Катизма 14.

 Молитва на нищ, кога падне в униние и излее молбата си пред Господа, 101.

Господи, чуй молитвата ми и моите вопли да стигнат до Тебе! Не отвръщай от мен лицето Си: в деня на скръбта ми наклони към мен ухото Си, в деня, кога Те призова, скоро ме чуй! Защото като дим изчезнаха дните ми и моите кости като сухо дърво изсъхнаха. Бях покосен като трева и изсъхна сърцето ми, тъй че забравих хляба си да ям. От гласа на въздишките ми прилепнаха костите о плътта ми. Заприличах на пеликан в пустошта, станах като сова върху развалини. Бдях и станах като врабец, кацнал самотно върху покрив. По цял ден ме ругаеха враговете ми и ония, които ме хвалеха, сега против мен се заклеха. Защото пепел като хляб ядях и питието си размесвах със сълзи, поради Твоя гняв и Твоята ярост, понеже Ти ме въздигна и ме събори. Дните ми като сянка се смалиха и аз изсъхнах като сено. А Ти, Господи, вечно пребъдваш и споменът за Тебе е от рода в род. Ти като възкръснеш, ще дариш милост на Сион, че вече е време да се смилиш над него, че времето вече дойде. Защото дори камъните му бяха свидни за рабите Ти и пръстта му ще им бъде мила. И ще се побоят народите от името Господне и всички земни царе - от Твоята слава. Защото ще съгради Господ Сион и в Своята слава ще се яви. Той погледна милостиво на молитвата на смирените и не презря тяхното моление. Нека бъде написано туй за идните родове и людете, които ще бъдат създадени, да възхвалят Господа, понеже Той погледна от светата Си височина, Господ склони очи от небето върху земята, да чуе въздишката на окованите, да развърже синовете на умъртвените, да възвести в Сион Господното име и Неговата възхвала в Йерусалим, когато се съберат народите вкупом и царете, за да служат на Господа. Обърна глас към Него той, в пътя на силата си: възвести ми краткостта на дните ми; не ме грабвай в половината на дните ми - Твоите години са от рода в род. В началото Ти, Господи, си основал земята и небесата са дело на Твоите ръце - те ще погинат, а Ти ще пребъдваш и всичко ще овехтее като дреха и като одежда Ти всичко ще свиеш и то ще се измени. А Ти си все същият и Твоите години не ще намалеят. Синовете на Твоите раби ще се вселят и потомството им вечно ще живее в правда.

Псалом Давидов, 102.

Благославяй, душо моя, Господа и цялата ми вътрешност да благославя Неговото свято Име! Благославяй, душо моя, Господа, и не забравяй никое Негово благодеяние - благославяй Този, Който очиства всичките ти беззакония, Който изцелява всички твои недъзи, Който избавя от тление твоя живот, увенчава те с милост и щедрости, Който изпълнява за добро твоето желание; ще се обнови като на орел младостта ти. Господ е, Който раздава милости и правосъдие на всички оскърбявани, Той показа пътищата Си на Моисея, Своите желания на синовете израилеви. Щедър и милостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив. Той не се гневи докрай, нито довека негодува; не ни стори според беззаконията ни, нито ни въздаде според греховете ни, защото колкото небето е по-високо от земята, тъй утвърди Господ милостта Си над ония, които Му се боят; колкото далеч е изтокът от запада, толкова е отдалечил от нас нашите беззакония; както баща милва синове, тъй Господ обсипва с милост ония, които Му се боят. Защото Той знае от какво сме създадени, помни, че ние сме пръст. Човек - дните му са като тревата, като полски цвят - тъй прецъфтява: защото щом вятърът мине през него - и него го няма и никога вече не ще узнае своето място. Милостта пък Господня е от века и довека над тия, които Му се боят и Неговата правда е със синовете на синовете, пазещи завета Му и помнещи заповедите Му, за да ги изпълняват. Господ на небесата приготви престола Си и Неговото царство владее над всичко. Благославяйте Господа, всички Негови ангели, могъщи в сила, вършещи словото Му, за да чуете гласа на думите Му. Благославяйте Господа, всички Негови войнства, Негови слуги, които вършите волята Му. Благославяйте Господа, всички Негови дела, на всяко място на Неговото владичество. Благославяй, душо моя Господа!

Слава… И ныне… Алилуя, алилуя, алилуя, слава на Тебе, Боже! (3) Господи, помилуй (3). Слава… И ныне…

Псалом Давидов, за сътворението на света, 103.

Благославяй, душо моя, Господа: Господи Боже мой, Ти си безмерно велик; в славословие и великолепие си облечен - Ти, Който се обличаш в светлина като с дреха, Който простираш небето като шатра, Който покриваш с води Своите превисоки чертози, Който поставяш облаците за Своето възшествие, Който се носиш върху крилете на ветровете, Който правиш ангелите Си духове и слугите си - огнен пламък; Който си основал земята върху нейната твърд и тя не ще се отклони във вечни векове. Бездната е нейно одеяние като дреха, върху планините ще стоят водите. От Твоята заплаха ще побягнат, от гласа на Твоя гръм ще се уплашат. Възлизат по планините и се спущат в низините там, гдето Ти си им определил, предели си турил, които не ще преминат, нито ще се обърнат назад, та да покрият земята. Ти пращаш извори в клисурите, посред планините минават водите. Те поят всички полски зверове и от тях пият дивите осли в жаждата си. Край тях птиците небесни вият гнезда, изсред скалите издават глас. Ти напояваш планините от висините Си, от плодовете на Твоите дела се насища земята. Ти правиш да никне трева за добитъка и злак за полза на човека, за да изкара той хляб от земята - и виното весели сърцето на човека, та да просветли лицето му с елей, а хлябът укрепва човешкото сърце. Ще се наситят дървесата полски, кедрите ливански, що си насадил. Там врабците ще вият гнезда, жилището на чаплата е най-първо сред тях. Високите планини са за елените, скалата е прибежище за зайците. Месечината Ти сътвори за времената; слънцето знае своя заник. Ти спусна тъмнината и падна нощта - в нея ще излязат всички горски зверове: младите лъвове, ревящи за плячка и искащи от Бога храна за себе си. Изгрее ли слънцето те се събират и в леговищата си почиват. Излиза човекът по делата си и за да се труди до вечерта. Колко величествени са делата Ти, Господи! Всичко с премъдрост Ти си създал - земята се изпълни с Твоите творения. Тъй и това огромно и ширно море - в него има безчет същества, малки и големи животни; там кораби плават, там е и драконът, що си направил, за да играе в морето. Всички от Тебе очакват да им дадеш храна в благо време. А щом им дадеш, те я събират; ръка щом отвориш - всички с блага се изпълват; отвърнеш ли лицето Си - изпадат в смут; отнемеш ли духа им - изчезват и в пръстта си се връщат. Щом пратиш Духа Си и те ще се създадат, и Ти ще обновиш лицето на земята. Да пребъде славата Господня навеки, ще се развесели за делата Си Господ, Който приглежда земята и я прави да се тресе, щом Той се допре до планините и те задимяват. Ще възпявам Господа в моя живот, ще пея на моя Бог, докле съществувам, нека Му бъдат сладостни думите ми, а аз ще се развеселя в Господа! Да изчезнат от земята грешниците и беззаконниците, та вече да ги няма. Благославяй, душо моя, Господа!

Слава… И ныне… Алилуя, алилуя, алилуя, слава на Тебе, Боже! (3) Господи, помилуй (3). Слава… И ныне…

Алилуия, 104.

На Господа хвала въздавайте и името Му призовавайте, сред народите разгласяйте делата Му; възпявайте Го и Му пейте, разказвайте за всичките Му чудеса. Със святото Му име се хвалете - да бъде весело сърцето на търсещите Господа; търсете Господа и твърди бъдете, търсете лицето Му непрестанно. Помнете чудесата, що направи - Неговите чудеса и думите, излезли из устата Му. Потомци Авраамови и Негови раби, синове на Иакова и Негови избраници! Той е Господ Бог наш – по цялата земя са Неговите съдбини. Той вечно помни завета Свой, словото, което заповяда на хиляди поколения, което на Авраама завеща, и клетвата Си на Исаака, която даде за закон на Иакова и на Израиля - за завет вечен, с думите: на теб ще дам земята ханаанска, жребий на вашето наследие, когато бяха още малобройни, твърде малко и пришълци на нея. И преминаха от народ в народ и от едно царство - в другородци, Той не остави никой да ги оскърбява и зарад тях царе изобличи: не се допирайте до Моите помазаници и зло не правете на праведниците Ми. И Той повика глад да дойде на земята, съсипа всеки хлебен стрък. Изпрати пред тях човек - в робство бе продаден Иосиф; с окови смириха нозете му, желязо окова живота му, докато му дойде слово от Него - слово от Господа го разпали; тогава царят прати, та го развързаха, - владетелят на народа, той го освободи. Постави го за господар на своя дом и управник на всичкия си имот, да напътства велможите му като него самия и старейшините му да учи на мъдрост. И влезе Израил в Египет и Иаков стана пришълец в земята Хамова. И Той умножи Своя народ премного и ги направи по-силни от враговете им. Той обърна сърцата им, та да намразят Неговия народ, да постъпват лукаво с рабите Му. Прати Своя раб Моисея и Аарона, когото Си избра. Вложи в тях думи за Своите знамения и за Своите чудеса в земята Хамова. Прати тъма и в мрак я потопи, задето се възпротивиха на словата Му. Превърна реките им в кръв и измори рибата им. Земята им се покри с жаби, дори вътрешните чертози на царете им. Той рече и надойдоха песи-мухи и мушици изпълниха всичките им предели. Дъждовете им превърна в градушка, в пламтящ огън всред земите им и порази лозята им и смоковниците им, и погуби всяко дърво в пределите им. Той рече и надойдоха скакалци и гъсеници без чет и брой, и изпоядоха всичката трева в земите им и поядоха всичките плодове на тяхната земя. И порази всичко първородно в земята им, начатъка на всеки техен труд. И изведе Своя народ със сребро и злато, и сред колената им нямаше болен. Развесели се Египет за тяхното излизане, понеже страх го бе обзел поради тях. Разпери им облак - да ги закриля, и огън им даде - да им свети нощем. Те поискаха и Той им прати пъдпъдъци и с хляб небесен ги насити; разтвори камъка и бликнаха води, потекоха реки в безводните места, понеже Той си спомни святото Си слово към Авраама Своя раб и изведе Своя народ в радост и Своите избрани във веселие, и даде им страните на езичниците и те наследиха трудовете на народите, за да опазят Неговите повеления за правда и да дирят прилежно Неговия закон.

Слава… И ныне… Алилуя, алилуя, алилуя, слава на Тебе, Боже! (3) Упование наше, Господи, слава Тебе.

Св. Боже... Пресвета Троице... Отче наш... Тропари, гл. 8

Като блудницата падам пред Тебе, Христе Боже, за да получа прошка и вместо миро сълзи от сърце ще Ти принасям, та като нея да ме облагодетелстваш, Спасителю, и да ми дадеш очистване на греховете. Защото като нея Ти викам: избави ме от блатото на моите зли дела.

Слава... Защо не мислиш, душо моя, за смъртта? Защо не се обърнеш и поправиш, преди да е прозвучала тръбата на съдния ден? Тогава няма да има време за покаяние. Имай на ум митаря и блудницата, които викат: съгреших Ти, Господи, помилуй ме!

И сега... Приснодево Богородице, с Твоето рождение наистина си се издигнала по-горе от небесните сили. Затова ние, които поради Тебе се обогатихме с Божеството, непрестанно Те величаем. 

Господи, помилуй. (40)

Благодарим Ти, Господи Боже на нашето спасение, понеже всичко правиш за добро в нашия живот. Благодарим Ти, че си ни дал покой през време на изтеклата нощ, че си ни вдигнал от нашите легла и си ни поставил да се покланяме на Твоето честно и славно име. Затова Ти се молим, Господи, дай ни благодат и сила, за да се удостоим да Ти пеем разумно, и да Ти се молим непрестанно, и винаги към Тебе да гледаме­ Спасителя и Благодетеля на нашите души, та със страх и трепет да постигаме спасението си. Чуй ни, прочее, и помилуй, добросърдечний Боже, съкруши под нозете ни невидимите нападатели и врагове. Приеми благодарствената ни служба, която Ти принасяме според силите си. Дай ни благодат и сила, за да отворим устата си, и ни научи на Твоите наредби. Защото ние не знаем за какво трябва да се молим, ако Ти, Господи, не ни научиш чрез Твоя Свети Дух. Каквото и да сме съгрешили, дори и до тоя час, словом или делом, или с помисъл, волно или неволно, отслаби, отпусни и прости! Защото, ако погледнеш на беззаконията ни, Господи, Господи, кой ще устои? Защото Ти само си свет, силен помощник и защитник на нашия живот, и затова Те благославяме през всички векове. Амин.