Поучения от посланието на Свт. Петър Цетински, митр. Черногорски [1830 г.] до бърджаните

Петър, по Божия милост православен митрополит и руски кавалер,

Знаете как винаги и навсякъде съм ви говорил, както и на всички черногорци, като съм молил и заклевал всекиго да живеете помежду си в мир и съгласие. А колко труд и мъки съм понесъл отначало досега, това знае само единият Бог. И всичко съм вършил за общото народно благо и свобода, без никаква измама и лукавство, а с право и чисто сърце, желаейки да ви видя вас и останалите мои братя освободени от вражеското иго и насилие.

Не съм търсил собствена изгода и придобивки, а съм оставил църквите и манастирите, както и всички църковни, манастирски и домашни дела. Забравил съм дори душата и здравето си, а съм се посветил на вас и на другите черногорски братя, за да не изгубите, а да запазите своята чест и слава и да утвърдите вашата безценна волност и свобода, която Бог ви е дарувал повече, отколкото на всеки друг народ по света.

Така че чужденец да не господарува над вас и да не ви заповядва, нито да бъде господар на живота ви, на жените и децата ви, на имота и домовете ви, а вие сами, по взаимно съгласие, да установите уредби и закони за своето управление и съд, по които да можете да наказвате лошия и непокорния човек, та да се гордеете със свободата си и да живеете помежду си като братя – мирно, честно, без разпри и всякаква омраза.

Но ето голямата скръб и нещастие: не виждам да обичате това свое благо, нито да желаете да познаете своята волност и свобода. Защото, ако веднъж ги изгубите поради собственото си непослушание и злодеяния, тогава ще си спомните моите думи и ще видите дали съм говорил право и дали съм се трудил за общото ваше и на целия ни народ благо. Но тогава ще бъде късно, когато разумът вече няма да ви послужи с нищо.

Това не говоря само на вас, бърджаните, а еднакво и на всички черногорци, защото зная какво е свободата и какво е основата на всяко добро на този свят. Зная също какво е робството, неволята, пленничеството и чуждото иго за онзи, който го носи…

Не ви остава нищо друго, освен да престанете със злото и да се помирите по най-бързия и най-добрия начин, който знаете, а след това да не прогонвате своите християнски братя, които са под турско иго, и да им върнете плячката, която несправедливо сте им отнели, та сиромасите да не ви проклинат и да не навлечете Божия гняв върху себе си.

Ето, изпращам там господата главатари и съдии, за да се срещнат с вас и да разговарят, да отстранят смутовете и раздорите, които намерят във вашите места, и да утвърдят реда и единството сред целия народ. Затова моля всекиго и го заклевам в страшното Божие име: помислете за своето добро и послушайте онова, което съдът и вашите главатари кажат и отсъдят, според както съвестта им подскаже.

Накрая, постъпвайте справедливо: не проявявайте пристрастие към злия и злобен човек и не постъпвайте според неговите желания, а налагайте глоби и наказания на такива люде, за да не се върши зло.

А що се отнася до онова, което вече е станало, постарайте се да го уредите и помирите. А когото видите, че е извършил зло без никаква принуда, поради насилие и собствената си злонамереност, него накажете с наказание. И всички бъдете против онзи, който разрушава послушанието и съгласието.

Желая нашите братя от нашия народ винаги да бъдат съдии в нашата земя и онези, които бъдат поставени на тази длъжност по общо съгласие, да управляват народа и да ръководят делата разумно, та вашата обща слава, чест, свобода и благополучие непрестанно да нарастват щастливо и благополучно в мир и съгласие помежду ви.

И нека оставите всичко това на децата си след вас, та те вовеки да възхваляват и прославят имената ви и с радостен глас да могат да казват:

„О, блажени отци! О, славни наши родители, велики витязи и доблестни юнаци! Блажени и преблажени са вашите юначни дела, блажени са утробите, които са ви родили, и гърдите, които са ви откърмили! Вие угасихте междуособната война и кръвопролитието, вие установихте мир и спокойствие във вашите места, вие укрепихте съгласието и единството сред народа и запазихте, та да достигне до нас, най-скъпата волност и свобода, която ни оставихте в наследство. А ние ще носим скъпото ви име в паметта и сърцата си с най-голяма благодарност до гроба и ще го предаваме на синовете си от род в род, та името и славата ви да бъдат безсмъртни!“

Ето, мои скъпи юнаци, какво желая аз! Ето защо се трудя непрестанно и защо залагам душата и здравето си! Ето защо си навлякох безброй врагове. И ето, вие вече знаете в какво се състоят вашето щастие, вечно благо и благополучие!

Ако сега не пожелаете да обичате, цените и пазите всичко това и не се посветите на него с цялото си сърце, воля и всички сили, вие сами ще станете самоволни палачи на себе си и на децата си, вечни злосторници и мъчители. А аз в това, както пред Бога, така и пред целия свят, няма да имам никакво участие.

Оставам ваш доброжелател,

Владика Петър

23 февруари 1800 г., в Станевичи.

2 (15) октомври - Страдание на св. новомчк Георги Атонски

Георги бил родом от Филаделфия в Мала Азия, син на християнски родители. По занятие бил абаджия, като имал дюкян в село Караджасу. 

Случило се така, че необмислено приел исляма, но след няколко дни се разкаял и започнал горчиво да оплаква страшния си грях. В това покайно разположение избягал от селото и заминал за Света Гора. Там изповядал греха си пред отците и получил необходимата епитимия, за да го изкупи. Така отново бил върнат към християнската вяра. 

В продължение на много години се подвизавал, за да измоли от Господа прошка за ужасния си грях, но съвестта му била изгаряна от думите на Спасителя: „А който се отрече от Мене пред човеците, ще се отрека и Аз от него пред Моя Отец Небесен“ (Мат. 10:33). И той почувствал с цялата си душа, че може да заличи греха на отричането си от Христа, ако изповяда Христа пред онези, пред които се бил отрекъл от Него.

Тогава взел решение да постъпи именно така. Споделил намерението си с някои от отците, като ги помолил да се молят на Бога да му даде сили да понесе мъченичество за Господа Христа. След това заминал за село Караджасу. Турците веднага го разпознали и го отвели при съдията, като го обвинили, че някога се отрекъл от Христа и приел тяхната вяра, а сега носи християнско облекло. Съдията го попитал истина ли е това. Георги отговорил с голяма смелост:

- Истина е. Някога, поради необмисленост, се отрекох от своята християнска вяра и приех вашата. Но след като пътувах много, се убедих, че вашата вяра е лъжлива, и ето, дойдох да ви я върна. Моята християнска вяра е чисто злато, а вашата е тенекия. Заявявам пред вас: отново съм християнин, казвам се Георги и от любов към Христа съм готов да пролея кръвта си. Това е моето решение — чу го. А сега прави с мен каквото искаш. Няма да се отрека от моя Христос!

Съдията се опитал по различни начини да убеди Георги да промени решението си, на той останал твърд и непоколебим. Тогава съдията заповядал да го хвърлят в тъмница и там да го измъчват по различни начини, докато се отрече от вярата в Христа. В продължение на осем дни Христовият изповедник бил подлаган непрестанно на всевъзможни мъчения. Стягали главата му с менгеме толкова силно, че очите му излезли от очните кухини. Но храбрият Христов воин възкликнал:

- Каквото и да ми причинявате, никога повече няма да се отрека от вярата си! Родих се християнин, християнин съм и като християнин искам да умра!

След това съдията постановил мъченикът да бъде обезглавен. Отведен на мястото на екзекуцията, славният Христов подвижник бил посечен на 2 октомври 1794 година. Така блаженият получил венеца на мъченичеството от Христа, нашия Бог и Подвигоположник, Комуто подобават всяка слава, чест и поклонение, заедно с Неговия безначален Отец и с Пресветия, Благ и Животворящ Негов Дух, през всички векове. Амин.

Превод от: Ава Jустин. Житиjа светих за октобар

28 септември (11 октомври) – Служба на преп. Харитон Изповедник

На вечернята, 1-й антифон на първа катизма. 

На Господи воззвахъ: стихири на 6, глас 4, под. Дал еси знамение:

Телесните страсти изсуши чрез въздържание и с усърдна молитва потопи в порои от сълзи лукавата змия, блажени, и така угоди на Бога в най-висока степен, преподобни Харитоне. Затова Човеколюбецът Иисус, Спасителят на нашите души, те украси с небесни дарове.

С потта на постническия подвиг угаси въглените на страстите, достохвални, като се приобщи към огъня чрез рани и страдания, изповядвайки пред беззаконните мъчители понизяването на въплътилото се Слово. И стана свидетел, покрит с рани от многообразни мъчения, пребогати Харитоне, богоносче.

Бягайки от света, ти се отдалечи в пустините и планините, като запази душата си нескверна, преосвещени, и като се яви обител на Троичния Бог, блажени и приснопаметни Харитоне, с Неговата сила ти въздигна свещени обители и огради за спасително благоустрояване на монашеския живот на тия, които почитат светлата ти памет.

Слава, глас 4 от преп. Йоан Дамаскин: Богоносче Харитоне, и след смъртта си, на небесата ти живееш в Христа, заради Когото се разпна за света. Защото, станал чужд на плътта и света, ти наистина живя над видимото и вече не живееше за себе си, но Христос, нашият Бог, живееше в тебе. Моли Го да спаси нашите души.

И ныне, Богородичен догматик на 4 глас: Божият праотец и пророк Давид с песен провъзгласи за Теб пред Оня, Който Ти стори велико нещо: „Застана Царица Тебе отдясно”, защото Бог Те яви като Майка и Ходатайка на живота, Богородице, благоволявайки да Се въплъти от Тебе без баща, за да обнови в нас отново Своя образ, погубен от страстите; и като намери заблудената овца, Той я взе на раменете Си, за да я приведе при Отца и да я съедини по Своя воля с небесните сили и да спаси света, имайки велика и богата милост.

Вход, прокимен на деня и паримии за преподобен.

На стиховните, глас 1, под. Всехвальнии мученицы:

Прехвални Харитоне, ти посвети живота си на грижата за добродетелите, затова чрез песнопения и православна вяра следващите твоето учение възхваляват Христа. Застъпвай се пред Него да ни утвърди чрез Божествения Дух в мир.

Стих: Скъпа е пред  Господа смъртта на Неговите преподобни.

Боговдъхновени Харитоне, равноангелен бе твоят живот на земята, а на небесата твоето изповедание бе принесено като благоуханна жертва и благовонен тамян. И сега моли да бъдат дарувани на нашите души мир и велика милост.

Стих: Блажен е човекът, който се бои от Господа - той крепко ще възлюби Неговите заповеди.

Пребогати Харитоне, ти стана победител над страстите и надви разбойниците, блажени, ликувайки заедно с увенчаните с венци. Споменавай всички, които честват твоята памет, и сега моли Христа да дарува на нашите души мир и велика милост.

Слава, глас 8: Отче наш Харитоне, почитаме те като наставник на множеството монаси, защото чрез твоя път наистина познахме как право да вървим. Блажен си ти, който послужи на Христа и изобличи силата на врага. Преподобни, събеседниче на ангелите и съпричастниче на праведните, заедно с тях моли Господа да помилва нашите души.

И ныне, Богородичен, глас 8: Не познала брак Девице, Която неизказано зачена Бога по плът, Майко на всевишния Бог, приеми молбите на Твоите раби, Всенепорочна, и на всички дай очистване от прегрешенията; приемайки сега нашите моления, моли се всички да се спасим.

Тропар, глас 8:

Със струите на твоите сълзи си напоил безплодната пустиня, и с въздишки от дълбините на душата си си сторил трудовете си стократно плодотворни, и си станал светилник на вселената, сияещ с чудеса. Отче наш Харитоне, моли Христа Бога да спаси нашите души.

Слава и ныне, Богородичен: Ти, Който заради нас Се роди от Дева и разпятие претърпя, Благий, обезоръжи със смърт смъртта и възкресение яви като Бог, не презирай тия, които създал Си с Твоята ръка; яви човеколюбието Си, Милостиви, и приеми родилата Те Богородица, молеща се за нас и спаси, Спасителю наш, отчаяните люде.

На утренята, първи седални, глас 4, под. Вознесийся:

Презрял земните и тленни наслади, ти последва Христа и обикна пустинните жители повече от красотата на света и неговата временна сладост, затова се удостои да се присъединиш към лика на изповедниците и постниците. Заедно с тях моли за спасението на твоите раби.

Слава, и ныне, Богородичен, глас 4: Онзи, Който седи на херувимски престол и пребъдва в лоното на Отца, седна като на престол в Твоята утроба, Владичице, защото, бидейки наистина Бог въплътен, Той царува над всички народи, и ние сега разумно Му пеем. Моли Го да бъдат спасени Твоите раби.

Втори седални, глас 8, под. Премудрости:

Подражавайки чрез поста на нрава на Йоан Кръстител и с добродетелите на Тесвитеца Илия, ти живя като безплътен, славословейки заедно с ангелите Безначалната Троица и мъжествено отблъсна разбойнишките нападения. Затова се подвизава неустрашимо и в страданията, покланяйки се на божественото въплъщение на Христа и на Неговото Божество, блажени Харитоне. Моли Христа Бога да дарува прошка на греховете на онези, които с любов почитат светата ти памет.

Слава, и ныне, Богородичен, глас 8: Всички ние, родовете човешки, Те наричаме блажена, защото Ти си Девата, Която единствена между жените роди безсеменно Бога в плът; защото Огънят на Божеството се всели в Тебе, и Ти хранеше Твореца и Господа с мляко като младенец. Затова ние – ангелският и човешкият род – достойно славим Твоя Плод всесвят и единодушно Ти зовем: моли Христа Бога да дарува прошка на греховете на тия, които възпяват достойно Твоята слава.

Седални след полиелея, глас 4, под. Вознесийся:

Презрял земните и тленни наслади, ти последва Христа и обикна пустинните жители повече от красотата на света и неговата временна сладост, затова се удостои да се присъединиш към лика на изповедниците и постниците. Заедно с тях моли за спасението на твоите раби.

Слава, и ныне, Богородичен, глас 4: След Бога към Тебе прибягвам, Богородице, аз, смиреният, търсейки божествения Твой покров и падайки пред Теб се моля: смили се над мен, Пречиста, защото греховете ми надвишиха главата ми. Страхувам се, Владичице, от мъките и треперя. Затова отправи моление към Твоя Син, Пречиста, от тях да ме избави.

Степенни, 1-ви антифон на 4-ти глас.

Прокимен, глас 4: Скъпа е пред Господа смъртта на Неговите светии. Стих: Какво да въздам на Господа за всичко, което ми е дал?

Стихира след 50 псалом, глас 6:

Преподобни отче, по цялата земя се разчу за твоите подвизи; и като получи награда за трудовете си на небесата, ти погуби демонските пълчища и дос-тигна ангелските чинове, на чиито живот безпорочно подражава. Като имаш дръзновение пред Христа Бога, изпроси мир за нашите души. 

Канон на преподобния, глас 4, от св. Йоан Дамаскин

Песен 1

Като преплава бурното море на страстите, ти, блажени, с животворното оръжие на Кръста и с Божествена сила потопи лукавия духовен фараон.

Принесен Господу още от майчините пелени, блажени, ти премъдро проповядва Христа пред съда на мъчителите и по Моисеевски победи смутовете на противниците.

Оставил измамите на Египет, преподобни Харитоне, и станал обитател на пустинята, ти беседва чисто с Пречистия и прие небесното наследие.

Богородичен: По волята на Отца чрез божествения Дух Ти безсеменно зачена Сина Божи и роди в плът Оня, Който Се ражда от Отца без майка и заради нас - от Тебе без баща.

Песен 3

Твоето духовно стадо, преподобни, се радва духовно за теб, като се приобщава към твоята светлина.

Плътското мъдруване, което поражда вражда против Бога, ти, преподобни Харитоне, подчини на живота по Духа.

Подобно на Давид ти повали другородеца — духовния Голиат, преподобни, със силата на всеоръжието на Духа.

Богородичен: За живеещите на земята Ти единствена си Ходатайка за свръхестествени блага, Майко Божия; затова Ти пеем: „Радвай се!”.

Седален, глас 8, под. Премудрости:

Изпитал страдания чрез телесни мъки и укрепил се чрез подвизите на поста, ти засия с благочестие по-светло от злато и стана чисто обиталище на Духа. Ти разпръсна мрака на злите духове и затова, като събра множество монаси, стана им пастир и пресветъл светилник, блажени Харитоне. Моли Христа Бога да дарува прошка на греховете на онези, които с любов почитат светата ти памет.

Слава, и ныне, Богородичен: Попаднал сред многобройни бедствия, причинявани от видими и невидими врагове, и обхванат от бурята на безбройните си съгрешения, прибягвам към пристанището на Твоята благост, Пречиста, като към топла закрила и покров. Затова, Пречиста, моли усърдно за всички Твои раби Онзи, Който безсеменно се въплъти от Тебе — Ти, Пречиста Богородице, Която непрестанно Го умоляваш да дарува винаги прошка на греховете на онези, които достойно възпяват Твоята слава.

Песен 4

Преподобният се радваше в Господа като победител и възклицаваше срещу безплътните врагове: „Бог мой е моята крепост и Господ!“

Увенчаха те чрез благодатта, Харитоне, с мъченическия венец на Христовото Царство, защото ти, блажени, изкорени опиянението от прелестта.

Макар мъчителите да те подлагаха на страдания преди кончината ти, Харитоне, ти бе умъртвил насладите чрез подвизите на въздържанието, преподобни, и се облече в животворна смърт.

Богородичен: Твоето раждане се яви неизречимо, Богородице, единствена Чиста и Благословена. Затова, падайки пред Тебе, възкликваме: „Радвай се!“

Песен 5

Ти, преподобни, ярко се яви като нескверно огледало на Светлината, Която просвещава свише, всеблажени Харитоне.

Ти, преподобни, сияеш с двойна благодат, защото се озари благочестиво чрез раните на страданията и чрез подвизите на постническото въздържание.

Ти, преподобни, се яви лекар на душите, защото от младини си търсил Божествената мъдрост, всеблажени.

Богородичен: Тебе имаме като непобедимо оръжие против враговете и Тебе придобихме за основа и надежда на нашето спасение, Богоневесто.

Песен 6

Не върху пясък, а върху Христа положи основата си, отче, и изгради добродетелта, по-ценна от злато, ставайки дом на Пресветата Троица.

Змията е позната като оръдие на злобата, но победена чрез твоите богоугодни подвизи, богоносни Харитоне, тя въздава на неправедните според праведния Божи промисъл.

Нищо не можа да те отлъчи от Христовата любов - нито израненото ти тяло, нито заплашващата те смъртна присъда, защото, блажени, ти се наслаждаваше на единението с Бога.

Богородичен: О, най-дивно чудо от всички чудеса! Ти си Дева, безмъжно заченала в утробата си Вседържителя без да Го ограничиш.

Кондак, глас 2, под. В молитвах:

Насладил се, богомъдри, с въздържанието и обуздал пожеланията на плътта си, ти се яви като дърво, израстващо чрез вярата и разцъфнало сред рая като дърво на живота, всеблажени, пресвещени Харитоне.

Икос: Отвори устата ми, преблажени, чрез твоите благоприятни молитви, като предстоиш пред Бога, всеславни преподобномъчениче, за да възпея божественото твое житие и достойно да възхваля добродетелите ти, които прояви на земята с пламенна любов. Защото си бил непоколебим изповедник, упражнявайки въздържанието с вяра, като възлюби бдението и чистотата, всеблажени, пресвещени Харитоне.

Песен 7

Уподобил се по ревността си към благочестието на Авраамовите отроци в пещта, ти потъпка заповедта на мъчителя, богоносни, и зовеше: „Благословен Си, Боже мой и Господи!“.

Както в пещта на изкушението, над теб, преподобни, слезе от небесата божествената благодат, даряваща прохлада, и ти възкликна: „Благословен Си, Боже мой и Господи!“.

Уязвен от любовта към Троичния Бог, ти Му принесе равночислен брой манастири, които духовно пеят: „Благословен Си в храма на Твоята слава, Господи!“.

Богородичен: Радвай се, осветена божествена Скиния на Всевишния; защото чрез Тебе, Богородице, радост се дари на тия, които Ти зоват: „Благословена си Ти между жените, всенепорочна Владичице!”.

Песен 8

Гърдите ти, опалвани от неправедния огън, преподобни, угасиха измамата, а ти самият остана необгорен чрез действието на Светия Дух и подтикна народа благочестиво да възпява: „Благославяйте Господа, всички творения Господни!“.

Наистина си се облякъл в Христа, като съблече ветхия човек, преподобни, и чрез раните от мъченията изобличи владетеля на тъмнината, ликувайки и възклицавайки: „Благославяйте Господа, всички творения Господни!“.

Харитоне, ти наистина бе верен ученик на Павел и последва стъпките му, преподобни. Стана и наставник на монасите и за всички бе образец на добродетелта, като ги призовава да викат: „Благославяйте Господа, всички творения Господни!“.

Богородичен: Единствена от всички родове, Пречиста, Ти се яви като Майка Божия; Ти стана жилище на Божеството, Всенепорочна, и не изгоря в Огъня на непристъпната светлина; затова и всички Те благославяме, Марийо Богоневесто.

Песен 9

Дори гробът, носител на забравата, не можа да скрие добродетелите ти, преподобни Харитоне, защото вечната ти памет засия като слънце и ние достойно я величаем.

Дойдете, братя, духовно да отпразнуваме ежегодната памет на преподобния, като подражаваме на добродетелите му. Нека се подвизаваме ревностно като богоносния отец и заедно с него да възкликнем: „Тебе величаем, Трисвети Боже!“.

Изповедниче, който имаш дръзновение пред Христа, винаги закриляй тия, които, размятани от страстите потъват в бурята на греха, но с благочестие те величаят.

Богородичен: Радвай се и весели се, Невесто на Великия Цар, която съзерцаваш сияйно красотата на Твоя Жених - красота, по-блестяща от злато и по-светозарна от слънцето.

Светилен, под. Жени, услышите:

Първо, достойно изпитан чрез страданията, а после - завършил божествения си път чрез постнически подвизи, ти възлезе на небесата и предстоиш пред Христа, преподобни отче Харитоне, като усърдно се молиш за нас, които те възпяваме.

Слава, и ныне, Богородичен: О, Пречиста, Която роди неизказаната Радост, направи всички, които вярно Те почитат, участници в небесната радост, за да викат от дълбините на душите си: не забравяй Твоите раби, Марийо благословена!

Хвалитни на 4, глас 4, под. Дал еси знамение:

Озарилата те благодат на Духа, отче Харитоне, просвети те светло и чрез нея ти намали нощта на страстите, достигайки деня на безстрастието. Съединил се с най-чистата Светлина и пребъдвайки в Нея, не забравяй, богогласни, онези, които с вяра възпяват свещената ти памет.

Носейки небесната благодат, към която се стремеше, о, Харитоне, ти презря земните блага. Затова, като безплътен, избра живот на страдания, желаейки благочестиво да утолиш жаждата си от потока на вечно пребъдващата сладост. Със сълзите си ти пресуши мътния извор на страстите, преподобни, и напои душите на всички нас.

Благодатта на изцеленията, Харитоне, ти достойно прие от Божествената благодат, затова повали измамата на лукавите духове и избегнал тлението на тежките недъзи, отвъд премина, преподобни. Ти като води изливаш благодатните си струи и напоявани от тях, ние възпяваме твоята памет.

Слава, глас 5: Преподобни отче, като чу евангелския глас на Господа, ти остави света, смятайки богатството и славата за нищо. Затова непрестанно възвестяваше на всички: „Възлюбете Бога и ще намерите вечна благодат; не предпочитайте нищо пред Неговата любов, та когато Той дойде в славата Си, да намерите покой заедно с всички светии“. По техните молитви, Христе, запази и спаси нашите души.

И ныне, Богородичен, глас 5: Ние, верните, Те благославяме, Богородице Дево, и Те прославяме както подобава, защото Ти си непристъпен Град, непобедима Стена, твърда Застъпница и Прибежище на нашите души.

27 септември (10 октомври) - Страдание на св. новомчца Ангелина (гр. - Акилина) Солунска

Света Ангелина се родила през 1746 г. в село Загливери, в околностите на Солун. Тя била единствено дете на своите родители. В гръцките жития я наричат Акилина, но местният говор бил българско наречие, а населението – смесено българо‑гръцко, наричано общо „рая“. Затова не е без основание предположението, че светата новомъченица Ангелина е от български род.

Един ден баща й, по време на свада, убил свой съсед турчин. Местните власти го заловили и го отвели в Солун при пашата, за да бъде предаден на смърт. Но пашата му пощадил живота, тъй като Ангелининият баща се съгласил да се потурчи. Съпругата му, християнка, не понесла този срам и не приела мъжа си – отстъпник от вярата. Виждайки, че е безполезно да го убеждава, благочестивата жена престанала да се грижи за него и насочила цялата си любов към любимата си дъщеря. 

По онова време Ангелина била още малко момиче. Майка й я наставлявала в Христовата вяра и я увещавала никога да не се отрича от нея. Казвала й, че голямото съкровище на християните е православната вяра. Тази мъдра жена знаела, че турците рано или късно ще поискат и те да приемат исляма, и предчувствала предстоящото им мъченичество.

Минало време, откакто бащата се потурчил. През 1764 г. синът на солунския паша видял Ангелина на селската чешма, когато си наливала вода, и се прехласнал по красотата й. Попитал коя е и съобщил на баща си, че желае да направи красивата християнка своя жена. Пашата изпратил заповед на потурчения баща да даде дъщеря си на сина му, след като първо я убеди да приеме исляма. 

Бащата, опиянен от мисълта да стане сват на пашата, се затичал към дома си. Но щом съобщил „радостната вест“, майката и дъщерята го прогонили. Рекли му, че не желаят да имат нищо общо с него. Той обаче не се отказвал – със сладки думи и ласкателства се опитвал да склони Ангелина, но тя останала непоколебима.

Баща й продължавал да настоява дъщеря му час по‑скоро да приеме исляма, за да престанат турците да го безпокоят, а Ангелина, пламнала от любов към Христа, кротко му рекла:

– Нима съм малодушна като тебе, та да се отрека от моя Творец и Създател, Господа Иисуса Христа, Който заради нас претърпя Кръст и смърт? Това никога няма да сторя! Готова съм на всякакви мъчения, дори и на самата смърт, от любов към моя Господ Христа.

Така говорела истинската дъщеря на небесния Цар Христос. Като видял нейната непоколебимост, потурченият баща известил турците. Те веднага изпратили хора да доведат Ангелина на съд. А благоразумната й майка, като видяла пратениците, рекла на дъщеря си:

– Чедо мое най‑любимо, дъще моя пресладка! Ангелино, сърце мое, ето настъпи часът, за който съм ти говорила. Постъпи като мое послушно чедо и дръж се мъжествено във всички мъчения, които ти предстоят, и не се отричай от Христа!

Ангелина й отвърнала през сълзи:

– Не бой се, майко моя! И аз имам същото желание и същата цел. Само Бог да ми бъде на помощ! Моли се за мене, майко!

Слугите вързали мъченицата и я повели на съд, а загрижената майка вървяла след нея. Въвели Ангелина в съдилището, но не позволили на майка й да влезе вътре.

Съдията рекъл:

– Девойко, потурчи се!

Светицата отвърнала:

– Не, няма да сторя това! Никога няма да се отрека от моята вяра и от моя Господ Христос.

Щом чул това, съдията се разгневил и заповядал да съблекат Ангелина, да я вържат за стълб и да я бият с тояги. Двама служители я били дълго време, но мъченицата понесла страданията с голямо мъжество.

След това турците започнали да я засипват с ласкателства и да й обещават почести и дарове, стига да се отрече от вярата си. Но Христовата невеста сметнала всичко това за нищо.

Пашата пак рекъл:

– Потурчи се, Ангелино, и ще те взема за жена на сина си.

Христовата мъченица отвърнала:

– Дяволът да вземе и тебе, и сина ти!

Заради тези думи отново я подложили на жесток побой, докато не разкъсали и ризата й. Съдията казал:

– Не те ли е срам, че те бият гола пред толкова хора? Или ще се потурчиш, или ще ти строша всичките кости една по една!

Мъченицата отвърнала:

– Никога няма да се потурча, защото вашата вяра никога не може да замени за мене моя Господ Христос!

Обезумели от гняв, турците отново я били безмилостно, докато не строшили костите й. Плътта й се откъсвала, а кръвта й се леела по земята като поток.

В едно дивно видение на самата мъченица в по‑ново време (2011 г.) тя разказала какви нечовешки мъчения е претърпяла: била повесена на ръцете и удряна с пръчки с набити гвоздеи, потапяни в червена отрова; била стегната върху железни колела, които остъргвали ребрата й; колелата разкъсвали плътта й; отровата изгаряла раните; крайниците й били почти откъснати. Болките били непоносими, а виковете й се чували по цялото село. Земята се обагрила в червено. Накрая я оставили като мъртва.

Тогава един християнин я взел и известил майка й. Тя дотичала, прегърнала дъщеря си и попитала:

– Какво направи, чедо мое?

Мъченицата едва отворила очи и рекла:

– Какво можех да направя, майко, освен онова, за което ти ме посъветва? Опазих вярата си.

Майката вдигнала ръце и очи към небето и благодарила на Господа. В този миг светата мъченица предала душата си в Божиите ръце. Пречестното й тяло започнало да излъчва чудно благоухание. Света Ангелина пострадала на 27 септември 1764 г. по стария Юлиански календар.

Турците, победени от крехката девица, за да скрият срама си и да лишат мощите й от почитание, я погребали в турско гробище до селския площад, сякаш е мюсюлманка. Улиците, по които минало тялото й, благоухаели дни наред. На следващата нощ от небето слязла светлина като сияйна звезда и озарила гроба. 

Християните, видели това, прославили Бога и решили да не оставят тялото й в поругание. Трима младежи – Циоплас, Калимерис и Буклас – дали клетва да откраднат тялото и да го препогребат тайно. Турците не разбрали, тъй като по обичай не отваряли гробове след погребение.

Близо два века и половина мястото на препогребването останало неизвестно. През януари 2012 г. жена от Солун имала сънно видение: явила й се висока руса девойка с изключителна красота, нарекла се Ангелина и казала: 

– Мощите ми са в двора на стария храм „Св. Архангели“ в Осса. На седем стъпки от южната врата, при олтара.

Земята станала прозрачна и се видели костите й в присвита поза. Светицата добавила:

– И костите ми са наранени от горчива червена вода.

Мощите били открити вечерта на 8 февруари 2012 г., на неголяма дълбочина, точно както светицата посочила. Костите били с жълто‑кехлибарен цвят, а някои – обагрени в розово‑червено.

Паметта на света Ангелина се чества на 27 септември (10 октомври) – деня на нейната героична мъченическа смърт, която тя претърпяла за Христа, Комуто подобава слава во веки веков. Амин.

25 септември (8 октомври) - спомен за продължителното земетресение в Константинопол

По време на управлението на византийския император Теодосий Младши (408–450) в Константинопол се случило голямо и страшно земетресение, което продължило няколко месеца. Тогава патриарх в Константинопол бил св. Прокъл (434–447).

Историкът Теофан описва събитието така:

При управлението на най‑светейшия патриарх Прокъл в Константинопол се случили големи земетресения, които продължили четири месеца. Уплашени от непрестанните трусове, гражданите напуснали града и се събрали на място, наречено „Седмо поле“. Там останали дълго време, като всекидневно извършвали литии и се молели на Бога заедно със своя патриарх и с император Теодосий.

Един ден, докато земята се тресяла силно и народът непрестанно викал към Бога: „Господи, помилуй!“, около третия час на деня (т.е. около девет сутринта) всички видели едно дете да бъде чудесно издигано високо във въздуха от божествена сила. То чуло глас от небето, който му заповядал да предаде на патриарха и народа да се молят и да казват:

„Агиос о Теос, Агиос Исхирос, Агиос Атанатос, елеисон имас!“

тоест:

„Свети Боже, Свети Крепки, Свети Безсмъртни, помилвай ни!“

и да не прибавят нищо друго към този химн.

Когато свети Прокъл получил това божествено послание, наредил на народа да пее химна точно така — и земетресението веднага спряло. Тогава блажената Пулхерия, сестрата на император Теодосий, и самият император, удивени от чудото, постановили този трисвет химн да се пее по същия начин в цялата вселена. Оттогава всички църкви ежедневно възпяват Бога с тази песен.

Така свидетелства Теофан в своята Хроника (кн. I, гл. 93).

В Синаксара на Константинополската църква се добавя, че по това време се появила ереста на т.нар. „теопасхити“ — богострадателите, произлезли от нечестивата монофизитска ерес. Те пеели химна „Свети Боже, Свети Крепки, Свети Безсмъртни“ с добавката: „Който беше разпнат за нас“, като така внушавали лъжливо учение: че Христос страдал не само с човешката Си природа, но и с Божествената (което би означавало страдание на цялата Света Троица).

Затова Бог, чрез чудото с възнесеното дете, открил на всички вярващи как трябва да се пее трисветият химн — без никакви добавки. Така го пеели и ангелските хорове, които детето чуло във въздуха.

Синаксарът разказва още, че след като детето се спуснало на земята и предало Божието послание на патриарх Прокъл и народа, то веднага издъхнало и предало душата си на Бога, а земетресението мигом престанало. Мястото в Константинопол, където детето било чудесно въздигнато, оттогава се нарича „Божествено Възвисяване“.

Според един от синаксарите земетресението започнало на 25 септември, продължило 4 месеца и се прекратило на 26 януари, поради което това чудо се отбелязва и на 26 януари. Според други синаксари това са две различни земетресения, и двете от времето на император Теодосий Младши, и затова второто земетресение се отбелязва на 26 януари.

Превод от: Ава Jустин. Житиjа за септембар

За прелюбодеянието и блудството

Според Господа, веднъж сключеният брак е неразривен, защото Бог го съединява. Той потвърждава тази идея за неразривността на брака и насаме с учениците Си, наричайки развода, извършен с цел повторен брак, просто прелюбодеяние.

„Който напусне жена си и се ожени за друга, прелюбодейства против нея; и ако жена напусне мъжа си и се омъжи за друг, тя прелюбодейства“ (Марк 10:11–12). Това е възвишеното мнение на Господ за брака и така строго се отнася Той към разводите.

Колко малко сега вземаме предвид тези думи на нашия Спасител и каква жалка картина представя съвременният живот на така наречените християни в това отношение!

Разводите са станали нещо обичайно. Особено в ранните дни след въвеждането на гражданския брак, те достигнаха епидемични размери. Хората се развеждат по каквато и да е причина, дори без никаква причина. „Не можахме да се разберем“ е често срещано оправдание за съвременния развод, въпреки че в действителност тази фраза, подобно на смокинов лист, често крие напълно недвусмислено желание просто да се добави разнообразие към удоволствията на любовта. Необузданата похот изисква новост, а семейното щастие, бъдещето на децата и съдбата на изоставената съпруга се принасят в жертва на този идол на прелюбодеянието.

Прелюбодеянието е било строго забранено дори в Стария завет. „Не прелюбодействай “, гласи седмата заповед от Мойсеевия закон ( Изход 20:14 ; Втор. 5:18 ), а нарушаването ѝ се наказвало със смърт чрез убиване с камъни ( Втор. 22:22–24 ). Осъдените за различни видове блудство били подложени на същото тежко наказание ( Втор. 22:21, 24–25 ; Изход 22:19 ; Лев. 20:10–18 ).

Православната църква също е възприела строг подход към греховете срещу седмата заповед, наказвайки ги с отлъчване от Светото Причастие и от общение с верните. Според канона на Василий Велики , прелюбодейците – тоест тези, които са съгрешили, докато са били женени – се отлъчват за 15 години (виж Василий Велики , канон 58). Това епитимия се намалява на седем години, ако виновната страна се покае от сълзи за престъплението си (Шести Вселенски събор, канон 87; Василий Велики, канон 77).

Грехът на блудството, т.е. нарушение на целомъдрието, което не е свързано с брачна изневяра, се наказва малко по-леко. Въпреки това, дори и тук епитимията за отлъчване продължава девет години и, според 4-то правило на Свети Григорий Нисийски, се изпълнява по следния начин:

„Онези, които са били осквернени от блудство, да бъдат напълно отстранени от църковната молитва за три години, в продължение на три години да участват в еднократното слушане на свещените писания, през останалите три години да се молят с онези, които се покаят, и след това да се причастят със Светите Тайни.“

В някои случаи това епитимия се съкращава до четири години (Василий Велики, канон 22) и дори млада жена, която се омъжи без съгласието на баща си, се счита за блудница и се отлъчва от Светото Причастие за три години (Василий Велики, канон 38).

Ако тези правила се прилагаха с цялата строгост в днешно време, тогава вероятно малко хора не биха били отлъчени от църковно общение.

Дори похотливите мисли, нечистите желания, мечтите и образите на развратното въображение са забранени от Христовия закон. „Каква е ползата от запазването на външната чистота“, пише свети Макарий, „ако сърцето е изпълнено с нечисти желания?“

За да предпази вярващите от изкушението, Православната църква забранява дори елегантните женски прически и с 96-то правило на Шестия Вселенски събор постановява:

„Ония, които гиздят косите на главите си с изкуствено плетене и по тоя начин примамват слабодушните, отечески лекуваме с прилична епитимия, упътвайки ги като деца и поучавайки ги да живеят скромно, та като напуснат гизденето и плътската суетност, постоянно да насочват ума си към непогубващ и блажен живот, да прекарват в чистота и страх, и като очистят живота си, колкото се може да се приближават до Бога, украсявайки повече вътрешния, отколкото външния човек с добродетели и хубави и непорочни нрави, та по такъв начин да се отърсят от всички остатъци на порочността, произхождаща от демона. Който постъпи против това правило, да бъде отлъчен.“

Говорейки за същите изкушения на елегантното облекло, които пораждат неморални мисли, великият проповедник на древната Църква, Свети Йоан Златоуст, остро осъжда елегантните дами, които дори по негово време са идвали в църквата не толкова за молитва, колкото за да съблазняват мъжете: „Въздишките и сълзите ви“, казва той в една от проповедите си, „са просто нелепи, защото е ясно, че те идват от същата душа, която е мислила и се е грижила толкова много за гирлянди и дрънкулки. Вие предизвиквате само язвителни смях и презрителни погледи...“

Светите аскети на благочестието пазели телесната си чистота с всички сили и изключителна строгост, без да се спират пред най-героичните мерки. Вече научихме за ожесточените борби, понесени в защита на целомъдрието им от Йосиф, патриархът на Стария завет, св. Мартиниан, Моисей Черния, Йоан Многострадални, Бенедикт Нурсийски, който се хвърлял в трънливи храсти винаги, когато бил обзет от страстна възбуда, и много други.

Ето още един поразителен факт от този род, записан в Пролога.

По време на едно от гоненията на християни, млад мъж с дълбока вяра и чист, красив живот бил отведен на мъчения. Преди да го подложат на мъчения, езичниците искали да го осквернят и за тази цел поставили богато украсено ложе в разкошна, благоуханна градина, към което вързали мъченика. В градината била допусната блудница, за да може с ласките си да разпали похотта на младежа и да го изкуши към грях. Бедният младеж се озовал на пълната милост на нечистата жена: той не можел нито да я отблъсне, тъй като ръцете му били вързани, нито да се измъкне от нея. Но когато усетил страст да се разпалва в него и изкушението да надделява, той отхапал езика си със зъби и го изплюл, окървавен, в лицето на блудницата... И в ужас тя се отдръпнала. Така ревниво, без да се щадят, светите аскети пазели своята чистота.

Къде са сега тези герои на целомъдрието? Какъв жалък контраст с тях е съвременната младеж, а всъщност и цялото ни общество – разпуснато, необуздано и покварено! Греховете на тялото се гледат с доста снизхождение. Наложила се е странна представа, че въздържанието е вредно за младия мъж, че той трябва да „полудее“ – с други думи, да пропилява духовните и физическите си сили в блудство, давейки пламенността на младата любов и чистотата на младостта в мръсотията на разврата.

Грехове от този вид не се крият със срам, сякаш са позор, а по-скоро се парадират, хвалят и показват на показ. Ако не съществуват, се измислят и за тях се разказват измислени истории сред весели приятели по пиене. Доблестта и успехът в блудството се смятат за почти героични и мнозина искрено завиждат на така наречените лъвове, светските кучки, специализирани в разврата.

Духът на блудството царува в съвременния живот като суверенен владетел.

Горката младеж! Колко неприемливи експерименти са били и се провеждат върху тях, понякога в името на класицизма, понякога в името на реализма, понякога в името на политиката и марксизма, понякога в името на други модни идоли! Не е чудно, че тя се губи в този лабиринт от различни посоки и губи единствения истински път, белязан от важните етапи на Евангелието. Не е чудно, че объркана, тя или се обръща към порнографията, или се увлича по мистериите на окултните науки, или, недоволна от всичко, търси изход чрез самоубийство...

Веднъж един уважаван старец с голям духовен опит и обширна изповедна практика говорил с голяма тъга за бързото разпространение на тайни пороци сред младите хора, което вече достигало заплашителните размери на истинска епидемия.

 „Младежта загива, загива — каза той, навеждайки посивялата си глава, — изражда се!... И най-лошото от всичко е, че пастирите не обръщат внимание на това: не питат за тайни пороци на изповед, не обясняват вредата им, не предупреждават младежа... Лесно е да се каже: младежът загива заради пастирите!“ В тези думи има зрънце истина, въпреки че, разбира се, пастирите не са единствените виновни за днешния разврат. Изкушението заплашва отвсякъде.

Междувременно едва ли има друг порок, който би покварил физическите и моралните сили на човека до такава степен и би го направил напълно неспособен да възприема Божия Дух, както именно блудството. Защо този грях е толкова вреден и защо Църквата се отнася толкова строго към него в усилията си да защити децата си от тази поквара?

Първо, този порок развращава физическата сила и здравето на човека. „Който блудства, съгрешава против собственото си тяло “, казва апостол Павел (1 Коринтяни 6:18), което означава, че преди всичко това е грях срещу собственото тяло. Често срещани последици от разврата включват разстройства на нервната система, изтощение и понякога табес дорзалис (сифилис). Схващането, че абсолютното целомъдрие е вредно за здравето, е напълно погрешно. Медицината не познава такава вреда и само шарлатани биха твърдели подобни глупости. Напротив, порокът на блудството никога не оставя своя отпечатък върху здравето, понякога причинявайки непоправими вреди. Самата поява на закоравял развратник говори много за високата цена, платена за тайни удоволствия. Към това добавете и възможността за ужасните последици от срамни болести, чиято опасност постоянно заплашва развратните. …

Защо днес мъжете са толкова слаби духом и защо сред тях почти няма истински мъже, мъже със силна воля и висок дух? Изглежда, че една от основните причини, освен загубата на религия, е именно това, че съвременните мъже толкова лесно се поддават на блудство и сред тях почти няма мъже, които са останали целомъдрени.

Развратът притъпява чувствителността на човека. Впечатленията вече не се възприемат с обичайната им яркост и интензивност, а житейските радости вече не доставят същото удоволствие. Веселите настроения избледняват, а целият им мироглед придобива мрачен и депресиращ тон. Пристъпите на униние, особено след падения при млади хора, чиято съвест все още не е угаснала, понякога могат да бъдат толкова тежки, че да доведат до самоубийство, както е описано в един от разказите на Чехов.

Освен това, целият идеал за живот е омаловажен. Мечти за всеобщо щастие, за безкористна дейност в полза на другите, за подвизи на служене, за бъдеще на човечеството, изпълнено с любов и радост – всички тези свещени мечти, които вдъхновяват младото сърце, които го махат като пътеводна светлина и го предпазват от вулгарността на живота, които са създали в живота всичко красиво и възвишено – целият този идеализъм на младостта избледнява и умира. Вместо това съзнанието все повече се изпълва с образи на похот, мръсни, парещи и съблазнителни. Силата и отровните изпарения на тези образи, омайващи и срамни, са такива, че изместват от душата всички възвишени мисли и желания, които някога са я пленявали. Често се случва човек да не е способен да мисли за нищо друго: той е напълно обсебен от демона на страстта. Той не може да гледа на никоя жена като на нещо друго освен на жена. Мислите, едната по-мръсна от другата, пълзят през замъгления му мозък, а в сърцето му има само едно желание: да задоволи похотта си. Това вече е състояние на животно, или по-скоро, по-лошо от животно, защото животните не достигат до покварата, до която достигат хората.

В това състояние човек е напълно неспособен да възприеме дъха на благодатта и губи всякаква чувствителност към влиянието на Божия Дух. Той вече не откликва на добротата, към която Господ го привлича чрез тайния зов на съвестта си: не чува този вътрешен глас и моралната му тъпота се увеличава. Това е духовна смърт – състояние, по-опасно от злобата, защото в злобата духовните сили не се унищожават, а просто се насочват към злото.

Тук обаче те не само отслабват, но могат да изчезнат напълно. Ето защо Господ обикновено наказва такива хора, които вече не са способни да се преродят, с гнева Си. „Духът Ми няма да пребъдва в тия човеци завинаги, защото са плът“ – тази сурова присъда е произнесена над хората преди потопа, когато „синовете Божии започнаха да влизат при дъщерите човешки и те им раждаха деца... и когато Господ [Бог] видя, че нечестието на човека беше голямо на земята“ (Бит. 6:3–5). След тази присъда последва ужасно наказание: големият потоп отми от лицето на земята целия човешки род, който беше станал глупав в поквара. Същата тъжна съдба по-късно сполетя градовете Содом и Гомор, също заради греховете им на поквара: „И Господ изваля жупел и огън върху Содом и Гомор... и разори тези градове и цялата равнина, и всичките жители на градовете, и всичко, което растеше по земята“ (Битие 19:24–25 ).

Народите на Ханаанската земя също са били безмилостно изтребвани по време на завладяването ѝ от евреите. Заради греховете си на блудство те са били отхвърлени от Бога и са загинали, а земята им е била отнета и дадена на Израил. Говорейки на Моисей за мерзостите на блудството, с които Ханаан беше осквернен, Господ изисква от Своя народ: „Не се осквернявайте с никое от тези неща; защото с всички тези неща народите, които Аз изгоних отпред вас, се оскверниха; и земята се оскверни; и Аз наказах беззаконието ѝ, и земята избълва онези, които живеят в нея. Но пазете Моите повеления и Моите съдби и не вършете никоя от тези мерзости, нито местният жител, нито чужденецът, който е пришълец между вас; защото всички тези мерзости извършиха хората на земята, които бяха преди вас, и земята се оскверни; да не би земята да избълва и вас, когато я оскверните, както избълва народите, които бяха преди вас. Защото, който извърши някоя от тези мерзости, душите на онези, които ги вършат, ще бъдат изтребени измежду народа им. Затова пазете Моите заповеди, за да не следвате гнусните обичаи, които са били извършвани преди вас, и да не се осквернявате чрез тях. Аз съм Господ, вашият Бог“ (Левит 18:24–30).

Загубата на целомъдрие има изключително тежки последици за семейния живот и взаимоотношенията на онези, които са прекарали дива, нечиста младост. Колко вреда причинява така нареченият флирт - похотливото ухажване, често срещано сред младите хора, цялата тази свободна интимност, екстравагантните, но необвързващи целувки, флиртуващата игра на чувствата, понякога много опасна и запалителна. Чистото злато на искрената любов се разменя за мръсните стотинки на блудството и това е много тъжно.

Честната любов, добрата любов на младите сърца – това е скъпоценен дар от Създателя, даден на човека като голямо щастие и радост в живота, и с този дар трябва да се отнасяме внимателно. И все пак хората често губят този дар поради небрежност или лекомислие. Сърцето постепенно се втвърдява в нездравото вълнение на флирта и вече не можеш да обичаш искрено, безкористно и чисто. Междувременно идва момент, в който срещаш по пътя си добър човек, някой, за когото отдавна си мечтал, някой, на когото би искал да дадеш цялото си сърце, човек, способен да донесе щастие на целия ти живот, човек, който е напълно достоен за твоята любов... и с ужас осъзнаваш, че вече не можеш да обичаш, че нямаш с какво да обичаш: сърцето ти е изтощено, изтъркано, неспособно на дълбоко, трайно чувство. И колко е болезнено, поглеждайки назад към миналото си, да видиш, че чистото, светло, голямо щастие на любовта е заменено с мръсотията на съмнителните удоволствия. И почти няма помощ за мъката.

Затова, грижете се за сърцето си! Грижете се за младата любов! Тя е нежна като ароматно венчелистче от лилия, което е толкова лесно да се смачка с груби ръце!

Децата могат да страдат още повече от разпуснатата младост на родителите си. Физически това се проявява в аномалии и различни заболявания, а психологически - в лоша наследственост. Родителските пороци лесно се предават на децата им и често Бог наказва родителите чрез децата им за нечистото им минало, което несъмнено е престъпление срещу потомството им. Може да се каже без колебание, че най-важното задължение на родителите към децата им е целомъдрието преди брака.

Как да се борим срещу похотта и изкушенията, против седмата заповед? До голяма степен тук ще трябва да повторим казаното по-рано за борбата с изкушенията като цяло.

1. Преди всичко, пазете се от изкушението. Грехът е заразен и човек не бива да се излага на опасността от заразяване. Избягвайте разпуснати компании, където можете да се увлечете от лош пример; не слушайте цинични шеги, с които младежите толкова обичат да се хвалят; смело спирайте разказвача, призовавайки го към благоприличие, или безцеремонно напускайте компанията, където се разказват подобни неща, и най-хубавото е, не ходете там, където можете да ги подслушате; никога не се впускайте в свободен разговор и не си позволявайте да правите двусмислени намеци; бъдете стриктни в избора си на четиво: не четете безразборно всичко, което ви попадне под ръка, и избягвайте не само безсрамно порнографски разкази и новели, но и онези романи, които дразнят и разпалват въображението с картини на нечиста страст; също така бъдете внимателни при избора на пиеси, когато ходите на театър.

2. Добре е да се води строг, въздържан живот: проста, умерена диета; нищо мазно, пикантно или възбуждащо; чиста вода вместо вино, чай и кафе; груб лен, прости, скромни дрехи; твърдо легло; умерен сън и ранно ставане; къпане или миене със студена вода; редовни разходки на открито и физически труд – цялата тази елементарна хигиена на живота помага в борбата със сексуалната възбуда и значително смекчава нейната острота и сила.

3. Винаги се опитвайте да занимавате ума си с нещо. „Безделният ум е ковачницата на дявола“, гласи американската поговорка. Когато умът е безделен, мислите се скитат неволно и е вероятно да се спрат на нещо лошо и изкушаващо. Най-добрият начин да се борите с изкушението е чрез позитивни средства, предлагайки на ума здравословната храна на пълноценно четиво, добри мисли и възвишени образи за работа и упражнения.

4. Никога не си играйте с изкушенията. Танци, игри с целувки, разходки в обществени градини и по булевардите, особено срещи, флирт и кокетство - всичко това е опасна игра. Лесно е да се подхлъзнеш и да паднеш! Младите хора, особено младите момичета, понякога имат неспокоен порив да надникнат отвъд границата, където се крие грехът. Любопитството и някакво тайно чувство ги привличат към ръба на бездната. „Какво има!“, прошепва хитър глас. „Можеш да стигнеш до ръба и да погледнеш! Още не е грях... Само не падни!“ Има нещо опияняващо в съзнанието да се плъзгаш по ръба на бездна. Но никога не прави това. Можеш да надцениш силите си. В един момент - главата ти се замая, ръбът на бездната се разпада... И ето, че си в хватката на греха! Не се шегувай с огъня, особено в барутен склад: може да има експлозия.

5. В борбата не допускайте компромиси или отстъпки. Бъдете строги с желанията си и безмилостни към себе си.

6. Ако въпреки цялата предпазливост все пак се сблъскате с изкушение, започнете борбата с мислите си, защото тук се появява семето на греха. „Който гледа жена с пожелание, казва Господ, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си“ (Матей 5:28). Затова избягвайте дори мисълта за блудство. Бл. Августин, говорейки за греха на блудството, очертава четири последователни етапа в развитието на изкушението: първо поглед, след това образ или нечиста мисъл, след това пленяване, което покорява волята, и накрая, падение. Най-лесно е да се спре изкушението в първия етап, когато погледът към жена или нейният образ все още не се е съчетал с похотлива мисъл. Когато човек не успее да прогони тази мисъл навреме и си позволи да я таи във въображението си, тогава бързо достига до пленяване, след което падението е почти неизбежно. Но дори и в последните етапи, без да изпада в отчаяние, човек трябва да продължи борбата с напрежение на всичките си сили, придържайки се към правилото – победи или умри.

7. Ако чувствате, че силите ви изоставят и грехът е готов да победи, все още има чудесно лекарство: молитвата.

Където човешките сили отслабват, има надежда за Божията помощ. Господ е могъщ да спаси дори на ръба на бездната. Особено в онези моменти, когато страстното вълнение обзема и зли мисли се прокрадват в ума, е необходимо да се прибегне до молитва. Най-полезната в такива случаи е кратката, но упорито повтаряна молитва: „Господи, помилуй!“ Покойният старец отец Макарий от Свияжск съветва в такива моменти да се ходи тихо с кратка Иисусова молитва на устни. Други отци препоръчват студени измивания или лежане на студен, гол под, докато премине избликът на страстта. Но във всеки случай искрената молитва, директното обръщение към Бога и викът на разкаяно сърце, както винаги в борбата срещу изкушението, са и тук най-надеждното средство за съпротива срещу греха, защото понякога Бог ще се бори за вас.

 „Амин, амин ви казвам, ... че без Мене не можете да сторите нищо “, казва Господ ( Йоан 13:21, 15:5 ).

Новосвщмчк Василий (Преображенский). Из Беседа 10 върху Евангелието според Марк