си Господа, защото Той е отдясната ми страна, та да се не поколебая. Затова сърцето ми се развесели и езикът ми се зарадва, а още и плътта ми ще стъпи твърдо на упованието, защото Ти не ще оставиш душата ми в ада, нито ще дадеш на Твоя Светия да види тление. Ти ми каза пътищата на живота, Ти ще ме изпълниш с веселие с лицето Си - в десницата Ти има безконечна сладост.

Молитва Давидова, 16.

Чуй, Господи, моята праведна жалба, послушай моето моление, наклони слух към молитвата ми, излизаща от уста нелъжовни; от Твоето лице ще излезе съд за мене нека очите ми видят правота. Ти изпита сърцето ми, посети ме нощем, изпита ме и не се намери у мене неправда. Да не продума устата ми дума за делата човешки; за думите, излезли из Твоите устни аз опазих сурови пътища. Направи стъпките ми съвършени в Твоите пътища, та да не се поклатят стъпките ми. Аз извиках, понеже Ти, Боже, ме чу: наклони ухото Си към мене и чуй моите думи. Яви ми дивните си милости Ти, Който уповаващите се на Тебе спасяваш от противящите се на Твоята десница. Запази ме, Господи, като зеница на окото: под закрилата на Твоите криле Ти ще ме скриеш от лицето на нечестивците, които ме измъчват. Враговете ми обсадиха душата ми, в тлъстина се завиха, устата им говорят горделиво. Ония, които ме гонят, сега ме обградиха, приковаха очите си въз мене, та да ме превият към земята. Наобиколиха ме като лъв, дебнещ за лов, и като лъвче, обитаващо в тайни места. Вдигни се, Господи, превари ги и ги препъни, избави душата ми от нечестивия, Твоето оръжие от враговете на ръката Ти; Господи, от малцината Твои на земята ги отдели в живота им; макар да се изпълниха вътрешностите им с Твоите съкровища: наситиха се те на синове и оставиха остатъци на младенците си. Аз пък чрез правда ще се явя пред лицето Ти, ще се наситя тогава, когато се явя в Твоята слава.

Слава… И ныне… Алилуя, алилуя, алилуя, слава на Тебе, Боже! (3) Упование наше, Господи, слава Тебе.

Св. Боже... Пресвета Троице... Отче наш... Тропари, гл. 2:

Господи, понеже съм безплодно дърво, плод на умиление съвсем не принасям. Страхувам се да не бъда отсечен и се боя от неугасимия огън. Затова Те моля: преди да ме е сполетяла тая беда, обърни ме и ме спаси.

Като морски вълни се възправиха срещу мене моите беззакония; като лодка в ширинето морско съм самин, обуреваем от многото ми прегрешения. Но, Господи, насочи ме чрез покаяние към тихо пристанище и ме спаси.

Слава: Помилуй ме, каза Давид. И аз също Ти викам: съгреших, Спасителю! Очисти чрез покаяние греховете ми и ме помилуй.

И ныне: Богородице, усърдна ходатайко за християните, моли Твоя Син да ни избави от всяко злодейство и жестокост на борещия ни враг и поради милосърдието и щедростите да ни даде, Майко Дево, по Твоите молитви, прошка на нашите съгрешения.

Господи, помилуй. (40)

Владико, Вседържителю, Отче на нашия Господ Иисуса Христа, Единородния Твой Син, дай ми нескверно тяло, чисто сърце, бодър ум и неблуждаещ разум. Да дойде върху мене Светият Дух, за да позная в достатъчна мяра истината в Твоя Христа, с Когото Ти подобава слава, чест и поклонение, заедно със Светия Дух, сега и винаги, и во веки веков. Амин.