събота, 1 юни 2013 г.

5-та Неделя след Пасха - на Самарянката

Из богослужението на празника

Стихири на Господи воззвах:
При извора в шестия час дойде Ти, Който Си Извор на чудеса, за да уловиш плода на Ева; защото в този час Ева излезе от рая, излъгана от змията. И ето, приближи се самарянката, за да напълни вода и като я видя, Спасителят й рече: „Дай ми вода да пия и Аз ще те наситя с жива вода!”. И като изтича в града, целомъдрената възвести веднага на народа: „Елате да видите Христа Господа, Спасителя на нашите души!”.
Щом Господ дойде на кладенеца, самарянката молеше Добросърдечния: „Дай ми водата на вярата и ще приема радостта и избавлението на купелните водни струи!”. Подателю на живота, Господи, слава Тебе!
Съ-безначалният и съ-вечен Син и Слово на Отца, Изворът на изцеленията дойде на извора и жена от Самария се появи, за да си налее вода. Като я видя, Спасителят й каза: „Дай ми вода да пия и иди, повикай мъжа си!”. А тя пък, мислейки, че разговаря с човек, а не с Бог искаше да се прикрие и рече: „Нямам мъж!”. И Учителят и каза: „Право рече, че нямаш мъж, защото петима мъже си имала, и тоя, когото сега имаш, не ти е мъж.” А тя поразена от словата Му побягна към града и на народа викаше: „Елате, вижте Христа, Който дава на света велика милост!”.
Слава, глас 6: При кладенеца на Йаков Иисус намери самарянката и поиска от нея вода – Той, Който с облаци покрива земята! О, чудо! Носеният от херувимите беседваше с жена - блудница; вода просеше Поставилият земята върху водите; вода искаше Този, Който изпълва с води езера и извори, желаейки наистина да привлече оплетената от неприятеля - враг и да напои с жива вода нея - тежко изгаряната от срамни дела, като единствен Добросърдечен и Човеколюбец.
Слава на стиховните, глас 8: 
Когато по неизказания Твой промисъл, Христе Боже, Ти Се яви в плът, самарянката чу Твоето слово, Човеколюбче, остави при кладенеца стомната си и се затича да каже на намиращите се в града: „Елате, вижте Сърцеведеца, не е ли Той очакваният Христос, Който има велика милост!”.
Канони на Пасхата, на Преполовение и следния на самарянката, от Йосиф Солунски, глас 4:

Песен 1
Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Погребаният стана и въздигна със Себе Си рода човешки; нека се радва цялото творение и духовните облаци днес нека напояват с правда.
Доброволен Кръст Ти по плът претърпя и в третия ден възкръсна от мъртвите, Началниче на живота, Господи, опустошавайки адските хранилища и извеждайки окованите души.
Като видяха бляскавия облик на ангела, мироносиците в страх отстъпиха от гроба, но узнавайки за Христовото възкресение бързат да възвестят на учениците.
Покриващ с води горните чертози, Ти, Господи, Си Водата на живота и напои с нея просещата Твоите свещени потоци самарянка, която позна Твоето добросърдечие.
Слава: О, Троице, Отче, Сине и Душе! Спаси тия, които с чиста вяра Те прославят и като Творец на всичко дарувай ни опрощение на греховете, бидейки Преблаг.
И ныне: Радвай се, огнен Престоле! Радвай се, всезлатен Свещниче! Радвай се, светъл Облак! Радвай се, Палат на Словото и духовна Трапеза, достойно носеща Хляба на живота – Христа!
Песен 3
Доброволно Се издигна на Дървото, Слове, и виждайки това, разпаднаха се камъните и цялото творение се разклати и мъртвите от гробовете ставаха като от сън.
Когато Те видяха с душата Си да слизаш в ада, душите на праведните се освободиха от вечните окови, славейки с песни Твоята сила, превъзхождаща ума.
 „Защо се чудите, защо с миро в гроба търсите, жени, Владиката? Той възкръсна и със Себе Си въздигна света” – говореше светлият ангел на мироносиците.
Милосърдни Господи, Който Си Живот и Извор на безсмъртието, Ти седна при кладенеца и с Твоите премъдри води напои самарянката, която Те молеше за това и Те възпяваше.
Слава: Един над всички Бог в Троица Се възпява: Отец, Син и божествения Дух, Когото със страх славят небесните войнства, викайки: „Свят, Свят, Свят Си Ти, Господи!”.
И ныне: Зачевайки неизказано в утробата си Бога на всички, Дево - Майко, Ти Го роди свръх всяка мисъл и слово, оставайки Дева, както преди раждането, Божия Невесто.
Седален, глас 4: Да се радват небесата, да ликува всичко, що е на земята, защото Христос, явявайки Се от Девата като Човек, чрез Своята смърт избави от тлението цялото човечество; сияейки с чудеса и просейки вода от жената – самарянка, Той й дари извора на изцеленията, като единствен Безсмъртен.
Слава и ныне, глас 4: На премъдростта Подател и Владика, при настъпване на празника според закона Ти седна в светилището и научи всички, говорейки така: „Елате, жадуващи, пийте водата, която сега Аз ви давам; чрез нея, всички човеци, насладете се на божествения живот и блаженство!”.
Песен 4
Нека веселят се небесата и да празнува всяка твар: възкръсна Господ и Се яви на всички премъдри Свои апостоли.
Погълната бе, смърте, твоята сила чрез Христовата смърт и мъртвите излязоха от гробовете като от чертози след Неговото възкресение.
„Защо ридаете, жени? Защо с миро търсите Безсмъртния? Той възкръсна, както беше казал!” – говореше на мироносиците ангелът.
Щом самарянката поиска, Господи, Ти й даде водата на познанието на Твоето могъщество, затова во веки тя не ще изпита жажда и ще Те възпява.
Слава: О, над-същностна Троице, Отче, Слове и божеcтвен Душе, една съ-безначална Сила! Спаси всички нас, които с вяра Те възпяваме!
И ныне: Като неизгаряща къпина в древност Те видя законодателят, а Даниил Те съзерцаваше като свята Планина, единствена Дево-Майко, Владичице.
Песен 5
Като дойдоха рано на Твоя гроб, мироносиците видяха бляскавия юноша и се уплашиха, научавайки за Твоето възкресение, Христе.
Смъртта е умъртвена, адът е пленен, пребъдващите в окови се освободиха чрез Христовото възкресение; нека се възрадваме и да запляскаме с ръце, чествайки светлия празник.
Апостоли, тържествувайте и ангели, ликувайте! Всички земнородни, възрадвайте се: Господ възкръсна, тлението е унищожено, скръбта престана и Адам ликува.
Като Извор на живота Ти, Господи, някога дари на жената – самарянка водата на опрощението и познанието, за която тя Те молеше. Затова възпяваме Твоите неизказани милости.
Слава: Единица Триипостасна, Троица единосъщна: Отец, Слово и Дух Свети, неразделния по естество един Бог почитаме – Творец, Господ и Владика на всичко.
И ныне: Наричаме Те Двер непроходима и Земя неорана, Кивот с манна и Съсъд, Свещник и Кадилница на невеществения Въглен, Чиста.
Песен 6
Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Беззаконниците приковаха Те на Кръста и Те прободоха с копие, Христе, а благообразният Йосиф Те погреба в нов гроб; възкръсвайки от него в слава Ти, Спасителю, съ-възкреси цялото творение, което възпява Твоята власт.
Ключалките и дверите на ада Ти със сила съкруши, Владико, и възкръсна като Бог; срещайки жените Ти им рече: „Радвайте се!” и ги прати да възвестят на учениците: „Възкръсна Животът и видяхме Просветителя на света!”.
„Защо плачете, защо, о жени, носите миро като на смъртен? Възкръсна Христос и остави празни повивките – викаше някога явилият се бляскав юноша – идете и възвестете на приятелите Му за Неговото възкресение!”.
Ти Си поток на изобилния живот, Господи, и бездна от милост, о Благий! Пътешествайки, Ти седна близо до кладенеца на клетвата и викна към самарянката: „Дай Ми вода да пия, за да получиш водите на опрощението!”.
Слава: Заедно с безплътните сили възпявам с вяра безначалния Отец и Сина съ-престолен и Духа единосъщен, едно Същество и естество и слава, и едно Царство на Бога и Твореца на всичко, Вседържителя.
И ныне: Чиста Дево, Която единствена роди и запази утробата си нетленна, възпяваме те, , като престол Господен и двер и планина, невеществен светилник, най-светъл Божи чертог и скиния на Славата, кивот, съсъд с манна и трапеза.
Кондак, глас 8: Дошлата с вяра на кладенеца самарянка видя Теб – Водата на премъдростта и като се напои обилно с Нея, тя навеки наследи небесното Царство и придоби вечната слава.
Икос: Нека чуем какво ни учи Йоан за свещените тайни, извършени в Самария: как Господ беседва с жена, просейки от нея вода, макар Сам Той, Който е съ-престолен на Отца и Духа, да е събрал водите в техните вместилища, защото Той дойде да потърси Своя образ, като Бог прославен навеки.
Песен 7
Към беззаконници, милостиви Христе, Ти доброволно Се причисли по време на божествените Ти страдания; и виждайки това тресеше се земята и камъните се разпадаха от вседейственото Ти желание, Непостижими, и възкръсваха мъртвите от века.
Слизайки с душата Си в преизподнята на ада, Ти мъжествено изведе всички оковани, които жестокият мъчител смъртта владееше от века и те викаха към Тебе: „Слава на Твоя промисъл, Иисусе Боже!”.
„Защо търсите сред мъртвите Живия во веки? Той възкръсна, както Сам предрече! Ето, вижте празните повивки и пустия гроб – викаше към мироносиците явилият се юноша – бързо идете и възвестете на апостолите!”.
„Ти Си Водата на живота – викаше към Христа самарянката – напой и мене, Слове, жадуващата винаги Твоята божествена благодат, Иисусе Господи, за да не бъда повече обхваната от зноя на незнанието, но да проповядвам за Твоето величие!”.
Слава: Възпяваме Отца и Сина и божествения Дух, неразделната по природа Троица, но разделна по Лица, една единна Същност, безначална, Творец на всички и Бог, Когото възпяват всички небесни чинове.
И ныне: След страшното раждане Ти остана чиста, свята Богородице Дево, затова всички ангелски ликове и всички човешки родове Те възпяват с непрестанни гласове, чисто Вместилище на Невместимия.
Песен 8
Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Смърт доброволно претърпя, едничък Безсмъртни, ада плени и съкруши медните врати, Царю Небесни, и отне пребъдващите там от века затворници, които възпяват непрестанно силата на Твоята благост.
Въздигнал Си Се доброволно на Дървото, Дълготърпеливи, и камъните се разпаднаха, угасна слънцето и завесата на храма се раздра, земята се потресе и затрепери адът, станал за посмешище и пусна всички свои окованици.
Яви Се Ти, Господи, на седящите в тъмнина, бидейки Сам незалязваща Светлина и Живот на всички. Затова когато сонмът на праведните Те видя, Слове, зарадва се и възгласи: „Дойде Ти, за да освободиш всички от оковите, които възпяват Твоята власт!”.
Ти седна близо до извора, Спасителю, в шестия час и дари на самарянката живата вода и водите на разума поради голямото Си милосърдие. С нея всички в песни възклицаваме: „Благославяйте, всички творения Господни, непрестанно Господа!”.
Припев: Благославяме Отца и Сина и Светия Дух, Господа.
Възпяваме безначалния Отец и съ-безначалния Син и Духа Свети, Тримата като един Бог, неслитен и неразделим, Създател на всичко, Една самовластна Сила и зовем: „Благославяйте, всички творения Господни, непрестанно Господа!”.
И ныне: С въглен очисти се Исаия, предвъзвестявайки въплъщаващия Се свръх-разумно от Тебе, Всенепорочна Дево, невеществен Въглен, Който изгаря всички веществени грехове на човеците и обожва по Своето милосърдие нашето естество.
Песен 9
Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Ето, видим бе Животът на всички - Христос, висящ доброволно на Дървото и гледайки това, разтърси се земята и много тела на починали светии възкръснаха и тъмницата на ада се разтресе.
Прекрасен Ти излезе от гроба, като Жених от брачен чертог, разорявайки мъчителството на смъртта, Христе, с божествена сила съкруши ключалките на ада и с духовната светлина на Твоето възкресение просвети света.
Нека всички сега се съберем в хорове духовни и да викнем: „Господ възкръсна! Нека земята да се радва, да се весели небето и облаците да ни оросят с дъжда на правдата, та с радост да възпеем Христа!”.
Господ - Животът на живите, Изворът на благата, източвайки обилно водата на ученията, вика към жената: „Подай Ми вода да пия, за да ти дам вода, която изсушава изворите на твоите грехове!”.
Слава: Светлина единна и неразделна, трислънчево Единство, безначален Отец, Син и Дух – едно Божество, Живот и Творец на всички. Нека Го възпеем, верни, заедно с безплътните, славейки Го свето с трисвети песни.

И ныне: Ставайки жилище на Светлината, Чиста, озари зениците на моята душа, помрачени от многото козни на врага и ме сподоби да видя ясно с чисто сърце възсиялата свръх-разумно от Тебе Светлина. 
Ексапостиларий:
В Самария дойде, всесилен мой Спасителю, и беседвайки с жената, поиска вода да пиеш Ти, Който източи за евреите вода от твърдата скала. Така Ти я приведе към вярата в Тебе и сега тя се наслаждава вечно на живота в небесата.
Хвалитни стихири, глас 3:
Да ликуват днес радостно небето и земята, защото Христос Се яви в плът като човек, за да избави от проклятието Адам с целия му род. И дивно Се прослави с чудеса, идвайки в Самария; като беседваше с жената, поиска й вода, макар облаците да изпълва с води. Затова нека всички верни да се поклоним на доброволно Обеднелия по Своето добросърдечно произволение.
Тъй казва Господ на самарянката: „Ако познаваше дара Божи и Кой ти казва: дай ми вода да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал да пиеш, така че да не ожаднееш никога!”.

Слава, глас 6: Живоначалният Извор Иисус, нашият Спасител, достигайки до извора на патриарха Йаков, поиска да пие вода от жената - самарянка, а когато тя Му рече, че иудеите не общуват със самаряните, мъдрият Създател я привлече със сладостни слова към просба за вечно живата вода, която тя прие и на всички проповядва, казвайки: „Елате и вижте Оня, Който вижда съкровените неща; Той е Бог, дошъл в плът, за да спаси човека!”.

1 коментар:

  1. Точно преди 11 май попадам на тази лична страница на о.Иван и сега празникът ще е за мене по-светъл.

    ОтговорИзтриване