Новомъченик Йоан бил родом от Пелопонес, от селото Гераки, в Монемвасийската област. Той бил син на свещеник. Като син на свещеник, добре изучил свещените книги. Когато Йоан навършил петнадесет години, през 1770 г. албанците нахлули в Пелопонес, ограбили тамошните християни и избили мнозина от тях. Убили и бащата на Йоан, който бил свещеник. А Йоан и майка му отвели в робство. В град Лариса ги продали като роби, а след това ги препродали.
Накрая оттам били продадени на един турчин от Солун. Тъй като нямал деца, той много обикнал Йоан, както и жена му. И двамата започнали да увещават Йоан да се отрече от християнската вяра и да приеме тяхната мюсюлманска вяра. Понякога прибягвали до ласки и обещания за различни облаги и почести, а друг път го заплашвали и измъчвали. Но Йоан останал твърд и непоколебим в християнската си вяра, а всички обещавани му облаги и почести не смятал за нищо.
Един ден господарят на Йоан го подложил на тежки мъчения, принуждавайки го да се отрече от вярата си. Когато не успял да постигне това, той извадил сабята си, подгонил Йоан пред себе си и го отвел в двора на джамията, където се събрали много агаряни. Всички те принуждавали Йоан да приеме исляма, нападали го със саби, ритали го и опирали пистолет в гърдите му. Но всичко това било напразно, защото нищо не можело да уплаши храбрия Йоан. Той неустрашимо казвал на турците:
- Никога няма да приема исляма! Християнин съм и като християнин искам да умра!
Жената на Йоановия господар, заедно със своите приятелки туркини, извършвала магии и чародейства над блажения Йоан, за да го омае и да разпали в сърцето му плътска похот към жена, та чрез това да го склони да приеме исляма. Но благият Господ Христос със Своята благодат запазил от всичко това Своя млад изповедник и мъченик.
Когато настъпил петнадесетдневният пост преди Успение Богородично, христолюбивият Йоан в никакъв случай не пожелал да яде блажно и да наруши светия пост. Затова господарят му го взел и го затворил в избата, където държали добитъка. През всичките тези петнадесет дни той ту го провесвал и палел слама под него, за да го задушава с дима, ту го биел по цялото тяло със сабята си, принуждавайки го да яде блажна храна. Така постъпвал с него през всичките петнадесет дни и петнадесет нощи.
Но храбрият Христов воин не пожелал да вкуси от блажната храна и така да наруши Божествения закон за поста. Вместо това призовавал на помощ Пресветата Владичица Богородица, в чиято чест се спазва този пост, и предпочитал да умре, отколкото да наруши светия пост. А господарят му, като видял, че не може да го принуди да наруши поста, не му давал никаква храна.
Майката на Йоан наблюдавала всичко това отблизо. Като видяла сина си страшно измъчен и изтощен от побоите, гладуването и другите страдания, тя го молела да яде блажна храна и му казвала:
- Сине мой, хапни от тези ястия, за да не умреш. Бог и Пресветата Божия Майка ще ти простят, защото няма да го направиш по своя воля, а по принуда. Смили се и над мен, твоята нещастна майка, и не умирай преждевременно, за да не ме оставиш безутешна в това робство и на чужда земя. Защото, щом те имам жив до себе си, сякаш не се намирам в робство.
А мъченикът, като искал да ободри майка си, ѝ казал:
- Защо постъпваш така, майко моя? Защо не последваш примера на патриарх Авраам, който бил готов от любов към Твореца да принесе в жертва своя единствен син? А ти само ридаеш и проливаш сълзи заради мен. Аз съм син на свещеник и трябва да изпълнявам законите и обичаите на нашата света Църква по-добре от другите миряни. Защото, ако не изпълняваме онова, което е малко, как ще можем да изпълним онова, което е велико?
Най-сетне, когато господарят на Йоан разбрал, че не може нито да го склони да се отрече от Христовата вяра, нито да го накара да яде блажна храна по време на поста, страшно се разгневил, грабнал ножа си и го забил в гърдите на Йоан. Така, два дни по-късно, славният Христов подвижник завършил земния си път и приел венеца на мъченичеството. Той пострада на 21 октомври 1773 г.
Преди да издъхне светият мъченик завещал на майка си да отнесе тялото му в родината им, когато се завърне там. И майката изпълнила завещанието на светия си син. И до днес честните му мощи се намират в родното му място, в неговото село — за помощ и спасение на вярващите и за вразумление на онези християни, които не спазват светите пости на Църквата на Христа, нашия Бог, Комуто подобават слава и сила през всички векове. Амин.
Превод от: Ава Jустин. Житиja светих за октобар
Няма коментари:
Публикуване на коментар