Втора Неделя след Петдесетница,
на всички български светии и на всички преподобни отци, просияли на Света Гора - Атон
Стихири на "Господи воззвах":
С какви похвални венци на увенчаем светиите, които просияха из сред българите, и чиито имена са записани в книгата на живота? Те произраснаха от корена на дивата маслина, но се прилепиха към благородното дърво на Божията Църква чрез светото Кръщение и поемайки предобрия подвиг на любовта Христова получиха изобилно елея на благодатта. С нея те обилно помазват душите и на нас, които с любов празнуваме тяхната светла памет.
С какви красиви песнопения да възпеем светиите, които просияха из сред българите – Кирил с Методий, Наум и Климент, Сава с Горазд и Ангеларий? Защото те извършиха трудове, равни на апостолските, проповядвайки Евангелието на Царството и претърпявайки жестоки гонения от враговете. Те просветиха славянския род, просвещават и нас, които възпяваме с любов тяхната светла памет.
С какви вдъхновени песнопения да възхвалим светиите, които просияха из сред българите? Първият сред мъчениците княз Боян, Йоан Владимир, славата на град София Николай и двамата Георгиевци, Злата Мъгленска, Игнатий, Дамаскин, Онуфрий и останалите, умили с кръв съвестта си като огледало на образа Божи и пострадаха за Христа, Който пострада за всички, и получиха дръзновение да се молят за нас, които възхваляме с любов тяхната светла памет.
С какви благообразни слова да възвеличим светиите, които просияха из сред българите? Йоан Рилски и Гавриил, Йоаким и Прохор, Теодосий и Ромил, Козма и Пимен Зографски, сладкогласния Йоан Кукузел и останалите, които като небесни звезди просияха с пустиннически живот и чрез пост и молитва усъвършенстваха се според Божия образ и станаха подобни на Небесния Отец, придобивайки благодат да се молят за нас, които с любов възвеличаваме тяхната светла памет.
Монашествующих собори и мирстии, соберитеся и светлое торжество составите: се бо всех нас призваша к радости духовней, иже зде постничествоваша, вси преподобнии, своя борения предложивше, и страдания, и подвиги, яже паче естества подъяша.
Сословие преподобных, в Горе сей возсиявших и просветивших всю тварь, цветы воистинну благоуханная, древеса красная, неувядаемая и благоплодная, от вертограда Атонска, реки дарований приснотекущия, монашествующих лики по долгу да ублажим.
В телесех безплотныя и Божия сущия человеки, столпы Атонския огненныя, с любовию и радостию стоящия окрест Чистыя Богоматере, якоже узреша Ю в Божественнем видении, честныя наша отцы сынолепно да восхвалим.
Слава, глас 8: Вседържителю Господи, Земеделецо на духовното лозе, ето Ти прие начатъците от българския род, сладки плодове на благочестието и правдата, не проклинай смоковницата за неплодородието, нито заповядвай на рабите си да я отсекат, но я усъвършенствай с добро благословение за по-голямо плодородие, утвърждавайки в Православието Църквата на веки с техните молитви и посещавайки с милост и добросърдечие Твоя народ.
Литийни стихири:
Веселят се небето и земята за светлата памет на светиите, просияли из сред българите! Небето, защото ги прие в жилищата на блаженството, а земята, защото се освети с тяхната кръв, пролята за Христа и със сълзите на светото покаяние. Планините възсияха в благодат – Рилската заедно с Осоговската, защото в тях живяха заедно с Бога небесни граждани; Родопската с Пиринската, защото се поръсиха с кръвта на мъчениците, не приели вярата на агаряните и пострадали за Христа, Който единствен знае имената им; и свещеният Атон, в който се прегърнаха мъченичеството и монашеския подвиг.
Сияй, сияй нов Йерусалиме, защото си изпълнен с Божията слава, пълен си и с първенствуващите светии от всеки народ и коляно, които преминаха през велики скърби и избелиха ризите си в кръвта на мъченията заради Христа и неосквернени с плътска похот се молят непрестанно на Светия Владика за мира на Църквата и на света.
Отцы Богомудрии, вы Моисееву и Илиину пустынному житию подражаете, достойно и Боговидение оных получисте: ибо во Атонстей Горе, аки на Синаи и Хориве, пожисте и сподобистеся, елико мощно есть человеку, якоже Моисей во огни облака мрачна и Илия во гласе хлада тонка, видети и разумети, не видением очес и не познанием ума, невидимаго и неразумеваемаго Бога. Ныне же не в зерцале и в гадании видения, но несредственне созерцающе во Единице Троицу и в Троице Единицу, непрестанно молитеся о душах наших, отцы Богоноснии.
Четверострунную цевницу, Атонския отцы восхвалим, от преподобных, и святителей, и исповедников, и мучеников составленную, ибо заповеди страхом прещений, яко раби, сохраниша, любовию же обещаний, яко наемницы, добродетели исправиша, желанием же к Богу распалившеся, яко сынов е по благодати, Богу угодиша, и ныне на Небесех, наследницы Божии и снаследницы Христовы бывше, молятся о душах наших.
Слава, глас 5: Христос ви облажава, светии от българския род, защото обедняхте заради Него по тяло и дух, но се обогатихте със съкровищата на Царството Небесно; плачейки с покайни сълзи, вселихте в себе си Духа Утешител, научихте се на кротостта Христова и наследихте новата земя; жадувайки Божията правда, достойно й се наситихте; за милостта си бяхте помилвани; придобивайки мир, нарекохте се синове Божи; чрез чистотата на сърцата си съзряхте невидимия Бог; претърпявайки гонения, бързо влязохте в Царството. Радвайте си и се веселете и се молете за тия, които с любов празнуват светлата ви памет.
Стиховни стихири:
Радуйся, преподобных Атонских отец множество, Царицы Небесныя ополчение, иже вся начала тьмы и власти лютыя Божиим вспоможением победисте, плоть умертвисте и дух оживисте, пролиянии слезными углия страстей угасисте, благодать же приемше Божественнаго действия, Христа Господа молите душам нашим дати велию милость.
Стих: Восхвалятся преподобнии во славе и возрадуются на ложах своих.
Радуйся, преподобных множество, иже от Горы, яко светила, восходяще и вселенную даров сияньми идобродетельми Божественными озаряюще, звезды многосветлыя яве показастеся, место сие небо другое сотвористе и потребисте мрак весь демонский; человецы Небеснии и земнии Ангели, честное селение Пресвятыя Троицы, Отца и Сына и Духа Святаго, Христа Спаса молите душам нашим дати велию милость.
Стих: Воспойте Господеви песнь нову, хваление Его в церкви преподобных.
Радуйтеся, преподобных множество, добродетелей хранилища, смиреномудрия сокровища молитвы всегдашний делателища сладкая, кротости красная собрания, солнца разсуждения, источницы умиления, любовь сугубая к Богу и к ближнему, Христа молите душам нашим дати велию милость.
Слава: глас 6: Верни и мъдри раби на своя Господ! Той ви постави над имението и като погледна при нощната стража на тоя живот, ви намери непрестанно бдящи и ви въведе в Чертога на Своята радост. Затова ви молим: не спирайте да дарявате вашите сродници навреме с храната на Божията благодат чрез вашите ходатайства и молете Господа да помилва нашите души.
Тропари, глас 1:
Почитайки вашия честен събор и празнувайки светата ви памет, о светии, просияли из сред българите, прилежно ви молим: молете Господа за всички, и най-вече за вашите родственици, да се запази българската земя от всякакви беди и народът да се утвърди навеки в православната вяра, та като поживеем мирен живот, заедно с вас да получим вечното Отечество в блаженото Царство на Христа Бога.
Пустыни Атонския отцы, Ангелы во плоти, исповедники вкупе и преподобныя, святители же и мученики в пениих почтим, подражающее добродетелем их, зовуще согласно и глаголюще: слава Прославльшему вы, слава Венчавшему вы, слава в бедах предстатели нам вы Показавшему.
Няма коментари:
Публикуване на коментар