19 април / 2 май - СТРАДАНИЯТА НА СВ. НОВОМЪЧЕНИК АГАТАНГЕЛ ЕСФИГМЕНСКИ

Свети Агатангел е роден през 1800 г. в град Енос, Тракия, от православни родители, Константин и Кристалия. При светото кръщение получил името Атанасий. Освен него, родителите му имали още три деца.

Останал сирак след смъртта на баща си, Атанасий постъпил на служба при моряк на име Анастасий, за да издържа семейството и себе си. В това си служение Атанасий се сприятелил много с Анастасий и те плавали навсякъде заедно.

Веднъж се хванали на работа на един турски кораб. Когато срокът на договора им изтекъл, Анастасий получил заплатата си и напуснал кораба, докато Атанасий бил принуден с различни заплахи от капитана, турчина Мехмет, да остане на борда. Уплашен и опасявайки се, че ще преживее нещо по-лошо от разярения турчин, Атанасий останал с него. И понеже с течение на времето Атанасий се оказал честен и добър работник, господарят му замислил да го обърне в мюсюлманската вяра, а след това да го осинови и да го направи свой наследник. Но отлагал това си намерение и така минали няколко години.

Веднъж отплавали с кораб от Константинопол за Смирна. Сред пътниците на кораба бил един кадия от Смирна, който, виждайки ловкостта и услужливостта на Атанасий, посъветвал Мехмет да го убеди да приеме мюсюлманската вяра. Този дяволски съвет допълнително засилил дългогодишното желание на Мехмет да помохамеданчи Атанасий, дори и насила.

Когато пристигнали в Смирна, Атанасий, вероятно усещайки в сърцето си, че Мехмед му готви някакво зло, го помолил да му плати. Злият турчин, не желаейки да изпусне жертвата от лапите си, решил една вечер да осъществи намерението си в полунощ. Той запалил фенер, взел Атанасий със себе си и го извел извън града. Тогава Мехмет внезапно извадил кама от колана си и леко ранил Атанасий с нея; след това опрял камата в гърлото на нещастния младеж, заплашвайки да го заколи. Смаяният Атанасий, не знаейки на какво се дължи това избухване на господаря му, започнал да го моли и умолява да го пощади. Но варваринът отговорил заплашително: „Няма да те оставя жив, освен ако не приемеш мюсюлманската вяра.“

Страхувайки се от смъртта, Атанасий решил да приеме. В същото време, за да успокои съвестта си, той си казал: „Ако този престъпник не ме убие, ще дам съгласието си на думи, но утре ще се отрека от думите си и ще избягам от него.“ Обаче дяволът, който търси погибелта на човешките души, провалил мечтата на Атанасий, защото Мехмет веднага отишъл в съдилището и поискал да събудят кадията, същият, дето пътувал на кораба и го посъветвал да обърне Атанасий към мюсюлманската вяра. Кадията скоро излязъл и като узнал какво става, много се зарадвал и подканил Атанасий да се отрече от християнската вяра.

Тогава Атанасий, самозалъгвайки се, си рекъл на ум: „Е, какво? Сега ще се отрека от Иисус Христос на думи, а после ще избягам още тази нощ и ще се скрия някъде.“ И така той съзнателно се отрекъл от истинската вяра, заменяйки я с лъжлива. Атанасий обаче сгрешил в сметките си, защото, след като изповядал мюсюлманската вяра, свободата му била ограничена и не го пускали никъде, докато не бъде обрязан.

След известно време нещастният отстъпник се разболял. Тогава той се покаял и започнал да скърби, че е загубил християнската вяра, и се страхувал, че смъртта ще го свари в отречение от нея. Но всемогъщият Бог не иска смъртта на грешника и подобно на любящ Отец, който дълго търпи и очаква обръщането на грешника, протегнал ръка за помощ и го вдигнал от болничния одър.

След това Атанасий, с разрешението на своя господар, отпътувал към родината си. Когато се срещнал с роднините си, той им раздал спечелените пари. Доброто му дело обаче не минало без спорове, тъй като се намесил врагът на мира и съгласието – дяволът. Страхувайки се, че плячката му може да му се изплъзне, дяволът скарал роднините на Атанасий и ги накарал да спорят за парите, които им дал. Тази кавга толкова разгневила отстъпника, че той отишъл в съда и писмено заявил, че се отрича завинаги от роднините си и че в случай на смъртта му те няма да имат права нито върху движимото, нито върху недвижимото му имущество.

Чрез тази кавга дяволът постигнал това, че отстъпникът, с разярено сърце, не бил в състояние да осъзнае погибелта на душата си. Гневът, който кипял в сърцето му, задушавал всичко добро и не му позволявал да дойде на себе си.

След това той се върнал в Смирна при господаря си, но скоро се скарал с него за нещо и обиден избягал. И от този момент той започнал постепенно да се осъзнава дълбокото си падение. Скитайки се из различни градове и села, той понасял различни трудности. Боял се от господаря си, който го наклеветил за кражба на голяма сума пари и получил разрешение от властите да го търси навсякъде. За да не бъде разпознат, Атанасий престанал да се нарича с мюсюлманското си име, преоблякъл се в просяшки дрехи и успял да стигне до Света гора Атон, надявайки се да намери там покой за измъчената си и изтерзана душа.

След като посетил манастирите на Света гора и изповядал падението си пред много духовни отци, той най-накрая се установил в манастира Есфигмен. Там игуменът Евтимий го възсъединил с Православната църква, поставил го под ръководството на опитния старец йеромонах Герман и му заповядал да прислужва на братята на трапезата, което Атанасий изпълнявал с голямо усърдие.

С течение на времето сърцето на Атанасий, дотогава студено, се сгряло и в него се появило покаяние. И той започнал да покрива отричането си от Христа чрез покаяние, прекарвайки време в бдение, молитва и милостиня. Така, чрез спасително покаяние, той изцелил духовните си рани, нанесени му от дявола. В същото време у него се появило желание да изповяда християнската си вяра пред мюсюлманите и да се очисти от падението си чрез мъченичество.

Виждайки духовния стремеж на Христовия подвижник и желаейки да го поколебае, дяволът започнал да го безпокои с различни помисли и мечтания. Така, един ден Атанасий видял насън, че се намира в една позната кръчма. Собственикът, негов добър познат, започнал да се отвръща от него с презрение. Сред гостите в кръчмата имало и познати на Атанасий, които, виждайки студенината на кръчмаря към стария му приятел, му казали: „Какво означава това? Защо не погледнеш приятеля си и не се сбогуваш с него?“ Тогава той се обърнал към Атанасий и му казал: „Приятелю мой, какво ти става! Поведението ти е непонятно за мен. Моля те, какво те подтикна да избягаш от добрия си господар и да се установиш със злите монаси, където те очакват различни лишения и страдания? Освен това, ти ни огорчи много, защото ние се стараехме с всички сили да те обградим с всяко добро нещо, а ето ти, вместо с благодарност, с презрение ни напусна и се присъедини към нашите смъртни врагове.“ Казвайки това, бившият приятел на Атанасий и всичките му другари избухнали в сълзи. Виждайки сълзите на приятеля си, самият Атанасий се обезсърчил и разплакал.

В това време звънът на полунощната камбана възвестил спазването на килийното правило и бесовското съновидение изчезнало. Като се събудил, Атанасий видял, че очите му са пълни със сълзи, на което доста се почудил. И когато излязъл от килията, видял човек, седнал на брега на морето и хвърлящ камъни във водата. Атанасий се очудил, че някой седи на брега толкова късно и си казал: „Какво му е на този човек, че седи нощем извън манастира?“ Но в това време онзи се приближил до Атанасий и му рекъл заплашително: „И аз имам нужда от теб точно такъв, какъвто си! Мислиш ли, че вече напълно си се освободил от мен и че съм те оставил? Не, няма да те изоставя, докато не те унищожа напълно.“

Казвайки това, той хвърлил камък по Атанасий, който прелетял покрай главата му и ударил стената. Едва сега Атанасий разбрал какво означава сънят му и що за човек бил този, който хвърлил камъка по него. Затова веднага се върнал в килията си, паднал на колене пред иконата на Спасителя и Божията Майка и започнал усърдно да се моли и със сълзи да умолява Бога и Неговата Пречиста Майка да го предпазят от дяволските козни. След дълга и пламенна молитва Атанасий усетил тишина и спокойствие в сърцето си.

Веднъж, страдайки от очно заболяване, Атанасий не успял да остане в църквата до края на вечерната служба поради силна болка, но си тръгнал рано и се прибрал в килията си. Там той започнал да се упреква за нетърпението си, казвайки: „Горко ми, окаяни! Ако не мога търпеливо да понеса тази незначителна болка, как ще понеса мъчението, когато тялото ми бъде рязано или изгорено с огън?“

Разсъждавайки така, той паднал на колене пред иконата на Пресвета Богородица и се молел два часа на Преблагословената, да укрепи слабите му сили и да го направи достоен да приеме мъченическа смърт за отричането си от Нейния Син, нашия Господ Иисус Христос.

Скоро след молитвата задрямал за малко и в лек сън видял как към него се приближава Жена, сияеща с необикновена светлина и му казала с любов: „Чедо, защо си тъжен и скърбиш?“ Атанасий отговорил: „Как да не скърбя, Госпожо моя, когато болката разбива сърцето ми заради отричането ми от моя Господ? И макар че желая да изкупя това отричане, като пролея кръвта си за Неговото свято име, все пак се страхувам да не изпадна в малодушие.“

„Не бой се, чедо“, казала му Небесната Покровителка, „ще получиш мъченичеството, което желаеш. Иди в Смирна за потвърждение на случилото се в Одрин, защото мнозина от чулите не вярват на страданията, които светите мъченици неотдавна претърпяха там. Затова иди без бавене, тъй като сега е най-подходящото време.“

Като се събудил, Атанасий почувствал радост в сърцето си и с благочестив страх целунал мястото, където стояли пречистите нозе на Божията Майка. На сутринта Атанасий разказал на стареца си Герман всичко, което видял в съня си. Като го изслушал, старецът му заповядал да бъде внимателен и да не вярва на виденията изведнъж, тъй като дяволът разполага с много капани. Герман съобщил това видение на игумена. Той сметнал за необходимо да се съобщи и на патриарх Григорий V, който по това време живеел като изгнаник в Иверския манастир.

Щом Герман дошъл при патриарха, последният му разказал как християни в Одрин пострадали с такова голямо мъжество, че изумили дори мъчителите си - турците. След като изслушал разказа на патриарха, Герман му казал: „Владико мой, всичко, което ми разказвате сега, стана известно вече и на Света Гора.“ Патриархът бил изумен и казал на Герман: „Не е възможно, тъй като току-що получих писмо за това събитие.“ Тогава Герман разказал на патриарха за видението, което неговият ученик Атанасий се удостоил да види. Като чул историята, патриархът прославил Бога и Преблагословената Богородица и казал на Герман: „Това видение е истинско и е от Бога, а не от дяволски козни; явилата се Жена е Пречистата Богородица. Затова иди с мир и мъдро наставлявай младия мъж, но му кажи да прекара предстоящата Света Четиридесетница в манастира и през това време да се подготви за мъченичеството, а после да отиде и да изповяда името на Иисус Христос пред враговете на Църквата.“

Щом започнал светият Пост, Герман взел Атанасий със себе си, отишъл в скита на св. Йоан Предтеча при духовния отец Никифор и го помолил да приеме Атанасий в килията си и да го подготви за мъченическия подвиг. Никифор с радост приел Атанасий и го поставил под ръководството на опитния старец Григорий, който вече имал щастието да подготви четирима мъченици за страдания: Евтимий, Игнатий, Акакий и Онуфрий, а и бил техен спътник и утешител, а след това донесъл светите им мощи в килията си, без мощите на Онуфрий, които турците потопили в морето.

Пристигайки в килията на духовния отец Никифор, Атанасий с благочестиво благоговение целунал светите мощи на преподобномъчениците. При това сърцето му се разпалило с още по-голямо желание да пострада, изповядвайки името Христово. Но дяволът, не желаейки да позволи на Христовия подвижник да получи духовна полза и сила в своите подвижнически начинания от стареца, възбудил завист у съседа му по килия, който се стремял чрез различни хитри средства да изгони Атанасий от скита на Предтечата. Виждайки хитростта на съседа, Герман започнал да осъжда завистника за враждебността му, но Атанасий умолявал стареца да прости греха на брата и спокойно му казал: „Ако упреците на този човек са ни неприятни, то какви ли ще се явят пред Бога моите големи грехове?“.

Старецът, чувайки смирените слова на ученика си, омекнал, и се върнал в своята обител. Като поставил Атанасий в отделна и безмълвна килия, старецът му предписал килийно правило и умерен пост. Но за да не изпадне подвижникът в отчаяние и униние, старецът Герман често го посещавал и го насърчавал към подвизи. Желаейки да изпита решителността му, той му предсказал всички ужаси и мъки, които ще трябва да изтърпи от ръцете на своите мъчители. Но Атанасий бил непоколебим в решимостта си и се молил да бъде благословен за мъченичество в името на Христа. Старецът обаче, все още неубеден в непоколебимостта на ученика си, отказал да му даде благословията си. Това много натъжило Атанасий и той цяла нощ плакал.

След това, не желаейки повече да безпокои стареца Герман с устни молби, той му написал писмо със следното съдържание: „Свети Отче, предоставям тялото си напълно на твое разположение, но само до следващата седмица. Прави с него каквото пожелаеш и го подложи на каквото и да е изпитание, което пожелаеш. Но ако не ме пуснеш да отида на мъченичество следващата седмица, тогава ще напусна Светата планина и ще отида в град Енос. Там ще поискам молитвите и благословията на майка си и след това ще се отправя към мъченичество.“

Като прочел писмото, старецът се посъветвал с игумена и заедно решили да изпитат Атанасий, като му наложат по-строг живот: затворили го в кула и му наложили най-строго правило, като не му давали нищо за храна освен хляб и вода. Към това изпитание на Атанасий се присъединили и капаните на всезлобния дявол, защото през първата нощ на затвора до слуха му достигнали различни гласове, викове и крясъци, които не престанали през цялата нощ. А на следващата нощ той видял множество бесове, които се втурвали от всички посоки, опитвайки се да уплашат подвижника Христов. Но той, с молитва и знамението на Животворящия Кръст, разпръснал всички бесовски привидения.

На третата нощ дяволските видения намалели, а на четвъртата престанали напълно. Но вместо това го обзели тъга и мрак, които тежали на душата му. Когато се зазорило, той споделил със стареца. Виждайки, че дяволът иска да хвърли Атанасий в отчаяние чрез тази хитрост, той посъветвал Атанасий да напусне затвора и да живее с братята, където няма място за скука и тъга. Но Атанасий не искал да напусне затвора и казал на стареца: „Няма да напусна кулата, докато с Божията помощ не спечеля победа над дявола. Но също така не искам да живееш до мен, тъй като реших да се боря сам с дявола. Надявам се, че Всемогъщият Бог ще ми помогне да го победя.“

На следващата нощ, както и на по-следващата, Атанасий вече не чувствал тъга. И така минали три недели от Великия пост. На четвъртата неделя от Поста, игуменът го повикал в манастира и го постригал в ангелски образ (монашество), с името Агатангел. И след божествената литургия, той отново се върнал в кулата, облечен в пълно духовно снаряжение и укрепен от Божествените Тайни на Тялото и Кръвта Христови. Оттогава лицето му сияело с божествена светлина, а в сърцето му царували мир, радост и любов към Господа Христа.

Живеейки в кулата, той намерил там няколко стари вериги и ги сложил на тялото си, и носел вместо риза чувал, който също намерил там. В същото време увеличил броя на поклоните, определени му от стареца: за денонощие правел по три хиляди поклона, четял Светото Евангелие, Акатиста към Пресвета Богородица и повтарял наум Иисусовата молитва. В свободното си от молитва време обичал да чете за подвизите на светите мъченици, което още повече засилвало намерението му да пролее кръвта си за изповядването на християнската вяра и умолявал стареца да го изпрати на мъченичество възможно най-скоро.

Но старецът и игуменът не решили да пратят Агатангел на мъченическа смърт, докато самият Бог не им разкрие дали такава е Неговата свята воля. Затова игуменът заповядал на братята да се молят дълго една нощ в килиите си и смирено да просят от Бога да покаже дали е Неговата всесвята воля Агатангел да бъде пуснат за мъченичество.

И през онази нощ Господ открил Своята блага воля на игумена по следния начин: след дълга молитва той легнал да си почине и като заспал, му се сторило сякаш е тръгнал на път някъде с Герман и Агатангел. По пътя срещнали богоподобен старец, чието лице приличало на св. Николай, както обикновено е изобразяван на светите икони. Този богоподобен старец се приближил до игумена и го попитал: кой от тях иска да отиде на мъченическа смърт?

- Ето този млад мъж - отвърнал игуменът, сочейки с ръка към Агатангел. В това време Агатангел се приближил до светия старец, поклонил му се до земята и целунал ръката му. Светият старец му казал: „Пожелал си добро дело, чедо! Затова побързай да изпълниш желанието си. Бог ще ти помогне и ще те укрепи, за да завършиш пътя си със слава.“ На сутринта игуменът разказал на братята за видението си, чрез което узнал Божията воля. И от този ден нататък те започнали да подготвят всичко необходимо за пътуването.

Мисълта за мъченичеството, след като навлязла в младото сърце на Агатангел, се разпалвала все повече и повече, така че той бил зает с нея денем и нощем и копнеел да се отдаде на подвига на мъченичеството възможно най-скоро. Сякаш в изпълнение желанието му, на Агатангел му се сторило, че по Божие промисъл, той излита през вратата на кулата и поема по пътя за Смирна. От това заключил, че на Божия промисъл е угодно да избере Смирна за място на мъченическата си смърт. Затова веднага отишъл при стареца, разказал му всичко, което му се случило, и започнал да го моли да го изпрати в Смирна, за да може да предприеме мъченически подвиг.

По това време, по съвет на игумена, старецът вече бил престанал да разубеждава Агатангел да пострада за Христа, а вместо това му заповядал да се приготви за пътуване и да чака кораб, пътуващ за Смирна. По Божи промисъл, в пристанището на манастира Есфигмен скоро акостирал голям кораб, пътуващ за Смирна от остров Хиос. След като научили, че корабът ще отплава за Смирна на следващия ден, игуменът и старецът Герман помолили капитана, тъй като било първият ден на Великден, да остане в пристанището още един ден заради Празника. Капитанът се съгласил. И на втория ден на Пасха Агатангел бил постриган във велика схима и, съпроводен с молитва и благословия, се качил на кораба заедно със стареца Герман.

Когато корабът се приближил до Смирна, Агатангел, който бил заспал лек сън, се събудил и тъжен започнал тихо да плаче. Забелязвайки такава внезапна промяна у ученика си, Герман се обезпокоил и не знаел на какво се дължи. Агатангел сякаш не обръщал внимание на въпросите на стареца, отговарял му кратко и го молел да го остави на мира. Уплашен от тази промяна, старецът с нежна, бащинска настойчивост се опитал да накара ученика си да обясни какво му е. Накрая Агатангел му казал: „Отче, причината, която ме смущава и разтърсва сърцето ми, е, че светият мъченик Евтимий ми се яви, прегърна ме и целувайки ме, каза: времето дойде! Тази поява на мъченика означава, че Господ най-накрая ще ме направи достоен да приема мъченическа смърт; но в същото време ме тревожи мисълта: ще премине ли душата ми, имайки безброй грехове, безопасно въздушните митарства?“.

„Братко“, казал му старецът, „видението ти е вярно, но помисълът дойде при теб от ненавистника на човешкото спасение – дявола. Като ти е причинил смут, той иска да посее страх в сърцето ти, а след това да те хвърли в отчаяние; и тогава ще ти бъде трудно да се откъснеш от лапите му. Но знай, че князете на въздушните митарства не само не могат да задържат душата, отделена от тялото чрез мъченическа смърт, но дори не им е позволено да се приближат до нея.“

Тези утешителни думи успокоили Агатангел и вместо тъмния облак, паднал върху него под влияние на дявола, радостна светлина на благодатна утеха ярко засияла по лицето му. След това те благополучно пристигнали в пристанището на Смирна, слезли на брега и отседнали в дома на един известен християнин на име Константин.

Когато дошъл денят, в който доброволният мъченик трябвало да се подложи на мъчения, те съблекли монашеското му одеяние и го облекли в турски дрехи. И след попътна молитва, Агатангел, със сияещо лице, отишъл в съдилището. Там той безстрашно застанал пред съдиите и когато го попитали какво иска, отговорил:

„Имам спор с капитан Мехмет (бившия му началник), затова искам да го призовете в съда и да разрешите въпроса.“ Когато Мехмет бил изправен пред съдиите, Агатангел се обърнал към тях и казал: „Съдии, по времето, когато постъпих на служба при този господин, бях християнин. Но той, чрез заплахи и опити за покушение върху живота ми, насилствено ме принуди да се откажа от християнската вяра и да приема мюсюлманската. Сега обаче, по голямата милост на моя Спасител Иисус Христос, аз отново вярвам в Него с цялото си сърце и изповядвам, че Той е истинският Бог.“

Като казал това, Агатангел извадил изпод мишницата си кръст, вдигнал го високо и казал: „Това е непобедимото оръжие на всички християни, защото на него беше разпнат нашият Господ Иисус Христос. Които вярват в Него, наследяват небесното Царство, а които не вярват, ще бъдат осъдени на вечни мъки.“

Като изтръгнали кръста от ръцете на мъченика, съдиите започнали да го укоряват, съветвайки го да осъзнае грешката си и да се върне към мюсюлманската вяра. Но светият мъченик, изваждайки от пазвата си малка икона на Възкресението Христово, извикал силно: „На такъв кръст, който ми взехте, беше разпнат телесно нашият Господ Иисус Христос; и ето, така възкръсна от мъртвите; и така в деня на всеобщото възкресение ще възкреси и вярващите, за да получат те небесното Царство, приготвено от създанието на света за вярващите в Него.“

Подобно на животворящия Кръст, иконата на Възкресението Христово също била взета от Агатангел от присъстващите служители. И съдиите, смятайки че Агатангел е полудял, го изпратили в друга стая, където ревностните слуги на Мохамед се опитали да го отклонят от Христовата вяра с различни ласкателства, обещания за постове и богатство. Но Христовият мъченик, подобно на твърд диамант, останал непоколебим в изповеданието си на вярата и с презрение отхвърлил всичките им почести и богатства.

Въпреки това, ревнителите на Мохамед, не желаейки да позволят на жертвата си да се изплъзне от лапите им, донесли купища злато и различни скъпи дрехи и уверили мъченика, че ще му дадат всичко това, ако отново повярва в Мохамед. Но свети Агатангел, смятайки всичко за нищо, само за да спечели Христа, отговорил кротко: „Няма да ме излъжете с нищо. Цялото ви богатство, почести и слава, които ми предлагате, нека бъдат за ваша погибел! Изповядвам истинския Бог Иисус Христос, горя от любов към Него и съм готов да положа душата си за Неговото свято име.“

Виждайки, че ласкателствата и всички обещани благини не оказали никакво въздействие върху светия мъченик, съдиите заповядали да го доведат отново пред тях. Тогава започнали да го заплашват с различни мъки и безчестна смърт и го съветвали да избере едно от двете: или почести и богатство, или различни страшни мъки. „Няма да ме уплашите ни най-малко с това“, отвърнал светият изповедник. „Напротив, искам да страдам с радост за моя Господ Иисус Христос и, очистен в собствената си кръв, да се явя чист пред лицето на моя Бог, от когото се отрекох от страх. Знайте също и това, съдии, че ще ми окажете голяма любов, ако веднага заповядате да ме измъчват.“

Виждайки непоколебимостта на мъченика и губейки всяка надежда да го спечелят с ласкателни думи, съдиите заповядали да го съблекат и вържат. В това време един от слугите ударил силно мъченика по бузата. Но верният слуга на Законодателя, изпълнявайки Неговата божествена заповед, обърнал и другата си буза.

След това мъченикът бил отведен при управителя на града Муселим. Но тъй като той не работел този ден, предали мъченика на неговия заместник. Този човек първо започнал да примамва изповедника Христов с ласкателни думи и различни обещания. Но, виждайки колко твърдо и непоколебимо стои той в изповеданието си на вярата, заместникът заповядал на слугите да оковат нозете на мъченика в клади, да го вържат с тежки вериги и да го хвърлят в тъмница. В затвора имало още двама невинни християни.

Като научил за мъченика на следващия ден, Муселим останал недоволен, че той бил съблечен гол в съдебната зала и изпратен при него само по риза. Затова заповядал да го отведат в съдилището, да го облекат в собствените му дрехи и след това да го изправят пред него. По пътя слугите на Муселим се подигравали на светеца по всевъзможни начини, като няколко пъти го поваляли на колене и, за да го уплашат, размахвали меч над главата му, сякаш ще го посекат. Но изповедникът Христов безстрашно и с радостно лице очаквал обезглавяването си.

След всичко това, Христовият подвижник бил въведен в съдилището; там го облекли в дрехите му и го изпратили обратно при Муселим. Въпреки това, дори Мусалим не успял да поколебае светеца и мъченикът отхвърлил всичките му обещания с презрение.

На следващия ден до Христовия изповедник, който седял в тъмницата, стигнала вест, че някой си християнин от Хиос, Атанасий, ходатайства пред мюсюлманите за неговото освобождаване. Светецът се наскърбил от това и веднага написал писмо до Атанасий, молейки го да не ходатайства за него, а да извърши обща молитва за него, за да го укрепи Бог в мъченическата му смърт. Вдъхновени от това писмо, всички християни от Смирна отправили горещи молитви за светия мъченик в Божиите църкви на следващата нощ.

В същото време, когато благочестиви християни отправяли пламенни молитви към Бога за мъченика Агатангел, в затвора, където лежал, се случило нещо друго. Посред нощ няколко чародеи влезли в тъмницата, свалили ризата на светеца и цяла нощ правили магии върху нея, а на сутринта заповядали на мъченика да я облече отново. Страдащият се прекръстил и без никакво безпокойство си я облякъл. Минали няколко мъчителни часа, през които чародеите очаквали въздействието от своите заклинания. Но тъй като не забелязали никаква промяна в мъченика, засрамени напуснали тъмницата. Когато светият мъченик останал сам със своите съкилийници, легнал на земята и заспал лек сън. Но скоро внезапно се изправил и рекъл на другарите си: „Братя мои, радвайте се с мен, защото днес по обяд ще ми отсекат главата.“

Пророчеството на светеца действително се изпълнило, защото около десет часа войници дошли в тъмницата, вързали мъченика и го повели към съда. Когато светият Христов изповедник се явил пред съдиите, те отново започнали да го изкушават с различни обещания, постове и богатство. Но като видели неговата твърдост и сила, заповядали да му отсекат главата. Палачите го взели и го отвели през улицата до джамията Асар, където трябвало да бъде изпълнена смъртната присъда. Там светият Христов мъченик Агатангел, прекланяйки колене и свеждайки поглед надолу, се молел с цялата си душа на Небесния Отец, очаквайки да бъде посечен от меч. След това се обърнал към палача и казал: „Защо се колебаеш и не изпълняваш заповедта?“ Тогава палачът замахнал с меча си и честната глава на Христовия страдалец била отсечена от тялото му.

Така светият преподобномъченик Агатангел, в деветнадесетата си година, мъченически починал в събота по обяд, на 19 април 1819 г., и като благоугодна жертва, очистен в собствената си кръв, се явил пред Божия престол чист, свят и непорочен.

Знаейки, че християните с благочестива почит и вяра не само почитат мощите на светите мъченици, но и събират кръвта им в платове и кърпи, последователите на Мохамед довели нарочни хора, на които възложили задължението незабавно да отмиват кръвта с вода, щом потече от отсечената глава на мъченика. Сред тези хора имало и един християнин. Когато главата на мъченика била отсечена, този християнин умишлено се навел и кърпата му паднала от главата му в кръвта на мъченика. Той успял да събере кръвта на Христовия изповедник с нея. И присъстващите християни грабнали кърпата от ръцете му, разкъса ли я и я разделили помежду си, и с радостни викове се върнали по домовете си, прославяйки Христа Бога, Който укрепява Своите светии.

След смъртта на преподобномъченик Агатангел, светите му мощи стояли три дни на открито място под стража. Пазачите не пречели на християните да се приближават до мощите и да им отдават дължимата почит. Причината, поради която те били толкова снизходителни, била следната: в първата нощ след обезглавяването на светия мъченик, стражите видели, че тялото на светия мъченик, което било в седнало положение, изведнъж се изправило и така в течение на три часа светите му мощи се изправяли и сядали сами три пъти. Това чудо уплашило войниците и те не смеели да пречат на християните да се приближават до тялото на светия мъченик и да го целуват. От тялото му изтичало небесно миро и то лежало сякаш живо, което учудвало и смущавало враговете на Христовата Църква, така че, страхувайки се от още по-голямо чудо, решили да хвърлят тялото на светия преподобномъченик Агатангел в морето.

Новината за решението да се потопят светите мощи на Христовия мъченик бързо се разпространила из целия град. Собствениците на корабите, закотвени в пристанището на Смирна, като чули за това решение, разположили корабите си по цялото крайбрежие, за да предотвратят потъването на безценното съкровище. И мюсюлманите, виждайки огромната любов и вяра на християните към светия мъченик и страхувайки се от бунт, решили да им продадат светите мощи.

Християните, като придобили това безценно съкровище -тялото на светия преподобномъченик Агатангел, го пренесли с почести и тържественост в църквата на свети великомъченик Георги и го положили в гробницата на свети мъченик Дима, пострадал 408 години по-рано.

Споменатият Атанасий откупил обратно окървавената дреха на светия мъченик, както и пръста му, отрязан от слугата на градския управител. Атанасий дал одеждите на светеца на Герман, а пръста запазил като свещена реликва. И с такива скъпоценни съкровища Атанасий отпътувал към дома си на остров Хиос. Но там, за негова голяма мъка, Атанасий заварил сина си тежко болен. Лекарите били загубили всякаква надежда за оздравяване. Но щом Атанасий поставил пръста на светия мъченик Агатангел и парче от окървавената му дреха върху болния си син, той веднага станал напълно здрав.

Старецът Герман, облечен в одеждите на светия мъченик, отплавал за Света Гора. И когато корабът се приближил до Атон, в морето се разразила силна буря. На Герман, който по това време лежал в безсъзнание в каютата поради силното люлеене на кораба, се явил светият мъченик Агатангел, чието лице сияело от небесна светлина. Герман го попитал: Братко Агатангеле, къде отиваш? – В нашия манастир – отвърнал Агатангел с ангелска усмивка.

– Но нима не умря? – попитал Герман отново.

– Не, не умрях, но, както виждаш, жив съм.

Когато се свестил, Герман веднага разказал на присъстващите на кораба за видението си на светия преподобномъченик Агатангел. Това видение зарадвало всички пътници и те благодарили на Бога и Неговия раб, по чиито молитви морето бързо се успокоило и за три часа корабът благополучно акостирал на Атон.

Като слязъл от кораба, Герман веднага уведомил Есфигменската обител, че е пристигнал с одеждата на светия мъченик. Игуменът и братята му с почести приели окървавената дреха, сякаш това бил самият мъченик, и я положили в църквата до частиците от светите мощи на различни светии, хвалейки и благодарейки на Бога, че е укрепил младия мъж в мъченичеството му и го е удостоил с неувяхващ венец.

По молитвите на светия преподобномъченик Агатангел, Христе Боже наш, дай ни помощ да победим вселукавия дявол, който воюва против нас, и ни направи достойни за Небесното Царство. Амин.

Мощите на светия преподобномъченик Агатангел не останали дълго в гробницата на светия мъченик Дима. Пет месеца след мъченическата му смърт гробът на светеца бил отворен, мощите му - извадени от него, положени в отделен ковчег и след това поставени в ризницата на църквата „Свети великомъченик Георги“.

През 1844 г. игуменът на Есфигменския манастир Агатангел, заедно със своите братя, водени от любов към свети Агатангел и желаейки да имат светите му мощи в своя манастир, където се възпитал Христовия мъченик, изпратил чрез йеромонах Макарий молба до епископ Атанасий Смирненски и жителите там да предоставят на Есфигменския манастир част от мощите на светеца. Епископът и гражданите с любов се съгласили да разделят светинята и дали на йеромонах Макарий главата на преподобния мъченик Агатангел, заедно с десните му ръка и крак. Тези части от светите мощи били с почести пренесени в Света гора Атон в Есфигменския манастир, а останалите части от светите мощи останали в църквата „Свети великомъченик Георги“ в Смирна за освещаване на града.

Превод от сръбски от: Житиjа светих за април, 

архим. Иустин Попович