Катизма 10.

 Давидов псалом, на синовете на Ионадав и първите пленници, без надпис у евреите, 70.

На Тебе, Господи, се надявам, навеки да не се посрамя; с Твоята правда ме избави и измъкни, наклони към мен ухото Си и ме спаси! Бъди ми Бог закрилник и яка крепост за спасение, защото моята опора и моето прибежище си Ти. Боже мой, избави ме от ръката на грешния, от ръката на престъпника на закона и насилника; понеже Ти си мое търпение, Господи, Господи, мое упование от младостта ми. На Теб се крепях от утробата - от утробата на майка ми Ти си мой покровител: за Тебе е всякога песента ми; като чудо станах за мнозина, но Ти си ми крепък помощник. Да се изпълнят устата ми с хваление, за да възпея Твоята слава, цял ден - Твоето великолепие. Не ме отхвърляй щом дойде старостта когато силата ми вземе да линее, недей ме изоставя, защото ми рекоха враговете ми и дебнещите душата ми се сговориха, думайки: Бог го е оставил, погнете го и го уловете, че няма кой да го избави. Боже мой, не се отдръпвай от мен! Боже мой, чуй ме и ми помогни! Да се посрамят и изчезнат клеветящите душата ми, в срам и позор да се потънат търсещите да ми сторят зло! А аз винаги на Тебе ще се надявам и още и още ще Те възхвалявам! Устата ми ще възвестят Твоята правда, по цял ден - Твоите благодеяния, защото им броя не зная. Ще вляза чрез силата Господня, ще спомня Твоята правда - само Твоята! Боже мой, ще разгласям Твоите чудни дела, на които си ме научил от младините ми и до днес. Да, дори до старост и в дълбоки старини не ме оставяй, Боже, докле не възвестя на всички идни родове Твоята могъща ръка, Твоята сила и Твоята правда, Боже, и даже до високи небеса великите неща, които Ти ми стори. Боже, кой е подобен на Тебе? Колко много и люти страдания Ти напрати върху ми! Ала после Ти се обърна и ме оживотвори, и от земните бездни ме изведе. Ти умножи върху мен Твоето величие и, като се обърна, Ти ме утеши и пак ме изведе от земните бездни. Ето защо ще Те изповядвам сред народите, Господи, и с псалтирени инструменти - Твоята истина, Боже; ще Те възпявам с гусли, Светий на Израиля. Ще се възрадват устните ми, когато Те възпявам, и душата ми, която си избавил, още и езикът ми по цял ден ще се поучава с Твоята правда, когато бъдат посрамени и покрити с позор ония, които търсят да ми сторят зло.

За Соломон, псалом Давидов, 71.

Боже, Твоето правосъдие дай на царя и Твоята справедливост на царския син, за да съди праведно Твоя народ и Твоите сиромаси - справедливо. Нека планините се сдобият с мир за людете и хълмите - с правда. Ще съди бедните сред народа и ще спаси сиромашките синове и ще смири клеветника; и ще пребъде заедно със слънцето и преди месечината от рода в род. Ще слезе като дъжд върху руно и като капка, що капва на земята. В дните Му ще възсияе правда и много мир, докле се отнеме месечината. И ще властвува от море до море и от реките - до краищата на вселената. Пред него ще паднат етиопците и враговете му пръстта ще лижат. Царете на Тарсис и островите дарове ще му поднесат, царете на Арабия и Сава дарове ще му донесат. И ще му се поклонят всички земни царе, всички народи ще му служат; понеже избави нищия от силния, и сиромаха, комуто нямаше кой да помогне; ще пощади сиромаха и бедняка и душите на бедните ще спаси, от лихва и от неправда ще избави душите им и скъпоценно е името му пред тях. И жив ще бъде и ще му дадат арабско злато и винаги ще се молят за него, всеки ден ще го благославят. Ще бъде опора за земята върху планинските хребети, по-високо от Ливан ще се въздигне плодът му, и които са от града, ще процъфтят като земната трева. Ще бъде името Му благословено во веки, преди слънцето пребъдва името Му; и ще бъдат благословени в Него всички земни родове, всички народи ще Го облажават. Благословен е Господ Бог на Израиля, Който едничък твори чудеса, и благословено е името на славата Му во веки и за вечни векове: и ще се изпълни със славата Му цяла земя, да бъде, да бъде!

Слава… И ныне… Алилуя, алилуя, алилуя, слава на Тебе, Боже! (3) Господи, помилуй (3). Слава… И ныне…

Оскъдняха песните на Давида, сина Иесеев. Псалом за Асафа, 72.

Колко благ е Бог към Израиля, към правите по сърце! Пък аз - безмалко се не разклатиха нозете ми, безмалко се не подхлъзнаха стъпките ми, понеже завидях на беззаконниците, като гледах мира на грешниците - защото няма за тях разколебаване дори до смъртта им, и болките им не са неотвратими, те не се трудят като човеците с пот на чело, и с човеците рани не получават; затуй и ги овладя тяхната гордост докрай - облякоха се в неправдата и нечестието си. Неправдата им блика като от лой, ходят по желанията на сърцето си. Мислеха и говореха с лукавство, неправда говореха надменно - туриха устата си на небето и езикът им обиколи по земята. Затуй ще се върне моят народ насам и дни изпълнени ще се намерят у тях. И рекоха те: „Как ще узнае Бог? И може ли да знае Всевишният?” И ето, тия грешници и благоденстващи в тоя век овладяха богатство. И казах: мигар напразно очиствах сърцето си и умивах в невинност ръцете си, и се подлагах на рани всеки ден и на изобличаване всяка сутрин? Но ако кажех: „Тъй ще разсъждавам”, то аз щях да наруша завета с рода на Твоите синове. И мислех си, как да разбера това? - но то беше мъчно в очите ми, докле не влязох в Божието светилище и не разбрах какъв е техният край. И все пак, за лукавствата им Ти си им отредил зли беди, Ти ги събори, кога взеха да се гордеят. Как дойдоха до запустение? Ненадейно изчезнаха, погинаха заради беззаконието си. Като стопения сън на пробуден човек, Ти, Господи, ще унизиш в Твоя град техния образ. Защото разгоря се сърцето ми и всичко вътре в мене се измени, и аз бях нищожен и не разбирах, като животно бях пред Тебе, но аз съм винаги с Тебе, Ти удържа моята дясна ръка, и с Твоя съвет ме настави и със слава ме прие. Понеже, какво имам аз на небесата? И освен Тебе какво друго поисках на земята? Изнемогнаха сърцето ми и плътта ми, Боже на моето сърце и мой дял, Боже, во веки. Понеже ето, отдалечаващите се от Тебе погиват, Ти предаваш на пълна погибел всекиго, който прелюбодейно Ти изменя. А за мене е добро да се прилепям ò Бога, да полагам в Господа моето упование, та да разгласям всички Твои възхвали при вратите на дъщерята Сионова.

За поука на Асаф, 73.

Защо си ни, Боже, отхвърлил докрай? Защо яростта Ти е пламнала против овцете на Твоето пасбище? Спомни си Твоя сонм, що Си придоби отначало: Ти избави жезъла на Твоето наследие, тая планина Сион, гдето Ти се засели. Вдигни ръцете Си докрай срещу техните горди дела, срещу всичко, що врагът лукаво извърши в Твоето светилище! Как се хвалеха ония, които Те мразят, посред Твоя празник: поставиха своите знамена за знаци и не познаха, както при изхода, тъй и най-нависоко. Като в горска дъбрава с брадви разсякоха дверите му ведно, със секира и топор го разрушиха. Запалиха с огън Твоето светилище, на земята оскверниха жилището на Твоето име. Рекоха в сърцето си и техните родственици заедно с тях: дойдете да турим край на всички Божии празници по земята. Не виждаме нашите знамена, няма вече пророк, и Той не ни познава вече. Докога, Боже, ще ни поругава врагът? Вечно ли ще взема на присмех противникът Твоето име? Защо отдръпваш ръката Си и десницата Си отсред Твоето лоно докрай? Ала Бог е нашият Цар преди вековете, Той извърши нашето спасение посред земята. Ти утвърди със силата Си морето, Ти строши драконските глави във водата - Ти смаза главата на дракона и го даде храна на етиопските народи. Ти разломи извори и потоци, Ти пресуши Итамските реки, Твой е денят и Твоя е нощта - Ти си приготвил светлината и слънцето, Ти си положил всички предели земни, лято и пролет Ти си създал. Спомни си за тях. Врагът похули Господа и безумен народ взе на подбив Твоето име. Не предавай на зверовете душата, която Те изповядва; душите на Твоите бедни люде не забравяй докрай! Погледни на Твоя завет, понеже мрачните места по земята се изпълниха с домове на беззакония. Да се не върне посрамен смиреният! Беднякът и сиромахът ще възхвалят името Ти. Стани, Боже, и съди Твоето дело, спомни всекидневната хула към Теб от безумния. Не забравяй гласа на Твоите молители, гордостта на Твоите омразници непрестанно се възнася.

Слава… И ныне… Алилуя, алилуя, алилуя, слава на Тебе, Боже! (3) Господи, помилуй (3). Слава… И ныне…

В края. Недей погубва, псалом за песен на Асаф, 74.

На Тебе ще благодарим, Боже, на Тебе ще благодарим, и ще призоваваме Твоето име; ще разгласям всички Твои чудеса! Кога избера време, Аз ще извърша съд по правда. Разложи се земята и всички живеещи по нея; Аз утвърдих нейните стълбове. Рекох на вършещите беззакония: недейте беззаконства; и на съгрешаващите, не издигайте рога си, не издигайте рога си срещу висините и не говорете срещу Бога неправда! Понеже не от изток, не от запад, нито от пустинните планини идва избавление, понеже Бог е Съдията и Той едного смирява, а другиго въздига; понеже в ръцете Господни е чашата, пълна с вино без примеси, и Той я отклони от едната към другата страна, ала утайката от нея не е изцяло излята - всички грешници по земята ще я пият. Аз пък ще се радвам вечно, ще възпея Бога на Иаков, и всички рогове на грешниците ще строша и ще се въздигне рогът на праведника.

В края, песенен псалом за Асаф, песен към асириеца, 75.

Знаен е в Иудея Бог, велико е името Му в Израил. В мира беше Неговото място и жилището му - в Сион. Там строши Той здравината на лъковете, оръжие, меч и война. Ти сияеш дивно от вечните планини. Смутиха се всички неразумни по сърце; те заспаха своя сън и нищо не намериха в ръцете си - всички богати хора. От Твоята страшна присъда, Боже на Иакова, всички възседнали коне задрямаха. Страшен си Ти и кой ще Ти се възпротиви? От тогава е Твоят гняв. От небето Ти направи да се чуе съдът, земята се уплаши и замълча, кога Бог щеше да се вдигне за съд, та да спаси всички кротки по земята, понеже всяка мисъл човешка пред Теб ще се открие и остатъкът на мисълта пред Теб ще празнува. Оброци сторете и ги въздайте на Господа нашия Бог; всички, стоящи около Него ще принесат дарове на Страшния и отнемащия духа на князе, на Страшния повече от царете земни.

В края, за Идитум, псалом за Асаф, 76.

Гласом викнах към Господа, с гласа си към моя Бог, и Той ме послуша. В деня на скръбта си Бога подирих, с ръце въздигани нощем пред Него - и не се излъгах. Душата ми се отказа от утешение. Спомних си Бога и се развеселих, размислях и духът ми отпадаше. Очите ми превариха утринната стража, смутих се и не говорих. Мислех за първите дни и вековете отминали си припомнях и размишлявах: нощем със сърце размислях и духът ми усърдно издирваше: нима завинаги ще ни отхвърли Господ и не ще да е пак благосклонен? Или пък докрай ще пресече Своята милост и Своето слово не ще даде вече от рода в род? Нима ще забрави милост да стори? Или в гнева Си ще заключи Своите милости? И рекох: сега поставих начало - тази промяна е от десницата на Всевишния! Спомних си Господните дела, затуй ще помня чудесата Ти от началото и ще размислям над всички Твои дела и над Твоите деяния ще размишлявам. Боже, в светинята е Твоят път - кой бог е тъй велик, като нашия Бог? Ти си Бог, Който прави чудеса; Ти яви сред народите Своята сила, с Твоята мишца избави Своя народ, синовете на Иакова и на Иосифа. Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; бездните затрепериха, велик бе шумът на водите; облаците глас нададоха, понеже стрелите Ти пронизват. Гласът на Твоя гръм бе в небесния кръг, озариха Твоите мълнии вселената, земята се поколеба и се тресеше. В морето са Твоите пътища и пътеките Твои - всред многото води, и Твоите следи са незнайни. Ти води като овце Твоя народ, с ръката на Моисея и на Аарона.

Слава… И ныне… Алилуя, алилуя, алилуя, слава на Тебе, Боже! (3) Упование наше, Господи, слава Тебе.

Св. Боже... Пресвета Троице... Отче наш... Тропари, гл. 6

Ужасявам се пред мисълта за деня на Твоето страшно пришествие и се боя от неподкупното Твое съдилище, Господи; страх ме обзема и треперя, понеже много са греховете ми. Но преди да е дошъл краят, обърни ме, като милостив, и ме спаси, Спасителю мой многомилостиви.

Слава... Господи, като се поставят съдийските престоли и застанат пред Твоя съд човеците, няма да бъде предпочетен царят пред войника, нито пък господарят ще има преимущество пред слугата, но всеки според делата си или­ ще се прослави или ще се посрами.

И сега... Чиста Дево, Божия Майко, Ти си се удостоила с велики дарове, понеже си родила по плът Единородния от Троицата -­ Подателя на живота Христа, за спасението на нашите души. 

Господи, помилуй. (40)

Господи Боже наш, богат по милост и непостижим по щедрости! Ти един по същество си безгрешен и заради нас си станал Човек чист от всякакъв грях. Чуй в този час моята съкровена молба, защото съм беден и сиромах откъм добри дела, и сърцето ми вътре в мене се смути. Понеже Ти знаеш, Всевишни Царю, Господи на небето и земята, че цялата си младост прахосах в грехове, след похотите на плътта ходех и с това станах за присмех на демоните. Винаги с цялото си същество следвах дявола, валях се в тинята на греховните наслади, помрачих душата си от греховни помисли и още от младини, та и досега нито веднъж не пожелах да изпълня Твоята света воля, но цял станах пленник на борещите ме страсти; станах за присмех и поругание на демоните и никога в ума си не помислих за Твоя непоносим гняв, с който нападаш грешниците, нито пък мисля за предстоящата геена огнена. И понеже вследствие на това съвсем изпаднах в отчаяние и никак не мисля да се обърна, опустях и оголях от туй, че напуснах общението с Тебе. Защото, какъв ли грях не сторих, какво ли демонско дело не извърших? В кое срамно и блудно деяние не проявих прекомерно усърдие? ­Ума си с плътски възпоменания оскверних; тялото с гнусни деяния окалях, духа с нечисти похоти оскверних. Обикнах да служа и да робувам на греховете с всяка част на окаяната ми плът. И кой няма да заридае за мене окаяния? Кой няма да заплаче за мене осъдения? Защото сам аз, Владико, прогневих Твоята ярост, сам аз разпалих Твоя гняв против мене, сам аз лукаво деяние пред Тебе извърших, та надминах и победих всички от край време грешници, които несравнено и непростимо са Ти съгрешили. Но понеже Ти, Човеколюбче Господи, си многомилостив и добросърдечен и очакваш обръщането на човека, ето, и аз подхвърлих себе си на страшния и неизтърпим Твой съд и каейки се, мислено се докосвам до Твоите пречисти нозе, и от дън душа викам към Тебе: Господи, Ти Който всичко лошо превръщаш в добро, очисти ме, прости ме, смили се над моята немощ, бъди снизходителен към моето неблагоразумие, обърни внимание на моята молитва, виж сълзите ми, приеми мене, каещия се, и заблудения обърни, обръщащия се прегърни и молещия се прости. Защото Ти не си установил покаянието за праведници, нито си отредил прощението за ония, които не са съгрешавали, но си поставил покаянието за грешния. И сега, изповядвайки пред Тебе, Сърцеведче Господи, своите грехове, които извърших и с които заслужих Твоето негодувание, аз стоя пред Тебе гол и съблечен, защото не мога да погледна и видя небесната висота: прегърбен съм от множеството мои грехове. Просвети, прочее, очите на сърцето ми и ми дай умиление за покаяние, дай ми сърдечно съкрушение за изправление, та с блага надежда и истинска увереност да тръгна за отвъдния свят, хвалейки и благославяйки винаги всесветото Твое име на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги, и во веки веков. Амин!