Неделя трета от Великия пост - Кръстопоклонна

Вечерня, стихири на Господи воззвах, глас 5:

Възсияй, Господен Кръсте, със светозарните мълнии на Твоята благодат в сърцата на тия, които Те почитат и прегръщат с боговдъхновена любов, о Радост за целия свят! Чрез Теб изчезнаха сълзите на скръбта и се избавихме от мрежите на смъртта, преминавайки към вечното веселие. Покажи красотата на Твоето благолепие като въздаяние за въздържанието на Твоите раби, които с вяра просят щедрото Ти покровителство и велика милост.

Радвай се, живоносен Кръсте, прекрасен рай на Църквата, Дърво на нетлението, което ни дари с наслаждението на вечната слава! От Тебе бягат пълчищата на бесовете, а ангелските войнства празнуват и се веселят заедно със събранията на верните. Непобедимо оръжие, нерушима крепост, победа на царете, похвала на свещениците, подай сега и нам да стигнем до Христовите страдания и Възкресение.

Радвай се, живоносен Кръсте, непобедима победа на благочестието, райска двер, утвърждение на верните, ограда на Църквата! Чрез Теб се унищожи и премахна тлението и бе погълната силата на смъртта, а ние се възнесохме от земята към небето; Ти си оръжие непобедимо, противно на бесовете, слава на мъчениците, истинско украшение на преподобните, пристанище на спасението, което дава на света велика милост!

Елате, прародители, които в древност отпаднахте от хора на ангелските сили поради завистта на човекоубиеца, чрез вкусване от горчивата наслада на дървото. Ето, наистина всесвещеното Дърво пред нас застава! Идвайки при него, радостно го прегърнете и извикайте към него с вяра: „Ти си наша помощ, всечестен Кръсте, Дърво богоблажено, насаждение небесно! Като вкусихме от Твоя плод, ние получихме безсмъртие, приемайки отново неизменно предишния Едем и велика милост!”.

Слава, глас 3: Христе Боже наш, Който прие доброволно разпятие заради общото възкресение на човешкия род и човеколюбно благоволи с Кръста и кръвта, обагрила Твоите пръсти, като с тръст и пурпурно мастило да подпишеш царски опрощението ни! Не презирай нас бедстващите, които пак от Теб сме отделени, но пожали, единствен Дълготърпеливи, изпадналия в беда Твой народ и стани и срази воюващите против нас, като Всесилен!

На литията:

Слава, и ныне, глас 5: Цялото творение се измени в страх и се съкруши, когато видя на Кръста да висиш гол Ти - Творецът и Създателят на всичко: слънцето помрачи светлината си и земята се разтресе, камъните се разпаднаха и храмовата завеса се раздра, мъртвите възкръснаха от гробовете и ангелските войнства в ужас викнаха: „О, чудо! Съдията се подлага на съд и страда доброволно за спасението и обновлението на света!”.

На стиховните:

Слава, и ныне, глас 4: Господи, Който помогна на кроткия Давид да победи другородеца, подкрепи и верните царе в битките и с оръжието на Кръста срази нашите врагове; яви на нас, Добросърдечни, древните Си милости и нека враговете ни да познаят наистина, че Ти Си Бог, и ние побеждаваме, защото се надяваме на Тебе и както винаги просим молитвите на Твоята пречиста Майка, за да ни се дари велика милост.

Тропар, глас 1: 

Спаси, Господи, Твоите люде и благослови наследството Си, като даруваш на православните християни победи над враговете и ги запазваш с Твоя Кръст.

Канон, творение на преп. Теодор Студит, глас 1

Песен 1

Ирмос: В деня на Възкресението да се просветим, о люде! Пасха, Господня Пасха! От смъртта към живота и от земята към небето Христос, нашият Бог, преведе нас, които пеем победната песен.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Днес е ден на тържество, в който от Христовото Възкресение смъртта побягна, възсия светлината на живота и Адам, въздигнат, радостно ликува; затова да възкликнем и запеем победна песен.

Днес е ден за поклонение на Честния Кръст, елате при него всички; сега Той свети със зарите на Христовото Възкресение; затова като го целуваме нека духовно се възрадваме.

Велики Кръсте Господен, яви сега образа на Твоята божествена красота и покажи ме достоен поклонник на Твоята слава; защото към Теб се обръщам и Те прегръщам като жив.

Нека заедно възхваляват небето и земята всеблажения Кръст, изправен пред всички ни сега, на който телесно се пожертва Христос; Нему се покланяме в духовна радост.

Слава: Три Ипостаси и Една Същност! Отче, Сине и Душе, равносилни, с една воля и желание, сила и власт, запази Твоя свят като го дариш с мир.

И ныне: Непознала мъж Ти, Дево, безсеменно раждаш Младенеца – Твореца на света, Христа Бога; моли Го да даде на всички мир.

Песен 3

Ирмос: Елате да отпием от новото питие, не вода, извираща чудесно от безплоден камък, а вино от източника на нетлението, извиращ от Христовия гроб, в който се утвърждаваме.

Елате да запеем нова песен, за да отпразнуваме разрушението на ада; Христос възкръсна от гроба и плени смъртта и всички ни спаси.

Елате, всички верни, да пием не от извора, източващ тленна вода, от която пак ще ожаднеем, а от извора на просвещението – Христовия Кръст, на когото се покланяме и с Него се хвалим.

Сега като целуваме Твоя Кръст, който в древност Мойсей предизобрази с ръце, Владико Христе, ние побеждаваме духовния Амалик и чрез Него придобиваме спасение.

Нека радостно се поклоним на Господния Кръст, верни, с чисти очи и уста, пеейки тържествени песни.

Слава: Почитам Единия безначален Бог в три Лица, неразделен по природа, Отец, Син и Дух Свети, в Когото се кръстихме.

И ныне: В древност Мойсей видя в къпината образ на Твоята тайна, чиста Дево; както пламъкът тогава не я изгаряше, така и Божеството не изгори Твоята утроба.

Седални, глас 6:

Свят е Твоят Кръст, Господи, понеже Той носи изцеление на боледуващите от греха; като му се покланяме, ние падаме пред Теб: помилуй ни.

Днес се изпълни пророческото слово: ето, покланяме се на мястото, където стояха Твоите нозе, Господи; и вкусвайки от дървото на спасението, получихме свобода от греховните страсти, по молитвите на Богородица, Човеколюбче.

Слава: Когато се издигна Твоя Кръст, Христе, разклатиха се основите на смъртта, Господи; и поглъщайки Те жадно, адът с трепет Те отпусна; Ти ни яви Твоето спасение, Светий, затова Тебе славословим, Сине Божи, помилуй ни.

И ныне: Богородице, Дево, моли Твоя Син, Който доброволно Се прикова на Кръста и възкръсна от мъртвите, Христа, нашия Бог, да се спасят нашите души.

Песен 4

Ирмос: На божествена стража да застане заедно с нас боговдъхновения пророк Авакум и да се покаже като светоносен ангел, който вика с ясен глас: „Днес дойде спасението на света, понеже Христос възкръсна като всесилен!”.

Ето, възкръсна Христос! – рече ангелът на жените - мироносици. Не плачете, а идете при апостолите и им кажете: „Радвайте се, защото днес е спасението на света; разруши се тиранията на врага чрез смъртта на Христа!”.

Като посрещаме радостно сега и се покланяме на живоносния Ти Кръст, ние се подготвяме за Твоите всесвети страдания, които Ти претърпя за спасението на света, Спасителю, като всесилен.

Днес е радост на небето и земята, защото триблаженият Кръст се яви на света като знак на Христа; Той се поставя пред нас и източва вечно течаща радост за покланящите се пред Него.

Какво да Ти принесем, Христе, затова че Си ни дал за поклонение Твоя честен Кръст; на Него се проля Твоята всесвята кръв и се прикова с гвоздеи Твоята плът; като Го целуваме сега, ние Ти благодарим.

Слава: Възпявам трите Лица на едното Божество; проповядвам простото неразделно Естество; безначалният Отец, съ-престолните Син и Дух Свети, едно Господство, едно Царство и една вечносъществуваща Сила!

И ныне: В Теб, чиста Владичице, единствена сред жените се прояви страшно и чудно нещо: Ти обнови естеството, раждайки безсеменно и пребъдвайки както преди Дева, защото Родилият Се от Теб  е истински Бог.

Песен 5

Ирмос: Нека станем рано с изгрева и да принесем на Владиката вместо миро - песен и ще видим Христа – Слънцето на правдата, Което възсиява, дарявайки живот на всички!

Ти възсия от гроба, о Незалязваща Светлина, и сияейки в нетление прогони мрачната тъга на смъртта от краищата на земята, милостиви Господи.

Очистени от въздържанието, нека пристъпим с горещи хваления към всесвятото Дърво, на което Христос се разпна и спаси света, като Милостив.

Днес ликуват с веселие ангелските чинове за поклонението на Твоя Кръст; чрез Него Ти Си разбил множеството на бесовете, Христе, дарявайки човечеството със спасение.

Църквата се яви като втори рай, имайки Твоя Кръст за Дърво на Живота, Господи; и сега, докосвайки Го, ставаме причастни на безсмъртието.

Слава: Славя трите съ-безначални Лица с една природа: Отец, Син и Свети Дух, единна трисиятелна Светлина, една Власт и Царство в неслитно тъждество.

И ныне: Родила си по закона на естеството, но надвишавайки закона; защото Ти единствена роди безсеменно. Не смеем да мислим или да говорим за Твоето детерождение, всенепорочна Дево!

Песен 6

Ирмос: Ти слезе в земната преизподня, о Христе, и съкруши вековните прегради, които държаха пленниците на смъртта и както Йона от кита, Ти тридневен възкръсна от гроба!

Ти възкръсна, сразявайки смъртта, Христе, като Цар могъщ и от адските дълбини ни призова към земята на безсмъртието, дарявайки ни радостта на Царството Небесно.

Нека с божествени песни радостно да викнем към Бога и да целунем Господния Кръст, защото Той е източник на освещение на всички в света.

Изпълняват се словата на псалмопевеца, защото - ето, покланяме се в подножието на  Твоите пречисти нозе, Всесилни, на Твоя честен Кръст – триблаженото Дърво!

Почитаме Твоя Кръст, Щедри – Дървото, което видя пророкът на плача; възпяваме и Твоите окови и гроб, копието и гвоздеите.

Целуваме светия Кръст, който Ти благоволи да понесеш на раменете Си и на който Ти прие да Се разпънеш с плътта Си; така получаваме сила срещу невидимите наши врагове.

Слава: Възпявам Единицата в три Лица и Троицата, покланяема в едно Естество, Троичния Бог, трислънчевата Светлина: Отец, Син и Дух Свети.

И ныне: Най-великото от всички чудеса се яви в Тебе, нескверна Агнице, защото Ти роди Агнеца, Който взима греха на света; моли Го прилежно за тия, които Те възпяват.

Кондак, глас 7:

Пламенният меч вече не пази Едемските врати, но те се отвориха от преславния възел на Кръстното Дърво; жилото на смъртта и победата на ада бяха прогонени, понеже Ти, Спасителю мой, дойде и викна към тия, които бяха в ада: „Влезте отново в рая!”.

Икос: Три кръста издигна Пилат на Голгота – два за разбойниците и един за Подателя на живота. Като Го видя, адът рече на тия, които бяха в него: „О, слуги мои и сили мои! Кой заби гвоздеи в сърцето ми и с дървено копие внезапно ме прободе? И болка разкъсва моята вътрешност, духът ми се смущава и съм принуден да отпусна Адам и неговото потомство. Дърво ги даде в моя власт, а сега това Дърво отново ги въвежда в рая!”.

Синаксар - тук

Песен 7

Ирмос: Оня, Който избави тримата отроци в пещта Се въплъти и страда като смъртен човек и чрез страданията, смъртното облече в дрехата на безсмъртието; Той единствен е благословен и преславен Бог на нашите отци.

Ти възкръсна на третия ден от гроба, Господи, подобно на човек, който става от сън, и с божествената сила порази пазителите на адските двери, въздигайки древните праотци, единствен благословен и преславен Боже на нашите отци.

Нека днес ликувайки да се възрадваме с песен и да прославим в поклонение Кръста, на  който се прикова Христос, единственият благословен и преславен Бог на нашите отци.

Твоят Кръст, всемилостиви Господи, се почита от целия свят, защото Ти направи от едно оръдие на смъртта - извор на живота; освети тези, които Му се покланят, едничък благословен и преславен Боже на нашите отци.

Единствен милостиви и добросърдечни, просвети, освети, единствен Иисусе, покланящите се с вяра на Твоя Кръст и на Твоите божествени страдания, едничък благословен и преславен Боже на нашите отци.

Слава: Възпявам Божеството – Единица в три Лица; Отец е светлина, Синът е светлина, светлина е и Дух Свети, но Светлината пребъдва неразделна, сияеща в единството на естеството и в трите лъча на Лицата.

И ныне: Ти бе проповядвана от всички пророци с много имена, разкривайки се като Божия Врата, златен Съсъд, свята Земя, Дево Богоневесто, родила по плът Иисус Христос – преславния Бог на нашите отци.

Песен 8

Ирмос: Това е определеният и свят Ден, първата Събота, цар и господар на дните, празник на празниците и тържество на тържествата, в него благославяме Христа во веки.

 „Защо носите миро в ръцете си? Кого търсите?” - вика сега явилият се в гроба юноша. „Възкръсна Христос, нашият Бог, въздигайки човешкото естество от адските дълбини!”

Радвай се, трижди благословено и божествено Дърво, Кръсте Господен, светлина за намиращите се в тъмнина, който по четирите краища на земята пръскаш зарите на Христовото Възкресение; сподоби всички верни да достигнат до Пасхата.

В този ден Христовият Кръст - Дървото, миропомазано с Живот, изпълва всичко с благоуханието на благодатта; вдишвайки неговия боговдъхновен аромат, нека му се покланяме во веки.

Ела, пророче Елисее, и кажи ни ясно, какво беше дървото, което хвърли във водата? То бе Кръстът Христов, чрез Който се избавихме от дълбината на тлението, затова с вяра Му се покланяме во веки.

В древност Йаков предизобрази Твоя Кръст, Христе, и Йосиф се покланяше на божествения жезъл, предвещавайки този страшен скиптър на Твоето Царство; на него сега и ние с вяра се покланяме во веки.

Благословяме Отца и Сина и Светия Дух – Господа.

Славя Една Същност в три Ипостаси и не сливам Трите в едно Лице, нито разделям Същността; Отец, Син и Дух Свети – Един над всички Троичен Бог.

И ныне: Единствена сред майките си останала девица, Марио Богоневесто, без мъж родила Христа Спасителя, запазвайки печата на чистотата; Тебе всички верни облажаваме во веки.

Песен 9

Ирмос: Сияй, сияй, нови Йерусалиме, славата Господня над тебе възсия; ликувай сега и се весели, Сионе, възсияй, чиста Богородице, за Възкресението на Родилия Се от Тебе.

Ти слезе в гроба, Жизнеподателю и Боже, като счупи всички ключалки и вериги и възкреси умрелите, които викаха: „Слава на Твоето Възкресение, Христе Спасителю всесилни!”.

Твоят гроб, Христе, ме дари с живот, понеже Ти, Който Си самият Живот, дойде и викна към пребъдващите в гробовете: „Бъдете свободни, вие, които сте оковани във вериги, защото дойдох Аз – Изкуплението на света!”.

Нека заиграят и запеят всички горски дървета, като гледат едноименното Кръстно Дърво, което днес приема поклонение; на него Христос издигна глава, както пророкува божественият Давид.

Чрез дърво погинах, но в Теб открих Дървото на Живота, о Христоносни Кръсте мой, непобедим мой защитник и крепка сила против демоните; като Ти се покланям днес аз викам: „Освети ме чрез твоята слава!”.

Весели се и се радвай, Църкво Божия, която днес се покланяш на трижди благословеното Дърво – всечестния Кръст Христов; Нему служат ангелските чинове и в страх пред него предстоят.

Слава: Троичен по Лица и Един по естество, покланям Ти Се, свети Боже – Отец, Син и Дух Свети, едно Начало, едно Царство, владеещо над всички.

И ныне: Ти си висока Планина, о Дево, в която Се всели Христос, както казва божественият Давид; чрез Тебе се възнесохме на небесата, Всеблаженна, понеже Ти възвърна осиновението чрез Духа.

Светилни:

Слава: Като виждаме днес честния Кръст Христов, нека да се поклоним и с вяра да се възвеселим, целувайки Го с любов, просейки Господа, Който доброволно Се разпъна на него, да сподоби всички ни неосъдно да се поклоним на честния Кръст и да достигнем Възкресението.

И ныне: На Дървото, на което пречисти длани разпростря прикования на него Твой Син, Всечиста, сега ние благоговейно се покланяме. Дарувай ни с мир и удостой ни да достигнем спасителните за света дни на всесвещените Христови страдания и да се поклоним на светлата и радостна за света Господня Пасха и светоносния Ден!

Хвалитни стихири, глас 4:

Гръмко да възкликнем и в песни да възвеличим честния Кръст и целувайки Го, към Него да зовем: „Всечестни Кръсте, освети нашите души и тела с Твоята сила и запази невредими от всяко нападение на враговете нас, които благоговейно Ти се покланяме!”.

Пристъпете и почерпете от непресъхващите потоци, изливани от благодатта на Кръста: ето, виждаме пред нас свещеното Дърво - извор на дарования, оросено с кръв и вода от Владиката на всичко, доброволно издигнал Се на Него и така въздигнал и човеците.

Утвърждение за Църквата, сила за царете, похвала и спасение за монасите си Ти, всечестни Кръсте; затова, покланяйки Ти се днес сърцата и душите ни се просвещават от божествената благодат на Прикования на Тебе, Който съкруши силата на коварния враг и унищожи проклятието.

Господ чрез притча научи всички да избягват високомъдрения ум на злите фарисеи и настави всички да не мъдруват повече, отколкото е нужно, ставайки за това Сам пример и образец, като унижи Себе Си до разпъване и смърт. Затова благодарно нека с митаря да кажем: „Боже, Който пострада за нас и остана безстрастен, от страстите ни избави и спаси нашите души!”.

Стихири при поклонението на Светия Кръст:

Глас 2: Елате, верни, да се поклоним на животворящото Дърво, на което Царят на славата - Христос доброволно разпростря ръце и въздигна към първоначалното блаженство нас, които врагът чрез насладата ограби и така бяхме прогонени от Бога. Елате, верни, да се поклоним на Дървото, чрез което се удостоихме да съкрушаваме главите на невидимите врагове. Елате всички племена и народи, Кръста Господен с песнопения да почетем. Радвай се, Кръсте, за падналия Адам съвършено изкупление! Нашите царе с Теб се хвалят, защото с Твоята сила те могъществено покоряват исмаилтянските народи. Сега ние, християните, Те целуваме със страх и славим приковалия Се на Тебе Бог, казвайки: „Прикован на Кръста, Господи, помилуй ни като благ и Човеколюбец!”.

Глас 8: Днес Владиката на творението и Господ на славата се приковава на Кръста и се пробожда в ребрата; жлъчка и оцет вкусва Този, Който е Насладата на Църквата; венец от тръни се възлага на Този, който покрива небето с облаци; в одежда на поругание обличат и бият по лицето с тленна ръка Този, Който с ръката Си сътвори човека; по гърба бичуват Оня, Който облича небето в облаци; оплюване и рани, оскърбления и удари приема и всичко търпи заради мене, осъдения, моят Изкупител и Бог, за да спаси света от заблудата като Добросърдечен.

Слава, глас 8: Днес Непристъпният по естество става достъпен за мен и търпи страдания моят Освободител от страстите. Даряващият светлина за слепите е оплюван от беззаконни уста и за пленниците подлага гърба си на рани. Като Го видя на Кръста, чистата Дева и Майка с болка викаше: „Горко Ми, Чедо Мое, защо стори това? Най-прекрасен от всички човеци, сега си бездиханен и обезобразен, нямаш нито вид, ни красота. Горко Ми, Моя Светлина не мога тъй да Те гледам, терзае се утробата Ми и жесток меч пронизва Моето сърце. Възпявам Твоите страдания, покланям Се на Твоето милосърдие, дълготърпеливи Господи, слава Тебе!”.

И ныне, глас 8: Днес изпълни се пророческото слово, защото ето, покланяме се на мястото където стояха Твоите нозе, Господи; и като вкусихме спасение от Дървото, получихме освобождение от греховните страсти, по молитвите на Богородица, единствен Човеколюбче.

ПОХВАЛНО СЛОВО за Свети Четиридесет Мъченици

От Св. Климент Охридски

Размишлявам за единомислената воля и еднаквата мъдрост на тези

четиридесет мъченици и обхванат от почуда, прибягвам към Христа, от

когото явно слиза отгоре всяко добро даяние и всеки дар, както е казал

и преблаженият Павел: “Ти си Христос — божия сила и мъдрост”. И с тая

сила бяха изпълнени преблажените четиридесет воини, мъченици за Христа.

Те възсияха в света като пресветли звезди и озариха цялата вселена с

лъчите на богопознанието, като имаха сред себе си духовното слънце —

Христос. Озарявани от неговата светлина и украсени с велика красота, те

разцъфнаха с особена вяра като благоуханни лилии, напоявани изобилно с

росата на Пресветия Дух. Като се украсиха с добри дела, те станаха

възлюбени на своя Господ, защото по чистота и любов те се

превъзхождаха един друг. Те светеха като светилници с духовно сияние:

едни — с пост и въздържание, други — с благоверие и гостоприемство;

едни — с коленопреклонна молитва и чистосърдечност, а други — със

смирение и сърдечна кротост; едни — с бодърствуване и искрена любов, а

други — с обич и милосърдие към бедните. Наистина силата на Пресветия

Дух беше у тях, която ги подтикваше към всяко добро дело и чрез вярата

ги защити от всяка беда.

И тъй, те бяха по вид и красота като еднородни. Сплетени чрез вярата и

любовта като златна огърлица, те бяха свързани един с друг чрез

единомислие. Оставяйки суетния начин на живот, те ревностно желаеха да

застанат пред неизказаната божия слава чрез добър подвиг и искрена

любов. Те се подканяха един друг да бързат към пресветия път на

подвиг. Вместо с броня се облякоха с вярата, и вместо с щит се

въоръжиха с кръста и се явяваха в битките като мълнии — яздейки срещу

хиляди и десетки хиляди и биваха прославяни с победа. Те водеха двойна

война — с видими и невидими врагове.

Дяволът, който не можеше да гледа красотата и вярата им, а също и

чистия им живот, повдигна борба срещу тях, като влезе в зломислещия

съсъд Ликиний, който беше самовластник в това време. Той повдигна

гонение против християните. Искайки с измама да улови благоверните

мъченици, Ликиний принуждаваше всички да се поклонят на идолите. Но

нали древният пророк провъзгласи и каза: “Господ няма да остави

жезъла на нечестивците върху жребия на праведните, за да не протягат

праведниците ръце към беззаконието. Господи, прави добро на добрите и

на праведните по сърце!”. С тая светлост се озариха те, като се

подвизаваха бляскаво и дивно в мъченичеството, презирайки

обикновената наслада от веселието. Като се ободряваха радостно един друг, те казваха помежду си: “Братя, нека не се страхуваме от тая

кратковременна мъка, която бързо като сянка преминава, но въвежда 

във вечните жилища. Затова да застанем, братя, здраво въоръжени

срещу противника-враг, за да бъдем обкичени с победни венци от Христа

Бога! Понеже заради земния живот и заради смъртния цар не щадяхме

себе си в битките, но, попаднали и в много беди, защитени чрез силата на

Бога, излязохме победители, то — ако се постараем да го последваме,

вземайки върху себе си доброволните му страдания, надяваме се, че той

ще бъде с нас, както той е и обещал: “Когато ви заведат в събрания, и

при власти, и в тъмници, и пред царе и князе, и пред мъчители заради

моето име, не се грижете какво да кажете или какво да отговорите,

понеже аз ще ви дам думи и мъдрост, на която не ще могат да

противостоят или да противоречат всички ваши противници. И не се бойте

от тия, които убиват тялото, а не могат да сторят никакво зло на душата;

но се бойте от оня; който след убиването има власт да хвърли в геената”.

С тия думи те се поучиха и се подкрепяха един друг, и стъпкаха мощно

дяволското коварство. Те понесоха с радост всякакви мъки, като си

казваха апостолското слово: “Бог не е несправедлив, братя, та да

забрави вашия труд”.

Когато те стояха през нощта, при мраз, всред блатото, край град

Севастия, ето един от тях, като се отметна, прибягна в банята (устроена

край платото) и, докосвайки се до топлината, той се разтопи като лед и

погина. И внезапно от небето ги огря неизказана светлина и студът се

превърна от нея в топлина. И слязоха от небесата върху главите им венци

— четиридесет на брой. Само един венец остана, нямайки къде да се спре.

Пазачът, като видя това чудо, съблече дрехите си, скочи при мъчениците

и с висок глас извика: “Вярвам в Божия Син Иисус Христос, в когото и

тези свети мъченици вярват; дано Той ме удостои със същата слава, за

да завърша заедно с тях мъченически подвиг!” И веднага върху главата

му се спусна и застана венецът на неизказаната слава. Ето такава е

божията милост, както сам Господ каза: “Последните ще бъдат първи, а

първите — последни”.

Затова как да възхвалим пресветлата дружина, от която отпадна тоя

окаяник, както Иуда някога отпадна от богоизбраната дружина и както

дяволът отпадна от ангелския състав и от светлината и стана началник

на тъмнината и си заслужи вечна мъка. Неговата завист погълна и тоя

окаяник. Но все пак дяволът бе стъпкан от непобедимите и от този пазач,

когото пребожествената, възраждаща за нов живот къпалня възроди.

Църквата ги отхрани с духовна храна, увенча ги с най-светлозарни венци;

направи ги съобщници на ангелите и ги показа на цялата вселена като

светлозарни светилници. С чудесата си те сияят повече от слънцето. За

тях възвести в древност пророкът, казвайки: “Ти ни изпита, Боже, претопи

ни, както се претапя сребро; постави човеци над главите ни. Преминахме

през огън и вода и ти ни изведе на свобода”. Този вечен мир като

желаеха, те оставиха красотата на живота, къщи, богатство, бащи, майки,

сестри и братя, жена, деца, та дори и живота си презряха, според

господнята заповед. Затова Господ е проявил чудно цялото си

благоволение към тях. Наистина те бяха съдове за добра употреба,

избрани за служба на единствения владетел и наш спасител Иисус

Христос. Нищо не можа да отдели от тях Христовата любов: ни огън, ни

вода, нито някакво друго страдание.

Заради това днес празнуваме с почит тяхната памет и като им отдаваме

дължимата възхвала, казваме: “Радвай се ти, всечестна и предивна

дружина от пресветлото войнство!”

Те станаха подобни на безплътните сили и ги надминаха; защото ония,

бидейки безплътни, стоят на своето място и се наслаждават на

неизказаната красота. А мъчениците, като преплуваха

многоразвълнуваното житейско море, осветиха чрез своята кръв целия

свят. С духовни крила те литнаха нагоре и стоят пред неизказаната божия

слава. Те обилно дават изцеление на болните, прогонват бесовете,

облекчават страданията, осветляват църквите, опазват мира, насочват

човеците към добри подвизи, прогонват демоните и бързо унищожават

тяхното коварство, двояко обогатяват бедните — душевно и телесно —

унищожават ересите. Като сияят с най-светли зари, те станаха велики

поборници — мъченици за вярата.

И тъй коя уста или кой език ще смогне да възхвали тези небесни

светилници, които се явиха по-светли от слънцето? С пречистите си мощи

като със звезди те осветлиха целия свят. Те сгряха дневния мраз,

възпламенени от Светия Дух. И огнени пламъци угасиха те, както някога

богопреданите юноши във Вавилон. Със златозарните си кости те

осветлиха речните струи, украсиха всички църкви с благоуханните си

мощи, възрадваха света с неизказаните си чудеса, прогониха измамата,

а насадиха истината, дявола стъпкаха, Христа възрадваха! Затова и

десницата на Вседържителя ги обкичи с пресветли венци и ги озари с

лъчите на неизказаната светлина, удостои ги дивно и с честта да стоят

пред Бога, с богоизтъкана одежда ги облече, със силата на Светия Дух ги

изпълни и ги направи равни на безплътните сили. Затова и дивен е Бог

между своите светци, като прославя винаги ония, които го прославят, и ги

удостоява по чуден начин с неизказани чудеса.

Аз желая да разкажа едно от техните многобройни чудеса, а именно, как

чеда слушат своята благородна майка.

Когато тези преблажени мъченици предадоха светите си души в ръцете

на Господа, един от тях още дишаше. Майка му, като видя, че той е

оставен жив, отхвърли от себе си женската немощ, възприе мъжко

дръзновение, взе на раменете си своя възлюбен син и вървейки след

(колите, натоварени с телата на мъчениците), говореше му: “Подвизавай

се, страдалче за Христа, бъди мъжествен и да крепне сърцето ти, и

моята душа да се зарадва заради тебе! Не отпадай, както Иуда някога

отпадна от апостолите, нито както сега отпадна един от вас, но възложи

на Бога цялата си надежда и духа си, и той ще те подкрепи; защото, ето

Христос стои пред тебе, брате, за да приеме душата ти и очаква твоето

пристигане.” Докато тя говореше това, синът й, носен от нея, предаде

душата си в ръцете на Господа. Тя го отнесе, сложи го при светците и

каза: “Почивай, чедо, заедно със светата си дружина и помени ме заедно

с тях в светите ваши молитви, за да постигна вашия мъченически

подвиг.” После тя се върна с радост, като прославяте Бога.

Чухте ли, братя, за любовта и дръзновението на христолюбивата майка?

Как тя не се побоя нито от царя, нито от мъчителя, нито от меча, нито от

огъня, а само от животодателя Бога.

Затова и ние, като отхвърлим от себе си всякакъв страх от човеци, нека

направим място у себе си за страх от Бога. Дано той просвети нашите

души и сърца! Нека пребиваваме винаги в пост, в чистота и в искрена

обич, в кротост и послушание, като се въздържаме от всяко зло. Нека се

украсим и с добри дела, както тези пресветли мъченици, като прославяме

Пресветата Троица, единосъщна в три лица — Отец, и Син, и Свети Дух —

сега и всякога, и во веки. Амин!


Превод: архим. А. Бончев

Втора Неделя на Великия пост - на св. Григорий Палама

В тази неделя от св. Четиридесетница, Църквата продължава празнуването тържеството на Светото Православие, като спомня живота и богословието на тоя дивен Божи угодник св. Григорий Палама, архиепископ Солунски. Със своя свят живот и боговдъхновено учение, той утвърди Православната вяра и ни обясни що значи 

"вече не аз живея, а Христос живее в мене".

По неговите молитви, Христе Боже наш, помилуй и спаси нас, амин.

Стихири на Господи воззвахъ, глас 2:

С какви похвални песни да възпеем този йерарх - тръба на богословието, огнедишаща уста на благодатта, свещено вместилище на Духа, непоколебим стълб на Църквата, велико украшение на вселената, река на премъдростта, светилник на Светлината, ярка звезда, която просвещава цялото творение?

С какви цветя от песнопения да увенчаем този йерарх, поборник на благочестието и противник на нечестието, горещ защитник на вярата, велик наставник и учител, най-прекрасна лира на Духа, златосияен език, извор, изливащ потоци на изцеления за верните, великия и досточуден Григорий?

С какви усти ние, земните, да възхвалим този йерарх, учител на Църквата, проповедник на божествената светлина, посветен в небесните тайни на Троицата, велико украшение на монашестващите, просиял с дела и съзерцание, солунска похвала, който има за свой съгражданин на небесата божествения мироточив и пречуден Димитрий?

Слава, глас 6: Преподобний, трижди блажен, светейши отче, добри пастирю и на Архипастира Христа ученик, който положи душата си за овците! Сам сега, отче наш, богоносни Григорие, изпроси от Него чрез твоите молитви да ни дари с велика милост.

На стиховните стихири:

Слава, глас 8: Бодър за учителство е твоят език, който стига до сърдечните уши, въздигайки ленивите души и с твоите боговдъхновени слова се превръща в стълба, която издига от земята към Бога. Затова, Григорие, солунско чудо, непрестанно се моли на Христа да се просветят с божествената светлина тия, които те почитат.

И ныне: Непознала брак Девице, Която неизказано зачена Бога по плът, Майко на всевишния Бог, приеми молбите на Твоите раби, Всенепорочна, и на всички дай очистване от прегрешенията; приемайки сега нашите моления, моли се всички да се спасим.

Тропари – възкресен и на светията:

Слава, глас 8: Светилниче на Православието, утвърждение и учителю на Църквата, украшение на монасите, непобедим поборник на богословите, чудотворче Григорие, солунска похвало, проповедниче на благодатта, моли се непрестанно за спасението на нашите души.

И ныне: Ти, Който заради нас Се роди от Дева и разпятие претърпя, Благи, обезоръжи със смърт смъртта и възкресение яви като Бог, не презирай тия, които създал Си с Твоята ръка; яви човеколюбието Си, Милостиви, и приеми родилата Те Богородица, молеща се за нас и спаси, Спасителю наш, отчаяните люде.

Канони на Утренята, възкресен и следните два от Триода, глас 8:

Песен 1

Ирмос: Някога Моисеевият чудотворен жезъл с кръстообразен удар раздели морето и потопи колесниците на фараона, спасявайки беглеца Израил, който пеш премина и възпя с песен Бога.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Проливайки горещи сълзи, нека паднем пред Тебе, Отче и Боже на всички, и да викнем заедно с блудния син: съгрешихме, като се отделихме от Тебе и станахме роби на заблудата, приеми нашето покаяние.

Презрях царското наследство, което ми дари Ти, Слове, ставайки заради мен Човек; и заради вкусването на греха, тежко се осъдих на грижа за свинете – греховните страсти; но по Твоето милосърдие, Спасителю, пощади ме.

Падам на колене, Владико и Господи, а Ти побързай да ме приемеш в обятията Си като блудния син и отвори ми пътя на Твоето спасение, правейки ме вместо наемник отново Твой син, Човеколюбче.

Припев: Пресветая Богородице, спаси нас.

Човешкото естество се сподоби с Богоявлението чрез Тебе, Дево изпълнена с благодат; защото Ти бе единствена ходатайка между Бога и човеците, затова и всички Те славим като Богородица.

Ирмос: Ще отворя уста и тя ще се изпълни с Дух и ще изрека слово за Царицата Майка, и ще се явя светло тържествуващ и ще възпея с радост Нейните чудеса.

Припев: Светителю отче Григорие, моли Бога за нас.

Божествени проповедници, избрани богослови и всички вдъхновени от Бога езици, елате и се съберете в едно, за да възпеете достойно божествения Григорий, проповедника на Духа.

Нека възпея великия Григорий - стълбът на вярата, защитникът на Църквата, добрият солунски пастир и истинска слава за архиерейския чин.

Слава: От детство пожела възвишен живот и от младини възлюби съвършеното богомислие, явявайки се като истинен последовател и единомишленик на твоя съименник, отче Григорие.

И ныне: Бъди ми, Всенепорочна, път на живота, водейки ме към божествените обители; защото се прелъстих и паднах в пропастта на злото; от там ме възведи чрез Твоето ходатайство.

Песен 3

Ирмос: О, Христе, Който премъдро утвърди в начало небесата и основа земята върху водите, утвърди и мене върху камъка на Твоите заповеди, защото никой не е свят освен Тебе, единствен Човеколюбче.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Осъзнавайки своите деяния, напускането на дома и разхищението на Твоето богатство, което пропилях в блудни пожелания, викам в покаяние към Тебе, моя Отец и Бог: „Съгреших, спаси ме!”.

Като греша на земята, страхувам се от небето, защото то ще ми бъде обвинител в последния ден, когато всички твари ще застанат пред Тебе, Слове, за да бъдат съдени според Твоя праведен съд.

Хранех се с мрачни и скверни помисли, когато блудният аз бях далеч от Тебе, а сега Ти викам: „Съгреших, съгреших, спаси ме, горещо прося Твоето милосърдие!”.

Припев: Пресветая Богородице, спаси нас.

Адамовото естество прие обожение, Дево, когато Бог, без да Се изменя прие плът от Твоята утроба; и ние, които в древност бяхме излъгани в надеждата да станем богове, сега се освободихме от древното осъждане.

Ирмос: Богородице, жив и изобилен Изворе, Твоите певци, събрани в хор, духовно укрепи в божествената Твоя слава и ги удостой с венците на славата.

Припев: Светителю отче Григорие, моли Бога за нас.

Като съхраняваме струите на твоите божествени учения, ние отхвърляме всички козни на злославните еретици и чрез твоите свещени писания обръщаме в бягство техните пълчища, Григорие.

Безумната мъдрост на злославните еретици ти обори, блажени, имайки в своето сърце Ипостасната Божия Премъдрост, чрез Която шумно порази упоритата им гордост.

Слава: Ти умъртви всяко сладострастие на тленната плът, премъдри, и оживявайки душата си чрез делата на подвижничеството, я направи божествен орган на богословието.

И ныне: Съзнателно и доброволно възлюбих страстно срамния и блуден живот; но чрез Твоите молитви, Дево Богоневесто, обгърни с божествена любов моето сърце.

Кондак, глас 4:

Сега настана време за дела, съдът е на прага, затова нека станем и постейки да раздадем милостиня с покайни сълзи, викайки: „Греховете ни са повече от морския пясък, но прости ни, Творче на всичко, та да приемем нетленни венци!”.

Седален, глас 4:

Прелестта на еретиците ти унищожи, премъдри, и добре изясни вярата на православните, просвещавайки така целия свят. Затова ти прие венците на победата, стана стълб на Църквата и истинен йерарх; моли непрестанно Христа, всички да се спасим.

Слава, същият. И ныне: Скоро приеми, Владичице, нашите молитви и ги принеси на Твоя Син и Бог, Всенепорочна; прекрати нападенията на злоречивите хулители срещу Твоите раби, премахни козните им и унижи дързостта на безбожниците, Пречиста.

Песен 4

Ирмос: Ти Си моя крепост, Господи, Ти Си и моя сила, Ти Си моя радост и мой Бог, Който не остави недрата на Отца и посети нашата нищета; затова заедно с пророк Авакум Ти викам: „Слава на Твоята сила, Човеколюбче!”.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Отхвърлих Твоите Отечески заповеди и в сладострастие пропилях подареното от Теб богатство, лишавайки се от божествените дарования. Като се разкайвам за това, изповядвам Ти греха си, не ме отхвърляй, Господи Владико. 

Ти възприе моята нищета, както подобаваше на Бог, и така отново привлече към Себе Си мене – отдавна отдалечилия се от Тебе, Слове, и ми даде Своето божествено Тяло за извор на веселие и призив към спасение.

С непрестанни сълзи да се избавим от вечните мъки, които Бог е приготвил за лукавите духове, и подобно на блудния син, нека викнем: „Съгрешихме против Тебе, Отче, но приеми всички, които прибягват към Твоята милост!”.

Припев: Пресветая Богородице, спаси нас.

Съ-безначалното на Отца и Духа Слово се ражда от непозналата мъж Дева не според природния закон; оставайки какъвто е, Той завинаги пребъдва с естеството, която прие от нас. Защото Той е един Син в две естества, запазвайки свойствата и на двете неизменни.

Ирмос: Удивявайки се на неизказания Божи промисъл за въплъщението Ти от Девата, Всевишни, пророк Авакум зовеше: „Слава на Твоята сила, Господи!”.

Припев: Светителю отче Григорие, моли Бога за нас.

Ти отвори устата си, премъдри отче, за да проповядваш божествената Премъдрост, от Която винаги се поучаваше в своето сърце, и тъй ти изобличи празнословеца Варлаам като безразсъден и безумен.

Ти залезе като слънце в земята, о пресладки, според природния закон, но в утрото изгряваш с Христа - незалязващото Слънце, съгрявайки и пазейки всички със своите молитви.

Слава: Божествената благодат, о блажени, те направи похвалá и велика опора на православните, добър пастир, втори Григорий Богослов и бдителен пазител на своето паство.

И ныне: Отвори душевния ми слух, Майко Божия, родила Оня, Който отвори ушите на глухия и ме сподоби да слушам и изпълнявам божествените слова.

Песен 5

Ирмос: Защо отхвърли ме от Своето лице, о Светлина неугасима, и мен окаяния покри ме чуждата тъма? Но моля се, обърни ме отново в светлината на Твоите заповеди и изправи моите пътища.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Лиших се от божествените богатства и дарования и отидох в чуждата страна, гладувайки за животворните блага; но, Отче, заради Твоето добросърдечие, като благ ме изпълни с предишната слава и наслада.

Възприемайки помисъла на блудния син, прекарал в блуд живота си, нека прибегнем към милостивия Отец с несъмнена вяра и съкрушени сърца, за да получим прошка на съгрешенията.

Не се бави, душо моя, пребиваваща в далечната страна, но побързай скоро да се изповядаш пред твоя Бог и Отец, за да получиш опрощение за злините, които си сторила, пропилявайки живота си.

Припев: Пресветая Богородице, спаси нас.

Ти си светъл облак, носещ Слънцето на правдата, Пречиста Дево, който разпръсва тъмата на безразсъдното идолослужение и с истинен разум всички просвещава.

Ирмос: Изуми се всичко от Твоята божествена слава, защото Ти, непознала брак Дево, носи в Твоята утроба Всевишния Бог и роди надвременния Син, Който дарява с мир всички, които Те възпяват.

Припев: Светителю отче Григорие, моли Бога за нас.

Със сърпа на твоите слова и свещени писания ти изкорени тръните на ересите и плевелите на лъжата и пося семената на православното благочестие, свещеноначални Григорие.

Твоите слова и светите ти писания за тия, които ги четат са чиста небесна роса, мед от скалата, ангелски хляб, питие, храна, сладост и наслада и извор на жива вода, о премъдри Григорие.

Слава: Земята и морето те признават за свой учител, като свещен стълб на Православието, славна ризница на божествените догмати, свещен и премъдър богослов, съжител и единонравен събеседник на апостолите.

И ныне: Отмий сквернотата на моето сърце, непорочна Дево, със струите на умилението и ми дай начин на покаяние чрез Твоите свети молитви към милостивия Бог, Когото неизказано роди.

Песен 6

Ирмос: Молитвата си ще излея пред Господа и Нему ще разкажа скърбите си, защото душата ми се изпълни с нещастия и животът ми се приближи до преизподнята; но се моля като Йона: „От тлението ме, Боже, изведи!”.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Прахосвайки богатството, с което ме дари, аз станах като по-младия Твой син и се отклоних в пагубен живот; и лишен от Твоите блага, Човеколюбче, сега се връщам при Теб, моя Бог и Отец, молейки за опрощение.

Постигна ме горчивата участ на изгнаник и бях осъден да паса свинете, защото разпилях моето богатство, което Ти милостиво веднага ми отдаде и оголях от всичко, но Ти се смили над мене като Бог.

Съгреших против небето и не смея да погледна към безкрайните му висини, Човеколюбче, нито смея да се нарека Твой син, аз блудният; но смили се над мене даром, бидейки безкрайно Милостив.

Припев: Пресветая Богородице, спаси нас.

Неизказана и неописуема с човешки думи е Твоята Рожба, Девице, защото раждаш Бога по начин, който надвишава всеки ум, запазвайки девството си непорочно; затова като истинска Богородица всички достойно Те прославяме.

Ирмос: Елате да празнуваме божествения и всепочитан празник на Богомайката, богомъдри, и с ръце да запляскаме, славейки родения от Нея Бог.

Припев: Светителю отче Григорие, моли Бога за нас.

Разбита бе суетната гордост и безумния език на Варлаам от словата, поученията и проницателния ум на премъдрия цар и на великия Григорий.

Божествената лира на Духа, тръбата, проповядваща ясно божествените тайни, солунския предстоятел и богословския език елате с песни да възпеем.

Слава: Предвождайки народа като огнен стълб, ти изгори враговете на вярата и просвети събранията на верните, богомъдри отче Григорие.

И ныне: Бъди ми, Всечиста Владичице, тишина и прибежище на утешение, като укротиш моите страсти и ме приведеш в спасителното божествено пристанище.

Кондак на светителя, глас 8:

Като свещен и божествен орган на Премъдростта и радостна тръба на богословието ние единодушно те възпяваме, богословесни Григорие, но като ум, близък на Първоначалния Ум, приведи и нашите умове към Него, та да ти викаме: „Радвай се, проповедниче на благодатта!”.

Икос: Като ангел ти се яви на земята, възвестявайки на човеците тайните Божии, защото, макар да притежаваше човешки ум и плът, ти ни удиви със слова прилични за безплътните, боговдъхновений, и ни научи да ти викаме така: „Радвай се, защото чрез тебе бе прогонена тъмата; радвай се, защото чрез тебе се върна светлината. Радвай се, вестителю на нетварното Божество; радвай се, истинни изобличителю на безумното учение за тварна благодат. Радвай се, непостижима висота, която свидетелства за божественото Естество; радвай се, неизмерима дълбино, говореща за Неговото действие. Радвай се, защото ти прекрасно възвести за славата Божия; радвай се, защото ти отхвърли мненията на зломислещите. Радвай се, светилниче, който ни показваш Слънцето; радвай се, чашо, напояваща с божествено питие. Радвай се, защото чрез теб сияе истината; радвай се, защото чрез теб помръкна лъжата. Радвай се, проповедниче на благодатта!”.

Синаксар

Песен 7

Ирмос: Дошлите някога от Иудея във Вавилон отроци с вяра в Троицата потъпкаха пламъка на пещта, пеейки: „Боже на отците ни, благословен Си!”.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Не смея да се нарека Твой син, Отче Човеколюбче, но Те моля да бъда като един от Твоите наемници. Не отхвърляй мене, който викам: „Благословен си, Боже на нашите отци!”.

Загубили първоначалното благородство и осквернили живота си, нека побързаме с покаяние към Единия Отец и наш Бог, за да получим спасение.

Нещастният аз съм осъден да слугувам на жесток господар; страдам от силен и нетърпим глад, докато храня свинете, но обръщайки се с покаяние, моля Спасителя: „Помилуй ме!”.

Припев: Пресветая Богородице, спаси нас.

Ти, Която роди Едничкия Живот оживотвори умъртвеното ни естество, Дево Богородице; затова ние, верните, Те имаме за спасение, понеже Ти роди по плът Бога на нашите отци.

Ирмос: Богомъдрите отроци не почетоха творението повече от Твореца, но като потъпкаха мъжествено застрашаващия ги огън, радостно възпяха: „Благословен Си Ти, преславният Господ и Бог на нашите отци!”.

Припев: Светителю отче Григорие, моли Бога за нас.

Всички, които изучават твоите слова и писания, Григорие, се просвещават с богопознание и се изпълват духовна премъдрост, богословствайки за нетварната благодат и божествената енергия.

Ти напълно съкруши меча и стрелите на злославните и както камък разкъсва паяжина ти разкъса гордостта Варлаам и цялата сила на еретиците, светителю.

Слава: С твоите слова и догмати се запечата вярата на благочестивите, Григорие, и еретическата дързост беше унизена; прекрати се разрушението на Православието и се сломи силата на еретиците.

И ныне: Повехнали от болестите на страстите, ние наистина намерихме в Теб извор, от който да черпим спасение и божествени струи; затова Ти викаме: „Всечиста, благословен е плодът на Твоята утроба!”.

Песен 8

Ирмос: Халдейският мъчител седмократно разпали силата на пещта за богопочитателите, но когато ги видя спасени от висшата сила, той викна към Твореца и Избавителя: „Отроци, благославяйте, свещеници, възпявайте, люде, превъзнасяйте Го във всички векове!”.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Ние, които вярваме в Тебе, знаем богатството на Твоето неизмеримо милосърдие. Затова, заедно с блудния син, падаме искрено пред Тебе: приеми съгрешилите, които прибягваме към Тебе, Щедрий, защото няма грях, който да надвие Твоето човеколюбие.

Ти Се смири поради Своето милосърдие, Владико, и Се приближи до падналите Свои синове, защото Сам, Човеколюбче, срещна падналите и целувайки ги, даряваш им спасение. И да падне някой, Ти не се гневиш, защото Си многомилостив, като Човеколюбец.

Най-страшен съд ще ме постигне, о Владико, защото макар виждайки, че Си Човеколюбив и дълготърпелив, не прибягвам към Тебе с думите на блудния син, а в леност прекарвам своя живот. Но Ти бъди милостив към мене и ме избави от това осъждане, о Милосърдни, заради моето покаяние.

Припев: Всесвята Троице, Боже наш, слава Тебе.

Ние прославяме не трима богове, а едно Божество; но наистина почитаме три Ипостаси – неродения Отец, родения от Отца Син, и Светия Дух, Който изхожда от Отца, Един Бог-Троица, като Всекиго от Тях вярно славословим като Бог Един.

Припев: Пресветая Богородице, спаси нас.

Сломен от много несгоди и потопен от бурята на моята печал, Всенепорочна, в спасителното пристанище ме приведи чрез Твоите молитви и ме избави от всякакви беди, та достойно да Те прославям, Богородице, като моя твърда защита във всички векове.

Ирмос: Благочестивите отроци в пещта бяха спасени от Отрока на Богородица: тогава – предизобразяван, а сега – действителен; Той свиква цялата вселена да Ти пее: „Всички твари, възпявайте Господа и Го превъзнасяйте във всички векове!”.

Припев: Светителю отче Григорие, моли Бога за нас.

Ти сега предстоиш пред престола на Всещедрия Бог като един от великите богослови, защото бе тям единонравен, премъдри Григорие, солунски предстоятелю, архиерейска красота; сияйно украсен със славата на свещеноначалието, ти и сега служиш на Бога.

Още преди зачеването ти в утробата, Бог знаеше чистотата на твоя разум и Той откри ясно на боголюбивия цар, че си непобедим защитник на Църквата; затова по неизменните канони ти бе запечатан с мирото на  архиерейството.

Слава: Вредното Акиндиново събрание бе победено и претърпя беди от твоите мъдри слова, преславни Григорие, солунски предстоятелю; както димът изчезва, така изчезна и тяхното гнусно безумие от твоя гръмогласен и богословесен език.

И ныне: В тебе, Дево, Божественото слово преобрази човешкото естество, затънало в страстите, чрез безкрайната си благост и цялото го обнови и освети; затова, спасени чрез Тебе, ние Те възпяваме във всички векове.

Песен 9

Ирмос: Изуми се небето и ужасиха се краищата на земята от това, че Бог Се яви в плът на човеците и Твоята утроба стана по-широка от небесата; затова Тебе, Богородице, ангелските войнства и човешките множества величаят.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

С радост и веселие изпълни моята жадуваща душа сега, когато заради мен е заклано угоеното теле, о Боже; загубен бях и се намерих, и мъртъв бях – оживотвори ме и ме облечи в нетление, дарявайки ме с божествената одежда на спасението.

Души, отделени от Бога и лишени от божествените дарове, елате да последваме обръщането на блудния син и искрено да въззовем: „Отче благий, Който Си на небесата, всички пред Тебе съгрешихме, очисти и спаси прибягващите към Твоята велика милост!”.

Господи, Господи, богат на милосърдие, не презирай мене, който в множество наслади разпилях богатството си; сега идвам и викам заедно с блудния син: „Съгреших Ти, спаси мене, който прибягвам към Твоята велика милост!”.

Припев: Пресветая Богородице, спаси нас.

Ти си пристан на спасението, наставница и защитница на твоя раб, защото чрез Твоите молитви към Бога, Блага, се избавям от всички тежки изпитания; затова на Тебе, Владичице, възлагам с любов цялата си надежда и Те величая с вяра.

Ирмос: Нека всеки, роден на земята, да ликува, просвещаван от Духа; да тържествува и естеството на безплътните умове, почитайки свещеното тържество на Богомайката и да зове: „Радвай се, Всеблажена Богородице, чиста Приснодево!”.

Припев: Светителю отче Григорие, моли Бога за нас.

Ти стана божествено огледало, Григорие, защото непорочно съхрани създаденото по Божи образ естество, мъжествено поставяйки ума си за господар над страстите, което по подобие от Бога възприе. Затова и стана светла обител на Светата Троица.

Като крилат ангел в помощ на благочестивия цар, ти бе изпълнен с Дух Свети и сражавайки се с празнословеца Варлаам, който похули в своето безумие славата Божия, справедливо ти го победи.

Слава: Целият изпълнен с небесна мъдрост, ти просвети света със светлина, преславни, изяснявайки догматите на Православието. И бидейки привързан към истинското любомъдрие, премъдри, ти зачена в себе си страха Божи и роди словата на Духа.

И ныне: Ние верните в съгласие Ти принасяме благодарствена песен, защото Ти разруши нашето древно проклятие, Богородителко, и чрез Тебе всички получаваме плодовете на Божието благословение: спасение, просвещение, милост и вечната радост.

Светилни:

Слава: Радвай се, отеческа похвало, уста на богословите, обител на безмълвието, доме на Премъдростта, връх на учителите, словесна дълбочина. Радвай се орган на деятелността, предел на съзерцанието и изцелителю на човешките недъзи. Радвай се, отче, храме на Духа, какъвто бе и в живота и след смъртта.

И ныне: Владичице на всичко, по-висша от всички твари и превъзхождаща небесните войнства, простри силната си ръка и съхрани света, благослови свещениците, които Ти свещенодействат, прости монасите, които Ти се молят; умири всички човеци, благочестивите управници и запази този град, пресвята Богородице. И сега, Владичице на ангелите, сподоби ни да видим небесното Царство и райските двери, когато Съдията седне да съди вселената при втория и страшен Съд.

Хвалитни стихири, глас 1:

Ти завърши своя блажен живот в света и сега се радваш в събора на блажените и като кротък наследи земята на кротките, светителю Григорие, и богатееш с чудеса от Бога чрез благодатта, дарявайки я на всички, които те почитат.

Ти насади догматите на Православието, изкоренявайки, блажени, тръните на ересите и умножавайки семената на вярата с потока на твоите слова, ти принесе като трудолюбив земеделец стократен плод на Бога.  

Сиянието на твоя непорочен живот, блажени, удиви и ангели и човеци, защото ти стана доброволно твърд подвижник, постник и йерарх, достоен Божи служител и Негов истинен приятел.

За ходещите в тъмата на съгрешенията, Ти запали светлина, Христе, във времето на поста; покажи ни и благоухания ден на Твоите страдания, за да викнем към Тебе: „Възкресни, Боже, и ни помилуй!”.