Катизма 19.

 Алилуя, 134.

Хвалете името Господне, хвалете, раби, Господа! Вие, които стоите в храма Господен, в дворите на дома на нашия Бог. Хвалете Господа, понеже благ е Господ, възпявайте името Му, понеже е добро. Понеже Господ Си избра Иакова, избра за Свое наследие Израил. Понеже аз познах, че Господ е велик и нашият Господ е над всички богове. Всичко, що поиска Господ, Той извърши на небето и на земята, в морята и във всички бездни. Той издига облаците от край-земя, мълниите Той превръща в дъжд, ветровете извежда от скривалищата им, Той порази египетските първородни - от човек до животно, прати знамения и чудеса сред теб, Египте, на фараона и на всички негови раби. Той порази много народи и изби могъщи царе - Сихон, цар аморейски и Ог, цар васански и всички царства ханаански. И даде земята им за наследие, за наследие на Своя народ - на Израил. Господи, Твоето име е вечно и споменът за Тебе е от рода в род. Понеже Господ ще съди Своя народ и ще бъде умолен за Своите раби. Идолите на езичниците са сребро и злато - уста имат, но не говорят, очи имат, но не виждат. Уши имат, но не чуват, нито в устните им има дихание. Тям подобни да бъдат ония, които ги правят и всички надяващи се на тях. Доме Израилев, благославяйте Господа, доме Ааронов, благославяйте Господа, доме Левиев, благославяйте Господа! Вие, които се боите от Господа, благославяйте Господа. Благословен е от Сион Господ, Който живее в Иерусалим.

Алилуя, 135.

Благодарете на Господа, защото е благ, защото е вечна милостта Му. Благодарете на Бога на боговете, защото е вечна милостта Му. Благодарете на Господа на господарите, защото е вечна милостта Му. На Него едничкия, Който извърши велики чудеса, защото е вечна милостта Му. На Него, Който премъдро сътвори небесата, защото е вечна милостта Му. На Него, Който утвърди земята върху водите, защото е вечна милостта Му. На Него едничкия, Който сътвори великите светила, защото е вечна милостта Му. Слънцето да владее над деня, защото е вечна милостта Му. Месечината и звездите - да владеят над нощта, защото е вечна милостта Му. На Него, Който порази Египет с първородните му, защото е вечна милостта Му, и Който изведе Израил изсред тях, защото е вечна милостта Му, с крепка ръка и с въздигната десница, защото е вечна милостта Му. На Него, Който раздели на две Червеното море, защото е вечна милостта Му. Който преведе Израил посред него, защото е вечна милостта Му. И Който хвърли фараона и войската му в Червеното море, защото е вечна милостта Му, на Него, Който преведе Своя народ в пустинята, защото е вечна милостта Му. Който порази велики царе, защото е вечна милостта Му. И Който уби силни царе, защото е вечна милостта Му. Сихон, цар аморейски, защото е вечна милостта Му. И Ог, цар васански, защото е вечна милостта Му. И Който даде техните земи за наследие, защото е вечна милостта Му. За наследие на Израил, Своя раб, защото е вечна милостта Му. Понеже в нашата смиреност Господ си спомни за нас, защото е вечна милостта Му. И ни избави от нашите врагове, защото е вечна милостта Му. На Него, Който дава храна на всяка плът, защото е вечна милостта Му. Благодарете на небесния Бог, защото е вечна милостта Му!

На Давид, от Иеремия, 136.

Край реките вавилонски - там седяхме и плакахме, когато си спомняхме за Сион. На върбите сред Вавилон окачихме нашите свирила. Понеже там ни питаха за думите на песните ни нашите поробители, там ни думаха ония, които ни отвеждаха: „запейте ни от песните Сионски!” Как да запеем песен Господня в чужда земя? О, ако те забравя, Иерусалиме, нека бъде забравена десницата ми! Прилепни, език мой, към небцето ми, ако не помня тебе, ако не поставя Йерусалим за най-първо мое веселие. Спомни си, Господи, синовете едомски в деня на Йерусалим, които думаха: рушете, рушете го до основи. О, окаяна дъще вавилонска, блажен е оня, който ти въздаде така, както ти ни въздаде. Блажен е оня, който вземе и разбие о камък твоите младенци.

Слава… И ныне… Алилуя, алилуя, алилуя, слава на Тебе, Боже! (3) Господи, помилуй (3). Слава… И ныне…

Псалом Давидов, на Агей и Захария, 137.

Ще Ти благодаря, Господи, от все сърце и пред ангелите ще Те възпявам, понеже Ти чу всички думи на устата ми. Ще се покланям към Твоя свят храм и ще възнасям похвала на името Ти за Твоята милост и за Твоята истина, понеже Ти направи името Си по-велико от всичко. В деня, кога Те призова, по-скоро ме чуй, с Твоята сила укрепи душата ми. Нека Те възпяват с благодарност, Господи, всички земни царе, понеже те чуха всички думи на устата Ти, и да възпяват в пътищата Господни, че е велика славата на Господа, че е висок Господ и гледа с милост на смирените и високомерните отдалече познава. Ако тръгна посред скръбта, Ти ще ми вдъхнеш живот, срещу гнева на враговете ми Ти простря ръката Си и Твоята десница ме спаси. Господ ще въздаде за мен, Господи, Твоята милост е вечна, не презирай делата на Твоите ръце!

В края, на Давид, псалом Захариев в странство, 138.

Господи, Ти ме изпита и ме позна, Ти знаеш, кога сядам и кога ставам. Ти узна моите мисли отдалече, моята пътека и моето жребие Ти изследва и предвиди всички мои пътища, защото няма лукавство в езика ми, ето, Господи, Ти знаеш всички неща, от последните до най-древните: Ти си ме създал и си сложил върху мен ръката Си. Предивно е за мене Твоето познание - то е велико и не мога го постигна. Къде да отида от Твоя Дух и от лицето Ти къде да избягам? Ако възляза на небето, Ти си там; ако се спусна в ада - и там си Ти; ако разперя крилете си в утрото и се вселя в най-далечно море - и там ръката Ти ще ме напътства и десницата Ти ще ме придържа. Затова казах: „Мигар ще ме покрие тъмнината?“ Но и нощта е светлина в насладата от Тебе, защото с Тебе тъмнината не е тъмнина и нощта е светла като ден, защото каквато е тъмнината й, такава е и светлината й. Понеже Ти създаде моите вътрешности, Ти ме възприе от майчината ми утроба. Ще Те възхвалявам, понеже Ти се показа страшен и дивен - чудни са делата Ти и душата ми знае това твърде добре. От Теб не се скри моята кост, която Ти си тайно сътворил, и моето създаване в най-дълбоките земни недра. И неизвършеното от мене видяха Твоите очи и в Твоята книга всички люде ще бъдат записани: всеки ден ще бъдат създавани, ала никой от тях не ще остане незаписан. А за мен бяха твърде скъпи Твоите приятели, Боже, тяхното владичество стана твърде крепко. Ще ги изброя, ще станат по-многобройни и от морския пясък: станах - и още съм с Тебе. О, ако Ти би изтребил грешниците, Боже! Махнете се от мене, кръвожадници, понеже в мислите си сте дръзки; напразно ще получат те градовете Ти. Не намразих ли, Господи, ония, които Те мразят, и не чезнех ли от скръб заради враговете Ти? С пълна омраза ги намразих - те бяха и мои врагове. Изпитай ме, Боже, и узнай сърцето ми, провери ме и разбери пътищата ми, и виж, дали у мене има път на беззаконие - и ме водѝ към вечен път.

В края, псалом Давидов, 139.

Спаси ме, Господи, от зъл човек, от мъж неправеден ме избави - те мислеха неправда в сърцето си и цял ден приготвяха война, наостриха езика си като змийски език, под устните им - отрова на аспида. Запази ме, Господи, от ръката на грешника, от неправедни човеци ме спаси - те замисляха да спънат стъпките ми. Скриха гордите за мене примка и мрежа от въжета простряха за нозете ми, край пътеката ми туриха съблазни. Рекох на Господа: Ти си мой Бог, чуй, Господи, гласа на моето моление. Господи, Господи, Сило на моето спасение, Ти простря крило над главата ми в ден на битка. Не ме предавай, Господи, на грешника, по моето желание - замисляха против мене, не ме оставяй, за да не се превъзнесат. Върху главата на окръжаващите ме нека да падне злото на техните уста. Ще паднат върху им огнени въглени, ще ги събориш със страдания и не ще устоят. Човек приказлив не ще се закрепи на земята, злини ще уловят човек неправеден за гибел. Познах, че Господ ще отсъди правда на сиромаси и ще въздаде за бедните. Затуй праведниците ще възнасят благодарност на името Ти и правите ще се веселят от лицето Ти.

Слава… И ныне… Алилуя, алилуя, алилуя, слава на Тебе, Боже! (3) Господи, помилуй (3). Слава… И ныне…

Псалом Давидов, 140.

Господи, към Тебе викнах, чуй ме, послушай гласа на молението ми, когато викам към Тебе. Нека възлезе молитвата ми като тамянен дим пред Тебе, въздигането на ръцете ми - като вечерна жертва. Положи, Господи, стража на устата ми и преградни двери пред устните ми. Не оставяй сърцето ми да се отклони към лукави думи за извиняване на грехове заедно с людете, които вършат беззаконие, и няма да се съюзя с избраниците им. Ще ме настави праведникът с милост и ще ме изобличи, но нека елеят на грешния да не помазва моята глава, понеже дори и молитвата ми ще е против онова, към което те благоволят. Съдниците им бяха погълнати при скалата; ще бъдат чути думите ми, понеже са сладостни. Като буца пръст, кога се разтроши върху земята, тъй и костите им се пръснаха при адовата паст. Ала очите ми са устремени към Тебе, Господи, Господи, на Тебе се надявах, недей отнема душата ми. Запази ме от примката, която ми скроиха и от съблазънта на вършещите беззаконие. Ще паднат в своята си мрежа грешниците - аз пък съм сам, докле премина.

За вразумление на Давид, когато бе в пещерата и се молеше, 141.

С гласа си викнах към Господа, с моя глас на Господа се помолих. Ще излея пред Него моето моление, ще Му разкажа за моята печал. Кога духът ми изнемогваше в мен, тогава Ти позна стъпките ми - на пътя, по който ходех, скриха ми примка. Аз гледах на дясно и видях, и никой не ме познаваше. За мене не остана бягство и никой не се грижи за душата ми. Викнах към Тебе, Господи, и рекох: Ти си моето упование, Ти си моят дял в земята на живите. Чуй молението ми, понеже съм стъпкан докрай. Избави ме от гонителите ми, понеже са по-силни от мене. Изведи от тъмницата душата ми, за да възхвалям Твоето име! Очакват ме праведниците, докле ми дадеш въздаяние.

Псалом Давидов, когато го преследваше Авесалом, неговият син, 142.

Господи, чуй молитвата ми, послушай молбата ми по Твоята истина, чуй ме по Твоята правда, и не влизай в съд с Твоя раб, понеже пред Тебе няма да се оправдае никой от живите, понеже врагът погна душата ми, стъпка живота ми в земята, хвърли ме в тъмнина като отколешните мъртъвци. И отпадна в мен духът ми, сърцето ми в мен се смути. Спомних си древните дни, размишлявах над всички Твои дела, над стореното от ръцете Ти размислях. Въздигнах към Тебе ръцете си, душата ми пред Тебе е като безводна земя. Скоро ме чуй, Господи, духът ми изнемогна, не отвръщай лицето Си от мене, за да не заприличам на спускащите се в ров. Нека в ранни зори чуя за Твоята милост, понеже на Тебе се надявах, кажи ми, Господи, пътя, по който да тръгна, понеже към Теб възнесох душата си. Спаси ме от моите врагове, Господи, към Тебе прибягнах. Научи ме да върша Твоята воля, понеже Ти си мой Бог. Твоят благ Дух ще ме води към праведна земя. Заради Твоето име, Господи, Ти ще ми вдъхнеш живот, чрез Твоята правда ще изтръгнеш от скръбта душата ми и по Твоята милост ще изтребиш враговете ми и ще погубиш всички, които тъпчат душата ми, понеже аз съм Твой раб. Чуй ме, Господи, по Твоята правда, и не влизай в съд с Твоя раб! Чуй ме, Господи, по Твоята правда, и не влизай в съд с Твоя раб! Твоят благ Дух ще ме води към праведна земя.

Слава… И ныне… Алилуя, алилуя, алилуя, слава на Тебе, Боже! (3) Упование наше, Господи, слава Тебе.

Св. Боже... Пресвета Троице... Отче наш... Тропари, гл. 1

Благодаря Ти и Те прославям, Боже мой, защото на всички грешници си дал покаяние! Спасителю, кога дойдеш да съдиш цял свят, не посрамвай мене ­ извършилия срамни дела.

Слава... Безмерно Ти съгреших, Боже мой, и безмерно мъчение очаквам, но бъди милостив към мене и ме спаси!

И сега... Към Твоята велика милост прибягвам сега, Богородице. Разкъсай веригите на моите съгрешения!

Господи, помилуй. (40)

Владико Христе Боже! С Твоите страдания Ти изцери страстите ми и с Твоите язви излекува моите рани. Дай на мене, който съм Ти много съгрешил, сълзи на умиление! Облагоухай плътта ми с благовонието на Твоето животворящо тяло и услади душата ми с Твоята пречиста кръв и премахни с това горчивината, с която противникът ме напои. Издигни към Тебе ума ми, който тегне надолу и ме изведи от бездната на погибелта, понеже у мене няма покаяние, нито умиление, няма утешителни сълзи, които издигат чедата към тяхното наследство. Помрачих ума си в житейски страсти; не мога да погледна към Тебе поради налегналата ме болест; не мога да стопля сърцето си със сълзи, пролети от любов към Тебе. Но, Владико Господи, Иисусе Христе, съкровище на благата, дарувай ми пълно покаяние и сърце, което усърдно да копнее по Тебе. Дай ми Твоята благодат и обнови в мене чертите на Твоя образ. Аз Те оставих, но Ти не ме оставяй! Излез и ме потърси; причисли ме към овците на Твоето избрано стадо. Отхрани ме заедно с тях от злака на Твоите божествени тайнства­ по молитвите на Твоята пречиста Майка и на всички Твои светии. Амин.