Глас 1: Цялото творение се измени от страх, виждайки Теб, Христе, висящ на Кръста, слънцето помръкна и се разклатиха земните основи, всичко на Твореца състрадаваше. Господи, Който доброволно всичко претърпя заради нас, слава Тебе! (2)
Глас 2: Защо злочестивият и беззаконен род замисля
суетни неща? За какво осъди на смърт Живота на всичко? Велико е чудото, защото
Творецът на света Се предава в ръцете на беззаконници и Човеколюбецът Се издига
на Дървото, за да освободи окованите в ада, които зоват: „Дълготърпеливи
Господи, слава Тебе!”.
Гледайки
Те днес на Кръста да висиш, Слове, непорочната Дева ридаеше от дъното на майчината
си утроба, горчиво страдаше в сърцето си и стенеше мъчително от дълбината на душата
си в съкрушение. Затова, удряйки се в гърди жално викаше: „Горко Ми, божествено
Чедо! Горко Ми, Светлина на света! Защо Се скри от Моите очи, Агънче Божи?”.
Затова и безплътните войнства, обхванати от трепет, възгласиха: „Непостижими
Господи, слава Тебе!”.
Виждайки
Теб - Бога и Създателя на всичко да висиш на Дървото, Христе, Тази, Която Те
роди безсеменно, горко плачеше: „Сине Мой, къде се скри красотата на Твоето
лице? Не мога да търпя да Те гледам неправедно разпъван; но побързай,
възкресни, за да мога и Аз да видя Твоето възкресение от мъртвите в третия
ден!”.
Глас 6: Днес Владиката на творението застава пред
Пилат и на Кръст се предава Творецът на всичко, като агнец, воден по Своя воля;
с гвоздеи Се приковава и в ребрата Се пробожда и с гъба Се напоява Този, Който
изля като дъжд манната; по лицето удрят Изкупителя на света и от собствените Му
раби Се поругава Създателят на всичко. О, какво човеколюбие прояви Владиката!
За разпъващите Го Той молеше Своя Отец, казвайки: „Прости им този грях, защото
не знаят беззаконниците, че вършат неправда!”.
Слава,
глас 6: О, как престъпното сборище осъди на смърт Царя на цялото творение без
да се засрами от благодеянията, за които Той Самият им напомни, за да ги
предпази, казвайки им: „Народе мой, какво ви сторих? Не изпълних ли с чудеса
Иудея? Не възкресих ли само с дума мъртъвците ви? Не изцелих ли всяка немощ и
болка? Как ми се отплащате? Защо не помните благодеянията, отвръщайки Ми за
изцеленията с рани и за живота – с умъртвяване? Провесвате на Дървото своя
Благодетел като злодей, Законодателя – като престъпник, Царя на всичко - като
осъден!”. Дълготърпеливи Господи, слава Тебе!
И ныне,
глас 6: Страшно и преславно тайнство днес се извършва пред очите ни: задържан е
Неосезаемият, Освободилият Адам от проклятието е свързан; Изпитващият сърца и
утроби е разпитван неправедно; в тъмница е затворен Този, Който затвори
бездната; стои пред Пилат Този, пред Когото с трепет предстоят силите небесни;
творението с ръката си удря своя Създател; на Дърво е осъден Съдията на живите
и мъртвите; на гроб е предаден Разрушителят на ада. Ти, Който всичко търпиш
милосърдно и всички спаси от проклятието, незлобив Господи, слава Тебе!
Вход с Евангелие. Свете тихий:
Прокимен,
глас 4: Разделиха помежду си дрехите ми и за одеждата ми хвърлиха жребие. Стих:
Боже мой, Боже мой! Чуй ме, защо си ме оставил?
Паримия от книга Изход.
Прокимен,
глас 4: Застъпи се, Господи, в тъжбата с ония, които ме съдят, и обори борещите
се с мене. Стих: Вземи щит и броня и дигни се мен на помощ.
И другите две паримии от
книга Иов и пророчеството на Исая
Прокимен,
глас 6: Ти ме тури в подземен ров, в мрак, в бездна. Стих: Господи, Боже на
моето спасение, денем и нощем викам пред Тебе.
Апостол до Коринтяни,
зач. 125 (1:18-2:2)
Алилуя,
глас 1: Спаси ме, Боже, защото водите стигнаха до душата ми. Стих: Позорът съкруши сърцето ми, и аз
изнемощях, очаквах състрадание, но го няма; утешители, ала не намирам. Стих: Да
им се помрачат очите, та да не виждат.
Евангелие от Матея, зач.
110 (съставно: Мат. 27:1-38, Лк. 23:39-43, Мат. 27:39-54, Ин. 19:31-37, Мат.
27:55-61)
Сугуба ектения. Сподоби Господи… Просителна ектения
При пеенето на
стиховните, свещенослужителите изнасят светата Плащаница от олтара и я полагат
в средата на храма. Стиховни стихири, подобни:
Глас 2: Когато от Дървото Ариматеецът сне мъртъв Теб -
Живота на всички, той със смирна и плащаница Те обви, Христе, и с любов
сърдечна искаше да целува нетленното Ти тяло, но сдържайки се поради страх,
радостно викаше към Тебе: „Слава на Твоето снизхождение, Човеколюбче!”.
Стихъ: Господ воцарися, в лепоту облечeся.
Когато Ти,
Изкупителю, в нов гроб за всички Се положи, самодоволният и надменен ад Те видя
и се ужаси, строшиха се ключалките, разбиха се вратите, гробовете се отвориха,
мъртвите възкръснаха. Тогава Адам с благодарност радостно викаше към Тебе:
„Слава на Твоето снисхождение, Човеколюбче!”.
Стихъ: Ибо утверди вселeнную, яже не подвижится.
Когато в
гроба доброволно по плът Ти бе затворен, о Христе, оставайки по божествената Си
природа вездесъщ и безпределен, Ти Си заключил дълбините на смъртта и Си
опустошил чертозите на ада; тогава Си удостоил тази Събота с Твоето сияние,
божествено благословение и слава.
Стихъ: Дому твоему подобaетъ светиня Господи, въ
долготу дний.
Когато
Силите небесни Те съзерцаваха, Христе, как лъжливо Си обвиняван от беззаконници
като измамник и гледаха гробния камък, запечатан от ръцете, които Те прободоха,
те се удивляваха на Твоето неизказано дълготърпение; но радвайки се за нашето
спасение, викаха към Тебе: „Слава на Твоето снизхождение, Човеколюбче!”.
Слава и ныне, глас 5: Теб – Обличащия Се в
светлината като с дреха, Йосиф заедно с Никодим сне от Кръстното Дърво и
виждайки Те мъртъв, гол и непогребан, започна да плаче в дълбоко състрадание и
с ридания говореше: „Горко ми, пресладки Иисусе! Слънцето Те гледаше висящ на
Кръста и се обви в мрак, земята се тресеше в страх и завесата на храма се
раздра. Но ето, аз сега виждам Теб, Който заради мен доброволно смърт прие. Как
ще Те погреба, Боже мой, или с каква плащаница да Те обвия? С какви ръце ще се
докосна до нетленното Ти тяло? Или с какви песни ще запея за Твоята кончина,
Милосърдни? Величая Твоите страдания, възпявам и Твоето погребение с
Възкресението, зовейки: „Господи, слава Тебе!”.
Тропари, глас 2:
Благообразният
Йосиф от Кръста сне пречистото Ти тяло, с плащаница чиста го обви и с
благоухания в нов гроб го положи.
На жените
мироносици при гроба яви се ангел, говорейки: „Мирото подобава за мъртвите, а
Христос на тлението е неподвластен!”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар