Постен Триод. В понеделник на четвъртата седмица от Великия пост

 На утренята, след първата катизма - седални умилителни от Октоиха, според гласа.

Седален след втората катизма, от преп. Йосиф, глас 8, под. Воскресл еси:

Да се поклоним, о, верни, на всечестното Дърво, на което Творецът на всичко Се възнесе. То лежи пред нас, освещавайки пристъпващите с душа и тяло, очиствайки сквернотата на греха на онези, които вярно постят и винаги възпяват Христа, единствения Благодетел.

Слава: същият. И ныне, Богородичен: Словото на Отца слезе на земята и ангелът на светлината викаше към Богородица: радвай се, Благословена, Която единствена запази чертога и прие зачатието на предвечния Бог и Господ, за да спаси като Бог човешкия род от заблудата.

Седален след третата катизма, глас 3, под. Красоте девства:

Като преполовихме вече въздържанието и предварително се поклонихме, Христе, на животворящия Твой Кръст, падайки ничком Ти зовем: „Велик Си, Човеколюбче, и велики са Твоите дела, защото яви Своя всепочитаем Кръст, на който, покланяйки се със страх възкликваме: слава на Твоето неизмеримо добросърдечие.“

Слава: същият. И ныне, Богородичен: Като необработена лоза, о, Дево, Ти произрастна прекрасния Грозд, Който за нас източва спасителното вино, веселящо душите и телата на всички; затова, облажавайки Те като причина на добрините, винаги заедно с ангела Ти викаме: радвай се, Благодатна.

Трипеснец, глас 8:

Песен 1

Ирмос: Някога Моисеевият чудотворен жезъл с кръстообразен удар раздели морето и потопи колесниците на фараона, спасявайки беглеца Израил, който пеш премина и възпя с песен Бога.

Поклонението на светлоносния Кръст на всички се яви, излъчващо слънчевата зора на спасението и озаряващо всички, обхванати от мрака на страстите; нека се стечем очистени да го целунем.

Очистени от поста чрез благодатта, с чист ум към единствения Чист елате да извикаме с благодарствен глас: Слове, Ти даде Твоята кръв за всички нас, Ти и освещаваш ни чрез Кръста.

Препънат от змийските помисли, винаги лежа в падение ужасно, но Ти, Който изпрáви падението на първосъздадения чрез Твоята страст и Кръста, Спасе, изправú и мен и ме наставú към изпълнение на Твоите желания.

Богородичен: Стоейки пред Твоя Кръст, Господи, Невкусилата брак гледаше Твоите рани, Владико, и наранена казваше: горко Ми, Чедо, избавена от болките при раждането Ти, сега болезнено съм наранена.

Друг трипеснец, дело на преп. Теодор Студит, глас 3:

Ирмос: Да възпеем Господа…

Тази свята и светлоносна седмица предлага на света всечестния Кръст; елате да се поклоним, просветили душите си със страх и любов, славейки с песни приковалия Се на него Христос.

На Твоя Кръст всички се покланяме, Христе, като предварително честваме Твоето Възкресение; възпяваме Твоите гвоздеи, почитаме и копието Твое с уста и очи, с душа и тяло, и се очистваме чрез тях.

Слава, Троичен: Троице, възпявана в едно Същество - Отче, Сине с Дух Светий, безначално, вечносъществуващо и несътворено Божество, Изворе на светлината и живота, всички човеци се покланяме на Тебе, Който всичко Си привел в битие.

И ныне, Богородичен: Възпяваме Те, Чиста Дево Богородице, херувимска Колеснице, от Която се роди Бог; защото Ти единствена стана извор на нетление, източващ живот за всички, от който, черпейки, изцеление приемаме.

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Като преполовяваме четиридесетте стадия на поста, елате с любов да вървим заедно с Христа към божествените Му страдания, та, като се съ-разпънем с Него, да станем участници и в Неговото Възкресение.

Ирмос: Да възпеем Господа, Който извърши дивни чудеса в Червено море, защото с водите му покри противниците, а Израиля спаси; на Него единствено да пеем, защото Се прослави.

Песен 8

Ирмос: Халдейският мъчител седмократно разпали силата на пещта за богопочитателите, но когато ги видя спасени от висшата сила, той викна към Твореца и Избавителя: „Отроци, благославяйте, свещеници, възпявайте, люде, превъзнасяйте Го във всички векове!”.

Помилвай мен, придобилия уязвени душа и мисъл заради страстите отровни, Господи, и Се смили над мен чрез Твоя Кръст; защити ме и с капките, изтекли от Твоите ребра, за да мога усърдно да пея: свещеници, благославяйте, люде, превъзнасяйте във всички векове.

Теб, всепочитаем Кръсте, Мойсей някога предизобрази на планината, въздигайки ръце и побеждавайки Амалик; покланяйки се днес на Теб, ние побеждаваме противните полкове на бесовете и с вяра пеем: свещеници, благославяйте, люде, превъзнасяйте във всички векове.

Прегърбен от страстите, спъвам се от враговете и бивам влачен от навика лукав; пощади ме, Добросърдечни, защити ме чрез Твоя Кръст, за да пея със сърце непоколебимо: отроци, благославяйте; свещеници, възпявайте; люде, превъзнасяйте във всички векове.

Богородичен: Стенейки болезнено, възклицавайки по майчински, не понасяйки вътрешната скръб, Ти гледаше към Кръста на Родилия Се от Твоята утроба и зовеше: какво е това видение, как страдаш Ти, Който по природа Си безстрастен, желаейки да освободиш от тлението целия човешки род?

Друг трипеснец:

Ирмос: Небеса на небесата…

Като виждаме в църквата поставен Кръста на Христа, о, братя, нека да пристъпим с вяра и да му се поклоним с трепет, викайки към него: светлоносни Кръсте, от тебе разцъфтя за човеците живот.

Небето ни яви Теб, животворен Кръсте, като победоносно и непобедимо оръжие в битките, от което падат враговете, рог на църквите и спасение за верните.

Припев: Благославяме Отца, Сина и Светия Дух – Господа.

Троичен: Прославям Светия Отец, почитам и Светия Син и възпявам Светия Дух, простата и единосъщна Троица, Бог във всяко от Лицата, Светлини и Светлина, произхождаща като от едничко слънце.

И ныне, Богородичен: Радвай се, Двер непроходима; радвай се, неизгаряща Къпино; радвай се, златна Стомно; радвай се, неразломима Планина; радвай се, Богородице, неразрушимо упование и стена за онези, които на Тебе се надяват.

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Преполовили поста, нека духом се одързостим като юноши за оставащото време и тичайки благодатно с Бога, братя, радостно да видим Пасхата и Христа - възкръснал.

Припев: Хвалим, благославяме, покланяме се на Господа, пеейки и превъзнасяйки Го във всички векове.

Ирмос: Небеса на небесата, земьо, планини, хълмове и бездни и цял човешки роде, с песни всички благославяйте като ваш Създател и Избавител непрестанно славения от ангелите във висините Бог, и Го превъзнасяйте във всички векове.

Песен 9

Ирмос: Разтрепери се всяка твар, чувайки за неизреченото Божие снизхождение – как Всевишният доброволно Се понизи даже до плът и стана човек от девствената утроба; затова ние верните Те величаем като пречиста Богородица.

Когато някога благославяше внуците си, Йаков ясно предизобрази честния Кръст, чрез който Милостивият ни благослови, дарявайки благодат, подаваща освещение на покланящите се нему и прославящи Тебе, Избавителя на всички.

Очистили чрез водата на поста и душата и ума нека с любов целунем животворящото и божествено Дърво, защото пред всички то лежи открито, изливащо опрощение божествено, небесна светлина, живот и истинска радост.

Зная Те като страшен Съдия, Който идваш в славата на Божеството, желаейки тогава да откриеш всичко скрито, Господи; затова Ти викам, Благий: съгреших, прости, не изобличавай многото ми и тежки грехове.

Богородичен: Агницата гледаше някога Агнеца, прикован на Кръста, и като видя как помръква слънчевият блясък, плачейки, говореше: Слънце на славата, Иисусе, Ти залезе, умъртвяван; но възсияй със светлината на възкресението за онези, които Те обичат.

Друг трипеснец:

Ирмос: На Синайската планина…

На мястото, където някога стояха нозете на Владиката и Бога, нека всички днес се поклоним на всепочитаемия Кръст, както вика богогласният Давид, защото Този, Който държи всичко в дланта Си, на него Се възнесе.

Вие, които живеете на земята, пристъпете, очистени чрез поста, и виждайки днес поставения пред вас всепочитаем Кръст, поклонете се със страх и вяра, радвайте се и се веселете, черпейки освещение за своите души.

Слава, Троичен: Пребожествената Троица по същност е Единица неразделна, единна по природа, но по Лица Се различава, без да Се разделя; и бидейки Една Се разтроява - Отец, Син и живият Дух, Който пази всичко.

И ныне, Богородичен: Кой е чувал девица дете да ражда и жена да става майка без мъж? Мария, в Тебе стана това чудо, но кажи ми как? „Не изследвай дълбините на Моето раждане; напълно истинно е то, но да се постигне, за човешкия ум е невъзможно.“

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Да принесем благодарствена хвала на Бога, всички люде, защото виждаме как сега целуваме всесветия Кръст; разберете това и се покорете, бесове, разберете, варварски народи, и се покорете, защото с нас е Бог.

Ирмос: На Синайската планина Мойсей Те видя в къпината да приемаш огъня на Божеството без да изгаряш; Даниил Те видя като планина неразломима, а Исая Те нарече Жезъл, израснал от корена Давидов.

Стиховни стихири - самогласна, глас 6:

Христе, Ти показа смирението като превъзходен път на възвисяването, понизявайки Сам Себе Си и приемайки образ на раб; Ти не прие високомерната молитва на фарисея, но издигна във висините като непорочна жертва съкрушеното стенание на митаря; затова и аз Ти викам: очисти ме, Боже, очисти ме, Спасе мой, и ме спаси.

Стих: Изпълнихме се от утринта с Твоята милост, Господи, и се зарадвахме и се развеселихме - през всички наши дни да се изпълним с радост заради дните, в които Ти ни смиряваше, заради годините, в които видяхме злини. И погледни с милост на Твоите раби и на делата Си, и научи синовете им!

Повтаря се: Христе, Ти показа смирението…

Стих: И нека бъде светлината на Господа нашия Бог върху нас, и делата на ръцете ни изправи у нас, да - делата на ръцете ни изправи.

Мъченичен: Господи, цялото творение празнува паметта на Твоите светии, небесата радват се с ангелите, а земята с човеците се весели; по техните молитви помилвай ни.

Слава, и ныне, Богородичен, на същия глас: Приела си архангелското слово и си се явила като херувимски престол, и в обятията си носила, Богородице, Надеждата на нашите души.

***

На първия час извършваме поклонение на честния Кръст, както в неделята, според указания там начин, като вместо Стопы моя… пеем Кресту Твоему покланяемся, Владыко…; а на часовете след Отче наш –

Кондак на Кръста, глас 7:

Пламенният меч вече не пази Едемските врати, но те се отвориха от преславния възел на Кръстното Дърво; жилото на смъртта и победата на ада бяха прогонени, понеже Ти, Спасителю мой, дойде и викна към тия, които бяха в ада: „Влезте отново в рая!”.

По същия начин и в сряда и петък, като в петък Кръста се прибира в светия олтар.

В понеделник на шестия час

Тропар на пророчеството, глас 7:

Господи, не изобличавай с Твоя гняв людете, които съгрешиха, нито ни наказвай с яростта Си, бидейки благ, защото Теб прославя цялата земя и на Теб се молим: пощади ни, Светий. Слава, и ныне: същият.

Прокимен, глас 6: В Бога е моето спасение и моята слава. Стих: Не на Бога ли ще се покорява душата ми? 

Из пророчеството на Исая чтение:

Тъй казва Господ Саваот: както намислих, тъй и ще бъде; както реших, тъй и ще стане, за да съкруша Асура в Моята земя и да го стъпча в Моите планини; и ще падне от тях яремът му, и бремето му ще се снеме от рамената им. Такова е решението, определено за цялата земя, и ето ръката, простряна върху всички народи, защото Господ Саваот е решил, - и кой може да отмени това? Ръката Му е простряна, - и кой ще я отвърне? В годината, когато умря цар Ахаз, биде такова пророческо слово: недей се радва, земьо Филистимска, че е съкрушен жезълът, който те поразяваше; защото от змийния корен ще излезе аспида, и плодът й ще бъде хвъркат змей. Тогава най-бедните ще бъдат нахранени, и немотиите ще си почиват в безопасност; а твоя корен с глад ще уморя, и той ще убие твоя остатък. Ридайте, порти! с глас викай, граде! Ще се раздробиш ти, цяла земьо Филистимска; защото от север иде дим, и няма изморен в техните пълчища. А какво ще обадят вестителите народни? - Това, че Господ е утвърдил Сион, и в него ще намерят убежище сиромасите от народа Му.

Прокимен, глас 4: Тъй ще Те благославям в моя живот, в Твое име ще въздигам ръцете си. Стих: Боже, Боже мой, към Тебе бързам в ранни зори, за Тебе зажадня душата ми.

В понеделник на вечернята

На Господи воззвах, 6 стихири – 3 от Триода, глас 8, под. Что вас наречем:

Преминавайки днес средата на дните на въздържанието чрез силата на Кръста, нека славословим Спасителя и Бога, Който на него се възнесе посред земята, и да викнем: дай ни видим Твоите страдания, Владико, и светото Твое Възкресение, дарявайки ни очистване и велика милост.

Да смирим телесните страсти чрез въздържанието от храни и отвръщане от сластите, и вярно да целунем кръстното Дърво, защото то явно е поставено за достойно поклонение и освещава всички с божествената благодат, и към Господа да викнем: благодарим Ти, Добросърдечни, Който чрез него спасяваш нашите души.

Друга стихира на същия глас, под. Богородицу:

Сега, покланяйки се на Кръста, всички да възкликнем: радвай се, Дърво на живота; радвай се, свети скиптър Христов; радвай се, небесна слава на човеците; радвай се, похвало на верните; радвай се, крепост на вярата; радвай се, непобедимо оръжие; радвай се, прогонване на враговете; радвай се, светло сияние, спасително за света; радвай се, велика слава на мъчениците; радвай се, сила на праведните; радвай се, светлост на ангелите; радвай се, всепочитан Кръсте.

И три от Минея. Слава, и ныне, Богородичен по гласа на стихирите от Минея.

Свете тихий…

Прокимен, глас 6: Чуй, Боже, гласа ми, кога Ти се моля. Стих: От страх пред враговете избави душата ми.

Из книга Битие чтение:

Рече Господ Бог в сърцето Си: няма вече да проклинам земята заради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му; и няма вече да поразявам всичко, що живее, както направих; занапред, докле трае земята, сеитба и жетва, студ и пек, лято и зима, ден и нощ няма да престанат. И благослови Бог Ноя и синовете му и им рече: плодете се и се множете, и пълнете земята и я владейте; да се боят и да треперят от вас всички зверове земни и всичкият земен добитък и всички небесни птици, всичко, що се движи по земята, и всички морски риби: във ваши ръце са те предадени; всичко, що се движи и живее, ще ви бъде за храна; като злак тревист давам ви всичко; само плът с душата й, сиреч с кръвта й, не яжте; Аз ще изискам и вашата кръв, в която е вашият живот, ще я изискам от всеки звяр, ще изискам също душата на човека от ръката на човека, от ръката на брата му; който пролее човешка кръв, и неговата кръв ще се пролее от човешка ръка; защото човек е създаден по образ Божий; а вие се плодете и множете; ширете се по земята и се умножавайте на нея.

Прокимен, глас 6: Чуй ни, Боже Спасителю наш, надеждо на всички земни краища. Стих: На Тебе подобава песен в Сион, Боже.

Из Притчи Соломонови чтение:

Праведността води към живот, а който се стреми към зло, стреми се към смъртта  си. Коварните по сърце са гнусота пред Господа, а непорочните в своя път са Нему благоугодни. Може да се обзаложиш, че порочният няма да остане ненаказан, а семето на праведните ще се спаси. Каквото е златна брънка на носа у свиня, също е жена хубава, но безразсъдна. Праведните желаят само добро, нечестивите ги очаква гняв. Един раздава щедро, и още му се прибавя; а друг извън мярка е пестелив, и пак си е беден. Добротворната душа ще бъде наситена, и който напоява другите, и той сам ще бъде напоен. Който задържа у себе си храна, него народът проклина; а който я продава - върху главата му благословение. Който се стреми към добро, той дири благоволение; а който дири зло, то го и намира. Който се надява на богатството си, ще падне; а праведниците като лист ще се зеленеят. Който разсипва къщата си, ще наследи вятъра, а глупавият ще бъде роб на мъдрия по сърце. Плодът на праведника е дърво на живот, и мъдрият души привлича. Ако на праведника се въздава на земята, толкова повече на нечестивеца и на грешника. Който обича поука, той обича знание; а който мрази изобличение, глупав е. Добрият намира благоволение от Господа, а коварния човек Той ще осъди. Човек не ще се укрепи с беззакония; а коренът на праведните е неподвижен. Добродетелна жена е венец за мъжа си, а позорната е като гнилеж в костите му. Помислите на праведните са правда, а кроежите на нечестивците - коварство. Речите на нечестивците са засада за проливане кръв, а устата на праведните ги спасяват.

Стиховни стихири, самогласна, глас 8:

Красноречивият фарисей стана презрян, като се похвали, а смиреномъдрият митарят, като се помоли в мълчание, беше оправдан; затова, като узнаеш разликата между двамата, душо моя, приеми смиреномъдрието и го възлюби, защото Христос обеща на смирените да дава благодат, понеже е Човеколюбец.

Стих: Към Тебе, Живеещия на небесата, вдигнах очите си. Ето, както очите на раб са в ръцете на неговите господари, както очите на рабиня са в ръцете на нейната господарка, тъй и нашите очи са устремени към Господа нашия Бог, докато излее щедростта си върху нас.

Повтаря се: Красноречивият фарисей…

Стих: Помилуй нас, Господи, помилуй нас, понеже се изпълнихме с премного унижение - душата ни се преизпълни. Нека укорът да падне върху живеещите в изобилие и унижението - върху гордите!

Мъченичен: Мъченици Господни, молете нашия Бог и изпросете за душите ни множество щедрости и очистване от многото ни прегрешения, молим се.

Слава, и ныне, Богородичен, същият глас: Под Твоя покров прибягвам аз, свята Дево Богородице; зная, че спасение чрез Тебе ще намеря, защото можеш да ми помогнеш, о, Пречиста.