понеделник, 26 юни 2023 г.

Катизма 11.

 За наставление, на Асаф, 77.

Вслушай се, народе Мой, в закона Ми, склонете ухото си към думите на устните Ми. Ще отворя устата Си с притчи, ще изрека загадки от древни времена. Всичко, що слушахме и узнахме, и което нашите отци ни разказаха - не остана скрито и от децата им в идния род, които възвестяваха Господнята възхвала и могъществото Му, и чудесата, сторени от Него. Той въздигна свидетелство у Иакова и закон установи у Израиля: всичко, що заповяда на отците ни да разкажат на синовете си, та да познае идещият род, синовете, които ще се родят, и да станат, та да го разкажат те на своите синове, та да възложат на Бога своята надежда и да не забравят делата Божии и заповедите Му да пазят, и да не бъдат като бащите си народ опърничав и дразнещ Бога, народ, който не изправи сърцето си и не беше предан на Бога с духа си. Синовете Ефремови, изопващи и стрелящи с лъкове, се върнаха назад в деня на битката; не опазиха завета Божий и в закона Му не поискаха да ходят; и забравиха Неговите благодеяния и чудесата, що им яви в египетската земя, на полето Танис. Той разгърна морето и ги преведе през него, накара водите да се изправят като в мех; и ги водеше из пътя - денем с облак, а през цялата нощ, светейки им с огън. Разцепи камъка в пустинята и даде им да пият от огромни дълбини; и вода от камъка източи и изля струи като реки. И продължиха пак да вършат грях пред Него, премного огорчиха Всевишния в безводната пустош; и изкушаваха Бога в сърцата си, просейки ястия по свои прищевки. И хвърляха по Бога клевети, думайки: ще може ли Бог да ни приготви трапеза в пустинята? Щом Той разцепи камъка и потекоха води и рукнаха потоци - може ли тогаз и хляб да ни даде или да тури за народа Си трапеза? Затуй, щом Господ чу това, Той се отвърна и огън пламна у Иакова и гняв се надигна против Израиля, понеже не повярваха на Бога и не се надяваха на спасение от Него. И заповяда на облаците отвисоко и дверите небесни отвори; и като дъжд им изсипа манна да ядат и небесен хляб им даде; с хляб ангелски се хранеше човек, храна им прати до насита. Повея Бог с южен вятър от небето и със силата Си навея вятър югозападен. И като дъжд от прах, им изсипа месо и като морски пясък - птици пернати. И наваляха върху стана им и около жилищата им. И те ядоха и твърде добре се наситиха и Той изпълни желанието им - не бяха лишени от онова, що пожелаха; ала докле бяха още пълни устата им с ястия, Божият гняв ги връхлетя и уби повечето от тях и препъна избраниците у Израиля. И подир всичко това те продължиха да грешат и не вярваха на чудесата Му. И стопиха се в суета дните им и годините им твърде бързо. Кога ги убиваше, тогава Го търсеха и се обръщаха, и от ранни зори към Бога прибягваха и си припомняха, че Бог е техен помощник и че всевишният Бог е техен избавител. Ала те Го обичаха само с устата си и с езика си Го лъжеха - сърцето им обаче бе криво пред Него, нито бяха верни на Неговия завет. Той пък е щедър и ще очисти греховете им и не ще ги изтреби, и много пъти ще откланя яростта Си и не ще се разпали всичкият Му гняв. И спомни си Той, че те са плът - дъх, що отлита и никога не се завръща. Колко пъти Го огорчаваха премного в пустинята, гневяха Го в безводната земя? И назад се обръщаха и изкушаваха Бога, и дразнеха Светия Израилев, и не си спомняха силната Му ръка в деня, когато ги избави от ръцете на оскърбителя: как извърши в Египет Своите личби и Своите чудеса на полето Танис, как превърна реките им в кръв и изворите им, та да не пият. Как напрати върху им песи мухи, та ги изпоядоха, и жаби, та ги погуби. И предаде на гъсеници плодовете им и трудовете им - на скакалците. Уби с град лозята им и черниците им със слана. И предаде на градушка стадата им и имота им - на огън. Напрати върху им гнева на яростта Си, ярост и гняв и скръб, пратени им чрез зли ангели. Отвори път за Своя гняв и не пощади от смърт душите им и добитъка им заключи в обятията на смъртта; и порази всичко първородно в египетската земя, начатъците на всеки техен труд посред Хамовите обиталища. И отведе като овце Своя народ и като стадо ги изведе в пустинята; и напъти ги към добра надежда, и те не се уплашиха, а враговете им ги погълна морето. И въведе ги в планината на Своята светиня - тази планина, що придоби десницата Му. И прогони от лицето им езичниците и им даде по жребие земята; и подели им я по жребие и засели в техните обиталища колената Израилеви. А те изкушаваха и твърде огорчиха Всевишния Бог и не опазиха Неговите закони; отстъпваха и изменяха като бащите си, и се отмятаха като изкривен лък. И Го гневяха със своите оброчища и със своите истукани възбуждаха ревнуването Му. Чу Бог и ги презря, и твърде се погнуси от Израиля: и отвърна се от скинията в Силом - селението Свое, гдето дойде да обитава сред човеците. И предаде на плен тяхната сила и хубостта им - в ръце на врагове. И предаде на меч Своя народ и презря Своето наследие. Момците им ги погълна огън, девойките им никой не оплакваше; свещениците им от меч паднаха и за вдовиците им не ще се намерят оплаквачки. Но стана като от сън Господ, като юнак от вино одързостен. И порази враговете Си в тила, на вечен позор ги предаде; и отхвърли Иосифовия дом и Ефремовото коляно не избра; най си избра Иудовото коляно - Сион планина, която възлюби. И създаде като еднорог Своето светилище, основа го на земята навеки. И избра Своя раб Давида и го взе отсред овчите стада; взе го отсред кърмещите да пасе Неговия раб Иакова и Неговото наследие - Израиля. И той ги пасеше с беззлобие в сърце и с мъдра ръка ги водеше.

Слава… И ныне… Алилуя, алилуя, алилуя, слава на Тебе, Боже! (3) Господи, помилуй (3). Слава… И ныне…

Псалом за Асаф, 78.

Боже, езичници надойдоха в Твоето наследие и оскверниха Твоя свят храм, обърнаха Иерусалим на колиба на градински пазач, труповете на Твоите раби предадоха за храна на птиците небесни, телата на Твоите светии - на зверовете земни. Проляха кръвта им като вода около Иерусалим и нямаше кой да ги погребе. Станахме за присмех на съседите ни, за подбив и насмешка на живеещите наоколо. Докога, Господи, ще се гневиш? Докрай ли? Като огън ли ще се разпалва ревността Ти? Пролей гнева Си върху езичниците, които не познават Тебе, и върху царствата, които не са призовавали Твоето име; понеже те погълнаха Иакова и опустошиха землището му. Не поменавай прежните ни беззакония; скоро да ни превари щедростта Ти, Господи, понеже крайно обедняхме. Помогни ни, Боже Спасителю наш, заради славата на Твоето име; Господи, избави ни и очисти греховете ни, заради Твоето име, за да не рекат някога езичниците: „Где е техният Бог?” и за да се узнае сред езичниците пред очите ни отмъщението за проляната кръв на рабите Ти. Да влезе пред Тебе въздишката на окованите, по величието на Твоята мишца покажи грижата Си за синовете на умъртвените. Въздай седморно на нашите съседи в лоното им тяхната хула, с която хулеха Тебе, Господи! Ние пък сме Твой народ и овце на Твоето пасбище - ще Те възхваляваме, Боже, навеки, от рода в род ще възвестяваме Твойта прослава.

В края, за ония, които ще се изменят, свидетелство за Асаф, псалом 79.

Ти, Който пасеш Израиля: вслушай се; Ти, Който водиш като овца Иосифа, Който седиш върху херувимите: яви се! Пред Ефрема и Вениамина, и Манасия, вдигни силата Си и дойди, за да ни спасиш. Боже, обърни ни и ни огрей със светлината на Твоето лице и ще се спасим! Господи Боже на силите, докога ще се гневиш на молитвата на Твоите раби? С хляб, горчив от сълзи ли ще ни храниш, със сълзи като с питие обилно ли ще ни поиш? Ти си ни турил за пререкание пред съседите ни и нашите врагове ни се надсмиват. Господи Боже на силите, обърни ни и ни огрей със светлината на Твоето лице и ще се спасим! Ти пренесе лозе от Египет, изгони езичниците и го насади. Ти приготви път отпреде му и засади корените му и то изпълни земята. Сянката му заслони планините и клоните му - Божиите кедри. То простря ластарите си до морето и дори до реките - своите лози. Защо срути дувара му, та сега от него грабят всички, минаващи покрай него? Горски глиган го озоба, полски звяр го ояде. Боже на силите, обърни се, прочее и погледни от небесата и виж, и посети това лозе и завърши туй, що насади Твоята десница; погледни и на Сина Човешки, когото Ти укрепи за Себе Си! Опожарено е от огън и е разорано! От заплахата, идеща от лицето Ти те ще погинат. Да бъде ръката Ти върху Мъжа на Твоята десница и върху Сина Човешки, когото Ти укрепи за Себе Си! А ние не ще отстъпим от Тебе - Ти ще ни вдъхнеш живот и Твоето име ще призовем. Господи Боже на силите, възвърни ни и огрей ни със светлината на Твоето лице, и ще се спасим!

В края, за лина, свидетелство за Асаф, 80.

Радвайте се на Бога, нашия помощник, възклицавайте с веселие към Бога Иаковов! Вземете псалом и дайте тимпан, сладкогласен псалтир с гусли; затръбете с тръба в новомесечие, в ден изряден на вашия празник, защото това е закон за Израиля, наредба от Бога Иаковов. Той положи това за свидетелство на Иосифа, кога излизаше от Египетската земя чу език, който не знаеше. Той отне гърба му от бремето - ръцете му бяха се трудили с кошници. В скръб Ме ти призова и Аз те избавих, чух те в тайна буря, изпитах те при водите на пререканието. Чуй, народе Мой, и ще свидетелствувам пред вас, Израилю, ако искаш да Ме послушаш: да няма сред тебе нов бог и да не се поклониш на чуждо божество. Защото Аз съм Господ Бог твой, Който те изведе от Египетската земя - широко отвори устата си и Аз ще я изпълня. Но не послуша Моят народ гласа Ми и Израил не Ми обърна внимание. Затуй ги пуснах да вървят подир желанията на сърцата си и те ще ходят по свои си пътища. Ако бе Ме послушал Моят народ, ако бе ходил Израил по Моите пътища, непременно щях да смиря враговете му и щях да сложа Моята ръка въз оскърбяващите го. Враговете на Господа го излъгаха и тяхното време ще бъде навеки. А Той ги нахрани с едра пшеница и ги насити с мед, източен от камък.

Слава… И ныне… Алилуя, алилуя, алилуя, слава на Тебе, Боже! (3) Господи, помилуй (3). Слава… И ныне…

Псалом за Асаф, 81.

Бог застана в събранието на боговете и посред богове ще изрече съд. Докога ще отсъждате неправда и лицата на грешници ще приемате? Правосъдие дайте на сирак и сиромах, потиснат и бедняк оправдайте! Отървете сиромах и бедняк, от ръце на грешници го избавете! Те не познаха нито разбраха - в тъмнина ходят; да се разклатят всички земни основи. Аз рекох: богове сте и всички сте синове на Всевишния, пък вие като човеци умирате като един от князете падате. Стани, Боже, съди земята, защото Ти ще събереш наследство отсред всички народи.

Песен за псалом, за Асаф, 82.

Боже, кой ще се уподоби на Тебе? Недей мълча, не стой кротък, Боже, защото ето, Твоите врагове се разшумяха и ония, които Те мразят, надигнаха глава. Охотно кроят коварства срещу Твоите люде и срещу Твоите светии замислят зло. Рекоха: хайде да ги изтребим от народите и няма да се спомене вече името на Израиля! Сговориха се единодушно, против Тебе сториха съзаклятие селищата идумейски и исмаилтянски, моавити и агаряни, Гевал, Амон и Амалик, чуждородци, заедно с живеещите в Тир, че и Асур дойде с тях, станаха застъпници на Лотовите синове. Постъпú с тях, както с Мадиам и Сисара, както с Иавим край потока Кисон. Те бяха изтребени при Аендор и станаха като тор за земята. Постъпú с князете им както със Зив, Зевей и Салман - с всички техни князе, които рекоха: да си вземем за наследство Божието светилище. Боже мой, направú ги като колело, като тръстика пред лицето на вятъра, като огън, опожаряващ дъбрави, като пламък, пояждащ гори - тъй да ги погнеш с Твоя ураган и да ги насметеш с Твоя гняв! Изпълни лицата им с безчестие и ще потърсят името Ти, Господи! Да се посрамят и изпълнят със смут във вечни векове, и да потънат в срам и да погинат! И познаят, че Ти се Господ зовеш, че Ти едничък си Всевишен над цялата земя.

В края, за линовете, на Кореевите синове, псалом 83.

Колко възлюбени са Твоите селения, Господи на силите! Копнее и чезне душата ми за Господните двори; сърцето ми и плътта ми се възрадваха за живия Бог, ето, врабчето си намери подслон и гургулицата - гнездо, гдето да положи пиленцата си: Твоите олтари, Господи на силите, Царю мой и Боже мой! Блажени са тия, които живеят в Твоя дом - те навеки ще Те хвалят. Блажен е оня, който у Тебе има закрила: в сърцето си той е сложил стъпала за възхождане, в долината на плача, на мястото, което си избра; защото Законодателят ще даде благословение. Ще тръгнат от сила в сила, Бог на боговете ще яви Себе Си в Сион. Господи Боже на силите, чуй молитвата ми, вслушай се, Боже Иаковов! Защитниче наш, виж, Боже, милостно погледни на лицето на Твоя помазаник, защото в Твоите двори един-единствен ден е по-добър от хиляди - пожелах повече да лежа при прага на дома на моя Бог, нежели да живея в шатрите на грешниците; защото милост и истина люби Господ Бог, благодат и слава Той ще даде - Господ не ще лиши от блага ония, които ходят непорочно. Господи Боже на силите, блажен оня човек, който се уповава на Тебе!

В края, за синовете Корееви, псалом 84.

Господи, Ти благоволи към Твоята земя, Ти възвърна от плен Иакова. Ти прости беззаконията на Твоя народ, заглади всичките му грехове. Ти укроти всичкия Свой гняв, отклони лютостта на гнева Си. Възвърни ни, Боже на нашето спасение, и отклони яростта си от нас! Нима вечно ще ни се гневиш? Или от рода в род ще простреш Твоя гняв? Боже, Ти ще се обърнеш и ще ни вдъхнеш живот и Твоят народ ще се развесели в Тебе. Яви ни, Господи, Твоята милост и дай ни Твоето спасение! Ще чуя какво ще рече за мен Господ Бог, понеже ще рече „Мир!” на людете Си и на Своите светии и на обръщащите сърцата си към Него, но близо е Неговото спасение до ония, що Му се боят, за да всели слава в нашата земя. Милост и истина се срещнаха, правда и мир се целунаха - истината от земята възсия и правдата от небето погледна. Понеже Господ ще даде благост и нашата земя ще даде своя плод. Правда ще ходи пред Него и ще насочва в пътя стъпките Му.

Слава… И ныне… Алилуя, алилуя, алилуя, слава на Тебе, Боже! (3) Упование наше, Господи, слава Тебе.

Св. Боже... Пресвета Троице... Отче наш... Тропари, гл. 7

Душо моя, ти имаш на разположение лечебната сила на покаянието. Затова със сълзи пристъпи и с въздишка извикай: Лекарю на душите и телата, освободи ме, Човеколюбче, от многото съгрешения! Причисли ме към блудницата, разбойника и митаря! И дай ми, Боже, прошка на моите беззакония и ме спаси.

Слава: На ревността към покаянието на митаря не подражавах, нямах и сълзите на блудницата, защото заслепен, моят ум и не помисли за такова изправление. Но по Твоето добросърдечие, спаси ме, Христе Боже, като Човеколюбец.

И сега... Пречиста Богородице Дево, моли заедно с небесните сили Твоя Син, да ни дарува преди смъртта прощение на греховете и велика милост.

Господи, помилуй. (40)

Човеколюбиви Господи, запали в сърцата ни нетленната светлина на Твоето богопознание и отвори духовните ни очи, за да разбираме Твоите евангелски проповеди слова. Вложи в нас и страха към Твоите блажени заповеди, та като потъпчем всички плътски похоти, да прекараме духовен живот, размишлявайки и вършейки всичко, което е на Тебе благоугодно. Защото Ти си, Който просвещаваш и освещаваш душите и телата ни, Христе Боже наш, и на Тебе отдаваме слава с Твоя безначален Отец и с всесветия, благ и животворящ Твой Дух, сега и винаги, и во веки веков. Амин.

Няма коментари:

Публикуване на коментар