сряда, 18 август 2010 г.

Преображение Господне 6 / 19 август

Велика вечерня. 
Стихири на Господи воззвах на 4-ти глас от св. Козма Маюмски, по два пъти:

Преди Твоето Разпятие, Господи, планината се уподоби на небе и облакът се разпростря като шатра, когато Ти Се преобразяваше и бе засвидетелстван от Отца; там бе Петър с Йаков и Йоан, защото им предстоеше да бъдат с Теб и в часа на Твоето предаване, та виждайки Твоите чудеса, да не се уплашат от страданията Ти, на които ни удостой да се поклоним в мир по Твоята велика милост.

Преди Твоето Разпятие, Господи, Ти взе учениците на високата планина и Се преобрази пред тях, като ги озари с лъчите на силата, желаейки да им покажеш от една страна с човеколюбие, а от друга – с могъщество светлината на Възкресението; удостой ни с него в мир, Боже, като Милостив и Човеколюбец.

Планината, която някога бе покрита с мрак и дим, сега е почитана и свята, понеже на нея стояха Твоите нозе, Господи; предвечното и съкровено тайнство стана явно в последните дни чрез Твоето страшно преображение пред Петър, Йаков и Йоан. Те, като не понесоха сиянието на Твоето лице и блясъка на Твоите одежди, към земята склониха своите лица и обхванати от изумление, удивяваха се, виждайки Мойсей и Илия да събеседват с Теб за онова, което трябваше да стане с Теб. И глас от Отца свидетелстваше, казвайки: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, Него слушайте, Той дарява света с велика милост!”

На високата планина Се преобрази Спасителят пред първовърховните Си ученици, и славно просия, показвайки, че сияещите с високи добродетели ще се удостоят с божествената слава. А беседващите с Христа Мойсей и Илия показаха, че Той владичества над живи и мъртви и че Оня, Който в древност говори чрез закона и пророците, е Същият, за Когото свидетелства от светлия облак гласът на Отца, казвайки: „Послушайте Този, Който с Кръста пленява ада и на мъртвите дарува живот вечен!”

Слава и ныне, глас 6: Предизобразявайки Своето възкресение, Христе Боже, ти взе тогава Своите трима ученици Петър, Йаков и Йоан и на Тавор Се възкачи. И при Твоето, Спасе, преображение Таворската планина със светлина се озари. Твоите ученици, Слове, паднаха ничком на земята, не можейки да понесат съзерцанието на невидимия образ. Ангели Ти служиха със страх и трепет, небесата се уплашиха, земята затрепери, виждайки на земята славата на Господа.

Вход. Прокимен на деня. Паримии: 

Из книга Изход чтение.
Рече Господ на Моисея: „Възлез при Мен на планината и стой там; ще ти дам каменни плочи, и закон, и заповеди, които написах за тяхна поука.” И стана Мойсей с Иисуса, своя служител, и възлезе Мойсей на Божията планина, а на стареите каза: „Останете тука, докле се върнем при вас; ето Аарон и Ор са с вас; който има съдба, нека дохожда при тях. И възлезе Мойсей на планината и облак покри планината, и слава Господня осени планина Синай; и облакът я покриваше шест дена, а на седмия ден Господ повика Моисея изсред облака. А славата Господня навръх планината изглеждаше пред очите на Израилевите синове като огън, който изпояжда. Мойсей влезе всред облака и възлезе на планината; и стоя Мойсей на планината четирийсет дена и четирийсет нощи.

Из книга Изход чтение.
В ония дни Господ говореше лице с лице с Моисея, като да говореше някой с приятеля си; и той се връщаше в стана, а неговият служител Иисус, син Навинов, момък, не се отлъчваше от скинията. Мойсей рече на Господа: ето, Ти ми говориш: води тоя народ, а ми не яви, кого ще пратиш с мене, ако и да каза: "Аз те знам по име, и ти спечели благоволение в Моите очи"; и тъй, ако съм спечелил благоволение в Твоите очи, моля, открий ми пътя Си, за да Те позная, за да спечеля благоволение в Твоите очи; и помисли, че тия люде са Твой народ. Господ му каза: Сам Аз ще вървя пред тебе и ще те заведа в покоище. Отговори Му Мойсей: ако не дойдеш Ти Сам с нас, то и не ни извеждай оттук; защото, по какво ще познаем, че аз и Твоят народ сме спечелили благоволение в Твоите очи? Нали по това, ако дойдеш Ти с нас? Тогава аз и Твоят народ ще бъдем по-славни от всеки народ на земята. И Господ рече на Моисея: и това, което ти каза, ще сторя, защото ти спечели благоволение в Моите очи, и Аз те зная по име. Мойсей каза: покажи ми славата Си. Отговори Господ на Моисея: Аз ще направя да мине пред тебе всичката Ми слава и ще провъзглася Моето име на Господ пред тебе; и който е за помилване, ще го помилвам, който е за съжаляване, ще го съжаля. И после каза: лицето Ми не можеш видя, защото не може човек да Ме види и да остане жив. И каза Господ: ето място при Мене: застани на тая скала. И кога минава славата Ми, Аз ще те туря в пукнатината на скалата и ще те покрия с ръката Си, докле отмина; и кога Си сваля ръката, ти ще Ме видиш изотзад, а лицето Ми няма да бъде видимо за тебе. И стана Мойсей сутринта рано и възлезе на Синай планина, както му заповяда Господ. И слезе Господ в облак, и се спря там близо до него Мойсей и призова името Господне. И премина Господ пред лицето му и извика: Господ, Господ, Бог щедър и милосърден, дълготърпелив, многомилостив и истинен!  И веднага падна на земята Мойсей и се поклони на Господа.

Из Трета книга Царства чтение.
В ония дни дойде Илия във Вирсавия, която е в Иудея, и остави там отрока си, а сам отиде в пустинята на един ден път и, като дойде, седна под една хвойна и легна, та заспа под хвойната. И ето, някой се докосна до него и му каза: стани, яж и пий. Илия погледна, и ето до главата му печена питка и стомна вода. Той хапна, пийна и пак заспа. И се върна Ангелът Господен повторно, докосна се до него и каза: стани, яж и пий, понеже те чака дълъг път. Той стана, хапна и пийна и, като се подкрепи с тая храна, вървя четирийсет дни и четирийсет нощи до Божията планина Хорив. И влезе там в пещерата и пренощува в нея. И ето биде към него слово Господне, и Господ му каза: излез и застани на планината пред лицето Господне; и ето, Господ ще мине, и голям и силен вятър, който цепи планини и събаря скали пред Господа; но не във вятъра е Господ; след вятъра - земетръс, но не в земетръса е Господ; след земетръса - огън, но не в огъня е Господ; след огъня - лъх от тих вятър и там е Господ. Като чу това, Илия си закри лицето със своя кожух, излезе и застана при входа на пещерата. И Господ му рече: върни се по пътя си през пустинята в Дамаск и помажи Елисея, Сафатовия син, за пророк вместо себе си.

Литийни стихири, глас 2:
Ти, Който със Своята Светлина цялата вселена освети, на високата планина Се преобрази, Благий, показвайки на учениците Си Своето могъщество, защото света избавяш от престъплението. Затова и Ти зовем: „Милосърдни Господи, спаси нашите души!”.

На планина Тавор преобразявайки Се в слава, Христе Боже, и показвайки на Своите ученици славата на Твоето божество, озари и нас със светлината на Твоето познание и ни насочи по пътя на Твоите заповеди, като единствен благ и Човеколюбец!

Христос, Който е Светлината, съществуваща преди слънцето, живеейки в плът на земята и преди Кръста извършвайки боголепно всичко от Своя страшен промисъл, днес на планина Тавор тайнствено показва образа на Троицата. Тримата най-съвършени от учениците – Петър, Йаков и Йоан възвежда със Себе Си на нея насаме. И, отчасти скривайки възприетата плът, преобразява Се пред тях, явявайки благолепието на първоначалната красота, макар и не напълно, едновременно уверявайки ги, но също и щадейки ги, за да не се лишат от зрение и живот, и само доколкото могат да понесат телесните им очи. И довежда най-великите от пророците, Мойсей и Илия, които съгласно свидетелстват за Неговото божество и че Той е истинското Сияние от същността на Отца, Който владее над живи и мъртви. Затова и облак като шатра ги покри и гласът на Отца свише от облака гръмогласно свидетелства и казва: „Този е Когото родих нетленно от утробата преди утринната звезда, Моят Син възлюбен, Когото пратих да спаси кръщаващите се в името на Отца и Сина и Духа Свети и изповядващите с вяра, че неразделна е едната власт на Божеството, Него слушайте!" Ти Сам, Човеколюбче Христе Боже, и нас озари със Светлината на непристъпната Ти слава и ни покажи достойни наследници на безкрайното Ти Царство като Преблаг!

Слава, глас 5: Елате да се изкачим на планината Господня и в дома на нашия Бог и да съзрем славата на Неговото преображение, слава като на Единороден от Отца; светлина да приемем от Светлината и възвисени духом Единосъщната Троица да възпеем во веки.

И ныне, глас 5: Законът и пророците Теб, Христе, засвидетелстваха като Творец и Изпълнител, щом Те видяха в облака Боговидецът Мойсей и Илия – възлезлият с огнена колесница на небесата, в Твоето преображение. Заедно с тях и нас сподоби с Твоето просвещение, Владико, за да Те възпяваме во веки.

Стиховни стихири, самогласни, глас 1:
Този, Който в древност беседваше с Мойсей на планина Синай чрез образи, казвайки: „Аз Съм Вечносъществуващият", днес преобразявайки Се на планина Тавор пред учениците, показа образа на първоначалната красота, възприемайки в Себе Си човешката природа и като постави за свидетели на тази благодат Мойсей и Илия, направи ги причастници на радостта, които предвъзвестяват спасителното чрез Кръста Твое Възкресение.

Стих: Твоя сyть небеса, и твоя есть земля.

Пришествието при човеците в плът на Твоя Единороден Син предвиждайки чрез Духа, богоотецът Давид отдалеч призовава към веселие цялото творение и пророчески възкликва: „Тавор и Ермон за Твоето име ще се възрадват". Защото, възкачвайки Се на тая планина с Твоите ученици, Спасителю, и преобразявайки Се Ти отново направи да засияе помраченото Адамово естество, претворявайки го в славата и сиянието на Твоето божество. Затова Ти и зовем: „Създателю на всичко, Господи, слава Тебе!"

Стих: Тавор и Ермон о имени твоeм возрaдуятся.

Съзерцавайки непоносимото излияние на Твоята светлина и непристъпно божество, безначални Христе, на планината на преображението избраните от апостолите се измениха от божествен страх и озарени от светъл облак, слушаха Отеческия глас, известяващ тайнството на Твоето въчовечаване, че и след въплъщението Си единствен Син Единороден и Спасител на света.

Слава и ныне, глас 5: На Петър, Йоан и Йаков – избраните Твои ученици, Господи, днес на планината Тавор Ти показа славата на Твоя божествен облик; защото те видяха Твоите одежди засияли като светлина и лицето Ти – по-ярко от слънце; и като не понесоха съзерцанието на нетърпимото Твое сияние, на земята паднаха, съвсем безсилни да гледат. Но чуха глас, свидетелстващ свише: „Този е Моят Син възлюбен, дошъл в света да спаси човека!"

Тропар на празника, глас 7:
Преобразил Си Се на планината, Христе Боже, показвайки на учениците Си Твоята слава, доколкото можеха да я видят. Нека осияе и нас, грешните, Твоята вечна светлина, по молитвите на Богородица, Подателю на светлината, слава Тебе! (3)

Утреня - тук

Няма коментари:

Публикуване на коментар