вторник, 6 декември 2011 г.

Православното богословско образование - традиции и съвременност


В опит да се осмисли и обобщи светоотеческото разбиране за богословието то може да се определи като “ум Христов” (1 Кор. 2:16), предаван от Светия Дух на Църквата в лицето на нейните достойни представители и като способност на всеки неин член да се приобщи към този ум. Образно казано, православното богословие слиза “отгоре”, просвещавайки Църквата със светлината на Христовата истина.
Необходимо е да се кажат и няколко думи относно целта на образованието - проблем ключов и от най-голямо значение. Целта на образованието е да посочи на човека пътя, средствата и условията за очистването и възстановяването на Божия образ, за  уподобяването на Христа, показал съвършения човешки образ в условията на този паднал свят. Това важи за образованието като цяло, но в най-голяма степен се отнася до богословското образование. Тази цел пряко произтича от православното разбиране на богословието. В съответствие със светоотеческото учение, православното църковно съзнание разбира богословието като наука на опитното богопознание. Централната мисъл в това схващане за богословието е изразена в следните слова на св. Иоан Лествичник: “Съвършенството на чистотата е начало на богословието”. А приснопаметният архиепископ Серафим (Соболев) утвърждава: “Богословието е правопропорционално на целомъдрието”. Тази мисъл, произлизаща от Христовите думи: "Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога" (Мат. 5:8), е определяла и би следвало да определя и днес съдържанието, характера и основната насока на цялото православно богословие и неразривно свързаното с него богословско образование.                                                   
Ако внимателно се вгледаме в църковната история ще открием, че християнството от самото си зараждане проявява своя същностен образователен характер. Можем да наречем апостолската община, начело с Господ Иисус Христос, първа новозаветна школа, в която учениците усвояват Божественото Откровение от устата на Самия въплътен Логос. Именно в усвояването на този опит се състои преди всичко ученичеството на Христовите апостоли. Св. ап. Иоан Богослов посочва основния смисъл на земното служение на Бог Слово в съобщаването на този опит на учениците, а чрез тях и на цялата Църква: „И от Неговата пълнота всички приехме благодат въз благодат, защото законът бе даден чрез Моисея, а благодатта и истината произлезе чрез Иисуса Христа. Бога никой никога не е видял, Единородният Син, Който е в недрата на Отца, Той Го обясни” (Иоан 1:16-18). По време на Своето земно служение Христос научи апостолите и целия народ на изкуството да бъдат “синове на светлината”. Това е истинската цел на Спасителя.                  
Иисус Христос обучава апостолите, та след това и те да могат да предадат Неговото учение на всички хора. След възкресението Си Той им възложи учителското дело: “Идете, научете всички народи... като ги учите да спазват всичко що Съм ви заповядал” (Мат. 28:19-20). За осъществяването на това дело е необходимо съдействието на Светия Дух, Който, по обещанието на Спасителя, ще ги научи на всичко (Иоан 14:26). След като на Петдесетница над учениците слиза Светия Дух (Деян. 2:1-4), те стават в пълен смисъл на думата апостоли и встъпват в пътя на учителството.                                                 Приемството в учението, преминаващо от поколение в поколение, е неотменима черта на всяка духовна школа. Иисус Христос като учител е приемник на старозаветните пророци и на св. Иоан Кръстител; приемници на Христа стават апостолите и първите поколения християнски “дидаскали” - учители. Задачата им е преди всичко да научат на вярата оглашените и новопокръстените; заедно с пастирите те се занимават с евангелизацията и катехизацията на членовете на младите християнски общности. Благовестието за въплътилия Се Бог дълго време остава “безумие” за елинския свят (ср. 1 Кор. 1:23), чието съзнание изисква нов педагогически подход от страна на християнските учители. Опитът на св.отци и църковни писатели - апологети показва колко е трудно да се даде истината на Откровението, да се предаде опита на живота в Христа на античното общество. Тази задача е блестящо изпълнена от катехизаторските школи на древния свят.              
Образователният и просветителски модел на православното християнство особено ярко се проявява в манастирите, които стават истински богословски “университети” със съвършено уникален климат на цялостно възпитание на човека. В тях послушниците и монасите постепенно израстват до новия човек, утвърден в светостта, като изучават вселенския опит на светците, насищайки се с примера на техните подвизи, получавайки едновременно навика за правилен християнски живот от духоносен наставник. В манастирите се оформя наука, забележителна със своята неразривна връзка между теория и практика. Светоотеческите творения се изучават не заради теоретични богословски знания или за получаване на научни степени и почетни длъжности, но единствено заради стремежа да се намери верния път към из-образ-яването в себе си на истинската личност – по образа на Христос.                            
Цялата книжовност извира също от манастирите: преписват се и се превеждат книги, които възпитават и ума и сърцето на човека, а не развращаващи го под предлог за просвещение, както става по-късно. Такава литература, проверена с критерия на истинската мъдрост и святост е поставена в основите на православното богословско образование.                                                  
Историята на монашеството във всички векове и във всички страни - както в древност, така и в ново време, както на Изток, така и на Запад - познава множество примери на монаси, които, бидейки самите те високообразовани и просветени хора, стават просветители на много свои съвременници: това са монасите от Йерусалимската Лавра на св. Сава Освещени, и тези от Студийския манастир в Константинопол, и византийските исихасти от XI-XIV вв.                             
В тази духовно-образователна верига влизат и св. отци на Православието в България, които също възприемат манастирите като необходима среда за развитие и преподаване на богословската мисъл. Всички български книжовни школи, съществуващи през Средновековието изпълняват същинската цел на богословието да оформят у народа вкус и усет за духовен живот и святост.                      
Също така и Св. Гора Атон е не само място за спасение на много души, но и велик център на богословско образование в Средните векове, на богослужебна култура и мистическо богопознание. Според архимандрит Киприан Керн, Атон е истински научен, монашески орден, ако не се страхуваме да приложим този латински термин към православното монашество.                                  
В историята на руското монашество също има не малко монаси-просветители и манастири – центрове на духовно просвещение: Киево-Печерската Лавра и Свето-Троцката Сергиева Лавра, откъдето излизат забележителни монаси-мисионери, покорили с Христовото име цяла Русия.                                                         
И така, манастирите стават основен фактор във формирането на християнското общество, с неговата култура, ценности и стремежи. Монахът е запалена свещ, по която се ориентират и към която се стремят всички съсловия. Молитвениците, постниците, кротките и любвеобилни монаси заедно със свещенослужителите и благочестивите миряни осъществяват в себе си целта на образованието – светостта на човека, която се превръща в очевидна норма на човешкия живот и отговаря на най-важния въпрос - за неговия същински смисъл.                                                               
Тези основни принципи на православното богословско образование не загубват своето значение в нито един момент от църковната история. Винаги съществуват богословски центрове, които удържат началата на православната духовност и постоянно се вписват в общата картина на православното Предание. По правило такива центрове си остават манастирите. Дори след навлизането на западния образователен модел в православните общества на европейския Изток в нито един момент православният човек не загубва възможността да пие от извора на истинското, водещо към Христа познание.                                                                                      
Но не може да се пренебрегне факта, че възникването на богословските школи, каквито ги познаваме днес във вид на семинарии, академии и факултети се дължи именно на проникването на западното влияние в православното богословие и усвояването на западните образователни форми, което започва от Русия през 17 век. Основната задача на духовното образование – научаване на християнско разбиране за живота и борба със стария човек с цел изцеление от страстите - постепенно и все повече се подменя от друга задача: точно изпълнение на външни църковни предписания, устава, обредите и църковната естетика. Първични стават не духовните ценности, а “показните”, не чистотата на духа, а точността на “буквата”, не любовта и смирението по образа на Христа, умиващ краката на Своите ученици, а властта по образа на този свят, потъпкваща “тия малките”, не нищетата и въздържанието, а суетните богатство и слава. Самите средства се превръщат в самоцел и затова се извращават в същността си. Този постепенен и трудно забележим, бавен духовен процес се проявява в две крайни, но еднакво гибелни тенденции за православното богословие и образование - протестантски либерализъм и юдео-католически магизъм и законничество. Така, не светостта на човека, а обширността и разностранността на знанията стават главна задача на образованието. 
Промяната в целта на образованието води и  до промяна на неговия метод. Ако монашеското богословие и произтичащото от него православно възпитание и образование се осъществява чрез проповед, четене на Свещеното Писание, светоотеческата и житийната литература, чрез доброволното послушание на духовния наставник, т.е. образование, което върви по пътя на убеждението и възпитанието на човека за свободно приемане на християнската вяра и живот, то новото, академично, схоластично богословие и съответното му образование, поставяйки на първо място максимума теоретически знания и богословски професионализъм, се разделя с педагогиката на Христа и приема педагогиката на принуждението и формализма. Така възникват духовните школи с техните класове, оценки, наказания и награди, звания и степени, и все по-често - с педагози, които изобщо не познават духовния живот, и въпреки това подготвящи свещенството, епископата и ръководството на своята Църква. Проф. Осипов от МДА в една своя студия по въпросите на духовното образование посочва две становища на руските православни подвижници св. Игнатий Брянчанинов и Варсануфий Оптински относно духът, който цари в т.нар. школско богословие в Русия през ХІХ в. Със съжаление може да се каже, че съдържащия се в тях укор се отнася до голяма степен и за нас. Св. Игнатий (Брянчанинов) с болка констатира: “Сбъдва се словото Христово: в последните дни ще намери Синът Божи ли вяра на земята! Има наука, има академии, има кандидати, магистри, доктори по богословие... Случи се с тези богослови някакво нещастие и се оказва, че у тях даже вяра няма, а не само богословие. Срещал съм и такива: доктор по богословие, а се съмнява живял ли е Христос или е измислица. Каква светлина да очакваш от такава тъмнина!” Схиархимандрит Варсануфий Оптинский казва: “Вижте какво неверие, нихилизъм, мъртвост има в семинариите и духовните академии...За семинариста е странно, непонятно да влезе в църква сам, да застане настрани, да поплаче, да се умили, това му е чуждо... Буквата убива”. 
Не е необходимо в подробности да се говори за пораженията, които нанася на православното богословие и образование възприемането и налагането на чисто западни образователни принципи. По този въпрос отдавна вече са произнесоха най-видни представители на православната богословска наука като о. прот. Г. Флоровски, свщмчк Иларион Троицки, архиеп. Антоний Храповицки, Г. Манзаридис и много други.                                        
Основната задача днес се състои не просто в осъзнаването и констатирането на отдалечеността ни от светоотеческия модел на богословстване и образование, а в опита за преодоляване на това отдалечаване и стремежа за придобиване на истинно-православен духовен опит, като това важи и за преподаватели и за възпитаници. Главният проблем на съвременните духовни школи е острият недостатък на ръководители и педагози на необходимото ниво. Много трудно е да се намери в наше време човек, съвместяващ в себе си и достатъчно знание, и разбиране на светоотеческото наследство, и действително, а не просто привично благочестие, и здрава разсъдливост. Но съвсем очевидно е, че само школата, построена на образа на отношението между Иисус Христос и учениците Му може да принесе добри духовни плодове.                            
Съществува и една почти незабележима опасност, отнасяща се до метода на съвременното научно богословие. Когато днес то със справедлив гняв отхвърля схоластиката, като й противопоставя принципите на изследователската методика на съвременните науки, нерядко не се забелязва, че под флага на “връщането към патристиката”, всъщност се връща към схоластиката, само че на ново равнище – равнището на съвременната секуларна научност. При това новопоявилата се схоластика често обявява за “схоластично” в богословието точно това, което е светоотеческо. 
Богословието става една от човешките “науки”, подобно на теоретичната физика, историята или философията. Такова богословие вече не е “ум Христов”, а ум човешки, и идва не “отгоре”, а “отдолу”. Основа на неговия метод вече се оказва не съзерцанието, а субективно-човешкото аналитично изучаване на въпроса в духа на методиката на секуларните науки. Съвременният учен богослов вече не е светец и дори не е задължително да е подвижник; той е  интелектуалец, за когото обикновено казват: “Той е умен, образован човек”. Нещо повече, днешният богослов страни от истинските подвижници, считайки ги за “ретроградни”, а подвижниците гледат на богословите със съмнение. Става дума, разбира се не за всички богослови, а за определени тенденции, които пречат на дълбинното и благословено разработване на православното богословие.                                                                 
Точно тези тенденции на отдалечаване на академичното богословие от корените на православната духовност могат и трябва да бъдат преодолени чрез връщане на “манастирския модел” на образование. Естествено тук стои въпросът как на практика да стане това? Особено труден е отговорът на този въпрос в нашите, български условия, където монашеската богословска традиция е почти загубена. С болка трябва да признаем, че ние вече не сме в състояние да търсим в българските манастири духоносните, опитни старци и наставници. Жизнено необходимо става запознаването със съвременното състояние на православното монашество и изгражданото от него богословие в другите православни църкви. Православната духовност не се дели по национален признак (без естествено да потъпква националните особености); тя може да се съхрани само в чистите сърца на боготърсачите. Именно такива трябва да станат всички, които работят в сферата на православната богословска наука и образование. В противен случай ще се окаже, че развиваното от тях богословие по нищо не отговаря на критериите за православност и отстояване на Божествените истини.                                   
Ядро на православно богословие и образование са богослужебните книги: Евангелията, Псалтири, Часослови, Минеи, Триоди, Октоихи. В каноните, стихирите, тропарите, във всички богослужебни текстове намираме дълбочината на богословската мисъл. Във всяка една от преподаваните богословски дисциплини следва да се акцентира върху православното богослужение и по този начин ще се усети цялостния характер на богословието, а не неговата фрагментарност, която като че ли взима връх при настоящото разделение в богословската наука. Когато заедно се молим и служим на Бога, изповядвайки с уста и сърце божествените истини, съдържащи се в богослужебните текстове не започваме да ги анализираме от екзегетическа, догматическа, нравствена или практическа страна, а напротив – живеем и дишаме и съществуваме в общение с Христа и помежду си. Наистина само в богослужението може да се разбере смисъла на богословието и само в него е отразен в пълнота образователния характер на Православието.           
Днес църковните пастири вместо да решават, задълбочават проблемите, преди всичко в областта на катехизацията и образованието. Кръщава се без да се катехизира, затова самите богословски училища се превръщат в катехизаторски училища и по този начин губят ценно време за същински, дълбинни богословски занимания. Същевременно съществува остра нужда от богословски образовани и подготвени свещенослужители, учители по вероучение и въобще просветен църковен народ. Богословското осмисляне на ситуацията, в която се оказа Църквата и на пътя, който тя извървя през отминалия век тепърва предстои и от изводите, които ще бъдат направени зависи бъдещото състояние и успеха на православното образование. 

неделя, 20 ноември 2011 г.

8 / 21 ноември - Събор на св. Архангел Михаил и на всички безплътни сили и успение на светител Филарет Изповедник, митр. Ню Йоркски


 

   

Канони - на ангелите, глас 8 от преп. Йоан Дамаскин и на светителя, глас 5 

Песен 1
Ирмос: Да възпеем, люде, нашия чуден Бог, Който освободи Израиля от робството, с победна песен и да викнем: „Възпяваме Тебе, Едничкия Владика!”.
Припев: Свети Архангели и ангели, молете Бога за нас.
Нека всички верни да възпеем несътворената Троица, Която управлява невеществените чиноначалия на висшите ликове, и да викнем: „Свят, Свят, Свят Си, Боже Вседържителю!”
Творче на ангелите, Ти положи за начало на творението безплътното естество, за да окръжава Твоя пречист Престол и да Ти зове: „Свят, Свят, Свят Си, Боже Вседържителю!”
Радвай се, Гаврииле, тайновидецо на Божието въплъщение, и Михаиле, предводителю на невеществените чинове, които непрестанно пеят: Свят, Свят, Свят Си, Боже Вседържителю!
Богородичен:Някога пра-майката ни Ева чрез непослушанието си подложи човешкия род на проклятието, но Ти поведе целия ни род към благословение, като роди Създателя, Богоневесто Дево.
Ирмос: По земята, която никога не бе видяла слънце и по бездната, която небесната широта не беше виждала оголена, Израил премина сух, о Господи, и Ти го въведе в планината на Твоята Светиня, докато той възхваляваше и пееше победна песен.
Припев: Светителю отче Филарете, моли Бога за нас.
Да възпеем чудния светител, който ни бе даден за утвърждаване във вярата в тия дни лукави и да изпросим неговата помощ: „Отче Филарете, богоизбрани, като стоиш пред Христа, прилежно се моли за нас да получим вечните блага в Деня на Съда.”
От детинство ти възлюби храма и божествените служби и до края на живота си остана верен на Христовата Църква, блажени Филарете.
Слава... Израснал си в семейство на Христов пастир и с цялата си душа си възлюбил Божията Църква, а Господ, като видя доброто ти желание и пламенната ти ревност за вярата, те призова по монашеския път.
И ныне... Майко Божия, Стена и Покров за верните, приеми сега съ-молитвеник съ-именен на добродетелта и се моли да дадем добродетелен плод, за да не бъдем отпратени като безплодни в неугасимия огън.
                                                                       Песен 3
Ирмос: Всели в сърцата на рабите Си Твоя страх, Господи, и бъди наше утвърждение, защото Теб наистина призоваваме.
Със сила Ти, Безсмъртни, Си поставил мощни сили да изпълняват Твоята всесвята воля и винаги да стоят пред Теб във висините.
Съзерцателите на тайната на Твоето въ-човечаване и на святото Ти Възкресение – ангелските чиноначалници, Христе, приеми като молитвеници за нас.
Ангели-пазители си дал на човеците поради Своето добросърдечие, Христе, и си ги показал като служители на спасението на Твоите угодници.
Богородичен: Неизказано Ти зачена Господа и Спасителя, Богоневесто, избавящ от беди нас, които истинно Те призоваваме.
Ирмос: Утвърди ни, Боже, чрез Твоята сила и прекрати дързостта на еретиците и възнеси нашия рог.
Когато всички архиереи и свещеници от Харбин се присъединиха към поменаващите безбожната власт, пленила руската земя, тогава само ти не пожела да се молиш за нея, изобличавайки отстъпничеството на Сергиевската църква и не оскверни устата си с лъжа и лъст.
Освирепяха враговете на Христовата Църква, като те видяха непреклонен и непрелъстен от техните ласкателства, с рани и заплахи те изтезаваха и желаейки да те умъртвят предадоха на огън твоя дом; но невредим те съхрани Божията десница.
Слава... На всички верни Господ те дари като бърз целител на телесните страдания и душевните страсти, затова не презирай и нас, които се нуждаем от твоята помощ.
И ныне... Богомайко свята и пречиста, Която прие за съ-молитвеник към Твоя Син чудния Филарет, когото опази от потъване в лъжата и от яростта на нечестивите и преславно го постави на църковния светилник, моли се да избегнем греховната погибел.
Кондак на светителя, глас 2: Светителю богомъдри Филарете, светилник на Христовата Църква, покровител на ревнителите на вярата, просиял като слънце с изповедничеството си, молим те в тези дни, изпълнени с лукавство, да се молиш за всички верни, та да се запазим в твоето добро изповедание.
Икос: Нека се възрадва днес събранието на православните, ревнителите на истинската вяра нека заиграят в памет на Христовия светител и изповедник, светлия стълб на Православието, разоряващ облака на древните и новите ереси и насочващ всички верни по правите пътеки. Елате, словесни овци на стадото Христово да похвалим с песни нашия учител и истински пастир, казвайки му с любов: „Радвай се, светителю блажени Филарете, и приеми сега нашето хвалебно пение, което принасяме от грешни уста; смили се над твоите чеда и не забравяй да ни посещаваш, за да ни наставяш на пътя на спасението, защитавайки твоето стадо от вълците и спасявайки от прегрешения, скърби и беди всички, които с вяра прибягват към твоето застъпничество.
Седален на архангелите, глас 8, по „Повеленное”:
Желаейки да възхвалим ликовете на безплътните сили, нека ние земните да подражаваме, доколкото ни е възможно на тяхната святост чрез умъртвяване на плътта, молейки ги като поборници и защитници да избавят от всяка измама на невидимия враг нас, които ги възпяваме, за да получим милост.
Седален на светителя, глас 3: По апостолски зовеше ти към своето паство, отче: спасявайте се от тоя развратен род, защото сега не езическият свят се разврати, а вече и християните отстъпиха от Бога; затова нам подобава постоянно към Бога да се стремим и да пазим стриктно православната вяра, та да не се лишим от своя венец.
Слава, и ныне, глас 8: Богоблагодатна, Чиста и Благословена, заедно с висшите сили, архангелите и всички безплътни непрестанно моли Този, Който поради щедростите на Своето добросърдечие се роди от Тебе, да ни даде преди края милостиво опрощаване на греховете и изправяне на живота, за да придобием милост.
Песен 4
Ирмос: Възседнал си като коне Своите апостоли, Господи, и в ръце си взел юздите им и тази Твоя езда донесе спасение за тия, които с вяра пеят: „Слава на Твоята сила, Господи!”.
Възседнал си като коне ангелите, Човеколюбче, и в ръка си взел юздите им и тази Твоя езда донесе спасение за тия, които непрестанно викат: „Слава на Твоята сила, Господи!”
Твоята добродетел покрива ангелите, Човеколюбче, и краищата на земята се изпълват с Твоето славно божествено хваление, Безначални, и цялото творение Ти пее: „Слава на Твоята сила, Господи!”.
Излязъл си, щедри Христе, за спасение на Твоите люде и със Себе Си призоваваш възлюбените Ти безплътни сили и Твоето пришествие стана веселие за тия, които с вяра Ти викат: „Слава на Твоята сила, Господи!”.
Богородичен: Ти свръхестествено стана Дева и Майка, Всечиста, като роди самия Бог и Човек Христос, Комуто със страх зоват ангелските чинове: „Слава на Твоята сила, Господи!”
Ирмос: Чух, Господи, за Твоята слава и се уплаших, разбрах промисъла Ти и Те прославих, единствен Човеколюбче.
Господ те изведе от китайската земя, както Мойсей от Египет, и те постави за първопастир на Своя народ в разсеяние, а ти, като прие с трепет това служение, в смирение се молеше на Бога да ти даде да разбереш Неговия промисъл и наистина те чу едничкия Човеколюбец.
Всички нападения на топлохладните и зломислещите ти счете за нищо, вървейки винаги в единомислие със светите отци, затова сега, като техен съжител, моли се за тия, които с вяра почитат твоята памет.
Слава... Като истински баща за децата си, отче Филарете, ти полагаше грижи за своето паство и най-вече за младите, та да се утвърдят в любовта Божия навеки.
И ныне... Ти облекчи скръбта на вкусилата от забранения плод, Пречиста Владичице, и разруши проклятието срещу нашия род, затова сега ние, които се причастяваме от Плода на Твоята утроба славим едничкия Човеколюбец.
Песен 5
Ирмос: Мен, постоянно лутащия се по душепагубния път, озари със светлината на Твоя разум, Господи, и от мрака на незнанието ме насочи по пътеката на Твоите заповеди.
С необратимо желание, постоянно устремени към висотата и към Теб, Христе, Който си края на всички желания, ангелските сили Те славят непрестанно.
Сътворявайки по Своя образ Твоите ангели – духовни по природа и нетленни по Твоята благодат, Христе, Ти ги направи възпеватели на Твоето величие, Непостижими.
Ти опази Своите служители несклоними към злото чрез близостта им до Теб, Христе, защото Ти си Изворът на благостта и достойно благотвориш на тия, които Ти служат.
Богородичен: Умъртвената от мерзки страсти моя душа оживи, Всенепорочна, Която роди Пазителя на живота, и ме насочи по пътя на вечния и блажен живот.
Ирмос: Бодърствайки нощем научете се на правда, жители на земята, и нека очистим умовете си, като издигнем сърца към милостивия Бог.
Бидейки избран да служиш на Светото Евангелие, ти поучаваше паството си към любов към истината, казвайки че няма много истини и че истината не се е разделила в себе си, а пребъдва една и неизменна и именно нея Православната Църква е призована да пази до свършека на времената.
Ти осъди новаторствата на Мелетий и Хризостом и с твоите огнени слова изгори нечестивия Атинагор, заедно изобличи Йаковото и Никодимовото нечестие, скърбейки за отпадането от правата вяра на някога православните църкви, като им отправяше слова на увещание.
Слава... Заедно с боговдъхновения Григорий ти казваше, че истината се предава с мълчание, „затова няма да я предадем заради суетните блага на тоя свят, но ще станем смело за защита на Светата Църква от новите ереси.”
И ныне... В скърби и печал Те призоваваме, Майко на Господа, ние – многогрешните, и просим да ни дадеш търпение и навременно избавление, та бидейки милостиво наказвани, да преживеем останалите дни от живота ни според заповедите на Твоя Син.
Песен 6
Ирмос: Ти, Господи, постави Йона в утробата на кита, и както него избави от тлението, така спаси и мене – оплетения във вражеските мрежи.
Както подобаваше на Бог, Ти със слово създаде от нищо небесните същества, Господи, правейки ги безсмъртни световидни войнства.
Свети съзерцатели на Божието хваление сте вие, о безплътни, граждани на небесната и на истинската божествена Скиния, служещи достойно на Твореца.
Духовните чинове на безплътните Те хвалят непрестанно, пребезначални Сине Божи, и Те славословят, като Творец и Създател на всичко.
Богородичен: О, Пречиста, Ти се сподоби да люлееш в обятията си Този, Който от вечност седи с Отца във висините; дай Го и на нас – Твоите раби по Твоята милост.
Ирмос: В Твоята небесна свята Църква да достигне моята молитва, защото Ти викам като Йона от дълбината на сърцето: „Изведи ме от моя грях, моля Те, Господи!”.
Ти се яви като верен почитател на светите новомъченици и изповедници от Руската земя, проявявайки голямо усърдие за тяхното прославяне, затова Този, Който единствен прославя Своите светии те прие заедно с тях във вечните обители.
С твоето смирение ти смири гордата змия, светителю, бидейки кротък и незлобив, и устремен към Бога с чистия си разум ти направи живота си съ-образен на името ти, славни.
Слава... Като видя как православните архипастири целуват еретици и отстъпници, как отхвърлят анатемите на светите отци и водят Христовите овци към бездната на гибелните ереси, духом ти се възмути, светителю, и като втори Марк Ефески издигна своя глас в защита на православните догмати.
И ныне... В светия пренебесен Храм да стигнат нашите молитви чрез Теб, Всечиста Майко и Дево, и ни изведи от греховете ни чрез твоето всесилно застъпничество.
Кондак на Архагелите, глас 2: Архангели Божии, служители на Божествената слава, началници на ангелите и наставници на човеците, като безплътни сили изпросете за нас полезното и велика милост.
Икос: Човеколюбче, Ти си казал в Твоите писания: множество ангели се радва на небето за един каещ се човек. Безгрешни, единствен Сърцеведче, затова и ние, които сме потънали в беззакония, винаги дръзваме да Те молим като добросърдечен, да се смилиш и да изпратиш на недостойните разкаяние, Влади­ко, като ни даваш опрощение: защото за всички нас се молят безплътните военачалници.
В месец ноември, в осмия ден празнуваме събора на свети архангел Михаил и другите безплътни сили, както и успението на светител Филарет Изповедник. По техните молит­ви, Христе Боже наш, помилуй, запази  и спаси нас! Амин.
Песен 7
Ирмос: Еврейските отроци дръзновено победиха пламъка в пещта и претвориха огъня в роса, зовейки: „Благословен Си, Господи Боже, во веки!”.
Ти яви, о Милосърдни Боже, невеществените естества на Твоите ангели като светлини, непрестанно изпълвани с неизказаната Светлина и зовящи: „Благословен Си, Господи Боже, во веки!”.
Безбройни множества служещи ангели стоят непрестанно пред Бога и не могат да понесат да гледат Лицето Му, докато пеят: „Благословен Си, Господи Боже, во веки!”.
С Твоето Ипостасно Слово, Боже, Ти сътвори ангелското естество и като го освети с Божествения Дух научи го да благославя Троицата во веки.
Троичен: Мислейки за Трите Ипостаси - Отца и Словото с Духа, ние славим неописуемото Естество, зовейки: „Благословен Си, Господи Боже, во веки!”.
Ирмос: Благословен Си, Боже, Който гледаш бездните и седиш на Престола на славата, всевъзпяван и прославян.
На предвождания от тебе събор на Руската църква в изгнание, отче, ти изрече страшна анатема срещу лукавите отстъпници от тоя век и духът ти се възрадва заради утвърждаването на вярата.
Покланяйки се духом на твоите нетленни мощи, светителю Филарете досточудни, ние благоговейно почитаме твоята памет и пеем: Благословен Си, Боже, всевъзпяван и прославян.
Слава... Господ чу Своите верни, викащи към Него ден и нощ, и въздигна Своя светител Филарет за посрамяване на еретиците и за съкрушаване на тяхната сила; затова ние верните пеем: „Благословен Си, Боже, всевъзпяван и прославян!”.
И ныне... Избави ни от греховните бездни, Майко на неизказаната Светлина, та непрестанно да възпяваме Твоя Син – всевъзпяван и преславен во веки.
Песен 8
Ирмос: Възпейте Господа, Който Се прослави на светата планина и яви на Мойсей тайната на Приснодевата в горящата къпина, и Го превъзнасяйте във всички векове.
Нека възревнуваме по ангелския живот и да вперим мисли към небето и заедно с безплътните веществено да възпеем Господа, пеейки и превъзнасяйки Го във всички векове.
Ангелите, ликуващи в небесен хор, събрани край Престола на славата и кръжащи винаги около Бога пеят и Го превъзнасят във всички векове.
Слава... Покланяме се на Троицата, Която прави ангелите, непрестанно служещи във висините, пламъци на невеществения Огън, и я славословим във всички векове.
И ныне... Този пред Когото с трепет стоят хиляди ангели и архангели, Ти се сподоби да носиш в обятията си, Богородице; моли да се спасят тия, които Го славословят във всички векове.
Ирмос: Твореца на творението, пред Когото се ужасяват ангелите, възпявайте, люде, и Го превъзнасяйте във всички векове.
Не само руснаците в емиграция те познаха като истински пастир, но и гръцките ревнители за Православието получаваха от тебе помощ и подкрепа; съхрани ги от нестроения и разделения и ги запази в правоверието до край.
Верните чеда на катакомбната Църква в Русия, търпящи гонения и лишения, се обръщаха към теб за помощ и не си отиваха празни, защото ти бе разбрал, че за опазването на истинската вяра по всички земни краища най-вече подобава да се грижиш.
Ти не бе човек, който гледа на лице, светителю, и си забранил на твоя събрат, пуснал еретиците – севириани да служат в светия храм, като си му рекъл: „Божията Църква не познава такава икономия и сега моят дух скърби; как ще отговаряме, ако заради това нашите чеда се отвърнат от нас?”
Богородичен: Дево Майко, Покров и Закрила на верните, покрий Църквата на Твоя Син от всякакви злини, за да Те облажаваме с вяра като Всенепорочна.
Песен 9
Ирмос: Ти си преминала пределите на естеството, зачевайки Създателя и Господа и си станала Двер за спасението на света, Богородице, затова Те величаем непрестанно.
Христе, Който неизказано съедини небесното и земното и приведе в изпълнение една Църква от ангели и от човеци, ние непрестанно Тебе величаем.
Ангели и Архангели, Престоли, Власти и Господства, Начала и Сили, Херувими и Серафими, заедно с Богородица за света се молете.
Михаиле и Гаврииле, проявили се като застъпници на всички, посетете тия, които от любов почитат вашата празнична памет и с вяра пеят: „Спасете ни от всякакви беди!”.
Богородичен: Радвай се, свята Богоневесто; радвай се, родила за верните Светлината на света; радвай се, Стена и Покрове на всички ни и Бога като Благодетел за нас непрестанно моли.
Ирмос: Ликувай, Исая! Девата зачена в утробата и роди Син Емануил, Бог и Човек, Изток е името Му; Него величаейки, Девата възхваляваме.
Опазил си, отче, словото на търпението и не си се отрекъл от името на твоя Господ и от правата вяра, затова като славен победител Бог те направи стълб в Своята небесна Църква.
Опълчиха се срещу Божията Църква нечестивите и злославните и станахме като овци на заколение; застани, светителю Филарете, в помощ на нас, за да не кажат враговете ни: „Победихме ги!”.
Слава... В трудове и подвизи, в бдения и пости, и в беди от лъже-братя ти завърши своя живот без да опетниш свещените си одежди и Христос Бог те прие със слава във вените обители.

И ныне... Ти наистина се яви като световиден Облак, предвождащ новия народ към Обетованата земя, Богоблагодатна, и като Врата, водеща към Живота; затова Те величаем, Богородице.

Останалата част от утренята на празника - тук


четвъртък, 17 ноември 2011 г.

7 / 20 ноември - Новосвещеномъченици Кирил Казански и Йосиф Петроградски

Тази неделя - 20 ноември (7 ноември по църковния календар), наред с древните Мелитински войни - мъченици, Светата Църква почита паметта и на двама свои велики архиереи пострадали от болшевиките през 1937 г. - Кирил Казански и Йосиф Петроградски. Техните жития са достъпни на руски език тук и тук, а по-долу поместваме опит за български превод на част от тяхната служба, чийто автор е руската инокиня Касия (Сенина).




По техните молитви, Христе Боже, дай и на нас тяхното дръзновение и ни спаси, амин! 


Утреня на свщмчци Кирил и Йосиф

Тропар на свщмчк Кирил, глас 8: Светителю преславни, най-кротки йерарше, изповедниче мъжествен, Кириле, Казанска похвало, претърпял скърби, рани и изгнания, защитавайки Църквата от лъжепастирите – вълци, които с безбожниците отидоха на съглашателство, моли се сега за нас грешните да пребъдем верни на Христа во веки.
Тропар на свщмчк Йосиф, глас 4: Изповедник пламенен на вярата, горящ и светещ светилник, изобличител на отстъпниците и лукавстващите, наставник на верните, началник на тайната Църква, Йосифе, ангеле Петроградски, моли се на Христа Бога да ни утвърди в православната вяра и да ни сподоби с вечното Царство.
Седални, глас 1: Йосифе, молитвениче непоколебими, ти претърпя със смирение страданията и се противопостави на хищния вълк (Сергий), който проникна в църковната ограда и дръзновено изобличи неговото нечестие, макар и той да дойде в овчи одежди, и на неговото запрещение ти съвсем не се подчини, а на всички верни заповяда да бягат от него като от крадец, и като прие накрая мъчения и смърт от безбожниците, сега предстоиш пред Божия Престол, моли се за нашите души.
Глас 8: Отче свети Кириле, ти изобличи лукавството на своя събрат (Сергий), призовавайки го кротко към покаяние, и като защитаваше чистотата на църковното учение, претърпя беди и изгнания, както и гнева на изобличавания от тебе, като очакваше неговото поправяне, но след това твърдо рече: „Мина достатъчно време и видяхме, че лукавият лъжец не се поправя и оттук насетне да няма той ни част, ни жребий сред православните верни.”
Слава, глас 6: О, свети страстотерпци, застъпници на Руската Църква, Кириле и Йосифе богомъдри, не забравяйте нас грешните, потапяни от вълните на изкушенията; винаги молете за нас Господа да се сподобим с опрощение в Съдния ден.
И ныне, глас 6: Богородице Дево, Помощнице на попадналите в буря, Утешителко на скърбящите, Покров на гонените и страдащите, укрепила подвига на новомъчениците, защити и спаси нас грешните и не пренебрегвай нашето малодушие, бъди ни прибежище в бедите и ни настави на правия път.
Канони – на св. Кирил, глас 8 и на св. Йосиф, глас 6.
Песен 1
Ирмос: Кръст начерта Моисей, когато с жезъла си разсече Червеното море за вървящия пеша народ израилски и после напреки удари, за да събере водите върху фараоновите колесници, изобразявайки така непобедимото оръжие; затова възпяваме Христа нашия Бог – защото Се прослави.
Свещеномъчениче Кириле, моли Бога за нас.
Свещеномъчениче Кириле прехвални, още от младините си ти се потруди за Господа и бе увенчан от Него с мъченически венец, като премъдър йерарх.
Свещеномъчениче Кириле, моли Бога за нас.
Ти бе служител на Ипостасното Слово, стоейки пред Божия престол с благоговение, но когато Промислителят и Сърцеведецът отне от теб съпруга и чедо, тогава ти прие ангелския образ (на монашеството) и цял се предаде на Бога, служейки Му вярно през целия си живот.
Свещеномъчениче Кириле, моли Бога за нас.
Ти прие благодатта на епископството и просия с добродетелен живот, затова светият Кронщадски пастир Йоан завеща на тебе да извършиш опелото му.
Пресвета Богородице, спаси ни.
Преславни неща се говорят за Тебе от род в род, Богородице Марийо, защото Ти вмести в утробата си Бога Слово и чиста остана; затова всички след Бога Теб почитаме за истинска наша Застъпница.
Ирмос: Помощник и покровител Той ми бе за спасение — Той е мой Бог и ще Го прославя, Бог на моя баща и ще Го превъзнеса, задето славно се прослави.
Свещеномъчениче Йосифе, моли Бога за нас.
Отче Йосифе, избран от Бога за свещено служение, което запечата с мъченическа кончина, нека сега ти сплетем похвален венец.
Свещеномъчениче Йосифе, моли Бога за нас.
Когато приемаше монашеското пострижение ти чу това напътствие: „Сега, когато се хули Името Божие, срамно е да се мълчи; затова не бъди малодушен и топлохладен, а работи за Господа с пламенен дух!” И този завет, отче, ти опази до края на своя живот.
Слава...Ти възненавидя красноречивите слова на отстъпниците, безбожниците и лъже-братята и възревнува с ревност за чистота на църковните одежди, затова и нас грешните опази винаги в истинната Църква.
И ныне...Ти роди нетленно Единия Бог и остана Девица и след раждането, каквато бе и преди него, Пречиста, затова ние верните към Теб зовем: „Радвай се!”.
Песен 3
Ирмос: Жезълът става образ на тайната, защото разцъфвайки той посочва свещеника; а за преди безплодната Църква сега разцъфна Кръстното дърво - за нейно утвърждение и сила.
Свещеномъчениче Кириле, моли Бога за нас.
В Петроград, Гдов, Тамбов и Казан верните те познаха като добрия пастир, светителю Кириле, като добротворец, хранител на сираците и горещ молитвеник.
Свещеномъчениче Кириле, моли Бога за нас.
Знаем, свещени отче, твоята ревност по Бога и нелицеприятието ти, защото не се уплаши пред лицето на силния, а се грижеше да изпълниш Божиите заповеди; затова Господ те избра и прослави.
Свещеномъчениче Кириле, моли Бога за нас.
Когато в град Москва се събра светият Събор, там ти бе, като един от светилниците на Руската църква и верен помощник на светия патриарх Тихон.
Пресвета Богородице, спаси ни.
Спаси ни, Пречиста Богородице, Която свръхестествено роди Изкупителя на всички, Владиката, Спасителя и Господа.-
Ирмос: Няма свят, като Тебе, Господи Боже мой, Който въздигаш силата на Твоите верни, Благий, и ни утвърждаваш върху камъка на Твоето изповедание.
Свещеномъчениче Йосифе, моли Бога за нас.
Като поменаваме твоята пламенна вяра, смирението и търпението ти, отче Йосифе, ние те молим да дадеш и на нас окаяните утвърждаване в добродетелите и избавяне от съблазните чрез твоите молитви.
Свещеномъчениче Йосифе, моли Бога за нас.
Взимайки своя кръст от младини, ти последва неотклонно Христа и прие достойно светителския сан, за да пасеш добре Христовите овци и накрая получи от Пастиреначалника венец, като йерарх и страстотерпец.
Слава... Ти остана верен на Христовата Църква дори до край, свети Йосифе, като не понасяше лъжите на лукавстващите и като отстъпи от отстъпниците ти не опетни с беззаконие своите свещени одежди.
И ныне... Като ме очистиш от прегрешенията и сквернотите с огъня на страха Божи, Отроковице, облечи ме в светозарната одежда на добродетелите и ме съчетай с лика на светиите.
Кондак на свщмчк Йосиф, глас 3: Свещеномъчениче славни Йосифе, от Бога избран и прославен, пастирю наш и наставниче, началник на тайната Църква и преизряден молитвеник, моли Христа Бога да помилва и спаси душите ни.
Икос: Радвай се, Божи свещенико, облечен в правда; радвай се, преподобни, възрадвал се с вечната радост. Радвай се, достопочитаем светителю, от Бога облечен в спасение; радвай се, всевъзпяван мъчениче, украшение на Христовата Църква. Радвай се, правило на вярата, който ни насочваш по правия път; радвай се, свети Йосифе!
Седален, глас 1: Ето колко хубаво и колко приятно е братя да живеят заедно! Така и двамата светители присноблажените Кирил и Йосиф се подвизаха за правдата Божия и заедно завършиха своя подвиг; а сега за нас станаха ходатаи, чиито молитви като източващо се миро и благовонно кадило се въздигат пред Бога. (2)
Слава и ныне, Богородичен, глас 1: Пречиста Богородице, Теб благославят Небесата и славослови земята с едни слова: „Радвай се, Невесто неневестна!”.
Песен 4
Ирмос: Чух, Господи, тайната на Твоя промисъл, научих за делата Ти и прославих Твоята Божественост.
Свещеномъчениче Кириле, моли Бога за нас.
Изкачил си се високо по божествената стълба на добродетелите, светителю, проявявайки смирение пред лицето на човешката слава, а в бедите – велико търпение, зовейки постоянно към Господа: „Слава на Твоята сила, Човеколюбче!”.
Свещеномъчениче Кириле, моли Бога за нас.
Като настрои богоразумно своя ум според Христовите заповеди, свети Кириле, ти се яви достоен и непобедим поборник на вярата; затова стана и един от тримата избрани за местоблюстители на патриаршеския престол.
Свещеномъчениче Кириле, моли Бога за нас.
Когато се надигна буря над Руската държава и Църква, и богоборците започнаха страшно гонение срещу християните, тогава ти не се отрече от вярата Христова, отче, Кириле; затова претърпя гонения и беди и Христос Бог те увенча с пресветли венци.
Пресвета Богородице, спаси ни.
Равнодейственото на Отца Слово Ти въплъти от Твоята утроба, Дево; затова стана най-висша от всички творения, Владичице.
Ирмос: „Христос е моята сила, Бог и Господ!” – тъй боголепно пее честната Църква, зовейки от чист разум и празнувайки в Господа.
Свещеномъчениче Йосифе, моли Бога за нас.
Деянията, противни на Духа и на благото на светата Църква ти решително осъди, светителю Йосифе, казвайки: „Указите на беззаконниците считаме за нищо; оттук насетне нека си остават само на бездушната хартия, а душите на живите чеда на Църквата Христова да се отвращават от тях!”.
Свещеномъчениче Йосифе, моли Бога за нас.
„Дори всички пастири да ни оставят – си викал, отче, - да не ни оставя Небесният Пастир, според Своето нелъжовно обещание „Ето, Аз съм с вас до свършека на света!”.”
Слава... Ти остана послушен на светата, съборна и апостолска Църква, като не послуша повеленията на непослушните на нея (епископи) и затова Църквата на верните сега те облажава.
И ныне... Словото се всели в Теб, Пречиста, избавяйки света от безсловесието на страстите, Владичице, и удостоявайки с Небесното царство тия, които те възпяват.
Песен 5
Ирмос: О, трижди блажено Дърво, на което Се разпна Христос, Цар и Господ и чрез което падна измамилият ни чрез дървото (сатана). Той сам бе уловен от Бога, Който на теб Се прикова по плът, дарявайки с мир нашите души!
Свещеномъчениче Кириле, моли Бога за нас.
Когато съдиите със зверски нрав те откъснаха от твоето паство, свети Кириле, ти прояви търпение и мъжество и намери утешение за душата си в Божествените писания; научи и нас грешните да разбираме Божиите слова и да насочваме стъпките си спрямо тях.
Свещеномъчениче Кириле, моли Бога за нас.
Когато безсрамният безбожник ти предложи: „Ще станеш първойерарх на Руската църква само ако се съгласиш за изпълняваш нашите заповеди!”, ти, свети Кириле, с дръзновение му отговори: „Нито ти си оръдието, нито аз съм снарядът, с който искате да разрушите Руската църква.”
Свещеномъчениче Кириле, моли Бога за нас.
Макар че ти остана непреклонен под ярема на неверните, но антихристите си намериха верен служител – подобния на вълк по нрав Сергий; но ти се отвърна от този лъже-брат и пред него самия ясно изобличи греха му против светата Църква, а той, като не претърпя изобличението, на тебе, отче праведни, запрещения наложи.
Пресвета Богородице, спаси ни.
Бидейки изпълнена с животочни води, Отроковице, напои всички нас, които с благочестив разум Те възпяваме.
Ирмос: Моля Те, Благий, да просветиш с божествената Своя светлина душите на тези, които на ранина Те призовават, Слове Божи, за да Те познаят като истински Бог, призоваващ ги от греховния мрак.
Свещеномъчениче Йосифе, моли Бога за нас.
„Беззаконникът (Сергий) не спасява Църквата, но я отдаде за поругание на безбожниците!” – викаше ти, отче Йосифе – „Нима трябва да приема това? Но като поставен да паса стадото Христово, длъжен съм да защитавам словесните овци от вълците!”.
Свещеномъчениче Йосифе, моли Бога за нас.
„Това е свидетелството на нашата съвест – рекоха твоите ученици, светителю – не можем да останем в общение със Сергий и приятелите му, които въведоха в Църквата Христова гордостта на света.”
Слава... Ти не пожела да просиш милост от безбожниците, нито да влезеш в съглашателство с тях и заради това лъже-епископите заскърцаха със зъби срещу теб, а мерзките богоборци те подложиха на гонения; и ти претърпя рани и скърби, скитания, глад и голота, живеейки със свините в заточение; всичко това ти кротко прие и влезе радостно в Небесния Чертог.
И ныне... Божественият Дух Свети се всели, Пресвята Дево, в Твоята утроба и като Те осени, показа Те като Дом на Светата Троица, защото по благоволението на Отца Ти зачена и роди Словото.
Песен 6
Ирмос: В утробата на морския звяр Йона издигна кръстообразно своите ръце, предизобразявайки ясно спасителното страдание; и като излезе оттам след три дни, предначерта свръхестественото Възкресение на прикования по плът Христос Бог, Който чрез него просвети света.
Свещеномъчениче Кириле, моли Бога за нас.
Макар лъже-съборът на малодушните и лукави епископи да те запрети с неправеден съд, но всичките му запрещения ти счете за нищо, викайки: „Лукавият отстъпник (Сергий) завзе църковната власт и предаде Църквата в ръцете на безбожниците, затова ние нямаме общение с него, докато не дойде в покаяние!”.
Свещеномъчениче Кириле, моли Бога за нас.
„Не мога да принеса великата Жертва Боту заедно с тебе – отговори ти на лукавия Сергий – защото по различни пътища вървим и няма мир между нас, за съд и осъждане ще ни бъде общението в Чашата Господня!”.
Свещеномъчениче Кириле, моли Бога за нас.
Свещеномъченикът Кирил изобличи църковния мъчител така: „Не се хвали, че си спазил закона и че всички канони са на твоя страна! Та нали първосвещениците и законниците осъдиха на смърт Христа Бога? Обаче те нищо не придобиха, освен вечна гибел.”
Пресвета Богородице, спаси ни.
Ти свръх-разумно стана Палат и огнеобразен Престол на Небесния Цар, Дево, и по-висша от херувимите и серафимите, затова всяко дихание те слави като Майка на Създателя.
Ирмос: Като гледам морето на живота да се вълнува от бурите на изкушенията, аз прибягвам към Твоето тихо пристанище и Ти викам: „Изведи от тлението моя живот, Многомилостиви!”.
Свещеномъчениче Йосифе, моли Бога за нас.
„Макар и да сме малко стадо, но ние пазим вярност към нашия Господ, уповавайки се, че ще чуем от Него в съдния час: „Хубаво, добър и верни рабе, в малко си Ми бил верен, над много ще те поставя! Влез в радостта на Господаря си!”. Ето така ти си укрепявал твоите чеда.
Свещеномъчениче Йосифе, моли Бога за нас.
„Не съм аз разколник – отговаряше ти на обвиняващите те, отче Йосифе – дори и сам да остана, защото Църквата Божия съществува не поради броя чедата си, а чрез истината и правдата!”.
Слава... Не към разкол си призовал, а към очистване на Църквата от сеещите разкол, затова сега те молим, отче, през всички бури и беди на тоя живот бъди ни помощник и наставник.
И ныне... Ти стана Храм на Бога, Всенепорочна, в който Той свято се всели, човешката природа обожи и направи верните Свои храмове.
Кондак на свщмчк Кирил, глас 6: Кириле, светителю и страстотерпче, избелил своята одежда чрез страданията, ти достойно влезе в Чертога на Небесния Цар, и сега моли за нас Господа на силите да пребъде с нас и да ни помилва, защото нямаме друг помощник в скърбите.
Икос: Радвай се, светителю прехвални, защото наследи земята на кротките; радвай се, изгонен заради правдата. Радвай се, че в небесното Царство си влязъл; радвай се, друже Господен, защото си изпълнил Неговите заповеди. Радвай се, чист по сърце, защото си се сподобил да съзерцаваш Бога; радвай се, молитвениче за всички, които с вяра почитат твоята памет. Радвай се, страстотерпче, Кириле.

Песен 7

Ирмос: Безумната заповед на злочестивия мъчител, дишаща заплаха и богомерзка хула, приведе в смут народите; обаче тримата отроци не се уплашиха нито от зверския гняв, нито от изгарящия огън, но обхванати в пламъка, те пееха, разхладени от духащия росоносен вятър: „Всевъзпяван наш Боже и на отците ни, благословен Си!”
Свещеномъчениче Кириле, моли Бога за нас.
Имаме те като най-горещ молитвеник и усърден ходатай пред Бога, защото ти претърпя всякакви беди в живота; затова можеш да помогнеш и на нас, изкушаваните и зовящите: „Благословен си, Боже на нашите отци!”.
Свещеномъчениче Кириле, моли Бога за нас.
Кротко ти очакваше от Сергий покаяние, отче Кириле, затова претърпя укори от единомислещи и близки, че си твърде бавен на гняв към отстъпниците, но това беше заради твоето дълготърпение, защото ти желаеше обръщането на грешниците.
Свещеномъчениче Кириле, моли Бога за нас.
Макар да беше милостив, ти прояви разсъдителност, казвайки: „Ако светите тайнства се извършват при Сергий и неговите последователи, то това става само заради незнаещите тяхната неправда, а за самите тези, които извършват тайнствата и добре разбират и съзнават поруганието на Светата Църква, за тях те са за съд и за осъждане.”
Пресвета Богородице, спаси ни.
Избави ни, Майко на Спасителя, от задържащия ни страшен плен, от лукавите помисли и греховните пороци, та като ни спасяваш винаги да Те славим, както подобава.
Ирмос: Ангелът направи росоносна пещта за благочестивите отроци, но Божието повеление, изгарящо халдеите, накара мъчителя да вика: „Благословен Си, Боже, на нашите отци!”.
Свещеномъчениче Йосифе, моли Бога за нас.
„Да не загубим, о братя, неусетно свободата, която ни дари Господ Иисус Христос чрез Своята кръв!” – така зовеше ти и за това положи душата си, свещеномъчениче Йосифе.
Свещеномъчениче Йосифе, моли Бога за нас.
На дело ти се противопостави на църквата на лукавстващите, благославяйки истинната Църква за бягство по скрити места и духовно се грижеше за нейните верни чеда, вдъхновявайки ги за кръстния подвиг.
Слава... Ти се потруди да изпълниш завета на апостола: „Ако някой дойде при вас и не донесе ученията на светите отци, не го приемайте и не го поздравявайте, за да не станете съобщници на злите му дела!”. Затова те молим, утвърди ни в православната вяра и ни опази в Църквата Христова до край.
И ныне... Не преставай да се молиш на Човеколюбеца, нашия Бог, Пречиста, та да приемем съвършено опрощение и да получим приготвените небесни блага и непрестанната радост.

Песен 8

Ирмос: Отроци, равночислени на Троицата, благославяйте Създателя Бога Отца, възпявайте Словото, слязло и претворило огъня в роса, и превъзнасяйте подаващия живот на всички всесвят Дух во веки!
Свещеномъчениче Кириле, моли Бога за нас.
Ти понесе теготата на деня и жегата на Господнето лозе и Божиите наредби ти опази, затова Господ те прослави и те съчета със сонма на новите свещеномъченици, които пеят: „Благославяйте, всички творения Господни, Господа!”.
Свещеномъчениче Кириле, моли Бога за нас.
Не се отклони твоето сърце към лукави думи за извиняване на грехове заедно с людете, които вършат беззаконие, и не се съюзи с избраниците им, но като злато в горнило ти се очисти в страданията и влезе в Царството Небесно, зовейки: „Господа възпявайте, творения, и Го превъзнасяйте във всички векове!”.
Свещеномъчениче Кириле, моли Бога за нас.
„Никому не съм съдник и никого не осъждам – си казвал, свети отче – но да взимам участие в чужди грехове не желая! Щом съвестта ни изобличава, колко повече Бог? Не е добро онова единство, което се постига против съвестта!”.
Пресвета Богородице, спаси ни.
Принеси на Господа молба да се смили и да спаси тези, които прибягват към Тебе с вяра, Пресвята Дево, Помощнице на човеците.
Ирмос: За отеческите закони пострадаха блажените юноши във Вавилон, заплювайки безумната заповед на царя и събрани заедно не изгоряха в огъня, но на Вседържителя пееха достойна песен: „Възпявайте Господа, творения, и Го превъзнасяйте във всички векове!”.
Свещеномъчениче Йосифе, моли Бога за нас.
За Христовата истина пострада, свети Йосифе, заплювайки безумната заповед на лукавстващия и преминавайки през огъня на изкушенията и скърбите, Господу възпя достойна песен: „Възпявайте Господа, творения, и Го превъзнасяйте във всички векове!”.
Свещеномъчениче Йосифе, моли Бога за нас.
„Нима знаем Божиите съдби? – си рекъл, отче – може би последни противници на предателите и разрушителите на Църквата ще бъдат не епископи, ни свещеници, но люде прости, както и при Кръста Христов не останаха мнозина, а само прости души.”
Слава... Сега дойдоха за Божията Църква беди и напасти, настъпва страшно време, заобиколиха ни отвсякъде изкушения и ние към тебе, отче Йосифе, зовем, като към един от архиереите на тайната Църква: вразуми ни как трябва да бягаме в пустинята от лицето на звяра и да посрещнем с горящи светилници Жениха на нашите души, Бога и Съдията на всички, зовейки: „Възпявайте Господа, творения, и Го превъзнасяйте във всички векове!”.
И ныне... Ти ни роди Нов Младенец – Стария по дни, откриващ нови пътеки на земята и обновяващ обеднялото естество, непознала брак благословена Дево.

Песен 9

Ирмос: Тайнствен рай си, Богородице, защото отгледа смирено Христа, чрез Когото се насади на земята живоносното Дърво. Затова сега като го въздигаме и му се покланяме, ние те величаем.
Свещеномъчениче Кириле, моли Бога за нас.
Страхът Господен те насочи по правия път – ти вярваше на Господа и не ти се отне наградата; затова с умиление зовем: запази ни от вражите мрежи и ни напъти към Царството Божие.
Свещеномъчениче Кириле, моли Бога за нас.
Не дочака Сергиевото поправяне и изрече страшно слово: „Обновленци са той и тия с него, затова верните да нямат нищо общо с тях!”.
Свещеномъчениче Кириле, моли Бога за нас.
Свещеномъчениче Кириле, като предстоиш сега пред страшния Престол на Христа Бога, изпроси за нас опрощаване на греховете, пребъдване в правата вяра и милост в Съдния Ден.
Пресвета Богородице, спаси ни.
Ти се яви като световиден Чертог, Дево, за Този, Който се всели в Твоята нетленна утроба и доброволно претърпя блажено страдание и даде на всички безстрастие заради неизказаната Си милост; като Му се покланяме с вяра, Теб благочестиво величаем.
Ирмос: Не плачи за Мене, Майко, гледайки в гроба Мене - твоя Син, Когото зачена безсеменно в утробата, защото ще възкръсна и ще Се прославя и ще възнеса със слава като Бог тия, които непрестанно с вяра и любов те величаят.
Свещеномъчениче Йосифе, моли Бога за нас.
Днес всички градове с теб се хвалят: Новгород, защото си негов израстък; Москва, защото там прие пострижение и сан свещен; Углич и Ростов, защото те познаха, като ревностен светител; Петроград, защото стана свидетел на твоето изповедничество; а Чикментската земя скри в недрата си твоите мощи, пречудни отче Йосифе.
Свещеномъчениче Йосифе, моли Бога за нас.
Свещеномъчениче постоянно възхваляван, ти не седна в събора на нечестивите и не влезе при законопрестъпниците, като постави нозете си на правия път, моли се на Владиката за нас грешните да не погуби с нечестивите нашите души, но да ни спаси и помилва, като единствен Човеколюбец.
Слава... Отче Йосифе, постоянно почитан, ти се отклони от злото и стори добро и се всели в Дома на Небесния Отец, откъдето надзиравай и нас грешните и ни насочвай по пътя на Господните заповеди.
И ныне... Принасяме ти архангеловия поздрав „Радвай се”, Всечиста и Благословена, вместила невместимия Бог; радвай се Ти, Която си разрушение на проклятието и въведение на благословението; радвай се Ти, Която единствена отвори райските врати.
Светилен: О, преславни свещеномъченици Кириле и Йосифе богомъдри, възсияли в годините на изкушенията и като искри по стъбло поели към Царството на божествената Светлина, изпросете за нас, вашите чеда, мир и велика милост. (2)
Слава, и ныне: Пречиста Дево, моли се заедно с всички светии за нас да влезем в светлината на Господнето лице и да се зарадваме в Неговото Име во веки.
Хвалитни стихири на 6, глас 4: Чрез свещено помазание и мъченическа кръв към Бога се приближиха всеславните свещеномъченици – цвят на естеството, духовна красота, връх на премъдростта, река на богословието, правило на вярата, многообразен подвиг и благолепие на църквите.
Твоята благодат, отче Кириле, е като излято миро за нашите души, защото ти просвещаваш потъмнелите от грехове сърца и избавяш от плена на страстите, понеже като светител имаш власт да опрощаваш греховете.
Свещеномъчениче Йосифе пречудни, украшение на свети Петровия град и утвърждение на православната вяра, твоята кръв, отче, пролята за Христа, стана Божие благословение за Църквата, побягнала от звяра по пустини и пещери.
Глас 1: О, свети Кириле, отче преподобни, не забравяй нас, които потъваме в скърби, помогни ни да се изправим срещу вражите козни, защити Църквата от лъже-пастирите, укроти надигането на ересите и насочи всички по правите пътеки.
Като пожела небесната благодат, свети Йосифе, отче наш, ти пренебрегна всичко земно и избра страдалческото житие, затова заедно с твоя приятел Кирил си приел от Господа светъл венец.
Голямо е мъжеството ви и велика е вярата ви, свещени страстотерпци Кириле и Йосифе, посрамили нечестието на църковния мъчител и утвърдили верните да защитават светата Църква дори до собствената си кръв, както и самите вие не се уплашихте от страданията и Господ, Основоположникът на вашия подвиг, ви увенча с пресветли венци.
Слава, глас 6: Сред светителите и мъчениците се наредихте, Кириле и Йосифе, явявайки се верни пастири и изпивайки Христовата чаша благоугодихте на Христа, а сега пребивавате в светлината; Нему се молете за нас, земните, и поправете заблужденията на всички: никой да не се прелъсти от външното благолепие, което отвътре е пълно с нечистота, но всички да се облечем истинно в Божието всеоръжие и да се опълчим на дяволските козни, та в страшния Ден да се избавим от осъждането.
И ныне, глас 6: Богородице, Ти си истинската лоза, от която за нас израсна Плодът на живота, на Тебе се молим, моли се, Владичице, заедно със светите свещеномъченици да бъдат помилвани душите ни.