Постен Триод. В сряда на шестата седмица от Великия пост

 На утренята, след първата катизма - кръстни седални от Октоиха, според гласа.

Седален след втората катизма, от преп. Йосиф Песнописец, глас 2, под. Камень гробный:

Като с камък притиснат съм от многото си грехове и лежа в гроба на безгрижието, но от него изведи ме, щедър и добросърдечен Господи.

Слава: същият. И ныне, Кръсто-богородичен, под. Милосердия двери: Пазени от честния Кръст на Твоя Син, Пречиста Владичице Богородице, всички ние лесно отблъскваме всяко вражеско нападение; затова по дълг Те облажаваме като Майка Божия и единствена надежда на нашите души.

Седален след третата катизма, глас 3, под. Красоте девства:

Днес погребва се умрелият Лазар и с ридание оплакват го неговите сродници; а Ти, като Всезнаещ Бог, предвъзвести страданието, казвайки на учениците: Лазар заспа, но сега отивам да възкреся този, когото сътворих. Затова всички Ти зовем: слава на силата на Твоето могъщество.

Слава: същият. И ныне, Кръсто-богородичен: Не позналата брак чиста Твоя Майка, като Те видя мъртъв на Дървото да висиш, Христе, майчински ридаеше и думаше: какво Ти въздаде беззаконният и неблагодарен род еврейски, насладил се на толкова много и велики Твои дарове, о, Сине мой? Възпявам Твоето божествено снизхождение.

Канон в минея и трипеснец от преп. Йосиф Песнописец, глас 2

Песен 3

Ирмос: Безплодния ми ум направи плодоносен, Боже, Добротворче и Насадителю на благата, по Твоето добросърдечие.

Със силата на Твоя Кръст укрепи ума ми, изнемогнал от лукавите внушения, и го насочи, Господи, към Твоята воля.

От дрямката на унинието, в която лежа на одъра си, ме вдигни, Господи, и ме направи поклонник на Твоите страдания.

Просветени в душите си чрез поста, нека очистени излезем и посрещнем Христа, Който към Йерусалим отива в плът.

Богородичен: Неизгоряла от огъня на Божеството, Чиста, изпепели стремежите на страстите у мене, за да Те славя вярно, о, Пречиста.

Друг трипеснец, от преп. Теодор Студит, глас 3:

Ирмос: Безплодна и бездетна душо…

Днес умрелият Лазар не остана скрит от всевиждащото око Иисусово, затова Той откри това на учениците, казвайки: Лазар, нашият приятел, заспа; отивам да го възкреся.

Когато, Господи, Си рекъл, че отново отиваш в Иудея, учениците уплаши, но пък Тома смело викна: да вървим и ние с Живота, защото и да умрем, пак ще оживеем.

Слава, Троичен: Троице Единосъщна - Отче Вседържителю, Сине съ-безначален и съ-престолен божествен Душе, Едно Поклонение, нетварно Божество, всички човеци Те възпяваме.

И ныне, Богородичен: Дево Майко пречиста, Корен Иесеев, от Който възсия Христос, животворният Цвят на земнородните, чрез Тебе се избавихме от тление и смърт, затова възпяваме Те всички, Чиста.

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Радвай се, Сионе, ето идва твоят кротък Цар, както пророкът възгласи, и магаренцето носи по плът Оня, Който държи в ръката Си всичко сътворено; да възпеем Неговата сила.

Ирмос: Безплодна и бездетна душо, придобий плод доброславен и радостно извикай: утвърден бях чрез Тебе, Боже; никой не е свят и няма праведен, освен Тебе, Господи.

Песен 8

Ирмос: В къпината Моисей някога видя чудото на Синайската планина, което Девата предизобрази; пейте, благославяйте и превъзнасяйте го във всички векове.

Отместú от смирената ми душа тежкия камък на страшната леност, о, Христе, и ме издигни от гроба на безчувствието, за да Те възхвалявам, Слове.

Смъртта на Твоя приятел на приятелите Си предсказал поради милостивото Си добросърдечие, всезнаещ Боже, защото щеше четиридневен от гроба да го възкресиш за Твоя слава.

В Иудея пак отиваш, о, Христе, където търсят да погубят чрез дърво Теб, Дървото на живота, а Ти желаеш да дариш безсмъртие на умъртвените поради яденето от дървото.

Богородичен: В Тебе, Дево чиста, се явиха всички пътища на Бога, Който запази Твоята чистота и след раждането, ясно запечатана за всички векове.

Друг трипеснец:

Ирмос: Бога, от безначалния Отец роден…

Днес мъртвият Лазар, приятелят Христов, изнася се за погребение и плачат всички с Марта и Мария, но идва радостно Христос при него, за да покаже на народите, че Той Животът е на всички.

Отрязали клонките на добродетелите сякаш от планината Елеонска, от височината на милостите, дойдете, люде, да приготвим мислено идването на Христа при нас, възпявайки, благославяйки и превъзнасяйки Го във всички векове.

Припев: Благославяме Господа - Отца, и Сина и Светия Дух.

Троичен: Триипостасна Единице, Отче, Сине и Душе живий, едно Божество, едно Царство, Тебе като незалязваща Светлина възхваляват ангелските войнства, а ние, земните, Те възпяваме, благославяме и превъзнасяме във всички векове.

И ныне, Богородичен: Ето, всички родове Те облажаваме, Пречиста, виждайки великите Твои дела, защото свръхестествено роди Твореца на всичко, като Бог и Човек; затова Те благославяме и превъзнасяме во веки.

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Заедно с отроците и ние да посрещнем Христа Бога, като вместо вейки Му принасяме милостиня и молитва от сърце, и с клонки да възгласяме: осанна, благославяйте и превъзнасяйте Го във всички векове.

Припев: Хвалим, благославяме, покланяме се на Господа, пеейки и превъзнасяйки Го във всички векове.

Ирмос: Бога, от безначалния Отец роден преди вековете и в последните времена от Богородица облякъл Се в плът, като съвършен Човек и истински Бог възпявайте, благославяйте и превъзнасяйте във всички векове.

Песен 9

Ирмос: Кой от земнородните е чувал за такова нещо? Или кой някога е виждал Дева да се окаже с плод в утробата и безболезнено да ражда Младенец? Това Твое чудо и Теб, Пречиста Богородице, ние величаем.

Даниил, укрепен чрез поста, на зверовете устите затвори; подражавайки му, душо моя, ревящата като лъв змия, която търси да погълне всяка душа, с помощта на Кръста прогони.

Слове Божи, умъртвената от грехове моя душа и затворена в гроба на престъплението с животворното Твое слово възкреси и ме удостой да поднеса вейките на добродетелите на Тебе - Победителя над смъртта.

Словото на Бога Отца, Което има небето за престол и земята за подножие, яздейки на осле, влиза в светия Град, за да приеме от устата на младенците приятна похвала като Цар на всички.

Богородичен: Сред жените само Ти се украси с такава красота, о, Пречудна и Пречиста, раждайки най-прекрасното Слово, Което Се яви като Човек, най-прекрасен от всички човеци; затова моли Го, Дево, да очисти сквернотата на моето сърце.

Друг трипеснец:

Ирмос: На Синайската планина…

Надгробни сълзи проливат Лазаровите сестри, като гледат днес своя сродник под горчивия камък; а моят Христос, макар и още далеч, казваше на Своите апостоли: радвам се заради вас, че не бях там телесно.

Христос при теб отново идва, о, убийствена Иудея, желаейки като Бог да изпълни и завърши спасителното Си страдание; ти искаше да Го убиеш с камъни, а ето Той Сам доброволно идва, за да Го убиеш, но да ни спаси.

Слава, Троичен: Пребожествената Троица по същност е Единица неразделна, единна по Природа, но по Лица Се различава, без да Се разделя; и бидейки Една Се разтроява - Отец, Син и живият Дух, Който пази всичко.

И ныне, Богородичен: Кой е чувал девица дете да ражда и жена да става майка без мъж? Мария, в Тебе стана това чудо, но кажи ми как? „Не изследвай дълбините на Моето раждане; напълно истинно е то, но да се постигне, за човешкия ум е невъзможно.“

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Сплитайки палмовите вейки мислено и видимо да посрещнем идещия при нас Владика, защото благословен е Оня, Който като истински Син идва в името на Господа Отца.

Ирмос: На Синайската планина Мойсей Те видя в къпината да приемаш огъня на Божеството без да изгаряш; Даниил Те видя като планина неразломима, а Исая Те нарече Жезъл, израснал от корена Давидов.

Светилен на гласа. Стиховна стихира, самогласна, глас 1:

Израил се обличаше в пурпур и висон, сияейки в свещени и царски одежди; радваше се, обогатен със Закона и пророците и с уставните богослужби. Но Теб, Който обедня заради нас, той разпъна вън от портите, Благодетелю, и след Кръста - жив – пак отхвърли Тебе, вечно пребъдващия в лоното на Бог Отец. И сега жадува капка благодат от бедния Лазар подобно на немилосърдния богаташ, който облечен в багреница и висон влезе в неугасимия огън; и с мъка гледа народите езически, лишени преди и от трохите на истината, да се топлят сега в недрата на Авраамовата вяра, облечени в пурпурната дреха на Твоята Кръв и във висона на Кръщението, и заедно да благоденстват и да се наслаждават на Твоите дарове, думайки: Христе, Боже наш, слава на Тебе.

Стих: Изпълнихме се от утринта с Твоята милост, Господи, и се зарадвахме и се развеселихме - през всички наши дни да се изпълним с радост заради дните, в които Ти ни смиряваше, заради годините, в които видяхме злини. И погледни с милост на Твоите раби и на делата Си, и научи синовете им!

Повтаря се: Израил се обличаше в пурпур и висон…

Стих: И нека бъде светлината на Господа нашия Бог върху нас, и делата на ръцете ни изправи у нас, да - делата на ръцете ни изправи.

Мъченическа: Всехвални мъченици, нито скръб, ни притеснение, ни глад, нито гонение, ни бичове, ни зверска ярост, нито меч, нито заплашващ огън можаха да ви отделят от Бога; но повече от любов към Него вие се подвизавахте сякаш в чужди тела и надмогнахте естеството, като презряхте смъртта. Затова достойно получихте награда за трудовете си и станахте наследници на небесното Царство. Непрестанно се молете за нашите души.

Слава, и ныне, Кръсто-богородичен, под. Всехвальнии мученицы:

Като Те видя разпрострял ръце на Кръста, Христе Човеколюбче, Тази, Която Те зачена непорочно, викаше към Теб, прострелия земята върху водите: горко ми! Какво е това странно зрелище? Къде изчезна Твоята красота, о, най-сладък Сине Мой? Величая Твоята безмерна милост, защото за всички страдаш доброволно.

В сряда на шестия час

Тропар на пророчеството, глас 5:

Стори с нас Твоите милости, Господи, и не ни предавай на нашите беззакония; Светий Владико, Вседържителю, на Теб се молим. Слава, и ныне: същият.

Прокимен, глас 4: Хвалете, отроци Господни, хвалете името Господне. Стих: Нека бъде благословено името Господне от сега и довека. 

Из пророчеството на Исая чтение:

Тъй говори Господ: викай високо, не се въздържай; дигни гласа си като тръба, и посочи на народа Ми беззаконието му, и на дома Иаковов - греховете му. Те всеки ден Ме търсят и искат да знаят Моите пътища като народ, който уж постъпва праведно и не оставя законите на своя Бог; те искат от Мене праведен съд, желаят да се приближат към Бога: "защо ние постим, а Ти не видиш? смиряваме душите си, а Ти не знаеш?" - Ето, в деня, когато постите, вие изпълнявате своята воля и от другите изисквате тежки трудове. Ето, вие постите за караници и разпри и за да биете с дръзка ръка другите; вие не постите в това време тъй, че гласът ви да бъде чут във висинето. Такъв ли е постът, който съм Аз избрал, - денят, в който човек изнурява душата си, когато навежда глава като тръст и под себе си постила вретище и пепел? Това ли ще наречеш пост и ден, Господу угоден? Ето поста, който избрах: разкъсай оковите на неправдата, развържи връзките на ярема, и угнетените пусни на свобода и всеки ярем разкъсай; раздели хляба си с гладните, и скитниците сиромаси заведи у дома си; видиш ли гол, - облечи го, и от еднокръвния си не се крий. Тогава твоята светлина ще се яви като зора, и твоето изцеление скоро ще процъфти, и твоята правда ще тръгне пред тебе, и слава Господня ще те придружава. Тогава ти ще позовеш - и Господ ще чуе, ще извикаш - и Той ще каже: ето Ме! Кога отстраниш изсред себе си ярема, престанеш да дигаш пръст и да говориш оскърбително, и отдадеш на гладния душата си и нахраниш душата на страдалеца, тогава твоята светлина ще изгрее в тъмнината, и мракът ти ще бъде като пладне; и Господ ще ти бъде винаги водач, и във време на суша ще насища душата ти и ще угои костите ти, и ти ще бъдеш като напоена с вода градина и като извор, чиито води никога не пресекват.

Прокимен, глас 6: Благословени сте вие от Господа, Който е създал небето и земята. Стих: Небето на небесата е за Господа, земята пък Той даде на синовете човешки.

В сряда на вечернята

На Господи воззвах, 10 стихири – 6 от Триода, самогласна стихира, глас 5:

Богат на страсти нося измамната дреха на лицемерието, веселейки се в злите си дела на невъздържанието и показвам безмерно немилосърдие, като оставям ума си хвърлен пред портите на покаянието, гладен за всяко благо и боледуващ от моето невнимание. Но Ти, Господи, направи ме като Лазар - бедняк по грехове, да не би, мъчейки се в неугасимия пламък, когато помоля, да бъда лишен от пръста, който да разхлади езика ми, но в недрата на патриарх Авраам ме настани, като Човеколюбец. (2)

Мъченическа: С ненаситна любов в душите не се отрекохте от Христа, свети мъченици, и претърпяхте различни мъчения, съкрушавайки дързостта на мъчителите, като запазихте вярата непоколебима и невредима. И пренесени на небесата, придобили дръзновение пред Него, молете се да ни дарува велика милост.

Стихири, дело на преп. Йосиф Песнописец, глас 5, под. Радуйся постником:

Отвъд Йордан по плът вървеше, о, Иисусе, и казваше на тия, които бяха с Тебе: приятелят Лазар вече умря и погребва се сега; затова се радвам заради вас, приятели мои, за да узнаете, че всичко зная, бидейки Бог неразделен от Отца, макар да ме виждате като човек. Да вървим тогава, за да го оживотворя и смъртта да се почувства победена, и да извърша ясно пълното й разрушение, дарявайки на света велика милост.

Подражавайки, верни, на Марта и Мария, нека въздигнем към Господа боговдъхновени дела като молитви, та, като дойде, да възкреси нашия ум, който лежи мъртъв и страшно погребан в гроба на леността, съвсем безчувствен към страха Божи и лишен сега от всяко жизнено действие, и да викаме: погледни, Господи, и както някога със Своето посещение възкреси приятеля Си Лазар, Щедри, така и всички оживотвори, дарявайки ни велика милост.

Друга стихира, от преп. Теодор Студит, глас 6, под. Господи на гроб:

Лазар пребивава вече два дни в гроба и вижда там умрелите от векове, съзерцавайки страшни и странни видения - безбройно множество, държано в оковите на ада; затова сродниците му горчиво плачат, като гледат неговия гроб. Христос обаче идва, за да оживотвори Своя приятел, така че от всички да се чуе общо възклицание: благословен си, Спасителю, помилвай нас.

И 4 от Минея на чествания светия. Слава, и ныне, Богородичен от Минея.

Вход. Свете тихий…

Прокимен, глас 4: Ще постъпвам угодно на Бога в страната на живите. Стих: С любов се изпълних, понеже Господ ще чуе гласа на моето моление.

Из книга Битие чтение:

Дойде Йосиф у дома си и братята му поднесоха вкъщи подаръците, които бяха в ръцете им, и му се поклониха доземи. Той ги попита за здравето и рече: здрав ли е вашият стар баща, за когото бяхте ми говорили? Жив ли е още? Те отговориха: здрав е твоят раб, нашият баща; жив е още. Той рече: благословен е тоя човек от Бога. А те се наведоха и се поклониха. И повдигна очите си Йосиф, видя Вениамина, едноутробния си брат, и рече: тоя ли е най-малкият ви брат, за когото ми бяхте говорили? И рече: да бъде милостта Божия с тебе, сине мой! Тогава Йосиф бързо се оттегли, защото любовта към брата му се разпали, и той беше готов да заплаче; па влезе във вътрешната стая и плака там. И като уми лицето си, излезе и, сдържайки се, каза: сложете ястие. Йосиф не можеше повече да се сдържа пред всички, които стояха около него, и викна: отстранете всички от лицето ми. И не остана никой при Иосифа, когато той се откри на братята си. И заплака с висок глас, та чуха египтяните, чу и домът фараонов. Йосиф каза на братята си: аз съм Йосиф! Жив ли е още баща ми? Но братята му не можаха да му отговорят, защото се смутиха пред него. И рече Йосиф на братята си: приближете се до мене. Те се приближиха. Той рече: аз съм Йосиф, вашият брат, когото вие продадохте в Египет; но сега не скърбете и не жалете, задето сте ме продали тука, защото Бог ме прати пред вас, за да запазя живота ви; защото тази е втора година, откак е глад по земята: остават още пет години, в които не ще се ни оре, ни жъне; Бог ме изпрати пред вас, за да ви оставя на земята и да запазя живота ви с голямо избавление. И тъй, не вие ме пратихте тука, но Бог, Който ме и постави баща на фараона и господар на целия му дом и началник над цялата Египетска земя. Идете по-скоро при баща ми и му кажете: тъй каза син ти Йосиф: Бог ме постави господар над цял Египет; дойди при мене, не се бави; ти ще живееш в земята Гесем и ще бъдеш близо до мене, ти, и синовете ти, и твоите внуци, и дребният и едрият ти добитък, и всичко твое; и ще те изхраня там, защото глад ще има още пет години, та да не паднеш в немотия, ти, и домът ти, и всичко твое. И ето, вашите очи и очите на брата ми Вениамина виждат, че моите уста говорят с вас; а на баща ми кажете за всичката ми слава в Египет и за всичко, що видяхте, и доведете по-скоро баща ми тука. И хвърли се върху шията на брата си Вениамина, и плака; плака и Вениамин на неговата шия. И целува всичките си братя и плака, като ги прегръщаше. След това говориха с него братята му. Дойде слух до фараоновия дом, че Иосифовите братя пристигнали; и драго беше на фараона и на служителите му.

Прокимен, глас 4: Обещанията си към Господа аз ще изпълня пред всички Негови люде. Стих: Повярвах и затова говорих; аз бях дълбоко смирен.

Дякон: Повелите.

Свещеник: Премудрость, прости. Светъ Христовъ просвещаетъ всехъ.

Из Притчи Соломонови чтение:

Който пази устата си и езика си, пази душата си от беди. Горделивият злодей - името му е кощунник - действа в пламъка на гордостта. Гладът на мързеливеца ще го убие защото ръцете му се отказват да работят; той всеки ден силно гладува, а праведникът дава и не му е свидно. Жертвата на нечестивите е гнусота най-вече кога я принасят с лукавство. Лъжесвидетелят ще загине, а човек който говори, каквото знае, ще говори винаги. Нечестив човек има дръзко лице, а праведният държи право пътя си. Няма мъдрост, няма разум, няма кроеж - насрещу Господа. Коня стъкмяват за деня на битката, но победата е от Господа. По-добре е добро име, нежели голямо богатство, и по-добре е добра слава, нежели сребро и злато. Богат и сиромах се срещат един с други; единия и другия Господ е създал. Благоразумният вижда бедата и се скрива; а неопитните отиват напред и се наказват. Подир смирението иде страх Господен, богатство, слава и живот.

И нататък по реда на Преждеосвещената литургия.

Ако поради някаква причина не се отслужва такава, на Господи воззвах се поставят 6 стихири – 3 подобни от Триода, глас 5: Отвъд Йордан… Подражавайки, верни… и на глас 6: Лазар пребивава вече два дни в гроба…

И 3 от Минея на чествания светия. Слава, и ныне, Богородичен от Минея.

След прокимените и паримиите, на стиховните, стихира самогласна, глас 5: Богат на страсти… (2) и мъченическа: С ненаситна любов…

Слава, и ныне, Богородичен на същия глас: Ние верните, Те облажаваме, Богородице Дево, и Те слaвим както подобава като Грaд непоколебим, Стена непоклатима, твърда Застъпница и Прибежище за нашите души.