събота, 26 февруари 2011 г.

Неделя на Страшния Съд


Из Вечернята на Неделя на Страшния Съд


На Господи воззвах, глас 6:


Когато решиш да дойдеш, за да извършиш праведен съд, о най-праведен Съдия, сядайки на престола на Твоята слава, ужасяващата огнена река пред Твоето съдилище ще повлече всички и тогава ще предстоят пред Тебе небесните Сили и човеците ще бъдат съдени според това, което всеки е извършил; пощади ни тогава, Христе, и с вяра Те молим да ни удостоиш с участта на спасяваните, като Добросърдечен.
Книгите ще се разтворят и ще се разкрият човешките деяния пред неустоимото Съдилище и ще се огласи цялата долина от страшен плач при вида на всички съгрешили, които Твоят праведен съд изпраща във вечни мъки и те напразно ще заплачат, Щедри. Затова Те молим, Благий: „Пощади нас, които Те възпяваме, единствен Многомилостиви!”.
Ще затръбят тръби и гробовете ще опустеят и ще възкръсне в трепет цялото човешко естество: вършилите добро ще се радват в радост, очаквайки получаването на наградата; а съгрешилите ще треперят в страшно ридание, изпращани в мъката и отделяни от избраните. Господи на славата, пожали ни, като Благ и удостой ни с участта на възлюбилите Те!
Плача и ридая, когато ясно си представя вечния огън, външната тъма, тартара и жестокия червей, а също и непрестанното скърцане със зъби, мъката, която предстои за без мяра съгрешилите и чрез своя зъл нрав разгневили Теб, Преблагия – сред тях, и то пръв, съм окаяният аз! Но по Твоята милост, о Съдия, спаси ме, като Милосърден.
Слава, глас 8: Когато се поставят престолите и книгите се разтворят и Бог седне на съда, о, какъв страх ще бъде тогава, когато и ангелите ще предстоят в трепет и реката огнена всичко ще поглъща! Какво ще правим тогава ние човеците, виновни за премного грехове? И кога Го чуем да призовава благословените на Отца в Царството, а грешните да отпраща в мъката, кой ще издържи на тая страшна отсъда? Но единствен Човеколюбче, Спасе, Царю на вековете, преди да настъпи краят, обърни ме в покаяние и ме помилуй! 


Синаксар за Неделята на Страшния Съд


Стих: Когато седнеш Ти, о Съдия, да съдиш целия свят, то удостой ме да чуя Твоя глас: „Елате и наследете Царството приготвено вам от създание мира”.
В тоя ден спомняме Второто и страшно Пришествие Христово, което светите отци поставиха след двете притчи, та да не би човек, като узнае от тях за Божието човеколюбие, да заживее в леност, разсъждавайки така: човеколюбив е Бог и когато оставя греха, то за мен ще бъде лесно всичко да поправя. Отците определиха днес да си спомним за този страшен Ден, за да насочат към добродетели живеещите в леност, които да се стреснат от смъртта и очакването на бъдещите мъки, научавайки се да се надяват не само на човеколюбието на Бога, но и да имат предвид, че Той е Праведен Съдия и въздава на всеки според делата му. Освен това, след възпоменанието на починалите на вчерашната задушница, подобава да дойде и Съдията и в известна степен за това служи и настоящият празник. И понеже сега наистина се полага край на всички празници, тъй като този ден ще стане последен от всички, то забележи, че в следващата неделя ще се спомене началото на света и Адамовото изгонване от рая, а в днешната – краят на всички дни и на самия свят. Отците установиха от тази неделя да започне постът от месо, ограничавайки храната и изключвайки преяждането поради страха от съдния Ден, а също и подтиквайки ни към раздаване милостиня на ближните. От друга страна, те са установили този пост, защото хората бяха изгонени от Едем заради невъздържание и попаднаха под осъждане и проклятие, и още поради това, че в следващата неделя и ние под образа на Адам, ще бъдем изгонени, докато не дойде Христос и не ни въведе отново в рая.
Христовото пришествие е наречено Второ, защото Той вече дойде при нас в плът, но в смирен и безславен вид, а сега ще дойде телесно със свръхестествени знамения и във видимо сияние от небето, та всички да познаят в Него Онзи, Който вече веднъж бе дошъл, за да спаси човешкия род и Който сега отново идва, за да отсъди вярно ли е съхранил този род, това, което му е било поверено.
Кога ще бъде това Пришествие никой не знае, като Господ дори и от апостолите Си го скри, откривайки им тогава само някои знамения, по които може да се предвиди и които подробно са изтълкувани от някои светии. Така, казва се, че Неговото пришествие ще стане след седмото хилядолетие от сътворението на света. Но преди това ще дойде антихристът, раждайки се, както пише св. Иполит Римски, от блудница — мнима дева, която произхожда от евреите, от коляното на Дан, сина на Йаков. Антихристът ще премине жизнения си път, сякаш следвайки по стъпките на Христа, ще върши чудеса, които и Христос е правил и даже мъртви ще възкресява. Обаче всичко това той ще повтори не наистина, а само привидно - и раждането, и въплъщението и всичко останало. Апостолът казва за него: И тогава ще се открие беззаконникът, чието пришествие ще бъде с всяка сила и знамения и лъжливи чудеса (2 Сол. 2:8,9). Обаче според думите на свети Йоан Дамаскин, не самият дявол ще се въплъти в него, но ще бъде човек, роден от блудство, който ще възприеме цялата сатанинска сила и внезапно ще се разкрие, показвайки се пред всички благ и кротък. На земята тогава ще настъпи голям глад и антихристът ще угоди на хората, ще изучи Божествените Писания, ще започне да пости и подтикван от народа ще бъде провъзгласен за цар, възлюбвайки повече от всички юдеите, като ще отиде в Йерусалим и ще възстанови техния храм. Няма да изминат и седем години, казва пророк Даниил, и ще дойдат Енох и Илия, призовавайки хората да не го приемат. А той, като ги хване, ще ги подложи на мъки и ще отсече главите им. Онези, които изберат правата вяра ще бягат далеко, но той, откривайки ги по планините ще ги изкушава с помощта на множество бесове. Но заради избраните ще се съкратят тези седем години; ще бъде голям глад и тъй като самите стихии ще се поклатят, то почти всички ще бъдат изтребени.
След това ще бъде Пришествието Господне, предшествано от знамението на Честния Кръст — внезапно, като мълния от небесата; и клокочещата огнена река ще очисти цялата земя от сквернотите. Тогава ще бъде взет антихристът с неговите служители и ще бъдат предадени на вечен огън. Когато ангелите затръбят ще се събере мигновено от всички краища на земята и от всички стихии целия човешки род в Йерусалим, защото там е средоточието на света; там ще бъдат поставени престолите на Съда. Хората ще бъдат в един образ, заставайки със своите души и тела, изменени чрез стихиите за безсмъртие, защото и стихиите ще се преобразят. И ще отдели Господ с една дума праведните от грешните и ще отидат добротворците във вечния живот, а грешниците – във вечни мъки, които никога не ще престанат. Знае се, че тогава Христос няма да търси от нас ни пост, ни бедност, ни чудотворство, макар че и това е добро, но ще потърси много по-доброто – милостиня и състрадание. Той ще изрече на праведните и грешните тези шест заповеди: гладен бях и Ме нахранихте; жаден бях и Ме напоихте; странник бях и Ме приехте; гол бях и Ме облякохте; болен и в тъмница бях и Ме посетихте – всичко що сте сторили на един от тези по-малки Мои братя, Мене сте го сторили (Мат. 25:35—36, 40). Тези заповеди всеки може да изпълни според силите си. Тогава, при Второто пришествие всички ще признаят, че Иисус Христос е Господ за слава на Бога Отца (Фил. 2, 11).
А мъките, за които говори Светото Евангелие са такива: там ще бъде плач и скърцане със зъби (Мат. 25, 30); червеят им не умира и огънят им не угасва (Мк. 9, 44) във външната тъмнина (Мат. 25, 30).
Църквата Божия, признавайки всичко това, съвсем ясно учи, че съществува раят на сладостите и Царството Небесно, пребиваването на светиите с Бога, тяхното бъдещо вечно сияние и усъвършенстване; а също съществуват мъките и тъмата, отделянето от Бога и терзанието на съвестта на ония, които поради леност и временни наслади са се лишили от Божественото сияние.
Христе Боже, по неизказаното Си човеколюбие удостой и нас да чуем сладкия Ти глас и ни причисли към стоящите от дясната ти страна. Амин.


Светител Илия Минятий. За Бъдещия Съд.

събота, 19 февруари 2011 г.

Неделя на блудния син

В безгрешната и изпълнена с живот страна бях въведен, но посявайки греха, със сърп пожънах класовете на нерадението и като снопи събрах деянията си, които после пръснах, но не на гумното на покаянието! Но моля Теб – нашият предвечен Земеделец, Бога, с вятъра на Твоето любосърдечие отвей плявата на моите дела, дай на моята душа пшеница – опрощението, прибери ме в Твоята небесна житница и ме спаси. (Стихира на Господи воззвах)


Блудно пропилях Отеческото богатство и останах гол, заселвайки се в страната на лукавите жители, но като не можах да понеса съжителството с тях, обръщам се и викам към Тебе, Щедри Отче: „Съгреших пред небето и пред Тебе и не съм достоен да се нарека Твой син; направи ме като един от Твоите наемници, Боже, и ме помилуй!”. (Хвалитна стихира от Утренята, глас 8)



Синаксар за Неделята на блудния син


Стих: Който е като мен блудник, нека дерзае и да се завърне, защото вратата на Божиите щедрости е отворена за всички.

В този ден празнуваме възвръщането на блудния син, което божествените отци са поставили в Триода на второ място по причина, че мнозина съзнават своите безбройни беззакония, живеейки от младини блудно, прекарвайки времето си празно, в пиянство и нечистота, и по такъв начин, падайки в пропастта на злото, изпадат в отчаяние, което е следствие от гордостта. Затова те съвсем не искат да се обърнат към поправяне, оправдавайки се с пленяването от злото, с което падат в още по-голямо зло.
Проявявайки към такива хора отеческо човеколюбие и желаейки да ги избавят от отчаянието, светите отци предлагат тук днешната притча след предишната - за митаря и фарисея, за да изтръгнат от корен тази страст у многото съгрешили блудници и да ги склонят отново към придобиването на добродетели, откривайки преблагото Божие милосърдие. Чрез тази притча се показва, че няма такива грехове, които да надминат човеколюбието на Бога.
И тъй двамата синове на човека, тоест на Богочовека Словото – това са праведните и грешните. Големият син е този, който винаги пребъдвал в изпълнение на Божиите заповеди и в Неговата благодат и никога не отстъпвал от Него. А по-малкият е оня, който възлюбвайки греха и чрез срамни дела отпаднал от пребиваване с Бога, поради греха се самолишил от Божието човеколюбие и заживял блудно. Той не опазил целомъдрието, послушал лукавия демон и поради сластолюбие се поробил на неговата воля, но не могъл да удовлетвори желанията си. Защото грехът, който разпалва привичката към временните наслаждения е ненаситен и Господ в притчата го уподобява на рожкови – храната на свинете, защото те в началото са сладки, а после стават горчиви като плевели; така е и с греха.
Накрая, идвайки на себе си, блудният син, погиващ от глада по добродетелите, се връща при Отца с думите: „Отче! Съгреших против небето и пред Тебе и вече не съм достоен да се нарека Твой син.” (Лк. 15, 8). Но Отец приема каещия се без укор, с отворени обятия, явявайки Божествената Си и отеческа любов. И му дава одежда, тоест Светото Кръщение, печат и пръстен — благодатта на Всесветия Дух, и добавя обуща, та отсега змиите и скорпионите да не нараняват нозете му, а напротив – той сам с тях да тъпче главите им. После Отец заради него с голяма радост заколва угоеното теле – Своя Единороден Син и му дава да се причасти с Неговата Плът и Кръв. И сякаш удивен на безкрайното милосърдие на Отца, големият брат изразява цялото си негодувание. Но Човеколюбецът и него привежда към безмълвие, като го кани с тихи, кротки и благосклонни слова, казвайки: „Ти винаги си с Мен и трябва да споделиш угощението Ми и да се радваш, че тоя Мой син преди бе мъртъв заради греха и оживя, разкайвайки се за безразсъдните дела. Загубен бе, отделяйки се от Мен заради греховния навик и бе намерен от Мен, Който пострадах за него по Своето милосърдие и го призовах по Своята милост.” (ср. Лк. 15, 31—32).
Тази притча е приложима и към еврейския народ и към нас. По тази причина тя е поставена тук от светите Отци, та както се каза по-рано, да отблъсне отчаянието и нерешителността да се започне добродетелния живот, поучавайки към покаяние и обръщане на съгрешилия, подобно на блудния син. Защото разкаянието е най-доброто оръжие и силна помощ против демонските стрели. 
Христе Боже наш, по неизказаното Си човеколюбие помилуй ни. Амин.

понеделник, 14 февруари 2011 г.

2 / 15 февруари, Сретение на нашия Господ и Спасител Иисус Христос






На Великата вечерня, стихири на Господи воззвах, глас 1, от патриарх Герман:





Кажи, Симеоне, Кого носиш на ръце в храма, радвайки се? Към Кого зовеш и викаш: “Сега се освободих, защото видях моя  Спасител!”? “Той е Роденият от Девата, Той е от Бога Бог Слово, Който Се въплъти заради нас и спаси човека!” Нека Му се поклоним! (3)

Приеми, Симеоне, Законодателя Когото Мойсей прозря в мрака на Синай, Който стана Младенец и се подчини на Закона. Той е Който говори чрез Закона, Той е възвестеният от пророците, Той е Този, Който Се въплъти заради нас и спаси човека. Нека Му се поклоним! (3)

Нека дойдем и ние с боговдъхновени песни да посрещнем Христа и да приемем Този, чрез Когото Симеон видя спасение. За Него Давид предвъзвести, Той говори и чрез пророците, Той е Този, Който Се въплъти заради нас и спаси човека. Нека Му се поклоним!  (2)

Слава и ныне, глас 6 от преп.  Йоан Дамаскин:
Нека се отворят днес небесните врати, защото безначалното Слово на Отца, приело начало във времето без да загуби божествеността Си, Се принася в храма на Закона доброволно, като четиридесетдневен Младенец, от Девата - Майка и в обятията си Го приема старецът, който вика: “Отпусни твоя раб, Владико, защото очите ми видяха Твоето спасение!” Господи, Който дойде в света, за да спасиш човешкия род, слава Тебе! 

Паримии:

Из книга Изход:

Рече Господ на Моисея в деня, когато изведе синовете Израилеви от Египетската земя: посвети Ми всяко първородно, което разтваря утроба у синовете Израилеви. И отиде Моисей и събра целия народ и рече: помнете тоя ден, в който излязохте от Египетската земя, от дома на робството, защото със силна ръка ни изведе Господ оттам, и опазете Неговия закон. И ще ви въведе Бог в земята Ханаанска, както Се кле на отците ни. Отделяй на Господа всяко мъжко първородно, което отваря утроба. И кога отпосле те попита син ти и рече: що е това? ти му кажи: със силна ръка ни изведе Господ от Египет, от дома на робството; защото, когато фараонът се противеше да ни пусне, Господ умъртви всички първородни в Египетската земя, от първородните човешки до първородните от добитъка. Затова аз принасям в жертва Господу всичко мъжко, което отваря утроба, а всеки първороден от моите синове откупувам; и това да бъде като знак неизменен пред очите ти; защото тъй рече Господ Бог Вседържител: давай Ми първородния от синовете си; кога се роди мъжко, на осмия ден му обрежете крайната плът; и трийсет и три дена жената не трябва да се доближава до светилището Божие при свещеника, докато не изтекат дните на очистването й. След това тя трябва да принесе Господу при портите на скинията, на свещеника едногодишно агне, чисто, за всесъжение и млад гълъб или гургулица. Или вместо тях да принесе пред Господа две гургулици, или два млади гълъба, и свещеникът ще се помоли за първородното. Защото те Ми са дадени измежду синовете Израилеви и Аз ги приех и ги осветих за Себе Си вместо Египетските първородни, в оня ден, в който поразих всички първородни в Египетската земя, от човек до добитък, рече Бог всевишний, Светият Израилев.

Из пророчеството на Исая

В годината, когато умря цар Озия, аз видях Господа, седнал на престол висок и издигнат, и славата Му изпълваше целия храм. Около Него стояха серафими; всякой от тях имаше по шест крила: с две всеки закриваше лицето си, и с две закриваше нозете си, и с две летеше. И викаха един към други и думаха: свят, свят, свят е Господ Саваот! цяла земя е пълна с Неговата слава! И разклати се горнището на вратите от гласа на викащите, и домът се напълни с дим. И казах: горко ми! загинах! защото съм човек с нечисти уста, и живея сред народ също с нечисти уста, - и очите ми видяха Царя, Господа Саваота. Тогава бе пратен при мене един от серафимите с разпален в ръка въглен, що бе взел с клещи от жертвеника, докосна се до устата ми и рече: ето, това се докосна до устата ти - и твоето беззаконие се отне от тебе, грехът ти се очисти. И чух гласа на Господа, Който казваше: кого да проводя и кой ще отиде при тоя народ? И аз казах: ето ме, проводи мене. Тогава Той рече: иди и кажи на тоя народ: с уши ще чуете, и не ще разумеете, и с очи ще гледате - и не ще видите. Защото сърцето на тоя народ е закоравяло, и с уши тежко слушат и затворили са очите си, да не би с очи да видят, с уши да чуят и със сърце да разберат, та да се обърнат, за да ги изцеря. И казах: докога, Господи? Той рече: докле запустеят градовете и останат без жители, и къщите без люде, и докле тая земя съвсем запустее. И Господ ще отдалечи людете, и голяма пустош ще бъде на тая земя.

Из пророчеството на Исая

Ето, Господ ще седне на лек облак и ще дойде в Египет. И пред лицето Му ще потреперят идолите египетски, и сърцето им ще се стопи в тях. И духът на Египет ще се смути в тях, и Той ще разруши кроежите им, и ще предаде египтяните в ръцете на жесток владетел, казва Светият Господ, Господ Саваот. И водите в морето ще изчезнат, и реката ще пресекне и изсъхне; Това казва Господ: къде са сега твоите мъдреци? нека те сега ти кажат какво Господ Саваот е определил за Египет. В оня ден египтяни ще бъдат в страх и трепет от движението на ръката на Господа Саваота, която Той ще дигне върху тях. В оня ден ще има жертвеник Господу всред Египетската земя, и паметник Господу - в нейните предели. Той ще бъде личба и свидетелство за Господа Саваота в Египетската земя навеки, защото те ще викнат към Господа и Той ще им проводи човек, който ще ги спаси. И Господ ще яви Себе Си в Египет и в оня ден египтяни ще познаят Господа и ще принесат жертви и дарове, ще дадат оброци Господу и ще ги изпълнят. 

На литията, самогласни стихири, глас 1, от Анатолий:

"Старият по дни", стенопис от църквата "Св. Богородица Перивлепта", Охрид, 14 в.

Старият по дни, Който в древност даде на Мойсей Закона на Синай, сега Го виждаме като Младенец и изпълнявайки Закона, като Творец на Закона, Той според Закона Се принася в храма и Се връчва на стареца. Приемайки Го в ръце и виждайки изпълнението на обещанието, праведният Симеон радостно зове: “Очите ми видяха от века скритата тайна, която се яви в тези последни дни - Светлина, разпръсваща помрачението на неверните езичници и Слава на новоизбрания Израил. Затова  освободи Твоя раб от връзките на тази плът и ме отпусни към непреходния и чуден вечен живот, дарявайки на света велика милост!” 

От Йоан Дамаскин: Днес Този, Който в древност даде на Мойсей Закона на Синай, Сам Се подчинява на заповедта на Закона, ставайки по милосърдието Си заради нас подобен нам. Сега чистият Бог, като Свят Отрок, отворил пречистата утроба, на Самия Себе Си като Бог Се принася, освобождавайки ни от проклятието на Закона и просвещава нашите души.

От Андрей Пир, глас 2: Този, Когото небесните служители молят с трепет, сега Симеон на земята приема с тленни ръце и провъзгласява съединението на Бога с човеците. И, виждайки небесния Бог като Човек, той се разлъчва с живеещите на земята и радостно зове: “Господи, Който откриваш на намиращите се в тъмнина незалязващата светлина, слава Тебе!”

От патриарх Герман: Днес Симеон приема в обятията си Господа на Славата, Когото Мойсей преди съзерцаваше в мрака и Който му даде скрижалите на планина Синай. Той е Този, Който говори чрез пророците, Творецът на Закона. За Него Давид предвъзвестява – Той е страшен за всички, но има велика и богата милост.

Святата Дева принася на свещеника в светилището Свещения, а Симеон с разтворени обятия Го приема, радвайки се и зове: “Сега отпускаш Твоя раб, Владико Господи, според думата Си, с миром!”

Творецът на небето и земята днес е носен на ръце от светия старец Симеон, и ето, той чрез Светия Дух зове: “Сега съм свободен, защото видях моя Спасител!”

От Анатолий: Днес старецът Симеон влиза в храма, радвайки се духом, за да приеме в обятията си Изпълнителя на Закона, който Той Самият даде на Мойсей. Единият в мрак и в неясен глас се удостои да достигне Боговидението и със скрито лице изобличи невярващите сърца на евреите. Другият пък, поемайки на ръце въплътилото Се предвечно Слово на Отца, откри Светлината на народите: Кръста и Възкресението. Яви се и Анна пророчица, свидетелствайки за Спасителя и Изкупителя на Израиля. Нека възкликнем към Него: “Христе Боже наш, по молитвите на Богородица, помилуй ни!”


От преп. Андрей Критски, глас 4: Днес свещената Майка, по-свята от светилището се явява в светилището, явявайки на света Твореца на мира и Законодателя. Приемайки Го в своите обятия, старецът Симеон радостно зове: “Сега отпускаш Своя раб, защото Те видях, Спасителю на нашите души!”



Слава, глас 5, от Андрей Кпитски: Изследвайте Писанията, както рече в Евангелията Христос нашият Бог, защото в тях откриваме, че Той Се роди и бе повит в пелени, положен в ясли и откърмен с мляко, прие обрезание и бе носен от Симеон - не мнимо и не призрачно, но истинно Се яви на света. Към Него нека да възкликнем: “Предвечни Боже, слава Тебе!”

И ныне, глас, патриарх Герман: Старият по дни, ставайки Младенец по плът, от Майката - Дева се принася в храма и изпълнява заповедта на Своя Закон. Приемайки Го в ръце, Симеон провъзгласи: “Сега отпускаш Твоя раб по думата Си смиром, защото очите ми видяха Твоето спасение, Господи!”

Стиховни стихири, глас 7, от преп. Козма Маюмски:

Украси своя брачен чертог, Сионе, и приеми Царя Христа. Приветствай Мария – небесната Двер, защото тя стана херувимски престол и носи Царя на Славата. Девата е светъл Облак, носеща на ръце Сина, Роден преди утринната звезда. Приемайки Го в своите обятия, Симеон провъзгласи на народите, че това е Владиката на живота и смъртта и Спасителя на света.

Стих: Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си с мир.

Непозналата брак Майка принася в храма Възсиялия преди вековете от Отца и в последните времена родил Се от нейната девствена утроба - Законодателят на Синайската планина, Който Се подчини на Закона; и Го поднася на стареца – свещеника и праведника, комуто бе обещано, че ще види Христа Господа. Приемайки Го в своите ръце, Симеон се радва и вика: “Този е Бог съ-вечен на Отца и Изкупител на нашите души!”

Стих: Светлина за просвета на езичниците и слава за Твоя народ Израиля.

В своите ръце Богородица Мария носи Този, Който е носен от херувимските колесници и е възпяван от песните на серафимите - Законодателят, изпълняващ предписанията на Закона, Който безмъжно Се въплъти от нея, и Го подава в ръцете на стареца - свещеник. И той, носейки Живота, проси освобождение от земния живот, казвайки: “Владико, отпусни ме сега да възвестя на Адам, че видях неизменния Младенец, предвечния Бог и Спасителя на света!”

Слава и ныне, глас 8, от преп. Андрей Критски: 
Този, Когото херувимите носят и серафимите възпяват, днес Се принася в божественото Светилище според Закона и сяда като на престол в старческите ръце и приема дарове от Йосиф, както подобава на Бог: двете гургулици – като непорочната Църква и новоизбрания народ от езичниците, а двата гълъба - като Основател на Стария и Новия Завет. Симеон пък, приемайки изпълнението на обещаното му, благославя Девата, Богородица Мария, предвъзвестявайки й страданията на Родения от нея, и проси от Него освобождение, казвайки: “Сега отпускаш ме, Владико, както преди ми възвести, защото видях Теб - Предвечната Светлина, Спасителя и Господа на Христоименните народи!”

Тропар, глас 1:
Радвай се, благодатна Богородице Дево, защото от тебе възсия Слънцето на правдата - Христос нашият Бог, Който просвещава намиращите се в тъмнина. Весели се и ти, старче праведни,  приел в обятията си Освободителя на нашите души, Който ни дарява с възкресение. (3)


Утреня на празника - тук

събота, 12 февруари 2011 г.

СИНАКСАР ЗА НЕДЕЛНИТЕ ДНИ ОТ ПОСТНИЯ ТРИОД

Кратко предисловие към синаксарите, тоест към събраните пояснения на Ксантопул за триода

Събрани съчинения на Никифор Калист Ксантопул, посветени на празниците от Триода и изясняващи всеки от тях: как и кога се е появил, по каква причина е бил установен от светите и богоносни отци и се празнува досега — с някои допълнителни сведения, започвайки от Неделята на митаря и фарисея и свършвайки с Неделята на Всички светии. Триодът се дели на Постен (до Велика Събота) и Цветен (от Пасха насетне).
Преди седмата песен от канона на утренята, по обичая, следва да се чете отначало месечния синаксар, а след това триодния.

 

Синаксар за Неделята на митаря и фарисея


Стих на Триода: Творче на небето и земята, Който приемаш от ангелите Трисветата песен, приеми и от човеците Трипеснеца.
Стих на митаря и фарисея: Който живее по фарисейски пребъдва далеч от Църквата, а Христос се приема чрез смирение.
В настоящия ден, с Божията помощ, започваме Постния Триод или Трипеснец, съставен от светите и богоносни отци, които вдъхновени от Светия Дух, оформили тази богослужебна книга от красиви духовни песнопения. Първи положил началото на Трипеснеца великият химнограф св. Козма Маюмски (†743 г.), който в чест на Светата и Живоначална Троица написал канони от по три песни за Великата и Свята Седмица на Христовите страдания, като е съчинил и кратък акростих съответно за всеки ден от тази Седмица. По негов образец и други свети отци, като св. Теодор (†826 г.) и  св. Йосиф (†830 г.) Студити, написали трипесенни канони за останалите седмици на Св. Четиридесетница, които първо влезли в практиката на Студийския манастир. Освен това, те съставили и подредили песни, които заимствали и от други книги на отците. И тъй като според Триода, неделята е първи, както и последен или осми ден на седмицата, те предписали първата песен на канона да се пее във втория ден от седмицата, сиреч понеделник. Втората песен се пее в третия ден – т.е. вторник, третата - в сряда, четвъртата - в четвъртък, петата - в петък, а шестата и седмата – в събота. Останалите осма и девета песни се пеят всеки ден и така през цялата седмица се пеят по три песни на утренното богослужение, с изключение на съботата, когато песните са четири, и неделята, когато се пее цял канон (без втора песен). В Триода има и служби, които съдържат канони не само от по три песни, но понеже повечето от тях са именно трипесенни, особено през Страстната седмица, затова книгата носи това наименование.
В Постният Триод са излети покайните сълзи, въздишките и сърдечното съкрушение на вдъхновени от Светия Дух боголюбци и богопросветени песнотворци, които съставили тази богата съкровищница на вярата и покаянието, извор на благодатни сили за богоугоден живот и спасение. Според премъдрия замисъл на светите наши отци, Постният Триод накратко излага всички Божии благодеяния към нас от самото начало. Той ни напомня за нашето сътворяване от Бога, за изгонването ни от рая поради отхвърлянето на заповедта, дадена ни за познание и вкусването на забранената храна и че това изгонване стана чрез завистта на древния злодей - змията и врагът, който бе свален поради гордост; напомня ни се как пребъдвахме далеч от райските блага, водени от дявола; и как Синът и Словото Божие пострада по Своето милосърдие, слизайки от небесата и вселявайки се в Девата, за да стане Човек заради нас и да ни покаже чрез живота Си възхождането към небето, преди всичко чрез смирението, и после чрез поста и отхвърлянето на злите помисли и чрез всички Свои дела; как Той пострада, възкръсна и пак възлезе на небето и изпрати Светия Дух на Своите ученици и апостоли и как всички те Го проповядваха като Син Божи и съвършен Бог; напомня ни се също, че на божествените апостоли съдейства благодатта на Светия Дух, чрез която от краищата на вселената са събрани всички светии, за да изпълнят горния свят, което е и замисълът на Твореца от самото начало.
Великият пост или Св. Четиридесетница се предхожда от три подготвителни седмици – на митаря и фарисея, на блудния син и на Страшния съд. Те са положени от светите Отци като подготвителни уроци за подбуждане към духовното усилие на поста и за отстраняване на нашите порочни навици.
В първата подготвителна неделя, която празнуваме днес, св. отци на Църквата ни предлагат за поука притчата за митаря и фарисея и наричат следващата седмица предварителна или встъпителна. Защото тези, които желаят да встъпят в телесна битка на бойното поле, първо получават от своите началници време преди битката, за да почистят и подготвят оръжията си, да устроят добре останалите си дела и така, отстранявайки от пътя си всички пречки, с усърдие да се устремят към подвига. Често преди битка те си разказват истории и притчи, за да подтикнат душите си към ревност, отблъсквайки леността, страха, унинието и всяко друго неподходящо чувство. Така и божествените отци предизвестяват за наближаващия пост като оръжие срещу демонските пълчища, за да очистим душите си от всяка страст и от отровата на злите дела, натрупана от дълго време. И тъй, нямайки още тези блага, нека се потрудим да ги придобием и въоръжавайки се както е потребно, да са подготвим за подвига на поста.
Първо оръжие сред добродетелите са покаянието и смирението, а пречка пред придобиването на великото смирение са гордостта и високомерието. Затова отците първо ни излагат настоящата достоверна притча от Евангелието, като ни поучават да отбягваме фарисейската гордост и надменност и да развием у себе си противоположните им добродетели, които притежаваше митарят – смирението и покаянието. Защото първата и най-голяма страст е гордостта и самопревъзнасянето, тъй като чрез нея дяволът падна от небето преди още да ги има звездите и бе хвърлен в тъмнината. Затова и нашият родоначалник Адам, вкусвайки от храната, бе изгонен от рая. Чрез този пример св. Отци ни учат да не се гордеем със своите достижения и да не се превъзнасяме над ближния, а да бъдем винаги смирени, защото Господ се противи на горделиви, а на смирени дава благодат. По-добре е съгрешаващият да се покае, отколкото добродетелният да се възгордява. Христос каза: “Митарят отиде у дома си оправдан повече, отколкото фарисея.” Тази притча разкрива, че никой не трябва да се възгордява, дори и да върши праведни дела, но следва да бъде винаги смирен и от сърце да се моли на Бога, защото макар и да пада в най-големи грехове, спасението му не е далеч.
По молитвите на всички твои светии - песнописци, Христе Боже, помилуй ни, амин.

събота, 5 февруари 2011 г.

Събор на руските новомъченици и изповедници

В неделния ден преди или след 25 януари (7 февруари, гр. дата), св. Църква чества паметта на всички руски новомъченици и изповедници на вярата, пострадали от гоненията на безбожниците през 20 век

Из службата на новомъчениците:

На Вечернята, стихири на Господи, воззвах: 
Да поставим сега начало, о братя, на гореща молитва към новите Божии угодници: защото те, очистени в страшните мъчения, се проявиха като плодове на плодоносната Христова лоза. А ние като се назидаваме с умиление от техния подвиг, обилно напоявани с благодатната сладост, която ни се предлага с благоуханието на тяхната святост, да принесем на Бога плодове на покаяние.
О, Киевски планини, благословени с кръста на апостол Андрей, възхвалете началото на страшното кръщение, с което отново се кръсти Руската земя. Оттам, откъдето възсия благодатта за руския народ с вяра и Дух за отваряне на Царството Божие, оттам подобаваше и да започне това обновление чрез кръвта на първозаклания от руските светители, едноименен на просветителя княз Владимир. Този нов Владимир, изведен от своето лозе отвъд вратите на свещената Печерска Лавра, се удостоява с венеца на първомъченика Стефан, прощавайки и благославяйки убиващите го, като кротък молитвеник за нашите души.
Плач, ридание и тъга: ето свитъкът на Иезекиил, наситил твоята душа, свети Тихоне, Патриарше наш! Нека и сега се чуе твоя глас: „Братя, архипастири и пастири, призовете вашите чада в защита на православната Църква!” Нека чуят твоето огнено слово и разорителите на храмовете Божи: „Макар все още да носите християнски имена, с властта дадена ни от Бога, ви анатемосваме!” О, страшно и вечно отлъчване! О, анатема от никого неотменима! О, дръзновение патриаршеско!
Слава на стиховните, глас 6:

О, свети най-смирени свещеници и изповедници, виждаме ви в страшната година на гонения прогонени далеч от домовете си. Виждаме ви гладни, окъсани, изгубили вид, покрити с кръвотечащи струпеи, бити и лишени от сън, плачещи за оставените чада и за беззащитните им майки. Кой може да изброи имената ви? Кой  ще разкаже на света за всичко, претърпяно от вас? Но Бог знае Своите избраници, съхранили даже до смърт дадения им залог, и поради това вие имате дръзновение да се молите за нас. 

Тропар, глас 4: Цветя от руските духовни поля, дивно процъфтели в годините на страшните гонения, безбройни новомъченици и изповедници: светители, царствени страстотерпци и пастири, монаси и миряни, мъже, жени и деца, принесли на Христа добрия плод на търпението, молете Му се, като на ваш Насадител, да избави Своите люде от безбожниците и злите и да утвърди Църквата чрез вашите кърви и страдания за спасението на нашите души. 

На Утренята, седални след полиелея: 
Преминахте през огъня на мъченията и водѝте на сълзите и Господ ви изведе в покоя на светиите, новомъченици и изповедници руски, ходатаи пред Бога за тия, които почитат и прегръщат вашия подвиг. Слава на Предузналия вашето произволение, слава на Предопределилия ви за небесна слава, слава на Даряващия ни чрез вас с голяма милост.


О, страстотерпци, всичко, което претърпяхте на земята като боголюбци беше за добро. И като избрани преминахте към обещаното наследие от вечни блага. Слава на Този, Който ви дари със сила в тежките мъки, слава на Венчалия ви, слава на Този, Който извършва чрез вас и нашето спасение.

Слава, глас 3: Възсияли сте на църковния небосклон, светители на първенствуващите руски престоли - Тихоне Светейши Патриарше, пламенно изрекъл анатема против враговете на Светия Кръст, Владимире светителю Киевски, най-зрял начатък от новите плодове на руската духовна градина и Вениамине светилниче Петроградски, от детство пожелал да страдаш за Христа, което се и изпълни. Прославят се с вас и всички нови страстотерпци. Ние пък с умиление ви зовем така: “Радвай се, крепко и търпеливо събрание! Бъдете дръзновени молитвеници за всички, които ви се молят!”.

Песен 1
Свети Новомъченици, молете Бога за нас.
Господи Боже мой, помогни ми смирено да възпея и прославя руските новомъченици и изповедници, на които с любов Си отворил дверите небесни заради тежките страдания.
Свети Новомъченици, молете Бога за нас.
Господи Боже наш, Който даряваш със слава мъчениците от всички векове и техните мощи пребивават в храмовете за наше обновление, прослави също и новите страстотерпци, макар и незнайни да са техните могили.
Свети Новомъченици, молете Бога за нас.
Лишен от земното царство, свети царю мъчениче Николае, в своите страдания ти си бил докрай верен на Небесния Цар. Моли Му се да не се лишим от благодатно утешение и в нашите беди.
Свети Новомъченици, молете Бога за нас.
Ти прие от ръцете на свещеномъченика Владимир жезъла на първопрестолника светител Петър, о светий патриарше и отче наш Тихоне, изобличителю на синовете на противлението, потърси мене, заблудената овца.
Пресвета Богородице, моли Бога за нас.
В Твоето успение не си оставила света, Владичице! Не си оставила и Руската страна, но си благоволила да приемеш похвала от новите свети страстотерпци.
Песен 3
Свети Новомъченици, молете Бога за нас.
Какви слова да ви принесем, верни свидетели на словото, доблестни страстотерпци и пастири, понеже станахте като овци на заколение?
Свети Новомъченици, молете Бога за нас.
На тебе, о Владимире, първосветителю на Руската Църква, едноименен на светия просветител на Русия, подобаваше да започнеш славното поприще на борбите и страданията. Ти предвождаше боговенчания полк на страстотерпците, затова нека ти се въздаде първия похвален венец.
Свети Новомъченици, молете Бога за нас.
Посред доброто опълчение виждаме и тебе, първосветителю на Светопетровия град, светителю Вениамине, възлюбен от своето паство така, както Иаков възлюби едноименния ти древен патриарх.
Свети Новомъченици, молете Бога за нас.
Ти бе първи в презвитерския чин на новомъчениците, отче Йоане, който преди бе служител на Божия престол в Америка. Ти стана изобличител на страшните безбожници в Царско село и Господ те увенча с мъченически венец, както и другия Йоан, възторжен и по име, който бе дивен в слово и мъжество пред мъчителите; с тях и вие, всички нови свещеномъченици, застъпете се за нас.
Пресвета Богородице, моли Бога за нас.
Премилосърдна Майко, Пречиста Дево, която страда заедно със Своя Син и Спасител, ние те знаем като Утешителка, обичаща чедата си останали в Руската страна и тези, които в заживяха в разсеяние – всичките Твоите раби.
Кондак на новомъчениците, глас 2: 
Нови руски страстотерпци, които преминахте изповеднически през земното поприще и приехте с дръзновение страданията, молете се на Христа, Който ви укрепи, та и ние, когато ни връхлети часът на изпитанията, да възприемем Божия дар на мъжеството. Вие сте пример за тия, които почитат вашия подвиг, защото нито скръб, нито притеснение, нито смърт можаха да ви разлъчат от любовта Божия.
Икос: Когато започнаха дните на огненото изпитание за Руската Църква и Господ не благоволи да приема от нас всесъжения и жертви, тогава мнозина архиереи и свещеници не се привързаха към плът и кръв, но разбирайки волята Господня, сами себе си принесоха като чиста жертва. И след вечния Първосвещеник и Ходатай на Новия Завет те влязоха в светилището със своята кръв, за да се очистят греховете на народа. Славни са вашите имена, мъжествени страстотерпци, които сте пример за нас, почитащите вашия подвиг, защото нито скръб, нито притеснение, нито смърт можаха да ви разлъчат от любовта Божия.
Седален, глас 8: Подобни нам по немощ на плътта, вие търсехте духа по мярката на древните отци, о непреклони руски свещеноизповедници, изпращани на заточение в разорената Соловецка обител и по други места. И колкото се умножаваха страданията ви, толкова по-големи бяха тайните утешения от Господа, с които вие и сега се утешавате, достигнали в незалязващия ден на Царството Христово; затова ви молим: непрестанно се молете за спасението на нашите души. 
Песен 4
Свети Новомъченици, молете Бога за нас.
Земята, осквернена от делата на безбожниците, отново се благослови чрез поръсването с вашата кръв, а морските и речните води се осветиха чрез телата на издавените в тях светии.
Свети Новомъченици, молете Бога за нас.
Съименик на Ермоген Московски, светилниче Тоболски, нови свещеномъчениче, целият ти живот е като пламък, който реката Тура не можа да угаси, защото насила давен ти възлезе при твоя Господ и бит по устата непрестанно се молеше до края; моли се и сега за нас.
Свети Новомъченици, молете Бога за нас.
Страшно е да се слуша за мъченията на светия Пермски архипастир Андроник, който без да се бои от мъките изрече клетва против безбожната власт; а Черниговският светител Василий, с другите пратеници на Всеруския Събор, дойде да засвидетелства за Андрониковото убийство, но тогава пострада като него, и сега всички заедно пред Господа стоят.
Свети Новомъченици, молете Бога за нас.
Архипастирът Митрофан, който прослави убития в древност светител Йосиф, сега жестоко през нощта е умъртвен; с него пострада и неговия съ-епископ Леонтий и тъй тези трима Астрахански свещеномъченици се озариха с едната светлина на Царството Небесно.
Пресвета Богородице, моли Бога за нас.
О, колко много са сега светите икони, които ръцете на безбожниците отнеха от верните, но не ще се изтръгне благият образ на Утешителката от сърцата на молещите се – лишените от свобода изповедници на светата вяра.
Песен 5
Свети Новомъченици, молете Бога за нас.
Петре и Кириле, велики и непреклонни изповедници, по нрав различни, но еднакви по вяра и твърдост на духа, макар и заточени, вие сте удържали в пълнота църковната правда; а сега като наследници на Царството Небесно, молете Бога и ние да се съхраним в тази правда.
Свети Новомъченици, молете Бога за нас.
Агатангеле, ангеле на Ярославълската църква, радвай се със своите сподвижници, защото отделянето ви от вашите събратя, които не устояха в църковната правда, бе радост за ангелите; не пожелахте да се покорите на нечестието, затова и излязохте от тяхното общение и подлагайки се на скърби и лишения понесохте своя кръст.
Свети Новомъченици, молете Бога за нас.
Житието на свещеномъченика Дамаскин умилява всички: той скита и из Соловецките острови, и в Казахстан и в Сибирската страна, възхождайки към своята Голгота; и измъчван от сибирския студ на речния бряг, той даде своето расо на един мръзнещ свещеник. И сам на сала в зимния мраз, предавайки духа си на Бога, стана един от тези, за които светът не беше достоен.
Пресвета Богородице, моли Бога за нас.
Наставнице на твърдите светители, Пречиста Дево, научи и нас да мислим, говорим и вършим най-правилното, подражавайки на непожалилите себе си изповедници.
Песен 6
Свети Новомъченици, молете Бога за нас.
Вие станахте наследници на най-сладкия Едем, новомъченици на руската земя; блажени сте, защото след вашия плач намерихте утеха на небесата и жадувахте за правдата, на която сега се насищате обилно в Царството Небесно.
Свети Новомъченици, молете Бога за нас.
Царските дъщери заедно със святата си майка в суровото заточение черпеха утешение за себе си от писанията на светите отци и така станаха Христови невести, а отрокът Алексий, техният брат, бе внесен на ръце от царя-мъченик там, където тези царствени мъченици с четиримата им съ-страдалци бяха убити и станаха жертви духовни пред Бога за нашия род.
Свети Новомъченици, молете Бога за нас.
Шахтата стана гробница, в която преподобномъченица Елисавета завърши своя царствен път заедно с нейната сестра в Господа Варвара и с останалите шестима. Там княгинята превърза раните на страстотерпеца княз Йоан. О, свети Алапаевски мъченици осмочисленици, излекувайте сега раните на нашите души.
Свети Новомъченици, молете Бога за нас.
Пострадали в тези страшни дни в Руската страна угодници Божи, знаменити и незнайни, монаси, монахини, съпрузи с чедата си, укрепете с вашите молитви и изправете пътя ни пред Господа на нас, които почитаме вашия подвиг.
Пресвета Богородице, моли Бога за нас.
От множество беди и злини се избави нашия род, молейки се пред твоите свети икони, о Богомайко; чрез твоето застъпничество приеми сега, Владичице, и всички наши молитви за избавление от най-страшните беди.
Песен 7
Свети Новомъченици, молете Бога за нас.
Руската Църква се слави с вашите страдания, новомъченици, наши сродници от всеки чин и съсловие, убити за Христа от безбожниците, които пеете за наше спасение: “Избавителю Боже, благословен Си!”
Свети Новомъченици, молете Бога за нас.
Имайки Кръста за оръжие и вярата в Христа за щит, приехте страдания и смърт вие, които пеете за наше спасение: “Избавителю, Боже, благословен Си!”
Свети Новомъченици, молете Бога за нас.
Злобата на сатанинските слуги с жигосана съвест изобличи изгореният от тях светител Йоан Рижски и обесените: светител Тихон Воронежски, презвитер Алексий Симферополски и прочие зверски измъчени. Към Тебе, Господи, те радостно зоват в Твоето Царство: “Избавителю Боже, благословен Си!”
Свети Новомъченици, молете Бога за нас.
Страстотерпците – избити младенци, Господ приема като чисти птички в небесните гнезда, а те Му пеят непрестанно в рая: “Избавителю Боже, благословен Си!”
Пресвета Богородице, моли Бога за нас.
Постоянна Избавителко на твоите люде, моли твоя Син и Бог пак да избави твоя дом от най-страшните от всички досегашни гонения, за да можем спасени чрез тебе с умиление да Му кажем: „Избавителю, Боже, благословен Си!”
Песен 8
Свети Новомъченици, молете Бога за нас.
Очистихте одеждите си чрез своята кръв, избелихте ги с кръвта на Агнеца, заклан за човеците, Когото благославяйте, отроци, възпявайте, свещеници, и люде, превъзнасяйте във всички векове.
Свети Новомъченици, молете Бога за нас.
Нека възхвалим светител Йосиф Петроградски, ревнителят за чистотата в катакомбната Църква, който в изгнанието имаше постеля сред нечистите свини, и да чуем в сърцата си неговите думи: “Чрез своите страдания и вярност превъзнасяйте Христа във всички векове.”
Свети Новомъченици, молете Бога за нас.
Славни и по живот и по своята кончина са светителите Серафим Угличски и лекарят Максим Серпуховски, благословен за тайно епископство. Много трудно е служението на гонимата Църква, което те извършиха и застанаха пред Христа Бога, молейки Го за своето стадо и славейки Го во веки.
Свети Новомъченици, молете Бога за нас.
Неспирна небесна хвала принасяте, добропобедни новомъченици на Руската земя, причастявайки се сега и винаги с вечноживия Агнец, за Когото бяхте избити от безбожниците, и Когото благославяйте, отроци, възпявайте свещеници, и люде превъзнасяйте във всички векове.
Пресвета Богородице, моли Бога за нас.
Пресвята Владичице, спаси и освободи и до днес страдащите Твои раби, дарувай им търпение и сила; на теб възлагаме всичката си надежда и винаги те облажаваме и превъзнасяме твоя Син и Бог во веки.
Песен 9
Свети Новомъченици, молете Бога за нас.
О, нови страстотерпци, които извършихте подвиг против злобата на безбожниците, вие държите вярата Христова като щит пред ученията на тоя свят и ни показвате достоен образ на търпение и злострадание.
Свети Новомъченици, молете Бога за нас.
О, каква велика твърдост и мъжество има у полка Христови мъченици, избити за Христа! Те украсиха православната Църква и в своята страна проляха кръвта си, като семе на вярата. Нека сега заедно с всички светии достойно да се почетат.
Свети Новомъченици, молете Бога за нас.
Нека всички чуем как чудната в страданията Лидия, макар и плачейки, но с твърдост, подтикна към страдание и воина Кирил, който стана неин щит пред меча на зверстващите мъчители и така Христос го спаси в купела на неговата кръв. А като разказа това на Църквата, воинът Алексий сам пострада. По техните молитви, Боже, помилуй ни.
Свети Новомъченици, молете Бога за нас.
О, светии, които тука споменахме и многобройно множество незнайни! Простете нищетата на тия наши слова, нека се напишат още похвали, които да ви подобават. Да ви изброим е невъзможно, но по молитвите на всички ви, нека тия, които ви почитат да приемат от нашия Господ и Владика на живота, благодат и велика милост.
Пресвета Богородице, моли Бога за нас.
Богородичен: О, всевъзпявана Майко! Макар че злите разориха твоята велика Печерска църква, в нея свещеномъченик Владимир очакваше деня на своето убийство и четейки с голямо умиление акатист се молеше на тебе; не ще оскъднее во веки твоята милост към каещите се люде. Радвай се, Възрадвана, която не ни оставяш и в твоето Успение! 
Светилен: 
Твърде светъл е за нас вашия подвиг, свети новомъченици и изповедници, в тия дни, помрачени от малодушие, защото оскъдня вярата поради умножаването на нашите беззакония, изстина любовта, разколеба се надеждата, а вашата доблест озари със слава новата Руска Църква. И ныне, от Триода.
Хвалитни стихири, глас 6: 
Чувайки страшната вест за гоненията против Божията Църква, Всеруският свещен и велик Събор в една мисъл съборно всички събра и установи моления за гонимите и избитите изповедници и мъченици в деня на страданията и смъртта на светителя Владимир. Според вярата на Църквата, дните на смъртта на починалите в Господа от мъки се наричат дни на тяхното рождение; затова честваме и този празник като рождество на новите руски страстотерпци. 
Избити първи за вярата и Църквата и поменати първи по име от Светейшия Патриарх: о светителю Владимире, Печерски агънче,  и старейши презвитери Йоане, Петре, Йосифе и Павле, преподобномъченици Гервасие,  Герасиме,  свещеномъченици Павле,  Петре и Теодоре, Михаиле, Владимире  и Константине,  дяконе Йоане,  послушници Антоние и Йоане с голямо множество свещеници, монаси и миряни, чиито всички имена знае Господ, молете Го да се спасим.
Всеки ден оскърбявани заедно със светия цар, о свята царице страстотерпице и царствени деви, свети царствен отроче и техни верни слуги - състрадалци, вие бяхте неправедно избити през нощта, но така като жертви на правдата станахте ходатаи за нас и като благоуханно кадило пред Бога. С вас са и погребаните живи на другия ден в страшни мъки свята княгиня и нейната сподвижница. Но сега, преваряйки всички пострадали, о царю Николае, Който тъжиш за нашия род като нов Иов, моли Господа на всички да прости.
Глас 8. Отказаха да просят милост осъдените от безбожниците Божии свещеници, които светият Патриарх благослови да отидат на мъки и на смърт за Христа. Когато сутринта бяха водени за наказанието, стражите не знаеха как да отблъснат посрещналите ги верни; защото хората целуваха обречените смъртници, свещените им ръце и краищата на одеждите им, а те победно пееха: «Христос воскресе из мертвых, смертию смерть поправ!» Господи, по молитвите на тези свещеномъченици помилуй ни.