За послушанието (историята на преп. Агапий)
Понякога послушанието може да ни се стори глупаво и безсмислено, защото то не винаги следва логичния начин на мислене. Когато става дума за опазването на вярата, да, трябва винаги да следваме каноните и учението на св. отци и това е съвсем логично; но послушанието не винаги е такова. Бог казал на Авраам да напусне страната и роднините си и да отиде в страна, където нямал нищо. От светска гледна точка това не е много логично, но когато Бог обещава нещо, можем да бъдем сигурни, че Той ще изпълни Своето обещание. Знаейки това, послушанието винаги ще има смисъл за нас.
На Света Гора живял монах – преподобни Агапий Ватопедски, който веднъж бил отвлечен от мюсюлмани и бил продаден като роб. Следващите дванайсет години от живота си той прекарал, робувайки на своите мюсюлмански господари, като през цялото време се молел на Пресвета Богородица да го избави от робството и да се върне при своя старец на Атон, където отново да заживее монашеския живот. Един Ден Пресветата Дева му се явила и му казала да стане и да се върне на Света Гора без да се бои от нищо. С голяма радост той се върнал при своя духовен отец, но когато го видял старецът помислил, че Агапий е избягал от господарите си. Казал му, че на Страшния Съд ще отговаря за средствата, които господарят му е похарчил за него и затова трябва да се върне. Преподобният Агапий направил както му наредил старецът, въпреки че самата Божия Майка преди това му казала да се върне на Света Гора. И какво се случило? Щом се върнал при предишния си господар и му обяснил всички подробности, човекът повикал двамата си сина и всички заедно заминали за Света Гора, където приели свето Кръщение и станали монаси. Ето такъв е плодът на послушанието, което не винаги е логично на пръв поглед, но в крайна сметка принася голяма полза.
Няма коментари:
Публикуване на коментар