На Господи воззвах, глас 2:
С какви похвални венци да увенчаем богомъдрите
учители, велегласните проповедници на Светата Троица, които просветиха със светлината
на Евангелието славянските народи, тънещи в тъмата на незнанието и смъртната сянка? Чрез тях и ние, като дива маслина се присадихме към доброплодния корен
на Православието и приехме от Христа Бога мир и велика милост.
С какви похвални песни да възпеем богомъдрите
учители – Методий пустинолюбителя, който чрез безмълвието се обогати с
плодовете на Светия Дух, и златословесния Кирил, който чрез стремежа към
любомъдрието придоби небесната Премъдрост и посрами безумните слова на
неразумните агарянски мъдреци? Чрез тия двама братя, Христос, нашият Бог, ни
дари с велика милост.
С какви песнословни украшения да възхвалим
богомъдрите учители – Методий, който презря всички красоти на този свят заради
любовта Христова и в ангелски образ се причисли към войнството на Небесния Цар,
и Кирил, който от детинство избра за съжителка Премъдростта и умножи дадените
от Бога таланти за Негова слава? Чрез тях и ние познахме вечносъществуващата
Троица – Отца и Сина и Светаго Духа като Бог Един и имаме от Христа Бога велика
милост.
С какви духовни песни да възвеличим
богомъдрите учители, които заради спасението на славянските народи, апостолски
се потрудиха за просвещаването им със светлината на богопознанието, чиято затворена
врата отворихте за нас с изобретяването на славянските писмена; и влизайки през
нея, ние разбираме тайнството на Евангелието Христово и приемаме от Христа Бога
мир и велика милост.
Слава, глас 6: Елате, любители на празниците,
да възпеем с похвални песни апостолските единомишленици, похвалата за
йерарсите, просветителите и горещите застъпници на славянските народи, и да
кажем: „Радвай се, Кириле, изкована от злато тръба на богословието, изяснил
тайнството на Светата Троица чрез подобието на слънцето и така затворил
злохулните мохамедански уста! Радвай се с него и ти, Методие, подвизавал се единомислено
с Кирил в молитвите и трудовете!“. И сега, о, отци всеблажени, непрестанно се
молете на Христа Бога за нас, които с любов ви величаем! И ныне, на празника.
На литията:
Слава глас
6: Празнувайки благочестиво паметта на нашите
просветители, о, люде, нека викнем с благодарност: „Радвайте се, светилници
пресветли, озарили славянските страни със светлината на богопознанието;
радвайте се, добри пастири, събрали в едно разпръснатите в дебрите на неверието
словесни овци и привели ги към Пастиреначалника Христа; Него величаейки, ние
вас облажаваме!”.
Стиховни стихири, глас 8. Подобен: О преславнаго чудесе…
Равноапостолни учители Кириле и Методие, със светлината на вашия живот просияхте
като небесни звезди на църковното небе и с мрежите на вашето учение уловихте за
Христа славянските народи, и така се устремихте към непристъпната Светлина,
където сега пребъдвате заедно със ангелите; затова принесете молитва пред Господа за нас, които
празнуваме вашата свята памет.
Стих: Твоите свещеници ще се
облекат в правда, и Твоите светии ще се зарадват.
Дойдете любители на празниците, да възвеличим учителите, равнопрестолни
на апостолите и слава на славяните, чрез които се освободихме от бесовската
измама и приехме светлината на Христовото благовестие, познахме предвечното
Слово и се избавихме от греховния мрак.
Стих: Устата на праведния се поучават в премъдрост
и езикът му ще изрече прав съд.
Богомъдри Кириле и боголюбиви Методие, апостоли и първоучители на
славянската Църква, застъпници на верните, ревнители на благочестието и
сладкогласни инструменти на Светия Дух, като имате сега голямо дързновение пред
Началника на пастирите – Христос, молете Го за нас, които празнуваме вашата всепочитана памет, да издигне от тлението
нашия живот като Многомилостив.
Слава, глас 8: Радвай се, свещенна двоице, която ни озари със светлината на богопознанието
- Кириле, живоносни изворе на духовна мъдрост, който напои измъчваните от жажда
славянски народи, и Методие, чиста обител на молитвата, в която израстна семето
на благовестието. Като стоите пред Христос в слава, усърдно Му се молете, та
заедно с вас да Го величаем и превъзнасяме във всички векове. И ныне, на празника.
Тропaр, глaс 4:
Като единонравни на апостолите и учители на
славянските страни, богомъдри Кириле и Методие, молете Владиката на всички да
утвърди славянските народи в православие и единомислиe, да умири света и да
спаси нашите души.
Първи седален, глас 3:
Кириле и Методие, молете усърдно живоначалната Троица,
Която непрестанно славят ангелските сили и Която велегласно проповядвахте сред
народите и пред Която сега стоите в непристъпна светлина, да ни дари опрощение
на дълговете и да избави от вечното осъждане нас, които с любов почитаме вашата
памет. Слава и ныне, на празника.
Втори седален, глас
5:
Нека днес се радват славянските народи, празнувайки
светло свещената памет на богомъдрите учители, защото чрез тях се начена да се
извършва божествената литургия и цялото църковно служение на сродните нам
славянски езици и така ни се даде неизчерпаемия извор на водата, течаща към
вечния живот; пиейки от нея няма да престанем да ви величаем, Кириле и Методие.
А вие, радвайки се в славата на светиите, молете се усърдно да се спасят нашите
души. Слава и ныне, на празника.
Полиелей, величание:
Величаем ви, свети равноапостолни Методий и
Кириле, които просветихте всички славянски страни със своите учения и към
Христа ги приведохте.
Избран псалом,
светителски
Седален след
полиелея, глас 4:
Елате велегласно с хвалби да почетем нашите
просветители, защото те нахраниха с манната на богомъдрото учение славянските
народи, които дотогава погиваха от глад по словото Божие и ги просветиха
подобно слънчев лъч, превеждайки им Благовестието на сина на гърма на сроден
тям език. И ние, приемайки от тях озарение, с благодарност им зовем: „Радвайте
се, Кириле и Методие винаги прославяни!”
1-ви антифон на 4-ти
глас,
Прокимен, глас 4: Твоите свещеници ще се облекат в
правда и Твоите преподобни ще се възрадват. Стих:
Чуйте това, всички народи, отворете слух всички, които живеете по вселената.
Стихира след 50
псалом, глас 6:
Елате, любители на празниците, да възпеем с похвални песни апостолските
единомишленици, похвалата за йерарсите, просветителите и горещите застъпници на
славянските народи, и да кажем: „Радвай се, Кириле, изкована от злато тръба на
богословието, изяснил тайнството на Светата Троица чрез подобието на слънцето и
така затворил злохулните мохамедански уста! Радвай се и ти с него, Методие,
подвизавал се единомислено с Кирил в молитвите и трудовете!“. И сега, о, отци
всеблажени, непрестанно се молете на Христа Бога за нас, които с любов ви
величаем!
Канон, глас 3:
Песен 1
Ирмос: Господ, Който в древност с божествена заповед събра водите в едно
и за израилския народ раздели морето - Той е нашият препрославен Бог; Него
възпяваме, защото Се прослави.
Припев: Свети първоучители Кириле
и Методие, молете Бога за нас.
Желаейки да отхвърлиш светската суета, преподобни Методие, ти остави
всички хубости на тоя свят и воювайки в ангелски образ с невидимите врагове
послужи на единия Бог, възпявайки Го с радост: „Него единствен възпяваме,
защото Се прослави!”
От пелени ти се показа като избран съсъд, Кириле
блажени, и беше чужд на юношеските падения, възлюбвайки божествената Мъдрост; и
така просветен с ученията на православната Църква, сам стана за мнозина учител
и просветител.
Слава: Обилно напоени с водата на вашите учения,
славянските страни и до днес принасят на Владиката Христа благоприятни плодове.
Затова ви облажава светата Църква и зове: „Избавете ни от беди, угодници
Христови!”
И ныне: Водите на греха нахлуха в моята душа, Владичице, и
затънах в тинята на страстите, но към Тебе прибягвам, Всенепорочна, усмири
бурята на нечистите ми помисли и ме дари с мирно устроение.
Песен 3
Ирмос: Всевишни Вседържителю, Който от небитие изведе цялото творение,
сътворявайки го чрез Словото и усъвършенствайки го чрез Духа, утвърди ме в
Твоята любов.
Като вложи в сърцето си Господните слова: „Който
иска да върви след Мене, нека вземе кръста си...”, ти възложи на плещите си
кръста на монашеския живот, преподобни Методие, и последва Христа; моли Го и
мене – хладния да утвърди в Своята любов.
Този, Който в древност показа на Йаков в сънно
видение стълбата, възлизаща на небесата, Той Същият и тебе, свети Кириле, още
като младенец в дивен сън те сгоди с девицата София, а Тя бе седящата на Божия
престол Премъдрост, Която те утвърди в любовта на Всевишния.
Слава: Бог всичко сътвори от нищо и вас, отроци достойни
за удивление от майчина утроба, освети като избрани Свои съсъди, за да понесете
името му пред народите. Затова празнувайки свещената ви памет, молим ви, Кириле
и Методие, колебаещите се наши умове да утвърдите в правата вяра.
И ныне: Като дарила мир на света и родила Началника на
тишината, укроти вълните на моите страсти, Пречиста, и ме утвърди на камъка на
безстрастието.
Кондак, глас 3:
Нека почетем свещената двоица наши просветители,
които с превода на божествените писания ни откриха извора на богопознанието; от
него и до днес черпим неоскъдно и ви облажаваме, Кириле и Методие, които стоите
пред престола на Всевишния и горещо се молите за нашите души.
Икос: Просиялите в добродетели проповедници на
благочестието, истинските стълбове и основи на Църквата, тръби на божествените
Христови догмати, богоносните отци Методий и Кирил, елате, верни, да възхвалим.
Защото те отблъснаха от нас мрака на незнанието и изгориха нечестието на
ересите с огъня на Духа; превеждайки Писанията, те претвориха славянския род от
дива в благоплодна маслина и чрез божественото кръщение го приведоха във вярата
Христова, изпълвайки вселената с множество чудеса. Затова днес те като
венценосци предстоят пред Вседържителя Бога и ние викаме към тях: „Божествени
отци и равноапостоли, чрез своето застъпничество дарете на всички славянски
народи твърдост в правоверието и единомислие и горещо се молете за нашите
души!”
Седален, глас 4:
Светата и единосъщна Троица ти уподоби на слънцето,
Кириле боговдъхновени, посочвайки, че то е сътворено на небето, за да бъде
видим образ на Светата Троица, казвайки: „Подобие на Бог Отец е слънчевият
кръг, който няма начало, нито край; и както от слънчевия кръг извират лъчите на
светлината, просветлявайки света, така от Бог Отец Се ражда Синът – Сиянието на
Отца; а топлината, която оживотворява вселената, изливаща се от същия кръг
заедно с лъчите, е подобие на Светия Дух, Който изхожда от Същия Отец.”
Слушайки твоето дивно учение и ние се покланяме на Единия Бог – Троица,
облажавайки и твоята памет, всеблажени отче.
Песен 4
Ирмос: Ти яви Своята велика любов към нас, Господи, предавайки на смърт
Единородния Си Син; затова с благодарност Ти зовем: слава на Твоята сила,
Господи.
Положил си спазването на заповедите като крайъгълен камък, върху който
изгради храма на своята душа, преподобни Методие, правейки я обител на Светия
Дух; аз пък, бидейки обиталище на греха, към теб прибягвам, всеблажени, очисти
ме с росата на твоите молитви, за да викам с благодарност: „Слава на Твоята
сила, Господи!”
„Дай ми да разбера кое е угодно
на Тебе, Владико” – викаше ти, блажени Кириле, когато с младия цар се обучаваше
на книжната наука. Заради това, заедно с външната философия, ти свише прие духа
на Премъдростта и страха Божи, но счете за нищо земната мъдрост, викайки:
„Слава на Твоята сила, Господи!”
Слава: Ти положи като печат върху своето сърце любовта към своя Създател,
всеблажени. Затова отхвърли земната невеста и славата на тоя свят, Кириле, и
като птица бягаща от мрежите на ловците, ти достигна в тихото пристанище на
монашествуващите и се облече в дрехата на радостта, пеейки с Методий: „Слава на
Твоята сила, Господи!”
И ныне: Като положа пред себе си моите беззакония и неправди виждам, че те са
повече от морския пясък. Към Тебе прибягвам, Всенепорочна, изцели раните на
моята душа, за да викна с благодарност към Родения от Тебе: „Слава на Твоята
сила, Господи!”
Песен 5
Ирмос: Като видя образно Бога, превъзнесен на престол и носен от
ангелите на славата, Исая викаше: „О, окаяният аз, защото видях въплъщаващия Се
Бог, незалязващата Светлина, Която просвещава света!”
Като благоуханна лилия ти разцъфна в пустинята, преподобни Методие,
украсявайки душата си с молитви, бдения и пост и като поживя равноангелно на
земята, сега с ангелите светло съзерцаваш незалязващата Светлина, Която
просвещава света.
Молейки се в пустинята на Оня, Който е носен от ангелите на славата,
Кириле, ти бе върнат в царствения град, защото така бе потребно и украси се със
сана на свещенството, за да покажеш пътя на спасението на човеците,
просвещавайки ги със светлината на ученията и принасяйки безкръвната жертва за
всички на незалязващата Светлина, Която просвещава света.
Слава: Като неизчерпаем извор на Премъдростта се яви ти, богоносни Кириле,
когато бе изпратен от царя за прение със сарацините, хулещи Пресветата Троица,
защото те не можаха да те потопят с мътните води на злото си учение, понеже ти
свише беше озарен от незалязващата Светлина.
И ныне: Бидейки като безплодно дърво, как не се боя от страшното посичане, о
окаяният аз? Скоро се притечи към Богоблагодатната, душо моя, защото, ако Тя не
се застъпи за тебе, няма да видиш незалязващата Светлина, Която озарява света!
Песен 6
Ирмос: Обгърна ме греховната бездна и изнемогва духът ми; но простри,
Владико, Своята силна ръка и както Петър ме спаси.
„Ето, Божието естество е като морската бездна, непостижимо за ума и
неизречимо със слова”, - рекъл си на мохамеданите, премъдри Кириле – „и който
иска да преплува тая бездна без светото Евангелие потъва, не знаейки да пее:
„Владико, както Петър ме спаси!”.
Потънали в бездната на лъжливия разум, мохамеданите тайно ти предложиха
смъртоносна отрова, но Христос, Който в Евангелието каза: „Дори и нещо
смъртоносно да изпиете, няма да ви навреди”, те запази жив и те върна с чест в
царствения град. А ти, достойно облажаван от царя и патриарха, не се възгордя,
но не престана да пееш: „Владико, както Петър ме спаси!”
Слава: Божественият Дух в древност рече: „Отделете ми Варнава и Савел за
делото, за което ги призовах!” Подобно и вас, преподобни отроци, Той повели да
ви изпратят в славянските страни и така людете, седящи в тъмнина и смъртна
сянка, да се просветят с вашите учения и да викнат: „Владико, както Петър Ти ни
спаси!”
И ныне: Обгърна ме последната бездна на греховете и цял съм в трепет, ужасен
от безконечното потъване! Затова Ти принасям молитва, Пренепорочна, помилвай
моята страстна душа, простри ръката си като блага и както Твоя Син спаси Петър,
така и мен, Владичице, спаси.
Кондак и икос на празника
Песен 7
Ирмос: В древност отроците не се поклониха на
златния персийски идол, но посред пещта пееха: „Боже на отците ни, благословен
Си!”
В началото, пребъдвайки сам с Единия Бог, ти превърна
душата си в богонасаден рай, Методие, а после, отивайки на апостолска проповед
заедно с богомъдрия Кирил, ти се потруди и в славянските страни, където като
неизгарящи от огъня на нечестието отроци възпявахте: „Боже на отците ни,
благословен Си!”
Иудеи и сарацини ти обори, премъдри Кириле, и хазарската
страна просвети със светото кръщение, освобождавайки множество пленници и
претворявайки в безводната пустиня горчивата вода в сладка. А людете, спасени
чрез теб, възпяваха: „Боже на отците ни, благословен Си!”
Слава: Били сте избрани съсъди, отроци преподобни, да
понесете името Господне пред народите, затова и други славянски страни пожелаха
да се озарят от вашите учения. А вие, предпочели да замените насладата от
безмълвието с апостолските трудове, та да придобиете за Христа множество души,
задно с тях възпейте: „Боже на отците ни, благословен Си!”
И ныне: Съсъд изпълнен със страсти съм аз, пресвета
Богородице Дево, и се боя от вечната смърт и огненото наказание. Но Ти,
Пречиста, спаси ме загиващия, препаши със сила моя дух, та като разкъсам
греховните вериги да възпея с благодарност: „Родителко на Избавителя на
пленените, благословена си!”
Песен 8
Ирмос: Веществения огън с невеществен пламък изгориха богосъзерцателните
отроци и пееха: „Благославяйте, всички творения Господни, Господа!”
Винаги озаряван от нетварната светлина на благодатта, ти прие сана на свещенството,
блажени Кириле, и чрез подкрепящия те Дух Свети, ти извая славянските букви, за
да се просветят народите, имайки преведени на сроден език боговдъхновените
книги и да възпеят: „Благославяйте, всички творения Господни, Господа!”
Неземните слова на сина на гърма: „В начало бе Словото”, като начало на
нашата вяра гръмко първо възвестихте, о отци всехвални. После сладкогласния
псалтир преведохте със славянски думи, чрез които и днес светата Църква,
радвайки се вика: „Благославяйте, всички творения Господни, Господа!”
Слава: Обогатихте ни с невеществени съкровища, о дивни отци, защото
божествената литургия на славянските езици започна от вас да се извършва. Бидейки
причастни на тая благодат и до днес ние възпяваме Бога, казвайки:
„Благославяйте, всички творения Господни, Господа!”
И ныне: Обгърна ме огънят на изкушенията и злите беди, но към Тебе прибягвам,
Богородице Дево, не пренебрегвай моленията на Твоя раб, избави ме от
задържащите ме в плен страсти, та благославяйки да Те славословя и да превъзнасям
името Ти во веки.
Песен 9
Ирмос: Теб – неизгарящата къпина и свята Дева, Майка на Светлината и
Богородица, надежда за всички нас, ние величаем.
Кой може по достойнство да те възхвали, Методие всеславни? Кой ще изброи
подвизите и трудовете ти, които по апостолски понесе заради спасението на
заблудените човеци, Кириле? Но ние, които от вас се научихме да славим
всевишния Бог на сродни нам езици, единодушно и вас заедно с Него величаем.
Когато извърши делото и премина попрището на живота, Кириле блажени, свише
ти получи известие за своята кончина, която прие и радостно запя: „За тия,
които ми рекоха: „Да влезем в дворите Господни” се възвесели духът ми!”. И
жадуващ за небето, с душа се възнесе там, където заедно с небесните сили винаги
възпяваш единосъщната Троица.
Слава: Приемайки епископството на моравската църква, преподобни Методие, ти
понесе много трудове и подвизи, възвестявайки светата вяра и претърпя много
беди и гонения; а сега заедно със свети Кирил, радвайки се на небето, молете се
за нас, та винаги да ви величаем като наши застъпници и ходатаи.
И ныне: По-висша от ангелите и по-почитана от херувимите, чрез
посредничеството на светите Кирил и Методий, смили се над нашето смирение,
молим Те, и изведи ни от греховната дълбина, избави ни от вечното осъждане, та
заедно с тях Тебе, Майко на Светлината и Богородице, надеждо за всички нас, да
величаем.
Светилен, глас 3:
Свети учители, празнувайки вашата светла памет, ние
- народите, които обогатихте със съкровищата на благовестието, молим ви усърдно:
утвърдете ни върху камъка на вярата Христова и запазете в мир живота ни. Слава и ныне, на празника.
Хвалитни, глас 4:
Кириле и Методие богомъдри, следвайки апостолските стъпки
и тръгвайки единомислено да търсите заблудените души, вие като бързо летящи орли
обиколихте славянските страни, които озарихте със светлината на богопознанието
и преведохте нашите души към Човеколюбеца Иисуса; молете Го да избави от смърт
и напасти тия, които с вяра почитат вашата всечестна памет!
Работници на Христовото лозе, насадители на
благочестие-то, трудейки се с усърдие вие намерихте като загубената драхма
славянските народи и ги връчихте на Човеколюбеца Иисуса в съкровищницата на
вечния живот, където се радвате заедно с ангелите; молете Го да избави от смърт и напасти тия, които с вяра почитат
вашата всечестна памет!
Поборници на Светата Троица и наставници на
заблудените, оборвайки мохамеданското злословие и посрамвайки иудейското
нечестие, побързайте да съхраните Църквата, в която принесохте вашите
богоугодни трудове, невредима от вражите нападения и благоугодна за
Човеколюбеца Иисуса; молете Го да избави от смърт и напасти тия, които с вяра
почитат вашата всечестна памет!
Слава, глас 6: Елате, народи, благочестиво да отпразнуваме
паметта на славянските просветители и с благодарност да извикаме: „Радвайте се,
пресветли светилници, които озарихте славянските страни със светлината на богопознанието!
Радвайте се, добри пастири, които погиващите в дебрите на зловерието словесни
овци приведохте към Пастиреначалника Христа и ги събрахте в Неговата кошара!“.
Молете Христа Бога всички да се спасим.
И ныне, на празника
Няма коментари:
Публикуване на коментар