Интересна информация

На 30 юни жителите на Вилнюс проведоха акция по масов отказ от римокатоличеството. Младите хора, участници в акцията, предадоха на местния епископ заявления с мотивите за това решение. "Считаме за наш граждански дълг да ни зачеркнат от редовете на последователите на Римокатолическата църква, тъй като ние не сме практикуващи католици, и по такъв начин ще намалим политическото влияние на католическата "партия", заяви в интервю студентът Юстинас.

Според думите му е много важно да се подчертае, че участниците в акцията не са против религията. "Ние не оспорваме правото на вяра, не разсъждаваме на темата има ли Бог. Просто заявяваме, че моралният и политически монополизъм на Римокатолическата църква няма основания и не бива да продължава".

Участниците в отказа от членство в църквата смятат, че римокатолическите йерарси твърде често вместо да се занимават с душеспасителна дейност, регулират обществения и политически живот, въпреки че по Конституция в Литва Църквата е отделена от държавата.

Според данните от последното преброяване в Литва 79% от населението са католици, но едва 10% от тях редовно ходят на църква. По думите на Юстинас, Църквата манипулира от името на останалите 69% католици, представяйки ги като най-мащабната община в страната, която получава от държавата най-големите дотации и се обявява за морален авторитет, изразяващ мнението на голямата част от обществото.

Участниците в акцията твърдят, че Църквата спекулира с твърдението "Литва е католическа страна" и узурпира религиозно-духовния живот в училищата, вкарва щатни духовници към болниците и некомпетентно се намесва в сферата на психиатрията, сескологията и медицината.

Източник: Портал Кредо

И тъй, в задачата се пита: не е ли същото положението и у нас с огромно мнозинство номинални православни, които не стъпват в църква, камо ли да живеят като православни христяни? И какво ще стане с претенциите на официалната църква в България, ако тези хора направят същото като онези номинални католици в Литва?

Още един повод да се сетим, че принадлежността към Църквата не се състои само в някакво кръщелно свиделство на хартия, а е истинско свидетелство всеки ден и час от нашия живот, съгласуван с Преданието и живота на Православието.