Утреня на Велика Събота - Опело Христово

На Бог Господ, тропaри, глaс 2:

Благообразният Йосиф от Кръста сне пречистото Ти тяло, с плащаница чиста го обви и с благоухания в нов гроб го положи.

Слава: Когато Ти Се понизи до смърт, безсмъртни Животе, тогава Ти умъртви ада със сиянието на Божеството; когато Ти и мъртвите от преизподнята възкреси, всички сили небесни викнаха: „Подателю, на живота, Христе Боже наш, слава Тебе!”

И ныне: На жените мироносици при гроба яви се ангел, говорейки: „Мирото подобава за мъртвите, а Христос на тлението е неподвластен!”.

И започва пеенето на похвалите от Надгробен плач, като преди всяка от тях напевно се четат стиховете от 118 псалом *

Благословeн Си, Господи, научи ме на Твоите наредби.

Стихове на 1-ва статия

1 Блажени са непорочните в пътя, които ходят в закона Господен.

2 Блажени са, които изучават Неговите свидетелства — от все сърце ще Го потърсят

3 понеже ония, които вършат беззакония, не ходиха в Неговите пътища.

4 Ти си заповядал усърдно да пазим Твоите заповеди —

5 о, да се изправеха моите пътища, за да опазя Твоите наредби,

6 тогава не ще се посрамя, когато имам пред очи всички Твои заповеди.

7 Ще Те хваля в правота на сърцето, когато се науча на съдбите на Твоята правда.

8 Твоите наредби ще опазя — не ме оставяй съвсем.

9 Как ще изправи младият своя път? Като пази Твоите слова.

10 От все сърце Те подирих — не ме отхвърляй от Твоите заповеди.

11 В моето сърце скътах Твоите слова, за да не съгреша пред Тебе.

12 Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби.

13 С устните си възвестих всички съдби на Твоите уста.

14 На пътя на Твоите свидетелства се насладих като на пълнота от богатства.

15 Над Твоите заповеди ще размишлявам и ще разбера Твоите пътища.

16 С праведните Ти наредби ще се поучавам и не ще забравя Твоите слова.

17 Въздай на Твоя раб, дай ми живот и ще опазя Твоите слова.

18 Отвори очите ми и ще разбера чудесата, скрити в Твоя закон.

19 Пришълец съм аз на земята, не крий от мене Твоите заповеди.

20 Душата ми обикна да жадува за Твоите съдби по всяко време.

21 Ти си укорил гордите, проклети са отклоняващите се от Твоите заповеди.

22 Отнеми от мене хула и унижение, понеже Твоите свидетелства аз търсех,

23 понеже седнаха князе и мене клеветяха, а Твоят раб размисляше върху праведните Ти наредби;

24 понеже Твоите свидетелства са мое поучение и Твоите наредби са мои съветници.

25 Прилепна доземи душата ми — дай ми живот по Твоето слово.

26 Разгласих пътищата си и Ти ме чу — научи ме на Твоите наредби.

27 Пътя на Твоите наредби вложи в разума ми и ще размислям над Твоите чудеса.

28 Задряма душата ми от униние — утвърди ме в Твоите слова.

29 Отдалечи от мене пътя на неправдата и чрез Твоя закон ме помилвай.

30 Избрах пътя на истината и Твоите съдби не забравих.

31 Привързах се към Твоите свидетелства, Господи, не ме посрамяй.

32 По пътя на заповедите Ти тичах, когато Ти разшири сърцето ми.

33 Постави ми за закон, Господи, пътя на Твоите наредби и аз винаги ще го търся.

34 Вразуми ме и аз ще изследвам Твоя закон и ще го пазя от цялото си сърце.

35 Напъти ме по пътеката на Твоите заповеди, понеже нея аз пожелах.

36 Склони сърцето ми към Твоите свидетелства, а не към алчност.

37 Отвърни очите ми, та да не виждат суета — в Твоя път ми дай живот.

38 Постави Твоето слово у Твоя раб за страх пред Теб.

39 Снеми от мене укора, от който се боя, понеже Твоите съдби са благи.

40 Ето, зажадувах за Твоите заповеди, в Твоята правда дай ми живот.

41 И нека дойде върху мен Твоята милост, Господи, Твоето спасение по думата Ти.

42 И ще отвърна на хулещите ме със слово: понеже на Твоите слова се уповавах.

43 И не отнемай от устните ми думите на истината докрай, понеже на Твоите съдби се уповавах

44 И ще опазя Твоя закон винаги, навеки и за вечни векове.

45 И ходих в широта, понеже Твоите заповеди подирих,

46 И говорех пред царе за Твоите свидетелства и не се срамувах,

47 И размислях над Твоите заповеди, които обикнах дълбоко,

48 и въздигах ръцете си към Твоите заповеди, които обикнах, и над Твоите наредби аз размишлявах.

49 Спомни си думите Си към Твоя раб, на които ми даде да се уповавам —

50 Това ме утеши в моето страдание, понеже Твоето слово ми даде живот.

51 Горделивците вършеха безброй беззакония, ала от закона Ти аз не се отклоних.

52 Спомних си съдбите Ти от древност, Господи, и се утеших.

53 Унилост ме обзе поради грешниците, които изоставят Твоя закон.

54 В песни изливах Твоите наредби на мястото на странството ми.

55 Нощем си спомних Твоето име, Господи, и опазих Твоя закон.

56 Това ми бе, понеже търсих Твоите наредби.

57 Ти си моят дял, Господи — казах, че ще спазвам Твоите заповеди!

58 Пред лицето Ти се помолих от цялото си сърце: помилвай ме по Твоето слово.

59 Мислех върху Твоите пътища и обръщах стъпките си към Твоите свидетелства.

60 Приготвих се и не се смутих, та да опазя Твоите заповеди.

61 Въжетата на грешниците ме обвиха, но аз не забравих Твоя закон.

62 В полунощ ставах, за да Ти благодаря заради съдбите на Твоята правда.

63 Съобщник съм на всички, които се боят от Тебе и пазят Твоите заповеди.

64 Твоите милости, Господи, изпълват земята — научи ме на Твоите наредби.

65 Ти стори добро на Твоя раб, Господи, по Твоето слово —

66 Научи ме на доброта, благонравие и знание, понеже повярвах на Твоите заповеди.

67 Преди да бъда смирен, аз съгрешавах, затова пазя Твоето слово.

68 Благ си Ти, Господи, и с Твоята благост научи ме на Твоите наредби.

69 Умножи се срещу мен неправдата на гордите, ала аз с цялото си сърце изучавам Твоите заповеди.

70 Втвърди се като съсирено мляко сърцето им, а пък аз се вглъбявах в Твоя закон.

71 Добре ми е, че си ме смирил, та да се науча на Твоите наредби.

72 Добър е за мен законът на Твоите уста, по-добър от хиляди късове злато и сребро.

Слава Отцу и Сину и Светому Духу... И нине и присно и во веки веков. Амин.

Малка ектения, каждение.

Стихове на 2-ра статия

73 Твоите ръце ме сътвориха и ме създадоха — вразуми ме и ще се науча на Твоите заповеди.

74 Ония, които се боят от Тебе, ще ме видят и ще се развеселят, понеже се уповавах на Твоите слова.

75 Разбрах, Господи, че твоите съдби са правда и че Ти справедливо си ме смирил.

76 Но нека милостта Ти да ми бъде за утешение, според думата Ти към Твоя раб!

77 Нека се излеят върху мене Твоите щедрости и жив ще бъда, защото над Твоя закон аз размислям.

78 Нека се посрамят гордите, понеже неправедно постъпваха с мен беззаконно - аз пък ще се вглъбявам в Твоите заповеди.

79 Да ме обърнат ония, които се боят от Тебе и познават Твоите откровения.

80 Нека сърцето ми бъде непорочно в Твоите наредби, за да не се посрамя.

81 Чезне душата ми за Твоето спасение, на Твоите слова се уповавах.

82 Очите ми се стопиха в очакване на словото Ти, думайки: кога ще ме утешиш?

83 Понеже станах като мях на мраз — Твоите наредби не забравих.

84 Колко са дните на Твоя раб? Кога ще извършиш съд над ония, които ме преследват?

85 Разправяха ми рушителите на закона своите мисли, но не приличат те на Твоя закон, Господи;

86 Всички Твои заповеди са истина. Неправедно ме гонят, помогни ми!

87 Без малко не ме погубиха на земята, ала аз не оставих Твоите заповеди.

88 Дай ми живот по милостта Си и ще опазя свидетелствата на устата Ти.

89 Навеки словото Ти, Господи, пребъдва на небето.

90 От рода в род е Твоята истина; Ти си основал земята и тя пребъдва.

91 Денят настава по Твоята наредба, защото всичко на Тебе служи,

92 Ако не бе Твоят закон утеха за мене, погинал бих в моето унижение.

93 Во веки не ще забравя Твоите наредби, понеже в тях Ти ми даде живот.

94 Твой съм аз — спаси ме, понеже търсих Твоите наредби!

95 Грешниците ме причакваха, та да ме погубят, но аз разбрах Твоите откровения.

96 На всяко съвършенство аз видях предел, ала Твоята заповед е безмерно широка.

97 Как възлюбих Твоя закон, Господи — всеки ден размислям над него.

98 Ти си ми дал повече мъдрост от враговете ми чрез Твоята заповед, понеже тя е моя навеки.

99 Разбирам по-добре от всички, които ме учат, понеже Твоите откровения са мое поучение.

100 Разбирам по-добре от старците, понеже търсих Твоите заповеди.

101 От всички пътища на злото удържах нозете си, за да опазя Твоите слова;

102 От Твоите съдби не се отклоних, защото Ти си ги поставил закон за мене.

103 Как сладки са за гърлото ми Твоите слова - по-сладки от мед са в устните ми.

104 От Твоите заповеди получих разум, затова намразих всички неправедни пътища.

105 Светилник за нозете ми е Твоят закон и светлина над пътеките ми.

106 Клех се и твърдо реших да опазя съдбите на Твоята правда.

107 Докрай се смирих - Господи, оживи ме по Твоето слово.

108 Благоволи към волните приношения на устните ми, Господи, и научи ме на Твоите съдби.

109 Душата ми е всякога в Твоите ръце и Твоя закон аз не забравих.

110 Поставиха ми грешниците примка, ала от Твоите заповеди аз не се отклоних.

111 Наследих Твоите откровения вовеки, понеже те са радостта на моето сърце.

112 Склоних сърцето си да изпълнявам Твоите наредби вовеки за въздаяние.

113 Престъпващите закона Ти намразих, а Твоя закон аз обикнах.

114 Помощник мой и застъпник мой си Ти — на Твоите слова аз се уповавах.

115 Махнете се от мен, лукави люде, и аз ще изучавам заповедите на моя Бог.

116 Подкрепи ме по Твоето слово и ще бъда жив, и не ме оставяй посрамен в надеждата ми.

117 Помогни ми и ще намеря спасение и ще размислям всякога над Твоите наредби.

118 Ти си презрял всички отстъпници от Твоите наредби, понеже тяхното мислене е неправедно.

119 За престъпници считах всички грешници на земята, затова обикнах Твоите откровения.

120 Прикови към Твоя страх плътта ми, защото се боя от Твоите съдби.

121 Извърших съд и правда - не ме предавай на моите гонители!

122 Приеми Твоя раб с добро, та да не ме клеветят гордите.

123 Чезнеха очите ми за Твоето спасение и за словото на Твоята правда —

124 Постъпи с Твоя раб по Твоята милост и на Твоите наредби ме научи.

125 Твой раб съм аз - вразуми ме и ще узная Твоите откровения.

126 Време е Господ да действува - разориха Твоя закон.

127 Затова обикнах Твоите заповеди повече от злато и топаз;

128 Затова се насочвах към всички Твои заповеди, намразих всички неправедни пътища.

129 Дивни са Твоите откровения - затова душата ми ги изучаваше.

130 Разкриването на Твоите слова просвещава и вразумява младенци.

131 Отворих устата си и привлякох дух, защото за Твоите заповеди жадувах.

Слава Отцу и Сину и Светому Духу... И нине и присно и во веки веков. Амин.

Малка ектения, каждение.

Стихове на 3-та статия

132 Погледни на мене милостиво и ме помилвай според съда на любещите Твоето име.

133 Изправи стъпките ми по Твоето слово и нека не ме обладава никакво беззаконие.

134 Избави ме от човешката клевета и ще опазя Твоите заповеди.

135 Озари с лицето Си Твоя раб и ме научи на Твоите наредби.

136 От очите ми избликнаха водни извори, понеже не опазих Твоя закон.

137 Праведен си Ти, Господи, и прави са Твоите присъди —

138 Ти си дал като твърда заповед правдата на Твоите откровения и Твоята истина.

139 Ревността по Тебе ме разтапя, понеже враговете Ти забравиха Твоите слова.

140 Пречисто е Твоето слово, затова и го обикна Твоят раб.

141 Най-малък съм аз и презрян, ала не забравих Твоите наредби.

142 Твоята правда е правда вовеки и Твоят закон е истина.

143 Скърби и нужди ме обзеха - с Твоите заповеди се поучавам.

144 Правда вовеки са Твоите откровения - вразуми ме и ще бъда жив.

145 Викнах от все сърце: чуй ме, Господи, ще търся Твоите наредби.

146 Викнах ти: спаси ме и ще опазя Твоите откровения.

147 Изпреварих зората и викнах, на Твоите слова се уповавах.

148 Побързаха очите ми към утрото, за да се поучават с Твоите слова.

149 Чуй моя глас, Господи, по Твоята милост - по Твоята съдба дай ми живот.

150 Приближиха се ония, които беззаконно ме преследват, ала от Твоя закон те се отдалечиха.

151 Близко си Ти, Господи, и всички Твои пътища са истина.

152 Отначало познах от Твоите откровения, че Ти навеки си ги основал.

153 Виж моето унижение и ме избави, защото Твоя закон аз не забравих.

154 Съди моето дело и ме избави, заради Твоето слово дай ми живот.

155 Далече е спасението от грешниците, понеже не потърсиха Твоите наредби.

156 Много са Твоите щедрости, Господи, дай ми живот по Твоята съдба.

157 Много са гонителите и притеснителите ми, но от Твоите откровения аз не се отклоних.

158 Виждах постъпващите неразумно и чезнех, понеже не пазеха Твоите слова.

159 Виж, че обикнах Твоите заповеди — Господи, по милостта Си ми дай живот.

160 Начало на Твоите слова е истината и вечни са всички съдби на Твоята правда.

161 Князете ме гонеха без вина, но сърцето ми се боеше от Твоите слова.

162 Ще се радвам на Твоите слова като човек, който придобива огромна печалба.

163 Неправдата аз намразих и с погнуса отхвърлих, а Твоя закон възлюбих.

164 Седем пъти на ден Те хвалих за съдбите на Твоята правда.

165 Много мир има за обичащите Твоя закон и няма за тях съблазън.

166 Жадувах за Твоето спасение, Господи, и Твоите заповеди възлюбих.

167 Опази душата ми Твоите откровения и дълбоко ги обикна.

168 Опазих Твоите заповеди и Твоите откровения, понеже всички мои пътища са пред Тебе, Господи.

169 Нека стигне пред Тебе молбата ми, Господи, по Твоята дума вразуми ме!

170 Нека влезе при Тебе молението ми, Господи, по Твоята дума избави ме!

171 Устата ми ще избликнат песен, когато Ти ме научиш на Твоите наредби.

172 Езикът ми ще възвести Твоите слова, понеже всички Твои заповеди са правда.

173 Да ми бъде Твоята ръка за спасение, защото Твоите заповеди избрах.

174 Зажадувах за Твоето спасение, Господи, и Твоят закон е мое размишление.

175 Жива ще бъде душата ми и ще Те възхвали и Твоите съдби ще ми помогнат.

176 Заблудих се като погинала овца: потърси Твоя раб, защото не забравих Твоите заповеди.

Слава Отцу и Сину и Светому Духу... И нине и присно и во веки веков. Амин.

Благословeн Еси Господи... Ангелский соборъ...

Седален, глас 1:

Изпросеното от Пилат свещено тяло Йосиф помазва с миро и го полага в нов гроб с чиста плащаница и божествени аромати. Затова подранили жените-мироносици викаха: „Покажи ни, както предрече, Христе, възкресението!”.

Слава: „Покажи ни, както предрече, Христе, възкресението!”.

И ныне: Ужасиха се ангелските ликове, съзерцавайки Седящия в недрата на Отца - как като мъртъв в гроба се полага Безсмъртния, Този, Когото ангелските чинове окръжават и славят заедно с мъртвите в ада като Създател и Господ.

Псалом 50. Канон, творение на преп. Козма Маюмски, Марк, еп. Идрунтски и преп. Касия Константинополска, глас 6. Акростих на гръцкия оригинал: И днес възпявам Великата Събота. Катавасии: Волною морскою...

Песен 1

Ирмос: Този, Който в древност покри с морските вълни преследващия мъчител, сега е скрит под земята от децата на спасените тогава, а ние като млади девици нека да възпеем Господа, защото славно Се прослави.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Господи Боже мой! Ще Ти запея погребално песнопение и надгробна песен, защото чрез Твоето погребение Ти ми отвори входовете на живота и чрез Твоята смърт Ти умъртви ада и смъртта.

Всички надземни и подземни твари се потресоха при Твоята смърт, съзерцавайки Тебе, моя Спасител, едновременно горе на престола и долу в гроба, защото непонятно е за ума как Ти яви Се като мъртъв, Началниче на живота.

За да изпълниш всичко с Твоята слава, Ти слезе в дълбините на земята и за Тебе не остана скрито моето естество, което бе в Адам; и погребан Ти обновяваш мене – тленния, Човеколюбче.

Песен 3

Ирмос: Ти, Който цялата земя постави на водите без опора, сега висиш на Лобното място, а съзерцавайки Те творението, обхванато от голям страх, възклицава: „Никой не е свят освен Тебе, Господи!”.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Знаците на Твоето погребение Ти показа в множество видения, а сега Своите тайни, Владико, Ти богочовешки яви и на намиращите се в ада, които викат: „Никой не е свят освен Тебе, Господи!”.

Ти разпростря Своите длани и съедини това, което преди беше разделено, а чрез обличането в плащаница и погребални повивки, Спасе, Ти освободи и окованииците, които викат: „Никой не е свят освен Тебе, Господи!”.

Ти, бидейки Невместим, доброволно бе задържан от гроба и печатите, но чрез божествените действия Си явил Своята сила на тия, които Те възпяват: „Никой не е свят освен Тебе, Господи!”.

Седален, глас 1:

Войниците, които пазеха Твоя гроб, Спасителю, паднаха като мъртви от блясъка на явилия се ангел, който възвести на жените възкресението. Славим Тебе – Унищожителя на тлението! Покланяме се на Тебе, Който възкръсна от гроба, единствен Боже наш. Слава, и ныне (същият).

Песен 4

Ирмос: Провиждайки Твоето божествено понизяване на Кръста, Авакум в страх зовеше: „Ти разруши властта на силните, Благий, приобщавайки се към намиращите се в ада, като  Всесилен!”.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Днес Ти освети седмия ден, който в древност благослови с почивка от делата Си; защото в почивка съботна пресъздаваш и обновяваш всичко, Спасе мой, и към Себе Си го призоваваш.

Когато Ти с висша сила удържа победа, душата Ти се отдели от тялото, но чрез Своето могъщество, о Слове, Ти разкъса веригите на ада и смъртта.

Срещайки се с Тебе огорчи се адът и погина от страх пред Твоя образ, защото видя Човек обóжен, уязвен от рани, но всесилен.

Песен 5

Ирмос: Исая видя незалязващата светлина на Богоявлението, Христе, което стана поради Твоето милосърдие и бодърствайки през нощта той викаше: „Ще възкръснат мъртвите, ще станат намиращите се в гробовете и ще се възрадват всички родени на земята!”.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе. 

Ти претворяваш земните, Създателю, като Сам обличаш Се в земна пръст, и плащаницата и гробът явяват тайнството, което е в Тебе, Слове; защото благородният Ариматеец изпълнява промисъла на Раждащия Те Отец, Който славно в Теб ме обновява.

Чрез смъртта Си Ти изменяш смъртното, чрез погребението - тленното; но Ти пребъдваш неизменен, както подобава на Бог, правейки безсмъртно онова, което възприе, защото нито плътта Ти видя тление, Владико, ни душата Ти остана в ада.

Произлязъл от безбрачната Девица и прободен в ребрата, Ти чрез Нея, Творче мой, извърши обновлението на Ева и стана нов Адам, Който свръхестествено заспа животворен сън и въздигна живота от сън и тление, като Всесилен.

Песен 6

Ирмос: Иона бе погълнат, но не и удържан в утробата на кита, защото бидейки предобраз на Теб – пострадалия и погребания, той излезе от звяра като от чертог и викна към стражите на Твоя гроб: „Напразно пазите, защото Самата Милост сте оставили!”.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе. 

Ти бе умъртвен, но не Се раздели с плътта, към която беше приобщен, о Слове; макар че Твоят храм се разруши по време на страданията, но и тогава една бе Ипостаста на божеството и на плътта Ти, защото и в двете естества Ти пребъдваш един Син, Слово Божие, Бог и Човек.

Смъртоносно за човеците, но не за Бога бе Адамовото прегрешение, защото макар и да пострада естеството на Твоята плът, създадена от пръст, но безстрастно остана Божеството, а тленното в Себе Си Ти претвори в нетленно и Възкресението яви като извор на нетленния живот.

Царува адът над рода човешки, но не во веки бе неговата власт, защото Ти, Могъщи Боже, положен в гроба, с живоначална длан разби ключалките на смъртта и възвести на от века пленените от нея истинското избавление, ставайки Спасителю, първороден измежду мъртвите.

Кондак, глас 6:

Заключилият бездната лежи мъртъв и обвит с плащаница и смирна; в гроба Се полага като смъртен Безсмъртният. Жените дойдоха да Го помажат с миро и плачейки горчиво викаха: „Тая Събота е преблагословена, в нея Христос заспа, за да възкръсне на третия ден!”.

Икос: Тоя, Който всичко поддържа бе издигнат на Кръста и цялото творение ридае, виждайки Го гол, висящ на Дървото; слънцето скри лъчи и звездите - светлината си, а земята се разтресе в страх велик, морето побягна и камъните се разпаднаха; много гробове се отвориха и възкръснаха телата на свети мъже. Долу адът стене, а иудеите замислят да оклеветят Христовото възкресение, но жените викат: „Тая Събота е преблагословена, в нея Христос заспа, за да възкръсне на третия ден!”.

Синаксар

Песен 7

Ирмос: О, неизказано чудо! Този, Който избави от пламъка благочестивите юноши в пещта сега в гроба мъртъв, бездиханен Се погребва за спасение на нас, които пеем: „Избавителю Боже, благословен Си!”.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе. 

Уязви се адът, приемайки в утробата си Този, Който бе прободен с копие в реброто, и стене поглъщан от божествения огън за спасение на нас, които пеем: „Избавителю Боже, благословен Си!”.

О, гроб чуден и пребогат, който прие в себе си сякаш спящ Твореца и така стана божествена съкровищница на живота, за спасение на нас, които пеем: „Избавителю Боже, благословен Си!”.

Според закона на смъртните Животът на всичко приема полагане в гроб и го прави извор на Възкресението за спасение на нас, които пеем: „Избавителю Боже, благословен Си!”.

Божеството на Христа едно и също бе в ада, в гроба и в Едем, неразделно с Отца и Светия Дух за спасение на нас, които пеем: „Избавителю Боже, благословен Си!”.

Песен 8

Ирмос: Ужасява се небето в трепет и се разтърсват земните основи, защото към мъртвите Се причислява Този, Който живее във висините и Се затваря в тесен гроб; благославяйте, Го отроци, свещеници, възпявайте, люде, превъзнасяйте Го във всички векове.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе. 

Разруши се Пречистият храм, но със Себе Си Той съ-въздигна падналата скиния, защото вторият Адам, живеещ във висините, слезе даже до адските дълбини при първия; благославяйте Го, отроци, свещеници възпявайте, люде превъзнасяйте Го във всички векове.

Изчезна дръзновението на учениците, но не и на Йосиф от Ариматея, който видя Всевишния Бог мъртъв и гол и Го изпроси и погреба, викайки: „Отроци, благославяйте, свещеници, възпявайте, люде, превъзнасяйте Го във всички векове!”.

О, необикновени чудеса! О, благост! О, неизказано търпение! Доброволно под земята Се запечатва Този, Който живее във висините и неправедно като лъжец се обвинява Самия Бог: Благославяйте Го, отроци, свещеници възпявайте, люде превъзнасяйте Го във всички векове.

Богородицу и Матер света... и ирмоса на 9-та песен:

Песен 9

Ирмос: Не плачи за Мене, Майко, гледайки Ме в гроба - Твоя Син, Когото зачена безсеменно в утробата, защото ще възкръсна и ще Се прославя и ще възнеса със слава като Бог тия, които непрестанно с вяра и любов Те величаят.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе. 

Когато свръхестествено Те раждах без родилни болки Аз бях прославена, о Сине безначални; а сега виждайки Те, Боже Мой, бездиханен, мъртъв, страшно се терзая от меча на скръбта; но възкресни, за да се възвелича и Аз.

Земята Ме покрива по Моя воля, но треперят вратарите на ада, виждайки Ме, Майко, облечен в окървавената одежда на отмъщението, защото поразявайки на Кръста враговете като Бог, Аз пак ще възкръсна и ще Те възвелича.

Нека да се радва творението и да се веселят всички земнородни, защото адът е пленен; нека жените с аромати Ме посрещнат, защото ще възкръсна на третия ден и ще избавя Адам и Ева с целия им род.

Ексапостиларий: Свят Господ Бог наш...

Хвалитни стиховни на 4, глас 2:

Днес гробът удържа Оня, Който държи в ръката Си цялото творение; камък покрива Оня, Който покрива с добродетелта Си небесата. Спи Животът и адът трепери и Адам от окови се освобождава. Слава на Твоя промисъл, според който извършвайки всичко, Ти ни дари с вечния съботен покой - Твоето всесвято Възкресение от мъртвите.

Каква е тази гледка? Какво е това сегашно упокоение? Царят на вековете, завършвайки промисъла Си чрез Своето страдание, в гроба почива с почивка съботна, давайки ни нов съботен покой. Нему да речем: „Стани, Боже, съди земята, защото Ти царуваш во веки, имайки безмерно велика милост!”.

Елате да видим нашия Живот как лежи в гроба, за да оживотвори лежащите в гробовете. Елате днес да видим спящ Произлезлия от Иудиното коляно и пророчески да Му запеем: „Легнал и заспал Си като лъв и кой ще Те пробуди, о Царю? Но възкръсни самовластно Ти, Който доброволно отдаде Себе Си за нас, Господи, слава Тебе!”.

Глас 6: Изпроси Йосиф тялото Иисусово и Го положи в новия си гроб; защото подобаваше Му да излезе от гроба като от царски чертог. Съкрушил властта на смъртта, и отворил за човеците райските врати, Господи, слава Тебе!

Слава, глас 6: Великият Мойсей тайнствено предизобрази днешния ден, казвайки: „И благослови Бог седмия ден”, защото това е благословената Събота. Това е ден за покой, в който Си почина от всички Свои дела Единородният Син Божи. Чрез промислителната смърт Той по плът бе в съботен покой и връщайки Се към това, което беше чрез Възкресението, Той ни дари вечен живот, като единствен благ и Човеколюбец.

И ныне: Преблагословeнна еси Богородице Дево:

Велико славословие. След шествието с Плащаницата:

Тропар, глас 2:

Благообразният Йосиф от Кръста сне пречистото Ти тяло, с плащаница чиста го обви и с благоухания в нов гроб го положи.

Тропар на пророчеството, глас 2:

Христе, Който държиш краищата на вселената, Ти благоволи да бъдеш задържан в гроб, за да избавиш човеците от пропадането в ада и възкръсвайки ни оживи, като безсмъртен Бог!

Прокимен, глас 4: Възкресни, Господи, помогни ни и ни избави заради Твоето име. Стих: Боже, с ушите си сме чули, нашите отци са ни разказвали.

Паримия. Апостол до Коринтяни, зач. 133, 206. (1Кор. 5:6-8, Гал. 3:13-14)

Алилуя глас 5: Да възкръсне Бог и да се разпръснат враговете Му и да бягат от лицето Му тия, които Го мразят. Стих: Разнеси ги, както се дим разнася. както се топи восък от огън. Стих: Тъй нечестивците да загинат от лицето Божие, а праведниците да се развеселят.

Евангелие – Мат. 27:62-66.

Стихира при целуване на св. Плащаница, глас 5:

Елате да прославим приснопаметния Йосиф, който отиде през нощта при Пилат и изпроси Живота на всички: „Дай ми Този Странник, Който нямаше къде глава да подслони; дай ми Този Странник, Когото лукавият ученик предаде на смърт; дай ми Този Странник, към Когото Майката, виждайки Го да виси на Кръста, с ридания викаше и майчински възкликваше: „Горко Ми, Чедо Мое! Горко Ми, Моя Светлина и възлюбен Плод на Моята утроба! Защото предсказаното от Симеон в храма, днес се сбъдна: меч прониза сърцето Ми, но Ти претвори плача Ми в радост с Възкресението!”. Покланяме се на Твоите страдания, Христе! Покланяме се на Твоите страдания, Христе! Покланяме се на Твоите страдания, Христе, и на Твоето свято Възкресение!

 

* Текстът на псалома е от превода на Псалтира на новобългарски език, дело на Петко Хинов