Лична страница на о. Иван Латковски

8/21 СЕПТЕМВРИ

СЛОВО ЗА РОЖДЕСТВО БОГОРОДИЧНО

ОТ СВ. АНДРЕЙ КРИТСКИ

Настоящият празник за нас е начало на празниците. Бидейки предел на Закона и пророчествата, той заедно с това е и врата към благодатта и истината. „Защото завършекът на Закона е Христос” (Рим. 10:4), Който ни освобождава от буквата и ни въздига към Духа. Тук е краят на Закона, защото Законодателят, завършвайки всичко, преобрази буквите в дух и възглави всичко в Себе Си (Еф. 1:10), оживявайки Закона с благодатта. Благодатта приема закона под своя власт, а законът се подчинява на благодатта, така че свойствата на закона и благодатта не се смесват, а само тежкото, робско и служебното в закона чрез Божествената сила се изменя в леко и свободно, „та, както казва апостолът, ние да не бъдем победени от стихиите световни” (Гал. 4:3) и да не стоим под робското иго на буквата на закона. Това е върхът на Христовите благодеяния към нас! Това е откриването на тайната! Това е обожението на възприетата човешка природа – плод на понизяването на Богочовека.

Светлото и явно снизхождане на Бога към човеците трябва да има радостно начало, привеждащо към нас великия дар на спасението. Такъв е и настоящият празник, имащ за начало Рождеството на Богородица, а за край – съединението на Словото с плътта, това най-славно от всички чудеса, непрестанно възвестявано, необятно и непостижимо. Колкото по-малко е постижимо, толкова повече то се открива; и колкото повече се открива, толкова по-малко е постижимо. Затова настоящият богоблагодатен ден, първи от нашите празненства, явявайки светлината на девството и сякаш сплитайки венец от неувяхващи цветя от духовната градина на Писанията, предлага на творението всеобща радост. Дерзайте - казва той – ето празникът на рождението на Девата и обновлението на човешкия род! Девата се ражда, възпитава, израства и се готви да бъде Майка на Всецаря на вековете – Бога. Всичко това, с помощта на Давид, става за нас предмет на духовно съзерцание. Богомайката ни открива своето богодарувано рождество, а Давид посочва блаженството на човешкия род и дивното сродство на Бога с човеците.

И тъй, наистина трябва да се прослави тайнството на този ден и да се принесе слово в дар на Майката на Словото: защото нищо не й е тъй приятно, както словото и хвалението чрез слово. Така и ние ще получим двойна полза: първо, ще встъпим в царството на истината и второ, ще излезем от плена и робството на писания Закон. По какъв начин? Известно е, че когато мракът изчезва, тогава се явява светлината. Така и тук: след закона идва свободата на благодатта.

Днешното тържество е предел, отделящ истината от предобразите и въвеждащ новото вместо вехтото. За това божествената тръба на Духа Павел възкликва: „Оня, който е в Христа е нова твар (2 Кор. 5:17): обновете се, древното премина, ето всичко е ново! Защото законът не докара нищо до съвършенство, а въведе се по-добра надежда, чрез която се приближаваме до Бога.” (Евр. 7:19). Истината на благодатта светло възсия! Нека сега да има единно, общо тържество на небето и земята! Нека заедно празнува всичко, което е в света и извън света. Сега за Твореца на всичко се устрои сътворен храм, а Той приготвя ново Божествено жилище за Своето творение. Сега изгонената от страната на блаженството наша природа приема начало на обожението и пръстта се стреми да се възнесе към най-висока слава. Сега Адам принася от нас и за нас начатък на Бога, най-достойният плод на човечеството – Мария, в която Новият Адам става Хляб за възобновяването на човешкия род. Днес се отварят великите недра на девството и Църквата, по образа на брака, полага на себе си чистия бисер на истинската непорочност. Сега човешкото достойнство приема дара на първото творение и се възвръща в предишното състояние; човекът получава в превъзходен и най-богоприличен вид помрачените от безобразието на греха благолепие и красота, чрез съединението на човешката природа с Родения от Майката „Най-прекрасен от синовете човешки” (Пс. 44:3). И така творението става наистина ново създание, възсъздаването се превръща в обожение, а обожението – във възвръщане към първоначалното съвършенство! Днес неплодната старица става неочаквано майка и раждайки Онази, която ще роди без мъж, освещава естественото раждане. Сега е приготвен благолепен цвят за Божествената багреница и бедната човешка природа се облича в царствено достойнство. Сега, според пророчеството, произраства Давидовият корен, ставайки вечно зелен Ааронов жезъл, процъфтя за нас Силният Жезъл – Христос. Сега от Иуда и Давид произлиза Девата Отроковица, която сама изобразява царското и свещеническо достойнство на Приелия Аароново свещенство по чина на Мелхиседек (Евр. 7:15). Сега започва възстановяването на нашата природа и опустошеният свят, приемайки богоприличен образ, получава начало от второто Божествено творение.

Първото сътворяване на хората стана от чистата и неосквернена земя; но тяхната природа помрачи вроденото й достойнство, лишавайки се от благодатта чрез греха на непослушанието; затова бяхме изгонени от страната на живота и вместо райските наслади, получихме временен живот, като родово наследство, а с него и смърт и тление за нашия род. Всички започнаха да предпочитат земята пред небето, така че не остана никаква надежда за спасение, освен свише.

Нито естественият, нито писаният Закон, нито пламенните примирителни слова на пророците бяха в състояние да излекуват болестта. Никой не знаеше как да изправи човешката природа и по какъв начин тя би могла да се възведе към първоначалното достойнство, докато не благоволи Художникът на всичко Бог да ни открие друг строен и новосъздаден свят, унищожавайки от древност получената рана на греха, който породи смъртта и дарявайки ни дивен, свободен и съвършено безстрастен живот, чрез нашето възсъздаване в кръщението на Божественото раждане. Но как би ни се открило това велико и преславно благо, толкова съобразно с Божествените закони, ако Бог не ни се бе явил в плът, не беше се подложил на природните закони и не бе благоволил да поживее с нас по начин, известен само Нему? А как всичко това можеше да се изпълни, ако преди това не бе послужила на тайнството Чистата и Неприкосновена Дева, която вмести Невместимия по начин, надвишаващ природния закон? И можеше ли да стори това някоя друга дева освен тази, единствената, която е избрана преди всички родове от Твореца на природата? Тази Дева е Богородица Мария, Богопрославената, от чиято утроба излезе с плът Пребожественият и която Той Сам направи чуден храм за Себе Си. Тя зачена безсеменно и роди нетленно, защото нейният Син е Бог, макар и родил Се по плът, без смесване и болки. Наистина тази Майка избегна свойственото на майките и дивно хранеше с мляко

Сина, роден без мъж.

Девата, родила безсеменно Заченатия, пребъдваше Чиста Дева, съхранявайки неповредени знаците на девството. И тъй, наистина тя се нарича Богородица; девството й се почита и раждането й се облажава. Бог, съединявайки се с човеците и явявайки се в плът, я дарува с превелика слава. Женското естество изведнъж се освободи от първоначалното проклятие и както първо въведе греха, така първо начена и спасението.

Но нашето слово постигна своята главна цел и аз, тържествувайки сега и с веселие, участвайки в този свещен пир, ви предлагам обща радост. Изкупителят на човешкия род – както казах – пожела да устрои ново рождение и възсъздаване на човека: подобно както при първото сътворение, когато Той взе пръст от девствената и чиста земя и образува първия Адам, така и сега, устройвайки Своето въплъщение на земята, така да се каже вместо пръст избра от цялото творение тази чиста и пренепорочна Дева и възсъздавайки човечеството в избраната от човеците, Творецът на Адам стана нов Адам, за да спаси древния.

Коя е тази Дева и от какви родители е произлязла? Мария, славата на всички, се роди от племето Давидово и семето на Йоаким. Тя произхождаше от Ева, а бе чедо на Ана. Йоаким бе мъж кротък, благочестив, възпитан в Божия Закон. Като живееше целомъдрено и ходеше пред Бога, той остаря бездетен. На напредналата му възраст не прилягаше продължение на рода. Също и Ана беше боголюбива, целомъдрена, но безплодна. Живееше с мъжа си в съгласие, но бе бездетна. За нищо друго тя не се грижеше така, както за опазването на закона Господен, но все пак ежедневно се изпълваше с жал заради бездетството и претърпяваше това, което обикновено е дял на неплодните – скърбеше, съкрушаваше се, като не можеше да търпи бездетството. Така Йоаким и жена му тъгуваха, че нямаха приемник на своя род. Впрочем искрата на надеждата още не бе угаснала у тях напълно: и двамата отправяха молитви да им се дари дете за продължение на рода. И двамата, подражавайки на чутата молитва на пророчица Ана (1 Цар. 1:10), не напускаха храма, усърдно просейки Бога да им прекрати безплодието и да даде плод на бездетните. И не оставяха своите усилия, докато не получиха желаното.  Действително, желаното от тях се изпълни. Подателят на благата не презря дара на тяхната надежда. Незакъсняващата сила скоро дойде на помощ на просещите и умоляващи Бога и направи способни единия за произвеждане, а другата за възприемане на плода. По такъв начин, от безплодни и изсъхнали родители, като от оросени дървета, произрастна за нас преславен плод – Пренепорочната Дева.

Веригите на безплодието се разкъсаха – молитвата неочаквано се оказа плодоносна; бездетната роди Дете; бездетната стана щастлива майка. И тъй като тази, от чиято утроба произрастна Класа на нетлението, самата тя произлезе от безплодна майка, то родителите й още в най-ранната й възраст я заведоха в храма и я посветиха на Бога. Свещеникът, който тогава бе на чредата на служението, като видя ликовете на девиците, които я предшестваха и следваха, се възрадва и възвесели, виждайки изпълнени божествените обещания. Той я посвети на Бога като честен дар и благоприятна жертва и като велика съкровищница на спасението я скри в най-вътрешната част на храма. Тук Отроковицата ходеше в Господните заповеди и бе като в брачен чертог, където се хранеше с небесната храна до времето на обручението, което й бе предопределено преди всички векове от Този, Който по неизказаното Си милосърдие Се роди от нея и от Този, Който божествено Го роди преди всяко творение, време и пространство и от  единосъщния, съ-престолен и покланяем Негов Дух. Това е и Едното Божество, имащо една Природа и Царство, неразделно и неизменно и неразличаващо се в нищо, освен по личните свойства. Затова и аз ликувам и тържествувам и принасям празничен дар на Майката на Словото; защото Родилото се от нея ме научи да вярвам в Троицата: Безначалното Слово и Син устрои в нея Своето въплъщение; раждащият Отец благоволи това; Дух Свети освети утробата, която зачена непостижимо.

Сега е време да попитаме Давид: в какво му се закле Бог на всичко? Кажи, пророче и песнопевецо!

„Закле се, че от плода на моята утроба ще постави на престола ми. (Пс. 131:11) Ето в какво се кле и не престъпи клетвата Си, закле се и запечата словото с дело! „Веднъж се заклех в светостта Си: ще излъжа ли Давида? Неговото семе ще пребъде вечно, неговият престол ще бъде като слънце пред Мене, навеки ще бъде твърд като луната; и верен е свидетелят на небесата.” (Пс. 88:36-38). Такава клетва Бог изпълни, защото е невъзможно за Бога да излъже. Ето вижте: Христос се нарича по плът мой Син, а на моя Господ и Син се покланят всички народи, виждайки го да седи на девствен престол! Ето и Девата, от чиято утроба излезе Предвечният, който се въплъти в края на времената и обнови вековете, също така произлезе от моите чресла! Всичко това е така!”

Люде Божии, народе свят, събрание свещено! Да почетем отеческата памет; да възвеличим силата на тайнството. Всеки от нас, по мярката на дадената му благодат, да принесе достоен дар за настоящето тържество. Бащите – благоденствие на рода, майките – добри чеда, безплодните – безплодие в греха, старите – двойно целомъдрие, тоест на душата и тялото; брачните – похвално въздържание. Ако някой от вас е баща нека подражава на бащата на Девата; макар някой да е бездетен нека пожъне плодотворна молитва, която пониква от богоугодния живот. Майката, хранеща своите деца, нека да се радва заедно с Ана, възпитала чедото, дадено й по молитва в безплодието й. Безплодната, нераждащата, лишената от благословен плод нека да пристъпи с вяра към Богададения плод на Ана и да забрави за безплодието. Девицата, която живее непорочно, нека стане майка на словото, украсявайки с него благолепието на душата си. Брачната нека принесе духовна жертва от плодовете на молитвата си. Заедно богат и беден, юноши и деви, стари и млади, свещеници и левити, всички заедно да тържествуваме в чест на Отроковицата, Божия Майка и Пророчица; от нея излезе Пророкът, предвъзвестен от Мойсей – Христос Бог, Истината (Втор. 18:15). Амин.