Утреня на Петдесетница

Тропар, глас 8:

Благословен Си, Христе Боже наш, Който направи рибарите премъдри, изпращайки им Светия Дух, и чрез тях улови вселената, Човеколюбче, слава Тебе!

Първи седален, глас 4:

Нека радостно да отпразнуваме, о верни, последния и заключителен празник; това е Петдесетница, изпълнение на обещаното и определеното, защото днес огънят на Утешителя слезе на земята във вид на огнени езици и просвети учениците, показвайки ги посветени в небесните тайни. Светлината на Утешителя дойде и просвети света! Слава, и ныне, същият.

Втори седален, глас 8:

Дошлият на земята източник на Духа, разделяйки се мислено на огнени реки, оросяваше апостолите, възвеждайки ги към светлината. И за тях огънят стана оросяващ облак, просвещаващ ги с дъжд от пламък; от тях и ние приехме благодат чрез огън и вода. Светлината на Утешителя дойде и просвети света! Слава, и ныне, същият.

Седален след полиелея, глас 8:

След възкресението от гроба и божественото възнесение в небесната висота, Христе, Ти изпрати на боговидците Своята слава, Щедри, обновявайки правия Дух в учениците. Затова като с мелодия от звучна лира, те тайнствено на всички изясниха, Спасите-лю, Твоето домостроителство. Слава, и ныне, същият.

1-ви антифон, на 4-ти глас

Прокимен, глас 4-ти: Твоят благ Дух да ме води в земята на правдата. Стих: Господи, чуй молитвата ми, послушай молбата ми.

Стихира след 50 псалом, глас 6:

Царю Небесни, Утешителю, Душе на Истината, Който Си навсякъде и всичко изпълваш, Съкровище на благата и Подателю на живота, дойди и Се всели в нас, и ни очисти от всяка сквернота, и спаси, Благи, нашите души.

Канони - първият на преп. Козма Маюмски, глас 7 и вторият на преп. Йоан Дамаскин, глас 4

Песен 1

Ирмос: Господ, Който съкрушава в битки със силна ръка, покри с морето фараона и колесниците му; нека Го възпеем, защото Се прослави.

Припев:Пресветая Троице, Боже наш, слава Тебе.

Както обеща на учениците Си, Христе, Ти на дело изпрати Утешителя Духа, и озари със светлина света, Човеколюбче.

Изпълни се предвъзвестеното от древност в Закона и пророците, защото днес се изля благодатта на божествения Дух за всички верни.

Втори ирмос: Покрит с божествен мрак, заекващият Моисей, изложи ясно написания от Бога закон, защото отърсвайки прахта от очите на ума си, той видя Вечносъществуващия и се научи на знание от Духа, прославяйки Го с божествени песни.

Свещените и честни уста рекоха: „Разлъка за вас не ще има, о приятели! Защото сядайки на най-високия престол на Отца, Аз ще излея обилната благодат на Духа, за да просияят копнеещите за нея.”

Преминалото предела най-истинно Слово изпълва с тишина сърцето, защото завършвайки делото, Христос възвесели Своите приятели и както обеща, в бурен вятър и огнени езици дарува им Духа.

Песен 3

Ирмос: Христе, Ти рече на учениците: „Стойте в Йерусалим, докато се облечете със сила отгоре! Аз ще ви пратя Друг Утешител като Мене – Моя и на Отца Дух, в Когото ще се утвърдите!”.

Слязлата сила на божествения Дух божествено съедини в едно съзвучие разделения в древност говор на зломислещите, вразумявайки верните с познание за Троицата, в Която ние се утвърдихме.

Втори ирмос: В древност, единствено молитвата на изпълнилата се с дух съкрушен пророчица Анна към всесилния Бог на разума разкъса веригите на бездетната утроба и прекрати неудържимата наглост на многодетната.

Непостижима е Богоначалната Троица, защото Тя направи неуките красноречиви, рибарите – премъдри и затварящи със слово устата на множество мъдреци, извличайки от дълбината на нощта безчислени народи, чрез искрящия пламък на Духа.

Нетленното Сияние – Духът, изхождащ от неродената Светлина и просвещаващ с всемогъщо действие, сега чрез Сина с огнен шум явява единосъщната Светлина на Отеческата власт пред народите в Сион.

Седален, глас 8: Любещите Спасителя се изпълниха с радост и тези, които бяха страхливи преди, получиха дръзновение, когато днес Дух Свети слезе свише над дома на учениците и всеки от тях по различен начин говореше на людете; защото езиците бяха разделени и видими като огън, който не ги изгори, но напротив, ороси ги. Слава, и ныне, същият:

Песен 4

Ирмос: Съзерцавайки Твоето пришествие в последните времена, Христе, пророкът викаше: „Чух за Твоята сила, Господи, че Си дошъл да спасиш всички Твои помазаници!”.

Този, Който в началото говореше чрез пророците и проповядваше Закона на несъвършените човеци, днес като истински Бог Утешител Се открива на служителите и свидетелите на Словото.

Духът, носещ знамението на Божеството, Се раздели в огън над апостолите и Се яви в странни езици, защото Той е божествената и самовластна Сила, изхождаща от Отца.

Втори ирмос: Царю на царете, Един от Единия, единствено Слово, произлязло от безначалния Отец, Ти като благодетел наистина изпрати равносилния Твой Дух на апостолите, които пеят: „Слава на Твоята сила, Господи!”.

Като приготви банята на божественото обновление чрез Богочовешкото Си слово Ти, Слове Божи, запечатай излелия се от нетленно прободеното Твое ребро дъждовен поток с топлината на Духа.

Всички прекланят колена пред Утешителя, пред Сина на Отца и пред единосъщния Отец, виждайки в три Лица Същество истинно, непристъпно, надвременно и едно, понеже благодатта на Духа възсия като светлина.

Нека всички служители на трисветлото Същество да се изпълнят с Богоначалния, защото Христос като Благодетел свръхестествено прави всички съвършени и огнено просвещава за спасение, давайки цялата благодат на Духа.

Песен 5

Ирмос: Правият Дух на спасението, заченат у пророците и роден на земята чрез страха Господен, прави чисти апостолските сърца и във верните Се обновява, защото Божиите повеления са светлина и мир.

Слязлата днес Сила е благият Дух - Духът на Божията Премъдрост, Духът, изхождащ от Отца и чрез Сина явил Се на нас, верните; Той дава святост на онези, в които Се вселява, и в тази святост Той по естество Се съзерцава.

Втори ирмос: Изкупително очистване от греховете чрез огнедишащата роса на Духа приемете, о, световидни чеда на Църквата, защото сега излезе от Сион закон – благодатта на Духа във вид на огнени езици.

Неподвластният Дух, Който изхожда от Отца, благоволи самовластно да направи мъдри езиците на апостолите, запечатвайки живоносното слово, изречено от Спасителя със силата на Отца, като Нему съ-образен.

За да изцели умовете на апостолите от греха, всевластният Бог – Слово устрои в тях пречист дом за Себе Си; а сега тук се вселява светлината на равносилния Му и единосъщен Дух.

Песен 6

Ирмос: Сред вълненията на житейските грижи моите грехове ме потопяват и ме поглъща душепагубния звяр, Христе, но като Йона аз зова към Теб: „От дълбината на тлението ме изведи!”.

От Твоя Дух Ти изля обилно върху всяка плът, както Си рекъл, Господи, и всичко се изпълни с познание за Тебе - че Ти Си Син, роден нетленно от Отца, а Духът неразделно от Него изхожда.

Втори ирмос: Владико Христе, Ти възсия от Девата като очистване и спасение за нас, понеже както избави пророк Иона от гръдта на морския звяр, така изведе от тлението целия паднал Адамов род.

Вседържителю, обнови в нас многожелания и прав Дух, Който е всесъвършено съединен и изхождащ от Отца, изгарящ отвратителната тиня на скверните дела и очистващ нечистотата на умовете, и нека Той пребъдва в нас во веки.

Като желано достояние за апостолите, очакващи на Сион Твоето пришествие, Ти, Душе, чрез огън утвърждаваш в тях познанието за Роденото от Отца Слово, изобличавайки скоро дивото безумие на езическите брътвежи.

Кондак, глас 8: 

Когато слезе и смеси езиците, Всевишният разделяше народите, а когато раздаваше огнени езици, призова всички към съединение, затова в един глас славим Всесветия Дух.

Икос: Скоро и надеждно утешение подай на Своите раби, Иисусе, когато униваме духовно. Не Се отлъчвай от нашите души в скърби, не Се отделяй от мислите ни в беди, но винаги идвай ни на помощ. Приближи Се към нас, приближи Се, Вездесъщи, и както всякога Си заедно с Твоите апостоли, така съедини със Себе Си и любещите Те, Щедри, та съединени с Тебе да възпяваме и славословим Твоя всесвят Дух.

Синаксар: 

Стихове: В бурен вятър Христос раздава на апостолите Божествения Дух във вид на огнени езици. Във великия ден Духът Се изля върху рибарите.

На този ден, осмата неделя след Пасха, празнуваме Светата Петдесетница в памет на слизането на Всесветия Дух в света, което се случва петдесет дни след Възкресението от мъртвите на нашия Господ Иисус Христос. Ние възприехме този празник от еврейските книги, защото точно както евреите празнували своята Петдесетница, почитайки числото седем и понеже получили Закона петдесет дни след Пасха, така и ние празнувайки петдесет дни след Пасхата, вместо закона получаваме Всесветия Дух, Който ни дава закон и ни наставлява на всяка истина, постановявайки това, що е угодно на Бога.

Трябва да се знае, че сред евреите имало три големи празника: Пасха, Петдесетница и Шатри.

Те извършвали Пасхата в памет на освобождението си от Египет и преминаването им през Червено море, защото "Пасха", на еврейски означава "преминаване". Този празник означава и нашето собствено преминаване и завръщане от мрака на греха към рая.

Евреите празнували Петдесетница за възпоменание на трудностите, които преживели в пустинята, където получили Закона, и как, чрез през много скърби стигнали до Обетованата земя, защото тогава се насладили на плодове, пшеница и вино. За нас пък този празник символизира трудностите, които понесохме докато бяхме в неверието, и влизането ни в Църквата, в която приемаме Тялото и Кръвта на Владиката. Едни казват, че Петдесетницата се празнувала у иудеите по гореспомената причина, а други – в чест на петдесетте дни,  в които Моисей постил и в края на които приел Богонаписания закон. Напомнят също и жертвоприношението на телеца и другите неща, които извършил Моисей при негово възкачване и слизане от планината. Други смятали, че Петдесетницата у иудеите е замислена, както вече се каза, заради числото седем, защото умножено само по себе си прави петдесет без едно. Но достойнството на числото петдесет се отнася не само към дните, но и към всяка петдесета година, която у тях се нарича юбилейна, защото се получава при седемкратно умножаване на седем години, когато оставят земята си незасята, на животните си дават отдих и купените роби пускат на свобода.  

Третият им празник бил Шатри, отбелязван след прибирането на плодовете, тоест пет месеца след празника Пасха. Този празник се празнувал в памет на деня, в който Мойсей за първи път разпънал Скинията, която видял на планината Синай в облака и която била съградена от майстора Веселиил. Сами разпъвайки шатри, евреите празнували този празник на полето и благодарели на Бога, събирайки плодовете на своя труд. Предполагат и че Давид надписал някои от псалмите си с надписа „За линовете“, имайки предвид този празник. Той е предобраз на нашето възкресение от мъртвите, когато нашите вече разрушени телесни скинии отново ще бъдат разпънати и възстановени, за да се радваме на плодовете на трудовете си, празнувайки във вечните обители.

Трябва да се знае, че в този ден Петдесетница, който празнуваме, Светият Дух слезе върху учениците. И тъй като светите отци решили да разделят празника поради величието на Всесветия и Животворящ Дух, защото Той е Един от Светата и Животворяща Троица, то за това как слезе Светия Дух ще разкажем утре.

По молитвите на светите апостоли, Христе Боже, помилвай ни. Амин.

Песен 7

Ирмос: Хвърлени в огнената пещ, благочестивите отроци с песен претвориха огъня в роса, пеейки така: „Благословен Си, Господи, Боже на нашите отци!”.

Когато апостолите известяваха за великите Божии дела, невярващите счетоха за опиянение действието на Духа, чрез което се открива Троицата – единственият Бог на нашите отци.

Православно богословстваме за неразделното естество – безначалния Бог Отец, Словото и Духа единовластни, като пеем: „Благословен Си, Боже на нашите отци!”.

Втори ирмос: Хармонично зазвуча мелодичния напев на инструментите, призоваващи към почитание на излетия от злато бездушен истукан, а светоносната благодат на Утешителя ни подбужда с благоговение да пеем: „Единна, равносилна и безначална Троице, благословена Си!”.

Безумните не разпознаха пророческия глас, когато чуха необичайните речи на апостолите и говореха, че са се опили с вино; а ние, благочестивите, боговдъхновено Ти зовем: „Благодетелю на всичко, благословен Си!”.

Божествено откровение гръмогласно проповядва боговдъхновеният пророк Иоил, когато чрез него Словото изрече: „Тия, върху които Аз ще излея богоначалния Мой Дух, заедно ще призоват: „О, Трисияйно Естество, благословено Си!”.

Третият час се обогати с благодат, за да почитаме Трите Ипостаси в неразделната им власт; и сега - в единия Господен Ден - Сине, Отче и Душе, благословен Си!

Песен 8

Ирмос: Неизгарящата в огъня къпина на Синай яви Бога на трудно говорещия и заекващ Моисей, а ревността Божия показа тримата отроци в огъня като непоколебими певци, които пееха: „Всички творения Господни, Господа възпявайте и превъзнасяйте във всички векове!”.

Когато живителното бурно дихание на всесветия Дух свише се носеше над рибарите във вид на огнени езици, тогава те известяваха за великите Божии дела: „Всички творения Господни, Господа възпявайте и превъзнасяйте във всички векове!”.

Като възлизащи на планината, до която не биваше човек да се допира, елате да застанем на Синайската планина, в града на живия Бог, и без да се боим от страшния огън с духоносните ученици сега да се възрадваме: „Всички творения Господни, Господа възпявайте и превъзнасяйте във всички векове!”.

Втори ирмос: Пламъкът на Трисветлия образ на Божеството разкъсва окови и разхлажда; отроците пеят, а цялото творение благославя като Благодетел единия Спасител и Творец на всичко.

Чрез видението на огнените езици Духът устройва спомен за спасителните слова на Христа, които Той чу от Отца и изрече пред апостолите; а досега отчужденото от Бога творение, отново се приобщава към Него и благословено Го възпява.

Спасително и самовластно Си дошъл, явявайки Се като самосияйна Светлина, която дава просвещение, о, Душе, и изпълнил Си апостолите като драгоценно вдъхновение. Пребъдвай неотстъпно в Твоите раби!

Пророците, с преизпълнени от Духа усти, възпяха Твоето пришествие в плът, Царю, и изпращането на Духа, произхождащ от недрата на Отца, несътворен, съ-действащ и съ-престолен на Тебе, чрез Когото верните благоговеят пред Твоето въ-човечаване.

Песен 9

Ирмос: Заченала нетленно и дала плът на най-мъдрото от всички Слово, Майко непознала мъж, Дево Богородице, Вместилище на Невместимия, Обител на безпределния Твой Създател, ние Тебе величаем.

Припев: Като съзерцаваха слизането на Утешителя, апостолите се удивиха, как във вид на огнени езици Се яви Светият Дух.

Носен в древност на неизгарящата огнена колесница, огнедишащият ревнител Илия радостно явяваше вдъхновението свише, което сега осия апостолите и осветени в него, те на всички проповядваха Троичния Бог.

Въпреки законите на естеството чу се нещо необикновено: когато се разнасяше единен глас от учениците, по благодатта на Духа, различно чуваха народите и племената за великите Божии дела, просвещавани в познанието на Троицата.

Втори ирмос: Радвай се, Царице, славна Майко и Дево, защото никоя красноречива уста с ораторство не може да Те възпее достойно; изнемогва всеки ум, опитвайки се да разбере Твоето детерождение; затова единогласно Те възпяваме.

Да се възпее подобава Отроковицата, от Която Животът произлезе, защото Тя единствена скри в утробата си Словото, Което лекува страдащата под греха човешка природа, а сега, седейки отдясно на Отца, ни изпраща благодатта на Духа.

Всички ние, върху които се изля божествената благодат, осветени, сияещи и преобразени в чудно благолепие, придобихме знание за равносилното, неразделно, премъдро, трисветло Същество, Което и прославяме.

Светилен, глас 3:

Всесвети Душе, Който от Отца изхождаш и чрез Сина дойде при неуките ученици, познали в Тебе Бога, спаси и помилуй всички нас.

Слава и ныне: Отец е Светлина, Словото е Светлина, Светлина е и Светият Дух, Който бе пратен над апостолите във вид на огнени езици; чрез Него и целия свят се просвещава за почитане на Светата Троица.

Хвалитни стихири, глас 4:

Преславно чудо днес видяха всички народи в града Давидов, когато Дух Свети слезе в огнени езици, както повествува богословесният Лука, пишейки: „Когато бяха събрани Христовите ученици биде шум като че от бурен вятър и напълни къщата, в която седяха, и всички наченаха да говорят непознати слова, непознати учения, необичайни наставления за Светата Троица.” (2)

Дух Свети е бил винаги, и е и ще бъде; нито има начало, не ще има и край, но винаги е заедно с Отца и Сина и към Тях Се причислява: Живот и Животворящ, Светлина и Подател на светлина, Сам благ и Извор на благост. Чрез Него се познава Отец и се прославя Сина, и от всички се постига едната сила, единия порядък, едното поклонение на Светата Троица.(2) 

Дух Свети е светлина, живот и жив разумен Извор. Дух на премъдрост, Дух на разум, благ, прав, мислещ, владичестващ, очистващ съгрешенията; Бог и Творец на богове по благодат; Огън, изхождащ от Огъня; говорещ, действащ, разпределящ дарованията. Чрез Него се увенчаваха всички пророци и божествените апостоли с мъчениците. Това е нещо странно за слуха и за съзерцанието: Огън, разделящ Се за раздаване на дарованията! (2)

Слава и ныне, глас 6: Царю Небесни, Утешителю, Душе на Истината, Който Си навсякъде и всичко изпълваш, Съкровище на благата и Подателю на живота, дойди и Се всели в нас, и ни очисти от всяка сквернота, и спаси, Благи, нашите души.