25 декември / 7 януари Рождество по плът на нашия Господ и Спасител Иисус Христос

Всенощно бдение

Велико повечерие

Стихири на литията, глас 1, от преп. Йоан Дамаскин:

Нека днес се възвеселят небето и земята според пророчеството; ангели и човеци духовно нека тържествуват, защото Бог, раждайки се от Девата Се яви в плът на тия, които седяха в тъмнина и сянка; пещерата и яслите Го приеха, пастирите проповядват чудото; мъдреци от изток във Витлеем дарове принасят; а ние да Му принесем макар и с недостойни уста хвала по ангелски: „Слава във висините Богу и на земята мир, защото дойде Очакваният от народите, дойде да ни спаси от робството на врага!”.

Небето и земята днес се събраха при родилия Се Христос; днес Бог дойде на земята, а човекът се въздигна в небесата. Заради човека, днес в плът е видим Този, Който е невидим по природа. Затова и ние, славословейки, нека Му възкликнем: „Слава във висините Богу, и на земята - мир, който ни дари Твоето пришествие, Спасителю наш, слава Тебе!”

Днес чувам във Витлеем безплътните да пеят: „Слава във висините Богу, Който благоволи на земята да настане мир!” Сега Девата е по-широка от небесата, защото Светлина възсия за помрачените и възвиси смирените, които като ангелите пеят: слава във висините Богу!

Като видя създадения по Свой образ и подобие човек, погинал поради престъплението, Иисус слезе, прекланяйки небесата и Се всели без изменение в девствената утроба, за да обнови в нея изтлелия Адам, който вика: „Слава на Твоето явяване, Избавителю мой и Боже!”.

Слава, глас 5: Мъдреците - персийските царе, познали ясно родилия Се на земята Цар Небесен, водени от светлата звезда, достигнаха във Витлеем, носейки избрани дарове: злато, и тамян, и смирна; и падайки пред Него, поклониха Му се, защото видяха в пещерата Вечния, лежащ като Младенец.

И ныне, глас 6, от патр. Герман: Днес ликуват всички ангели на небесата и радват се човеците, тържествува цялото творение, заради родилия Се във Витлеем Спасител и Господ; защото прекрати се цялата идолска заблуда и Христос царува во веки!

Стиховни стихири, самогласни, от патр. Герман, глас 2:

Велико и преславно чудо стана днес: Девата ражда и утробата Й не изпитва тление; Словото Се въплъщава и не Се разлъчва от Отца. Ангелите с пастирите славят и ние заедно с тях зовем: „Слава във висините Богу и на земята - мир!”.

Стих: От утроба преди денница родих Те, кле се Господ и няма да се разкае.

Глас 3. Днес Девата ражда Твореца на всичко, Едем Му принася пещерата, а на пребиваващите в тъмнина звездата показва Слънцето - Христа. Мъдреците се поклониха с дарове, просвещавани от вярата и пастирите видяха чудото, докато ангелите възпяваха и казваха: „Слава във висините Богу!”.

Стих: Рече Господ Господу моему: „Седни от дясната Ми страна, докле положа враговете Ти в подножието на нозете Ти.“

Когато Господ Иисус Се роди във Витлеем Иудейски, от изток дойдоха мъдреци и се поклониха на въ-човечилия Се Бог; и като отвориха усърдно своите съкровищници, те Му принесоха драгоценни дарове: чисто злато – като на Цар на вековете; и тамян – като на Бог на всичко; а като на тридневен Мъртвец – смирна за Безсмъртния. Всички народи, елате да се поклоним на Родилия Се за спасението на нашите души.

Слава, глас 4, от преп. Йоан Дамаскин: Весели се, Йерусалиме, тържествувайте всички, които обичате Сион! Днес древните вериги на Адамовото осъждане се разкъсаха и ни се отвори раят; змията беше победена, защото сега видя като Майка на Създателя тази, която някога прелъсти. О, каква дълбина на богатство, премъдрост и знание у Бога! Тази, която донесе смърт на всяка плът и бе оръдие на греха, стана начало на спасението на целия свят чрез Богородица; защото от Нея се ражда Младенец – Всесъвършеният Бог и с раждането Си запечатва девството Й, развързвайки греховните веригите чрез пелените Си и чрез Своето младенчество изцелява Евините скръбни родилни мъки. Затова нека да ликува цялото творение и да играе, защото Христос дойде, за да го обнови и да спаси душите ни.

И ныне: В пещера Се Ти посели, Христе Боже, и ясли Те приеха, а пастирите с мъдреците Ти се поклониха. Тогава се изпълни проповядваното от пророците и ангелските сили се удивяваха, зовейки така: „Слава на Твоето слизане, Единствен Човеколюбче!”.

Тропар, глас 4: Твоето Рождество, Христе Боже наш, озари света със светлината на познанието, защото чрез него тези, които служеха на звездите, от звездата се учеха да се покланят на Теб, Слънцето на правдата, и да познават Теб – Светилото свише. Господи, слава Тебе!

На Утренята, на Бог Господ: тропар на празника – 3.

Първи седален, глас 1: В яслите на безсловесните заради нас Си Се положил, дълготърпеливи Спасителю, ставайки Младенец по Своя воля; пастирите Те възпяха заедно с ангелите, зовейки: „Слава и хвала на Този, Който Се роди на земята и обожи природата на земнородните – Христос, нашия Бог!”. Слава, и ныне, същият.

Втори седален, глас 3: Ти носи в утробата си въплътен Предвечния и Непостижимия, Съ-вечния на невидимия Отец, Богородице, Един от неслитната Троица по Божество. Просия Твоята благодат в света, Всевъзпявана; затова непрестанно викаме: „Радвай се, чиста Дево и Майко!”. Слава, и ныне, същият.

Седален след полиелея, глас 4: Елате, верни, да видим къде Се роди Христос; да последваме, прочее, накъде отива звездата с влъхвите – източните царе. Там ангели пеят непрестанно и пастирите свирят подобаваща песен: „Слава във висините на Този, Който Се роди в пещерата от Девата Богородица във Витлеем Иудейски!”. Слава, и ныне, същият

Прокимен, глас 4: От утроба преди денница родих Те, кле се Господ и няма да се разкае. Стих: Рече Господ Господу моему: „Седни от дясната Ми страна, докле положа враговете Ти в подножието на нозете Ти.“

Стихира след 50 псалом, глас 6: Слава във висините Богу и на земята - мир! Днес Витлеем приема Този, Който седи вечно с Отца; днес ангелите славословят като Бог родения Младенец: „Слава във висините Богу, на земята – мир, между човеците - благоволение!”.

Канони – от св. Козма Маюмски и от св. Иоан Дамаскин, на глас 1.

Катавасии двойни - ирмосите на двата канона.

Песен 1

Ирмос: Христос се ражда – славете Го! Христос слиза от небесата – посрещнете Го! Христос е на земята – възвисете се! Пей на Господа, цяла земьо, и с веселие Го възпейте, люде, защото Се прослави!

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Създадения по образ Божи човек се подложи на тление заради престъплението и цял погина, лишавайки се от по-добрия божествен живот, но премъдрият Създател го обнови отново, защото Се прослави.

Като видя погиващ човека, когото създаде с ръцете Си, Творецът слиза, прекланяйки небесата и приема цялото му същество, въплъщавайки се истинно от божествената и чиста Дева, защото Се прослави.

Премъдростта, Словото и Силата, Синът и Сиянието на Отца по естество - Христос Бог, тайно от силите, както небесните, тъй и земните, Се въ-човечи и отново ни обнови, защото Се прослави.

Ирмос: Владиката извърши чудо и спаси народа, когато някога пресуши морските вълни, а раждайки Се по Своя воля от Девата, Той проправя за нас проходим път към небето; Него – равен по естество на Отца и Човек като нас, ние славим.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Осветената утроба яви Словото, ясно изобразено от неизгарящата къпина – Бога, съединен с човешки образ, развързващ окаяната Евина утроба от древното горко проклятие; Него ние земните славим!

Звездата ясно показа на мъдреците повито в бедна пещера съществуващото преди слънцето Слово, Което дойде да опрости греховете поради милосърдието Си към нас; те с радост видяха в Него и Човека и Господа.

Песен 3

Ирмос: Нека викнем към Сина, роден нетленно преди вековете от Отца, Който в последните дни Се въплъти безсеменно от Девата - Христа Бога: „Ти въздигна нашата сила, Свят Си Ти, Господи!”.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Създаденият от земна пръст Адам, който чрез Божественото вдъхване стана причастен на нетленния живот, но чрез излъгването на жената падна в тлението, виждайки сега Христа, роден от Жена, зове: „Свят Си Ти, Който заради мене стана като мен, Господи!”.

Приемайки образа на изваяния от земна пръст човек и обличайки Се в немощната плът Ти й сподели божественото естество; ставайки смъртен, Ти остана Бог и въздигна нашия рог; Свят Си Ти, Господи!

Весели се, Витлееме, царствен граде на князете Иудини, защото Пастирът Израилев, Който е носен на раменете херувимски - Христос, явно от тебе произлезе и въздигайки нашия рог, Се възцари над всички.

Ирмос: Приеми песните на Твоите раби, Благодетелю, като смириш превъзнесената гордост на врага и ни възнеси над греха, Всевиждащ Благий Боже, а нас, които Те възпяваме, утвърди върху непоколебимите основи на вярата.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Пастирският хор се удиви, удостоявайки се по необичаен начин да съзре това, което превишава ума: всеблажения Плод на пречистата Невеста и безплътните войнства, които възпяваха безсеменно въплътилия Се Цар Христос.

Този, Който царува в небесната висота, по Своето милосърдие стана като нас от непознаващата брак Отроковица; бидейки невеществен преди, в последните дни Словото Се облече в плът, за да привлече към Себе Си падналия първосъздаден човек.

Ипакои, глас 8: На Теб - лежащия в ясли Младенец небето принесе първи плодове от езичниците, призовавайки мъдреците чрез звездата и ги изуми не със скиптри и престоли, а с крайна нищета. Защото кое е по-бедно от пещерата? И кое е по-смирено от пелените? Но в тях просия богатството на Твоето Божество; Господи, слава Тебе!

Песен 4

Ирмос: Жезъл от корена Йесеев и Цвят от него Си, о Всехвални Христе; Ти разцъфтя от Девата и дойде от планината, засенчена с гора, въплъщавайки Се от непозналата мъж, но Си остана Бог Невеществен. Слава на Твоята сила, Господи!

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

О, Христе, Когото в древност Йаков пророкува като Очакване на народите, Ти възсия от Иудиното коляно и дойде да отнемеш могъществото на Дамаск и плячката на Самария, превръщайки заблудата в боголепна вяра. Слава на Твоята сила, Господи!

Възсиявайки като Звезда от Йаков, о Владико, Ти изпълни с радост звездобройците, мъдрите тълкуватели на словата на древния прорицател Валаам, доведени при Тебе като начатък от езическите народи и открито ги прие, когато Ти принесоха приятни дарове.

Ти слезе в Девическата утроба като дъжд върху руно, Христе, и като капки, падащи на земята; Етиопия и Тарсис, Аравийските острови, владетелите на Сава и Мидия паднаха пред Теб, Спасителю; слава на Твоята сила, Господи!

Ирмос: В древност пророк Авакум предвъзвести, възпявайки обновлението на човешкия род, като се удостои да види неизказано образа на Христовото Рождество, защото Словото като Младенец произлезе от планината – Девата, за обнова на човеците.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Ти дойде като равен на смъртните, Всевишни, доброволно приемайки плът от Девата, за да очистиш отровата на змийната глава, истински Боже, и да изведеш всички от мрачните врати към живоносната Светлина.

Народи, потопени в тление преди, а сега изцяло избавени от поразата на врага, вдигнете се и запляскайте с ръце похвални песни, почитайки едничкия Христа, като Благодетел, дошъл при нас по милостта Си.

От корена Йесеев израснала Девице, Ти надмина пределите на човешката природа, като роди предвечното Слово на Отца, както То Само благоволи да мине през Твоята запечатана утроба с необичайно самоумаление.

Песен 5

Ирмос: Като Бог на мира и Отец на милосърдието, Ти ни прати Ангела на Великия Съвет, даряващ мир. Затова приведени към светлината на богопознанието, посрещайки зората след нощта, славословим Те, Човеколюбче.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Ти бе вписан сред робите на кесаря, подчинявайки се на неговото повеление, а нас – робите освободи от врага и греха; обеднявайки изцяло, подобно нам, Христе, Ти обоготвори нашата пръст чрез единението и общението Си с нея.

Ето, Девата зачена, както бе казано в древност, и роди въ-човечилия Се Бог и пребъдва Дева; примирени чрез Нея с Бога ние, грешните, както подобава с вяра Я възпяваме като истинска Богородица.

Ирмос: Ела при нас, помрачените, които след нощта на делата на заблудата сега Ти пеем бодро песен като на Благодетел, о Христе, и ни проправи удобен път, та тръгвайки по него да придобием слава.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Чрез идването Си в плът Владиката навеки прекрати яростната ни вражда с Него, за да съкруши силата на душепагубния звяр и съедини света с невеществените същества, правейки Своя Отец достъпен за творението.

Помраченият преди народ видя Светлината на Сиянието от висините, а Синът привежда езичниците при Бога в наследие, подавайки неизказана благодат там, където грехът процъфтяваше в изобилие.

Песен 6

Ирмос: От утробата си морският звяр изхвърли като младенец Йона цял, какъвто го погълна, а Словото, вселявайки Се в Девата и възприемайки плът, мина през Нея, опазвайки Я нетленна, защото бидейки Сам неподвластен на изтление, Той и Родилата Го съхрани невредима.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Дойде в плът Христос, нашият Бог, Когото Отец от утробата Си ражда преди утринната звезда; Този, Който управлява пречистите небесни Сили, лежи сега в скотски ясли и Се повива с пелени, но така разкъсва заплетените греховни мрежи.

Младо Отроче Се роди от естеството на Адам и на верните се даде Син, но Той е и Отец и Владетел на бъдещия век, и Се нарича Ангел на Великия Съвет; това е крепкият Бог, Който в Своя власт държи цялото творение.

Ирмос: Попадайки в дълбините морски Йона Те молеше да дойдеш и бурята да укротиш; а аз поразен от стрелата на мъчителя, Теб възпявам, о Христе: „Погубителю на злините, скоро дойди при мен, ленивия!”.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Бог - Слово, Който изначално е от Бога, виждайки нашето естество безсилно да се опази каквото бе отначало, сега го укрепява, понизявайки Се Сам в ново общение с него и отново го явява свободно от страстите.

От чреслата на Авраам за нас дойде, за да въздигне като синове жалко падналите в мрака на съгрешенията; Той обитава в светлина, но сега благоволи да легне в ясли заради човешкото спасение.

Кондак, глас 3, самоподобен: Девата днес ражда Свръхестествения и земята принася пещера на Непристъпния; ангелите с пастирите славословят, а мъдреците със звездата пътешестват, защото заради нас Се роди като Отроче младо предвечният Бог!

Икос: Витлеем отвори Едем, елате да го видим – в тайната намерихме наслада. Елате да получим райските наслади в пещерата; там Се яви Корен ненапоен, даряващ опрощение; там се намери Кладенец неизкопан, от Когото в древност Давид пожела да пие. Там Девата роди Младенеца и веднага утоли жаждата на Адам и на Давид. Затова нека да побързаме и да отидем там, където Се роди като младо Отроче предвечният Бог.

Песен 7

Ирмос: Отроците, възпитани в благочестие, пренебрегвайки нечестивото повеление, не се уплашиха от застрашителния огън, но пееха, стоейки посред пламъка: „Боже на отците ни, благословен Си!”.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Пастирите на полето се удостоиха с поразително светоносно явление, защото славата Господня ги озари и ангел извика: „Запейте, защото Се роди Христос, благословеният Бог на отците!”.

Внезапно, заедно със словото на ангела, небесните войнства запяха: „Слава във висините Богу, на земята мир, между човеците благоволение: възсия Христос; благословеният Бог на отците!”.

„Какви са тия слова?” – рекоха пастирите – „Да идем и да видим божествения Христос!”. Стигайки във Витлеем, те Му се поклониха заедно с Родилата Го, пеейки: „Боже на отците ни, благословен Си!”.

Ирмос: Уловени от любовта към Царя на всичко, отроците презряха безбожните заплахи на страшно разгневения тиранин и щом ужасният огън отстъпи от тях, те викнаха към Владиката: „Во веки благословен Си!”.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Седемкратно усилената с разпалване клокочеща пещ изгаря яростно слугите, но не вреди на юношите, които пламъкът венча по волята на Господа и за благочестието им изобилно ги дари с роса.

Христе – Помощниче, Ти посрами врага на човеците, имайки Своето неизказано Въплъщение като покривало и приемайки сега нашия образ, донесе ни богатството на обожението, за пожелаването на което някога паднахме от висотата в бездните на мрака.

С всемогъществото Си Ти низвергна непристойно буйстващия грях, който разврати света с неудържима гордост; а тези, които той преди увлече, днес Ти спасяваш от неговите мрежи, въплъщавайки Се доброволно, Благодетелю.

Песен 8

Ирмос: Оросяващата пещ показа образа на свръхестественото чудо,защото не изгаря юношите, които прие, така както и огънят на Божеството не изгори утробата на Девата, в която влезе. Затова да запеем песен: „Цялото творение да благославя Господа и да Го превъзнася във всички векове!”.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Дъщерята Вавилонска някога взе от Сион пленените Давидови чеда, но сега сама изпраща своите деца – мъдреците с дарове, за да молят приелата в себе си Бога Давидова Дъщеря. Затова нека да запеем песен: „Цялото творение да благославя Господа и да Го превъзнася във всички векове!”.

Инструментите не засвириха плачевни песни, защото чедата на Сион не пееха в чуждата земя, но възсиявайки от Витлеем Христос разрушава всяко Вавилонско заблуждение и музикален звън; затова нека да запеем песен: „Цялото творение да благославя Господа и да Го превъзнася във всички векове!”.

Вавилон завладя царството и плененото богатство на Сион, а чрез пътеводната звезда Христос привлича към Сион Вавилонските съкровища - царете-звездобройци. Затова нека да запеем песен: „Цялото творение да благославя Господа и да Го превъзнася във всички векове!”.

Ирмос: Старозаветните юноши, стоящи неопалимо сред огъня изобразяват запечатаната утроба на Отроковицата, която ражда свръхестествено; една и съща благодат извърши двете чудеса чрез едната чудодейна сила и кара човеците да ги възпяват.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Избягвайки безчинството да се обожи чрез заблуда, цялото творение с трепет, подобно на юношите в пещта, непрестанно възпява самоумалилото Се Слово, боейки се да не Му при-несе хвала недостойна, бидейки изменчиво, макар и поддържано с мъдрост.

Идваш Ти, о Възкресение на народите, за да върнеш заблуденото човешко естество от хълмовете на пустинята към пасището, изпъстрено с цветя, явявайки се като Човек и Бог по Своя промисъл, та да разрушиш насилствената сила на човекоубиеца.

Песен 9

Не пеем Честнейшую, а припевите на празника:

Величай, душо моя, по-почитаната и по-славната от небесните войнства Дева, Пречистата Богородица.

Ирмос: Тайнство странно и преславно виждам – пещерата е небе, а Девата – херувимски престол; яслите са вместилище, където легна невместимият Христос Бог, Когото в песни величаем.

Величай, душо моя, Бога, Който Се роди по плът от Девата.

Величай, душо моя, Царя, родил Се в пещерата.

Виждайки особеното движение на непознатата нова звезда, явила се неотдавна и светеща по-ярко от небесните светила, мъдреците разбраха, че във Витлеем на земята Се е родил Царят Христос, за нашето спасение.

Величай, душо моя, Бога, Комуто се поклониха мъдреците.

Величай, душо моя, Този, Когото звездата възвести на мъдреците.

„Къде е новороденият царствен Отрок, Чиято звезда се яви? – питаха мъдреците – Къде е, понеже дойдохме да Му се поклоним?”. Тогава безумният богоборец Ирод се смути и в яростта си реши да убие Христа.

Величай, душо моя, Чистата Дева и единствена Богородица, родила Царя Христа.

Мъдреците и пастирите дойдоха да се поклонят на Христа, родил Се в град Витлеем.

Ирод разпита за точното време на явяването на звездата, под чието водителство във Витлеем мъдреците се поклониха на Христа с дарове; насочени към отечеството си от нея, те оставиха подигран жестокия детеубиец.

Припев и ирмос на втория канон:

Днес Девата ражда Владиката в пещерата.

Днес Владиката Се ражда като Младенец от Майката - Дева.

Ирмос: За нас е по-лесно в страх да възлюбим мълчанието, защото то е безопасно, но наистина е трудно с любов да изтъчем хармонични песнопения, о Дево; но Ти, Майко, дай ни сили да изпълним нашето желание.

Днес пастирите виждат Спасителя, повит в пелени и лежащ в ясли.

Днес неосезаемият Владика се повива във вехти пелени, като Младенец.

Днес всяка твар се весели и радва, защото Христос Се роди от Девата Отроковица.

Видели смътните образи и миналите сенки на Словото, явило Се ново от заключените двери, о чиста Майко, ние почитаме истинската Светлина и достойно благославяме Твоята утроба.

Небесните сили възвестяват на света родилия Се Спасител, като Господ и Владика.

Величай, душо моя, властта на Триипостаното неразделно Божество.

Величай, душо моя, Тази, която ни избави от проклятието.

Получили желаното и удостоили се с пришествието Божие, сега христолюбивите люде се утешават с вечното битие, защото то е животворно; подай ни благодат, Пречиста Дево, да се поклоним на сияйната слава!

Светилен: Посети ни свише нашият Спасител, Светило от изток, и ние, пребиваващите в тъмнина и сянка придобихме истината, защото от Девата Се роди Господ. (3)

Хвалитни самогласни стихири на 4, от Андрей Йерусалимски, глас 4:

Веселете се, праведници, радвайте се, небеса! Заиграйте, планини, защото Христос Се роди! Девата седи като Херувимски престол, носейки в лоното си Въплътения Бог – Слово. Пастирите славят Родилия Се, мъдреците принасят дарове на Владиката. Ангелите възхваляват, пеейки: „Непостижими Господи, слава Тебе!”.

Богородице Дево, родила Спасителя, Ти премахна древното Евино проклятие, защото стана Майка по благоволението на Отца, носейки в лоното си Въплътения Бог – Слово. Тази тайна не търпи изследване и само с вяра ние всички я прославяме, зовейки заедно с Теб: „Непостижими Господи, слава Тебе!”.

Елате да възпеем Майката на Спасителя, Която и след раждането Му остана Дева: „Радвай се, одушевен Граде на Царя и Бога Христа, Който в него Се посели и извърши спасение!” Възпяваме Те заедно с Гавриил и Те славим с пастирите, зовейки: „Богородице, моли Въплътилия Се от Тебе за нашето спасение!”.

Отец благоволи и Словото стана плът, и Девата роди въ-човечилия Се Бог; звездата възвестява, мъдреците се покланят, пастирите се удивяват и творението се радва.

Слава, глас 6, от патр. Герман: Когато дойде времето за Твоето пришествие на земята, стана първото преброяване по вселената; тогава Ти пожела да запишеш и имената на вярващите в Твоето раждане. Затова и такова повеление излезе от кесаря, защото вечното и безначално Твое Царство чрез Рождеството Ти се обнови. Затова и ние Ти принасяме като на Бог и Спасител на нашите души нещо повече от веществения данък – богатството на православното богословие.

И ныне, глас 2, от преп. Йоан Дамаскин: Днес Христос Се ражда във Витлеем от Девата, днес Безначалният приема начало и Словото Се въплъщава. Силите небесни се радват и земята с човеците се весели. Мъдреците дарове принасят, пастирите се удивяват на Родилия Се, а ние непрестанно зовем: „Слава във висините Богу и на земята - мир, между човеците - благоволение!”.