Празнична утреня
Седални, глас 1:
Нека ангелският лик да се удиви от чудото, а ние земните да запеем песен на глас, виждайки неизразимото Божие снизхождение: защото Този, пред Когото треперят небесните сили, сега е взет в обятията на старческите ръце, като едничък Човеколюбец.
Пребъдващият вечно с Отца на светия Престол, идвайки на земята Се роди от Девата и Младенец стана Този, Който по същност е неподвластен на времето. Симеон, приемайки Го в обятията си се радваше и казваше: „Сега отпускаш, Милосърдни, възвеселявайки Твоя раб!”.
Глас 4: Старият по дни заради мене става Младенец. Пречисти Боже, Ти Се приобщаваш към обряда на очистването, за да увериш, че Си приел от Девата плът като моята. И Симеон, посвещавайки се в това, позна Те като Бог явил Се в плът и приветствайки Те като Живот, радваше се и зовеше със старчески глас: „Отпусни ме, понеже Те видях, Животе на всичко! ”.
Стихира след 50 псалом, глас 6: Нека се отворят днес небесните врати, защото безначалното Слово на Отца, приело начало във времето, без да загуби божествеността Си, доброволно Се принася като четиридесетдневен Младенец в храма на Закона от Девата - Майка и в обятията си Го приема старецът, който вика: „Отпусни твоя раб, Владико, защото очите ми видяха Твоето спасение!” Господи, Който дойде в света, за да спасиш човешкия род, слава Тебе!
Канон от св. Козма Маюмски, глас 3.
Песен 1
Ирмос: Слънце огря изсъхналата земя, родена някога от бездната, и водата застана като стена от двете страни за преминаващият пеша през морето народ, който богоугодно пееше: „Да възпеем Господа, защото Той славно Се прослави!”.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Нека облаците да пролеят вода, защото изгря Слънцето - Христос, носен на леки облаци - непорочните ръце на Девата и в храма Се яви, като Младенец; затова и ние, верни, нека да възкликнем: „Да възпеем Господа, защото Той славно Се прослави!”.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Укрепнете ръце Симеонови, немощни от старост, и отрудени старчески нозе бодро се движете, за да посрещнете Христа; съединявайки се с безплътните, нека да възпем Господа, защото Той славно Се прослави!
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Възвеселете се небеса, премъдро разпростряни и радвай се, земьо, защото произлезлият от свръхбожествените недра Създател Христос, Се принася от Майката Дева на Бога Отца като Младенец - Този, Който е преди всички, защото Той славно Се прослави.
Песен 3
Ирмос: Ти Си утвърждение на надяващите се на Тебе, Господи, утвърди Църквата, която придоби с драгоценната Си кръв.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Първородният от Отца преди вековете Се яви първороден Младенец от нетленната Дева, подавайки ръка за спасението на Адам.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
За да възстанови в предишното състояние първосъздадения, който стана неразумен като младенец чрез заблудата, Бог Слово Се яви като Младенец.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Произлязлото от земята естество, което отново в нея се завърна, Създателят го яви съ-образно на Божеството, ставайки Младенец, без да Се измени.
Седален: В древност на планината Синай Мойсей видя Бога изотзад и се удостои неясно да чуе Божествения глас в мрака и бурята; сега пък Симеон, приемайки в ръце неизменно въплътилия Се заради нас Бог, радостно се устреми от тукашния към вечния живот. Затова и рече: „Сега отпускаш Твоя раб, Владико!”.
Песен 4
Ирмос: Твоята добродетел покри небесата, Христе, защото излизайки от кивота на Твоята светиня – нетленната Ти Майка – Ти Се яви в Храма на Твоята слава като Младенец, носен на ръце, и всичко се изпълни с хвала за Тебе.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
„Симеоне, служителю на неизказаните тайни, възрадвай се за Този, Който в древност ти беше възвестен от Светият Дух, – говореше Богородица – и приеми в ръцете си станалото Младенец Слово - Христа, и викни към Него: всичко се изпълни с хвала за Тебе!”
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
С радост приеми, Симеоне, Този на Когото се надяваше - Христа - Дете по възраст, утешение на богоизбрания Израил, Законодател и Владика, изпълняващ правилото на Закона, и викни към Него: „Всичко се изпълни с хвала за Тебе!”
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Виждайки в плът безначалното Слово – Причината за битието на всичко, носено от Девата като Младенец на херувимски престол, Симеон в удивление викаше към Него: „Всичко се изпълни с хвала за Тебе!”
Песен 5
Ирмос: Когато Исаия видя образно превъзнесения на престол Бог, окръжен от ангели на славата, извика: „О, окаяният аз, видях въплъщаващия Се Бог, Незалязващата Светлина и Владиката на света.”
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Божественият старец, разбирайки славата, явена в древност на пророка, видя Словото, носено в майчините ръце и викна: „Радвай се, Пречиста, защото ти си като престол, който носи Бога, Незалязващата Светлина и Владиката на света.”
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Старецът се поклони и благоговейно докосна стъпките на непозналата брак Богомайка, казвайки: „Огън носиш ти, Пречиста; страхувам се да взема в обятията си Младенеца - Бога, Незалязващата Светлина и Владиката на света.”
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
„Очиства се Исаия, приемайки въглена от Серафима - рече старецът на Богомайката – а ти ме просвещаваш, подавайки ми с ръце, като клещи, Носения от тебе, Незалязващата Светлина и Владиката на света.”
Песен 6
Ирмос: Възкликна към тебе старецът, виждайки с очите си спасението, което дойде при човеците от Бога: „Христе, Ти Си Бог мой!”
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
На Сион Ти бе положен като Камък, за непокорните – камък за препъване и съблазън, а за верните - несъкрушимо спасение.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Наистина носейки образа на Родилия Те преди вековете, Ти по Своето милосърдие сега Се облече в човешката немощ.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Отпусни сега с мир този, който се поклони на Тебе – Сина на Всевишния, Сина на Девата, на Бога, станал Младенец.
Кондак, глас 1: Освещавайки девическата утроба с Твоето рождение и благославяйки предварително ръцете Симеонови както подобаваше, сега Ти си ни спасил, Христе Боже. Но огради с мир сред войните Твоя народ и укрепи тези, които възлюби, единствен Човеколюбче.
Икос: Ние прибягваме към Богородица, желаейки да видим нейния Син, Който е донесен при Симеон; гледайки към Него от небесата безплътните сили в удивление възклицават: „Чудно и преславно е това, което сега съзерцаваме, необяснимо и непостижимо! Защото носят като Младенец Твореца на Адам, Невместимият Се вмества в старческите обятия, Пребъдващият в безпределните недра на Своя Отец доброволно става описуем по плът, но не и по божество - единственият Човеколюбец!”
Песен 7
Ирмос: Тебе, Бога Слово, Който в огъня ороси богословстващите отроци и Който Се всели в нетленната Дева, ние славим, благоговейно пеейки: „Благословен е Бог на нашите отци!”.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
„Отивам, за да известя Адам, който пребивавава в ада и да принеса на Ева благата вест” – рече Симеон, тържествувайки с пророците: „Благословен е Бог на нашите отци!”
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
За да избави земния род, Бог слиза даже до ада, давайки на всички пленници освобождение, на слепите – прозрение, както и на немите способност да зоват: „Благословен е Бог на нашите отци!”.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
„И твоето сърце, Непорочна, меч ще прониже - предвъзвести Симеон на Богородица - когато видиш на Кръста своя Син, Комуто зовем: „Благословен е Бог на нашите отци!””
Песен 8
Ирмос: Намирайки се в нетърпим огън, юношите – първенци в благочестието, останаха невредими от пламъка и пееха божествената песен: „Благославяйте, всички творения Господни, Господа и Го превъзнасяйте във всички векове!”.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Народе Израилев! Виждайки своята слава - Емануил, Младенецът от Девата, тържествувай сега пред лицето на божествения кивот: „Благославяйте, всички творения Господни, Господа и Го превъзнасяйте във всички векове!”.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Възкликна Симеон: „Този - Бог истинен и Младенец – ще бъде повод за противоречия”. Нека, верни, Го възпеем: „Благославяйте, всички творения Господни, Господа и Го превъзнасяйте във всички векове!”.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Този, Който е Живот по същност, Бог Слово, станал Младенец, ще бъде падение за непокорните, както и въздигане за всички, които с вяра възпяват: „Благославяйте, всички творения Господни, Господа и Го превъзнасяйте във всички векове!”.
Песен 9
Ирмос: В сянката и буквата на Закона ние виждаме образ, верни: всяко същество от мъжки пол, което отваря майчина утроба е посветено Богу; затова първородното Слово, Сина на безначалния Отец, първороден и на непозналата мъж Майка, ние величаем.
У древните, заедно с новородените били принасяни двойка гургулици или две гълъбчета; вместо тях божественият старец и целомъдрената Анна пророчица, служат на Родения от Девата и единствен Син на Отца, донесен в храма, и Го величаят.
Рече Симеон: „Ти ме дари с радост от Твоето спасение, Христе, приеми Своя служител, отруден под сянката на Закона, като свещенопроповедник и тайнозрител на новата благодат, който Те величае с похвала!”.
Пророчествайки със свято благоговение, целомъдрената и праведна старица Анна ясно изповяда Владиката в храма и величаеше Неговата Майка, проповядвайки я на всички присъстващи като истинска Богородица.
Светилен: Доведен в храма от Духа, старецът прие в ръцете си Владиката на Закона и извика: „Освободи ме сега от връзките на тая плът, както каза Ти, с миром, защото с очите си видях откровението за езичниците и спасението на Израиля!”
Хвалитни стихири, глас 4: Изпълнявайки Закона, даден в Писанията, Човеколюбецът сега Се принася в Храма и в старческите си ръце Го приема старецът Симеон с думите: „Сега ме отпускаш към тамошното блаженство, защото Те видях днес, облечен в смъртна плът, но господстващ над живота и смъртта!”
Като Светлина за откровение на езичниците Се яви Ти, Господи, Слънце на правдата, носено на облак лек, изпълнявайки скритото в сянката на Закона и явявайки началото на новата благодат. Затова, виждайки Те, Симеон възкликна: „Освободи ме от тлението, защото днес Те видях!”
Без да Се разлъчваш от недрата на Отца по божество, Ти Се въплъти, както Сам благоволи, и държейки всичко в ръката Си, Ти бе носен в обятията на Приснодевата и бе подаден в ръцете на Богоприемеца Симеон. Затова той с радост казваше: „Сега отпускаш с мир мене - Твоя раб, защото Те видях, Владико!”.
Слава, и ныне, глас 6: На старческите ръце в днешния ден като на херувимска колесница Ти благоволи да Се склониш, Христе Боже, избавяйки от властта на страстите нас, които Те възпяваме и Те призоваваме, спаси ни като Човеколюбец!
Няма коментари:
Публикуване на коментар