събота, 14 май 2011 г.

Четвърта Неделя след Пасха - на разслабения

Вечерня
Стихири на Господи воззвах, глас 1:

Създал човека с ръката Си пречиста, Ти дойде, добросърдечни Христе, болните да изцелиш; със слово Ти въздигна разслабения в къпалнята при Овчи порти, изцели кръвоточивата, помилва страдащата дъщеря на хананейката и прошенията на стотника не пренебрегна. Затова зовем: „Всесилни Господи, слава Тебе!”.
Непогребаният мъртвец – разслабеният Те видя и викна: „Помилуй ме, Господи, защото одърът ми стана гроб за мен. За какво са ми житейските блага? Ненужна ми е и овчата къпалня, защото никого си нямам да ме спусне след раздвижването на водите. Но при Тебе, Извора на изцеленията, идвам, та да мога с всички да зова: „Всесилни Господи, слава Тебе!”.
Слава, глас 5: Отиде Иисус в Йерусалим, при Овчи порти на къпалнята, по еврейски наричана Витезда, която има пет притвора; в тях лежеше голямо множество болни; ангел Божи от време на време слизаше и раздвижваше водата и даваше здраве на пристъпващите с вяра. Видя Господ един, който боледуваше от дълго време и му каза: „Искаш ли да оздравееш?”. Болният му отговори: „Господи, нямам човек, който да ме спусне в къпалнята, кога се раздвижи водата; раздадох имота си по лекари, но не се сподобих да получа милост.” Но Лекарят на душите и телата му рече: „Вземи одъра си и ходи, проповядвайки Моята сила и велика милост по краищата на земята.”
На литията:
Слава, глас 5: При Овчата къпалня един човек лежеше в немощ и виждайки Те, викаше: „Човек си нямам, та кога се раздвижи водата, да ме пусне в нея; когато пък аз дойда, друг ме преваря и получава изцеление, а аз лежа в немощ.” И веднага като се смили, Спасителят му каза: „Заради теб станах Човек, заради теб се облякох в плът, а ти казваш: нямам си човек! Вземи одъра си и ходи!”. Всичко за Тебе е възможно, всичко Тебе слуша, всичко Ти се подчинява! Всички нас помени и помилуй, Светий, като Човеколюбец.
На стиховните:
Слава, глас 8: В Соломоновия притвор лежаха множество немощни и на преполовението на празника Христос намери лежащия от трийсет и осем години разслабен и с властен глас му рече: „Искаш ли да оздравееш?”. Болният отвърна: „Господи, човек си нямам, та кога се раздвижи водата, да ме пусне в нея.” Той пък му каза: „Вземи одъра си и ходи! Ето, ти оздравя, недей греши вече!”. По молитвите на Богородица, дарувай ни велика милост!

Няма коментари:

Публикуване на коментар