За нашите разделения

Св. ап. Павел: 

Моля ви, братя, в името на Господа нашего Иисуса Христа, да говорите всички едно и също, и да няма помежду ви разцепления, а да бъдете съединени в един дух и в една мисъл. Защото узнах от домашните на Хлоя за вас, братя мои, че помежду ви имало раздори.  А това казвам, защото един от вас дума: "аз съм Павлов", друг: "аз пък - Аполосов", трети: "аз съм Кифин", а друг: "аз пък - Христов". Нима Христос се е разделил? нима Павел биде разпнат за вас? или в име Павлово се кръстихте? Наистина, щом има помежду ви завист, раздори и разногласия, не сте ли плътски и не постъпвате ли по човешки? Защото, щом един говори: "аз съм Павлов", а друг: "аз съм Аполосов", не сте ли плътски? Какво е, прочее, Павел? какво е Аполос? Не са ли те служители, чрез които вие повярвахте, и то според колкото всекиму от тях Господ е дал? Аз насадих, Аполос полива, ала Бог направи да израсте. (1 Кор. 1:10-13, 3:4-6)

Св. Антоний Велики:

Отпадналият поради гордост от своя небесен чин дявол непрестанно се старае да увлече в грях и всички тези, които от цялото си сърце желаят да пристъпят към Господа – по същия начин, по който и сам той паднал, т.е. с гордост и любов към суетна слава. С тези неща именно ни борят демоните, с тези и други подобни те смятат да ни отделят от Бога. Още повече, знаейки, че този, който обича брата си, обича и Бога, те влагат в нашите сърца ненавист един към друг, докато не можем вече да гледаме своя брат, или да си кажем с него и дума. Много наистина велики в добродетелта люде подхващали своите трудове, но поради безрасъдство погубили себе си. Това не бива да бъде чудно и за вас, ако например охладнели към подвига вие започнете да мислите, че притежавате в себе си добродетели. И ето вие вече сте паднали в същата болест на дявола – самомнението, мислейки, че сте близо до Бога и пребивавате в светлина, тогава, когато в крайна сметка вие се намирате в тъмнина. Какво подбудило нашият Господ Иисус Христос да свали одеждите Си, и да се препаше с убрус, и, наливайки вода в умивалника (Иоан. 13:4), да умие нозете на тези, които са по-низши от Него, ако не това, да ни научи на смирение? Да – това именно Той ни показа със Своя пример, затова и всички желаещи да бъдат първи, не могат да достигнат това по друг начин, освен чрез смирение; така както в началото пък, тъкмо гордостта бе причина за  низвергването от небето. И тъй, ако в човека няма крайно, съвършено смирение, смирение в цялото му сърце, в целия му ум, и в целия му дух, смирение от цялата му душа и тяло, то той не ще наследи царството Божие.

Пребъдвайте в търпение и не допускайте да се разслабват сърцата ви във време на бедствия, но въздавайте за тях благодарност, за да получите награда от Господа. Да има във всички вас – мир, истина, любов към Бога и взаимно благоразположение, и да няма раздори, клевети, противоречия, зла завист, неподчинение, гордост, обида към някой от хората, осмиване, тщеславие, ненавист или взаимно недружелюбие. В която обител има такива деяния, там се вселява Божият гняв. При това знайте, че нашият живот в този свят е твърде кратък; затова го ценете и не го похабявайте в нерадение, за да не ви застигне часът на смъртта, когато се гневите един на друг, и поради това да бъдете причислени към човекоубииците, както е писано: Всякой, който мрази брата си, е човекоубиец  (1 Иоан. 3:15). Щадете се един друг, за да пощади и вас Господ. Защото това, именно, Той Сам внушава, когато говори: прощавайте, и простени ще бъдете (Лук. 6:37). Ако някой от вас бъде наклеветен, нека приеме това с радост, и всичко свое да предаде на Господа, Който е единственият праведен Съдия и Въздаятел. А който пък наклевети своя ближен, нека побърза да се смири пред Господа и да поиска прошка от него, та да го помилва Господ. Не допускайте слънцето да ви залезе гневни, както ни учи Писанието (Еф. 4:26); но изтръгвайте из корен от вашите сърца измъчващите ви зли помисли, каквито имате един към друг, та по такъв начин да прекъснете всеки зародиш на омраза, корен на която са ненавистта и завистта. Тези две страсти са особено пагубни, ненавистни и на Бога, и на хората; повече от всичко, несъответстващи на който и да било от вярващите, или Божиите раби. Поради това никой от нас да не се хвали, в своето крайно безумие, и да казва: аз победих брата си, и няма да има за него пощада. Този, който говори и мисли така, да знае, че е предал душата си в ръцете на смъртта и, че неговото наследие ще бъде там, където има плач и скърцане със зъби, където червеят не заспива и огънят не угасва.

Нека поставим стража на устата си, за да не произнасяме нищо лошо против никого, защото лошите думи са по-убийствени от всякакви отрови. Всички рани зарастват, но раната от езика няма изцеряване. Езикът на невнимателния злодей, движен от дявола, е по-отровен от езика на змия, понеже той възбужда кавги и горчиви свади сред братята, посява смут и раздор между хора живеещи в мир и разпръсва многобройни общества. И тъй, не унижавайте другите и бъдете прилежни в мълчанието. Обичащият мълчанието пребивава най-близо до Бога и Неговите ангели, и неговото място е на небесата. Господ говори, че тогава Той ще опази твоите пътища, когато ти сам започнеш да пазиш устата си (Притч. 13:3).

Съхранявайте братството заедно и го устройвайте в мир, единомислие, смирение, страх Божий и молитви. Тогава ще се яви между вас в съвършенство красотата на Божия дом, и вие ще я обладавате с радост и веселие. Да ви украсява преди всичко, вярата, надеждата, любовта, смирението, страха, разсъдителността, благоговението, мира и братолюбието. Защото, който е придобил всичко това, вече е облечен в брачна одежда и ходи в заповедите на Духа. Пребъдвайте във всяко смирение и търпение, та да се изличат от вас страстите.

6 / 19 януари. Богоявление, Кръщение Господне

ПОХВАЛНО СЛОВО ЗА ЙОАН КРЪСТИТЕЛ

 (на утренята след Богоявление) 

от св. Климент Охридски

“Иисус дойде от Галилея на Йордан при Иоан, за да се кръсти от него”. А кои грехове искаше да умие Господ, та с такова смирение промислително извършваше това? Той искаше да потопи в Йорданските води престъплението на Адам, както свидетелствува Павел в посланието си до Тит, казвайки: “Ние някога бяхме се заблудили чрез престъпление от правия път, бяхме се поробили на похоти и на различни страсти, бяхме мерзки и противни, мразехме се един друг. А когато се яви благостта и човеколюбието на нашия спасител, Бога, Той ни спаси не поради нашите дела на праведност, които ние извършихме, а по Своята милост ни спаси чрез банята на възраждането, та като отхвърлим нечестието и плътските похоти, да живеем целомъдрено, праведно и благочестиво в сегашния свят, очаквайки да се сбъдне блажената надежда и да се яви славата на великия Бог, нашия Спасител Иисус Христос”. 

Поради голямото си човеколюбие Той не можеше да търпи и да гледа как човешкият род се е поробил на злия мъчител поради безбожната измама. Поради това, като се смили над нас и като наклони небесата, Той слезе, искайки да се приобщи близко с нас по плът и кръв. Той стана човек, по всичко подобен на нас, освен в греха, в който Той не участвува. Искайки да потопи нашите грехове в река Йордан, Господ дойде при болните като лекар; при заблудените овци — като истински пастир, а не мъчител; при падналите — да ги изправи; при земните — като небесен; при мъртвите — като живот; при свързаните с вериги — като освободител; при намиращите се в ада — като възкресение; при грешниците — като опрощение; при овехтелите — като обновление; при помрачените — като светлина; при бедните — обогатяващ; при слепите — просветител; при слабите — подкрепящ; при немощните — благ помощник; при седящите в тъмнина и смъртна сянка — като никога незалязваща светлина; при най-дълбоко потъналите — най-висок; при помрачените от грехове — Изток свише, прогонващ измамата и просвещаващ ни чрез банята на възраждането.

Нека чуем що е възраждане. Под първоначален живот се разбира животът на човека в рая, от който отпадна нашият праотец Адам. Той, станал смъртен, ни роди в скръб и грехове и ние се подчинихме на тлението. А под възраждане се разбира банята, т.е. пресветото кръщение, чрез което Господ обновява нашата похабена природа и ние ставаме участници в неговата нетленна слава, ако запазим кръщението чисто, събличайки вехтия човек заедно с делата му, т.е. като отхвърлим езическите нрави, които ни похабиха чрез непослушанието, и обличайки се в новия човек чрез кръщението, т.е. в Христа. Той дойде заради нас в тази бедна плът, прие образ на раб, тръгна към Йорданските води, искайки да удави противника, нашия враг — дявола.

Когато Иоан видя, че Господ идва при него като обикновен човек със смирен образ, смути се от ужас и обхванат от страх, извика: “Какво правиш Ти, Владико, та идваш при водите в рабски образ и като обикновен човек! Къде са Твоите безплътни ангелски редици, които винаги шествуват пред Тебе и Ти отправят трисветата песен и сред които се яви Ти в древност на Твоя всепредан раб Мойсей? Къде са стоящите около Тебе шестокрили ангели, които Ти някога показа на Твоя пророк Исаия, който Те видя да седиш на престол висок и издигнат?. Къде е безчисленото множество от безплътни сили — десетки хиляди, — които в древността Даниил видя да седят около Твоя престол? Къде са четиризначните животни, върху които Иезекиил Те видя да почиваш? Къде са престолите, господствата, властите и силите, върху които винаги седиш, прославян заедно с Отца и със Светия Дух? От какво се нуждаеш, Владико, та слезе в тоя беден образ — Ти, пред когото от страх трепери и изчезва всичко? Небесните и земните предели не могат да Те вместят, та как река Йордан ще Те вмести? Морето, като Те видя, се отдръпна бързо; и Йордан, като Те видя, изчезна; върна течението си назад. А аз как ще пристъпя към Непристъпния? Как ли ще простра тленна десница към предвечния Живот? Дали не ще отпадна от второто осиновяване, прострял недостойна ръка към Вечносъществуващия и към безсмъртния Живот, както Адам някога простря ръката си към Дървото, което дава знание. Кой ли е видял някога да бъде осветляван от слънцето Оня, Който със светлината си осветлява всичко? Ето, Бог е дал кръщението заради грешните — за да измиват те всичките си прегрешения. А ти, Владико, какви грехове ще измиваш? Затова аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идваш при мене? Защото от Тебе, Създателя, биват очиствани всички. От Тебе, Дарителю на светлината, всичко се просветлява. Наистина неведома е тази Твоя тайна, която извършваш, правейки това. Но кои грехове искаш да измиеш, когато си безгрешен по природа? Но Ти сам кръсти дошлите люде и преди всичко - мене. Защото аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идваш при мене?

А Господ отговори на Иоан с тези думи: “Виждайки Ме, ето ти знаеш за благодатта, която беше ти дадена свише, за Моето неизразимо слизане и за въплъщението, предизвестено от пророците. Ти Ме видя с прозорливиочи още в майчиното лоно. Не се смущавай поради Мене. Чрез устата на майка си ти изрече своите пророчества, защото по Моя повеля според обещанието ти се роди. Така Ми подобава да изпълня със смирение всяка правда. И тъй, остави сега това, Иоане, но простирайки ръката си, кръсти Мене, Който заради тебе има нужда от кръщение. Не е време сега да мъдруваме за възвишените неща, но трябва да гледаме примера на смирените и удобния случай. Остави сега, Иоане, не се уподобявай на Адам по непослушание, но послужи на Този, Който е казал чрез пророка за тебе: “Ето, аз пращам пред лицето Ти моя ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе”.

Иоан пък каза: “Но как ще пристъпя и ще послужа на неизказаната Твоя тайна, която херувимите и серафимите от страх не могат да гледат? Наистина, как може сеното да се докосне до божествения огън и да не изгори? Кой е видял някога владетелят да изпросва кръщение от слугата? Кой е видял някога създателят да измолва очистване от оня, който е кал? Наистина, страшни и ужасни неща извършваш сега, Господи, защото Ти си, Който постави небето върху нищо и го обличаш с облаци като с одежда; Ти си, Който утвърди земята върху водите; Ти си, Който обуздаваш морето чрез пясък и си му поставил граници — докъде да се простира то; Ти си, Който украси земята само с една дума и държиш с ръка всичко. Не зная как да разбера този велик Твой промисъл, който сега извършваш, като си дошъл при тези води. Навеждаш се под създадени от пръст ръце и заповядваш — моята нечиста ръка да докосне Твоето теме, Тебе, Когото река Йордан като видя, от страх изчезна. Не, Господи! Вдигни глава, защото Ти си глава на всичко. Кръсти дошлите много люде и преди всички — мене. А след това Сам Себе си ще кръстиш, защото ръцете ми тръпнат, несвикнали да вършат повече от заповяданото, и душата ми ще изскочи, не понасяйки твоето смирение.”

А Господ му рече: “Зная какво искаш. Ти говориш, съзерцавайки божествената слава. Но не е време да я открия, защото всичко е добро в своето време. А сега изпълни тази заповед и след това погледни и към оная слава, защото Аз дойдох да удавя в тези води змията, която в древност прелъсти твоя прародител. Заради това аз се облякох в негова плът като в дреха, за да обновя творението на ръцете си и да измия в Йордан ръкописанието за греховете му, та потапяйки тленното естество на Адам, да го облека отново в нетление и да го издигна на небесния престол, и да подбудя към радост безплътните сили, като им кажа: “Радвайте се заедно с Мене, защото намерих изгубената си драхма.Затова не разпитвай за великите неща, но простри ръката си и кръсти Мене, Който невидимо кръщава всички с духовен огън и духовна сила.”

Тогава Иоан пристъпи и кръсти Иисуса. Веднага се яви страшно видение: отвориха се небесата над Иисуса и ето Светият Дух във вид на гълъб слезе отгоре върху главата Му. И глас се чу от небето, от Отца: “Този, Кръщаваният, е Моят възлюбен Син. Той е вечно съществуващ и е неразлъчно в Моите недра; в Него е Моето благоволение; слушайте Го. Този е Моят възлюбен Син, дошъл сега в смирен образ, но Той пак ще дойде в славата на Своята божественост, за да съди цялата вселена и да въздаде всекиму според делата; слушайте Него. Този е Моят възлюбен Син, Който потопява в Йордан греха на първосъздадения Адам и Който спасява човешкия род; слушайте Него. Този е Моят възлюбен Син, Който безначално и по неизразим начин е роден от Мене на небето без майка, а на земята се роди от Дева Мария без баща; слушайте Него.”

Разкривайки ясно всичко това, евангелистът каза: “На другия ден Иоан видя Иисус да идва към него и каза с висок глас: “Ето Агнецът Божий, Който взема върху себе си греховете на целия свят. За Него аз свидетелствувах пред вас, като казах: След мене иде Мъж, на когото аз не съм достоен, навеждайки се, да развържа ремъка на обущата Му. Слушайте Него, за да приемете от Него съвършено кръщение. Аз ви кръщавам с вода за покаяние, а Той ще ви кръсти с Дух Свети. За Него е казал пророк Исаия, възкликвайки: Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му”.

Наистина коя ли уста може да изрази твоето благовестие, когато твоят глас беше по-страшен от гръм? Когато множеството люде се кръщаваха, Иоан им каза: “Не съм аз Христос, но съм Негов предтеча, който вика към вас: Покайте се, защото идва при вас Този, Който подарява царство и Който взема върху себе си греховете на целия свят. Този е, който кръщава с Дух Свети и с духовна сила. Не е възможно за човека да изрази с думи Христовото рождение. Първото му раждане е предвечно и безсмъртно — на небето, от Отца. Второто си рождение Той е приел на земята заради нас — без баща, от чиста девица. Затова Той трябва да расте, пък аз да се смалявам. Аз съм като лъч, който осветлява малко място, а той озарява с божествена светлина всичко. Той е единороден Син на Бога-Отца, от небето дошъл да обнови своето творение, а аз съм роден от достигнал до честита старост свещеник и проповядвам подготвяне на пътищата Му. Освен това рождението на Оня е дивно и необикновено, както е казано — без баща, от Девица, станало на земята заради нас, а моето — от изнуреното тяло на Елисавета, която беше вече на преклонни години. Роденият от земното говори и възвестява за земни работи, а Този, Който е от небето, възвестява небесното и поучава за небесното, и кой ще Го послуша? Защото роденото от плътта е плът, а роденото от духа е дух. Вятърът духа, където иска, и гласа му чувате, но не знаете откъде е дошъл и накъде отива”.

Тъй като Иоан представи на народа, който се кръщаваше при него, тези и още много свидетелства за своя Господ, то кой би могъл да изрече достойна за него похвала? Сам Господ го възхвалява, казвайки: “Между родените от жени не се е явил по-голям от Иоан Кръстител”. Той е наречен Божия благодат. Кой е еднакъв с него по рождение? Кой е равен на него по пророчество? Той е трояк: и пророк, и предтеча, и кръстител. По живот той е несравним с никого, а само с ангелите, да не кажа — с най-висшите ангели, защото той единствен извърши страшното тайнство на Божия промисъл и като пристъпи с трепет към Непристъпния, докосна се до главата Му, извиквайки: “Аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идваш при мен?”. А Господ му каза: “Ако Аз не бъда кръстен от тебе, то никога земен цар не ще приеме кръщение от беден свещеник. Аз слязох, за да дам пример на Своето създание, та като кървят по Моите стъпки, да възлязат в горния Иерусалим, където няма змия съскаща, нито издигаща се към ухото, за да нашепне съблазън, но там е дървото на живота, самоизраснало с цвят и напоявано само от единия божествен извор, от което имат право да ядат ония, които са спазили напълно моите заповеди.” 

И тъй, ти, о, Кръстителю, Пророче и Предтеча, стана свидетел на всичко това и на повече от това, на страшния промисъл, защото онова, що беше скрито за ангелите и архангелите, за властите и престолите, за силите и господствата и за цялото висше творение, чрез тебе бе открито. Ти стана очевидец на неизразимата тайна и служител на този страшен промисъл, стана и вестител на неизказаните чудеса, които станаха между тебе и нашия Господ Иисус Христос. Ангелите и архангелите, като чуваха събеседванията и словата и като виждаха това, което беше извършено, с трепет се учудваха и закриваха с криле лицата си. 

Поради това кой ще изрази твоите велики дела? Кой ли език ще изречетвоето зачатие, станало необикновено и дивно в дълбока старост, възвестено от архангел на твоя баща Захарий с обещание? Заради неверието си Захарий беше поразен с онемяване до раждането ти. А когато ти се появи като зорница, развърза немотата на баща си. Твоето рождение беше чудно, а още повече — твоето отглеждане. Когато Ирод се разяри и търсеше Господа, за да Го убие, и реши да изколи невинните дечица, той беше помислил за тебе, Предтеча — дали ти не си Христос, понеже ти беше роден според дадено обещание свише. Ирод изпрати слуги при Захария и попита: “Къде е твоят син?” А той отговори: “Аз винаги стоя пред служебния олтар и не зная къде е синът ми.” Елисавета пък, като чу, че Ирод избива младенците, взе детето и потърси място, за да го скрие. И като не намери, обхваната от тъга, побягна в планината. И като издигна очи към небето, тя изпълни пророческото слово, възлагайки своята печал на Господа, викна с висок глас към планината и каза: “Божия планино, приеми това дете заедно с майка му!” Планината се разтвори, прие ги двамата и пак се съедини. А Ирод, който търсеше Иоан и не го намери, изпрати слуги в храма, та уби Захария, баща му, при олтарните стъпала. И не се намери тялото му, а кръвта намериха сгъстена, станала твърда като камък. Тогава се чу от олтара глас, който казваше: “Захарий бе убит, но кръвта му не ще бъде унищожена, докато не дойде отмъстител заради него”. Планината пък служеше и с различни плодове приготвяше храна за тоя дивен Предтеча, както и евангелист Лука, ясно посочвайки това, каза: “И остана в пустинята до деня, когато се яви на Израиля”. 

Наистина, тъй дивни са чудесата на неговия Предтеча! Такъв чуден е произходът му, такова смайващо е раждането му, такова неизказано е отглеждането му! Той е изпълнен с божествена светлост, украсен е с мир, с кротост и с умиление! Затова и баща му, Захарий, пророчествувайки за него чрез Светия Дух, каза: “И ти, младенецо, ще се наречеш пророк на Всевишния, понеже ще вървиш пред лицето на Господа, за да приготвиш Неговите пътища и да дадеш на народа Му да познае спасението чрез прощаване на греховете им поради великото милосърдие на нашия Бог”.

Затова и ние, христолюбци, като се наслаждаваме на това светлозарно тържество, с почит празнуваме пресветлата памет на Иоан Кръстител. Нека пребъдваме в псалмопения, духовни песни и поучения. Нека не се връщаме към предишните греховни обичаи, както псе на бълвотината си. Но като отхвърлим всички скверни дела на дявола, нека отърсим от себе си сънното бездействие и да се насочим бързо по пътя на покаянието. Нека се украсим с добри дела; да се въоръжим с пост против противника- враг; да се надпреварваме в обич един към друг. Като просветлим духа си чрез милостиня и с чистота, нека го устремим нагоре. Чрез тези добродетели лесно ще възлезем на небето. Те правят вършещите ги съобщници на ангелите. Нека придобием добродетелите, преди да ни настигне смъртта и преди тъмнината да окраде духовното ни богатство. 

Нека не си помисляме и нека не казваме: “Като прекарахме времето си в леност и в грехове, какво ли, прочее, ще ни ползува на края?” Това е дяволска мисъл. Сам Бог казва чрез пророка: “В каквото състояние те намеря, в него и ще те съдя: или в грях, или в покаяние”. И тъй, нека се уподобим на ония наемни работници, които, макар и да дойдоха в единадесетия час, получиха еднаква заплата с първите. Нали виждаш, че много често, когато ние сме в отчаяние поради бездъждие, падне късен дъжд и направи да израснат повече плодове. Затова и ние, като отърсим от себе си цирея на отчаянието и злите дела, нека прибегнем към божието милосърдие и милост, прославяйки животворящата Пресвета Троица — Отца, и Сина, и Пресветия и животворящ Дух сега, и всякога, и во веки. Амин!

Превод архим. д-р Атанасий Бончев

1/14 януари, честваме Обрезание Господне и паметта на светия наш отец Василий Велики, архиепископ на Кесария Кападокийска

Похвално слово за светия наш отец Василий Велики от преп. Ефрем Сирин

Приклонете слух към мен, възлюбени; ще ви разкажа прекрасна повест. Защото прекрасно е да се скриват тайните на царете; а да се разгласят Божийте тайни, е добро (Тов. 12:7). Доколкото Господ чрез верните Си раби укрепва немощните, от които пръв съм аз, то и в мен има желание да се докосна до това, което би помогнало за излекуване на бедната ми душа. Искам да изтъка сега платно от прекрасната вълна на словесна овца.

Желая да изтъка препъстър хитон от руното на прежелани духовни уста. Защото видях някога овен, който имаше прекрасна вълна и словесните му рога говореха божествено. И като се приближих до него с голяма борба на духа, малко по малко снемах от него тънки нишки. Но ме обзе някакъв непоносим страх, че без да съм мъдър, се осмелих на подобно дело.

Искате ли ясно да чуете кой е този овен, украсен с такава доброцветност? Това е мъдрият и верен Василий, който беше епископ в Кападокийска област, в град Кесария, и който провъзгласи спасителните догмати пред цялата вселена. Наистина Василий е основа на добродетелите, книга за похвали, живот от чудеса, ходещ в плът и шестващ духом, съжител на земните, гледащ към небето, драгоценен лък на духовна гусла, услаждащ областта на светите ангели, верен агнец на майчиния си живот, озарил пасбището на Светия Дух, който поради силна любов скочи и грабна цветето в подножието на честния кръст; ясли на догматите, словесен език, цена на правилни и полезни мисли; потопил се в дълбината на Писанието и подражавал на светлия бисер; преукрасен грозд от Божествената лоза; небесно изричащ Божия сладост; прекрасен лист на свещена мъдрост, изписан свише с божествени букви; най-превъзходна нива на горното царство, родила на Бога плодове на правдата; хълм, процъфтял с тайнствени рози, чисто благоухание възлиза до самото небе; възгласил за Господа благоугодни песнопения и приел на небесата светли венци; проумял благодатта и като Иов възгласил изповядването на Спасителя на всички: Духът на Господ Бог ме е създал, и диханието Вседържителево ми е дало живот (Иов. 33:4); утвърждаващ, че чрез Светия Дух е проповядвал на всички Господа Иисуса Христа. Желая още в похвала на Василий да продължа словесната тъкан, та в празника и паметта на Праведника, по молитвите му да намерим знание и умиление. Затова отново трябва да се заловим за совалката на Духа и да приготвим мислената нишка. Защото, ако някой трезвено изпреде тази прежда, то ще бъде, за да изтъкат желаещите от нея риза на безсмъртието.

Такива са наченките на тайнствения питомец; такива са придобивките от светия имот! Така духоносният овен на Христовото стадо беше непрестанно украсен с учение като с вълна, доставяйки дрехи на идващите при него, украсявайки с милосърдие светлата Църква, съгрявайки с вълната си бедните и бодейки с рогата си богатите. Пребивавайки неотклонно ден и нощ в самото светилище, той прие благодат свише. Затова ежедневно обновяваше с цветоносното си слово неизменното украшение на душите; но приспособявайки се към всеки, не обедняваше в разнообразието.

И понеже беше израснал сред безсмъртни цветя, понеже се хранеше със свети треви; понеже винаги лежеше върху Писанията, отдъхваше на апостолските пасища и се веселеше в свещените дворове, то словото му течеше като река, и правдата му - като морски вълни. Там попиваше божествени мисли, тук вкусваше безсмъртни слова. Там вкусваше отбрани ястия и тук произнасяше достъпни речи. Защото ястието му не беше сурово, това бяха не тръни, а роза и лилия, шафран и канела. Подлагаше на изпитване злакове, подобни на тези, извличайки от тайнствените растения благоухаещи ястия. И затова чистата му вълна беше прекрасна и се употребяваше за тъкане на божествени наставления.

И нужно ли е да се говори много за него? Словото му беше приготвен съд, и съд не прост, а подобен на този, който видял Петър, привързан за четирите краища и спускан от небето (Деян. 10:11). Но този слизал към земята и съдържал в себе си птици и четириноги; а Василий, като намери възходящ достъп до небето, ни изрече прословути и необичайни словеса. Онзи съд се явил за кратко време и образът му, след като се открил само на Петър, се дигнал към небето, а Василий, издигайки се много години във висините, подаваше на мнозина благодатта на Духа; за онзи съд Петър чул от небето: “Което Аз съм очистил, приеми го и ти”. И за този е било казано на всички: “Аз съм го осветил, почетете го и вие”. Затова кой не ще възхвали този, когото е прославил Отец? Кой не ще почете този, когото е осветил Синът? Кой не ще облажи този, когото е облажил премъдрият, разумен и достоен за почит Дух? О, с какво благоволение е определено в съвета на Всесъвършения да се всели и да ходи в него! Защото Бог е казал: “Ще почивам на кроткия и мълчаливия и на треперещия пред Моето слово” (Ис. 66:2). Благодатта така напояваше ума му с онези достойни за почит вечни потоци, че правеше и пребиваващите в сквернотата на грехопаденията си също тъй благообразни, както и умитите.

А когато Господ се умилостиви и над мен, проявявайки милостта Си при един случай в един град, чух там глас, който ми каза:

- Стани, Ефреме, и яж духовни ястия!

- Откъде да ги взема, Господи, та да ям?

И ми каза:

- Ето в Моя дом Царският Съсъд ще ти даде ястия.

Като се почудих много на казаното, аз станах и тръгнах към храма на Всевишния. Като влязох тихо в църковния двор и като устремих със силно желание взор през отвореното преддверие, видях в Светая Светих избрания Съсъд, светло изправен пред паството, украсен с боголепни словеса; и очите на всички бяха обърнати към него. Сам видях, че храмът беше хранен от него с Дух, че една вдовица и едно сираче бяха особено милвани от него. Там видях леещите се като река към него сълзи и златозарно сияещото за всички руно на живота, и самия пастир на крилете на Духа да възнася за нас моления и да поучава със слово.

Видях разхубавилата се чрез него Църква, видях възлюбената от него преукрасена. Видях как той преподава Павлови уроци, евангелския закон и внушава страх към тайнствата. Видях там полезно и спасително слово, което несъмнено се издигаше до самото небе. С една дума, видях, че цялото това събрание беше озарено от лъчите на благодатта. И понеже всичко това така благочестно получаваше силата си от избрания Съсъд на царството, аз възпях премъдрия и благ Господ, Който така прославя тези, които Го прославят.

И след излизането от това училище той беше известен за мен от Светия Дух, и като повика при себе си мое смирение, ме попита чрез преводача:

- Ти ли си, Ефрем, прекрасно преклонил шия и взел върху си игото на спасителното слово?

И в отговор аз казах:

- Аз съм Ефрем, който сам си преча да вървя по небесната пътека.

Тогава, като ме прегърна, този дивен мъж отпечата върху мен своята свята целувка. Предложи ми и трапеза от това, с което се храни неговата мъдра, свята и вярна душа, приготвена не от тленни ястия, но напълнена с нетленни мисли. Защото той разсъждаваше за това: с какви добри дела можем ние да умилостивим към себе си Господа, как да отразяваме нападенията на греховете, как да преграждаме входовете на страстите, как да придобием апостолска добродетел, как да умоляваме неподкупния Съдия. И аз, като заплаках, извиках и казах:

- Ти, отче, бъди пазител за мен, разслабения и ленивия! Настави ме на правата пътека, доведи до съкрушение окаменялото ми сърце. Пред теб ме хвърли Бог на духовете, за да излекуваш душата ми. Ти спри ладията на душата ми в спокойни води.

И забележи загрижеността на добрия учител - как овладя той моите сили: стана за мене същото, за което служи тояжката за тялото, и като изкорени навика на неразумните страсти, сне от мене люспата, тази повреда на очите, и като освободи словото ми от това, което беше зелено и незряло в него, ме прегърна с ревност и ме потопи в дълбините на своите наставления. Тогава утробата ми зачена благоразумие, за да роди похвала за четиридесетте мъченици; защото този доблестен мъж сроди слуха и с тяхното търпение от всякакъв вид; разказа ми как те пред всичко друго са предпочели да умрат за Христа, колко опасности са презрели, за да Го придобият, а също какъв е бил броят на светиите, и ми разказа всичко останало за благочестието им.

И понеже верният архиерей ме удостои с такъв славен труд, то, като оставим похвалите за тези победоносни, препрославени мъже за друг разказ, да облажим този преподобен Христов мъж, ревнител за мъчениците и равночестен на тях. Защото, както тези светии мъжествено са противостояли срещу мъчителя Ликиний и военачалника Дук, така и този преподобен се препираше с Валент, Арий и с надменния управител на областта. Те изтръгвали тръните на заблудата; и той изтръгваше плевелите на еретическото беснуване. Те разорили Ликиниевите окопи; и той приведе в бездействие Валентовите укази. Те нарушили Дуковите заповеди; и той посрами Ариевите възражения. Те смирили надменността на военачалника; и той сломи Модестовата ярост: защото, поощряван от подвига на тези мъченици, като Финеес пробождаше езиците, незапазили вярност към Бога. Затова и желаеше със силна разпаленост да изпие чашата, бързаше чрез мъченичество да си издигне победен паметник.

Заради вярата си в Христа мъчениците търпели мъжествено, носейки върху себе си всички скърби; и Василий поради упованието си на Христа, мъжествено понесе бурите на изкушенията. Те съблекли хитоните от себе си и предали членовете си на поругание; и той побърза да съблече от себе си рубището, покривало шията и тялото. Те в езерото привлекли към себе си блуждалия в нечестие и го приобщили към славата; а той, кръщавайки неверните в купела, стана за тях ходатай в небесното царство. Те, във водите, разпалвани от любов, видели над главите си светлина и венци; и той, възпламеняван от догматите на Светата Троица, прие награда за борбата си срещу замислящите зло.

Какво не изобретяваше лукавият велиар, за да отлъчи Василий от горното царство? Раздразваше царе, князе и народи - и Василий стана опора за верните; привеждаше в ярост всичките си бури и нищо ни най-малко не смути пламенния мъдрец; издигна вълни чрез служителите си, еретиците - и с това още повече пролича изкуството на кормчията; устремяваше вълни като стени срещу Църквата и не успя да потопи кораба на Василиевата вяра; водеше с него война чрез еретически брътвежи и веднага беше посрещан с богословски догмати; въоръжи срещу него Арий, като Голиат, и беше поразен с три камъка на вярата; удряше в стълба му с ветровете на зловерието, защото думите на нечестивите бяха ветрове, но не го поколебаха, защото се ограждаше с трите непреодолими стени на Пречистата Троица; пускаше в него стрелите на многобожието и те веднага биваха отразявани от Единоначалния. Настъпваха глутници лаещи псета и той им нанасяше рани с жезъла на кръста; вълците отново се обличаха в овчи кожи и той незабавно изобличаваше лицемерието им; неправдата бързаше да го смути и веднага биваше побеждавана от неговата правда. Неверните се съревноваваха един с друг да подражават на вярата и учението му и веднага биваха изкарвани на показ зловерието и нечестивият им начин на мислене; стараеха се да внушат, че имат неговото дръзновение и веднага си проличаваше неразумието им.

И понеже и противниците умееха да уважават и да почитат добродетелта и мъжеството, когато синът на мъчителя се беше разболял жестоко, умоляваха Василий да се помоли за него. А когато Василий предложи условието: “Дай го на мен, за да го доведа до безукорната вяра и да го освободя от всяко злочестие на Ариевите учения”, и царят се съгласи с това, тогава той веднага стана ходатай за земния цар пред небесния, възнесе към Него обещанието на мъжа и прие здравето на юношата. Но змиите, щом го видяха спасен, отново разтляха волята на лекомисления цар, и като взеха сина му, го кръстиха с вода, но не и с Дух, учеха го да отхвърля Сина Божий, овладявайки го вътрешно и обличайки го външно; и външно той се облича в Христа, а вътрешно го разсича. Затова в непродължително време Той отне духа на нещастника, прогласявайки неблагодарността на сърцата им.

Това не е по-ниско от Илиевите чудеса, не е по-малко от Елисеевите знамения. Както Илия и Елисей възвърнали умрели към живот, така и верният Василий с молитва грабна от смъртта човек, който беше близо до нея. И пак, както Петър умъртвил Анания и Сапфира, които скрили среброто, така и Василий, заемайки Петровото място, а заедно с това, участвайки в Петровото дръзновение, изобличи Валент, който потули своето обещание, а сина му предаде на смърт. От това време тези нещастници и самият неверен цар паднаха духом и бяха в голям смут.

И кой ще опише както трябва тези дъждове от чудеса, които блаженият и верен Василий наистина показа? И понеже нямаме възможност да преразкажем това множество на Василиевите заслуги, без да говорим за всичко, ще покажем как и неодушевените предмети са воювали за този мъж.

И тъй като рожбите ехиднини, непрестанно поразявани от словата и от чудесата му като от стрели, употребяваха всички начини, за да унищожат праведника, те пристъпиха с молба да бъде изпратен на заточение.

- Тежко ни е и да го гледаме (Прем. 2:15) - казаха те, - защото силно ни противостои със словото си. Затова, царю, докато той е тук, невъзможно е вярата ни да има успех.

И царят, увлечен от думите им, реши да го изпрати на заточение. Но перото, не търпейки да служи на беззаконното намерение, веднага се счупи, вразумявайки безумеца, че възнамерява да извърши голяма дързост спрямо Христовия раб, който проповядва единното Божество на Отца и Сина, и Светия Дух, и който премъдро изобличи като бесни псета тези, които не разсъждават така и не утвърждават това. А когато синът на заблуждението, по-безчувствен и от най-неодушевеното перо, не разбра това и взе друго, за да подпише и да довърши лукавото си намерение, тогава видя, че и то не желае да участва в злото дело, което бързаше да извърши.

Защо бързаш, царю, да изпратиш в чужда страна този, в когото обитава Изпълващият всичко? Защо предприемаш да унищожиш с нищо непреодолимия? Защо изгонваш от града небесния гражданин? Ако вземеш и трето перо, ще видиш, че и то ще се счупи, не ще изтърпи, няма да ти съдейства. Така и стана.

Тогава победата беше явно провъзгласена пред всички и за победен паметник на непобедимия послужиха трите пера, станали защитници на проповядващия Единосъщната Троица. Ръката бързаше да произнесе присъда, а перата се отказаха от тази несправедливост. Ръката бързаше да подаде лукаво мнение, а те я удържаха от суетното усърдие. И както Моисеевият жезъл посрамил всички заклинатели и другите египетски магьосници, така и тръстиковите пера веднага превърнаха в нищо замисъла на тези нечестивци и синове на тъмнината.

Как да те облажим, отче Василие? Ти бодеш с остени и прогонваш заблудата, разумно се отправяш заедно с пчелите, прелиташ над ливадата на боговдъхновените Писания и там събираш за нас пророчески Цветове, апостолска роса, евангелски живот; ти винаги седиш в кошерите на добродетелите и ги правиш за нас божествена ограда; ти премъдро в Светия Дух изработваш меда на божествената и безукорна вяра; научаваш ни да пренебрегваме лукавите оси и въздигаш вярата до самото небе; ти си извикал като Давид: Колко са сладки на гърлото ми Твоите Думи! По-сладки от мед на устата ми (Пс. 118:103).

О, верни Василие, угодил като Авел, спасен като Ной, наречен Божий приятел като Авраам, принесен в жертва на Бога като Исаак, мъжествено изтърпял изкушението като Иаков, величествено прославен като Иосиф, потопил новия фараон и разсякъл морето на страстите с жезъла на кръста като Моисей, посветен за Господен архиерей като Аарон, обърнал в бягство враговете като Иисус Навин, възревнувал и сподобил се с благодат като Финеес, очистен от духовния огън като Исаия; ти съзерцаваше Седящия върху Херувимите като Иезекиил, загради устата на лъвовете като Даниил; прекрасно потъпка пламъка на противниците като тримата юноши, проповядваше като Петър, поучаваше като Павел, изповядваше пострадалия Бог като Тома, богословстваше като Матей и Марк, и Лука, и Иоан; научи беззаконните, обърна нечестивите, благоугоди на Бога като апостолите.

Помоли се за мен, крайно жалкия, и ме оживи с молитвите си, отче, ти, мъжественият - мен, разслабения; ти, ревностният - мен, ленивия; ти, усърдният - мен, безгрижния; ти, мъдрият - мен, неразумния; ти, събралият си съкровище от добродетели - мен, нямащия нито една заслуга. Защото те възвеличи Отец на щедростите, облажи те Синът Божий, обнови те в светия храм Духът Светий. Нему подобава слава, владичество и великолепие през всички векове!

Взето от тук

ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО!

Из Вечернята на Рождество Христово

На "Господи воззвах", глас 2

Елате да се възрадваме в Господа, изяснявайки си настоящото Тайнство: разруши се отделящата ни от Бога стена, прибира се пламенният меч и Херувимът отстъпва от дървото на живота; и аз се приобщавам към райската храна, от която се лиших заради непослушанието. Защото неизменният Образ на Отца, Образът на Неговата вечност, приема облика на раб, произлизайки от невкусилата брак Майка, без да претърпи при това изменение. Той остана Такъв, Какъвто беше – Бог истинен и прие на Себе си това, което не беше, ставайки Човек поради човеколюбието Си. Нека Нему да възкликнем: „Боже, роден от Девата, помилуй ни!” (2)

С раждането на Господа Иисуса от светата Дева целият свят се просвети: пастирите свиреха на свирала и мъдреците се покланяха, ангелите възпяваха, а Ирод бе обхванат от безпокойство, че в плът яви се Бог, Спасителят на нашите души. (2)

Твоето Царство, Христе Боже, е Царство на всички векове и Твоето владичество е във всеки род. Въплъщавайки Се от Светия Дух и от Приснодева Мария въ-човечавайки Се, Твоето пришествие запали светлина за нас, Христе Боже. Светлина от Светлина, Сияние на Отца, Ти просвети цялото творение. Всяко дихание Те възхвалява, о Образ на Отческата слава. Съществуващ и Предсъществуващ и възсиял от Девата, Боже, помилуй нас! (2)

Какво да Ти принесем, Христе, за това, че Се яви на земята като Човек заради нас? Всяко от творенията, създадени от Тебе, благодарност Ти принася; ангелите – песен, небесата – звезда, мъдреците – дарове, пастирите – удивление, земята – пещера, пустинята – ясли, а ние – Майката-Дева. Предвечен Боже, помилуй ни! (2)

Слава, и ныне, глас 2, от преп. Касия Константинополска: Когато Август стана единовластник на земята, прекрати се многовластието сред хората; и с Твоето въ-човечаване от чистата Дева, прекрати се идолското многобожие. На едно земно царство се подчиниха страните и в едното владичество на Божеството повярваха народите. Преброиха се народите според повелението на Кесаря, записахме се и ние, верните, в името на Божеството – Теб, въ-човечилия Се наш Бог. Велика е Твоята милост, Господи, слава Тебе!

Паримии:

Из книга Битие чтение.

В начало Бог сътвори небето и земята. А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата. Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина. Видя Бог, че светлината е добро нещо, и отдели Бог светлината от тъмнината. Светлината Бог нарече ден, а тъмнината - нощ. Биде вечер, биде утро - ден един. И рече Бог: да има твърд посред водата, и тя да дели вода от вода. (Тъй и стана.) И създаде Бог твърдта, и отдели водата, що беше под твърдта, от водата над твърдта. Тъй и стана. Твърдта Бог нарече небе. (И видя Бог, че това е добро.) Биде вечер, биде утро - ден втори. И рече Бог: да се събере водата, що е под небето, на едно място, и да се яви суша. Тъй и стана. (Водата под небето се събра на местата си, и се яви суша.) Сушата Бог нарече земя, а събраните води - морета. И видя Бог, че това е добро. И рече Бог: да произведе земята злак, трева, що дава семе (по свой род и подобие), и плодно дърво, що дава според рода си на земята плод, чието семе си е в него. Тъй и стана. И произведе земята злак, трева, що дава семе по свой род (и подобие), и (плодно) дърво, що дава (на земята) плод, чието семе си е в него според рода му. И видя Бог, че това е добро. Биде вечер, биде утро - ден трети.

Из книга Числа чтение.

Дух Божий беше върху Валаама. И произнесе тая своя притча, като каза: колко са хубави твоите шатри, Иакове, твоите жилища, Израилю! Те се разстилат като долини, като градини край река, като алойни дървета, насадени от Господа, като кедри край вода; ще потече вода от ведрата му, и семето му ще бъде като големи води, царят му ще надмине Агага, и царството му ще се въздигне. Бог го изведе из Египет; той е бърз като еднорог, ще погълне враждебните нему народи, ще строши костите им, и със стрелите си ще порази (врага). Прострял се е, лежи като лъв и като лъвица; кой ще го събуди? Благословен да бъде, който те благославя, и проклет - който те проклина! Изгрява звезда от Иакова, и се издига жезъл от Израиля; той поразява князете моавски и съкрушава всички Ситови синове. Едом ще бъде завладян, Сеир ще бъде завладян от враговете си, а Израил ще покаже силата си.

Из пророчеството на Михей чтение.

В оня ден, казва Господ, ще събера, що е хромо, и ще съединя, що е разгонено, и ония, върху които съм напратил беди. И ще направя хромото остатък и далеко пръснатото - силен народ, и Господ ще царува над тях на планина Сион отсега и довека. Тъй казва Господ: И ти, Витлееме Ефратов, малък ли си между хилядите Иудини? От тебе ще Ми излезе Оня, Който трябва да бъде Владика в Израиля и Чийто произход е от край време, от вечни дни. Затова Той ще ги остави до време, докле роди оная, която има да роди; тогава ще се върнат при синовете Израилеви и останалите им братя. Ще застане Той и ще пасе с Господня сила, с величието на името на Господа, Своя Бог, - и те ще живеят безопасно, защото тогава Той ще бъде велик до краищата на земята.

Тропар, глас 6: Тайно Се роди в пещера, но небето за Теб на всички провъзгласи като с уста, изпращайки звездата, Спасе; и доведе при Тебе мъдреците, които с вяра ти се поклониха; заедно с тях помилуй ни!

Стих: Основите му  са на свети планини. Господ обича портите Сионски повече от всички селища на Иакова. Граде Божий! славни работи се разгласят за тебе. Ще напомня на ония, които ме знаят, за Раав и Вавилон.

Изпява се края на тропара: ...и доведе при Тебе мъдреците, които с вяра ти се поклониха; заедно с тях помилуй ни!

Стих: Ето, филистимци и Тир с Етиопия - ще кажат: еди-кой си се там роди. А за Сион ще казват: тоя и тоя мъж се роди в него, и Сам Всевишний го укрепи.

Изпява се края на тропара: ...и доведе при Тебе мъдреците, които с вяра ти се поклониха; заедно с тях помилуй ни!

Стих: Кога се преброяват народите, Господ ще напише: еди-кой си там се роди. И които пеят, и които свирят, повтарят: всичките ми извори са в тебе.

Изпява се края на тропара: ...и доведе при Тебе мъдреците, които с вяра ти се поклониха; заедно с тях помилуй ни!

Слава...: ...и доведе при Тебе мъдреците, които с вяра ти се поклониха; заедно с тях помилуй ни!

Тайно Се роди в пещера, но небето за Теб на всички провъзгласи като с уста, изпращайки звездата, Спасе; и доведе при Тебе мъдреците, които с вяра ти се поклониха; заедно с тях помилуй ни!

Из пророчеството на Исая чтение

Тъй казва Господ: И ще покара младочка от Иесеевия корен, и клон ще израсне от корена му; и ще почива върху Него Дух Господен, дух на премъдрост и разум, дух на съвет и крепост, дух на знание и благочестие; ще се изпълни със страх Господен, и ще съди, не според както очите Му гледат, и ще решава делата, не според както ушите Му слушат. Той ще съди сиромасите по правда, и делата на страдалците в страната ще решава по истина; с жезъла на устата Си ще порази земята, и с диханието на устните Си ще убие нечестивеца. Пояс на кръста Му ще бъде правдата, и пояс на бедрата Му - истината. Тогава вълк ще живее заедно с агне, и леопард ще лежи заедно с козле; теле, лъвче и вол ще бъдат заедно, и малко дете ще ги кара. Крава ще пасе с мечка, малките им ще лежат заедно, и лъвът ще яде слама като вола. Младенец ще играе над аспидина дупка, и дете ще протегне ръката си към змийно гнездо.Не ще правят зло и вреда по цялата Ми света планина, защото земята ще бъде пълна с познаване Господа, както водите пълнят морето. И в оня ден към Иесеевия корен, който ще стане като знаме на народите, ще се обърнат езичниците, - и покоят му ще бъде слава.

Из пророчеството на Варух чтение

Този е нашият Бог, и никой друг не ще се сравни с Него. Той намери всички пътища на премъдростта и я подари на Своя раб Иакова и на Своя възлюбен Израиля. След това Той се яви на земята и живя между людете. Ето книгата на Божиите заповеди и законът, който пребъдва вечно. Всички, които се придържат о нея, ще живеят, а които я оставят, ще умрат. Обърни се, Иакове, и я вземи, ходи при блясъка на светлината й! Не давай другиму твоята слава, и теб полезното - на чужди народ. Честити сме, Израилю, че знаем, що е благоугодно Богу.

Из пророчеството на Даниил чтение

И рече Даниил на Навуходоносор: Твоето видение, царю, беше такова: ето, някакъв си голям истукан; огромен беше този истукан, той стоеше в извънреден блясък пред тебе, и видът му беше страшен. Главата на този истукан беше от чисто злато, гърдите му и ръцете му - от сребро, коремът и бедрата му - медни, пищелите му железни, нозете му част железни, част глинени. Ти го гледаше, докле се камък откъсна от планината, без да го е ръка съборила, удари в истукана, в неговите железни и глинени нозе, и ги разби. Тогава всичко заедно се раздроби: желязо, глина, мед, сребро и злато станаха като прах на лятно гумно; вятърът ги отнесе, и диря от тях не остана; а камъкът, който разби истукана, стана голяма планина и изпълни цяла земя. Ето сънят! Ще кажем пред царя, и какво той значи. И в дните на ония царства Бог Небесний ще въздигне царство, което вовеки не ще се разруши, и това царство няма да бъде предадено на друг народ; то ще съкруши и разруши всички царства, а само' ще стои вечно, понеже ти видя, че камъкът биде откъснат от планината не с ръце и раздроби желязо, мед, глина, сребро и злато. Великият Бог даде на царя да знае, какво ще бъде след това. И верен е тоя сън, и точно е неговото изтълкуване!"

Тропар, глас 6: Възсия Ти, Христе, от Девата, о духовно Слънце на правдата, и звездата показа Тебе - Невместимия, вместил Се в пещера, водейки мъдреците за поклонение пред Тебе. Заедно с тях Те величаем: Подателю на Живота, слава Тебе!"

Стих: Господ царува; Той е облечен с величие, облечен е Господ с могъщество (и) препасан: затова вселената е утвърдена и няма да се поклати. Твоят престол е утвърден открай време: Ти си отвека.

Стих: Но повече от шума на многото води, на силните морски вълни е силен във висините Господ. Бездруго са верни Твоите откровения. На Твоя дом, Господи, подобава светост през дълги дни.

Слава... И ныне.. Възсия Ти, Христе, от Девата, о духовно Слънце на правдата, и звездата показа Тебе - Невместимия, вместил Се в пещера, водейки мъдреците за поклонение пред Тебе. Заедно с тях Те величаем: Подателю на Живота, слава Тебе!".

Из пророчеството на Исая чтение

Младенец ни се роди - Син ни се даде; властта е на раменете Му, и ще Му дадат име: Чуден, Съветник, Бог крепък, Отец на вечността, Княз на мира. Неговата власт и мир безкрай ще расте върху престола на Давида и в царството му, за да го утвърди Той и да го укрепи чрез съд и правда отсега и довека. Ревността на Господа Саваота ще извърши това.

Из пророчеството на Исая чтение

И продължаваше Господ да говори на Ахаза и рече: искай за себе си личба от Господа, твоя Бог: искай или в дълбинето, или във висинето. И рече Ахаз: няма да искам и няма да изкушавам Господа. Тогава Исаия рече: слушайте, прочее, доме Давидов! Нима ви е малко, дето дотягате на людете, та искате да дотягате и на моя Бог? Затова Сам Господ ще ви даде личба: ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил. Той ще се храни с мляко и мед, докле се научи да отхвърля лошото и да избира доброто. Защото, преди този Младенец да се научи да отхвърля лошото и да избира доброто, Той няма да се подчини на порока, за да избере доброто. И рече ми Господ: вземи си голям свитък и напиши на него с човешко писмо: магер-шелал-хаш-баз (Грабеж бърза, плячка тича). И взех си верни свидетели: свещеник Урия и Захария, сина Варахиев, и пристъпих към пророчицата, и тя зачена и роди син. И рече ми Господ: наречи му име: магер-шелал-хаш-баз; защото, преди да се научи детето да изговаря: тате, мамо, - богатството на Дамаск и плячките самарийски ще бъдат понесени пред асирийския цар. С нас е Бог, разберете, народи, и се покорявайте! Враждувайте, народи, но треперете, и внимавайте вие, всички далечни земи! Въоръжавайте се, но треперете; въоръжавайте се, но треперете! Кройте заговори, но те се рушат; говорете дума, но тя няма да се изпълни, защото с нас е Бог!