8/21 септември - Рождество на Пречистата Владичица наша Богородица и Приснодева Мария

Велика вечерня

На Господи воззвaхъ - 8 самогласни стихири, глас 6, от патр. Сергий

Днес Бог, Който почива на разумни Престоли, подготви за Себе Си свят престол на земята; Този, Който утвърди небесата с мъдрост, устрои одушевено Небе по Своето човеколюбие, защото от безплодния корен Той ни даде да израсте живоносно растение – Своята Майка. Боже на чудесата и на безнадеждните надежда, Господи, слава Тебе!

Това е ден Господен, радвайте се, люде, защото Чертогът на Светлината и Книгата на Живото Слово излезе от утробата и Родилата се е Двер, обърната на Изток, която очаква влизането на Великия Свещеник – единствената, която въвежда във вселената единия Христос за спасение на нашите души.

Макар и по божествена воля знаменитите безплодни жени да заченаха деца, но Мария богоприлично просия повече от всички родени, защото самата Тя, раждайки се чудно от бездетна майка, роди свръхестествено по плът Бога на всички от безсеменна утроба – единствената Двер на Единородния Син Божи. Минавайки през нея, Той я запази затворена и устройвайки мъдро всичко, както знае Сам, стори спасение за всички човеци.

Днес безплодните врати се отварят и излиза девствената божествена Двер; днес благодатта започва да принася първи плодове, явявайки на света Божията Майка, чрез Която земното с небесното се свързва за спасението на нашите души.

Днес се проповядва всемирната радост, днес задухаха ветрове, предвестници на спасението; прекратява се безплодието на нашето естество, защото безплодната се оказва майка на Тази, Която остава Девица и след раждането на Създателя. От Нея Този, Който е Бог по естество приема чуждото на Себе Си и чрез плътта извършва спасението на заблудените – Христос Човеколюбецът и Изкупителят на нашите души. (2)

Днес неплодната Ана ражда Божията Отроковица, предизбрана от всички родове за обител на Царя на всички и Твореца, Христа Бога, за изпълнение на Божествения промисъл, чрез който ние, родените на земята, бяхме възсъздадени и обновени от тление за безкраен живот.

Слава и ныне: първата стихира

На литията: стихири глас 1, самогласни [от Стефан светоградец]

Днес настана началото на нашето спасение, люде, защото ето – яви се предназначената от древни родове Майка и Дева и вместилище Божие, раждайки се от неплодната; разцъфна цвят от Йесей и клон от корена му. Нека се радва праотецът Адам и Ева да се весели с радост, защото ето – създадената от реброто Адамово ясно облажава своята Дъщеря и Внучка и казва: „Роди се моето избавление, заради което ще се освободя от адските окови!” Нека се радва и Давид, свирейки на гусла и да благославя Бога, защото ето – Девата излиза от неплодната утроба за спасението на нашите души.

Глас 2: Елате, всички любители на девството и ревнители на чистотата, елате и приемете с любов Похвалата на девството, течащия от твърда скала Извор на Живота и от бездетната – Къпината на невеществения Огън, Който очиства и просвещава нашите души.

От патр. Анатолий: Какъв е този празничен шум? Йоаким и Ана тайнствено тържествуват, казвайки: „Радвайте се с нас днес, Адаме и Ево, защото за вас, които в древност затворихте с престъплението си рая, нам се дари най-славен плод – Божията Отроковица Мария, която отваря входа му за всички!”.

Днес от неплодната утроба на славната Ана произлезе тази, която бе предназначена да бъде Царица на всички, Божията Обител, божествен съсъд на вечното Същество, от която стъпкан бе безсрамният ад и майката на всички родове Ева се въвежда в неизменния живот; нека достойно да я призовем: „Блажена си Ти между жените и Плодът на Твоята утроба е благословен!”

Слава и ныне, глас 8, от патр. Сергий: В знаменития ден на нашия празник нека засвирим на духовна лира, защото от Давидовото семе днес се ражда Майката на Живота, Която разпръсва тъмнината; Адамово обновление и Евино призоваване към спасение, Извор на нетлението, прекратяване на тлението. Чрез Нея ние се обожихме и сме избавени от смъртта, затова нека заедно с Гавриил да я призовем, верни: „Радвай се, Благодатна, с Тебе е Господ, Който чрез Теб ни дава велика милост!”

Стиховни стихири, глас 4, самогласни:

От патр. Герман: Всемирна радост от праведните възсия за нас, от Йоаким и Ана – всевъзпяваната Дева, Която заради преголямата си чистота става одушевен Храм Божи и се явява наистина единствена Богородица; по Нейните молитви, Христе Боже, дай мир на света и за душите ни велика милост.

По ангелското предсказание днес от праведните Йоаким и Ана произлезе Плод пречист – Девата, Небе и Престол на Бога, вместилище на чистотата, възвестяваща радост за целия свят, Застъпница за нашия живот, отмяна на проклятието и даруване на благословения. Затова в деня на Твоето рождение, о Дево Богопризована, изпроси мир за света и за душите ни велика милост.

Неплодната и бездетна Ана нека днес радостно да пляска с ръце, всичко земно да сияе, царете да ликуват, свещениците да се веселят в благословенията и целият свят да тържествува, защото Царицата и непорочната Невеста на Отца произраства от корена Йесеев. Жените вече няма да раждат децата в мъки, защото радост разцъфтя и Животът на всички човеци се посели в света. Вече не ще връщат даровете на Йоаким, защото риданието на Ана се превърна в радост и тя говори тъй: „Радвай се с мен, цял избран Израилю, защото ето – Господ ми даде одушевения Дворец на Своята божествена слава за общо веселие и радост, и за спасение на нашите души!”

Слава и ныне, глас 8, от патр. Сергий: Елате, всички верни, да се притечем при Девата, защото се ражда Тази, Която още преди зачатието е предвидяна от Бога за наша Майка, Съсъд на девството, Ааронов прораснал жезъл от корена Йесеев, от пророците възвестен и разцъфнал цвят на праведните Йоаким и Ана. Ето, Тя се ражда и с Нея светът се обновява; Тя се ражда и в своето благолепие Църквата се украсява; Тя е свят Храм, вместилище на Божеството, девствен Съсъд, царски Чертог, в който се извърши преславното тайнство на неизказаното съединение на съчеталите се в Христа естества; като Му се покланяме, ние възпяваме раждането на Всенепорочната Дева.

Отпустителен тропар на празника, глас 4:

Твоето рождество, Богородице Дево, радост възвести на цялата вселена, защото от тебе изгря Слънцето на правдата, Христос Бог наш, и като унищожи проклятието, даде благословение, а като обезсили смъртта, дарува ни живот вечен. (3)