ВЕЛИК ПОКАЕН КАНОН НА СВ. АНДРЕЙ КРИТСКИ, ГЛАС 6 (1-ва част)

 Чете се на части в първите четири дни на Великия пост, а целия текст - в четвъртък на петата седмица от Поста (чете се в сряда вечерта)

Ирмосите по два пъти и на всеки тропар 3 поклона с припева:

Помилвай мe, Боже, помилвай мe.

 

В ПОНЕДЕЛНИК НА ПЪРВАТА СЕДМИЦА

ОТ ВЕЛИКИЯ ПОСТ

Песeн 1

Ирмос: Помощник и покровител Той ми бе за спасение - Той е мой Бог и ще Го прославя, Бог на моя баща и ще Го превъзнеса, задето славно се прослави. (2)

Припев: Помилвай мe, Боже, помилвай мe.

Отгде да започна да плача над своя окаян живот? Какво ли начало да сложа, Христе, на моето скръбно ридание? Но по Твоето добросърдечие, дай ми опрощение на греховете.

Ела, нещастна душо, заедно с твоята плът, изповядай се пред Твореца; за напред отхвърли греховния живот и принеси на Бога покайни сълзи.

Като последвах Адамовото престъпление, осъзнах себе си лишен от Бога, от вечното Царство и благодатната наслада поради многото ми грехове.

Горко ми, окаяна душо, защо се уподоби на първата Ева? Ти погледна с похот и се уязви жестоко; докосна се до дървото и дръзко вкуси от измамния му плод.

Вместо чувствената Ева в мен се надигна мислената Ева във вид на страстен плътски помисъл, който ми обещава наслада, но винаги когато вкуся ме изпълва с горчивина.

Адам бе заслужено изгонен от Едем, понеже не опази, Спасителю, Твоята единствена заповед; какво ли заслужавам аз, който винаги нарушавам Твоите животворни слова?

Слава: Свръх-същностна Троице, на Която се покланяме като на Бог Един, вземи от мене тежкия греховен товар и като добросърдечен дай ми сълзи на умиление.

И ныне: Богородице, надежда и защита на тия, които Те възпяват, вземи от мене тежкото греховно бреме и като пречиста Владичица приеми ме каещия се.

Песен 2

Ирмос: Чуй, небе, и ще заговоря и ще възпея Христа, Който по плът се роди от Девата.(2)

Чуй, небе, и ще заговоря; чуй, земьо, гласът на каещия се пред Бога, който Го възпява.

Погледни към мене с милостиви очи, Спасителю мой, и приеми моята гореща изповед.

Единствен аз съгреших пред Тебе повече от всички човеци; но като Бог, Спасителю, смили Се над Твоето създание.

Чрез стремежа към чувствени наслади се уподобих на безобразността на моите страсти и погубих красотата на ума си.

Бушува в мен бурята на страстите, добросърдечни Господи; но както на Петър и на мене подай ми ръка.

Оскверних одеждата на моята плът и окалях онова, което бе по Твой образ и подобие, Спасителю.

Помрачих душевната си красота със страстните наслади и целия си ум сведох до пръста.

Разкъсах първата одежда, която в началото ми изтъка Творецът и затова сега гол лежа.

Облякох се в разкъсаната риза, която змията изтъка ми чрез коварния съвет и се срамя.

Сълзите на блудницата, Всещедри, и аз проливам; очисти ме, Спасе, по добросърдечието Си.

Погледнах красотата на дървото и прелъсти се моят ум; затова сега гол лежа и се срамувам.

По моя гръб ораха всички демононачалници на страстите и дълго продължи над мене беззаконието им.

Слава: Тебе - Единия Бог на всичко в три Лица възпявам: Отец и Син и Дух Свети.

И ныне: Пречиста Богородице Дево, единствена всевъзпявана, усърдно се моли да се спасим.

Песен 3

Ирмос: Върху непоклатимия камък на Твоите заповеди, Христе, утвърди моя помисъл.(2)

Изсипа се някога огън от Господа, който изпепели Содомската земя.

Спасявай се като Лот в планината, душо, и намери прибежище в Сигор.

Бягай от пламъка, душо, бягай от горящия Содом, бягай от разрушението на божествения огън.

Единствен аз съгреших повече от всички човеци, Христе Спасителю, но Ти не ме отхвърляй.

Ти Си добрият Пастир, потърси мене – заблудената овца и не ме отхвърляй.

Ти Си пресладкият Иисус, Ти Си моят Създател; с Тебе, Спасителю, ще се оправдая.

Изповядвам се пред Теб, Спасителю; съгреших, съгреших Ти, но разреши и прости ми като милосърден.

Слава: О, Троице, Единице, Боже! Спаси ни от заблуди, изкушения и беди.

И ныне: Радвай се, Утробо, вместила Бога; радвай се, Престоле Господен, радвай се, Майко на нашия Живот.

Песен 4

Ирмос: Чу пророкът за Твоето пришествие, Господи, и се уплаши, че искаш от Девата да Се родиш и да Се явиш на човеците и казваше: „Чух словата Ти и се смутих, слава на Твоята сила, Господи!”. (2)

Правосъдни и човеколюбиви Боже! Не презирай Твоите дела и не оставяй създанието Си, макар сам едничък аз да съгреших повече от всеки човек, но като Господ на всичко Ти имаш власт да прощаваш на човеците греховете.

Приближава се, душо, краят, приближава се, но теб нито те е грижа, нито се подготвяш; съкращава се времето, стани, Съдията е близо, пред вратата; времето на живота преминава като сън, като цвят, за какво все напразно се суетим?

Събуди се, душо моя! Размисли за сторените от теб дела, вгледай се в тях и пролей своите покайни сълзи; изповядай пред Христа без страх делата и помислите си и приеми оправдание.

Няма грях, нито дело, ни зло, в което да не се провиних през моя живот, Спасителю, чрез слово и желание, преднамерено и с мисъл и с действие съгреших, както никой друг.

Затова съм осъден окаяният аз и ме изобличава съвестта, от която нямам нищо по-нужно на света; о, мой Съдия и Изкупител, Който знаеш моето сърце, пощади, избави и спаси мене, Твоя раб.

Стълбата, която в древност видя великият сред патриарсите Йаков, душо моя, е образ на деятелното изкачване и въздигането на ума; ако искаш да заживееш деятелно, разумно и съзерцателно, обнови се!

Поради нужда древният патриарх Йаков търпеше дневния зной и понасяше нощния студ, като пасеше стадата, трудеше се и усърдно работеше, събирайки ежедневно печалбата, та две жени да събере.

Под две жени разбирай деятелността и съзерцателното познание; Лия е деятелността, понеже е многодетна, а Рахил – познанието, постигнато с много труд; защото без усилие, душо, нито деятелността, нито съзерцанието ще достигнат съвършенство.

Слава: Като неразделно по същност и неслитно по Лица богословствам за Тебе, Троично едно Божество, съ-царствено и съ-престолно; възпявам Те с небесната трисвета песен.

И ныне: Ти роди и остана девица, пребъдвайки Дева по естество; Роденият от Тебе обновява природните закони: девствената утроба ражда, понеже когато Бог пожелае, изменя се порядъкът на естеството, защото Той твори по Своя воля.

Песен 5

Ирмос: Нощем бодърствам, Човеколюбче, и Те моля просвети ме и води ме чрез Твоите заповеди и научи ме, Спасе, да върша Твоята воля. (2)

Прекарах постоянно в тъмнина своя живот, защото мрак и гъста мъгла за мене беше нощта на греха; но покажи ме, Спасе, като син на деня.

Подобно на Рувим, нещастният аз извърших престъпно и беззаконно деяние пред Всевишния Бог – оскверних своето ложе, както той – бащиното си.

Изповядвам се пред Тебе, Христе Царю, съгреших, съгреших както някога братята, които продадоха Йосиф – този плод на чистотата и целомъдрието.

Предадена от сродници бе праведната душа – продаден в робство бе възлюбеният Йосиф като предобраз на Христа, а ти, душо, цялата сама себе си продаде на твоите пороци.

Подражавайки на праведния Йосиф и на неговия целомъдрен ум, нещастна и непотребна душо, не се осквернявай постоянно с неразумни пожелания и беззаконие.

Макар Йосиф да беше хвърлен някога в ров, Владико Господи, той бе предобраз на Твоето погребение и възкресение; а аз кога подобно нещо ще ти принеса?

Слава: Тебе, Единия Бог - Троица, славим: свят, свят, свят Си Отче, Сине и Душе, проста Същност, Единице вечно покланяема.

И ныне: От Тебе, нетленна и безмъжна Майко – Дево, моя състав прие Оня, Който сътвори вековете и Се съедини с човешката природа.

Песен 6

Ирмос: От цялото си сърце призовах милосърдния Бог и Той ме чу как викам от преизподния ад и изведе от тлението моя живот. (2)

Искрено принасям Ти, Спасителю, сълзите на моите очи и въздишките от дълбината на сърцето си и викам: съгреших Ти, очисти ме.

Отклони се ти, душо, от твоя Господ, подобно на Датан и Авирон; но извикай от преизподния ад: „Боже, пощади ме!”, за да не те погълне земята.

Като неукротима телица ти, душо, се уподоби на Ефрем; но като сърна от примката спасявай своя живот, окриляйки ума си с деятелност и съзерцание.

Нека Моисеевата ръка ни увери, душо, как Бог може да избели и очисти прокажения живот; затова не се отчайвай, макар да си прокажена.

Слава: Троица Съм проста и Единица неразделна, съединена по Естество, разделна по Лица, казва Отец и Син и Божественият Дух.

И ныне: Твоята утроба ни роди Бога, приел нашия образ; Него, като Творец на всичко, моли, Богородице, да получим оправдание с Твоите молитви.

Господи, помилвай (3). Слава... И ныне...

Кондак, глас 6:

Душо моя, душо моя, стани, защо спиш? Краят приближава и ти ще се смутиш, но събуди се, за да те пощади Христос Бог, Който е навсякъде и всичко изпълва.

Песен 7

Ирмос: Съгрешихме, постъпвахме беззаконно и неправедно пред Тебе, нито опазихме, нито вършихме това, което Си ни заповядал; но не ни оставяй до край, Боже на нашите отци. (2)

Съгреших, беззаконствах и наруших Твоята заповед; защото в грехове съм роден и към раните си добавих още язви; но Сам ме помилвай като добросърдечен, Боже на нашите отци.

Тайните на сърцето си изповядах пред Тебе, мой Съдия; виж смирението ми, виж и скръбта ми; обърни ми внимание и Сам ме помилвай като добросърдечен, Боже на нашите отци.

Някога Саул загуби ослиците на своя баща, но неочаквано с известието за тях получи царство; гледай, душо, и не се забравяй, предпочитайки своите скотски желания пред Царството Христово.

В древност богоотецът Давид двойно съгреши, уязвен от стрелата на прелюбодейството и пронизан от копието на угризението поради убийството, но ти, душо моя, още повече страдаш от своеволните си пожелания.

Някога Давид към беззаконието прибави беззаконие, защото прелюбодейството съедини с убийство, но скоро принесе двойно покаяние; а ти, душо, макар да стори по-големи грехове, не се разкая пред Бога.

Давид изписа като на икона покайна песен, за да изобличи деянието, което стори, казвайки: „Помилвай ме, пред Теб Едничкия съгреших, но Сам Ти ме очисти, Боже на всичко!”.

Слава: Бог Се възпява като Троица проста, неразделна и единосъщна, Една по естество, Светлини и Светлина, Трима Святи и Един Свят! Възпей и ти, душо, и прослави Извора на Живота – Бога на всичко.

И ныне: Възпяваме Те, благославяме Те, покланяме Ти се, Богомайко; защото роди Един от неразделната Троица, Христа Бога, и единствена отвори за нас, живеещите на земята, небесните обители.

Песен 8

Ирмос: Бога, Когото войнствата небесни славят и от Когото треперят херувимите и серафимите, нека всяко дихание и твар да възпява, благославя и превъзнася във всички векове. (2)

Спасителю, помилвай ме, грешния; издигни ума ми към обръщане; приеми ме каещия се; смили се над мене, който Ти викам: съгреших Ти - спаси ме, беззаконствах - помилвай ме!

В древност Илия с колесницата на добродетелите възходи в небесата, издигайки се над земните неща; душо моя, размисляй за това възхождане.

Някога Елисей с кожуха на Илия раздели на две Йорданските струи; но ти, душо, не стана причастна на тая благодат поради невъздържанието си.

В древност Елисей, приемайки кожуха на Илия, получи двойна благодат от Бога; но ти душо, не стана причастна на тая благодат поради невъздържанието си.

Жената от Сонам благонравно нагостú праведника Елисей, а ти, душо, не прие в дома си нито странник, нито пътник; но с ридание ще бъдеш изхвърлена от брачния чертог.

Непрестанно ти, нещастна душо, подражаваш на скверния Гиезиев нрав; поне в старостта си отхвърли неговото сребролюбие и оставяйки своите зли дела, геенския огън избегни.

Слава: Безначални Отче, съ-безначални Сине, Утешителю благий – Душе истинен; Родителю на Словото Божие, Слово на безначалния Отец, животворящ и съзидателен Душе, Единна Троице, помилвай ме.

И ныне: Като от пурпурна коприна, Пречиста, в Твоята утроба се изтъка духовната багреница – Емануиловата плът; затова и наистина Те почитаме като Богородица.

Песен 9

Ирмос: Раждането от безсеменно зачатие е необяснимо и нетленен е Плодът на не позналата мъж Майка, защото Божието раждане обновява естеството; затова и всички родове Теб, като Богоневеста и Майка, православно величаем. (2)

Умът е изранен, тялото - разслабено, духът боледува, словото изнемощя, животът гасне, краят дебне пред вратата; и тъй, окаяна моя душо, какво ще сториш щом дойде Съдията да изследва твоите дела?

Пред теб представих, душо, Моисеевия разказ за сътворението на света, а след това и цялото Писание на Стария Завет, което ти разказа за праведни и за неправедни; от тях на вторите си подражавала, а не на първите, съгрешавайки пред Бога.

Законът изнемогна, бездейства и Евангелието и цялото Писание в теб стои в пренебрежение; всяко праведно слово у пророците загуби сила; твоите рани, душо, се умножиха и няма лекар, който да те изцели!

Сега ти давам примери от Новозаветното Писание, о, душо, които да те приведат в съкрушение. Подражавай прочее на праведните, а от грешните се отвръщай и умилостиви Христа с молитви, пост, чистота и благоговение.

Христос Се въплъти и призова към покаяние разбойници и блудници; покай се, душо, дверите на Царството вече са разтворени и първи го грабят каещи се митари и фарисеи и прелюбодейци.

Христос стана Младенец, приобщавайки Се към мен по плът и доброволно изпита всичко свойствено на естеството, освен греха, давайки ти, душо, подобие и образ на Своето снизхождение.

Христос спаси мъдреците, пастирите призова, множеството младенци направи мъченици, прослави стареца и престарялата вдовица. Нито на делата, нито на живота им си подражавала ти, душо, но горко ти, когато застанеш пред Съда.

Пости Господ четиридесет дни в пустинята и накрая огладня, разкривайки в Себе Си човешката природа; душо, не се лени, ако срещу теб се устреми врагът, нека чрез молитвата и поста да отстъпи пред твоите нозе.

Слава: Отца да прославим, Сина да превъзнесем, на Божествения Дух с вяра да се поклоним, неразделна Троице, Единица по същество, Светлина и Светлини, Живот и Животи, оживотворяващ и просвещаващ краищата на вселената.

И ныне: Пази Своя град, Богородителко пречиста, защото чрез Твоята защита той владичества с вяра и от Тебе получава сила, чрез Тебе победоносно отблъсква всяко изкушение и враговете взима в плен, държейки ги в подчинение.

Припев: Преподобне отче Андрее, моли Бога за нас.

Андрее честний и трижди блажен отче, пастирю Критски! Не преставай да се молиш за тия, които те възпяват - да се избавим от гняв и скръб, от тлението и безмерните съгрешения всички ние, които с вяра почитаме твоята памет.

Катавaсия:

Ирмос: Раждането от безсеменно зачатие е необяснимо и нетленен е Плодът на не позналата мъж Майка, защото Божието раждане обновява естеството; затова и всички родове Теб, като Богоневеста и Майка, православно величаем.

Синаксар за Неделята на прошката

Стих: Нека горчиво да заплаче светът заедно с прародителите, понеже и той падна с падналите поради сладката храна.

В този ден възпоменаваме изгонването на първосъздадения Адам от райската наслада, което нашите божествени отци установиха преди светата Четиредесетница, показвайки с това колко е полезно за човешкото естество лекарството на поста и напротив, колко отвратителни са последствията на чревоугодието и непослушанието. И тъй отците, оставяйки повествованията за случващото се в света заради тези страсти, като безчислени, представят ни първосъздадения Адам, който жестоко пострада от това, че не постѝ, привнасяйки така в нашето естество (смъртта) и как той не опази първата свята божествена заповед за хората - за поста, но покорявайки се на корема си, и по-скоро на коварната змия чрез Ева, не само не стана бог, но и навличайки си смърт, донесе гибел на целия (човешки) род.

Заради вкусването на забранената храна от първия Адам, Господ пости четирийсет дни и беше изкушен; заради Адам светите апостоли замислиха и тази Велика Четиредесетница, та ние, опазвайки онова, що той не опази и пострада, лишавайки се от безсмъртието, отново да придобием (последното) чрез пост.

Освен това, както и по-рано бе казано, мисълта на светите отци била да изложат накратко делата, извършени от Бога, от начало до край. А понеже причина за всичките ни беди е престъплението на заповедта и падението Адамово чрез вкусването, то затова те предлагат днес да си припомним за това, за да го избегнем и особено, за да не подражаваме на невъздържанието въобще.

Адам бе създаден от ръката на Бога в шестия ден, бидейки почетен и с Неговия образ чрез вдъхването; и получавайки заповедта, от този миг до шестия час заживя в рая, а после, след като я наруши, бе изгонен оттам. Впрочем, иудеинът Филон счита, че Адам е проживял в рая сто години, а други казват седем години или дни, заради значимостта на числото седем. А това, че в шестия час Адам, протегна ръце и се докосна до забранения плод, потвърди Новият Адам — Христос, Който в шестия час на деня разпростря ръце на Кръста, изцелявайки (първия Адам) от погибелта.

Адам бе създаден между тлението и нетлението (между смъртта и безсмъртието), та да получи онова, което сам избере. Макар за Бога да бе възможно да го сътвори безгрешен, но за да бъде изпитано и неговото собствено произволение, даде му се заповед да употребява за храна плодовете на всички дървета, освен на едно — а това означава, че му е позволено да размишлява за познанието на Божествените сили чрез цялото Божие творение, но само не и за Божието естество. Така и свети Григорий Богослов любомъдърства, казвайки, че другите райски дървета са божествените помисли, а забраненото дърво е съзерцанието. Тоест, казва той, Бог заповяда на Адам да размишлява за всички други неща и с ума си да ги осмисля, прославяйки за това Бога, защото това е истинска храна за неговото естество. Обаче за Бога - какъв е Той по естество и къде е и как е създал всичко от небитие, никак да не търси. Но Адам, оставяйки всичко друго, започна все повече и повече да любопитства за Бога и щателно да изследва Неговата същност. И тъй като бе още несъвършен и неразумен, като младенец, то и падна в това, когато сатаната чрез Ева му внуши мечтанието за обожение.

А великият и божествен Златоуст, макар и следвайки Писанието, но заедно с това не по буквата, приписва на това дърво на (познанието) някаква двойна сила и казва, че раят бил на земята, бидейки и духовен и материален, както и Адам е бил между смъртта и безсмъртието.

Някои мислят, че дървото на непослушанието била смоковницата, защото (Адам и Ева), внезапно виждайки своята голота, се прикрили с нейните листа. Затова Христос проклел смоковницата, задето тя била причина на престъплението; тя има и известно сходство с греха. Преди всичко, това е сладостта на (плода), след това твърдостта на листата и прилепването със смолата. Има и такива, които неправилно мислят, че (забраненото) дърво е съблазняването на Адам от Ева и (плътското) им сношение.

И тъй, престъпвайки заповедта Божия, Адам се облече в смъртна плът, бе прокълнат и изгонен от рая; и заповядано бе с огнен меч да се охранява неговия вход. Адам пък седна и заплака пред рая, разбирайки, че се е лишил от толкова блага заради това, че не постú, когато трябваше. И в негово лице целият човешки род се подхвърли на проклятие, докато нашият Създател, смилявайки се над нашето естество, погубено от сатаната, не ни възведе отново в първоначалното достойнство, като Се роди от Светата Дева. И като поживя безгрешно ни показа път, противоположен на този, (по който тръгна Адам), тоест поста и смирението и така победи прелъстилия ни чрез хитрост (сатана).

И тъй, богоносните отци, желаейки да представят всичко това в целия Триод, в началото предлагат  старозаветните събития; първото от тях — сътворението на Адам и изгонването му от рая, за което си спомняме днес, както и четения от други библейски книги: Моисеевите, пророческите и най-вече Давидовите, прибавяйки към това и още по благодат. След това по порядък следват събитията от Новия Завет, от които първото е Благовещение, което по неизказания Божи промисъл винаги се пада през Четиридесетницата; възкресението на Лазар и Цветница, светата Велика седмица, когато се изчитат свещените Евангелия и с умиление се възпяват самите свети и спасителни Страсти Христови. След това, в периода от Възкресение до Слизането на Светия Дух, се изчитат Деянията (на апостолите): как е протичала тяхната проповед и е призовавала всички повярвали, защото Деянията чрез чудесата свидетелстват за Възкресението.

И тъй като ние толкова силно пострадахме от еднократното нарушение на поста от страна на Адам, то предлага ни се възпоменанието за това сега, на прага на светата Четиредеситница, та спомняйки си какво зло донесе невъздържанието, да се постараем с радост да започнем поста и да го спазваме. Защото чрез поста ще получим това, което не постигна Адам (тоест обожението), като плачем, постим и се смирим, докато не ни посети Бог, защото без това не можем да си върнем загубеното.

Нека да се знае, че тази свята и Велика Четиредесетница е една десета от цялата година – седем седмици освен съботите и неделите правят тридесет и пет дни и прибавяме към поста светата и Велика Събота и половината от светотворната и всесветла нощ (на Възкресението), така че стават тридесет и шест дни и половина, които са точно една десета от триста шестдесет и петте дни на годината.

Понеже поради леност ние не искаме постоянно да постим и да избягваме злото, то апостолите и божествените отци са ни дали Четиридесетницата като едно плодоносно за душите време, та всичко, което за цяла година сме сторили безразсъдно, сега да очистим със съкрушение и смирение в поста. И тази Четиредесетница, сме длъжни най-строго да спазваме, както впрочем и другите три (поста), тоест на светите апостоли, на Пресвета Богородица и за Рождество Христово, съответни на четирите сезона през годината. А Четиредесетницата ни предадоха светите апостоли, почитайки я особено заради светите Страсти и заради това, че Христос пости (40 дни) и Се прослави; и Мойсей 40 дни пости, за да приеме закона; така и Илия, и Даниил, и всички, които са  прославени у Бога. И колко добро нещо е поста доказа и Адам, извършвайки противното. По тази причина Адамово изгонване е поместено тук от светите отци.

Христе Боже наш, по неизказаното Ти милосърдие удостой ни с райската наслада и помилуй ни, защото Си единствен Човеколюбец сега и винаги и во веки веков. Амин.