Неделя 7-ма след Пасха - на св. Отци от Първия вселенски събор

На Господи воззвах, глас 6:

Ти Се роди предвечно без майка преди утринната звезда от Отеческата утроба, макар Арий да Те считаше за твар, а не за Бог, дръзвайки безумно да причисли Теб – Твореца към творението и така приготви себе си за вечния огън. Но съборът в Никея Те проповядва като Божи Син, съ-престолен на Отца и на Духа.

 „Кой, Спасителю, хитона Ти разкъса?”, а Ти рече: „Арий, който разсече, разделяйки еднаквото по чест Начало на Светата Троица.” Той отрече, че Ти Си Един от Троицата, той научи и Несторий да не нарича Твоята Майка Богородица. Но съборът в Никея Те проповядва като Божи Син, съ-престолен на Отца и на Духа.

По стръмнината на греха падна Арий, като възненавидя Светлината, и разкъсан от божествената кука изсипаха се всичките му вътрешности и самата му душа, защото той стана нов Иуда по мисъл и нрав. Но съборът в Никея Те проповядва като Божи Син, съ-престолен на Отца и на Духа.

Безумният Арий раздели единовластието на Пресветата Троица на три несходни и разнородни същества. Затова богоносните отци събрали се усърдно и разпалвани от ревност като тесвитянина Илия, следвайки словата на Светия Дух, с духовен меч посичат хулителя, изобретил безславното учение.

Слава, глас 6: Нека днес да възхвалим тайнствените тръби на Духа – богоносните отци, които посред Църквата запяха песен, подобаваща на богословието, проповядвайки една Троица, неизменна по същност и божественото естество; те са низложители на Арий и поборници на православните, и винаги се молят Господу за помилването на нашите души.

На литията:

Слава, глас 3: Вие станахте строги пазители на апостолските предания, свети отци, защото определяйки православно единосъщието на Светата Троица, вие съборно отхвърлихте хулата на Арий; с него изобличихте и духобореца Македоний, осъдихте Несторий, Евтихий и Диоскор, Савелий и Севир-Акефал. А за нас, които се избавихме от техните заблуди, изпросете да съхраним непорочен живота си във вярата.

На стиховните:

Слава, глас 4: Днес ние православните с благочестива вяра празнуваме паметта на богоносните отци, които се събраха от цялата вселена в славния град Никея. Защото те отхвърлиха с благочестив ум коварното безбожно учение на Арий и го изгониха съборно от вселенската Църква; те научиха всички в символа на вярата ясно да изповядват Сина Божи за единосъщен и съ-вечен, съществуващ преди вековете, точно и благочестиво излагайки това. Затова и ние като следваме техните божествени учения с твърда вяра служим на Отца заедно със Сина и всесветия Дух в едно Божество, Троица единосъщна.

Тропар, глас 8:

Препрославен Си, Христе Боже наш, защото Ти утвърди като светила на земята нашите отци и чрез тях настави всички нас на истинската вяра; Многомилостиви, слава Тебе!

Канони: възкресен на глас 6 от Октоиха, на Възнесение – първи, от преп. Йоан Дамаскин, и

на светите отци, глас 6, с ирмоси като на възкресния канон.

Песен 1

Припев: Свети отци, молете Бога за нас.

Възхвалявам всесветия събор на светите отци и към Тебе зова: „О, Христе, нека всесветите му определения и аз да съхраня!”. (2)

Като мълнии събрани днес, богоносните отци ясно изповядаха, Христе, че Ти Си Син Единороден, съ-безначален и единосъщен на Отца.

Слава: Славни са отците, които в брачни одежди обличат Твоята Невеста Църквата, Владико, излагайки точно определението на вярата и така със злато я украсиха като боголепна утвар.

И ныне: Украсена с божествената слава, почитаната Царица предстои пред своя Син и Бог, духом молейки за нашето спасение.

Песен 3

Припев: Свети отци, молете Бога за нас.

Нечестиво приписвайки на божественото раждане изменчивост, страдание и разделение безумният нечестивец Арий се отсича с острия меч на отците. (2)

Както в древност божественият Авраам води война, така чрез Твоята сила всички всечестни богословесни отци с мощ погубиха беснеещите Твои врагове, Благий. (2)

Слава: Твоите свещенослужители, събрани на Първия събор благочестиво Те проповядваха, Спасителю, като Творец на всичко, роден и единосъщен на безначалния Отец.

И ныне: Не е по силите на човешкото слово и език достойно да Те възхвалят, о Дево, защото от Теб, Пречиста, безсеменно благоволи да Се въплъти Подателят на живота Христос.

Седален, глас 4: Като пресветли светилници на Христовата истина по земята вие се явихте на света, наистина най-блажени отци, изсушавайки ересите на пустословните хулители и погасявайки пламъците на техните злославни смущения; затова като светители Христови, молете се да се спасим.

Слава, глас 4: Никейският славен град днес от цялата земя към себе си призова триста и осемнайсет свещеноначалници против Арий, който произнесе хула и умали Един от Троицата, истинския Син и Слово Божие; и като победиха Арий, те утвърдиха вярата.

И ныне: Възлизайки със слава в небесата и сядайки отдясно на Отца, от Когото никога не Си Се разлъчвал, Христе Човеколюбче, Ти обеща да изпратиш Светия Дух на своите премъдри ученици и озарявайки и нашите мисли, дай ни просвещение, та непрестанно да Те възпяваме, Владико.

Песен 4

Припев: Свети отци, молете Бога за нас.

Отеческите гласове изхвърлиха от Църквата като изгнил член злославният Арий, който изврати православната вяра с безразсъден ум. (2)

За Теб, Владико, се подвиза отеческият лик и Твоите врагове напълно победи, прославяйки Те като единосъщен на Отца и Духа.

Слава: Ходатай стана Ти, Богочовече, между Бога и човеците, Христе, затова познавайки Те като един Син в две природи, богомъдрите отци така Те проповядваха.

И ныне: Умъртвих се от вкусването в райската градина, но Дървото на Живота, Което от Теб, Всечиста, Се яви ме възкреси и направи ме наследник на райската наслада.

Песен 5

Припев: Свети отци, молете Бога за нас.

Наистина прекрасни са нозете на ония, Христе, които бързат сега да Те проповядват като Мир, Който превъзхожда всеки ум - на ангели и на човеци, и Който съединява множествата на света с преизобилен мир. (2)

Теб, Христе, – Премъдростта, Силата и ипостасното Слово на Отца, проповядваха събраните божествени учители, запечатани със закона на всесветото свещенство. (2)

Слава: Напоявайки Църквата Христова с водните струи на чистите учения, сега вие, отци, се наслаждавате при водите на покоя, във вечна радост.

И ныне: Знаейки Те като единствена Богородителка пречиста и като Светилник светъл, който всички озари с Христа, Слънцето на Правдата, ние сега призоваваме Твоето застъпничество.

Песен 6

Припев: Свети отци, молете Бога за нас.

Не можа да се скрие от неизречения Промисъл сеячът на плевелите, едноименен на безумието, защото подражавайки на Иуда той, вселукавият, се пръсна като него. (2)

Божественото и почтено събрание на отците Те проповядва, Владико, като Единородно Озарение, възсияло от съществото на Отца и като раждащ Се преди вековете Син.

Слава: По Божи промисъл коремът, който стана извор на мътната и непригодна вода на нечестивите ереси, се пръсна от молитвения плуг на боговдъхновените йереи.

И ныне: Великият сред пророците Мойсей Те предизобрази като Ковчег, Трапеза, Светилник и Съсъд с манна, указвайки образно въплъщението на Всевишния от Тебе, Майко и Дево.

Кондак на отците, глас 8: Проповедта на апостолите и догматите на отците запечатаха единната вяра на Църквата, Която носейки изтъканата от небесното богословие одежда на истина-та, правилно преподава и слави великата тайна на благочестието.

Икос: Нека чуем възвишената проповед на Божията Църква, която вика: „Който е жаден, нека дойде при мен и да пие от чашата на премъдростта, която аз държа; питието в нея смесих със словото на истината и от нея се излива не водата на противоречията, а питието на изповеданието. От нея пие днешният Израил и съзерцава Бога, Който възгласява: „Вижте, вижте, че това Съм Аз, и Аз не Се изменям; Аз Съм Бог – Първият и Последният, и освен Мене няма друг. Затова тия, които се причастяват от тук ще се наситят и ще възхвалят великата тайна на благочестието!”.

Синаксар:

Стихове: Избрано събрание на лъчевидните светилници, просвети моите мисли.

Арий нарече Сина чужд на същността на Отца, и самият той стана чужд на Божията слава.

В този ден, седмата неделя след Пасха, празнуваме паметта на 318-те богоносни отци от Първия вселенски събор в Никея по следната причина. 

Понеже, възприемайки нашата плът, Господ Иисус Христос по неизказан начин изпълнил целия Си промисъл за нас и пак Се върнал на Престола на Отца, то светите мъже, желаейки да покажат, че Божият Син наистина е станал съвършен Човек, и като такъв, а едновременно и като Бог, Се е възнесъл и е седнал отдясно на величието на Отца във висините, се събрали на този първи вселенски събор и изповядали, че Той е единосъщен и равночестен на Бога Отца. Те установили тази неделя след славното Възнесение, разширявайки празника с паметта за Събора на толкова много отци, които проповядвали че в плът на истински Човек на небето Се е възнесъл истинският Бог.

Този събор се състоял при император Константин Велики, в двадесетата година от неговото управление. След прекратяване на гоненията, той управлявал първо в Рим, а след това през 5838-ма година от сътворението на света създал всеславния Константинопол, наречен на негово име.

Тогава започнали събитията, свързани с Арий. Той произхождал от Либия. Отишъл в Александрия, където бил ръкоположен за дякон от свещеномъченик Петър Александрийски и тогава уж започнал да се противопоставя на нечестивия Савелий (който твърдял, че в Божеството има едно Лице, Което се проявява веднъж като Отец, друг път като Син, а понякога като Свети Дух), но похулил Божия Син, обявявайки Го за твар, създадена от нищо и чужда на Божественото достойнство, която се нарича Премъдрост и Слово Божие само в преносен смисъл.

Докато Арий богохулствувал по подобен начин, великият Петър видял Христос на светия престол във вид на Младенец, облечен в разкъсана дреха. Той му казал, че Арий я е разкъсал и тогава епископът отлъчил последния от свещения чин.

Когато след Петър Александрийската катедра приел Ахил, той, въпреки обещанията си, възстановил Арий и освен това го посветил в свещенически сан и го поставил начело на Александрийската школа. След смъртта на Ахил, Александрийски патриарх станал Александър и разбирайки, че Арий още богохулства и то повече от всякога, той го низвергнал и отлъчил от Църквата чрез събор. Според Теодорит, Арий учел, че Христос има променлива природа и бил първият, който избълвал богохулството, че уж Господ е приел плът без душа и ум. В същото време Арий, пише Теодорит, след като съблазнил мнозина в своето нечестие, се сближил с епископите Евсевий Никомидийски, Павлин Тирски, Евсевий Кесарийски и други и се противопоставил на Александър. Той пък, като известил писмено по цялата вселена за Ариевото богохулство и неговото низвержение, подтикнал мнозина към отхвърлянето му.

И тъй като Църквата била обхваната от смут и мнозина, които искали да станат християни били възпирани поради тези спорове, Константин Велики устроил така, че да събере от цял свят отците в Никея и сам пристигнал там. И когато всички отци седнали, самият Константин, принуден от тях, също седнал на събора, но не на царския престол, а на място с по-ниско достойнство. И били повдигнати обвинения срещу Арий, който заедно с всички негови съмишленици бил анатемосан, а Словото Божие било провъзгласено от светите отци за единосъщно, равночестно и единославно с Отца. Отците съставили и светия Символ на вярата до думите: „И в Светия Дух...” (а нататък го допълнил Втория събор). Освен това Първият събор определил кога и как трябва да празнуваме Пасхата Господя - не заедно с евреите, както бил обичаят преди това. Отците също определили и двадесет правила, свързани с църковното устройство. А накрая великият и равноапостолен Константин подписал Символа на вярата с червени букви.

От присъствалите свети отци, 232-ма били епископи и 86 свещеници, дякони и монаси - общо 318 мъже. Най-известните от тях били Римският архиепископ Силвестър и Константинополският Митрофан, който бил болен (тези двамата присъствали задочно, чрез свои представители), Александър Александрийски с Атанасий Велики, тогава архидякон, Евстатий Антиохийски, Макарий Йерусалимски, Осий, епископ на Кордоба, Пафнутий Изповедник, Николай Мироточиви, Спиридон Тримитундски, който кръстил там някакъв философ, побеждавайки го в спор, като посочил трите свойства на слънцето. И когато по време на събора двама от отците-архиереи се упокоили в Господа, Константин Велики, като положил постановлението на светия Събор в ковчезите им и внимателно ги заключил, открил, че по неизказаните Божии съдби и те са го одобрили и подписали.

В края на събора, когато вече Цариград бил напълно завършен, Константин Велики призовал всички тези свети мъже и те, като обиколили целия град, се молили усърдно да се утвърди и да царува над останалите градове и чрез царски указ го посветили на Майката на Бога Слово. И после всеки от светиите се върнал у дома си.

Но още преди кончината на Константин Велики, когато той управлявал съвместно със сина си Констанций, Арий дошъл при царя, заявявайки, че е оставил всички заблуди и иска да се съедини с Божията Църква. Но той написал своето богохулство на плочка и тайно я окачил на врата си, и сякаш подчинявайки се на Събора, биел с в гърди, удряйки плочката и казвал, че приема това изповедание. И царят, разбира се, наредил на Константинополския патриарх да приеме Арий в общение. Тогава патриарх след Митрофан бил Александър, който, знаейки злия нрав на този човек, се съмнявал и молел Бог да му открие дали е Негова воля да влезе в общение с Арий. Когато наближило време за съслужението, молитвата му станала особено гореща. Междувременно Арий, който се отправил към църквата, недалеч от тържището усетил болки в стомаха и влязъл в градската тоалетна и там се пръснал, изсипвайки всичката си вътрешност, по подобие на Юда за еднаквото предателство на Бога Слово. И така, този, който откъсна Божия Син от същността на Отца, самият той бил разкъсан и намерен мъртъв. Така Божията Църква се спасила от неговата пагубна заблуда.

По молитвите на светите 318 отци от Първия събор, Христе Боже наш, помилуй ни. Амин.

Песен 7

Припев: Свети отци, молете Бога за нас.

Вие победихте безумството на едноименния му Арий, който странно безумстваше и говореше неправда за Бога, защото отказа да пее на Божия Син: „Благословен Си, Боже на нашите отци!”. (2)

О, чудни отци, подражавайки на сина на гърма, вие с вашите огневидни уста научихте всички да викат към съ-безначалното и съ-престолно Слово на Отца: „Благословен Си, Боже на нашите отци!”. (2)

Слава: Долетяхте сякаш на крилена помощ на Словото, богоблажени, защото Светият Дух ви събра от краищата на вселената да призовете: „Благословен Си, Боже на нашите отци!”.

И ныне: Пещта не изгори тримата отроци, предизобразявайки Твоето детерождение, защото без да Те изгаря божественият Огън Се всели в Тебе и всички просвети, за да зоват: „Благословена си Ти, Която роди Бога по плът!”.

Песен 8

Припев: Свети отци, молете Бога за нас.

Просветени с лъчите на Твоето божество, блажените Ти пастири Те изповядаха като Създател на цялото творение и Господ, Когото превъзнасяме във всички векове. (2)

Приснопаметният лик на пастирите се събра сега да богословства богомъдро за нетварната Троица и научи всички да зоват: „Тебе превъзнасяме във всички векове!”. (2)

Припев: Благославяме Отца и Сина и Светия Дух, Господа.

Свещеноначалниците и достойните за прослава пастири просвещават Църквата Христова, всеки според призванието си и изпълвайки я с веселие я превъзнасят във всички векове.

И ныне: Всички пророци в различни образи тайнствено съзерцаваха Теб, родилата Словото, защото приемайки от Тебе плът, Той двойствен от Тебе произлезе; Него превъзнасяме във всички векове.

Песен 9

Припев: Свети отци, молете Бога за нас.

Съ-безначалното и съ-престолно Слово на Отца, съществуващо преди вековете, ви намери като Свои сподвижници и ви събра, въоръжавайки ви с могъщата сила на Духа; него вие, преосвещени, сега заедно с небесните войнства непрестанно славите. (2)

Вие прекратихте разпростирането на страшната Ариева ерес, като лекари на душите и телата, излагайки благочестиво за всички Символа на вярата; като се държим за него и сега, ние непрестанно славим вашата памет, свещенослужители. (2)

Слава: Бидейки пречиста Светлина, Христе, избави от мъглата на страстите моята душа, по молитвите на Твоите служители, които сега Те проповядват като безначален и несътворен, но като Създател на всичко и Бог, съ-безначален на Отца.

И ныне: На мъртвите сега е дарувано възкресение чрез Твоето непостижимо и неизразимо детерождение, Богородице Владичице, защото облечен в плът от Тебе възсия Животът и разпръсна мрака на смъртта.

Ексапостиларий:

Празнувайки днес паметта на божествените отци, с техните прошения Те молим, Всещедри: „От всякаква вреда на ересите избави народа Си, Господи, и всички сподоби да славят Отца, Словото и всесветия Дух!”.

Хвалитни стихири на 8 - 4 възкресни, глас 6 от Октоиха и 4 на отците, глас 6:

Събрали цялото духовното познание и водени от божествения Дух честните отци изписаха с боговдъхновени слова небесния и свещен Символ на вярата. В него те по най-ясен начин учат за Словото, Което е съ-безначално и наистина единосъщно на Родилия Го Отец, като така явно следват апостолските учения, богославни, пребогати и наистина богомъдри.

Приемайки цялото духовното сияние на Светия Дух, блажените отци боговдъхновено изрекоха чрез кратки слова и много разум свръхестественото откровение, и като Христови проповедници и защитници на евангелските учения и благочестивите предания приеха явно свише откровението за тях и просветени изложиха преподадената от Бога вяра.

Събирайки цялото пастирско изкуство и надигайки се сега с праведен гняв, божествените пастири, които са най-истинни раби Христови и най-свещени служители на божествената проповед, справедливо прогониха лютите и пагубни вълци, изхвърляйки ги от църковната пълнота чрез прашката на Духа, като паднали до смърт и като неизлечимо болни.

Слава, глас 8: Ликът на светите отци, от краищата на вселената събрани, научиха ни, че на Отца и Сина и Духа Свети една е същността и естеството и ясно предадоха на Църквата тайната на богословието. Възхваляйки ги, нека с вяра ги прославим, казвайки: „О, божествен полк, богословесни воини на опълчението Господне, звезди многосветли на духовната твърд, непобедими стълбове на тайнствения Сион, благоухаещи с миро райски цветя, всезлатна уста на Словото, Никейска похвала, украшение за вселената! Усърдно се молете за нашите души!”.