Преподобният Христов изповедник и мъченик Висарион Сарай е роден през 1714 г. в село Майдан, Босна, от родители Максим и Мария. Кръщелното му име било Никола. Още от детството си бил благочестив и склонен към уединен и молитвен живот. На осемнадесетгодишна възраст заминал за Йерусалим, за да посети светите места. Там, в манастира „Св. Сава Освещени“, приел монашество и получил монашеското име Висарион. На връщане от Светата земя посетил манастирите на Света гора.
След като се завърнал в родината си, постъпил в Пакренския манастир в Славония, където в продължение на седем години служил като дякон. Там бил ръкоположен и за свещеник. Преподобният Висарион се прочул сред народа със своя благочестив и свят живот, както и с това, че проповядвал словото Божие по удивителен начин и с красноречие. Подтикнат от любовта си към местата, където живял и проповядвал неговият Господ, преподобният отново посетил светите места, а след това се върнал при своя православен народ, за да свидетелства за Разпнатия и Възкръсналия Христос и да Го проповядва.
По онова време православният народ на Балканите, особено в пределите на Австро-Унгарската монархия, търпял тежки страдания заради римокатолическата униатска пропаганда. Латините се стремели с добро или със сила да принудят православните да се отрекат от отеческата си вяра и вместо да бъдат послушни на Христос, апостолите и светите отци, да се подчинят на римския папа. Този натиск върху православните бил особено силен по времето на Мария Терезия (1741–1780 г.), най-вече в Банат и Трансилвания (в днешна Румъния). Преди това в тези области срещу православните били предприемани калвинистка (протестантска) пропаганда и насилия, но православните сърби и румънци останали непоколебими и не се отрекли от светата си вяра.
Сръбският патриарх Арсений IV Йованович (1726–1748 г.), виждайки проповедническите способности на свети Висарион и неговата твърдост в изповядването на вярата, го изпратил след 1742 г. в Банат и Трансилвания, за да подкрепи чрез проповедите и светлия си пример православните в съпротивата им срещу униатското насилие. Защото някои православни християни, подложени на различни притеснения от страна на римокатолическите църковни и държавни власти, започнали да се поддават на влиянието им и да преминават към злополучната уния.
Преподобният Висарион възприел това дело като мисия, поверена му от Бога, и с апостолска ревност защитавал православната вяра и народа в Трансилвания. Пътувал от град на град и от село на село, като навсякъде с проповедите си укрепявал православните да останат верни на вярата на своите отци. Народът възприемал проповедите му като силни и спасителни, изпълнени с Божия благодат, а самия него – като пратеник, дошъл от Бога. Затова на много места го посрещали с големи народни литийни шествия, със запалени свещи, кадилници и църковни камбани.
Но завистливият дявол, врагът на човешкото спасение и противникът на православната вяра, скоро подбудил чрез своите служители – римокатолическите власти в Трансилвания – залавянето и затварянето на свети Висарион от страна на хабсбургските власти. Преподобният бил затворен най-напред в град Сибиу (около 1744 г.), където бил подложен на тежки мъчения. След това преминал и през затворите в Дева, Тимишоара и Рааб, а накрая бил хвърлен в ужасяващата тъмница Куфщайн в Тиролските планини (в Австрия). Изтощен от различните страдания и мъчения заради Христос и Православието, преподобният починал в този затвор, предавайки мирно изповедническата си душа в ръцете на своя Господ.
Светото му име и неговото изповедничество били почитани от православния народ още приживе, а след мъченическата му кончина за Православието всички го смятали за светец. Канонизиран е в Румъния през 1950 г., а в Сърбия през 1962 г.
Преподобният изповедник Софроний бил роден в село Чоара, близо до Алба в Румъния, и носел името Стан. След като преминал от Трансилвания във Влахия, приел монашество с името Софроний. По-късно се завърнал в родния си край и основал малък скит (около 1756 г.), в който наставлявал и укрепявал многобройните православни поклонници да останат верни на своята православна вяра и в никакъв случай да не се поддават на силната по онова време униатска пропаганда.
Заради това римокатолиците разрушили скита му и го принудили да напусне мястото. След това го затваряли и преследвали девет пъти, но Божията благодат го закриляла. Тогава той обикалял народа и проповядвал вярност към отеческите предания, като свиквал събори с народа и свещениците.
Най-известен сред тях бил съборът от 1761 г. в Алба Юлия. На този събор православните поискали от виенския двор да не им пречи да имат свои православни епископи – право, което в крайна сметка им било предоставено. След това преподобният Софроний преминал през Карпатите и се отправил към манастира „Арджеш“, където впоследствие мирно се преставил в Господа.
Светият мъченик Опря Миклауш бил роден в Сълище, близо до Сибиу. Бил селянин, земеделец и овчар, но по своя живот и вяра бил истински праведник. Имал съпруга и деца. Като виждал гоненията срещу православните в Трансилвания, заради които мнозина бягали през Карпатите във Влахия, а онези, които оставали, търпели тежки данъчни тежести и различни други насилия, Опря се изправил в защита на православната вяра и своята Църква. Обикалял народа и укрепявал вярващите в Православието, като дори се застъпвал пред властите за мнозина бедни православни, подложени на насилия.
През 1748 г. той отишъл заедно с един вярващ чак във Виена, за да поиска религиозна свобода за православните в Трансилвания. Заради това бил затворен от римокатолиците, а след това осъден на доживотен затвор в тъмницата Куфщайн в Тиролските планини. Там завършил мъченическия си живот, получавайки от Христос венеца на мъченичеството.
По молитвите на тези трима свети новомъченици и изповедници на Православието нека Господ укрепи и спаси всички нас, православните. Амин.
Превод от: Ава Jустин. Житиja светих за октобар
Няма коментари:
Публикуване на коментар