Катизма 8.

 В края, за отдалечените от светинята люде, на Давида, за надпис върху стълб, когато го задържаха чуждородците в Гет, псалом 55.

Помилуй ме, Боже, понеже ме стъпка човек, цял ден ме измъчва, като ме напада. По цял ден ме тъпчат враговете ми, мнозина се борят срещу ми отвисоко. Денем не ще се уплаша, но на Тебе се уповавам. Бога ще хваля с моите слова - на Бога се уповавах, какво ще ми стори плът? Весден от словата ми се гнусяха; всичките им мисли срещу мен са за зло. Заселват се, прикриват се, наблюдават петите ми, понеже дебнат за моя живот. Ала Ти като нищо ще ги отхвърлиш, в гнева Си ще сринеш народи. Боже, разкрих Ти живота си и Ти положи сълзите ми пред Себе Си, както бе обещал. Да се върнат назад враговете ми в деня, кога Те призова! Ето, познах, че Бог мой си Ти. Бога ще хваля с речи, Господа ще възхваля със слова. На Бога положих упованието си, не ще се уплаша, какво ще ми стори човек? В мене са, Боже, молитвите, които ще възнасям в Твоя възхвала, понеже Ти избави душата ми от смърт, очите ми от сълзи и нозете ми от подхлъзване. С добро ще съм угоден Господу в светлината на живите.

В края, недей погубва, от Давида за надпис върху стълб, кога той се криеше от лицето Саулово в пещера, псалом 56.

Помилуй ме, Боже, помилуй ме, понеже на Тебе се уповава душата ми и на сянката на Твоите криле се надявам, докле премине беззаконието. Ще викна към Бога всевишний, към Бог, Който е мой благодетел; Той прати от небето и ме спаси, предаде на позор ония, що ме тъпчат, прати Бог Своята милост и Своята истина, и избави душата ми отсред младите лъвове - там спах без покой. Синовете човешки - техните зъби са оръжия и стрели, езикът им е остър меч. Бъди превъзнесен, Боже, над небесата и по цяла земя - Твоята слава. Примка приготвиха за нозете ми и превиха надолу душата ми, изкопаха пред лицето ми яма и сами паднаха в нея. Готово е сърцето ми, Боже, готово е сърцето ми: ще възпявам и пея в моята слава. Стани, славо моя, станете, псалтирю и гусло! Ще стана рано. Ще Те възхвалям сред людете, Господи, ще възпявам Твоята слава сред народите, понеже до небесата се възвеличи Твоята милост и даже до облаците - Твоята истина. Бъди превъзнесен, Боже, над небесата и по цяла земя - Твоята слава!

В края, недей погубва, от Давида за надпис върху стълб, 57.

Ако наистина за правда говорите, то по правда и съдете, синове човешки! Понеже в сърцето си беззаконие вършите по земята, неправда сплитат ръцете ви. От раждането си грешниците станаха чужди, от утробата още се заблудиха, лъжа говориха. Яростта им е подобна на змийската, като глуха аспида, която ушите си е запушила, която не ще чуе гласа на заклинателя, когато бива омагьосвана от премъдър. Бог ще строши зъбите в устата им, лъвските челюсти ще съкруши Господ. Ще изчезнат като изтичаща вода; ще напрегне Своя лък, докле изнемогнат, като разтопен восък ще се изгубят; огън падна върху им и не видяха слънцето. Преди шиповете ви да пораснат върху трънения храст, Той живи ще ги погълне в гнева си. Ще се развесели праведникът, кога види отмъщението, ръцете си ще умие в кръвта на грешника. И ще рече човек: ако има плод за праведника, има, прочее и Бог, Който ги съди на земята.

Слава… И ныне… Алилуя, алилуя, алилуя, слава на Тебе, Боже! (3) Господи, помилуй (3). Слава… И ныне…

В края, недей погубва, от Давида за надпис върху стълб, когато Саул прати да пазят около къщата му, за да го убие, 58.

Отнеми ме от враговете ми, Боже, и от въставащите против мене избави ме. Избави ме от вършещите беззаконие и от кръвници ме спаси, понеже ето, уловиха душата ми, нахвърлиха се върху мене силните: не за мое беззаконие и не за мой грях, Господи! Без беззаконие аз тичах и изправих стъпките си, стани да ме посрещнеш и виж! И ти, Господи Боже на силите, Боже на Израиля, не забравяй да посетиш всички народи, не пощадявай никой, който върши беззаконие. Ще се завърнат вечер, огладнели като псета, и ще обикалят града, ето ги, ще вият с устата си, а в устните им - меч, „понеже - тъй думат - кой чу?”. Ала Ти, Господи, ще им се надсмееш, Ти ще посрамиш всички народи. Мощта си при Теб ще запазя, понеже Ти си ми, Боже, застъпник; моят Бог - милостта Му ще ме изпревари, моят Бог ще я прояви пред лицето на враговете ми. Не ги убивай, да не забравят някой ден Твоя закон; разпилей ги с Твоята сила и ги събори, защитниче мой Господи, заради греха на устата им и думите на устните им, и нека бъдат уловени в гордостта си и заради техните проклятия и лъжи да им се възвести при свършека, в гнева на свършека, и не ще ги има вече. И ще узнаят, че Бог владее над народа на Иакова и до краищата земни. Ще се завърнат вечер, огладнели като псета, и ще обикалят града, те ще се разотидат да ядат, ако ли се не наситят, ще зароптаят. Аз пък ще възпявам Твоята сила и ще се радвам на милостта Ти: защото Ти бе мой застъпник и мое прибежище в скръбния ми ден, Помощник мой си Ти - Тебе възпявам, понеже Бог-застъпник Си ми Ти, Боже мой, и милост моя.

В края, за имащите да се изменят, за надпис върху стълб, за поучение: когато той воюва с Месопотамска Сирия и Сирия Цованска, и когато Иоав, връщайки се, порази в Солна долина дванайсет хиляди идумейци, 59.

Ти ни отхвърли, Боже, и ни събори; Ти ни се разгневи и се смили над нас. Ти разтърси земята и я поколеба: изцели разрушенията й, понеже тя се разклати. Ти показа на Твоя народ жестоки беди, даде ни да се напием с виното на разкаянието. Ти даде на ония, що Ти се боят, знамение, за да избягат от лъка, за да се избавят Твоите възлюбени, спаси ме с Твоята десница и ме чуй! Бог заговори в Своя свят храм: „Ще се зарадвам и ще разделя Сихем и долината на жилищата ще разкроя. Мой е Галаад и Мой е Манасий и Ефрем е сила на главата Ми, Иуда Ми е цар, Моав Ми е съсъд на надежда, върху Идумея ще простра обувката Си; другородците Ми се покориха.” Кой ще ме въведе в укрепения град? Или кой ще ме доведе до Идумея? Не ти ли, Боже, Който ни отхвърли? И мигар не ще излезеш сред нашите войски? Дай ни избава от скръбта, понеже суетно е човешкото избавление! В Бога ще се сдобием със сила и Той ще унищожи ония, които ни гнетят.

В края, сред песните Давидови, псалом 60.

Чуй, Боже, моето моление, вслушай се в молитвата ми! От край-земя към Тебе викнах, кога сърцето ми униваше, Ти на скала ме възкачи, Ти ме настави, понеже Ти ми бе надежда, крепостна кула пред лицето на врага; ще се заселя в Твоето селение навеки, ще се притая под сенника на Твоите криле, понеже Ти, Боже, чу моята молитва, Ти даде наследие на боящите се от Твоето име. Дни ще прибавиш към дните на царя, годините му ще бъдат от рода в род; навеки ще пребъде той пред Бога - кой ще изследва Неговите милост и истина? Тъй ще възпявам Твоето име навеки, за да мога ден след ден да изпълнявам моите обещания!

Слава… И ныне… Алилуя, алилуя, алилуя, слава на Тебе, Боже! (3) Господи, помилуй (3). Слава… И ныне…

В края, за Идитум, псалом Давидов, 61.

Не на Бога ли ще се покорява душата ми? Нали от Него е спасението ми, понеже Той е моят Бог и моят Спасител, моят Застъпник, вече не ще се поколебая. Докога ще се нахвърляте върху човека? Всички вие убивате, сякаш събаряте наклонена стена или подкопан стобор. Но те се сдумаха да отритнат честта ми; в жажда търчаха; с уста благославяха, а в сърце си кълняха. Но на Бога се покорявай, душо моя! Защото от Него е моята търпелива надежда; защото Той е мой Бог и мой Спасител, мой Застъпник - не ще се поместя! В Бога е моето спасение и моята слава. Бог ми е помощник и упованието ми е на Бога. На Него се осланяйте, всички множества народи, пред Него изливайте сърцата си, защото Бог е наш помощник. Обаче безумни са синовете човешки, лъжливи са синовете човешки в мерилките, за да вършат неправда; от суета те се събират заедно. Не се надявайте на неправда и не желайте грабителство; ако богатството тече, не привързвайте сърце. Веднъж рече Господ - и тия двете чух, понеже от Бога е силата и Твоя, Господи, е милостта; защото Ти ще въздадеш на всекиго според делата му.

Псалом Давидов, когато той беше в юдейската пустиня, 62.

Боже, Боже мой, към Тебе бързам в ранни зори, за Тебе зажадня душата ми; как често и плътта ми Теб желаеше в земя пуста, непроходима и безводна! Тъй в светилището се явих пред Тебе, за да видя Твоята сила и Твоята слава. Защото Твоята милост е по-добра от живота и устните ми Тебе ще възхваляват. Тъй ще Те благославям в моя живот, в Твое име ще въздигам ръцете си. Като от тлъстина и елей да се засити душата ми и с радостни устни ще Те възхвалява устата ми. Ако за Теб си спомнях на постелята си, в предутринни зори за Тебе размишлявах, понеже Ти ми бе помощник и в сенника на Твоите криле аз ще ликувам. Привърза се към Теб душата ми, а Твоята десница ме прие. Те пък напразно диреха душата ми: те ще потънат в дълбините земни, предадени ще бъдат в плен на меча, плячка ще станат на лисиците. А царят ще се изпълни с радост в Бога, ще се прослави всеки, който в Него се кълне, понеже се затулиха устата, изричащи неправди. В предутринни зори за Тебе размишлявах, понеже Ти ми бе помощник и в покрова на Твоите криле ще се възрадвам. Привърза се към Теб душата ми, а Твоята десница ме прие.

В края, псалом Давидов, 63.

Чуй, Боже, гласа ми, кога Ти се моля, от страх пред враговете избави душата ми! Скрий ме от сборището на злодеите, от множеството вършещи неправда. Те изостриха като меч езиците си, изопнаха лъка си - люта вещ - за да прострелят тайно непорочния: те ненадейно стрелят в него и нямат страх. С лукаво слово те се твърдо сдумаха, измислиха да турят примка, рекоха: „Та кой ще ги съзре?” Изучиха беззаконието; изнемогнаха да изнамират. Пристъпи човек и дълбоко е сърцето му, но Бог ще бъде превъзнесен; младенчески стрели бяха раните от тях и срещу тях изнемогнаха езиците им. Всички, които виждат, се смутиха и се уплаши всеки човек; и възвестиха Божиите дела, и разбраха сторените от Него неща. Ще се развесели праведникът в Господа и на Него ще се уповава; и ще се хвалят всички прави по сърце.

Слава… И ныне… Алилуя, алилуя, алилуя, слава на Тебе, Боже! (3) Упование наше, Господи, слава Тебе.

Св. Боже... Пресвета Троице... Отче наш... Тропари, гл. 2

Като буря наблягат върху ми вълните на отчаянието, за да ме въвлекат в дълбините на греха. Но Ти, Христе, Който напътствуваш към добро всички, предвари, като всесилен, и заради Твоето добросърдечие, насочи ме, Спасителю, към тихото пристанище на безстрастието и ме спаси!

Слава... Душо, всичко, що е тук, е временно, там всичко е вечно. Виждам съдилището и Съдията да седи на престол и треперя от присъдата, която Той ще изрече. Обърни се, прочее, душо, защото този съд не прощава.

И сега... Света Владичице Богородице, надеждо на безнадеждните, помощ на безпомощните, застъпница на ония, които на Теб се уповават, изпрати ни Твоята помощ!

Господи, помилуй. (40)

Господи, и щедри, и милостиви, дълготърпеливи и многомилостиви! Чуй молитвата ми и обърни внимание на гласа на моето моление. Покажи ми личба и ме насочи към Твоя път, за да ходя според Твоята истина. Зарадвай сърцето ми, за да се боя от Твоето свето име. Защото Ти си велик и вършиш чудеса. Ти си Бог единствен и няма подобен на Тебе, Господи силен в милостта и благ в силата, за да помагаш и утешаваш и да спасяваш всички, които се уповават на Твоето име на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги, и во веки веков. Амин.