събота, 26 април 2014 г.

Неделя Антипасха - Уверение на св. ап. Тома

Вечерня на празника - тук

Утреня на празника
Първи седален, глас 1: Когато поради страх от иудеите учениците се криеха, събрани на Сион, Ти влезе през заключените двери, пред тях застана, Благий, и радост им донесе; Ти им показа раните на Своите ръце и пречистите ребра, казвайки на неповярвалия ученик: „Подай си ръката и виж, че това Съм Аз, Който пострадах за тебе!”. Слава, и ныне (същият)
Втори седален, глас 1: Застана ти, Животе, пред учениците Си при заключени врати и показвайки им ребрата и ръцете и нозете Си, Христе, Ти ги увери в Своето възкресение от гроба. Но Тома тогава не беше там, затова казваше: „Докато не Го видя, не вярвам на вашите слова!”. Слава, и ныне (същият)
Седален след полиелея, глас 1: „Като виждаш Моите ребра и раните от гвоздеите, о Тома, защо не вярваш в Моето възкресение?” – говореше Господ, Който възкръсна от гроба и по неизразим начин Се яви на апостолите. А Близнакът, като повярва, извика към Твореца: „Ти Си мой Бог и Господ!”. Слава, и ныне (същият)
Канон на празника, творение на преп. Йоан Дамаскин
Песен 1
Ирмос: Нека с победна песен да възпеем, люде, Този, Който избави Израил от горчивото робство на фараона и го преведе със сухи нозе по дъното на морската дълбина, защото Се прослави.
Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Днес е пролет за душите, защото Христос като слънце възсия от гроба на третия ден и прогони мрачната зима на нашите грехове. Нека Го възпеем, защото Се прослави.
Царицата на годишните времена - пролетта, като бляскава свита на светоносния Възкресен ден - Цар на всички дни, весели избрания народ на Църквата, непрестанно възпявайки възкръсналия Христос.
Нито вратите на смъртта, ни гробните печати, ни ключалките на вратите Ти се възпротивиха, о Христе, но възкръсвайки, Ти застана сред Своите приятели, Владико, дарявайки им мир, който превъзхожда всеки ум.
Песен 3
Ирмос: Утвърди ме на непоклатимия камък на Твоите заповеди, Христе, и ме просвети със светлината на Твоето лице, защото няма по-свят от Тебе, Човеколюбче.
Правейки ни нови вместо вехти и вместо тленни – нетленни чрез Твоя Кръст, Христе, Ти ни заповяда достойно да живеем в обновен живот.
Заключен в гроба с изобразимата Си плът, Ти възкръсна, неописуеми Христе, и при заключени врати застана пред Своите ученици, о Всесилни.
Раните, които доброволно претърпя заради нас, Христе, Ти запази за Своите ученици и им ги показа като свидетелство на славното Си възкресение.
Ипакои, глас 6: Както дойде посред Своите ученици, Спасителю, дарявайки им мир, така и при нас ела и ни спаси.
Песен 4
Ирмос: Велика е тайната на Твоето домостроителство, Христе! Провиждайки го свише в божествено съзерцание, Авакум викаше към Тебе: „Ти излезе за спасението на Твоя народ, Човеколюбче!”.
Христос вкуси жлъчка, изцелявайки древното греховно вкусване, а сега – с медна пита дарява просвещение и Своето сладостно причастие на праотеца.
Радваш Се на изпитанието, Човеколюбче, затова повеляваш на Тома да провери, показвайки на невярващия Своите ребра, за да увериш така света в Твоето възкресение на третия ден, Христе.
Почерпвайки богатство от неизчерпаемата съкровищница – прободеното с копие Твое божествено ребро, Благодетелю, Близнакът с премъдрост и знание изпълва света.
Възхваля се твоя всеблажен език, Близначе, защото от божественото осезание той се изпълва с благодат и пръв благочестиво проповядва Подателя на живота Христа, като Бог и Господ.
Песен 5
Ирмос: Бодърствайки нощем Те възпяваме, Христе, съ-безначален на Отца и Спасител на нашите души, подай мир на света, Човеколюбче!
Заставайки пред Своите скърбящи приятели, със Своето явяване Спасителят прогонва скръбта и ги кара да ликуват за Неговото възкресение.
О, наистина похвално е страшното начинание на Тома, защото той дръзновено докосна ребрата, озаряващи с божествен огън.
Неверието на Тома по Твоя промисъл роди вярата в нас, Христе, защото чрез Твоята премъдрост Ти всичко правиш за полза като Човеколюбец.
Песен 6
Ирмос: Ти спаси пророка от кита, Човеколюбче; моля се и мен да изведеш от дълбината на греха.
Ти не остави, Владико, Тома да потъне в дълбината на неверието и му протегна ръцете Си за уверение.
Нашият Спасител казваше: „Пипнете и Ме вижте, че имам плът и кости, Аз не Се измених!”.
Тома, който не беше при първото Ти идване, се докосна до ребрата Ти и повярва, придобивайки познание, Спасителю наш.
Кондак, глас 8: С любопитна десница жизнеподателните Ти ребра Тома докосна, Христе Боже, и когато Ти влезе през заключените двери, той с другите апостоли викаше към Тебе: „Господ мой и Бог мой!”.
Икос: Кой съхрани ръката на ученика неопалима тогава, когато той пристъпи към огнените Господни ребра? Кой й даде дръзновение и тя можа да се докосне до пламенната кост? Това стори Самият Господ! Та нали, ако реброто не се бе подложило на силата на тленната ръка, как тя би могла да се докосне до онова, което разклати небесното и земното чрез страданията? Тая благодат се даде на Тома, за да се увери и да викне към Христа: „Ти Си Господ мой и Бог мой!”.
Песен 7
Ирмос: Когато музиката, звучаща в хармония, призоваваше народите да служат на златния образ, чедата на Давид, пеейки отеческите песни от Сион, разрушиха нечестивата заповед на тирана и претвориха пламъка в роса, възпявайки с песен: „Превъзнасян Боже на нашите отци, благословен Си!”.
Като пръв и господар на дните е този светоносен Ден, в който новият и божествен род подобава да се радва с трепет, защото той носи в себе си образа на бъдещия век, като завършек на Осмия ден. Превъзнасян Боже на нашите отци, благословен Си!
Единствен дързък бе Тома Близнак и с недоверчивата си вяра ни облагодетелства, раз-пръсквайки мрачното незнание по краищата на света с вярното неверие, а сам на себе си сплете венец, възгласяйки открито: „Ти Си Господ - превъзнасяният Бог на нашите отци, благословен Си!”.
Не напразно се усъмни в Твоето възкресение Тома и не бе отхвърлен, но Ти искаше да явиш несъмнено възкресението за всички народи, Христе. Затова със своето неверие той всички увери и ги научи да Ти викат: „Ти Си Господ - превъзнасяният Бог на нашите отци, благословен Си!”.
Влагайки със страх ръка в живоносните Ти ребра, Христе, в трепет Тома усети двойното действие на двете естества, неслитно съединени в Теб, Спасителю, и с вяра викаше така: „Ти Си Господ - превъзнасяният Бог на нашите отци, благословен Си!”.
Песен 8
Ирмос: Възпявайте Господа, Който в огнения пламък на горящата пещ съхрани младежите и във вид на Ангел слезе при тях, и Го превъзнасяйте във всички векове!
Желаейки да види Твоя радостен лик, Владико, в началото Тома не повярва, но удостоен със съзерцание на Твоето лице, наричаше Те Бог и Господ, Когото превъзнасяме във всички векове.
Възпявайте Господа, Който понесе Томиното неверие, показа му Своите ребра и бе докоснат от неговата ръка; Него превъзнасяйте во веки.
Твоето дивно съкровище, скрито от нас, Тома ни разкри и богословствайки с богоносен език, казваше: „Възпявайте Христа и Го превъзнасяйте во веки!”.
Песен 9
Ирмос: Теб - светлия светилник и Майка Божия, предивна слава и най-висша от всички твари, ние с песни величаем.
Твоя пресветъл и сияещ ден, Христе, всесветлата Ти благодат, в която украсен Ти застана пред Своите ученици, ние с песни величаем.
Тебе, Който от тленна ръка бе докоснат в реброто и Който не я изгори с огъня на невещественото божествено естество, ние с песни величаем.
Тебе, Христе, възкръснал като Бог от гроба, невидели с очи, но повярвали със сърдечна любов, ние с песни величаем.
Светилен, глас 1: Като провери с ръка раните на Моите членове, Тома, повярвай в Мене, Който приех заради тебе рани, с учениците бъди единомислен и проповядвай живия Бог. (2)
Слава и ныне, глас 1: Днес пролетта благоухае и новото творение ликува; снемат се ключалките на дверите и на неверието днес, когато приятелят Христов Тома зове: „Господ мой и Бог мой!”.
Хвалитни стихири на 4, глас 1:
Както при Твоето страшно възкресение от гроба, Подателю на живота, Ти не счупи гробните печати, така сега влезе през заключени врати при Твоите преславни апостоли, Христе, изпълвайки ги с радост и дарявайки им Твоя прав Дух по безкрайната Си милост. (2)
Тома, наричан Близнак не бе дошъл, когато Ти Се яви на Своите ученици, Господи. Затова той не повярва на Твоето възкресение и към тия, които Те бяха видели викаше: „Ако не сложа пръста си ребрата Му и в раните от гвоздеите, няма да повярвам, че е възкръснал!”.
 „Щом искаш дай си ръката – каза Христос на Тома – и я вложи в ребрата Ми и познай, че имам кости и земно тяло и не бъди невярващ, но увери се заедно с останалите!”. А той извика: „Ти Си Бог мой и Господ, слава на Твоето възкресение!”.
Слава, глас 6: Осем дни след Твоето възкресение, Иисусе Царю, Единородни Слове на Отца, Ти Се яви на Своите ученици през заключените двери, дарявайки им Своя мир, и на невярващия ученик Ти показа белезите от раните: „Ела и се докосни до ръцете и нозете Ми и до нетленните Мои ребра!”. А той, като повярва, викна към Тебе: „Господ мой и Бог мой, слава Тебе!”.


Няма коментари:

Публикуване на коментар