Иконография от братството на Успенския скит в Колорадо - църква Св. Андрей, Калифорния

ВЪЗДВИЖЕНИЕ НА ЧЕСТНИЯ КРЪСТ ГОСПОДЕН

14 / 27 СЕПТЕМВРИ

Из богослужебните текстове за празника:

Утреня, първи седални, глас 6:

Щом бе издигнато Дървото на Твоя Кръст, Христе, разклатиха се основите на смъртта, Господи; защото поглъщайки Те алчно, адът Те отпусна с трепет. Ти ни яви Твоето спасение, Светий, и Те славословим, Сине Божи, помилуй ни!

Слава, и нине, глас 1: На Дървото на Твоя Кръст се покланяме, Човеколюбче, защото на него беше прикован, Животе на всички. Ти, Спасителю, отвори рая за разбойника, дошъл при Теб с вяра, който се сподоби с наслада, защото Ти изповяда: „Спомни си за мене, Господи!” Както него, приеми и нас, които зовем: „Всички съгрешихме, заради Твоето милосърдие не ни отхвърляй!”

Втори седални, глас 6:

Днес изпълни се пророческото слово: ето, покланяме се на мястото, където стояха Твоите нозе, Господи, и като вкусихме от Дървото спасение, получихме освобождение от греховните страсти, по молитвите на Богородица, единствен Човеколюбче.

Слава, и нине, глас 8: В древност Иисус Навин тайнствено предизобрази образа на Кръста, когато кръстовидно вдигна своите ръце и слънцето се спря, докато той не повали враговете, враждуващи против Тебе, Бога. Сега пък то помръкна, виждайки Те на Кръста, Спасителю мой, Който разруши властта на смъртта и съ-въздигна целия свят.

Седален след полиелея, глас 8: 

Някога в рая дървото ме оголи [от божествената благодат], с вкусването от него врагът ме умъртви; но Кръстното дърво, носейки за човеците одеждата на живота, се издигна над земята и целият свят се изпълни с всяка радост. Като го гледаме сега да се издига, люде, нека викнем заедно към Бога с вяра: „Изпълни се със слава Твоя дом!” 

Светилни: Кръстът е пазител на цялата вселена; Кръстът е красотата на Църквата; Кръстът е могъщество за царете; Кръстът е за верните опора; Кръстът е за ангелите слава и поражение за демоните. (2)

Слава и ныне: Кръстът се въздига днес и светът се освещава, защото Ти, Христе, Който седиш с Отца и Дух Светий, на него простря Своите ръце и той откри на целия свят Твоето познание. Сподоби с божествена слава тия, които на Тебе се надяват.

Хвалитни на 4, глас 8: 

О, преславно чудо! Живоносното насаждение, всесветият Кръст днес се явява въздигнат на високо. Славословят всички земни краища, треперят пълчищата на демоните. О, какъв дар се дари на земните! С него спаси, Христе, нашите души, като Единствен милосърден!

О, преславно чудо! Като изпълнен с живот грозд и понесъл върху себе си Всевшшния, днес виждаме Кръста да се въздига от земята. Чрез него всички към Бога сме привлечени и до край е погълната смъртта. О, пречисто Дърво, чрез което възприехме храната на безсмъртието в Едем, славейки Христа!

О, преславно чудо! Ширината и дължината на Кръста са равни на небесата, защото чрез божествената благодат той всичко освещава. Чрез него варварските народи се побеждават и се укрепват царските скиптри. О, божествена стълбо, по която се възкачваме на небесата, превъзнасяйки в песни Христа Господа!

8/21 СЕПТЕМВРИ

СЛОВО ЗА РОЖДЕСТВО БОГОРОДИЧНО

ОТ СВ. АНДРЕЙ КРИТСКИ

Настоящият празник за нас е начало на празниците. Бидейки предел на Закона и пророчествата, той заедно с това е и врата към благодатта и истината. „Защото завършекът на Закона е Христос” (Рим. 10:4), Който ни освобождава от буквата и ни въздига към Духа. Тук е краят на Закона, защото Законодателят, завършвайки всичко, преобрази буквите в дух и възглави всичко в Себе Си (Еф. 1:10), оживявайки Закона с благодатта. Благодатта приема закона под своя власт, а законът се подчинява на благодатта, така че свойствата на закона и благодатта не се смесват, а само тежкото, робско и служебното в закона чрез Божествената сила се изменя в леко и свободно, „та, както казва апостолът, ние да не бъдем победени от стихиите световни” (Гал. 4:3) и да не стоим под робското иго на буквата на закона. Това е върхът на Христовите благодеяния към нас! Това е откриването на тайната! Това е обожението на възприетата човешка природа – плод на понизяването на Богочовека.

Светлото и явно снизхождане на Бога към човеците трябва да има радостно начало, привеждащо към нас великия дар на спасението. Такъв е и настоящият празник, имащ за начало Рождеството на Богородица, а за край – съединението на Словото с плътта, това най-славно от всички чудеса, непрестанно възвестявано, необятно и непостижимо. Колкото по-малко е постижимо, толкова повече то се открива; и колкото повече се открива, толкова по-малко е постижимо. Затова настоящият богоблагодатен ден, първи от нашите празненства, явявайки светлината на девството и сякаш сплитайки венец от неувяхващи цветя от духовната градина на Писанията, предлага на творението всеобща радост. Дерзайте - казва той – ето празникът на рождението на Девата и обновлението на човешкия род! Девата се ражда, възпитава, израства и се готви да бъде Майка на Всецаря на вековете – Бога. Всичко това, с помощта на Давид, става за нас предмет на духовно съзерцание. Богомайката ни открива своето богодарувано рождество, а Давид посочва блаженството на човешкия род и дивното сродство на Бога с човеците.

И тъй, наистина трябва да се прослави тайнството на този ден и да се принесе слово в дар на Майката на Словото: защото нищо не й е тъй приятно, както словото и хвалението чрез слово. Така и ние ще получим двойна полза: първо, ще встъпим в царството на истината и второ, ще излезем от плена и робството на писания Закон. По какъв начин? Известно е, че когато мракът изчезва, тогава се явява светлината. Така и тук: след закона идва свободата на благодатта.

Днешното тържество е предел, отделящ истината от предобразите и въвеждащ новото вместо вехтото. За това божествената тръба на Духа Павел възкликва: „Оня, който е в Христа е нова твар (2 Кор. 5:17): обновете се, древното премина, ето всичко е ново! Защото законът не докара нищо до съвършенство, а въведе се по-добра надежда, чрез която се приближаваме до Бога.” (Евр. 7:19). Истината на благодатта светло възсия! Нека сега да има единно, общо тържество на небето и земята! Нека заедно празнува всичко, което е в света и извън света. Сега за Твореца на всичко се устрои сътворен храм, а Той приготвя ново Божествено жилище за Своето творение. Сега изгонената от страната на блаженството наша природа приема начало на обожението и пръстта се стреми да се възнесе към най-висока слава. Сега Адам принася от нас и за нас начатък на Бога, най-достойният плод на човечеството – Мария, в която Новият Адам става Хляб за възобновяването на човешкия род. Днес се отварят великите недра на девството и Църквата, по образа на брака, полага на себе си чистия бисер на истинската непорочност. Сега човешкото достойнство приема дара на първото творение и се възвръща в предишното състояние; човекът получава в превъзходен и най-богоприличен вид помрачените от безобразието на греха благолепие и красота, чрез съединението на човешката природа с Родения от Майката „Най-прекрасен от синовете човешки” (Пс. 44:3). И така творението става наистина ново създание, възсъздаването се превръща в обожение, а обожението – във възвръщане към първоначалното съвършенство! Днес неплодната старица става неочаквано майка и раждайки Онази, която ще роди без мъж, освещава естественото раждане. Сега е приготвен благолепен цвят за Божествената багреница и бедната човешка природа се облича в царствено достойнство. Сега, според пророчеството, произраства Давидовият корен, ставайки вечно зелен Ааронов жезъл, процъфтя за нас Силният Жезъл – Христос. Сега от Иуда и Давид произлиза Девата Отроковица, която сама изобразява царското и свещеническо достойнство на Приелия Аароново свещенство по чина на Мелхиседек (Евр. 7:15). Сега започва възстановяването на нашата природа и опустошеният свят, приемайки богоприличен образ, получава начало от второто Божествено творение.

Първото сътворяване на хората стана от чистата и неосквернена земя; но тяхната природа помрачи вроденото й достойнство, лишавайки се от благодатта чрез греха на непослушанието; затова бяхме изгонени от страната на живота и вместо райските наслади, получихме временен живот, като родово наследство, а с него и смърт и тление за нашия род. Всички започнаха да предпочитат земята пред небето, така че не остана никаква надежда за спасение, освен свише.

Нито естественият, нито писаният Закон, нито пламенните примирителни слова на пророците бяха в състояние да излекуват болестта. Никой не знаеше как да изправи човешката природа и по какъв начин тя би могла да се възведе към първоначалното достойнство, докато не благоволи Художникът на всичко Бог да ни открие друг строен и новосъздаден свят, унищожавайки от древност получената рана на греха, който породи смъртта и дарявайки ни дивен, свободен и съвършено безстрастен живот, чрез нашето възсъздаване в кръщението на Божественото раждане. Но как би ни се открило това велико и преславно благо, толкова съобразно с Божествените закони, ако Бог не ни се бе явил в плът, не беше се подложил на природните закони и не бе благоволил да поживее с нас по начин, известен само Нему? А как всичко това можеше да се изпълни, ако преди това не бе послужила на тайнството Чистата и Неприкосновена Дева, която вмести Невместимия по начин, надвишаващ природния закон? И можеше ли да стори това някоя друга дева освен тази, единствената, която е избрана преди всички родове от Твореца на природата? Тази Дева е Богородица Мария, Богопрославената, от чиято утроба излезе с плът Пребожественият и която Той Сам направи чуден храм за Себе Си. Тя зачена безсеменно и роди нетленно, защото нейният Син е Бог, макар и родил Се по плът, без смесване и болки. Наистина тази Майка избегна свойственото на майките и дивно хранеше с мляко

Сина, роден без мъж.

Девата, родила безсеменно Заченатия, пребъдваше Чиста Дева, съхранявайки неповредени знаците на девството. И тъй, наистина тя се нарича Богородица; девството й се почита и раждането й се облажава. Бог, съединявайки се с човеците и явявайки се в плът, я дарува с превелика слава. Женското естество изведнъж се освободи от първоначалното проклятие и както първо въведе греха, така първо начена и спасението.

Но нашето слово постигна своята главна цел и аз, тържествувайки сега и с веселие, участвайки в този свещен пир, ви предлагам обща радост. Изкупителят на човешкия род – както казах – пожела да устрои ново рождение и възсъздаване на човека: подобно както при първото сътворение, когато Той взе пръст от девствената и чиста земя и образува първия Адам, така и сега, устройвайки Своето въплъщение на земята, така да се каже вместо пръст избра от цялото творение тази чиста и пренепорочна Дева и възсъздавайки човечеството в избраната от човеците, Творецът на Адам стана нов Адам, за да спаси древния.

Коя е тази Дева и от какви родители е произлязла? Мария, славата на всички, се роди от племето Давидово и семето на Йоаким. Тя произхождаше от Ева, а бе чедо на Ана. Йоаким бе мъж кротък, благочестив, възпитан в Божия Закон. Като живееше целомъдрено и ходеше пред Бога, той остаря бездетен. На напредналата му възраст не прилягаше продължение на рода. Също и Ана беше боголюбива, целомъдрена, но безплодна. Живееше с мъжа си в съгласие, но бе бездетна. За нищо друго тя не се грижеше така, както за опазването на закона Господен, но все пак ежедневно се изпълваше с жал заради бездетството и претърпяваше това, което обикновено е дял на неплодните – скърбеше, съкрушаваше се, като не можеше да търпи бездетството. Така Йоаким и жена му тъгуваха, че нямаха приемник на своя род. Впрочем искрата на надеждата още не бе угаснала у тях напълно: и двамата отправяха молитви да им се дари дете за продължение на рода. И двамата, подражавайки на чутата молитва на пророчица Ана (1 Цар. 1:10), не напускаха храма, усърдно просейки Бога да им прекрати безплодието и да даде плод на бездетните. И не оставяха своите усилия, докато не получиха желаното.  Действително, желаното от тях се изпълни. Подателят на благата не презря дара на тяхната надежда. Незакъсняващата сила скоро дойде на помощ на просещите и умоляващи Бога и направи способни единия за произвеждане, а другата за възприемане на плода. По такъв начин, от безплодни и изсъхнали родители, като от оросени дървета, произрастна за нас преславен плод – Пренепорочната Дева.

Веригите на безплодието се разкъсаха – молитвата неочаквано се оказа плодоносна; бездетната роди Дете; бездетната стана щастлива майка. И тъй като тази, от чиято утроба произрастна Класа на нетлението, самата тя произлезе от безплодна майка, то родителите й още в най-ранната й възраст я заведоха в храма и я посветиха на Бога. Свещеникът, който тогава бе на чредата на служението, като видя ликовете на девиците, които я предшестваха и следваха, се възрадва и възвесели, виждайки изпълнени божествените обещания. Той я посвети на Бога като честен дар и благоприятна жертва и като велика съкровищница на спасението я скри в най-вътрешната част на храма. Тук Отроковицата ходеше в Господните заповеди и бе като в брачен чертог, където се хранеше с небесната храна до времето на обручението, което й бе предопределено преди всички векове от Този, Който по неизказаното Си милосърдие Се роди от нея и от Този, Който божествено Го роди преди всяко творение, време и пространство и от  единосъщния, съ-престолен и покланяем Негов Дух. Това е и Едното Божество, имащо една Природа и Царство, неразделно и неизменно и неразличаващо се в нищо, освен по личните свойства. Затова и аз ликувам и тържествувам и принасям празничен дар на Майката на Словото; защото Родилото се от нея ме научи да вярвам в Троицата: Безначалното Слово и Син устрои в нея Своето въплъщение; раждащият Отец благоволи това; Дух Свети освети утробата, която зачена непостижимо.

Сега е време да попитаме Давид: в какво му се закле Бог на всичко? Кажи, пророче и песнопевецо!

„Закле се, че от плода на моята утроба ще постави на престола ми. (Пс. 131:11) Ето в какво се кле и не престъпи клетвата Си, закле се и запечата словото с дело! „Веднъж се заклех в светостта Си: ще излъжа ли Давида? Неговото семе ще пребъде вечно, неговият престол ще бъде като слънце пред Мене, навеки ще бъде твърд като луната; и верен е свидетелят на небесата.” (Пс. 88:36-38). Такава клетва Бог изпълни, защото е невъзможно за Бога да излъже. Ето вижте: Христос се нарича по плът мой Син, а на моя Господ и Син се покланят всички народи, виждайки го да седи на девствен престол! Ето и Девата, от чиято утроба излезе Предвечният, който се въплъти в края на времената и обнови вековете, също така произлезе от моите чресла! Всичко това е така!”

Люде Божии, народе свят, събрание свещено! Да почетем отеческата памет; да възвеличим силата на тайнството. Всеки от нас, по мярката на дадената му благодат, да принесе достоен дар за настоящето тържество. Бащите – благоденствие на рода, майките – добри чеда, безплодните – безплодие в греха, старите – двойно целомъдрие, тоест на душата и тялото; брачните – похвално въздържание. Ако някой от вас е баща нека подражава на бащата на Девата; макар някой да е бездетен нека пожъне плодотворна молитва, която пониква от богоугодния живот. Майката, хранеща своите деца, нека да се радва заедно с Ана, възпитала чедото, дадено й по молитва в безплодието й. Безплодната, нераждащата, лишената от благословен плод нека да пристъпи с вяра към Богададения плод на Ана и да забрави за безплодието. Девицата, която живее непорочно, нека стане майка на словото, украсявайки с него благолепието на душата си. Брачната нека принесе духовна жертва от плодовете на молитвата си. Заедно богат и беден, юноши и деви, стари и млади, свещеници и левити, всички заедно да тържествуваме в чест на Отроковицата, Божия Майка и Пророчица; от нея излезе Пророкът, предвъзвестен от Мойсей – Христос Бог, Истината (Втор. 18:15). Амин. 

29 август / 11 септември Отсичане главата на св. Йоан Предтеча

Вечерня за празника - тук

На Утренята, на Богъ Господь, тропар на Предтечата, глас 2:

Споменът за праведника е с похвали, а на тебе, Предтечо, е достатъчно свидетелството на Господа, защото наистина ти се показа най-честит от пророците, понеже се удостои да кръстиш в струите Проповядвания, затова като пострада с радост за истината, благовести на тези, които бяха в ада, явилия се в плът Бог, Който взема върху си греховете на света и ни дава велика милост. (2)

Слава и ныне, Богородичен: Всички Твои тайни, Богородице, са преславни и превишават ума; с чистота запечатана и със запазено девство, Ти си знайна като Майка, родила истинския Бог; моли Го да се спасят душите ни.

След 1-та катизма, седален, глас 5, подобен: Собезначальное слово…

Елате, верни, да се съберем и единодушно да възхвалим посредника между закона и благодатта, защото той ни проповядва покаяние и изобличавайки смело и открито Ирод, претърпя посичане на своята глава; и сега, живеейки с ангелите, той се моли на Христа да се спасим.

Слава, глас 4: Празнувайки днес твоята светла памет, молим те, Предтече, моли усърдно Спасителя и Господа на всички да дари опрощение на съгрешенията.

И ныне, Богородичен: О, верни, ние облажаваме Богородица - горещата Застъпница на пребъдващите в беди и нашата Помощница и Примирителка с Бога, чрез Която се избавихме от тлението.

След 2-та катизма, седален, глас 5, подобен: Собезначальное слово…

Христовия Кръстител и победоносния страдалец Йоан, който още от майчина утроба ни се яви като пророк и произлезе от неплодната жена като светилник на вселената, нека да възхвалим с песни, защото той се моли пред Господа да бъдат помилвани душите ни.

Слава, глас 4: Сега ни се яви Кръстителят на Спасителя и весели духовно мислите на верните – той, който е украшение на пустинята и печат на пророците стана Предтеча на Христа и нелъжовен свидетел на Неговото пришествие. Затова нека с духовни песни единодушно да викнем към Йоан: „Пророче и проповедниче на Истината, моли да се спасим!”.

И ныне, Богородичен: Удивиха се, Чиста, всички ангелски ликове на страшното тайнство на Твоето Детерождение; как Този, Който всичко държи, сега като Човек е прегърнат в Твоите обятия? И как приема начало Предвечният и с мляко се храни Този, Който всяко дихание храни с неизказана благост? Затова като истинска Божия Майка те Те прославят с хваления.

Полиелей. Величание:

Величаем те, Кръстителю Христов, Йоане, и всички почитаме отсичането на твоята свещена глава.

Избран псалом:

Блажен е оня човек, който се бои от Господа и който крепко обича Неговите заповеди. Слава и богатство има в неговия дом, и правдата му пребъдва вечно. Във вечна памет ще остане праведникът. Праведният цъфти като палма, издига се като кедър ливански. Ще се развесели праведникът в Господа и ще се уповава Нему; Не забранявах на устата си, Господи: Ти разбра моята правда и моята истина. И езикът ми ще проповядва Твоята правда и Твоята хвала всеки ден. Светлина свети над праведника, и на правите по сърце - веселие. Родът на праведните ще бъде благословен, със слава и чест си го увенчал. Защото Ти, Господи, благославяш праведника и с благоволение, като с щит, го закриляш. Поради великото милосърдие на нашия Бог, с което ни посети Изток свише, за да просвети ония, които са в тъмнина и сянка смъртна, и да насочи нозете ни в пътя на мира.

След полиелея, седален, глас 8, подобен: Свирель пастырскихъ…

Предтечата, Кръстителят и Ангелът на Изкупителя на всички, изобличавайки Ирод за беззаконието на Иродиада, умира обезглавен, верни, за да благовести с дръзновение и на намиращите се в ада, че Бог слиза там, за да плени смъртта. (2)

Слава, и ныне, Богордичен: Словото на Отца слезе на земята и светъл ангел рече на Богородица: „Радвай се, Благословена, Която единствена опази чертога на девството, приемайки в утробата си Предвечния Бог и Господ, за да спаси като Бог целия човешки род от заблудата!”.

Степенни, 1 антифон на 4 глас.

Прокимен, глас 4: Скъпа е в очите на Господа смъртта на Неговите светии. Стих: Какво да въздам на Господа за всичко, което ми е дал?

Стихира след 50 псалом, глас 6:

Игра последователката на вселукавия дявол и в награда взе твоята глава, Предтечо. О, пир, изпълнен с кръв! По-добре да не беше се клел, Ироде беззаконни, потомък на лъжата! Но дори и дал клетва, да не беше я изпълнил, защото по-добре неудържайки на думата си да получиш живот, отколкото да направиш, както обеща и да отсечеш главата на Предтечата. Ние пък достойно почитаме Кръстителя, като най-велик сред родените от жени и го облажаваме.

Канони от Йоан Дамаскин и Андрей Критски на глас 8. Катавасия: Крестъ начертавъ:

Песен 1

Ирмос: Като мина през морето като по суша и избягна египетското зло израилтянинът викаше: „Да възпеем нашия Избавител и Бог!”.

Припев: Свети Пророче, Предтече и Кръстителю Господен Йоане, моли Бога за нас.

Нека да възпеем Пророка, който се яви от безплодна утроба, свещения Предтеча на Онзи, Който неизказано бе носен в девическите недра.

Превишавайки пределите естеството, ти опази законите на праведността, като изобличи незаконната връзка, без да се боиш от дързостта на царя.

Откърмен с млякото на Закона, ти запечата като печат на Закона законоположението за законния брак и се възпротиви на позорното прелюбодеяние.

Припев: Пресвета Богородице, спаси ни.

Ангелските и човешките множества Те възхваляват непрестанно, непознала брак Майко, защото Ти носеше в Своите обятия като Младенец техния Създател.

Ирмос: Да възпеем Христа, Който потопи в морето самовластието на фараона и преведе Израил по суша, защото Той навеки се прослави.

Припев: Свети Пророче, Предтече и Кръстителю Господен Йоане, моли Бога за нас.

Прекрасното агне на пустинята, Захариевият и Елисаветин плод, израснал свръх всяка надежда, предварително повелява на верните тържествено да честват свещената му памет.

О, кървав ден рожден! О, мерзък пир! Защото Ирод смеси пиянството с убийство, а трапезата му се изпълни с горчиво кръвопролитие.

Слава: Да възпеем, верни, Кръстителя, като умъртвен за ревността си по Бога, защото той изобличи Ирод в беззаконие и претърпя отсичане на главата.

И ныне: Чиста Богородителко, Ти роди в две естества безпределния Бог Слово, Който цял в Тебе Се всели, като наистина единствен Син, въплътил Се неизказано от Тебе.

Песен 3

Ирмос: Творче на небесния свод, Господи и Създателю на Църквата, Ти, Който Си край на желанията, опора на верните, утвърди ме в Твоята любов, единствен Човеколюбче.

Припев: Свети Пророче, Предтече и Кръстителю Господен Йоане, моли Бога за нас.

Като служител на древните и новите, евангелски заповеди, ти, Предтечо, застана и изобличи незаконната връзка на мъчителя и с радост прие славна смърт.

Подучена от беззаконната си майка, девойката рече на загубилия разум от пиянството Ирод: „Дай ми на блюдо главата Йоанова, та на майка ми да дам дар въжделен!”.

Безсрамният тиранин, непонесъл изобличенията на твоя богоносен език, предивни Предтечо, дава на девойката в отплата за женския й танц твоята свещена страдалческа глава.

Припев: Пресвета Богородице, спаси ни.

Вселявайки Се телесно в Девата, Господи, Ти Се яви на човеците, доколкото им подобаваше да Те виждат, а нея показа като истинска Богородица, за верните помощница, единствен Човеколюбче.

Ирмос: Няма свят като Господа и няма праведен като нашия Бог, Когото цялото творение възпява: „Няма по-праведен от Тебе, Господи!”

Припев: Свети Пророче, Предтече и Кръстителю Господен Йоане, моли Бога за нас.

 „Сред родените от жена, няма по-велик от Йоан” - казваше Христос – Истината, защото той – творението, още в утробата на майка си позна Твореца и чрез нейния глас възвести за това.

Първо посочи с пръста си Агнеца, после изобличи с езика си Ирод, накрая чрез твоята глава от ръкотворен съсъд нам източваш чудеса.

Слава: Твоето раждане е славно, Кръстителю Христов, и животът ти е непорочен, и излизането пред Господа е достойно за почитане, и посочването Му е необичайно, смъртта ти е свещена и погребението славно.

И ныне: Бидейки Бог, Ти Сам Себе Си понизи, Единородни, за да спасиш тези, които създаде. Заради тях Ти стана човек, въплъщавайки Се от Девата и претворявайки цялото ми естество, приведе ме към Твоя Родител.

Седален, глас 8, подобен: Премyдрости:

Просиявайки от неплодната по Божи промисъл и разкъсвайки веригите на езика на баща си, ти посочи Слънцето, Което озарява утринната звезда и на хората в пустинята ти проповядва за Твореца и Агнеца, Който взима греховете на света. Затова и царя с ревност ти изобличи, за което отсекоха славната твоя глава, приснопаметни Йоане всехвални, моли се на Христа Бога да дари прошка на съгрешенията на тези, които с любов празнуват твоята свята памет. (2)

Слава, и ныне, Богородичен: Като Дева и единствена сред жените, родила безсеменно Бога по плът, ние, всичките човешки родове, Те облажаваме; защото в Теб се всели Огънят на Божеството и Ти кърмиш с мляко като Младенец Твореца и Господа. Затова ангелският лик и ние, човешкият род, достойно славим пресвятата Ти Рожба и в един глас Ти викаме: „Моли Христа Бога да дари прошка на съгрешенията на тези, които с вяра се покланят на Неговото пресвято раждане от Тебе!”.

Песен 4

Ирмос: Ти Си моя крепост, Господи, Ти Си и моя сила, Ти Си моя радост и мой Бог, Който без да остави недрата на Отца посети нашата нищета; затова заедно с пророк Авакум Ти викам: „Слава на Твоята сила, Човеколюбче!”.

Припев: Свети Пророче, Предтече и Кръстителю Господен Йоане, моли Бога за нас.

Този, който заслужаваше наказание според закона и бе потънал в скверни сласти, не понесе нито строгите изобличения, ни дръзновението на благочестивия, но свърза и държа в тъмница оня, който с невеществените горни ликове още преди смъртта бе съчетан.

Заболявайки от душепагубно пиянство и блудно разпалване, окаяният Ирод се оказа пленен от танцуващите нозе на девойката и стана убиец на пророка. Защото той зачена пиянство, което е майка на блудството и роди страшно беззаконие.

Наистина не излъга за теб Божествения глас, че си най-велик сред пророците, защото се удостои с пророчество от самата утроба на майка ти, още в несъвършено тяло, и пророкувания от тебе Бог Слово ти и видя и кръсти по плът.

Припев: Пресвета Богородице, спаси ни.

Ти си за верните похвала, непознала брак Майко; Ти си застъпница и прибежище за християните, стена и пристанище, защото към Твоя Син молби принасяш, Всенепорочна и спасяваш от беди тези, които с вяра и любов Те знаят като Пречиста Богородица.

Ирмос: С богопросветен взор пророкът видя Тебе, Слове, желаещ да Се въплътиш от сенчестата планина – единствената Богородица, и със страх славословеше Твоята сила.

Припев: Свети Пророче, Предтече и Кръстителю Господен Йоане, моли Бога за нас.

Ти ни изясни Христовото Царство, показа на човеците пътя на покаянието и изобличи беззаконстващия Ирод, велики проповедниче, Йоане премъдри.

Не понасяйки изобличенията, Ирод бе победен от гнева, завистта и злобата и дочака времето на своя рожден ден, когато отсече твоята глава, Кръстителю, проповедниче Христов.

Весели се, Кръстителю, да ликува твоят дух, защото и там изобличавайки безбожния Ирод, ти проповядваш на пребъдващите в ада души, казвайки: „Приближи се нашето спасение!”

Слава: Земята се удивява на твоя живот, Йоане, а небето проповядва за неправедното твое заколение и Църквата възвестява множеството твои добродетели в своите песнопения.

И ныне: Раждайки Се от Майка – Дева непорочна, Ти я запази чиста и след раждането и целият Се облече в моето естество, освен в греха.

Песен 5

Ирмос: Защо отхвърли ме от Своето лице, о Светлина неугасима, и покри ме – окаяния - чуждата тъма? Но моля се, обърни ме отново в светлината на Твоите заповеди и изправи моите пътища.

Припев: Свети Пророче, Предтече и Кръстителю Господен Йоане, моли Бога за нас.

По майчински съвет в награда за демоничния си танц, жестоката лъвица изпроси най-жестока рожба – главата на Предтечата и проповедника, която даже и всички зверове в пустинята почитаха.

О, неизказани и непостижими са Твоите съдби, Човеколюбче! Защото онзи, който от майчина утроба бе вместилише на Светия Дух и израсна в целомъдрие и чистота, бе погубен от танца на разпътната девойка.

Приятно и свойствено за обичащия беззаконната връзка бе на рождения си ден да прибави към пиянството и убийството на пророка, а чашата, изпълнена с пророческата и свята кръв да размеси със сластолюбие.

Припев: Пресвета Богородице, спаси ни.

Имайки майчино дръзновение към Твоя Син, Всечиста, не ни лишавай от сродническа грижа, молим се, защото ние, християните, само Теб, като благоприятно умилостивение към Владиката предлагаме.

Ирмос: След нощта на незнанието просветил краищата на земята с богопознанието, просвети ме с утрото на Твоето човеколюбие, Господи.

Припев: Свети Пророче, Предтече и Кръстителю Господен Йоане, моли Бога за нас.

Агнето на пустинята и достоянието на цялата вселена – Предтечата днес приготвя ни духовна трапеза.

Ти, Йоане, изобличи роба на насладите и законопрестъпника Ирод, на Иродиада жестокия любовник.

Слава: Иродиада беснее, Йоан е свързан и предаден на заколение. О, пиянство Иродово! О, безразсъдство на душата му!

И ныне: Радвай се, божествена Планино, от Която се отсече Камък без човешка ръка, когато Бог Слово Се облече в плът, Всенепорочна.

Песен 6

Ирмос: Очисти ме, Спасе, защото много са беззаконията ми и ме изведи от греховната дълбина; към Тебе викнах, чуй ме, Боже на моето спасение.

Припев: Свети Пророче, Предтече и Кръстителю Господен Йоане, моли Бога за нас.

Търпиш беди заради заповедите на Закона, о блажени, и с изобличения наставляваш беззаконника, защото не си бил като тръстика люляна от ветрове противни.

Докато струите кръв на заколението още течаха от твоята глава, тя бе принесена за блудните подвизи в награда, но и след смъртта си ти изобличи Ирод като съгрешаващ против естеството.

Скитайки се из пустините, облечен в камилска вълна, ти там живееше като в светозарен чертог и носеше власеницата като царствена премяна, бидейки възцарен над своите страсти.

Припев: Пресвета Богородице, спаси ни.

Да се избавим от тежките ни прегрешения по Твоите молитви, Богородителко Пречиста, и да достигнем, Пресвята, божественото озарение на неизказано въплътилия Се от Тебе Божи Син!

Ирмос: Моля Те, Христе Боже, както избави пророка от най-дълбоката бездна, така и мене избави от греховете ми, като Человеколюбец, и изправи живота ми.

Припев: Свети Пророче, Предтече и Кръстителю Господен Йоане, моли Бога за нас.

Като почитаме отсичането на свещената ти и всехвална глава, Предтечо Христов, ние славим твоята винаги достойна за похвали и всемирна памет, преблажени.

О, скверно угощение! О, нещастен ден рожден! О, скверно пиянство на беззаконния Ирод! Отдаден на беззаконието и изобличен, той замисля пророка да убие.

Слава: Танцувайки на пира непристойно, новата египтянка изпроси главата, която изобличаваше майка й - Иродовата наложница.

И ныне: Този, Който сега стана Син на Девата, изначално е Синът на Отца и остава Същият, макар и станал видим, защото пребъдва Един и съвършен в двете естества.

Кондак, глас 5:

Славното посичане на Предтечата стана по някакъв Божествен промисъл, за да може той и на пребъдващите в ада да възвести за пришествието на Спасителя. Нека заридае Иродиада, която изпроси беззаконното убийство, защото тя не възлюби Божия закон, ни вечния живот, а лъжовния и временния.

Икос: Рожденият ден на Ирод за всички се откри като неблагочестив, когато сред пируващите главата на постника бе предложена като ястие. Към радостта прибави се печал и със смеха се смеси горко ридание, защото носейки на блюдо главата на Кръстителя, пред всички влезе момичето. И заради клетвеното обещание плач обзе всички, които пируваха с царя, защото това не ги зарадва, нито пък самия Ирод. Защото речено е: той се натъжи, но не с печал по истината, а с лъжовна и временна.

Песен 7

Ирмос: Някога във Вавилон огънят отстъпи в страх пред Божието снизхождане, затова отроците в пещта с радостни стъпки, играейки сякаш на поляна, пееха: „Благословен Си, Боже на нашите отци!”.

Припев: Свети Пророче, Предтече и Кръстителю Господен Йоане, моли Бога за нас.

Въоръжен с блудно желание и страшно пиянство, ти, беззаконни Ироде, се разби, нахвърляйки се срещу непоколебимия стълб на въздържанието и неразрушимия град на целомъдрието – Христовия Кръстител.

Не се ужаси, не се смути, не се вцепени научената от дявола девойка и без срам донесе на блюдо твоята свещена глава, Предтечо, прелъстявайки ума си със съветите на майка си.

Ти просия като светилник и бе пратен като ангел; като пророк ти проповядваш Божия Агнец – явилия Се Христос; като мъченик ти отсякоха главата, за да предвъзвестиш за Него и на намиращите се в ада мъртъвци.

Припев: Пресвета Богородице, спаси ни.

Избавени чрез Твоята Рожба от осъждането за древното падение, Тебе, Майко и Дево, Която си причина за нашето освобождение, заедно с Твоя Син, дал Себе Си в изкупление за нас, ние непрестанно славим.

Ирмос: Ти, Който в началото Си основал земята и Си утвърдил със слово небесата – благословен Си во веки, Господи, Боже на нашите отци!

Припев: Свети Пророче, Предтече и Кръстителю Господен Йоане, моли Бога за нас.

Проповядвайки Закона Божий, Йоан не се побоя да вразуми нечестивия и беззаконстващ Ирод, защото у Кръстителя гореше пламъка на ревността против греха на царя.

О, глава, законодателстваща ясно и от земята към Ирод зовяща: „Не подобава на тебе, беззаконникът, да носиш багреница, като одежда на тиранин!”

Слава: Въоръжен със скверни оръжия, беззаконният Ирод с клетва възпълни беззаконието, съчетавайки угощението с пиянство.

И ныне: Безплътният Се въплъти неизменно, Вечният бе познат във времето, произлизайки от Девата; Творецът на всичко, пребъдвайки без смесване какъвто Си беше, стана такъв, какъвто не беше.

Песен 8

Ирмос: Халдейският мъчител седмократно разпали силата на пещта за богопочитателите, но когато ги видя спасени от висшата сила, той викна към Твореца и Избавителя: „Отроци, благославяйте, свещеници, възпявайте, люде, превъзнасяйте Го във всички векове!”.

Припев: Свети Пророче, Предтече и Кръстителю Господен Йоане, моли Бога за нас.

Йоан, който предшестваше Твоето раждане и божественото Ти страдание, в преизподнята чрез меча слиза и става пророк и вестител на Твоето пришествие там, зовейки като глас на Словото: „Мъртъвци – Даряващия живот, слепци – Даряващия светлина, пленници – Избавителя Христа превъзнасяйте във всички векове!”

Като предвари девственото раждане, раждайки се от безплодната, сега ти стана предшественик на доброволното разпятие на Всесъздателя и след отсичането на главата ти извика на намиращите се в ада: „Мъртъвци – Даряващия живот, слепци – Даряващия светлина, пленници – Избавителя Христа превъзнасяйте във всички векове!”

Когато твоята глава бе отсечена от тялото, Предтечо, душата, която управляваше твоята плът, от нея се раздели; но Божеството не се разлъчи от плътта на Емануил, когато Той прие смърт, и кост не се строши на Бога и Владиката. Затова Го превъзнасяме във всички векове.

Припев: Пресвета Богородице, спаси ни.

Господня Родителко Пречиста, раните и язвите на моята душа с милостивото Твое ходатайство, Дево, очисти и вдигни мене падналия. Спаси ме, блудния, Всенепорочна, спаси, защото Ти си ми Покровителка и помощ, единствена Чиста и благословена във всички векове.

Ирмос: Прославилия се на светата планина и Явилия на Мойсей тайната на Приснодевата в горящата къпина– Господа възпявайте и превъзнасяйте във всички векове.

Припев: Свети Пророче, Предтече и Кръстителю Господен Йоане, моли Бога за нас.

Проповядвалият Христовото пришествие на намиращите се в ада ги призовава към вяра, че при тях идва Господ, за да ги избави от мъките – Него превъзнасяме във всички векове.

В тъмница те затвори Ирод и свързвайки те в железни окови те уби, Йоане, втори Илия, верен свещенопроповедник на покаянието и Царството.

Слава: О, трапеза, изпълнена с кръв! О, ястия, смесени с убийство! О, пир, изпълнен със суета! О, безчовечност и кръвопролитие на беззаконния Ирод!

И ныне: Изцяло горе и изцяло долу Си, Слове, в недрата и на Отца и на Твоята Майка, изцяло Бог и изцяло Човек по естество, един по Ипостас и двойствен по природи, о, Всемилостиви.

Песен 9

Ирмос: Разтрепери се всяка твар, чувайки за неизреченото Божие снизхождение – как Всевишният доброволно Се понизи даже до плът и стана човек от девствената утроба; затова ние верните Те величаем като Пречиста Богородица.

Припев: Свети Пророче, Предтече и Кръстителю Господен Йоане, моли Бога за нас.

Разтрепери се злото пълчище и неговият предводител дяволът от богословстващия твой език, който проповядваше Христа, и чрез скверната девойка, накара Ирод да отсече твоята глава; но ние, верните, те величаем.

Възвиси се долината на униженото естество и сломи се планината на наглата смърт, защото гласът на викащия се чу в местата, лишени от светлина и адските жилища: „Повдигнете се, порти, защото скоро иде Царят на всичко!”.

Треперят страстите човешки и демоните бягат в страх, осенени от дадената ти от Бога благодат; но и от двете изкушения избави твоето стадо, Господен Предтече, което с вяра теб непрестанно величае.

Припев: Пресвета Богородице, спаси ни.

Укрепи се и процъфти и царувай, Сине на Богомайката, покорявайки враждуващите против нас измаилтяни под властта на благочестивите царе, по молитвите на родилата Те, Слове Божий.

Ирмос: Явеното на законодателя Мойсей в огъня на неизгарящата къпина раждане от Приснодевата за спасението на нас, верните, ние с незамлъкващи песни величаем.

Припев: Свети Пророче, Предтече и Кръстителю Господен Йоане, моли Бога за нас.

Отново Иезавел зове против Илия, отново египтянката търси Йосиф, и сега подобна тям стана скверната Иродиада, която въстана против пророка, който кръсти Спасителя.

Когато Ирод отсече ти главата, о Йоане, ти бе пратен при душите, пребъдващи в ада, за да им проповядваш Идещия да спаси всички от Адам насетне починали верни.

Слава: Светилниче на Светлината и глас на Словото, проповедниче на Агнеца Божий, агне на пустинята, свещеномъчениче Господен, моли да се спасят тия, които те възпяват.

И ныне: Единствена между жените Ти след раждането остана Дева; единствена между жените Ти се яви като Богородителка; единствена Ти освободи от мъки Ева и обезсили първородното проклятие.

Светилен, глас 3:

Провъзгласения за най-велик сред пророците и предизбрания пред апостолите, Предтечата на благодатта с похвални песни нека увенчаем, защото отсякоха главата му заради Закона Господен.

Слава: На тебе, насадителя на чистотата, кръстил Спасителя, скверният Ирод коварно отсече главата, но съвсем не можа да пресече изобличението на твоя език.

И ныне, Богородичен: Проклятието, тежащо над света Ти унищожи чрез Твоето раждане, Пречиста, затова стадото, което с вяра Те моли, избави от всякакви беди по Твоите молитви, Отроковице.

Хвалитни стихири на 4, глас 8. Подобен: О, преславнаго чудесе…

О, преславно чудо! Нечистата девойка – блудница носеше свещената глава, почитана от ангелите; тя принесе на прелюбодейната си майка главата, която изобличаваше беззаконното деяние. О, неизказано е Твоето търпение, Човеколюбче! Заради него, Христе, спаси душите ни, като единствен Добросърдечен. (2)

О, безчувствие Иродово! Този, който оскърби Бога с престъпване на Закона, за да опази клетвата си коварно лицемери и към прелюбодеянието прибавя убийство, правейки се на опечален. О, неизказано е Твоето милосърдие, Владико! Заради него, Христе, спаси душите ни, като единствен Добросърдечен.

О, превишаващо ума удивление! Печатът на пророците, земният ангел се оказва награда за блуден танц; богословстващият език се изпраща и при пребиваващите в ада като предвестник на Христа. О, неизказан е Твоят промисъл, Владико! Заради него, Христе, спаси душите ни, като единствен Добросърдечен.

Слава, глас 6: Пак беснее Иродиада, отново тя е в смут. О, коварен танц и пир лъстив! Посечен бе Кръстителят и Ирод бе в смущение. Господи, по молитвите на Твоя Предтеча подай мир на нашите души.

И ныне, Богородичен, същият глас: Богородице, Ти си истинската лоза, от Която за нас произлезе Плодът на живота; Тебе молим, моли, Владичице, заедно с апостолите и всички светии да бъдат помилвани душите ни.

Велико славословие и отпуст.

На Литургията, блаженстватта на 8 – 4 от 3-та песен от първия канон и 4 от 6-та песен от втория

След Апостола:

Алилуя, глас 4: Праведникът ще разцъфти като палма и като кедър ливански ще се умножи. Стих: Насадените в дома Господен, в дворите на дома на нашия Бог ще разцъфтят.

Причастен: Паметта за праведника пребъдва вечно, алилуя!