17/30 януари – памет на преподобния наш отец Антоний Велики

На Великата Вечерня, 1-ви антифон на 1-ва катизма. На Господи, воззвах стихири на преподобния на 8, глас 4, подобен: Свыше званный…:

Когато желанието ти по Бога се разпали, ти се просвети се със зарите на Духа и научи душата си да желае истински и най-силно Неговата любов; тогава, превъзмогвайки плът и кръв ти напусна света и чрез различни въздържания и безмълвие се съедини с Него. Затова изпълни се с благата, за които просеше, и възсия като звезда, озарявайки душите ни, Антоние.(3)

Като прекърши лукавите стрели на бесовете с божествената благодат, ти на всички изясни техните капани чрез твоите поучения, и просветен от сиянието на Духа стана за монасите богоозарен светилник и първо украшение на пустинята, а за болните - опитен и безвъзмезден лекар и най-прекрасен пример за добродетелен живот, отче Антоние. (3)

Чист по душа и сърце, земен ангел и човек небесен, учителю на девството и точно мерило на въздържанието, Антоние блажени, като живееш с твоя Владика и Му принасяш незамлъкващо славословие заедно с ангелите, спасявай празнуващите свещената ти памет със своите непрестанни молитви. (2)

Слава, глас 6: Опазвайки в себе си богообразността и поставяйки ума си като господар над пагубните страсти чрез поста, ти въздигна се според силите си до богоподбието; защото, принуждавайки мъжествено естеството си, ти се потруди да подчиниш низшето на по-доброто и да поробиш плътта на духа; затова се показа като връх на монасите, като гражданин на пустинята и наставник на онези, които се състезават в доброто, Антоние, най-превъзходно правило на добродетелите. И сега на небесата в чистота, лице в лице, а не като през огледало, съзерцаваш Светата Троица, молейки се непосредствено за онези, които те почитат с вяра и любов.

И ныне, Богородичен догматик, глас 6: Кой няма да Те нарече блажена, Пресвета Дево? И кой ли не ще възпее Твоето пречисто Детерождение? Защото Единородният Син, възсиял от Отца извън времето, Същият от Тебе, Чиста, произлезе и неизказано Се въплъти; бидейки Бог по естество, Той по естество стана човек заради нас, но не разделян в две лица, а познаван в две неслитни естества; моли Го, Чиста, Всеблажена, за помилването на нашите души.

Вход. Прокимен на деня и паримии на преподобния.

Стихири на литията, Студитови, самогласни,  глас 2:

Като събра, докато беше на земята, плодовете на въздържанието и потопи всички страстни помисли чрез потоците на твоите сълзи, преподобни Антоние, твоят богоугоден живот стана за всички божествена и почетна стълба, въздигаща към небето; защото обдарен с плодовете на благочестието, ти изцеляваш немощите на страстите на тези, които те призовават с вяра така: Радвай се, светозарна звезда на Изтока и добри пастирю на монасите! Радвай се, преславна и крепка защита на пустинните овци и почитана опора на Църквата! Радвай се, велики наставниче на заблудените! Радвай се, наша похвало и светла радост на вселената!

Нека почетем Антоний, земния ангел и небесния човек, великолепното украшение на света, сладостта на добродетелите и насладата на благата, похвалата на постниците, защото праведно насаден в Божия дом, той като кедър умножи стадото на Христовите овци в святост и правда!    

Преподобни отче, след като още от детинство усърдно се упражняваше в добродетелта, ти стана оръдие на Светия Дух; и като прие от Него дар на чудотворство, увещаваше човеците да отхвърлят насладите; сега пък, бидейки най-чисто озарен от божествената светлина, просвети и нашите помисли, отче Антоние.

Слава, глас 5: Преподобни отче, вслушвайки се в словата на Господнето Евангелие, ти остави света като счете за нищожни богатството и славата; затова към всички силно ти извика: „Възлюбете Бога и ще получите вечна благодат; не предпочитайте нищо друго пред Неговата любов, та кога дойде в славата Си, да намерите покой заедно с всички светии.“ По неговите молитви, Христе, запази и спаси душите ни!

И ныне, същия глас: Облажаваме Те, Богородице Дево, защото от Тебе възсия Слънцето на правдата Христос, Който има велика милост.

Стиховни стихири, глас 5, подобен: Радуйся постническихъ…

Радвай се, отче Антоние, събеседник на ангелските ликове в небесата, защото чрез добродетелите си ти се научи да живееш като ангел на земята и стана като пречисто и неосквернено огледало, отразяващо светозарните лъчи на Пресветия Дух; и така просветен, ти съзерцаваше бъдните неща и ги предсказваше, ръководен от божествената светлина на Христа; моли Го да дари на душите ни велика милост. 

Стих: Скъпа е в очите на Господа смъртта на Неговите светии.

Радвай се, ти, който бе първи водач и непобедим поборник на постниците; защото изкоренявайки корените на страстите и отблъсквайки нападенията на демоните, ти мъжествено изобличи тяхната немощ и душепагубната им измама; разкри действието и непобедимата сила на Кръста на Спасителя и като се препаса с него, победи всички, които отхвърляха божественото явяване на Христа в плът. Моли Го да дари на душите ни велика милост. 

Стих: Блажен е човекът, който се бои от Господа, той крепко ще възлюби Неговите заповеди.

Утвърден като сияен стълб на добродетелта, ти се яви като облак, осеняващ жителите на пустинята и водещ богосъзерцателите от земята към небето; с жезъла на Кръста ти разцепи морето на страстите, побеждавайки духовния Амалик и откри сигурен път към небето и нетленното наследство, богоблажени отче, радостно заставайки пред престола на Христа заедно с безплътните. Моли Го да дари на душите ни велика милост.    

Слава, глас 8: Почитаме те като наставник на монашеските множества, отче наш Антоние; защото, следвайки твоите стъпки, ние наистина се научихме право да вървим; блажен си ти, който, след като се потруди за Христа, изобличи властта на врага, събеседниче на ангелите и спътниче на Тивейския Павел. Заедно с тях се моли на Господа да бъдат помилвани душите ни.

И ныне, Богородичен, глас 8: Непознала брак Девице, Която неизказано зачена Бога по плът, Майко на всевишния Бог, приеми молбите на Твоите раби, Всенепорочна, и на всички дай очистване от прегрешенията; приемайки сега нашите моления, моли се всички да се спасим.

Тропар на преподобния, глас 4:

Подражавайки на нрава на ревнителя Илия и следвайки по правите пътеки на Кръстителя, отче Антоние, ти стана жител на пустинята и утвърди вселената с твоите молитви; затова моли Христа Бога да се спасят нашите души.

На Утренята, на Бог Господ тропар на преподобния (2), Слава, и ныне: Богородичен възкресен тропар на 4-ти глас.

Седални след първата катизма, глас 4, подобен: Скоро предвари…: 

Ти последва призива на твоя Господ, остави света и неговите красоти, всеблажени Антоние, усърдно претърпя несгодите на пустинята и мъжествено отблъскваше бесовските пълчища; затова винаги с вяра възпяваме твоята памет. (2)

Слава и ныне, Богородичен, на същия глас: С Твоето божествено Детерождение си обновила погиналото в страстите смъртно естество на земнородните, Пречиста Дево, и си извела всички от смъртта към нетленния живот; затова всички Те възхваляваме както подобава и както си предрекла, о Препрославена.

Седални след втората катизма, глас 5, подобен: Собезначальное Слово…:

С песни да почетем Господния постник, който наистина умъртви всички нападения на страстите с въздържание и твърдо търпение, като напълно посрами противния враг и цялата му гордост; и сега се моли на Господа да бъдат помилвани душите ни.(2)

Слава, и ныне, Богородичен: Страшно е чудото на зачатието и неизразимото раждане от Тебе, пречиста Приснодево, и умът ми се изпълни със страх и удивление; навсякъде достигна Твоята слава, Богородице, за спасението на нашите души.

Полиелей и избран псалом. Седални след полиелея, глас 8, подобен: Премудрости:

Възприемайки пастирското умение, о, стълбе и основа на монасите, ти разумно опасваше своето словесно стадо, защото като възлюби Христовото учение, пося в него словото, преподобни; затова въздигна всички към ревност за ангелски живот, та единомислено да прославят Бога, богоносни Антоние. Моли Христа Бога да даде прошка на греховете на тези, които с любов почитат твоята свята памет.(2)

И ныне, Богородичен, глас 8: Небесната Врата и Кивот, всесвятата Планина, светозарния Облак нека да възпеем, небесната Стълба, духовния Рай, Евиното Избавление, великото Съкровище на цялата вселена, защото чрез Нея се извърши спасението на света и опрощението на древните съгрешения. Затова Й зовем: моли Твоя Син и Бог да дарува опрощение на греховете на тия, които благочестиво се покланят на Твоята пречиста Рожба.

Степенни, 1-ви антифон на 4-ти глас.

Прокимен, глас 4: Скъпа е в очите на Господа смъртта на Неговите светии. Стих: Какво да въздам на Господа за всичко, което ми е дал?

Стихира след 50 псалом, глас 6:

Преподобни отче, по цялата земя се разчу за твоите подвизи; и като получи награда за трудовете си на небесата, ти погуби демонските пълчища и достигна ангелските чинове, на чиито живот безпорочно подражава. Като имаш дръзновение пред Христа Бога, изпроси мир за нашите души.

Канони – на Богородица, глас 2, с акростих в оригинала: Пея похвала на живоносната Отроковица, от преп. Йоан Дамаскин; и на преподобния, глас 8, с акростих в оригинала: Хубаво е да възхваля божествения Антоний, от преп. Теофан. Катавасии на Сретение Господне. 

Песен 1

Ирмос: По неутъпкан и непривичен морски път премина без да намокри нозе избраният Израил, зовейки: „Да възпеем Господа, защото Се прослави!”.

Припев: Пресвета Богородице, спаси ни.

Невеществената стълба и чудодейно изсъхналия път през морето явиха в древност Твоето Детерождение, Пречиста; затова всички пеем: „Така се то прослави!”.

Силата на Всевишния, съвършената Ипостас и Божията Премъдрост Се въплъти от Тебе, о Пречиста, и беседваше с човеците: така Се Той прослави.

Слънцето на правдата премина през затворените двери на Твоята девствена утроба, чиста Дево, и възсия над света: така Се Той прослави.

Ирмос: Някога Моисеевият чудотворен жезъл с кръстообразен удар раздели морето и потопи колесниците на фараона, спасявайки беглеца Израил, който пеш премина и възпя с песен Бога.

Припев: Преподобни отче Антоние, моли Бога за нас.

Като приел безсмъртието и вечния живот, ти се наслаждаваш на трисияйните зари, отче, затова моли се помрачената ми душа да се озари с благодат, за да те възпея, както подобава.

Бидейки млад по телесна възраст, ти възприе новия път на добродетелта, по който вървеше безопасно и послушен на новия закон на Спасителя, следваше животворните евангелски напътствия, трижди блажен отче.

Слава: Озарен с трислънчевото Сияние, всемъдри, и пламнал от божествено желание, ти разкъса като паяжини свирепостта на демоните, зиналите пасти на дивите зверове и болките от раните, блажений.

И ныне: Имайки дръзновение като Божия Майка пред Единородното Слово, Което Се роди от Тебе, и пред съ-безначалния Отец и единосъщния Дух, не преставай да се молиш да се спасят от беди тези, които Те прославят като Богородица, Всенепорочна.

Песен 3

Ирмос: Лъкът на силните се строши от Твоята власт, Христе, а немощните се препасаха със сила.

Припев: Пресвета Богородице, спаси ни.

Този, Който бидейки Творец на времето е отвъд всяко време, по Своя воля като Младенец се роди от Тебе, Дево.

Нека да възпеем утробата, която е по-широка от небесата, защото чрез нея Адам обитава радостно небето.

Ирмос: О, Христе, Който премъдро утвърди в начало небесата и основа земята върху водите, утвърди и мене върху камъка на Твоите заповеди, защото никой не е свят освен Тебе, единствен Човеколюбче.

Припев: Преподобни отче Антоние, моли Бога за нас.

С непоколебим ум и крепко търпение ти потуши пламъка на страстите, отче Антоние, и се облече в светлата одежда на безстрастието и в дрехата на спасението.

Ти пренебрегна немощната сила на демоните, които дръзваха да те нападат с помисли и приемаха облик на диви зверове; защото имаше могъщ Помощник в битките.

Слава: Изобличавайки началствата и властите на мрака, Антоние, чрез крепко въздържание ти стана богоносец, доблестен победител, слава на постниците и похвала на монасите.

И ныне: Чрез животворното действие на Този, Който Се яви в света чрез Теб, Пречиста, въздигни умъртвения ми ум и го насочи към живота, Ти, Която единствена разруши дверите на смъртта чрез Твоето Детерождение.

Седален, глас 8. Подобен: Премудрости… 

Като привърза душата си към любовта Христова и мъдро намрази всичко земно, отче преподобни, ти се засели в пустините и планините; защото, след като вкуси от плода на съзерцанието, славно посветен в тайните, ти засия като ангел с незалязващи лъчи. Затова, след като мина през мрака на плътта си, ти разпръсна мрака на демоните, Антоние, първоизбран сред монасите. Моли Христа Бога да даде прошка на прегрешенията на онези, които почитат с любов твоята свята памет.(2)

Слава, и ныне, Богородичен, на същия глас: Като всенепорочна Невеста на Твореца, като непознала мъж Майка на Изкупителя, като истинско Вместилище на Утешителя, Всехвална, мен, който поради беззаконията си съзнателно станах истинско обиталище на сквернотата и играчка на бесовете, побързай да ме избавиш от техните злодейства и да ме направиш светла обител на добродетелите, светоносна и нетленна Дево; прогони облака на страстите и ме удостой да бъда причастен на небесните блага и незалязващата светлина чрез Твоите молитви.

Песен 4

Ирмос: Чух, Господи, тайната на Твоя промисъл и прославих непостижимата Ти сила, Човеколюбче.

Припев: Пресвета Богородице, спаси ни.

Ето, Божията Майка като божествена планина се възвиси дори над ангелските сили в дома Господен.

О, Дево, Която единствена роди не според законите на естеството Владиката на всички твари, Ти се сподоби с божествено призвание.

Ирмос: Ти Си моя крепост, Господи, Ти Си и моя сила, Ти Си моя радост и мой Бог, Който без да остави недрата на Отца посети нашата нищета; затова заедно с пророк Авакум Ти викам: „Слава на Твоята сила, Човеколюбче!”.

Припев: Преподобни отче Антоние, моли Бога за нас.

Чрез божествената стълба на добродетелите, отче, ти се изкачи във висините и видя как там Бог с щедра ръка раздава дарове на онези, които с вяра пеят: „Слава на Твоята сила, Човеколюбче!“.

Ти посвети изцяло себе си единствено на Бога, всемъдри Антоние, съединявайки се с Него чрез добродетели и духовни беседи, и бидейки чист, удостояваше се с божествени видения; защото, като остави земята и земните неща, достойно придоби небесната наслада.

Слава: Като очисти ума и душата, отче Антоние, ти изобличи душепагубната измама, хитростите, горчивите заблуди и лъжовните мечтания на враговете; защото като навикна да страдаш и стана опитен, ти обучаваше монашеските множества, о, всеблажени.

И ныне: Умоли Бога, Който Се въплъти от Тебе и неизменно остана такъв, какъвто беше -  единосъщен на Отца, но станал единосъщен и на Тебе, Която Го роди, да даде прошка на прегрешенията и спасение на душите на онези, които с вяра Те възпяват.

Песен 5

Ирмос: Яви Се Въгленът Исаиев и Слънцето възсия от девствената утроба, дарявайки светлината на богопознанието на ония, които тънеха в тъмнина.

Припев: Пресвета Богородице, спаси ни.

Облаци, поръсете със сладостта на веселието живеещите на земята, защото Отрок ни се даде – Той е въплътилият Се от Девата наш Бог, Който предвечно съществува.

Моят живот и плътта ми се обляха в светлина и греховният мрак се разпръсна, когато след изпълване на времената Всевишният безсеменно от Девата Се въплъти.

Ирмос: Защо отхвърли ме от Своето лице, о Светлина неугасима, и покри ме – окаяния - чуждата тъма? Но моля се, обърни ме отново в светлината на Твоите заповеди и изправи моите пътища.

Припев: Преподобни отче Антоние, моли Бога за нас.

Ти стана обител на всевиждащия Бог, Който те поучаваше, просветляваше и умъдряваше, и те удостои да съзерцаваш възлизането към небето на чистите и блажени души, трижди блажен Антоние.

Слава: Христос ти даде благодат да лекуваш различни болести и власт над нечистите духове; защото, след като победи естеството по свръхестествен начин, премъдри отче, ти получи дял от даровете на Духа.

И ныне: Имайки Те за крепостна стена и запазени чрез Твоето застъпничество, ние Те благославяме, хвалейки се с Твоята божествена слава; защото Ти, Пречиста, изливаш радост и веселие за нашите души.

Песен 6

Ирмос: Ти чу молитвените слова на моята страдаща душа, Владико, и ме избави от злочестието, защото Ти единствен Си причина за нашето спасение.

Припев: Пресвета Богородице, спаси ни.

Поробеното от греха човешко естество чрез Тебе, Владичице чиста, получи освобождение, понеже Твоят Син за всички Се принася в жертва като непорочен Агнец.

Всички викаме към Тебе – истинската Богомайка, да избавиш нас – Твоите раби, които прогневихме Твоя Син, защото Ти едничка имаш дръзновение пред Него.

Ирмос: Бездната на моите грехове и бурята на моите прегрешения ме смущават и ме тласкат надолу в дълбините на отчаянието; но както на Петър, протегни и на мен Своята мощна ръка, Кормчио мой.

Припев: Преподобни отче Антоние, моли Бога за нас.

Приемайки подвижническия живот според Божия закон от най-ранното си детство, богомъдри, ти опази го докрай; и като божествен воин получи побéден венец от Царя на всички.

Слава: Имайки те за могъщ молитвеник пред Бога, застъпник, защитник и благочестив ходанай, който споделя нашите грижи, ние се спасяваме от зли обстоятелства, опасности и всякакви беди.

И ныне: Ти наистина въздигна падналото човешко естество, Богородице, приемайки безсеменно в утробата си неизменния Син, Който стана видим, бидейки божествен и равночестен Образ на Отца.

Кондак на преподобния, глас 2, подобен: Вышнихъ ищя…:

Отхвърляйки житейските грижи, ти заживя безмълвен живот и подражаваше във всичко на Кръстителя, преподобни; заедно с него те почитаме, началниче на отците Антоние.

Икос: Чувайки гласа на Христа, ти последва Неговите заповеди и загърбвайки предишния живот, отхвърли грижата за материалните неща, именията, робите, любовта на сестра ти, богоносни Антоние, и отиде сам в пустинята да беседваш в чистота с Бога и да възприемеш благодатен разум; дай го и на мен, та с песни да те възхвалявам, началниче на отците Антоние.

Песен 7

Ирмос: Някога отроците станаха любомъдри витии, защото от богоприятните им души извираше богословие, а от устите им - песен: „Благословен Си, пребожествен и препрославен Боже на нашите отци!”.

Припев: Пресвета Богородице, спаси ни.

Йаков видя нощем смътно, като в загадка, въплътилия Се Бог, но Той от Тебе Се яви в пълна светлина на тия, които пеят: „Пребожествен и препрославен е Бог на нашите отци!”.

Предвещавайки знаците на неизказаното съединение, станало в Тебе, Чиста, с Йаков Се бори Оня, Който драговолно Се съедини с човека - пребожественият и препрославен Бог на нашите отци.

Нечестив е оня, който не Те изповядва за Син на Девата, Един от всевъзпяваната Троица и не зове с несъмнена вяра и език: „Пребожествен и препрославен е Бог на нашите отци!”.

Ирмос: Някога във Вавилон огънят отстъпи в страх пред Божието снизхождане, затова отроците в пещта с радостни стъпки, играейки сякаш на поляна, пееха: „Благословен Си, Боже на нашите отци!”.

Припев: Преподобни отче Антоние, моли Бога за нас.

Страните на лицето ти бяха като стъкленици с благовония, ухаещи подобно на градина със сладкия аромат на добродетелите за онези, които с вяра викат: „Благословен е Бог на нашите отци!“.

Слава: Благодатта на всесветия Дух, обитаващ в тебе, отче, те направи способен да прогонваш злобата на злите духове и да наставляваш монасите, които викат: „Благословен е Бог на нашите отци!“.

И ныне: Да възхвалим Пречистата и Всесвета Мария, защото чрез Нея благодатта на духовните дарби се излива свръхразумно върху нас, като от поток на божествената благост. Нека сега Я облажаваме с благочестиви помисли.

Песен 8

Ирмос: Трижди блажените юноши пренебрегнаха златния идол, съзерцавайки образа на живия Бог и сред огъня пееха: „Всяка твар да възпява Господа и да Го превъзнася во веки!”.

Припев: Пресвета Богородице, спаси ни.

Чрез Тебе, Дево, Този, Който е несравним по благост и сила стана видим на земята и живя между човеците; към Него ние – верните, пеейки зовем: „Всяка твар да възпява Господа и да Го превъзнася во веки!”.

Проповядвайки Те като истинска Богородица ние справедливо Те прославяме, о чиста Дево, защото Ти наистина роди в плът Един от Троицата; Нему, заедно с Отца и Духа, всички ние пеем: „Всяка твар да възпява Господа и да Го превъзнася во веки!”.

Ирмос: Халдейският мъчител седмократно разпали силата на пещта за богопочитателите, но когато ги видя спасени от висшата сила, той викна към Твореца и Избавителя: „Отроци, благославяйте, свещеници, възпявайте, люде, превъзнасяйте Го във всички векове!”.

Припев: Преподобни отче Антоние, моли Бога за нас.

Като ангел на земята, който чрез чистота на ума прояви бдителност в молитвата, сила във въздържанията и търпение сред изпитанията, Антоние, ти към Бога викна: „Отроци, благославяйте; свещеници, възпявайте; люде, превъзнайте Го във всички векове!“.

Непрестанно приближавайки се към Бога чрез молитви и моления, преподобни, ти се изкачи във висините, избягвайки дяволските примки и освободен от тиранията им, богомъдри, пееш: „Свещеници, възпявайте; люде, превъзнасяйте Го във всички векове!“.

Слава: Подобно на нов Мойсей, ти извоюва победа над враговете и противниците в пустинята, водейки твоя народ, събранието на подвижниците, към радостта и новия живот; а те викат към Владиката: „Свещеници, възпявайте; люде, превъзнасяйте Го във всички векове!“.

И ныне: Богородителко Пречиста, очисти душевните ми рани и струпеите на греховете, като ги измиеш с изворните струи, бликнали от ребрата на Твоя Син; защото към Тебе викам, към Теб прибягвам и Тебе призовавам, Богоблагодатна.

Песен 9

Ирмос: Ти цял Си желание и сладост, Слове Божий, Сине на Девата, Боже на боговете, Господи, Пресвят сред светиите. Затова Теб и Тази, Която Те роди всички величаем.

Припев: Пресвета Богородице, спаси ни.

Силен жезъл за тленното ни естество бе даден в Твоята утроба, о Пречиста – Бог Слово; Той го възкреси, макар в ада да беше повалено; затова, Пречиста, като Богородица Те величаем.

Тази, Която избра за Своя Майка, Владико, приеми милостиво като молитвеница за нас и нека всичко да се изпълни с Твоята благост, за да можем всички да Те величаем като Благодетел.

Ирмос: Изуми се небето и ужасиха се краищата на земята от това, че Бог Се яви в плът на човеците и Твоята утроба стана по-широка от небесата; затова, Богородице, ангелските войнства и човешките множества Тебе величаят.

Припев: Преподобни отче Антоние, моли Бога за нас.

Настъпи твоя светоносен празник, всеблажени отче Антоние, изпълнен с радост и духовно веселие, изпълнен със Светия Дух, пълен със сладко благоухание и просветление; и като те имаме сега за мерило и законодател на подвижничеството, ние се радваме.

Непрестанно се моли на Спасителя, всечестни отче, да даде на тези, които благоговейно празнуват твоята свещена памет, прошка на прегрешенията, получаване на духовни дарове, божествено застъпничество, спасение на душите и вечна радост.

Слава: След като живя ангелски на земята, ти прие ангелската святост, защото получи дял в боговидното сияние на ангелите; и заедно с тях вечно се радваш като Божи пророк, увенчан мъченик и първенец сред монасите.

И ныне: Безсеменно и без плътско желание, Дево, Ти зачена Словото Божие, Създателя на всичко, и Го роди нетленно, без да изпиташ родилни мъки; затова с език и сърце Те възхваляваме и Те изповядваме като Богородица.

Светилен, подобен: Свете неизменный: 

Ти стана светлина за твоите единомишленици, като ги научи да ходят по светли­те пътеки на благочестието, Антоние, отче на отците, и отново хвърляш пламенни мълнии, изгаряйки демонските пълчища.(2)

Слава, и ныне, Богородичен: С незамлъкващи песни Те облажаваме, Дево, защото си родила Един от Троицата, Богородице, и си носила в божествените си обятия над-същностното и неизменно Слово.

Хвалитни стихири на 4, глас 8, подобен: О, преславнаго чудесе…

Преподобни отче Антоние, * взел на раменете си Христовото иго, * ти храбро потъпкваше вражеските нападения, * и напълни с градове пустинята; * затова всички те почитаме с вяра, * о, всеблажени, * похвало на монасите, * моли непрестанно Христа * да се спасим.(2)

Събрани с вяра, * всички те почитаме, Антоние, * като подвижник на Христа; * защото, радвайки се, ти премина през непроходната пустиня, * и стана неин почетен наставник. * Затова с вяра ти зовем: * „О, всеблажени, похвало на монасите, * моли се за нас на Господа, * да се спасим!“.

Преподобни отче Антоние, * ти се затвори в гробница * заради истинския живот, * и никак не се уплаши от невидимите врагове; * защото, когато дойдоха да ти хлопат и тревожат, * ти ги заглуши с молитвите си * и търпеливо понесе техните нападки, * първоначалниче на пустинята. * Затова всички те почитаме и облажаваме с вяра.

Слава, глас 8: Въздигайки се с колесницата на добродетелите, чудни, ти достигна крепостта на небесния Град чрез подвижническите усилия, обхождайки още от пустинята красотите на небесния Йерусалим; и, получавайки достойни почести заради мъчителните подвизи, ти се радваш заедно с небесните чиноначалия, всеблажени, ставайки наследник на вечните блага и жител на Царството. О, богоносни Антоние, моли Спасителя на всички да дари мир на света и да спаси душите ни.

И ныне, глас 8: Владичице, приеми молитвите на Твоите раби и избави ни от всяка нужда и печал.

Велико славословие и отпуст.

На Литургията, блаженства на 8 – 3-та и 6-та песен от канона на преподобния (първите тропари по два пъти).

След Апостола:

Алилуя, глас 8: Блажен е оня човек, който се бои от Господа - той крепко ще възлюби Неговите заповеди. Стих: Силно на земята ще бъде потомството му.

Причастен: Паметта за праведника пребъдва вечно, алилуя!