Антихристът е вече тук: пет православни истини относно духът, който действа вече в света

Нещо не е наред в момента. Усещаме го… Не само политически, не само културно – нещо по-дълбоко от това. В света в момента се натрупва духовно напрежение, което повечето хора не могат да назоват. Усещаме го в начина, по който истината е осмивана; в начина, по който доброто се нарича зло, а злото – добро; в начина, по който душата се чувства изтощена, дори когато животът е удобен.

Не си го въобразяваме. Църквата има име за това, което усещаме. Св. апостол Павел пише до солуняните: „Тайната на беззаконието вече действа.“ Той е написал това преди две хиляди години – не като предсказание за някакво далечно бъдеще, а като предупреждение за нещо, което вече е било в процес по неговото време. Св. Кирил Йерусалимски, пише през IV век: „Предавай нататък белезите на Антихриста. Не ги пази само за себе си.“ Тези мъже не са писали, за да ни уплашат. Те са писали, за да ни подготвят.

Има пет неща, които Православната църква учи за Антихриста и за които почти никой не говори в масмедиите, в повечето християнско съдържание онлайн и, честно казано, дори в повечето църкви. И нито едно от тях не е само за бъдещето. Всяко от тях е за това, което се случва в нас и в света около нас сега.

Повечето хора мислят, че Антихристът е една-единствена личност в края на времената – злодей, чудовище, което веднага ще разпознаеш, когато се появи. Тази представа те прави пасивен. Кара те да чакаш. А докато чакаш, св. апостол Йоан ясно казва в първото си послание: „Чеда, последно време е; и както сте чули, че идва антихрист, така и сега са се появили много антихристи.“ Мнозина вече са налице. Вече действат. Това не е проблем на бъдещето. Това е нашата настояща реалност.

Думата „антихрист“ на гръцки означава нещо повече от „противник на Христос“. Тя означава и „онзи, който идва на мястото на Христос“ – заместител, фалшификат. Не някой, който изглежда очевидно зъл, а някой, който изглежда почти правилен. Отците са единодушни по този въпрос. Св. Йоан Дамаскин пише, че Антихристът ще се яви като човек, ще дойде в плът, ще извършва знамения и чудеса и ще измами онези, които не са обикнали истината.

Голямата измама не е тъмнината, представяща се като тъмнина. Тя е тъмнината, представяща се като светлина. И тук трябва да се замислим за момент. Защото духът на Антихриста не идва при нас с рога. Той идва с решения. С удобство. С езика на мира, единството и прогреса.

Св. Кирил Йерусалимски описва последния Антихрист като човек, който първоначално ще изглежда кротък, любящ и прощаващ; ще говори срещу несправедливостта и ще изглежда като защитник на истината. Отначало ще бъде учен, умерен и разумен. Чрез лъжливи знамения и чудеса ще заблуди юдеи и християни.

Това е методът. Не първо терор, а първо съблазън. А ето и първата истина, която Църквата учи и която променя всичко: Антихристът не е преди всичко политическа фигура. Той е духовно състояние. Протойерей Борис Молчанов в своето изследване за отстъплението от вярата и Антихриста отбелязва, че злото в православното богословие не е независима сила. То е отхвърляне на Бога от същество, надарено със свободна воля.

Когато говорим за Антихриста, имаме предвид крайното и окончателно проявление на душа, култура или цивилизация, която е избрала себе си вместо Бога. Затова духът на Антихриста може да действа дори в човек, който никога не е чел Откровението. Свт. Теофан Затворник разбира това много ясно. Той пише, че робът, който си въобразява, че е свободен, е двойно поробен. Това е голямата измама на нашето време. Казват ти, че свободата означава да нямаш господар, заповеди или дадена от Бога природа, която трябва да приемеш. Казват ти, че „аз-ът“ е върховен владетел; че желанието е идентичност; че който решиш да бъдеш, това си всъщност. Това не е освобождение. Това е най-дълбокото робство. И това е духовната почва, в която расте духът на Антихриста.

Втората истина е следната: духът на Антихриста действа особено чрез страстта на гордостта. Това не е случайно. Отците от Добротолюбието, особено св. Максим Изповедник, проследяват корена на всяка духовна катастрофа до един момент: душата се отвръща от Бога и се обръща към самата себе си като към център на всичко. Пророк Исаия описва първоначалното падение на Луцифер именно с тези думи: „Ще възляза на небето, ще възвиша престола си над Божиите звезди... ще бъда подобен на Всевишния.“

Това е химнът на духа на Антихриста. Не: „Ще служа.“ Не: „Ще обичам.“ А: „Ще бъда като Бог по свои собствени условия.“ И този дух може да се види навсякъде днес. Не само у очевидните злодеи. Вижда се в начина, по който съвременният свят е превърнал самопоклонението в добродетел. Вижда се в начина, по който всяка граница, поставена пред човешкото желание, се обявява за потисничество. Вижда се в начина, по който човек решава, че сам е богът на своя живот, на своя смисъл и на своята истина.

Отците наричат това страстта на себелюбието (φιλαυτία, филавтия) и казват, че тя е майка на всички останали страсти. Когато филавтията пусне корен в душата, тази душа по малък, но реален начин става антихристова.

Тук въпросът става много практичен, защото никой не е застрахован от това. Нито ти, нито аз. Духът на Антихриста не действа само в правителства, движения и масови събития. Той действа в малките ежедневни движения на сърцето. Всеки път, когато търсиш да бъдеш забелязан, вместо истински да се даряваш. Всеки път, когато поставяш своето удобство над нуждата на ближния. Всеки път, когато изкривяваш истината, за да защитиш своя образ. И всеки път, когато отказваш да се покаеш, защото покаянието означава да признаеш, че си сгрешил. Това е „тайната на беззаконието“, която вече действа. В теб. В мен. Във всички нас, които все още не сме напълно преобразени от Бога.

Третата истина е, че Антихристът ще бъде човек – реална историческа личност. Отците са категорични по този въпрос. Св. Йоан Дамаскин пише, че той ще бъде човек, а не демон, приел човешки образ. Ще се роди, ще живее, ще израсне в неизвестност и след това ще се появи публично. Светите отци на Православната църква, включително св. Иполит Римски, посочват няколко постоянни характеристики. Той ще се появи в условията на световна криза. Ще предложи решения, които ще изглеждат чудотворни. И ще подражава външно на Христа във всичко, като същевременно ще бъде Негова пълна противоположност във всичко духовно. Отците го наричат имитатор на Христа.

Помисли какво означава това. Този подражател не идва с явен знак на злото. Той идва със същите думи: мир, единство, грижа за бедните, човешко достойнство. Ще изглежда привлекателен. Ще извършва знамения, които ще изглеждат чудотворни, защото ще разполага едновременно с технологични средства и с демонична сила. Св. Кирил Йерусалимски пише, че ще изпълва небето със знамения след знамения. Ще говори така, че целият свят да се удивлява. И причината повечето хора да го последват няма да бъде, че е очевидно зъл. Причината ще бъде, че никога не са се научили да различават истинската икона от нейния фалшификат.

Тук православното учение за νοῦς (нус – ум, дух) става особено важно. Нусът е способността за духовно възприятие. Отците го наричат „окото на душата“. Когато нусът е чист – очистен чрез молитва, пост, покаяние и тайнствения живот на Църквата – той може да различава Божията светлина от нейната умела имитация.  Душа, която действително е вкусила благодатта, не може да бъде измамена за дълго. Не защото е по-умна, а защото знае какво е Бог. Фалшификатът няма същия вкус.

Четвъртата истина е, че царуването на Антихриста ще бъде кратко. Отците, опирайки се на пророк Даниил и на Откровението на св. Йоан Богослов, определят периода на върховната власт на Антихриста приблизително на три години и половина. Св. Йоан Дамаскин пише, че през този последен период Антихристът ще упражнява върховна власт над света и ще предизвика безпрецедентно гонение. Той ще бъде жесток, убийствен, безмилостен и коварен, особено към истинските християни. И въпреки това Бог ще съкрати тези дни заради избраните.

Това има значение и сега, защото означава, че краят на историята за Антихриста не е победата на Антихриста. Краят е завръщането на Христа. Откровението го описва недвусмислено - знамението на Кръста ще се яви на небето. Христос ще дойде в слава и всяка човешка цивилизация, изградена върху антихристовия принцип, ще бъде погълната от Божия съд. Отците казват, че земята и делата върху нея ще бъдат очистени чрез огън. За душата, която принадлежи на Бога, това не е ужас. За нея Второто пришествие не е катастрофа. То е идването на Онзи, Когото е очаквала през целия си живот.

Петата истина – и най-важната от всички – е следната: Църквата не дава това учение, за да те уплаши. Тя го дава, за да те направи свободен. Св. Кирил Йерусалимски пише през IV век: „Бъди предупреден, приятелю. Дадох ти белезите на Антихриста. Не ги пази само в паметта си. Предай ги нататък. Научи децата си. Научи кръщелниците си.“

Това знание не е предназначено да поражда тревога. То е предназначено да поражда трезвение и бдителност. Именно онази νῆψις (непсис) – вътрешна духовна трезвост – която Добротолюбието поставя в центъра на православния живот. Защото това, което Църквата всъщност казва, е следното: ти живееш в свят, който още сега създава условия за Антихриста - култът към собственото „аз“, изтласкването на Бога от обществения живот, нормализирането на всяка страст, подмяната на истината с личен разказ, нарастващата враждебност към името Христово. Ти се намираш сред всичко това всеки ден. Но Църквата не казва: „Паникьосвайте се.“ Тя казва: „Бъдете трезвени.“ „Бъдете будни.“ „Непрестанно се молете.“ Пазете своя нус. Научете се да различавате истинската светлина от нейния фалшификат.

Св. Силуан Атонски пише, че душата, която обича Бога, не се страхува, защото съвършената любов пропъжда страха. Мъжът или жената, които действително са предали сърцето си на Христос, не живеят в паника за края на света. Те живеят всеки ден в Божието присъствие. Те се каят, служат на ближните си, пазят Божиите заповеди. Пристъпват към Светата Евхаристия. Това не е бягство от действителността. Това е единствената истинска съпротива срещу духа на Антихриста, защото той иска твоето поклонение. А душата, която вече отдава поклонението си на Бога, няма какво повече да му даде.

Днес светът ти предлага хиляди заместители на Бога: удобство, обществено положение, идеологическа принадлежност, чувството, че си „от правилната страна на историята“, убеждението, че личната ти автентичност е най-висшата ценност. Всеки от тези заместители е малко антихристово движение в душата. Всеки от тях е гордост, облечена в съвременни дрехи. И всеки от тях може да бъде изцелен. Това е православното благовестие - не само че Антихристът ще дойде, а че Христос вече е дошъл. Вече е победил източника на всяка антихристова сила и предлага тази победа на всяка душа, която желае да я приеме.

Църковните отци – от св. Йоан Богослов до свт. Теофан Затворник – повтарят една и съща истина по различни начини: отговорът на духа на Антихриста не е информацията. Той е преобразяването. Той е действителната смърт на стария човек – на онзи човек, който иска сам да бъде свой бог. И действителното възкресение в нов живот в Христа. Това е смисълът на обòжението (θέωσις). Не теория, не духовно настроение, а реално участие в Божия живот, както казва св. апостол Петър. Чрез него страстите, които правят човека уязвим за всяка измама, постепенно и истински се изцеляват.

Може би първоначално си се интересувал просто от темата за Антихриста. Може би си усещал нещо в света, което не си могъл да назовеш. Може би си християнин от години и си искал да навлезеш по-дълбоко в тази тема. Но сега имаш нещо, което преди не си имал. Имаш православната рамка за разбиране. Антихристът не е само бъдеща личност, той е дух, който вече действа. Коренът му е гордостта. Той действа чрез културата, която поставя човека на мястото на Бога. А защитата срещу него не е натрупването на знания. Тя е реален и действен живот в Църквата.

Father Evdokym

Канон на Божествения и покланяем Пресвети Дух – Параклит (Утешител)

 Творение на преподобния Максим Грек, Светогорец. Глас 4

 Песен 1

Ирмос: Покрит с божествен мрак, заекващият Моисей, изложи ясно написания от Бога закон, защото отърсвайки прахта от очите на ума си, той видя Вечносъществуващия и се научи на знание от Духа, прославяйки Го с божествени песни.

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Ти, Който някога хранеше Израил в пустинята с манна, изпълнú, Владико, и моята душа с Всесветия Дух, та винаги чрез Него благоугодно Ти служа.

Макар да съм земя и пепел дръзвам и аз да Ти припявам заедно с безплътните Твои служители трисветата песен, Троице единосъщна и преблага Единице.

Винаги смущаван в душата си от бурите на пагубните страсти и падналите духове, на Тебе, Утешителю Всеблажени, като на Бог възлагам надеждата за моето спасение.

Люто помрачаван от безредието на всякакви беззаконни помисли, аз Те моля: избави ме от този гибелен недъг.

Потъвайки окаяно в дълбината на неразумието и в съня на тежката небрежност, към Тебе, Всепречистия, аз викам: от тази душевна тленност избави ме.

Слава: Заченала в девствената си утроба Онзи, Когото Отец роди преди вековете, Дево, освободи мен, поробения от чревоугодни сладострастия чрез крепката Ти сила.

И ныне: Ти единствена наистина си земя свята, защото роди Божествения Живот за всички; направú душата ми плодородна земя за Твоя Син, Богородице.

Песен 3

Ирмос: В древност, единствено молитвата на изпълнилата се с дух съкрушен пророчица Анна към всесилния Бог на разума разкъса веригите на бездетната утроба и прекрати неудържимата наглост на многодетната.

Велико е познанието за Твоята благост, Света Троице: то е възстановяването на сътвореното по Твоя Божествен образ, което Ти неизказано откри чрез всечудното въплъщение на Единия от Тебе, като Божествено жилище.

Украси ума ми с Твоите свети дарования и с помисли на благоговение свещено, о, Владико, та в душевна тишина и в светолепно устроение да Те възпявам и прославям, Божествен Параклите.

Моля Те, Владико, да не ме погубят скритите движения на плътта, които се пораждат в мен от страстта на гордостта, защото те най‑скверно оскверняват окаяната ми душа.

С юздите и поводите на Божествения страх, Владико, удържи безсрамните стремления на моята душа, та със силно благоговение и трезвен помисъл да Те възпявам и славя, Божествен Утешителю.

Напълно развратих се чрез многото си блудства, но към Теб, Пресветло Слънце, прибягвам с вяра: благоволи да просветиш душевните ми очи с божествената Твоя светлина, Божествен Параклите.

Слава: Владичице Пречиста, отхранила Живота на всички, благоволи да оживотвориш умъртвената от нечисти страсти моя душа чрез Твоето божествено посещение.

И ныне: Пречиста, направи ме усърден и бърз изпълнител на животворните повеления на Твоя Син, като напълно изтребиш от душата ми лютата немара и дълбоката духовна дрямка.

Стихове:

Спаси от беди Твоя раб, Благий Утешителю, защото много и непрестанно ме нападат нечистите бесове със скверни помисли и мечтания.

Погледни добросърдечно, Всевъзпявана Богородице, на жестокото окаменяване на моето сърце  и просвети тъмнината на душата ми.

Кондак, глас 2:

Да възпеем и да величаем с благочестие Всесветия Дух, Живота на всички, Извора на винаги струящите божествени дарове, като единосъщен на Отца и съ-вечен на Сина, и като на Бог да Му се поклоним с вяра.

Друг стих:

Покланям Ти се, Владико, Боже Утешителю; помилвай и спаси тия, които Ти се покланят и Те изповядват като Бог.

Песен 4

Ирмос: Царю на царете, Един от Единия, единствено Слово, произлязло от безначалния Отец, Ти като благодетел наистина изпрати равносилния Твой Дух на апостолите, които пеят: „Слава на Твоята сила, Господи!”.

Сподоби ме, Господи, да чуя накрая Твоята тъй желана покана, която ще призове всички Твои светии в небесния брачен чертог.

Ти потърси осъдения заради прелъстяването му от началника на злото човек, спаси го и го прослави, о, Света Троице; и моето сърце, изнемогнало от печал, утвърди го свише с Твоята сила и пробуди помислите ми.

С божествения страх прикови мъдруването на окаяната моя плът и със спомена за бъдещите мъки устраши душата ми.

Дарувай ми божествено дръзновение, като изтребиш вкоренената в мен немощ от греха и ме просветиш с Твоята благодат.

Всевъзпявана Богородице, обогати смирената ми душа чрез божествения дар, като смириш висотата на моето превъзнасяне.

Слава: Богородице, направи душата ми свято жилище на Твоя Син, като отгониш от нея безчислените скверноти.

И ныне: С Твоите молитви, Всевъзпявана, утвърди ме в божествения страх и в любовта, защото тежко загивам в душевно смущение.

Песен 5

Ирмос: Изкупително очистване от греховете чрез огнедишащата роса на Духа приемете, о, световидни чеда на Църквата, защото сега излезе от Сион закон – благодатта на Духа във вид на огнени езици.

Насочи живота ми към Твоите спасителни заповеди, надсъщностна Троице, и с Твоята светлина просвети душата ми, моля Те.

Държан в плен от тежките си прегрешения, Преблаги, благоволи да ме освободиш от тях и с божествената любов към целомъдрие ме устреми.

Освети, Параклите, моята душа, помрачена от страстите, и изгони от нея дълбоката тъмнина на неразумието чрез Твоята божествена благодат.

Без боязън ежедневно Те прогневявам със скверни дела и думи, о, Преблаги, но Те моля: избави ме от това нечестие.

Слава: Всевъзпявана, Която единствена роди Извора на всяка премъдрост, възвърни към разум душата ми, обезумяла от престъпването на божествените заповеди.

И ныне: Изтреби от душата ми злите помисли, които непрестанно ме измъчват, о, Пречиста, и ме обогати с богоугодни поучения.

Песен 6

Ирмос: Владико Христе, Ти възсия от Девата като очистване и спасение за нас, понеже както избави пророк Иона от гръдта на морския звяр, така изведе от тлението целия паднал Адамов род.

Огорчен в окаяната си душа от горчиви плътски страсти и потопяван винаги в тях, като в най-дълбоки бездни, Спасе мой, на Теб се моля: оживотвори ме със струите на животворния Извор, Който е у Тебе.

Всички Твои тайни наистина достойни са за велико мълчание, Боже, защото Ти Си три Лица в една Същност, Които, съединени, пребъдват без смешение. Безначална Троице, спаси мен, създадения от земна пръст чрез Твоите ръце.

Вярваме, че Синът е изцяло в Отца по същност, а също и Духът, защото и Двамата възсияват съ-вечно от Него, като от Едно Начало и пребъдват в живоначалните Си Ипостаси.

Скверният, въоръжил се срещу мен с гнусните ужилвания на младостта, оскверни душата ми и целия ми живот; но Ти, Преблаги Параклите, изцели ме чрез плодовете на покаянието.

Умът ми падна в тежки напасти и отвсякъде обзет съм от недоумение; изпадам в различни беди и като кораб в морска буря люто съм разклащан; но Теб, всеблаг Утешителю, моля: избави ме скоро от жестокото вълнение.

Слава: Паднах в тежко падение, като престъпих обетите си към Твоя Син; но Теб, Всенепорочна, като бездна на щедрости и милосърдие, аз моля: направи Го милостив към мене.

И ныне: Винаги прогонвай от душата ми пагубните нападения на невидимите мои врагове с Твоята непобедима и божествена сила, Дево, и ми дай духовно всеоръжие и разум срещу тях.

Стихове:

Спаси от беди Твоя раб, Благий Утешителю, защото много и непрестанно ме нападат нечистите бесове със скверни помисли и мечтания.

Погледни добросърдечно, Всевъзпявана Богородице, на жестокото окаменяване на моето сърце  и просвети тъмнината на душата ми.

Кондак, глас 2:

Всесвети Душе, Животе на всички, Светлина и Утешение, Надежда и Наслада на тия, които Те познават като Бог, съ-престолен на Отца и на Сина, сподоби ги с Твоите дарове и им дарувай опрощение на греховете.

Песен 7

Ирмос: Хармонично зазвуча мелодичния напев на инструментите, призоваващи към почитание на излетия от злато бездушен истукан, а светоносната благодат на Утешителя ни подбужда с благоговение да пеем: „Единна, равносилна и безначална Троице, благословена Си!”.

Освободил ме от всякаква злоба и порочност на нравите, Спасе, обогати ме със всесветите дарове на Божествения Параклит, за да Ти пея: Боже на отците, благословен Си.

Смекчи, Спасе, сърцето ми, по‑твърдо от всяко желязо и камък, та спасяван да извикам с истинско умиление: Боже на отците, благословен Си.

Богословствайки за безначалния Отец и за съ-вечно съществуващите с Него Син и Дух, в Едно Същество и в Три Лица, ние пеем: Боже на отците, благословен Си.

Побеждаван робски от лукавия навик на греха, падам пред Теб, Владико на всички, и Те моля: избави ме от това скверно робство.

Благоволи, чрез Твоята крепка сила, да утвърдиш душата ми, изнемогнала от греха, та спасяван да извикам: Боже на отците, благословен Си.

Слава: Богоблагодатна, благоволи да просветиш с божествен разум и топло покаяние ума и душата ми, люто помрачени от греха, за да Ти пея заедно с Архангела: радвай се, Владичице.

И ныне: Умъртви напълно беззаконните и страстни движения на моята плът, Богородителко, и насади в душата ми благодатта на Параклита, за да Те прославям винаги, Пресвета, с достойна за светостта Ти похвала.

Песен 8

Ирмос: Пламъкът на Трисветлия образ на Божеството разкъсва окови и разхлажда; отроците пеят, а цялото творение благославя като Благодетел единия Спасител и Творец на всичко.

Освободи ме, Иисусе мой, от гибелното разпалване на беззаконните помисли, та с чисто сърце да Те прославям.

Заедно с Твоите безплътни служители ние, земните Твои раби, Те възпяваме и превъзнасяме, Превисша и Вседържителна Троице.

Прогонвайки от душата ми пагубните нападения на невидимите мои врагове, Параклите, благоволи да вселиш в нея Твоята благодат.

Сподоби ме, Утешителю, да изпълнявам бодро на дело, със страх и любов, молитвените прошения, които към Тебе отправям.

Като съгреших повече от блудницата и от Исав, към Твоите щедрости прибягвам: не ме отхвърляй от Твоята благодат, Пресвети Параклите.

Благословяме Отца и Сина, и Светия Дух, Господа.

Аз, най-грехолюбивият от всички човеци, към Тебе прибягвам, Всевъзпявана: спаси ме, недостойния Твой раб.

И ныне: Покажи ме ревнител на божественото любомъдрие на истината, като ме наставляваш в страх и любов.

Песен 9

Ирмос: Радвай се, Царице, славна Майко и Дево, защото никоя красноречива уста с ораторство не може да Те възпее достойно; изнемогва всеки ум, опитвайки се да разбере Твоето детерождение; затова единогласно Те възпяваме.

Спасе мой, Просветление и Защитниче, не ме отхвърляй от Твоята Божествена радост по светите молитви на Твоята Пречиста Майка.

Заедно с горните сили и аз, земният, като падам ничком в страх Ти се покланям и с любов Ти викам: Всесвета Троице, слава на Тебе.

Спаси мене, който възпявам, покланям се и славословя непристъпната сила на Твоята слава.

Научи ме на добродетелни нрави, на наставлението на закона и на разбиране на божествените догмати, за да Те възпявам благоугодно, Божествен Параклите.

Сподоби ме да се удостоя с радостния празник на всички праведни, които са Ти благоугодили, за да Те възпявам заедно с тях, Пресвети Утешителю.

Изтреби от душата ми страховете, различните злини и цялата й порочност, и я украси с венеца на добродетелите, Свети Параклите.

Слава: О, Всенепорочна Дево, чрез Твоите свети молитви изцели окаяната ми душа, покварена от всевъзможни блудства.

И ныне: Божествена Застъпнице между Бога и човеците, принеси, моля Те, тази моя немощна молитва на Божествения Параклит, Всесвета Богородице.

И пак стиховете:

Спаси от беди Твоя раб, Благий Утешителю, защото много и непрестанно ме нападат нечистите бесове със скверни помисли и мечтания.

Погледни добросърдечно, Всевъзпявана Богородице, на жестокото окаменяване на моето сърце  и просвети тъмнината на душата ми.

И тропарите:

Достойно е наистина да славим Тебе, Бога - Слово, пред Когото благоговеят херувимите и Когото славословят небесните сили, Христа Животодателя и Господа, неизказано въплътил Се от Девата.

Достойно е наистина да Те превъзнасяме със славословия, Всеблагий, Всепресвети Пазителю на нашия живот, Който царуваш богоначално с Отца и Сина над всичко видимо и невидимо, и като Божи Дух, изхождащ от Единия Отец, да Те славим с велик и благоговеен страх.

Слава: Възпяваме Те с боголепни божествени песни, Отче, Сине и божествен Душе, трисъставна Сило, Единно Царство и Господство.

И ныне: Владичице, Майко на Избавителя, приеми молитвите на Твоите недостойни раби и им изпроси опрощение на греховете и богоугодно поправяне на живота.

Молитва към Пресветия Дух

Приеми, Владико, Преблагий Параклите, Който Си Един от Светата и Покланяема, Единосъщна и Неразделна Троица, тази немощна молитва, която благоволи да бъде принесена на Тебе от човек грешен и осъден. И прости ми моите волни и неволни грехове; очисти ме от моите тайни прегрешения и пощади Твоя раб. Благоволи към мене, грешния и недостойния, и посети немощите на душата ми с Твоята благодат, и изцели нейното съкрушение.

Помилвай ме, Владико, Параклите, Боже, помилвай ме; освети душата и тялото ми, просвети ума и разума ми, очисти съвестта ми от всяка нечистота, от нечисти помисли, лукави замисли и хулни разсъждения, и от всяко превъзнасяне, гордост и надменност, високоумиe и дързост, и сатанинско смущение; и от всяко фарисейско лицемерие и презрение, и от всеки срамен и лукав навик ме избави докрай заради славата на Твоето име. Дарувай ми искрено покаяние, съкрушение на сърцето, смиреномъдрие, кротост и тишина, и всяко християнско благоговение; разум и духовно изкуство, с всяко благоразумие, благодарение и съвършено търпение.

Да, Боже, заради славата на Твоето име, чуй ме, грешния, който Ти се моля, и ме сподоби през останалото време на окаяния ми живот искрено да се покайвам за моите беззакония със смиреномъдрие, целомъдрие и истинско въздържание, като отстраниш от мен всяко съмнение, двоедушие и безчувствие. И ме запази, Владико, в благочестивото и православно изповядване на християнската вяра, та да бъда достоен през всички дни на живота си без съмнение да Те възпявам, благославям, славословя и да казвам: Свети Боже, Отче Безначален; Свети Крепки, Негов съ-безначален Сине; Свети Безсмъртни, Душе Свети, Който от Отца изхождаш и пребъдваш и почиваш в Сина; Всесвета Троице, слава на Тебе. Слава на Тебе, Свята Троице, Единосъщна, Животворяща и Неразделима — за всичко слава на Тебе.

Молитва към Пресвета Богородица

Слава Тебе, Майко Божия, прибежище на верните, избавление за задържаните в тежки обстоятелства и божествено утешение на моята душа. О, Богоблагодатна, предавам всеокаяната си душа, пронизана от стрелите на врага, на Твоето всесилно застъпничество - пази я, покривай я и я спасявай невредима от бесовските козни, за да Ти викам: радвай се, Невесто Неневестна.