23 юни (6 юли) - Служба на светия наш отец Марк Евгеник, Изповедник, митрополит Ефески

На великата вечерня, на Господи воззвахъ, стихири от Йоан Евгеник, на 8, глас 4, подобен: Звани свыше…:

Просветлен още от утробата на майка си, о, Марко, когато ти благоразумно позна непостоянството, покварата и суетата на земните радости, тогава, презирайки света и всичките му красоти, побърза да приемеш божествената схима, превръщайки скръбта в наслада, бдението - в радост и покой, постелята на пода и всенощното стоене – в наистина приятно наслаждение, поста – в сладост и въздържанието – във веселие. (2)

Да възхвалим както подобава Марк, последния воевода на Църквата, силно звучащата тръба, божествения гръм, учителя по благочестие, най-превъзходния тълкувател на съвършенството на свещените догмати на вярата, който като владика и учител богословстваше за произхождението на Светия Дух, непобедимия борец и поддръжник на светите събори и най-светия Символ на вярата. 

О, велик фар на целия свят, когато величествено се надигна като исполин от изток, за да вървиш по пътя Господен в светла радост, ти отплава на запад и излъчвайки свещените си лъчи за просветляване на верните, като светкавица унищожи напълно отстъпниците, въвели беззаконната и неканонична новост в най-светия и най-свещен Символ на вярата, щом не пожелаха да се покаят.

И стихири на същия глас, от ритора Мануил, подобен: Яко добля…:

Ти бе най-свещен храм на Светия Дух, о, всехвални Марко, озарил целия си ум с блясъка на добродетелите. Затова, стоейки сега заедно с ангелите пред твоя Създател, моли се онези, които вярно честват твоята всепочитана памет, да се избавят от тлението и бедите. (2)

След като умножи таланта, който получи от ръцете на Създателя на всичко, винаги възпяван отче преподобни, ти мъдро влезе в радостта на своя Господ като добър слуга и най-верен служител; а сега се моли ония, които празнуват твоята всепочитана памет, да се избавят от тлението и бедите. 

Да възхвалим Марк, който прогласи до краищата на света, че Светият Дух произхожда от ипостаста на Отца, а не от тази на Сина; защото не може да има две причини, но една е Причината и на Сина и на Духа - Отец, Който е Източникът на цялото Божество и единствен е без причина.

Слава, глас 1, от Йоан Евгеник: Като гледаме твоя равноангелен живот, богоносни Марко, виждаме, че си като образа на първия човек преди престъплението, с малко понизен спрямо ангелите; защото, поправяйки удара на безчестието вследствие от престъплението, като се прилепи към това, което е по образа на Бога чрез съвършено придържане към заповедите, ти побърза повече от всички към това, което е по Негово подобие; и пред управници, тирани и целия свят се украси съвършено с добрата вероизповед и с богословието на нашата благочестива вяра. Затова, човешкото естество, хвалещо се с твоите красоти, и целият свят, чудейки се на твоите учения, и Христовата Църква, украсена с твоите най-мъдри божествени наставления, заедно ти принасят радост; а ние, утвърдени от теб, усърдно ти зовем: моли се да бъдем запазени в твоето добро изповедание.

И ныне, Богоородичен догматик, глас 1 „Всемирную славу…“: Нека да възпеем Тази, Която е слава за целия свят, просияла от човеците и родила Владиката, небесната Врата - Дева Мария, Песен на безплътните сили и Украшение на верните, защото Тя стана Небе и Храм на Божеството. Разрушавайки преградата на враждата, Тя донесе мир и отвори Царството; имайки Я за основа на вярата, ние имаме за наш Помощник Родения от Нея Господ. И тъй, дерзайте, люде Божии, дерзайте, защото Той ще победи враговете, като Всесилен.

Вход. Прокимен на деня. Паримий:

Из Притчи Соломонови - чтение.

Споменът за праведника ще пребъде благословен, и благословение Господне почива върху главата му. Блажен човек, който е придобил мъдрост, и смъртен, който е познал разум. По-добре е нея да купуваш,  отколкото съкровища - злато и сребро. Тя е по-скъпа от драгоценни камъни, и нищо, което е теб въжделено, не ще се сравни с нея. В десницата й е дългоденствие, а в левицата й - богатство и слава; от устата й излиза правда; закон и милост носи на езика си. И тъй, деца, послушайте ме, понеже ще говоря нещо важно и устата ми ще изрекат правда: блажен оня човек, който пази моите пътища; моите извори са извори на живота, и утвърждава се от Господа намерението. Заради това ви моля, и към синовете човешки е моят глас! Аз, премъдростта, изнамерих съвета, и разума и смисъла аз създадох. Мои са решение и правда; аз съм разум, у мене е силата. Обичам, които мене обичат, и които ме търсят, ще намерят благодат. Разберете, кротки, що е лукавство, и вие, прости, научете се на разум. Послушайте ме пак, понеже ще говоря нещо важно и устата ми ще изрекат правда защото езикът ми ще изговори истина, а нечестието е гнусота за устата ми; всички думи на устата ми са справедливи; в тях няма коварство и лукавство; те всички са ясни за разумните и справедливи за ония, които са придобили знание. Уча ви на истината, за да бъде вашата надежда у Господа, и да се изпълните с дух.

Из Премъдрост Соломонова - чтение.

От устата на праведника тече мъдрост, и устите на мъдрите хора знаят благоприятното. Устите на мъдрите се поучават в премъдрост и правдата ги избавя от смърт. Праведник и да умре, надеждата му няма да погине. Праведен син се ражда за живот и от своите добрини ще приеме плода на правдата. Светлината на праведните пребъдва винаги, и от Господа ще получат благодат и слава. Езикът на мъдрите познава доброто и в сърцето им почива мъдрост. Господ обича правите по сърце и всички непорочни в пътя си са Нему приятни. Мъдростта Господня просвещава лицето на разумния и намира тези, които я желаят, преди още те да са я потърсили. Който я търси от ранно утро, няма да се умори, и който стои буден заради нея, скоро ще се освободи от грижи, защото тя сама обикаля и търси достойните за нея и благосклонно им се явява. На мъдростта никога няма да надделее злобата. Заради това и станах любител на нейната красота, възлюбих я и я потърсих от младостта си и я пожелах за невеста, понеже Владиката на всички я възлюби. Тя е посветена в тайните на Божия ум и е избирателка на делата Му. Плодовете й са добродетели: тя научава на целомъдрие и на разсъдливост, справедливост и храброст, от които нищо по-полезно няма за людете в живота. Ако някой желае голяма опитност, мъдростта знае отдавна миналото и налучква бъдното, знае тънкостта на думите и разрешението на загадките, предузнава личбите и чудесата и сетнините от годините и времената, и за всички е съветница на добро, защото има безсмъртие в нея и, в общение с думите й - добра слава. Аз се обърнах към Господа и Нему се молих и думах от все сърце: Боже на отците и Господи на милостта, Който си направил всичко със словото Си и Който си устроил с премъдростта Си човека, за да владее над създадените от Тебе твари и да управлява света свето и справедливо. Дарувай ми приседналата до Твоя престол премъдрост и недей ме отхвърля изсред децата Си, защото аз съм Твой раб и син на Твоята рабиня; прати я от светите небеса, прати я от престола на славата Си, за да ми спомага в трудовете ми, и за да зная, какво е благоугодно пред Тебе; защото тя всичко знае и разбира, и мъдро ще ме ръководи в делата ми и ще ме запази в славата си, и защото нетвърди са помислите на смъртните, и погрешни са техните помисли.

Из Премъдрост Соломонова - чтение.

Когато праведника бива прославян, народът се весели. Безсмъртен е споменът за праведника; той се признава и от Бога и от людете; и душата му е угодна Господу. Затова възлюбете, мъже, мъдростта, и ще бъдете живи, пожелайте я, и ще бъдете научени. Нейно начало е любовта и спазването на закона. Почетете премъдростта, за да царувате до-века. Ще възвестя вам и няма да скрия от вас Божиите тайни. Бог е ръководител към мъдрост и изправител на мъдрите и на всяко разбиране и дело - художник, и към разбиране на всичко ще те научи мъдростта. В нея има дух разумен и свет и сияние на вечната светлина и образ на Божията благост. Тя приготвя Божиите приятели и пророци. Тя е по-благолепна от слънцето и превъзхожда много звездите; в сравнение със светлината тя е по-горе. Тя спаси от неволя ония, които й служеха, и ги научи на правите пътища. Даде им да имат разум свет и ги запази от враговете им и им подаде силна борба, за да разберат всички, че благочестието е по-силно от всичко. И на премъдростта никога няма да надвие злобата, нито злите ще избегне изобличението на съда. Защото си казаха, мислейки неправедно: да притесняваме праведника, да не пожалим неговата честност и да не се срамим от многогодишните седини на старостта му. Силата ни да бъде закон; да уловим праведния, защото той не ни е угоден и се противи на делата ни, укорява ни за отпадане от закона и ни изобличава за съгрешения против нашето учение. Говори ни, че има познание за Бога, и нарича себе си син на Господа. Той е нам изобличение за нашите помисли и ни е тежко да го слушаме, защото неговият живот не е като живота на другите и пътищата му се различават от нашите; той ни смята за гнусота и страни от нашите пътища като от нечистотии, и облажава края на праведните. Да видим дали думите му са прави, и да изпитаме дали са верни спрямо него. Да го изпитаме с обиди и мъки, за да узнаем смирението му и да видим кротостта му; да го осъдим на безчестна смърт, защото, според думите му, имало кой да се грижи за него. Тъй умуваха те, и се измамиха, защото злобата им ги бе заслепила, и те не познаха тайните Божии и не разсъдиха, че Ти си едничък Бог, който имаш власт над живота и смъртта, спасяваш във време на скръб и избавяш от всякакво зло, че Ти си щедър и милостив, и даваш на своите светии благодат, и със своята мишца се противиш на горделиви.

Стиховни стихири, от Йоан Евгеник, глас 5, подобен: Радуйся…

Радвай се, звездо на Църквата, за която Христос, Великият пастир и Първосвещеник, проля кръвта Си, Комуто повече от другите си подражавал, о, мъдри, с готовност полагайки душата си за паството по силите си. Ти се потруди със съвършено богословие и духовна мъдрост срещу витиеватите философствания, които обори, като посрами и затвори устите на ораторите, приснопаметни Марко.

Стих: Устата ми ще заговорят премъдрост и размислите на сърцето ми - разумност.

Радвай се, светилниче на целия свят, насочващ онези, които искат да направляват умствения кораб на душата към спокойното пристанище на великото Благо, показвайки им православната вяра като непорочна, услаждайки ги с благодатта и водейки ги към спасителните догмати на основите на вярата! Радвай се, многосветъл светилниче, чрез когото словата на отците се показват неповредени за всички, чиито духовни очи не са се помрачили като тези на отстъпниците. 

Стих: Устата на праведния се поучават в премъдрост и езикът му ще изрече прав съд.

Радвай се, съсъде на Премъдростта, Която възлюби от младини и придоби за Невеста и възлюбена! Радвай се, велика и неизмерима река на Свещеното Писание, безгранична чистота, достъпна  за всички! Радвай се, стъкленице на благоуханното масло на проповедта, която учителите на Църквата заедно изпълниха с учението за святото произхождане на Духа само от Отца, и двуостър меч, който с благодатта на богословието отсече до корен езиците на новаторите! Радвай се, избликнал сладък нектаре!

Слава, глас 6: Всесветият Дух, Който се всели в сърцето ти от детинство и пребиваваше радостно в теб като в тайнствен храм, подкрепяше те да се бориш срещу княза на този свят и да го победиш; Духът те подготви и да се сражаваш за Него посред цялата вселена и да богословстваш благочестиво за светия Му произход от Отца, и да защитаваш светия Символ на вярата, написан от отците по Неговата благодат, утвърждавайки душите на християнския народ по целия свят в истинската вяра, предадена от отците, заплашвайки и посрамвайки чрез силата на твоите богоизречени слова онези, които и преди, и сега са отпаднали от нас. Затова, моли се усърдно за Църквата, молим те, богоносни и вечно възпяван Марко.

И ныне, Богородичен: Моят Творец и Избавител Христос Господ произлезе от Твоята утроба, о, Пречиста, и в мен – човека Се облече и от древното проклятие освободи Адам; затова към Теб, Всечиста, като към Божия Майка и истинска Дева „радвай се” непрестанно зовем с ангелския поздрав: „Радвай се, Владичице, защита, покров, и спасение на нашите души!”.

Тропар на светителя, глас 8:

На Православието наставник и противник на нововъведенията, стълб на вярата, светилник на Църквата и боговдъхновен печат на учителите: о, всемъдри Марко, ти просвети всички със своите писания, духовна арфо, моли Христа Бога да се спасят нашите души.

Слава и ныне, Богородичен възкресен: Иже нас ради…: Ти, Който заради нас Се роди от Дева и разпятие претърпя, Благий, обезоръжи със смърт смъртта и възкресение яви като Бог, не презирай тия, които създал Си с Твоята ръка; яви човеколюбието Си, Милостиви, и приеми родилата Те Богородица, молеща се за нас и спаси, Спасителю наш, отчаяните люде.

На Утренята, на Богъ Господь – тропар на светителя (2), Слава, и ныне, Богородичен.

Първи седални, глас 8, подобен: Премудость и Слово…:

Преизпълвайки устата, сърцето и ума си с Извора на мъдростта, ти източи оттам потоците на учението и давайки на душите да пият от тях, усъвършенства верните и се яви показан като мерило на божествените догмати; защото ти провъзгласи Отца за единствена Причина на Сина и на Духа и Източник на божеството. О, винаги блажени Марко, моли Христа Бога да даде опрощение на прегрешенията на тия, които с любов почитат твоята свята памет. 

Слава, и ныне, Богородичен, глас 8: Зачевайки в утробата си Премъдростта и Словото без да изгориш, Майко Божия, Ти роди на света Този, Който държи целия свят, и в обятията си държеше Този, Който храни всички, Твореца на мирозданието; затова с вяра Те прославям и Те моля, Всесвята Дево, да се избавя от прегрешенията и в Съдния ден, когато застана пред лицето на моя Създател, Владичице Пречиста, ела ми на помощ, защото можеш всичко, каквото поискаш, Всевъзпявана.

Втори седални, глас 8, подобен: Премудость и Слово…:

Като обикна мъдростта подобно на Соломон и подражавайки на целомъдрието на Йосиф, на невинността на Мойсей, на божествената ревност на Илия, на кротостта на Давид, на проповядването на Павел и на богословието свише на Йоан, като мъдър посрами лъжливо мъдрите и като целомъдрен запази себе си най-чист, незлобен и най-кротък, изпепелявайки духовно чрез ревността си предателите на вярата и проповядваше единственото истинско благочестие.

Слава, и ныне, Богородичен: Всесвета Дево, Майко Божия, моля Те изцели душата ми от страшните страсти и дай прошка на моите съгрешения, които аз, окаяният, в безумие извърших, осквернявайки душата и тялото си. Горко ми, какво ще правя в оня час, когато ангелите ще разлъчат душата от страстното ми тяло? Тогава ми бъди помощница и най-гореща застъпница, защото Тебе имам за надежда аз, недостойният Твой раб.

Полиелей. Величание и избран псалом.

Седален след полиелея – един от двата седални по-горе.

Слава, и ныне, Богородичен, глас 8: Небесната Врата и Кивот, всесвятата Планина, светозарния Облак нека да възпеем, небесната Стълба, духовния Рай, Евиното Избавление, великото Съкровище на цялата вселена, защото чрез Нея се извърши спасението на света и опрощението на древните съгрешения. Затова Й зовем: моли Твоя Син и Бог да дарува опрощение на греховете на тия, които благочестиво се покланят на Твоята пречиста Рожба.

Степенни, антифони на 4-ти глас.

Прокимен, глас 4: Почетна е пред Господа смъртта на неговите светии. Стих: Какво да въздам на Господа за всичко, що ми въздаде?

Евангелски чин. Стихира след 50 псалом, глас 6:

Изля се благодат от твоите уста, Марко, отче наш, боговдъхновен светилниче; ти наистина стана светило на Църквата, учейки разумните овчици да вярват в единосъщната Троица като в Едно Божество.

Канон, творение на великия ритор на великата църква Мануил, с акростих в оригинала: Най-знаменития архиерей на Асия, Марк, възпявам. Глас 8.

Песен 1

Ирмос: Някога Моисеевият чудотворен жезъл с кръстообразен удар раздели морето и потопи колесниците на фараона, спасявайки беглеца Израил, който пеш премина и възпя с песен Бога.

Припев: Светителю, отче Марко, моли Бога за нас.

Като стана обител на сиянието на Всевишния заради красотата на твоите добродетели, Марко, ти просвети Христовото паство. Затова, преминал вече в незалязващата светлина, вдъхни озаряващата благодат на Словото над онези, които възпяват твоята божествена памет, о, славни. 

Когато се стремя да те възхваля както подобава, о, блажени, изворът със словата на твоите божествени наставления ми се вижда най-дълбок; и все пак, отче, чрез твоите молитви дай ми благодат и сила, равни на твоята любов. 

Нека се възхвали всепочитания Марк, най-светия храм на Божията благодат, от който се разкриват тайнствени благоухания на всички, живеещи благочестиво, за слава и хвала на нетварната Троица, нашия Бог, Който е един по естество. 

Богородичен: В древност със свещен взор пророците Те предвидяха, Чиста, като духовна Планина, неизгаряща Къпина, непроходима Врата, Стомна и Съсъд с манна, а ние с вяра Те провъзгласяваме за истинска Богородица, Богоневесто.

Песен 3

Ирмос: Творче на небесния свод, Господи и Създателю на Църквата, Ти, Който Си край на желанията, опора на верните, утвърди ме в Твоята любов, единствен Човеколюбче.

О, блажени Марко, ти се яви като сияние от нетварната светлина на Всесъзидателния Дух, озарявайки сърцата на верните с непогрешимите си учения и учейки ни да възпяваме несътворената Троица.

Като светилник на истината възсия на събора, Марко, утвърждавайки, че Светият Дух изхожда от ипостаста на Отца, и с това възрадва събранието на благочестивите.

Да се възхвали днес всепочитания Марк — духовната тръба, сладкогласния инструмент, езика благоуханен, движен от Духа, извора на премъдростта, изпълнен с благодат.

Богородичен: Непостижимо е тайнството, извършено в Теб, Пречиста, понеже роди безсеменно Бога на всичко съществуващо, и след раждането остана Дева. Затова Те почитаме като истинска Богородица.

Кондак, творение на Мануил, глас 4, под.: Явился еси…:

Премъдро сплитайки словата си, блажени, ти затвори устата на хулителите и с богословието си просвети верните да почитат Троицата като една Същност.

Седален, творение на Йоан Евгеник, глас 8, под.: Премудрость и Слово...

Като пчела облетя духовната ливада на рая, събирайки сладостен нектар от писанията на Духа и светите отци, и произведе медена пита на вярата и мед на богопознанието, заради които и царе, и простолюдие с благодарност те възпяват, о, премъдри. Моли Христа Бога да дарува прошка на греховете на тия, които с любов празнуват твоята свята памет.

Слава, и ныне, Богородичен:  Като се оплетох в изкушенията, причинени ми от видими и невидими врагове, вълнувам се от бурята на безчислените мои съгрешения, но прибягвам към пристана на Твоята благост и горещото Ти застъпничество, Чиста Дево, като към мой истински покров. Затова, Богородице Пречиста, моли усърдно Този, Който Се въплъти безсеменно от Тебе, за всички Твои раби, призоваващи Те непрестанно, да им дари опрощение на греховете, задето достойно възпяват Твоята слава.

Песен 4

Ирмос: Чух, Господи, тайната на Твоя промисъл, разбрах Твоите дела и прославих Твоето Божество.

Благодат се изля от устата ти, о, блажени, и озари небесния свод на Църквата с сладостта на богомъдри разсъждения.

Бил си храм на Светия Дух, излъчващ благоуханието на богословието към всички, всесвещенни Марко.

Паметта ти сияе като светило, озаряващо с любов мислите на тия, които възхваляват съвършенството на твоето богословие.

Богородичен: Ти се издигна над небесните сили, о, Чиста, като роди Оногова, Който сътвори всичко и ни избави от измамата.

Песен 5

Ирмос: Защо отхвърли ме от Своето лице, о, Светлина неугасима, и покри ме – окаяния чуждата тъма? Но моля се, обърни ме отново в светлината на Твоите заповеди и изправи моите пътища.

Посред Църквата възпя боговдъхновени песни, учейки, че Отец е единствен Източник на Божеството, Родител на Сина и Изводител на Духа, о, всеславни.

Следвайки словата и богомъдрите разсъждения на отците, о, блажени, ти възвести, че Синът и Духът са равночестни на Отца, понеже и Двамата имат Него за Причина, от Която произхождат.

Богородичен: Радвай се, Йаковова лествице, чрез която Бог слезе и въздигна човешката природа към небесна слава, о, Богоневесто! Радвай се, радост на ангелите, надежда и сигурно прибежище за всички верни!

Песен 6

Ирмос: Очисти ме, Спасе, защото много са беззаконията ми и ме изведи от греховната  дълбина; към Тебе викнах, чуй ме, Боже на моето спасение.

Славен изповеднико, наследявайки от Христовите проповедници неоскъдната вяра, ти я запази непокътната пред лицето на властниците и остана неустрашим от козните на латинските мъдрувания.

Отвърнал се от скверното смешение, блажени, ти се възнесе към състоянието на духовната радост и светлина, където съзерцаваш сиянието на Троичното Слънце, и за нас, недостойните измолваш благодат.

Разяснил си догматите на благочестието и с дръзновение си изобличил ония, които смесват същност и енергия, понеже, о, премъдри, свойството естествено се различава от същността.

Богородичен: Велики дела извърши в Теб Всесилният, о, Пречиста, и Те намери като лилия сред тръни, за да изпълни вселената с благоуханието на Божеството.

Кондак, творение на Йоан Евгеник, глас 8, под. Взбранной Воеводе…:

Приел в сърцето си богомъдрите писания на богословите, всехвални, ти възвести както подобава изхождането на Светия Дух и запечата всесветия Символ на Вярата. Затова възпяваме: Радвай се, богословесни Марко!

Икос: Ангел-предстоятел с трепет възвести на Богородица: Радвай се! А аз, като човек, виждайки те явен свръх-природно като ангел, с любов така ти пея: Радвай се, съсъде на свята чистота! Радвай се, съкровищница на Божията премъдрост! Радвай се, печат на светите богослови! Радвай се, предел на учителите и отците! Радвай се, безкрайна бездна на духовни мисли! Радвай се, широко море от тайнствени писания! Радвай се, светило велико на Църквата! Радвай се, защото посрамваш противно мислещите и до днес! Радвай се, изворе на догматите на вярата! Радвай се, погубителю на новаторските замисли! Радвай се, че чрез тебе ние се утвърждаваме! Радвай се, че чрез теб сияе истината! Радвай се, богословесни Марко!

Песен 7

Ирмос: Някога във Вавилон огънят отстъпи в страх пред Божието снизхождане, затова отроците в пещта с радостни стъпки, играейки сякаш на поляна, пееха: „Благословен Си, Боже на нашите отци!”.

С радост си се възкачил към Трислънчевата Светлина и се наслаждаваш на Нейното сияние, понеже на земята ти учеше православно, възвестявайки: Благословен е Бог на нашите отци!

Синът и Духът възсияват отвъд времето от ипостаста на Отца – Единият чрез раждане, Другият чрез изхождане – този догмат утвърди, укрепявайки верните да пеят: Благословен е Бог на нашите отци!

Възвестил си на всички, че Утешителят изхожда единствено от Отца, о, премъдри, и си посрамил гнилите мнения на търгашите със светостта, които не знаят да пеят: Благословен е Бог на нашите отци!

Богородичен: Чрез Плода на Твоята утроба, Богородице, човешката природа бе освободена от древното проклятие и се удостои с благословение; затуй възпява: Благословен е Бог на нашите отци!

Песен 8

Ирмос: Халдейският мъчител седмократно разпали силата на пещта за богопочитателите, но когато ги видя спасени от висшата сила, той викна към Твореца и Избавителя: „Отроци, благославяйте, свещеници, възпявайте, люде, превъзнасяйте Го във всички векове!”.

Озарен от главата до нозете, о, блажени богоносецо, ти послужи чисто на светото Евангелие като йерарх и наставляваше верните да пеят: „Отроци, благославяйте, свещеници, възпявайте, люде, превъзнасяйте Го във всички векове!”.

Като слънце от изток възсия, о, преподобни, излъчвайки лъчи на богословие, просвещавайки вселената, и научи верния народ да възпява със страх Светата Троица: „Отроци, благославяйте, свещеници, възпявайте, люде, превъзнасяйте Го във всички векове!”.

На всички си възвестил, о, славни, че Ипостасите на Троицата не произхождат една от друга, но Синът и Духът имат една Причина – Бог Отец, от Когото произлизат като от неувяхващ Корен; затова честваме твоята памет във всички векове.

Богородичен: О, преславен Чертог на Владиката, насочи потъмнялата от страстите моя душа към пътеките на добродетелите, та чрез Твоята милост да възпея: „Отроци, благославяйте, свещеници, възпявайте, люде, превъзнасяйте Го във всички векове!”.

Песен 9

Ирмос: Ние, спасените чрез Тебе, Дево Чиста, изповядваме Те, че си наистина Богородица, като Те величаем с безплътните ликове.

Благодатта на твоите боговдъхновени слова и богословие възрадва Църквата Христова, о, блажени, и сега непрестанно се моли тя да се запази в мир и благочестие.

Сега се наслаждаваш на върховната и божествена светлина, която тъй желаеше,  всеблажени; и чрез твоите молитви направи ни причастници на нейното сияние.

Ревността за Православието, разпалена в твоята чиста душа, изпепели хулите на еретиците, блажени Марко.

Богородичен: О, Пречиста Дево, превъзхождаща небесните сили и приближена най-много до Бога, просветли помрачения ми ум и избави ме от всякакви беди.

Светилен, творение на Мануил, глас 3, под.: Свете неизменный…:

Благодатта на Утешителя, вселила се в тебе, Марко, те яви като божествена река на догматите, потопяваща полковете на еретиците и веселяща всички верни.

Слава, и ныне, Богородичен: Открито възпявайки Те като Владичица на всичко, молим Те, Богородице: бъди ни божествен покров, отблъскващ далеч от нас тъмните стрели на Велиар.

Хвалитни стихири – 4, глас 1, под.: Небесныхъ чиновъ…:

Като обител на всебожествената Троица, премъдри светителю, ти озари Църквата Христова със сиянието на добродетелите и светлината на учението си, и проповядваше произхождането на Светия Дух само от Отца. (2)

С огнените си слова, всеблажени, посрами ония, които смесват Същност и енергия у Бога, понеже Същността се различава от свойството, макар и двете да са нетварни, истинни и вечносъществуващи.

Глас 8, под. О, преславнаго чудесе…: О, преславно чудо! Христос, Изворът на живота, те яви като извор на свещени догмати, които веселят сърцата на благочестивите, пазещи непоколебимо доброто изповедание на отците, за което ти показа ревност във вярата, о, премъдри и божествен Марко.

Слава, глас 1, от Йоан Евгеник: Църквата Христова, облечена в твоето пресветло житие и боговдъхновени слова като в златотъкана одежда, скъпоценен венец и непобедима броня, се радва и се огражда крепко от противниците, о, всепрославени, и ти възнася победни песни като на доблестен победител над враговете – и духовни, и телесни – в Христа, Който ти дарува власт и сила. И като награда за твоя подвиг, тя ти принася песен, и зове с вяра и любов към теб така: моли се непрестанно на Онзи, при Когото се пресели – Бога в три Ипостаси: Отца, и Сина, и Всесветия Дух, Който изхожда от Отца – да запази паството Христово от хищните духовни вълци, та да пребъде навеки в твоето православно изповедание.

И ныне, Богородичен, Велико славословие.

На Литургията, след апостола:

Алилуя, глас 2: Устата на праведния се поучават в премъдрост и езикът му ще изрече прав съд. Стих: Божият Закон е в сърцето му и нозете му няма да се препънат.

Причастен: Паметта за праведника пребъдва вечно, алилуя!