Кажи, Симеоне, Кого носиш на ръце в храма, радвайки се? Към Кого зовеш и викаш: “Сега се освободих, защото видях моя Спасител!”? “Той е Роденият от Девата, Той е от Бога Бог Слово, Който Се въплъти заради нас и спаси човека!” Нека Му се поклоним! (3)
Приеми, Симеоне, Законодателя Когото Мойсей прозря в мрака на Синай, Който стана Младенец и се подчини на Закона. Той е Който говори чрез Закона, Той е възвестеният от пророците, Той е Този, Който Се въплъти заради нас и спаси човека. Нека Му се поклоним! (3)
Нека дойдем и ние с боговдъхновени песни да посрещнем Христа и да приемем Този, чрез Когото Симеон видя спасение. За Него Давид предвъзвести, Той говори и чрез пророците, Той е Този, Който Се въплъти заради нас и спаси човека. Нека Му се поклоним! (2)
Слава и ныне, глас 6 от преп. Йоан Дамаскин:
Нека се отворят днес небесните врати, защото безначалното Слово на Отца, приело начало във времето без да загуби божествеността Си, Се принася в храма на Закона доброволно, като четиридесетдневен Младенец, от Девата - Майка и в обятията си Го приема старецът, който вика: “Отпусни твоя раб, Владико, защото очите ми видяха Твоето спасение!” Господи, Който дойде в света, за да спасиш човешкия род, слава Тебе!
Паримии:
Из книга Изход:
Рече Господ на Моисея в деня, когато изведе синовете Израилеви от Египетската земя: посвети Ми всяко първородно, което разтваря утроба у синовете Израилеви. И отиде Моисей и събра целия народ и рече: помнете тоя ден, в който излязохте от Египетската земя, от дома на робството, защото със силна ръка ни изведе Господ оттам, и опазете Неговия закон. И ще ви въведе Бог в земята Ханаанска, както Се кле на отците ни. Отделяй на Господа всяко мъжко първородно, което отваря утроба. И кога отпосле те попита син ти и рече: що е това? ти му кажи: със силна ръка ни изведе Господ от Египет, от дома на робството; защото, когато фараонът се противеше да ни пусне, Господ умъртви всички първородни в Египетската земя, от първородните човешки до първородните от добитъка. Затова аз принасям в жертва Господу всичко мъжко, което отваря утроба, а всеки първороден от моите синове откупувам; и това да бъде като знак неизменен пред очите ти; защото тъй рече Господ Бог Вседържител: давай Ми първородния от синовете си; кога се роди мъжко, на осмия ден му обрежете крайната плът; и трийсет и три дена жената не трябва да се доближава до светилището Божие при свещеника, докато не изтекат дните на очистването й. След това тя трябва да принесе Господу при портите на скинията, на свещеника едногодишно агне, чисто, за всесъжение и млад гълъб или гургулица. Или вместо тях да принесе пред Господа две гургулици, или два млади гълъба, и свещеникът ще се помоли за първородното. Защото те Ми са дадени измежду синовете Израилеви и Аз ги приех и ги осветих за Себе Си вместо Египетските първородни, в оня ден, в който поразих всички първородни в Египетската земя, от човек до добитък, рече Бог всевишний, Светият Израилев.
Из пророчеството на Исая
В годината, когато умря цар Озия, аз видях Господа, седнал на престол висок и издигнат, и славата Му изпълваше целия храм. Около Него стояха серафими; всякой от тях имаше по шест крила: с две всеки закриваше лицето си, и с две закриваше нозете си, и с две летеше. И викаха един към други и думаха: свят, свят, свят е Господ Саваот! цяла земя е пълна с Неговата слава! И разклати се горнището на вратите от гласа на викащите, и домът се напълни с дим. И казах: горко ми! загинах! защото съм човек с нечисти уста, и живея сред народ също с нечисти уста, - и очите ми видяха Царя, Господа Саваота. Тогава бе пратен при мене един от серафимите с разпален в ръка въглен, що бе взел с клещи от жертвеника, докосна се до устата ми и рече: ето, това се докосна до устата ти - и твоето беззаконие се отне от тебе, грехът ти се очисти. И чух гласа на Господа, Който казваше: кого да проводя и кой ще отиде при тоя народ? И аз казах: ето ме, проводи мене. Тогава Той рече: иди и кажи на тоя народ: с уши ще чуете, и не ще разумеете, и с очи ще гледате - и не ще видите. Защото сърцето на тоя народ е закоравяло, и с уши тежко слушат и затворили са очите си, да не би с очи да видят, с уши да чуят и със сърце да разберат, та да се обърнат, за да ги изцеря. И казах: докога, Господи? Той рече: докле запустеят градовете и останат без жители, и къщите без люде, и докле тая земя съвсем запустее. И Господ ще отдалечи людете, и голяма пустош ще бъде на тая земя.
Из пророчеството на Исая
Ето, Господ ще седне на лек облак и ще дойде в Египет. И пред лицето Му ще потреперят идолите египетски, и сърцето им ще се стопи в тях. И духът на Египет ще се смути в тях, и Той ще разруши кроежите им, и ще предаде египтяните в ръцете на жесток владетел, казва Светият Господ, Господ Саваот. И водите в морето ще изчезнат, и реката ще пресекне и изсъхне; Това казва Господ: къде са сега твоите мъдреци? нека те сега ти кажат какво Господ Саваот е определил за Египет. В оня ден египтяни ще бъдат в страх и трепет от движението на ръката на Господа Саваота, която Той ще дигне върху тях. В оня ден ще има жертвеник Господу всред Египетската земя, и паметник Господу - в нейните предели. Той ще бъде личба и свидетелство за Господа Саваота в Египетската земя навеки, защото те ще викнат към Господа и Той ще им проводи човек, който ще ги спаси. И Господ ще яви Себе Си в Египет и в оня ден египтяни ще познаят Господа и ще принесат жертви и дарове, ще дадат оброци Господу и ще ги изпълнят.
На литията, самогласни стихири, глас 1, от Анатолий:
"Старият по дни", стенопис от църквата "Св. Богородица Перивлепта", Охрид, 14 в.
Старият по дни, Който в древност даде на Мойсей Закона на Синай, сега Го виждаме като Младенец и изпълнявайки Закона, като Творец на Закона, Той според Закона Се принася в храма и Се връчва на стареца. Приемайки Го в ръце и виждайки изпълнението на обещанието, праведният Симеон радостно зове: “Очите ми видяха от века скритата тайна, която се яви в тези последни дни - Светлина, разпръсваща помрачението на неверните езичници и Слава на новоизбрания Израил. Затова освободи Твоя раб от връзките на тази плът и ме отпусни към непреходния и чуден вечен живот, дарявайки на света велика милост!”
От Йоан Дамаскин: Днес Този, Който в древност даде на Мойсей Закона на Синай, Сам Се подчинява на заповедта на Закона, ставайки по милосърдието Си заради нас подобен нам. Сега чистият Бог, като Свят Отрок, отворил пречистата утроба, на Самия Себе Си като Бог Се принася, освобождавайки ни от проклятието на Закона и просвещава нашите души.
От Андрей Пир, глас 2: Този, Когото небесните служители молят с трепет, сега Симеон на земята приема с тленни ръце и провъзгласява съединението на Бога с човеците. И, виждайки небесния Бог като Човек, той се разлъчва с живеещите на земята и радостно зове: “Господи, Който откриваш на намиращите се в тъмнина незалязващата светлина, слава Тебе!”
От патриарх Герман: Днес Симеон приема в обятията си Господа на Славата, Когото Мойсей преди съзерцаваше в мрака и Който му даде скрижалите на планина Синай. Той е Този, Който говори чрез пророците, Творецът на Закона. За Него Давид предвъзвестява – Той е страшен за всички, но има велика и богата милост.
Святата Дева принася на свещеника в светилището Свещения, а Симеон с разтворени обятия Го приема, радвайки се и зове: “Сега отпускаш Твоя раб, Владико Господи, според думата Си, с миром!”
Творецът на небето и земята днес е носен на ръце от светия старец Симеон, и ето, той чрез Светия Дух зове: “Сега съм свободен, защото видях моя Спасител!”
От Анатолий: Днес старецът Симеон влиза в храма, радвайки се духом, за да приеме в обятията си Изпълнителя на Закона, който Той Самият даде на Мойсей. Единият в мрак и в неясен глас се удостои да достигне Боговидението и със скрито лице изобличи невярващите сърца на евреите. Другият пък, поемайки на ръце въплътилото Се предвечно Слово на Отца, откри Светлината на народите: Кръста и Възкресението. Яви се и Анна пророчица, свидетелствайки за Спасителя и Изкупителя на Израиля. Нека възкликнем към Него: “Христе Боже наш, по молитвите на Богородица, помилуй ни!”
От преп. Андрей Критски, глас 4: Днес свещената Майка, по-свята от светилището се явява в светилището, явявайки на света Твореца на мира и Законодателя. Приемайки Го в своите обятия, старецът Симеон радостно зове: “Сега отпускаш Своя раб, защото Те видях, Спасителю на нашите души!”
Слава, глас 5, от Андрей Кпитски: Изследвайте Писанията, както рече в Евангелията Христос нашият Бог, защото в тях откриваме, че Той Се роди и бе повит в пелени, положен в ясли и откърмен с мляко, прие обрезание и бе носен от Симеон - не мнимо и не призрачно, но истинно Се яви на света. Към Него нека да възкликнем: “Предвечни Боже, слава Тебе!”
И ныне, глас, патриарх Герман: Старият по дни, ставайки Младенец по плът, от Майката - Дева се принася в храма и изпълнява заповедта на Своя Закон. Приемайки Го в ръце, Симеон провъзгласи: “Сега отпускаш Твоя раб по думата Си смиром, защото очите ми видяха Твоето спасение, Господи!”
Стиховни стихири, глас 7, от преп. Козма Маюмски:
Украси своя брачен чертог, Сионе, и приеми Царя Христа. Приветствай Мария – небесната Двер, защото тя стана херувимски престол и носи Царя на Славата. Девата е светъл Облак, носеща на ръце Сина, Роден преди утринната звезда. Приемайки Го в своите обятия, Симеон провъзгласи на народите, че това е Владиката на живота и смъртта и Спасителя на света.
Стих: Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си с мир.
Непозналата брак Майка принася в храма Възсиялия преди вековете от Отца и в последните времена родил Се от нейната девствена утроба - Законодателят на Синайската планина, Който Се подчини на Закона; и Го поднася на стареца – свещеника и праведника, комуто бе обещано, че ще види Христа Господа. Приемайки Го в своите ръце, Симеон се радва и вика: “Този е Бог съ-вечен на Отца и Изкупител на нашите души!”
Стих: Светлина за просвета на езичниците и слава за Твоя народ Израиля.
В своите ръце Богородица Мария носи Този, Който е носен от херувимските колесници и е възпяван от песните на серафимите - Законодателят, изпълняващ предписанията на Закона, Който безмъжно Се въплъти от нея, и Го подава в ръцете на стареца - свещеник. И той, носейки Живота, проси освобождение от земния живот, казвайки: “Владико, отпусни ме сега да възвестя на Адам, че видях неизменния Младенец, предвечния Бог и Спасителя на света!”
Слава и ныне, глас 8, от преп. Андрей Критски:
Този, Когото херувимите носят и серафимите възпяват, днес Се принася в божественото Светилище според Закона и сяда като на престол в старческите ръце и приема дарове от Йосиф, както подобава на Бог: двете гургулици – като непорочната Църква и новоизбрания народ от езичниците, а двата гълъба - като Основател на Стария и Новия Завет. Симеон пък, приемайки изпълнението на обещаното му, благославя Девата, Богородица Мария, предвъзвестявайки й страданията на Родения от нея, и проси от Него освобождение, казвайки: “Сега отпускаш ме, Владико, както преди ми възвести, защото видях Теб - Предвечната Светлина, Спасителя и Господа на Христоименните народи!”
Тропар, глас 1:
Радвай се, благодатна Богородице Дево, защото от тебе възсия Слънцето на правдата - Христос нашият Бог, Който просвещава намиращите се в тъмнина. Весели се и ти, старче праведни, приел в обятията си Освободителя на нашите души, Който ни дарява с възкресение. (3)
Утреня на празника - тук
Утреня на празника - тук
Няма коментари:
Публикуване на коментар