Неделя на прошката, Сиропустна, в която спомняме отпадането на Адам от райската наслада

В събота, на великата вечерня, на Господи воззвaхъ: 6 възкресни стихири от Октоиха на владеещия глас и 4 от Триода, глас 6, подобен: Всю оложивше:

Моят Създател Господ, като взе пръст от земята, с животворно вдъхване вложи в мен душа и като ме оживи, постави ме началник на всички видими творения и съжител на ангелите. Но коварният сатана, употребявайки за свой съсъд змията, съблазни ме с храна и ме отлъчи от Божията слава, предавайки ме в преизподнята на смърт; но като Владика милосърден, Боже, пак ме призови.

Богоизтъканата одежда разсъблякох аз нещастният, Господи, щом по съвета на врага не послушах Твоята божествена заповед; и със смокинови листа и кожени одежди облечен съм сега, защото бях осъден с пот на челото оскъден хляб да ям; земята пък бе прокълната да ми носи тръни и бодили. Но в последните времена въплъщавайки Се от Девата, Ти ме призова, за да ме въведеш отново в рая.

Раю драгоценен, най-съвършена красота, от Бога създадена обител, безкрайно веселие и наслаждение, слава на праведните, наслада на пророците и жилище на светиите, сега с шума на своите листа моли Създателя на всичко да отвори за мен вратите, които аз с престъплението затворих и да ме удостои с приобщение към Дървото на Живота и към радостта, на която преди в теб се наслаждавах.

Адам от рая бе изгонен и отхвърлен от насладата заради непослушание, прелъстен от словата на жената и гол седи сега пред него, ридаейки: „Горко ми!”. Затова нека се погрижим да прекараме цялото време на поста в слушане на евангелските предания, та чрез тях, ставайки угодни на Христа, да получим отново райския живот.

Слава, глас 6: Седна Адам пред рая и плачеше, ридаейки за свойта голота: „Горко ми, че повярвах на лъжата на лукавия и сега съм ограбен и отдалечен от славата! Горко ми, по моята простота сега съм гол и недоумяващ! О, раю, вече няма да се наслаждавам на твоята сладост и не ще виждам вече Господа и Бога моя Създател, но ще отида в земята, от която бях взет. Милостиви, Щедри, викам към Теб: „Помилвай ме падналия!””.

И ныне, Богородичен догматик на гласа.

На литията, стихира на храма.

Слава, глас 6: Слънцето закри лъчи, луната със звездите се превърна в кръв, планините се потресоха, хълмовете затрепериха, когато раят бе затворен. Излизайки от него, Адам удряше лицето си с ръце и казваше: „Господи, помилвай ме, падналия!”.

И ныне, глас 6: Тайнствено Те възпяваме, Богородице Марийо, защото Ти стана Престол на великия Цар, всесвята Скиния, по-широка от небесата, херувимска Колесница, по-горна от серафимите, Чертог на славата; от Тебе произлезе въплътилият Се Бог на всичко. Моли Го да се спасят нашите души.

На стиховните – възкресни стихири.

Слава, глас 6: Изгонен бе Адам от рая заради вкусването на плода и затова пред него седеше и ридаеше, стенейки с умилен глас: „Горко ми, как пострадах, окаяният аз! Една заповед на Владиката престъпих, а се лиших от всичките блага! Раю най-прекрасен, насаден за мен и затворен заради Ева, моли Този, Който те създаде и мене сътвори, да се наситя на твоите цветове!”. Затова Спасителят му отговори: „Не искам да погине Моето създание, но да се спаси и да достигне до познание на истината, защото идващият при Мен, не ще изпъдя вън!”.

И ныне, Богородичен, глас 6: Моят Творец и Избавител, Пречиста, Христос Господ произлезе от Твоята утроба, и в мен - човека - Се облече и от древното проклятие освободи Адам; затова към Теб, Всечиста, като към Божия Майка и истинска Дева „радвай се” непрестанно зовем с ангелския поздрав: „Радвай се, Владичице, защита, покров, и спасение на нашите души!”.

В неделя на утренята - както предходната неделя; канони: възкресен, кръстовъзкресен и богородичен от Октоиха, и следния на Христофор Пантосинкрит, глас 6. Катавасии: ирмосите на настоящия канон.

Песeн 1

Ирмос: Когато Израил преминаваше пеша през морето като по суша, виждайки потъващ фараона - своя гонител, извика: „Нека възпеем Бога с победна песен!”.

Припев: Помилвай ме, Боже, помилвай ме.

Ела, нещастна моя душо, и заплачи днес за своите деяния, спомняйки си за голотата в Едем, заради която ти бе прогонена от наслаждението и нестихващата радост.

По голямото Си милосърдие и щедрост, Създателю и Творче на цялото творение, Ти ме сътвори от земна пръст и ми заповяда да Те възпявам заедно с Твоите ангели.

По богатството на Своята благост Ти насади, милостиви Господи, райската храна в Едем, повелявайки ми да се наслаждавам на прекрасните сладки и неоскъдняващи плодове.

Слава: Горко ми, душо моя клета! Ти прие власт от Бога да се наслаждаваш на благата в Едем, но бе ти заповядано да не вкусваш от дървото на познанието; защо престъпи Божия закон?

И ныне: Дево Богородителко, като Дъщеря Адамова по род, а по благодат – Родителка на Христа Бога, призови сега мене, изгонения от Едем.

Песен 3

Ирмос: Никой не е свят като Тебе, Господи Боже мой, Който въздигаш силата на Твоите верни, Благий, и ни утвърждаваш върху камъка на Твоето изповедание.

Някога лукавата змия завидя, че съм удостоен с чест и прошепна лъжа в ушите на Ева; така чрез нея прелъстен, пропъден бях, уви, от ангелския хор.

Протягайки дръзко ръка, аз вкусих от дървото на познанието, до което Бог ми заповяда съвсем да не се докосвам и тъй печално бях отхвърлен от божествената слава.

Слава: Горко ми, клета моя душо! Как не разбра коварството? Как не усети заблуждението и завистта на врага, но помрачавайки ума си, престъпи заповедта на твоя Създател?

И ныне: Упование и покров мой, Пречиста, Ти единствена покри голотата на съгрешилия Адам чрез Твоето Детерождение, облечи ме отново в нетление.

Седален, глас 4: Изгонен бе Адам от сладостния рай чрез вкусването от горчивата храна, като не спази поради невъздържанието заповедта на Владиката и осъден бе да обработва земята, от която беше взет и с много пот да яде своя хляб. Затова нека да възлюбим въздържанието, та да не заридаем като прародителя вън от рая, но да влезем в него.

Слава, глас 4: Сега настана времето на добродетелите и Съдията е на прага; нека не униваме, но елате, постейки, да принесем милостиня и сълзи на съкрушение, зовейки: „Греховете ни са повече от морския пясък, но прости на всички, Изкупителю”, та да получим нетленен венец.

И ныне, Богородичен, подобен: Ние, недостойните никога няма да спрем да говорим за Твоята сила, Богородице, защото, ако Ти не се застъпваше за нас с молитви, кой би ни избавил от толкова големи беди, кой би ни запазил досега свободни? Няма да отстъпим от Тебе, Владичице, защото Ти винаги спасяваш Твоите раби от всякакви беди.

Песен 4

Ирмос: „Христос е моя Сила, Бог и Господ” – благоговейно пее светата Църква с чист разум, празнувайки в Господа.

Бях удостоен с чест от Тебе в Едем, Владико; но горко ми, как се прелъстих, нещастният аз, подложен на дяволската завист и отхвърлен бях от Твоето лице.

Заплачете, ангелски чинове, райски красоти и благолепие на тамошните насаждения, за мене, който злополучно се прелъстих и от Бога отстъпих.

Раю блажений, от Бога насадени градини, наслада райска, пролейте сега сълзи от листата си, като от очи, за мене, голия и лишения от славата Божия.

Слава: Вече не те виждам, нито се наслаждавам на твоите пресладки и божествени сияния, най-драгоценен раю, защото гол бях хвърлен на земята, разгневявайки Създателя.

И ныне: Свята Владичице, отворила за всички верни райските врати, които някога Адам затвори с престъплението, вратата на милостта и за мене отвори.

Песен 5

Ирмос: Моля Те, Благий, да просветиш с божествената Своя светлина душите на тези, които на ранина Те призовават, Слове Божи, за да Те познаят като истински Бог, призоваващ ги от греховния мрак.

Като завидя в древност човеконенавистникът враг на моя блажен живот в рая, в образ на змия измами ме и ме направи чужд на вечната слава.

Ридая и плача с душата си и търся да прибавя в очите си много сълзи, кога погледна и позная своята голота, която придобих заради престъплението.

Слава: Създаден от земя чрез Божията ръка, чух за връщане отново в земята; о, нещастен аз, кой не ще заплаче за мен, отхвърления от Бога и сменилия Едем с ада?

И ныне: За тайнствен Чертог на славата всички ние, верните, Теб провъзгласяваме, Богородителко всенепорочна. Затова Те моля, Чиста: „Мен, падналия, направи достоен за райския чертог!”.

Песен 6

Ирмос: Като гледам морето на живота да се вълнува от бурите на изкушенията, аз прибягвам към Твоето тихо пристанище и Ти викам: „Изведи от тлението моя живот, Многомилостиви!”.

Ти ме облече с богоизтъкана одежда в Едем, Спасителю, като милосърден; но окаяният аз престъпих Твоята заповед, повярвах на прелъстителя и останах гол.

Всеклета моя душо, отдели се ти от Бога, поради твоето невнимание и се лиши от райската наслада; разлъчена от ангелите подхвърли се на тление. О, какво падение!

Слава: Помилуй, смили се, Боже Вседержителю, над творението на Твоите ръце; не отхвърляй моля Те, Благий, мене, който сам себе си отлъчих от лика на Твоите ангели.

И ныне: Марийо Богопризована, Господарке на всичко, като родила Господа, Царя и Изкупителя на всичко, мен, пребъдващия в плен, към райската слава отново призови.

Кондак, глас 6: Наставниче на премъдростта, Подателю на разума, Учителю на неразумните и Застъпниче на бедните, утвърди и вразуми моето сърце, Владико. Дай ми слово, о, Слово на Отца, защото ето, няма да възпра устата си да Те зове: „Милостиви, помилвай ме, падналия!”.

Икос: Седна Адам тогава и заплака пред сладостния рай, удряйки се по лицето с ръце и викаше: „Милостиви, помилвай ме, падналия!”.

Адам видя ангела, който го прогони и затвори дверите на божествената градина, и въздъхна силно, казвайки: „Милостиви, помилвай ме, падналия!”.

Страдай заедно с мен, раю, който се лиши от своя обитател и с шума на твоите листа умолявай Създателя да не те затваря. „Милостиви, помилвай ме, падналия!”.

Раю всесъвършени, всесвяти, всеблажени, насаден заради Адам и затворен заради Ева, умолявай Бога за съгрешилия човек: „Милостиви, помилвай падналия!”.

Синаксар

Песен 7

Ирмос: Ангелът направи росоносна пещта за благочестивите отроци, но Божието повеление, изгарящо халдеите, накара мъчителя да вика: „Благословен Си, Боже, на нашите отци!”.

Господи, у Когото е властта над всички векове, Ти ме сътвори по Своя воля! Не отхвърляй мене, който изпитах някога завистта на коварната змия и Тебе разгневих, но пак ме призови.

Горко ми, облечен в срамна одежда вместо в светозарно одеяние, аз оплаквам, Спасе, своята погибел и затова с вяра Ти зова: „Не ме отхвърляй, Боже, но пак ме призови!”.

Слава: Вселукавата змия израни цялата ми душа поради завист и ме направи достоен за изгонване от Едемския рай; но, добросърдечни Спасе, не ме отхвърляй, но като Бог ме призови.

И ныне: Молебната ми просба приеми, Всенепорочна, по Твоята милост и прошка на греховете подай ми, Чиста, с ридания зова усърдно: „Не ме отхвърляй, Блага, но ме призови!”.

Песен 8

Ирмос: От пламъка Ти източи роса за благочестивите и с вода изгори жертвата на праведника, защото Ти вършиш всичко по Своя воля, Боже, и Тебе превъзнасяме във всички векове.

С многообразни дарове в древност Ти почете творението на Своите ръце, единствен Човеколюбче; но страшната змия, съскайки ме прелъсти, горко ми, и ме лиши от предишните блага.

Защо послуша горчивия съвет и стана непослушна на божествената заповед? Горко ми, бедна душо, оскърбила Бога, Когото непрестанно трябваше да славиш с ангелите!

Припев: Благославяме Отца, и Сина, и Светия Дух - Господа.

Над гадини и зверове ти бе господарка, но как беседва със змията-душегубителка, взимайки злия й съвет за верен? О, каква е твоята заблуда, най-клета моя душо!

И ныне: Ние Те възпяваме като светоносна Скиния на Божието въплъщение, Марийо богоблагодатна; затова мене, помрачения от люти страсти, просвети със светлината на ми-лостта, Надеждо на безнадеждните!

Песен 9

Ирмос: За човеците е невъзможно да видят Бога, към Когото и ангелските чинове не дръзват да погледнат, но чрез Теб, Всечиста, въплътеното Слово стана видимо за човеците. Като Го възвеличаваме, заедно с небесните войнства ние и Тебе ублажаваме.

Сладък ми се стори плода на познанието в Едем, щом вкусих от него, но накрая като жлъчка се оказа. Горко ми, душо клета! Как невъздържанието те отчужди от райското селение?

Боже на всичко, Господи на милостта, погледни добросърдечно на моето смирение и не ме отпращай далеч от божествения Едем, та като виждам красотата, от която се лиших, да побързам отново да я придобия с ридания.

Ридая, стéна и плача, виждайки херувима с пламенния меч, поставен да охранява входа на Едем. Той, уви, остава непристъпен за всички престъпници, ако Ти Сам не го направиш безпрепятствен за мене, Спасе.

Слава: Дръзновено се надявам на многото Ти милости, Христе Спасителю, и на кръвта от божествените Ти ребра, чрез която Ти, Благий, освети смъртното естество и затворените някога за Адам райски двери отвори за Твоите служители.

И ныне: Непроходима и невеществена Двер на Живота, Дево Богородице, непознала брак! Райските врати, заключени за мен преди, отвори с Твоите ходатайства, за да Те славя като първа след Бога моя Помощница и сигурно прибежище.

След последната катавасия - малка ектения. Святъ Господь Богъ нашъ...

Възкресен ексапостиларий и следните светилни от Триода:

Слава, подобен: Жены услышите: Заповедта Ти наруших, Господи, окаяният аз и лишен от Твоята слава, изпълнен съм със срам, горко ми, и съм отхвърлен от райската наслада, Добросърдечни! Милостиви, помилуй справедливо лишения от Твоята благост.

И ныне, подобен: Со ученики идемъ: Господи, тия, които преди бяха изгонени от рая за вкусването от дървото, Ти пак въведе там чрез Твоя Кръст и страдания, Спасителю и Боже мой. Укрепи ни чрез тях да преминем поста в чистота, както подобава, и да се поклоним на божественото Възкресение, на спасителната Пасха, по молитвите на Тази, която Те роди.

 Хвалитни стихири: 4 възкресни и 1 Анатолиева от Октоиха и 4 от Триода, глас 5:

Горко ми – с ридания викаше Адам – защото змията и жената ме откъснаха от божественото дръзновение и вкусването от дървото ме лиши от райската наслада. Горко ми, няма по-голям позор за мен: някога бях цар на всички земни Божии създания, а сега заради един беззаконен съвет станах пленник; някога бях облечен в безсмъртна слава, а сега като смъртен окаяно облякох кожата на смъртността. Горко ми, кой ще сподели моите ридания? Но Ти, Човеколюбче, Който ме сътвори от земна пръст, облечен в милосърдие, освободи ме от робството под врага и ме спаси!

Стих: Ще Те изповядвам, Господи, от все сърце, ще възвестявам всички Твои чудеса.

Отворено е попрището на добродетелите, влезте вие, които желаете да положите усилия, препасали се за добрия подвиг на поста, защото тези, които законно се състезават, се увенчават справедливо. И взимайки на въоръжение Кръста, на врага да се възпротивим, имайки за нерушима стена вярата, и молитвата - за броня, и милостинята - за шлем; и вместо меч - поста, който отсича от сърцето всеки порок. Постъпващият така ще получи истински венец от Царя на всички Христа в деня на Съда.

Стих: Ще се развеселя и възрадвам в Тебе, ще възпявам името Ти, Всевишни. 

Глас 6: Вкусилият от забранената храна Адам изгонва се от рая, като непокорен; а Мойсей стана Боговидец, очиствайки душевните очи чрез поста. Затова като желаем да станем жители на рая, нека се въздържаме от непринасящата полза храна; и като желаем да съзерцаваме Бога, нека като Мойсей да постим четирийсет дни, отдавайки се непорочно на молитви и моления. Да укротим душевните страсти, да загърбим плътските излишества и необременени да се отправим в пътя си нагоре, там дето ангелските ликове с непрестанни слова възпяват неразделната Троица и така да съзерцаваме неописуемата и владичествена красота. Удостой и нас, Сине Божи, Податею на живота, там да ликуваме заедно с ангелските войнства, по молитвите, Христе, на родилата Те Майка, на апостолите, мъчениците и преподобните.

Стих: Стани, Господи Боже мой, да се вдигне ръката Ти, не забравяй Твоите бедни докрай.

Настъпи постното време, начало на духовни подвизи, над демоните победа, облечено във всеоръжие въздържание, ангелско благолепие, към Бога дръзновение: защото, благодарение на него Мойсей стана събеседник на Създателя и Неговия глас незримо възприе със слух. Господи, удостой чрез поста и нас да се поклоним на Твоите страдания и свято Възкресение, като Човеколюбец!

Слaва - същият, И ныне: Преблагословeнна еси, Богородице Дево...

На Литургията:

Блаженствата на гласа на 6 и от канона на Триода, песен 6 на 4

След Апостола:

Алилуия, глас 6: Добро е  да се слави Господа и да се възпява Твоето Име, Всевишни!

Вечерня с чин на всеопрощението

На Господи воззвaхъ 4 покайни стихири от Октоиха на редовия глас – две, от които са писани на стиховните на вечернята и две – стиховните на утренята; 3 от Триода (гледай по-долу) и 3 от Минея.

Стихири от Триода, от преп. Йосиф песнописец, под.: Егда от дрeва:, глас 2:

Нека всички побързаме да смирим плътта чрез въздържанието, преминавайки божественото поприще на непорочния пост и с молитви и сълзи да потърсим Господа, Който ни спасява, и злобата докрай на забвение да предадем, зовейки: „Съгрешихме Ти, Христе Царю, но спаси ни както в древност ниневийците и ни направи причастници на небесното Царство, Добросърдечний!”.

Отчайвам се в себе си, о, Господи, припомняйки делата си, достойни за всяка мъка; защото, ето, като презрях Твоите свещени заповеди, Спасителю, блудно изживях живота си. Затова се моля: очисти ме със струите на покаянието, просвети ме с поста и молитвите като единствен Милостив и не се гнуси от мене, Преблаги Благодетелю на всички.

Стихири от преп. Теодор Студит, глас 2, под.: Пaче ума даров:

Да започнем с радост времето на поста, като се подтикваме към духовни подвизи, да очистим душата, да очистим плътта, да постим както от храна, тъй и от всяка страст, наслаждавайки се с добродетелите на Духа; и като се усъвршенстваме в тях чрез любовта всички да се удостоим да видим всесвещените страдания на Христа Бога и светата Пасха с духовна радост. 

И от минея - стихири, Слaва, и ныне, Богородичен.

Вход с кадилница: Свете тихий:

Прокимен, глас 8: Не отвръщай лицето Си от Твоя отрок, защото скърбя, скоро ме чуй вслушай се в душата ми и я избави.

Стих: Твоето спасение, Боже, да ме запази. Не отвръщай лицето Си...

Стих: Да видят бедните и да се развеселят. Не отвръщай лицето Си...

Стих: Потърсете Бога и жива ще бъде душата ви. Не отвръщай лицето Си...

Спод0би Господи…, три поклона и ектения.

Стиховни стихири, самогласни, глас 4:

Възсия Твоята благодат, Господи, възсия просвещението на нашите души. Ето благоприятно време, ето време за покаяние; да отхвърлим делата на тъмнината и да се облечем в оръжията на светлината, та като преминем голямото море на поста да достигнем до тридневното Възкресение на Господа и Спасителя на нашите души Иисуса Христа, Който спасява нашите души.

Стих: Към Тебе, Живеещия на небесата, вдигнах очите си. Ето, както очите на раб са в ръцете на неговите господари, както очите на рабиня са в ръцете на нейната господарка, тъй и нашите очи са устремени към Господа нашия Бог, докато излее щедростта си върху нас.

Същата стихира се повтаря.

Стих: Помилуй нас, Господи, помилуй нас, понеже се изпълнихме с премного унижение - душата ни се преизпълни. Нека укорът да падне върху живеещите в изобилие и унижението - върху гордите!

Прославян в паметта на Твоите светии, Христе Боже, и умоляван от тях, дай ни голяма милост.

Слaва – самогласен от Минея, ако има; И ныне, Богородичен по гласа от Минея. Ако няма:

Слава, и ныне, глас 4, под. Яко добля: Ангелските чинове Те прославят, Богомайко, защото Ти, Всечиста, роди Бога, Който е съ-присносъщен на Отца и Духа и по Своя воля е сътворил от небитие ангелските войнства. Моли Го да спаси и да просвети душите на православните, които възпяват Теб, Всечиста.

Ныне  отпущaеши: Трисветое: Отче нaшъ:

И тропарите със земни поклони:

Богородице Дево… Кръстителю Христов… Слaва: Молите о нaсъ свети апостоли… И ныне: Под твое благоутробие…

Господи помилуй, (40). Слaва, и ныне: Честнейшую херувимъ:

Именемъ Господнимъ благослови, отче.

Йерей: Сый благословeнъ...

Народ: Амин.

И молитвата: Небеcный Царю…

Молитвата на преп. Ефрем Сирин с поклони

Целyваме светите икони и изпросваме взаимно прошка. И отпуст.