Много села са опожарени, а населението – подложено на грабежи, изнасилвания
и кланета. Тези събития остават по-слабо документирани, но са част от
по-широката картина на страданията на българското население в края на войната.
Старозагорското клане е извършено от 19 до 21 юли 1877 г. от турската
редовна армия на евреина Соломон Леви Явиш (Сюлейман паша), с участието на
албански башибозук, черкези, командвани от Дай Ахмед и чирпански цигани.
Турците избиват по-голямата част от цивилното население на Раднево, Стара
Загора, Нова Загора и селищата в региона, като официалната цифра за тези над 20
000 зверски изклани българи е силно занижена.
Соломон Леви Явиш е цариградско дьонме /ислямизиран евреин/, европейски
възпитаник, бивш професор по литература от Парижката сорбона, който остава
печално известен на българското общество с артистичния си псевдоним Сюлейман
паша. Той подлага един процъфтяващ град на ритуален холокост. Стара Загора догаря
като кандило цели 5 месеца. Едва есенните дъждове угасят жарта.
Мъчениците от Българово (+1878)
Клането в село Българово е едно от най-малко познатите, но дълбоко трагични
събития в края на Руско-турската освободителна война. То се случва в началото на
1878 г., когато отстъпващите османски войски, заедно с башибозук и черкези,
извършват масови насилия над българското население в района на Айтос и
Бургаско. То остава в историята като „второто Баташко клане“ заради мащаба на
насилието и символиката на съпротивата срещу насилственото потурчване.
През януари–февруари 1878 г., когато руските войски настъпват към Бургас,
отстъпващите османски части, заедно с башибозук и черкези, извършват серия от
нападения над християнските села в региона. Българово, разположено недалеч от
Бургас, става сцена на особено кърваво клане.
Нещастието в Българово се случва в началото на февруари 1878 г. Татарите и
черкезите в района се опитвали да се спасят от руските войски, които настъпвали
към бургаското пристанище. Оттам планирали да стигнат до Цариград.
След епичните боеве на Шипка през декември 1877г., турските войски, в
стремежа си да се спасят, се оттеглят към морето. По пътя си те разрушават
повечето от селищата, през които преминават, а мирното християнското население
бива зверски избивано. Особено жестоко бягащите орди се отнесли към населението
в бургаския регион, а именно в Карнобат, Айтос и Българово.
Отстъпвайки, ордите палят и рушат по пътя си селищата и са безмилостно
жестоки към населението. На 27 януари черкези и башибозуци нахлуват в Карнобат
и се заемат с това, което най-добре умеели – да грабят, изнасилват и убиват.
Част от българите, укрепили се в къщата на братя Нейчеви, се опитват всячески
да окажат отпор на нашествениците, но са слабо въоръжени и малко на брой, и
това предрешава изхода от това начинание. Предварително те са обречени на
провал и гибел.
Карнобат е освободен на 5 февруари. Заслугата за това е на частите на 18–ти
драгунски полк. Руски офицер пише за видяното при влизането в града: „В
Карнобат има до хиляда домове, от които в центъра на града изгорели 100“.
Последиците в Карнобатския регион са ужасяващи. Жертвите са 289 човека,
разрушени или изгорени са 756 къщи, 50 здания и черкви. Засегнати от турските
насилия е българското население и от селата Подвис, Лозарево, Климаш, Костен,
Сигмен, Грозден, Скала. Освен църквата в Карнобат, са изгорени и храмовете в
селата Костен и Лозарево. При обиколката на село Санджиклар (до с. Грозден)
драгуни откриват зверски избити от черкезите обезоръжени българи: „Петнадесет
трупа се търкаляха из село и 8 трупа в различни дворове“. Пак там откриват
обгорени трупове, на един от които черкезите явно са палили огън върху гърдите.
Карнобат е освободен без кръвопролития или да се оказва някаква съпротива,
но в околните села се настаняват големи отряди от башибозуци, които се
съпротивляват свирепо на настъпването на руските войски.
Башибозушките отряди не пропускат да насочат атаките си и срещу известното
със своите заможни жители село Урум Еникьой (сега Българово). В селото мирно
живеели и се разбирали българи и гърци. Те заедно обработвали плодородната земя
край селото и продавали земеделския си добив на пазарите в цялата Османска
империя.
Уплашени до смърт от слуховете за извършваните издевателства над
християнското население в съседните села, около 400 жители на Уруменикьой,
българи и гърци, се затварят в църквата „Св. Атанасий”. Там се разиграва
неравната борба с насилниците. Цели две денонощия българовци са обсадени в
храма, а на третия ден гърците не издържат и се съгласяват да платят голям
откуп, за да освободят всички от храма. Това, обаче, се оказва капан. Когато
вратите се отварят и хората излизат, подлите черкези започват да колят наред.
Избити са всички без капка жал.
Според разказите на старите жители на града, хората се крили две денонощия в
църквата. През малките прозорчета накрая гърците дали големия откуп, жълтици в
торбички, за да успеят да освободят всички. Всъщност, храмът се затварял
отвътре така, че да не може да бъде превзет отвън. Автентичното затваряне се
пази и до днес. Точно това е причината, никой от черкезите, които дебнели
отвън, да не може да влезе в храма. Вероятно подмамени от обещанието, че всички
ще си тръгнат живи и здрави от храма, когато бъде платен откупа, хората
отворили вратите, а поробителите точно това чакали.
Между труповете като по чудо остава живо само едно момче, което по-късно
разказва за разигралата се трагедия. Зловещите подробности за кървавия акт се
предават от уста на уста между поколенията в Българово. Тази зла участ,
сполетяла предците им, останала в историята под наименованието „второто Баташко
клане”. Подобни зверства са извършени и в други села около Айтос, където цели
селища са опожарени, а населението – подложено на грабежи, изнасилвания и
убийства. За съжаление, тези събития остават по-слабо документирани в сравнение с Батак или Стара Загора, но паметта за тях се пази в местните общности и
църковни хроники.
На 4 февруари „летящият отряд” на полковник Александър Лермонтов настъпва и
градчето, в близост до Бургас, е освободено. Войниците на полковник Лермонтов
се натъкват на ужасяващата картина в храма на Българово. Те вадят оттам телата
на около 400 мъже, жени и деца. Войниците остават потресени от зверствата на
черкезите. Наредено е да бъде отслужена заупокойна молитва от военни свещеници
и загиналите са погребани в общ гроб.
След месец се слага краят на войната с подписването на Санстефанският мирен
договор. Той носи освобождението на българската държава, но хората от Българово
не успяват да го дочакат.
Злополучната църква „Св. Атанасий” е издигната в средата на 1854 г. от
гръцкото население на селото, но има предание, че църквата в Българово е с над
300 годишна история. В писмените паметници информация за нея се появява преди
170 години, в документите на Сливенската митрополия. Преди да се спомене за нея
официално, се знае, че гръцкото население в Урум Еникьой, днешно Българово, е
използвало храма. Тя била украсена с
уникални дърворезби и икони от тревненски майстори. Голяма част от тях днес се
помещават в Църковно-историческия музей и криптата на храм-паметника „Св.
Александър Невски” в София.
По време на социализма църквата „Св. Атанасий” запустява и дори е
осквернена. Местни жители режат дърворезби от иконостаса, за да си правят рамки
за огледала. Не остават назад и иманярите, които копаят пред олтара, за да
търсят несъществуващо съкровище на загиналите в църквата от башибозушките
зверства.
През 1997 г. при започване на строителни работи около храма, строителите се
натъкват на зловеща находка. Навсякъде в двора на църквата се разкриват костите
на избитите християни преди Освобождението. Бившият кмет на Българово разказва,
че там имало пасище за животните. Навсякъде било порутено. Единственото, което се
съхранило бил един покрив и част от иконите, прибрани в един сандък в
кметството.
Когато строителните машини разкопават мястото, за да се прокара канал, край
чешмичката и край дървото започват да се появяват кости, черепи. Кметът
разказва, че са ги събирали кост по кост. Има кости, които са директно срязани,
а това означава, че тези хора са били буквално съсичани. Много потресаващ е един
череп, върху който е оказано насилие с метално острие. В други два черепа са
намерени метални пирони. Не е ясно какво се е случвало, защо тези пирони са
забивани в главите им.
За да се почете паметта на невинните жертви, по-късно е издигната костница
в двора на храма, в която са съхранени костите на трагично загиналите християни
от Българово, не пожелали да сменят вярата си и да се потурчат, а останали докрай
верни на Христа.
Молитвите им да имаме!
