Томина неделя, в която празнуваме уверяването на светия славен апостол Тома в славното Христово Възкресение
О, прекрасно Томино неверие!
Вечерня на празника
Стихири на Господи воззвах, глас 1:
През заключените двери при събралите се ученици Ти внезапно влезе, всесилни Иисусе, Боже наш, и като застана посред тях ги дари с мир и ги изпълни със Светия Дух; и им заповяда да не напускат Йерусалим, докато не се облекат със сила отгоре. Затова и Ти зовем: „Просвещение, и възкресение, и мир наш, слава Тебе!"
Осем дни след Твоето възкресение, Господи, Ти Се яви на Своите ученици в мястото, където се бяха събрали и им рече: „Мир вам!” и на невярващия ученик показа ръцете Си и пречистото ребро. А той, като повярва, викаше към тебе: „Господ мой и Бог мой, слава Тебе!”.
Тома, наричан Близнак, не беше с тях, когато Ти, Христе, влезе при заключени врати, затова и не вярваше на казаното му, когато от неверието го утвърждаваха във вярата. Но Ти не отказа, Благий, да му покажеш пречистото Си ребро и раните по ръцете и нозете Ти; а той, като ги докосна и видя, изповяда Те като Бог, но не безплътен и като Човек, но не обикновен и викна: „Господ мой и Бог мой, слава Тебе!”.
В осмия ден Спасителят застана пред съмняващите се ученици, там където се бяха събрали и дарявайки им мир, викна към Тома: „Ела, апостоле, и докосни ръцете, в които се забиха гвоздеите!”. О, прекрасно Томино неверие! То приведе сърцата на верните към пълнотата на познанието, а апостолът със страх извика: „Господ мой и Бог мой, слава Тебе!”.
Глас 2: След Твоето възкресение, Господи, когато Твоите ученици бяха събрани зад заключените двери, Ти застана посред тях и им даде Своя мир. Повярва и Тома, след като видя Твоите ръце и ребра и Те изповяда за Господ и Бог, Който спасява надяващите се на Тебе, Човеколюбче.
При заключени врати Иисус застана пред учениците и ги дари с безстрашие и мир, а после каза на Тома: „Защо не Ми вярваш, че възкръснах от мъртвите? Дай си тук ръката, вложи я в ребрата ми и виж! Прочее, заради твоето неверие всички ще познаят Моите страдания и Възкресение и заедно с теб ще призоват: „Господ мой и Бог мой, слава Тебе!”.
Слава и ныне, глас 6: Когато дверите бяха заключени, Ти дойде при учениците, Христе. Тогава Тома промислително не беше с тях, защото казваше: „Няма да повярвам, ако не видя и аз Владиката, ако не видя реброто, от което изтекоха кръвта и водата на кръщението, ако не видя раната, от която се изцели дълбоката рана на човека; ако не видя, че Той не е подобен на дух, но има плът и кости!”. Господи, Ти Който победи смъртта и увери Тома, слава Тебе!
Стихири на литията, глас 4:
Господи, в неустоимото сияние на Твоето Божество Ти дойде, когато дверите бяха заключени и заставайки сред Своите ученици разкри ребрата Си и показа белезите от раните на ръцете и нозете Си; така утеши скръбта и унинието им и ясно възгласи: „О, приятели, виждате Ме в плътта, която възприех, затова не Се явявам само като дух!”. А на съмняващия се ученик Ти заповяда с трепет да Те докосне, казвайки му: „Изпитай всичко и ела, не се съмнявай!”. А той, като усети с ръка двете Твои естества, викна със страх, воден от вярата: „Господ мой и Бог мой, слава Тебе!”.
Глас 8: „Докосни, Тома, ребрата ми с ръка – казва Христос – и ела да усетиш следите от гвоздеите! С вяра изследвай и бъди Ми верен и не бъди невярващ!”. А Тома, когато се докосна с пръст до Владиката, извика силно: „Ти Си мой Бог и Господ! Добросърдечний, слава Тебе!”.
Слава, и ныне, глас 8: През заключени врати при събралите се ученици Се яви Спасителят, застана посред тях и каза на Тома: „Ела и докосни и виж белезите от гвоздеите; протегни ръката си и докосни реброто Ми и не бъди невярващ, но с вяра проповядвай за Моето възкресение от мъртвите!”.
Стиховни стихири, глас 4:
О, преславно чудо! Неверието роди твърда вяра. Защото Тома рече: „Ако не видя, няма да повярвам!”. Но докосвайки ребрата, той богословства за Самия въплътил Се Божи Син; позна Го като пострадал по плът, но Го проповядва като възкръснал Бог и викна със силен глас: „Господ мой и Бог мой, слава Тебе!”.
О, преславно чудо! Сеното, допряло се до Огъня, се съхрани, защото Тома, влагайки ръката си в огнените ребра на Иисус Христос, Бога, не изгоря от това докосване, но недоверието на своята душа претвори в благоверие и от дълбината на сърцето си горещо викна: „Ти Си мой Владика и Бог мой, Който възкръсна от мъртвите, слава Тебе!”.
О, преславно чудо! Йоан склони глава на гърдите на Словото, а Тома се удостои да се докосне до ребрата Му. И така единият извлече хвърлящата в трепет дълбина на богословието, а другият се удостои да ни въведе в тайната на домостроителството, защото той представи ясно доказателство за възкресението Му, зовейки: „Господ мой и Бог мой, слава Тебе!”.
Слава, и ныне, глас 5: Велико и несравнимо е множеството на Твоите щедрости, Човеколюбче! Защото Ти претърпя ударите на иудеите, докосването на апостола и щателния разпит на тия, които Те отричаха. Как Се въплъти? Как бе разпнат, о Безгрешни? Но вразуми ни, та като Тома да Ти зовем: „Господ мой и Бог мой, слава Тебе!”.
Тропар, глас 7:
Макар да беше запечатан гробът, Ти - Животът от гроба възсия, Христе Боже, и при заключени врати застана пред учениците, о Възкресение на всички, обновявайки чрез тях правия Дух в нас по великата Си милост. (3)
Утреня на празника - тук
Няма коментари:
Публикуване на коментар