Втора Неделя на Великия Пост

Из богослужението на Втората Неделя от Великия пост - в памет на св. Григорий Палама, архиеп. Солунски - тук

Синаксар за Втората Неделя на Великия Пост - тук

Поучение за празника - тук

Свт. Игнатий Брянчанинов

ЗНАЧЕНИЕТО НА ПОСТА ЗА ЧОВЕКА

(из Аскетическа проповед)

Внимавайте над себе си, да не би сърцата ви да бъдат отегчавани с преяждане и пиянство (Лук. 21:34).

Възлюбени братя! В дните на светата Четиридесетница за нас е душеспасително не само да изнуряваме телата си с пост, но и да беседваме за поста; в тези дни за нас е душеспасително да обърнем необходимото внимание на предупреждението да се пазим от насищане и пресищане, отправено ни от Самия Господ: Внимавайте над себе си, е казал Той, да не би сърцата ви да бъдат отегчавани с преяждане и пиянство.

Постановлението за поста е Божие постановление. Първата заповед, дадена от Бога на човечеството - е заповедта за поста. Тя била жизнено необходима за нас в рая, преди нашето падение, толкова по-необходима ни е след падението. Заповедта за поста, дадена в рая, е повторена в Евангелието. Да издигнем мислите си към божествената заповед за поста и чрез съзерцанието на тази заповед да оживим, да вдъхнем душа на нашия подвиг на поста.

Подвигът на поста не принадлежи изключително на тялото: той е полезен и необходим не само на тялото; но е полезен и необходим преди всичко на ума и сърцето. Внимавайте над себе си, да не би сърцата ви да бъдат отегчавани с преяждане и пиянство. В тези думи Спасителят на света ни е открил достойното за особено внимание последствие от излишната употреба на храна и питие, последствие, страшно и душепагубно. От угаждането на стомаха сърцето се обременява, загрубява и се ожесточава; умът изгубва своята лекота и духовност; човекът става плътски. Няма Моят Дух вечно да пребивава в (тия) човеци, защото са плът (Бит. 6:3 - слав.), е засвидетелствал Бог. Плътският човек е неспособен на богопочитане. Дори духовният човек, подхвърлил се на насищане, изгубва своята духовност, изгубва сякаш и самата способност да познава Бога и да Му служи. И яде Иаков, казва Свещеното Писание, наричайки Иаков истинния Божий служител, и се насити, и се отрече, възлюбеният. Угои се, задебеля и затлъстя; и остави Бога, Който го създаде, и отстъпи от Бога, своя Спасител (Втор. 32:15 - слав.). В такова състояние идва подвижникът, когато изключи от своите подвизи подвига на поста. Дебелостта и изпаренията, предавани на тялото от обилното и безразборно приемане на храна, постепенно се предават от него на сърцето и ума. Тогава тези душевни очи, сърцето и умът се притъпяват, вечността се скрива от тях; земният живот изглежда безкраен на помраченото зрение. Съответно на понятията и чувствата се насочва и земното странстване, и злощастният, заслепен странник заедно с отхвърлената змия се влачи по корема си и яде прах през всички дни на земния си живот (Бит. 3:14). Нарушаването на поста заплашва Христовия ученик с отпадане от Христа.

Това влияние на неумереното или дори необмисленото и невнимателно приемане на храна от човека обяснява причината, поради която човек, в самото състояние на своята невинност, сред наслажденията в рая, имал нужда от заповедта за поста. На нея било предоставено да пази новосъздаденото творение, образувано от съединяването на две естестества, телесно и духовно, в духовно състояние; на нея било предоставено да уравновесява двете естества и да запазва преобладаването на духовното естество. С нейна помощ човекът можел непрестанно да предстои пред Бога с мисълта и сърцето си, и да бъде недостъпен за суетните помисли и мечтания.

Толкова по-необходима е заповедта за поста на падналия човек. Пристрастието към земята, към кратковременния земен живот, към сладостното, великото и славното в него, самата склонност към греха станали свойствени на падналото естество, както на болестта са свойствени предизвикваните от нея безредни влечения и усещания. Ние сме приковани към земята, прилепени сме към нея с цялата си душа - не само с тялото си; станали сме изцяло плътски, лишени от духовно усещане, неспособни на небесни помисли. Заповедта за поста отново се явява първата, необходима за нас заповед. Само с помощта на поста ние можем да се откъснем от земята; само с помощта на поста можем да се противопоставим на привлекателната сила на земните наслаждения; само с помощта на поста можем да разкъсаме съюза с греха; само с помощта на поста нашият дух може да се освободи от тежките окови на плътта; само с помощта на поста нашата мисъл може да се отдели от земята и да погледне към Бога! Според мярата на това, доколко възлагаме върху себе си благото иго на поста, нашият дух придобива голяма свобода: той се устремява към областта на духовете, сродна на него, започва често да се обръща към съзерцание на Бога, потопява се в това неизмеримо и чудно съзерцание, забавя се в него. Ако предметите от веществения свят, осветени от лъчите на вещественото слънце, непременно вземат от него и излъчват сияние, то как да не се просвети нашият дух, когато той, отхвърлил посредством поста грубата и гъста завеса на плътскостта, застане непосредствено пред Слънцето на Правдата - Бога? Той се просвещава, просвещава се и се изменя! В него възникват нови, божествени помисли, пред него се откриват неведоми досега тайнства. Небесата му откриват славата на Бога (Пс. 18:2): възвестява твърдта всемогъществото на сътворилата я ръка; всички създания, видими и невидими, гръмогласно проповядват неизказаната милост на Създателя; той вкусва и вижда духовно колко благ е Господ (Пс. 33:9). Благодатната лекота и тънкост на духа се предават на тялото; тялото, увлечено от духа, се стреми към духовни усещания и предпочита нетленната храна, за която е създадено, пред тленната, до която е паднало. В началото то с труд се подчинява на лечението и насилието на поста, надига се против заповедта за поста, против нея въстава нашият дух, въоръжавайки се с различни мъдрувания, почерпани от лъжеименния разум; но бидейки укротено и изцелено от поста, то вече чувства и мисли иначе. Неговото отношение към пресищането е такова, каквито са усещанията на оздравелия човек към зловредните ястия, които неистово е желаел по време на болестта; отношението му към пресищането е подобно на отношението към откритата и явна отрова, с която от духа се отнема господството над плътта, чрез която човек, от подобието и сродството с ангелите, се низвежда до подобие и сродство с безсловесните. Духовните воини, удържали победа над плътта посредством поста, застанали пред лицето на Господа, за да бъдат научени на най-великите тайни и най-възвишените добродетели, слушат от Неговите уста учението за високата добродетел на поста и откриването на тайната на това състояние, което постепенно се образува от насищането и пресищането: Внимавайте над себе си, да не би сърцата ви да бъдат отегчавани с преяждане и пиянство. На победителите се напомня внимателно да пазят при себе си оръжието, чрез което е постигната победата! Победа се получава и придобивката от нея се запазва чрез едно и също оръжие - чрез поста.

Христовият подвижник, озарен Свише и научен от своите благочестиви опити, обръщайки се към разглеждане на собствения си постнически подвиг, намира за напълно необходимо не само въздържанието от пресищането и постоянното насищане, но и строгата взискателност към храната. Тази взискателност изглежда излишна само при повърхностния, бегъл поглед към себе си, но всъщност качеството на храната е особено важно. В рая било забранено единствено качеството. В нашата долина на плача, на земята, намираме, че невзискателността към качеството предизвиква много повече душевни бедствия, отколкото излишеството в количеството. Не бива да мислим, че само виното може да въздейства върху нашия ум и душа; всеки вид храна оказва характерното за нея действие върху кръвта, мозъка и цялото тяло, а посредством тялото върху духа. Който внимателно наблюдава себе си, упражнявайки се в подвига на поста, той ще намери за жизнено необходимо отрезвяването на тялото и душата от продължителната употреба на месо, и дори на риба, той с любов ще приеме уставите на Светата Църква за поста и ще им се подчини. Светите отци са нарекли поста основа на всички добродетели, защото чрез поста се запазва в необходимата чистота и трезвост нашият ум, и в необходимата тънкост и духовност - нашето сърце. Този, който разклаща основите, разклаща и цялото здание на добродетелите.

Братя! Да преминаваме попрището на светия пост с усърдие и внимание. Лишенията, на които, на пръв поглед, се подлага нашето тяло според устава на поста, са нищожни пред душевната полза, която е способен да ни достави постът. Да откъснем, посредством поста, нашите тела от разкошната и богата трапеза, а сърцата - от земята и тлението, от дълбокото и пагубно забравяне, чрез което се отделяме от предстоящата ни и готова да ни приеме вечност. Да се устремим към Бога и духом, и тялом! Да се убоим от плътското състояние, предизвикано от нарушаването на поста, да се убоим от породената от презрението към поста съвършена неспособност за богопочитане и богопознание. Тази гибелна неспособност е начало на вечна смърт. Такава неспособност се явява в нас тогава, когато, от пренебрежение към Божествената заповед за поста, допуснем сърцата ни да бъдат отегчавани с преяждане и пиянство. Амин.

Първа Неделя на Великия пост

свт. Филарет Изповедник, митр. Ню-Йорски

Проповед за Първата Неделя на великия пост - Тържество на Православието

Православната църква тържествено чества утре деня, посветен на самата наша православна вяра, защото утрешният ден така се и нарича „Тържество на православието”. Църквата празнува победата си над всичките свои врагове, които в продължение на хилядолетия, въставали срещу нея и нейните учения.

По труден път, път кръстен, многоскръбен и многострадален е вървяла Църквата. Такъв е този път и сега, особено сега. Но верни са думите на Божествения Благ Основател на Църквата, които Той изрекъл когато апостол Петър, не само от свое име, но и от името на целия апостолски събор, изповядал вярата си в Него, че Той е Син на живия Бог. В отговор на тази апостолска изповед Господ казал, че върху тази вяра, върху камъкът на това изповедание Той ще съгради Своята Църква и портите адови, тоест всички адски усилия на тъмните сили на ада, няма да надделеят над Църквата.

Но тези тъмни адски сили се стоварили веднага над апостолите. В самото начало - чрез невярващите евреи, книжниците, фарисеите, членовете на синедриона - враговете на Христа. Те се надявали чрез заплахи и притеснения от всякакъв вид да заглушат християнството, но разбира се, не могли. Когато видели, че християнството все повече се разпространява, тогава те осъзнали, че не могат да го победят и започнали всячески да подстрекават господстващата езическа римска власт към гонения срещу Христовата Църква. И тази власт се нахвърлила върху Църквата с целия си могъщ държавен апарат – с мъчения, изтезания. Всички форми на насилие употребила езическата държава, за да победи и унищожи християнството, но сама се оказала победена. По-специално в началото си и в своя край, гоненията били жестоки и страшни. Първото гонение било при Нерон, който заповядал християните да се разпъват на кръстове, а после и да се изгарят живи, а последното - при император Диоклециан, който накрая напълно полудял и издал едикт всички християни в държавата да бъдат поголовно изтребени.

Скоро след него се възцарил равноапостолният Константин, при когото християнството засияло, като вярата, за която казва св. апостол: „Тази е победата, която победи света - нашата вяра!” Вярно, и по-късно бил направен още един безумен опит - на император Юлиан Отстъпник, който в младостта си бил отгледан в лоното на Църквата, бил църковен четец и участвал в богослуженията. Но великият стълб на Православието св. Григорий Богослов, който се учил с него в една и съща школа, казва, че още тогава той виждал злото, което растяло в недрата на Църквата - зло, което после ще се обърне срещу самата Църква. „И аз исках - казва св. Григорий Богослов - да бъда пророк, който е допуснал грешка Но, уви, не сбърках!”. Император Юлиан, отправяйки се на поход срещу персите, също дал клетва, че когато се върне ще унищожи християнството. Но не се върнал, защото по време на битка бил поразен по чуден начин от небесна Ръка.

Когато приключила епохата на гоненията, тъмните сили на ада не се укротили, а започнали да нападат Църквата по друг начин: появили се ересите. Имало ги и по-рано, в епохата на гоненията, но те не засягали силно Църквата. Когато обаче се появила първата голяма ерес на Арий, тя разбунила цялата Църква. Именно тази ерес, като и последната – иконоборческата, точно както и в епохата на гоненията първото и последното били най-ожесточени и яростни, така и първата ерес на Арий и последната на иконоборците особено дълго и упорито вълнували Църквата.

Поразително е колко упорита била ереста на Арий: Вселенски събор я осъдил, победоносно се борили с нея Василий Велики, Григорий Богослов, Йоан Златоуст и други отци и въпреки това тя просъществувала и воювала с Църквата повече от един век. Също така упорито и дълго воювала с Църквата ереста на иконоборците. Най-накрая, на Седмия Вселенски събор окончателно бил установен догматът за иконопочитанието, а след това било и установено да се извършва Тържеството на Православието в първата неделя на Великия пост.

В основата на своето вероопределение за светите икони, Съборът положил определението на св. Василий Велики, който говорейки за молитвата пред иконата, пред светите изображения, указал, че честта отдавана на образа не се отнася към него като към вещ, а почитанието и молитва от образа възхождат към първообраза, тоест преминава от изображението към Оня, Който е изобразен на иконата. И ето, Църквата е установила това Тържество на Православието.

Ние знаем, че нашето време е времето, когато се появи нова ерес, наречена „икуменизъм”. Както е потвърдил Архиерейският Събор на Руската задгранична Църква в докладите на своите светители и в своите разисквания, това е ерес на ересите, ерес на всички ереси, защото икуменистите се опитват да съединят несъединимото, съчетавайки истината с лъжата и създавайки от тях едно хармонично цяло. Безумен опит! Но колко атрактивно се предлага той в наши дни е ясно от факта, че мнозина са завладени от изкушението на тази духовна съблазън, от това лъжливо единство. 

Пази се, християнино! Пази се от съблазните в наши дни! Когато се извършва Чина на Православието, когато на глас ще се провъзгласи Символа на вярата, като общо изповедание на цялата Православна Църква, и ще се продължи с указанието, че „това е вярата апостолска, отеческа, православна” и че тя е утвърдила вселената, тогава се подложи на проверка. Символът на вярата съдържа точно и кратко изложение на нашата вяра. Проверявай себе си дали вярваш точно така, както указва Символа. И ако се съмняваш в нещо, ако за нещо мислиш, че не е така, не забравяй, че по въпросите, по които твоите мисли са в противоречие с учението на Църквата, трябва да постъпиш с тях така, както на иконите правят Архангел Михаил с дявола и Великомъченик Георги с дракона: стъпкват и пронизват с копие – тоест безмилостно унищожи всяка своя мисъл, която се противопоставя на църковното учение.

Пази се от това да не си съгласен с нещо от учението на Църквата. Основателят на Църквата е казал, че оня, който не слуша Църквата е като езичник и митар. Затова, ако в нещо се колебаеш, не забравяй, че в деня на Тържеството на Православието, трябва да се молиш на Господа да ти помогне да преодолееш съмненията и решително да вярваш в това, което учи нашата Майка Църквата, в чиито недра живееш, без която не можеш да се спасиш, която е истинската извършителка на твоето спасение. Затова, повтарям, ако за нещо се е промъкнало у теб съмнение, моли се на Бога да ти е даде сили да бъдеш верен на Неговата Църква, верен на Неговото Православие. Ако си верен, тогава наистина Тържеството на Православието ще бъде и твое тържество, ще бъде велик и честит празник за твоята душа. Амин.

Синаксар за Неделя на Православието - тук

Молебен Чин за Тържеството на Православието - тук

Канон на Утренята на Неделя Православна - тук

Неделя Сиропустна

Архиеп. Аверкий Таушев

ЗА НАЧАЛОТО НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ

Великият пост! Започвайки Великия пост, св. Църква, още в неговото навечерие от  вечернята на Неделя Сиропустна, или по народному „Неделя на прошката” - призовава всички нас да си простим едни на други съгрешенията. И за целта в енориите е установен в края на неделната вечерня твърде трогателния обред на взаимното опрощение.

Какво сме длъжни да си прощаваме един на друг? Какви «съгрешения»?

Естествено – взаимните грехове, сторени един против друг.

Това се подразбира и от факта, че веднага след Господнята молитва „Отче наш”, в която казваме: „и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на нашите длъжници”, Господ разяснява смисъла на тези слова по следния начин: „Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец. Ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви.”

Просейки от Господа през Великия пост, по време на нашия покаен подвиг, прошка на нашите собствени грехове, ние сме длъжни преди всичко от цялото си сърце, както учи св. Църква, да простим един другиму нашите взаимни грехове, тоест личните обиди, неправди и оскърбления, нанесени един на друг, - цялото онова лично зло, което хората съзнателно или несъзнателно, волно или неволно си причиняват взаимно.

И това е толкова понятно, разумно и справедливо!

Ако просим от Бога да бъде снизходителен към нашите грехове и неправди, с които ние нанасяме на Него – нашия любящ Отец, обиди и оскърбления, то естествено и от нас се изисква да проявяваме снизходителност и любов по отношение към нашите ближни, и така да докажем, че заслужаваме, по закона на Висшата Божествена Правда, същото снизхождение и всеопрощение. Още повече, както Сам Господ ни убеждава, че греховете на нашите ближни против нас са така нищожни в сравнение с нашите грехове против Бога, както нищожна е сумата от 100 динария в сравнение с огромната сума от 10 000 таланта (в евангелската притча за праведния заимодавец и немилосърдния длъжник - Мат. 18, 23-35).

„Прости сам — и ще бъдеш простен!” - така изразително пояснява еп. Теофан Затворник, и в умиление възкликва: „Денят на прошката – какъв велик небесен ден Божий!”

Но възползват ли се от този велик ден съвременните православни християни? Възползват ли се от него те искрено и истински?

Уви! Дълбоко вкоренена в злото е природата на съвременния „културен” човек, който безмерно високо поставя себе си – в своето самолюбие.

За това греховно самолюбие, което мнозина днес считат за някаква си „добродетел”, няма нищо по-трудно само себе си да признае за виновно в каквото и да е и да прощава на другите.

И ето съвременният човек, даже християнин и то православен, е готов да „прощава” на другите всичко, само не и личните обиди и оскърбления, нанесени му лично.

И в дадения случай – за такъв въпрос от първостепенна важност в духовния живота на християнина - както и за много други неща в нашето лукаво време, е извършена подмяна, дяволски хитро жонглиране с понятията, пагубно извращение на Евангелското учение!

Нам е дадено право да прощаваме греховете  на нашите ближни против нас, и даже това ни се вменява в дълг, но съвсем не ни се дава право да прощаваме всичките им грехове въобще. Такова право и власт принадлежи само и единствено на Бога!

Ние, например, знаем, как ни учи Словото Божие чрез устата на Самия Господ Иисус Христос, как Самата Въплътена Любов се отнася към такъв човек, който „не слуша Църквата”:

„Да ти бъде като езичник и митар” (Мат. 18, 17), тоест: „не само не прощавай на такъв човек, който явно върви против Църквата (разбира се – истинската Църква!), но нямай с него никакво общение, като с отхвърлен!”

Пълна противоположност на онова, което учи в наши дни толкова модерния сега мнимо - християнски „икуменизъм”, който... се оказва по-любвеобилен от Самия Бог!

Но нали това го е казал не кой да е, а Самият Господ Иисус Христос, Божественият наш Спасител, словото на Когото е неизменно, свято и непогрешимо. Как да се пренебрегнат тези Негови слова?!

Не по-малко строги към такива хора, въставащи против ученията на нашата света вяра и Църква, са и св. Апостоли. Те не само не заповядват да им се «прощава», а напротив: проповядват пълна непримиримост към тях.

„Който не обича Господа Иисуса Христа, да бъде анатема, маран-ата» (да бъде отлъчен до пришествието на Господа) (1 Кор. 16, 22).

Ето къде е твърдото основание на онази анатема, която се провъзгласява в православните храмове в първата Неделя на Великия пост, наричана „Неделя на Православието”. И не е ли симптоматично, че в наше време този древен и твърде поучителен „Чин на Тържеството на Православието” рядко се извършва някъде, или се извършва в повече или по-малко орязан вид от страх пред враговете на нашата вяра и Църква или поради човекоугодие и лични користни съображения, да не би да си развалят с някого отношенията или да не загубят нещо?

Словото Божие не само не учи да се прощава на такива хора, които въстават против нашата вяра и Църква, но ни учи даже „да не общуваме с този, който наричайки се брат (тоест: християнин), си остава блудник, или користолюбец, или идолослужител, или хулник, или пияница, или грабител - с такъв дори и да не ядете заедно” (1 Кор. 5, 11).

Блудника - кръвосмесник, появил се в Коринтската християнска община, св. Ап. Павел не само не забранил да се осъжда, но напротив „заповядал да го предадат на сатаната за  омаломощаване на плътта” (1 Кор. 5, 5) и му простил едва след като принесъл искрено покаяние и оставил, разбира се, своя грях.

Изхвърлете развратения от средата си! - така учи Словото Божие, а съвсем не на пълно неосъждане и всеопрощение, както лукаво лъжемъдърстват съвременните мъдреци, желаещи да объркат в съзнанието на хората Добро и зло и да ги направят безразлични към едното и другото.

Евангелието забранява осъждането на ближния със зло чувство против него, осъждане, произтичащо от недобри, греховни подбуди, но не забранява различаването на добро и зло у ближния, безпристрастна оценка, съждение за него.

Това последното, както видяхме по-горе, не само не се забранява, а дори се и заповядва от Словото Божие, та да не би ние самите да не станем равнодушни към Доброто и злото.

Никъде и никога Господ не ни е учил да се примиряваме със злото, а напротив - учил ни е винаги на пълна непримиримост към злото, казвайки дори, че Той „е дошъл да донесе не мир, а меч” (Мат. 10, 34).

„Живей в мир с враговете, но своите, а не с враговете Божии” - така ни учи в съгласие със Словото Божие и св. Църква чрез устата на своя верен служител и духоносен мъж.

Повелено ни е да прощаваме на своите лични врагове, но не е на Божиите врагове, не и на враговете на нашата вяра и Църква, не и на служителите и сеячите на всяко зло и неправда - на всяко нечестие.

А какво виждаме в живота, особено в нашето време – във века на всякакви лукави извращения?

Безпощадна злоба и пълна непримиримост към личните врагове и пълна „любвеобилност” и снизхождение към всички останали хора, ако само те „мен лично” не закачат, дори и да са най-големи престъпници, хулители и подигравачи на нашата света вяра и Църква и явни богоборци.

Как често се налага сега да се сблъскваме с такова безобразно - уродливо явление, което няма място сред хора, наричащи се християни, когато жестоко мъстят на оня, когото считат за свой личен враг (макар той в действителност дори и да не е такъв!), но, под благовидния предлог на неосъжденето и християнското всеопрощение, твърде охотно прощават и даже „с любов” прикриват най-тежките престъпления против Бога, против съвестта, против вярата и Църквата и християнската нравственост на онези хора, с които се намират в лични добри и дружески отношения, от които зависят или от които се надяват да получат нещо – някакви блага или изгоди.

Но нима това е християнска любов? И не заблуждават ли такива хора и сами себе си и другите?

В преживяваното от нас време има още една важна причина – по никакъв начин да не се поддаваме на неистово водената сега пропаганда на тази мнима християнска любов и всеопрощение – мир с всички, без всякакво различаване.

Този „мир”, тази мнима християнска любов и всеопрощение към всички, без никакво изключение, са така нужни в наши дни на слугите на идващия Антихрист, които с необикновена енергия и напористо подготвят сега благоприятни условия в света за неговото скорошно възцаряване.

Те искат да отстранят всички препятствия за явяването на своя властелина, и именно затова смесват в съзнанието на хората понятията за Добро и зло, искат всички да „примирят” и „обединят”.

Ето защо е особено богопротивно и престъпно да прощаваме в наше време всяко предателство по отношение на нашата света вяра и Църква – дотогава естествено, докато престъпникът, виновен за такова предателство, не принесе искрено и несъмнено за нас покаяние.

Иначе ние сами ще се подложим на страшното Божие осъждане заедно с такъв престъпник, като укриващи престъплението му и способстващи на неговата престъпна дейност.

Не напразно е казал великият отец на Църквата св. Григорий Богослов, че дори само с мълчание, тоест със замълчаване и прикриване на злото, „се предава Бог”.

Да ни опази Бог от такова Иудино предателство!

Ето защо е толкова опасно всяко лъжовно тълкуване на понятието за християнското всеопрощение!

И тъй, във великия ден на всеопрощението, установен от св. Църква преди Великия Пост и във всички други случаи от нашия живот, от все сърце да простим  на нашите ближни всичките им грехове против нас, без злопаметство и не помисляйки за отмъщение, а прошката на останалите ми грехове ще предоставим на Нелицеприятния Съдия Бога, Който знае съкровените тайни! Амин.

Канон на утренята и синаксар за Неделя Сиропустна - тук

Неделя Месопустна, на Страшния Съд

свт. Игнатий Брянчанинов

ЗА ВТОРОТО ХРИСТОВО ПРИШЕСТВИЕ

Ще дойде Син Човеческий в славата Си (Мат. 25:31).

(Из Аскетическа проповед)

Възлюбени братя! Неотдавна ние съзерцавахме нашия Господ Иисус Христос, родил се в пещера, повит в пелени, положен в ясли, приел на Себе Си заедно с човешкото естеството всички човешки немощи, освен греха; неотдавна Го съзерцавахме, гонен от Ирод, бягащ от меча на убийците в Египет, връщащ се в Иудея, несмеещ да се установи в нея, поселващ се да живее в Назарет, беден и незначителен градец в неславната Галилея, приемащ Кръщение наравно с имащите нужда от Кръщение, проповядващ покаяние и настъпване на Царството Небесно. Неотдавна съзерцавахме това и се готвим за ново съзерцание, за нова, най-поразителна гледка. За да станем, доколкото е възможно за човеците, достойни за тази гледка, ние възнамеряваме да се заемем с предочистване на своите духовни очи - на ума и сърцето - с подвига на поста. Ние възнамеряваме да изтъним, посредством постния подвиг, самата наша плът, та тази завеса, с която е покрито духовното ни естество, да не бъде излишно гъста и непроницаема, да не ни пречи да гледаме с необходимата чистота, вяра и умиление на разпънатия за нас наш Спасител, разрушаващ на кръста преградата между нас и Бога (Еф. 2:14). И още, очаква ни страшна гледка, най-страшно събитие: второто пришествие на земята на нашия Господ Иисус Христос. Първото пришествие можем да съзерцаваме в благочестивия спомен, докато второто е представено пред нашето въображение от словото Божие в най-живописни и силни черти. Тази картина може спасително да разтърси нашите души със страха Божий, да ни пробуди от дълбокото нерадение за нашата вечна участ като от тежък сън, с който ни е приспал нашият плътски живот. Ще дойде Син Човеческий в славата Си.

Първото пришествие на нашия Господ на земята и пребиваването Му на нея е преизпълнено с дълбоко, постоянно смирение. Всичко, което светът уважава и цени високо, било оставено без внимание от Господа. Той не благоволил да се яви в блясъка и гърма на земната слава; не благоволил да се яви заобиколен с пищност и великолепие, не благоволил да се яви сред шума на празненства и ликуване. Той дошъл на земята, като в страна, в която са изгонени престъпниците на Божиите заповеди; Той пребивавал и действал на нея като Изкупител на погиналите, ставайки участник във всички бедствия, постигащи престъпното човечество. И Той бил странник, нямащ къде глава да подслони. Бил гонен и обсипван с безчестия, постоянно въздавал добро за злото: Син Човеческий дойде, не за да погуби човешки души, а да спаси (Лук. 9:56). И завършил земното си странстване с мъчителна и позорна смърт, със смъртта на престъпниците и робите, които и по самия начин на умирането си не били равни на свободните граждани. Такова било първото пришествие на Сина Божий на земята. Ще има, в свое време, и второ Негово пришествие при нас: ще дойде Син Човеческий, Който е и Син Божий, в славата Си. Първото Негово пришествие било пришествие на Изкупител, подчинил се на всички човешки немощи, приел ги върху Себе Си, за да ги унищожи чрез Себе Си; а второто пришествие ще бъде пришествие на Съдия, Който ще дойде, за да изисква отчет от човечеството за неговото поведение относно даденото му от Бога божествено изкупление. Ще дойде Син Човеческий в славата Си, и всички свети Ангели с Него, и ще се съберат пред Него всички народи, за да представят пред Неговия съд своите дела и да получат от Него награда или наказание, съобразно с делата си.

При известие за предстоящо идване на някой земен началник и съдия ние вземаме всички мерки, за да приведем в ред своите дела и да заслужим одобрение: толкова повече трябва да бъдем загрижени за Христовия съд, на който ще се реши вечната участ на всеки от нас. Съдията е страшен, неизразимо страшен. Той е страшен по Своето величие и всемогъщество, страшен е, защото прозира в дълбините на човешкия дух, и никаква тайна човешка мисъл, никакво, дори и най-тънко усещане не са скрити от Него. Оправданията няма да имат място на Неговия съд: пред Него няма да се оправдае не само умъртвеният от греха, но и всеки, живял праведно (Пс. 142:2). Ти ще победиш, зове към идещия Съдия вдъхновеният Свише пророк, когато ще съдиш! (Пс. 50 - слав.). Трепет ще обземе всички човеци, когато ще застанат пред лицето на Съдията, трепет ще обземе не само грешниците, но и праведниците. Грешниците ще потреперят от отчаяние, от очакването на предстоящите им мъки, от необикновения страх, породен от обрата, който тогава ще измени вселената. Те ще възкликнат към планините и скалите: паднете върху нас и скрийте ни от лицето на Оногова, Който седи на престола, и от гнева на Агнеца, защото дойде великият ден на гнева Му, и кой може устоя? (Откр. 6:16, 17). Те ще потреперят и ще започнат да славословят, но вече ще бъде късно. Само когато Творецът прикрил Своята непристъпна и непоносима слава с покрова на смирението, творението можело свободно да владее своите мисли и чувства, свободно да произнася думи и да извършва действия. А когато Творецът се яви в Своята слава, свободата на творението ще изчезне пред величието на Неговата слава, както при особени обстоятелства тази свобода, оставайки наша принадлежност, като че престава да съществува под натиска на обстоятелствата. И най-ожесточените врагове на Господа, самият Синедрион, който Го разпънал и се заклел в ненавист към Него, ще възкликне, посрещайки Съдията със славословие, което му предрекъл и Господ: ще видите Сина Човечески, седнал отдясно на Силата и идещ на небесните облаци (Мат. 26:64). Казвам ви: няма да Ме видите отсега нататък, докле не кажете: благословен Идещият в име Господне! (Мат. 23:39). Праведниците ще потреперят от безмерната слава на явилия се Съдия, те ще погледнат на своята правда, и тя ще им се стори, в светлината на Висшата Правда, като вехти дрипи на просяк - и ще очакват помилване единствено по безкрайната Божия милост. И самите Божии Ангели ще дойдат в смущение и страх от открилия се в Своето величие Бог (Лук. 21:27), Който целия съд предаде на Сина, та всички да почитат Сина, както почитат Отца (Йоан. 5:22, 23). Безчувствената веществена природа няма да понесе погледа на Сина Божий: небето ще се дръпне и ще се навие като свитък, и всяка планина и остров ще се отместят от местата си (Откр. 6:14).

На Христовия съд за оправдание ще се изисква милостта като деятелен израз на любовта, като нейно опитно доказателство. Милост искам, а не жертва (Мат. 9:13), е възвестил идещият страшен и нелицеприятен Съдия. Милостта ще даде оправдание на възлюбилите я, а отхвърлилите я ще предаде на осъждане. Тя с дръзновение ще застане пред Господа и ще приведе пред Него всички свои питомци. Тя ще приведе онези, които са я извършвали веществено, които са хранели гладните братя, приемали са в дома си странници, обличали са голи, посещавали са болни и затворени в тъмница. 

Милостта ще приведе пред Христа онези, които са я извършвали съкровено в душите си и са милвали ближния, пазейки се от осъждане при неговите препъвания, прощавайки му оскърбленията и обидите, въздавайки му за клетвата благословение и за злодеянието благодеяние. 

Милостта ще приведе пред Христа църковните пастири, които са преподавали на своите братя нетленна храна - Словото Божие, които са обличали в дрехата на добродетелите оголените от греха, давали са духовно лекарство на боледуващите по душа и дълготърпеливо са посещавали със своите поучения затворените в тъмницата на неверието и мрачното заблуждение. 

Милостта ще приведе пред Христа смирените монаси, които са придобили тайнственото и истинно познание на живеещия в тях Христос, гладували са с блажения глад за евангелската правда, побързали са да се облекат в преподобие и святост, очистили са се от най-изтънчените недъзи на човечеството - от житейските пристрастия и така са достигнали евангелска свобода. 

Милостта ще приведе пред Христа и онези, които са успели да окажат милост на самите себе си, посещавали себе си със самоизпитване и освободили себе си от нищетата, от болестта, от тъмницата на греха чрез покаяние. Покаянието е невъзможно за ожесточеното сърце, необходимо е сърцето да се смекчи, да се изпълни със съчувствие и милост към своето бедствено състояние на греховност. Когато сърцето бъде обзето и преизпълнено от милостта, само тогава то става способно на покаяние; само тогава, оставило осъждането на ближните, то ще може да се обърне към самонаблюдение и спасително осъдило себе си, ще постави на своите язви лекарството на покаянието. Христос изкупил всички човеци и всеки отделен човек чрез Себе Си. Човекът, който се окаже способен на милост само към самия себе си и прояви тази милост, като нахрани със Словото Божие своята гладна душа, напои я с усещанията, произлизащи от Светия Дух, отклони я от гибелното странстване по различните видове грях, въведе я в дома на благочестието и добродетелите, облече я в добри дела, изцелявайки предишните съгрешения с изповядването им и с противоположни на тях добри дела, изведе себе си от тъмницата на плътското мъдруване и състояние в духовен разум и състояние - ще бъде признат за сторил това на Самия Господ Иисус Христос. 

Милостта ще приведе пред Христа всички свои деятели и ще им изходатайства от Христа помилване и вечно блаженство. Дойдете вие, ще им каже Той, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира, защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте. Истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили (Мат. 25:34-36, 40). Неизвестни са денят и часът, в които Син Божий ще прекрати живота на света чрез пришествието за съд, неизвестни са денят и часът, в които, по заповед на Сина Божий, ще се прекрати земният живот на всеки от нас и ние ще бъдем призовани към отделяне от тялото, към даване на отговор за земния живот, към онзи частен съд, преди общия съд, който очаква човека след неговата смърт. Възлюбени братя! Да бодърстваме и да се готвим за Страшния съд, очакващ ни на границата на вечността за необратимото решаване на нашата участ завинаги. Да се готвим, запасявайки се с всички добродетели, и особено с милост, която обхваща в себе си и увенчава всички добродетели, тъй като любовта - която е причина за милостта - е свръзка на християнското съвършенство (Кол. 3:14). 

Милостта прави преизпълнените с нея човеци, богоподобни! (Мат. 5:44, 48). Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилвани; съдът ще бъде безмилостен за оногова, който не е показал милост (Мат. 5:7; Иак. 2:13). Амин.

Синаксар за Неделята на Страшния Съд - тук

Утреня - тук

Неделя на блудния син

В събота на великата вечерня, на Господи воззвaхъ: поставяме 3 възкресни и 3 Анатолиеви стихири от Октоиха и самогласните от Триода по два пъти, глас 1:

В безгрешната и изпълнена с живот страна бях въведен, но посявайки греха, със сърп пожънах класовете на нерадението и като снопи събрах деянията си, които после пръснах, но не на гумното на покаянието! Но моля Теб – нашия предвечен Земеделец - Бога, с полъха на Твоята любяща доброта отвей плявата на моите дела, дай на моята душа пшеница – опрощението, прибери ме в Твоята небесна житница и ме спаси.

Да познаем, братя, силата на тайнството, защото преблагият Отец излиза да посрещне възвърналия се от греха към бащиния дом блуден син, целува го и отново му дарува познанието на Своята слава; и устройва тайнствено веселие за небесните сили, заколвайки угоения телец, та и ние достойно да прекараме живота си с Оня, Който извърши заколението - човеколюбивия Отец и със славната Жертва – Спасителя на нашите души.

Слава, глас 2: О, от какви блага, окаяният аз, сам себе си лиших! От какво Царство отпаднах, клетият аз! Богатството, което получих, разпилях и заповедта престъпих. Горко ми, нещастна моя душо! Ще бъдеш осъдена на вечен огън. Затова преди края извикай към Христа Бога: „Приеми ме като блудния син, Боже, и ме помилуй!”.

И ныне, Богородичен догматик на редовия глас.

На литията: стихира на храма

Слава, глас 4: Като блудния син дойдох и аз, Милостиви, прекарал целия си живот далеч от Теб: разпилях богатството, което Ти ми даде, Отче! Приеми ме каещия се, Боже, и ме помилуй!

И ныне, глас 4: Вслушай се в молението на Твоите раби, Всенепорочна, и прекрати страш-ните беди, които връхлитат срещу нас, и ни избави от всяка скръб; защото Тебе за единствена твърда и надеждна опора имаме и Твоето застъпничество придобихме; да не се посрамим, Владичице, като Те призоваваме, но побързай да чуеш молбата на викащите с вяра към Тебе: „Радвай се, Владичице, помощница на всички, радост и покров, и спасение на нашите души!”.

На стиховните, възкресни стихири на редовия глас.

Слава, глас 6: Пропилявайки богатството на Отеческия дар, с безсловесните скотове ядох окаяният аз и желаейки храната им, гладувах ненаситно; но възвърнал се при милосърдния Отец, викам през сълзи: „Приеми като наемник мене, който падам пред Твоето човеколюбие и ме спаси!”.

И ныне, глас 6: Моят Творец и Избавител, Пречиста, Христос Господ произлезе от Твоята утроба, и в мен - човека - Се облече и от древното проклятие освободи Адам; затова към Теб, Всечиста, като към Божия Майка и истинска Дева „радвай се” непрестанно зовем с ангелския поздрав: „Радвай се, Владичице, защита, покров, и спасение на нашите души!”.

Канон на Утренята, от преп. Йосиф Песнописец, глас 2

Песен 1

Ирмос: Запей Моисеевата песен, о душо, и викни: „Помощник и Покровител Той ми бе за спасение! Той е мой Бог и ще Го прославя!”.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Иисусе Боже, приеми ме сега каещия се, като блудния син, понеже целия си живот прекарах в нерадение и Те разгневих.

Божественото богатство, което Ти преди ми даде, аз в пороци пропилях; отделих се от Тебе, заживявайки разпътно. Милосърдни Отче, приеми и мене, каещия се.

Слава: Разтваряйки сега Отечески обятия приеми, Всемилосърдни Господи, и мене като блудния син, та с благодарност да Те славя.

И ныне: Проявявайки върху ми всичката Си благост, Боже, като Благодетел презри множеството мои съгрешения, по молитвите на Твоята божествена Майка.

Песен 3

Ирмос: Боже, Творче на добрините и Насадителю на благата, безплодния ми ум покажи плодоносен по Твоето добросърдечие.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Изпаднал в пълно помрачение, аз безумно се привързах към изобретателите на страстите, Христе, но приеми ме като блудния син.

Подражавайки на блудния син и аз зова: „Отче, съгреших! Прегърни ме като него и не ме отхвърляй!”.

Слава: Разтваряйки обятия, Христе, с радост приеми и мене, който се завръщам от далечната страна на греха и страстите.

И ныне: О, Най-прекрасна сред жените, обогати с всички добродетели и мене, който обеднях поради многото си грехове, Пречиста, за да Те прославя.

Седален, глас 1: Побързай да разтвориш Своите Отечески обятия, защото блудно пропилях живота си, гледайки безучастно към неизчерпаемото богатство на Твоите милости, Спасителю! Не отхвърляй сега и моето обедняло сърце, защото към Тебе, Господи, в съкрушение зова: „Съгреших, Отче, против небето и пред Тебе!”.

Песен 4

Ирмос: Пророкът, който предвидя Твоето раждане от Девата, провъзгласи зовейки: „Вест за Тебе чух и се уплаших, защото от Теман, от светата сенчеста Планина Ти, Христе, дойде!”.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Богатството от блага, което Ти ми даде, небесни Отче, аз разпилях в пороци, ставайки роб на жителите в чуждата страна. Затова зова към Теб: „Съгреших пред Тебе, приеми ме както някога блудния син и разтвори обятията Си за мене!”.

Поробен на всякакви пороци окаяно се подчиних на изобретателите на страстите и по невнимание се оказах вън от самия себе си. Смили Се над мене, Спасителю, небесни Отче, понеже прибягвам към Твоето велико милосърдие.

Слава: Изпълнен със срам не смея да погледна към небесната висота, защото безразсъдно се покорих на греха; но сега, обръщайки се в съкрушение зова: „Съгреших пред Тебе, приеми ме, Царю на всички!”.

И ныне: Ти си помощ за човеците, твърда надежда на всички християни, прибежище за спасяваните, Пречиста Дево! Спаси ме с Твоите майчини молитви и ме удостой с бъдния живот.

Песен 5

Ирмос: Премина нощта, приближи се денят и светлина възсия за света; затова Те хвалят ангелските ликове и цялото творение Те славослови.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Поробих се на жителите в чуждата страна и отидох там за своя гибел и тъй изпълних се с посрама; но сега, обръщайки се към Тебе, Милосърдни, викам: „Съгреших!”.

Отеческите Си недра отвори за мен сега, защото се отвръщам от пороците, небесни Отче, и не ме отхвърляй, имайки преизобилна милост.

Слава: Не смея да погледна нагоре към небето, Христе, понеже безкрай Те разгневих, но знаейки Твоята милостива щедрост зова: „Съгреших пред Тебе, помилуй ме и ме спаси!”.

И ныне: Всесвята благодатна Дево, Която роди Умилостивението за всички, облекчи с Твоите молитви тежкото бреме на моите съгрешения.

Песен 6

Ирмос: Потънал съм в дълбината на греха, Спасителю, и в мрежите житейски на бури съм подложен, но както извади Йона от звяра, така и мене от страстите ме изведи и ме спаси.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Постоянно съм в дълбините на съгрешенията и бурята на греховете ме потапя; но насочи ме към пристанището на живота, Христе Боже, и ме спаси, Царю на славата!

Безумно разпилях бащиното си богатство и обеднявайки, изпълних се с безчестие, поробен от безплодни помисли. Затова към Тебе викам: „Човеколюбче, смили се и ме спаси!”.

Слава: Обезсилен от глада и лишен от всякакви блага, отчужден от Теб, Всеблагий, пожали ме, понеже сега се обръщам, Христе, и спаси мене, който възпявам Твоето човеколюбие.

И ныне: Спасителя и Владиката Христа си носила в утробата, Отроковице, удостой със спасение и мене обеднелия и лишения от всяко благо, за да възпявам Твоето величие, пречиста Дево!

Кондак, глас 3: Отделих се безумно от Твоята Отеческа слава и разпилях в пороци даденото ми от Теб богатство. Затова принасям Ти вопъла на блудния син: „Съгреших пред Тебе, Отче милосърдни, приеми ме каещия се и ме направи като един от Твоите наемници!”.

Икос: От нашия Спасител, Който всеки ден ни учи от Писанието със Своя глас, нека чуем за блудния син, за да придобием отново целомъдрие. И нека с вяра подражаваме на неговото добро покаяние и със смирени сърца да викнем към Знаещия тайните на всички: „Съгрешихме пред Тебе, Отче милосърдни, и вече никога не ще сме достойни да се наричаме Твои чеда, както преди!”. Но бидейки по природа Човеколюбив, Ти Сам ме приеми и ме направи като един от Своите наемници.

Синаксар - тук

Песен 7

Ирмос: Подражавайки на херувимите, отроците в пещта ликуваха и пееха: „Благословен Си, Боже, защото чрез истина и съд Ти ни даде това изпитание заради нашите грехове, всевъзпяван и преславен във всички векове!”.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Всеокаянният аз се покорих на плътски наслаждения, поробих се изцяло на изобретателите на страстите и станах чужд за Тебе, Човеколюбче. А сега зова с думите на блудния син: „Съгреших, Христе, не ме отхвърляй, понеже Ти Си единствен Милостив!”.

Аз викам: „Съгреших и съвсем не дръзвам да погледна небесната висота, Царю на всичко, защото сам аз безумно Те разгневих, потъпквайки Твоите заповеди; затова като едничък Благ, не ме отхвърляй от Твоето лице.”

Слава: По молитвите на апостолите, Господи, на пророците и преподобните и на светите мъченици и праведници прости ми всичко, каквото съгреших, разгневявайки, Христе, Твоята благост, за да Те възпявам във всички векове.

И ныне: Явявайки се по-светла от херувимите и серафимите, Богородице, и от цялото небесно войнство, Ти заедно с тях моли Този, Комуто даде плът, Всенепорочна - Божественото Слово на безначалния Отец, да се удостоим с вечните блага.

Песен 8

Ирмос: Някога в къпината на Синайската планина Бог предизобрази на Мойсей чудото на Девата; Него възпявайте, благославяйте и превъзнасяйте во веки.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Ти слезе на земята поради Своето милосърдие, за да спасиш света с доброволната Си нищета, затова и мене, обеднелия сега и лишения от всяко добро дело, спаси като Милосърден.

Отделяйки се от Твоите заповеди, аз всеокаяно се поробих на измамника; но сега се обръщам както някога блудния син, приеми ме като падам пред Тебе, небесни Отче!

Благославяме Отца, и Сина, и Светия Дух, Господа.

Аз се помрачих, подчинявайки се на пагубните помисли и се отделих от Теб, оказвайки се цял извън самия себе си. Спаси ме, Милостиви, понеже падам в покаяние пред Тебе.

И ныне: Божия Родителко пречиста, Ти си единствено изправяне на падналите, вдигни и мене съкрушения и унижения от всевъзможни грехове.

Песен 9

Ирмос: Кой от родените на земята е чувал за подобно нещо? Или кой някога е виждал девическа утроба - непразна и девица - безболезнено да ражда младенец? Такова е Твоето чудо, Пречиста Богородице, затова Те величаем.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Виж, Христе, сърдечната ми скръб, погледни на моето обръщане, виж сълзите ми, Спасителю, и не ме отхвърляй, но ме прегърни отново по Своето милосърдие, причислявайки ме към множеството на спасяваните, за да възпявам благодарно Твоите милости.

Като разбойника Ти викам: „Помени ме!”. Като митаря в умиление се удрям в гърдите и зова: „Бъди милостив, Всемилосърдни, и ме избави като блудния син от всичките ми злини, Царю на всички, за да възпявам Твоето крайно снизхождение!”.

Въздъхни сега, нещастна моя душо, и призови Христа: „Господи, Който заради мене доброволно обедня, обогати с изобилие от блага мене, оголения и лишен от всяка добродетел, понеже Си единствен Благ и Многомилостив!”.

Слава: Веселието, което Ти, Благий, устрои някога заради доброволното завръщане на блудния син, сега отново свикай и за мен, окаяния, разтваряйки Своите свещени обятия, за да мога спасен да възпявам Твоето крайно снизхождение.

И ныне: Чрез Твоите светли молитви, Дево, просвети моите духовни очи, помрачени от злоба и ме насочи в пътя на покаянието, за да прославям достойно Теб, Която свръх-разумно даде плът на Словото.

Възкресен ексапостиларий и следните светилни от Триода:

Богатството от благодат, което Ти ми даде, Спасителю, окаяният аз, заминавайки далеч, напразно пръснах, живеейки блудно и безразсъдно го пропилях по демоните. Затова приеми ме, обръщащия се като блудния син, милосърдни Отче, и ме спаси.

Слава: Разпилях Твоето богатство, Господи, и се подчиних на лукавите демони, окаяният аз; но Спасителю всемилосърдни, смили се над мене блудния и очисти ме осквернения, възвръщайки ми първоначалната одежда на Твоето Царство.

И ныне: Свята Майко и Дево, Която си велика проповед на апостолите, мъчениците, пророците и преподобните! Умилостиви Твоя Син и Господ към нас, Твоите раби, Богородителко, когато Той седне да съди справедливо делата на всеки.

На хвалитните пеем 5 стихира от октоиха, и 3 самогласни стихири от Триода:

Глас 4: Като блудния син, Милостиви, дойдох и аз, който преминах живота си в лутане и разпилях богатството, дадено ми от Тебе, Отче, но приеми ме каещия се, Боже, и ме помилуй.

Глас 2: Словата на блудния син Ти принасям, Господи: съгреших пред Твоите очи, Благий, разпилях богатството от Твои дарования, но приеми ме каещия се, Спасителю, и ме спаси.

Глас 8: Блудно пропилях Отеческото богатство и останах гол, заселвайки се в страната на лукавите жители, но като не можах да понеса съжителството с тях, обръщам се и викам към Тебе, Щедри Отче: „Съгреших пред небето и пред Тебе и не съм достоен да се нарека Твой син; направи ме като един от Твоите наемници, Боже, и ме помилуй!”.

Слава, глас 6: Отче Благий, отдалечих се от Тебе, но Ти не ме оставяй и не ме показвай недостоен за Твоето Царство. Вселукавият враг ме нарани и ми отне богатството, понеже блудно разпилях духовните дарования. Но сега ставам, обръщам се към Теб и викам: „Направи ме като един от Твоите наемници, Господи, понеже Ти разпростря на Кръста Своите ръце, за да ме избавиш от страшния звяр и да ме облечеш в първоначалната одежда, като единствен Многомилостив!”.

И ныне: Преблагословена еси... 

Поучение за празника - тук