В името на Отца и Сина, и Светия Дух. Амин.
Христос возкресе! Воистину возкресе!
О, преславно чудо! Йоан склони глава на гърдите на Словото,
а Тома се удостои да се докосне до ребрата Му. И така единият извлече
хвърлящата в трепет дълбина на богословието, а другият се удостои да ни въведе
в тайната на домостроителството, защото той представи ясно доказателство за
възкресението Му, зовейки: „Господ мой и Бог мой, слава Тебе!”. (Стиховна стихира, глас 4)
Днес празнуваме първата неделя след Пасха, наречена в богослужебните книги Антипасха
или Томина неделя, в която си спомняме явяването на Господа пред апостолите за
втори път след Неговото славно Възкресение от мъртвите, и по-специално явяването
Му на апостол Тома, комуто заповядал да вложи ръка в белезите от гвоздеите по
ръцете Му, както и в раната в ребрата Му. Ние не знаем какво божествено
откровение е преживял апостолът в момента, когато сложил ръката си в раните
Господни (нещо, от което се страхуват дори самите ангелски сили), но крайният
резултат от това са думите: „Господ мой и Бог мой!”. С тези прости слова св.
ап. Тома ясно изразява пред нас вярата си в единението на двете природи у
Богочовека, защото наричайки Го „Господ”, той има предвид човечеството Му, а назовавайки
Го „Бог”, той разкрива Неговата божественост.
Акт на дълбоко смирение, напълно подхождащ на божественото
величие на нашия Спасител, е да снизходи към немощта на Своите апостоли. В неверието
си Тома не е единствен, защото и другите апостоли са изразили подобно съмнение
при първото Христово явяване, и само защото ял пред тях, нашият Господ успял да
успокои страховете и съмненията им, че това, което виждат не е призрак или дух,
а същият Човек, Който претърпя страданията със същото това тяло. Неверието на Тома
обаче е по-сериозно поради това, че той отказва да приеме свидетелството на своите
събратя - апостоли. В отговор на тяхното свидетелство той казва: „Ако не
видя на ръцете Му белезите от гвоздеите и не сложа пръста си в тях, и не сложа
ръка в ребрата Му, няма да повярвам!”.
Вездесъщият и всезнаещият Господ, имайки предзнание за
всички неща, със сигурност е знаел тези слова още преди Тома да ги е изрекъл, и
въпреки това Той снизхожда към него и Му показва ребрата Си, заповядвайки на апостола да
не бъде вече невярващ, а вярващ. Неверието не е в резултат на рационален ум, а на
все още слаба душа и затова напразно съвременните философи обвиняват вярващите
люде, че са суеверни, слабоумни човеци. Тома ни показва, че неверието не е
добродетел, не е дело на интелигентен и просветен човек, а резултат на упорство,
родено от слабост.
В Охридския пролог, владика Николай Велимирович пише
следното:
Как можем да отговорим на тези, които
казват, че в нашата логика няма място за Чудотвореца Христа? Отговори им
просто: Поставете себе си в Него. В Неговата логика се съдържа цялата
вечност и всички временни блага, така че бихте могли, ако желаете, да намерите
място и за себе си. Ако не можете да съберете буре в напръстник, то можете да поберете
напръстник в буре. Блаженият Климент Александрийски казва: „Философите са като
деца, докато не узреят в Христа”, защото истината никога не се побира само в
процесите на рационалното мислене. Христос дойде, за да обнови човеците, а също
така и да направи нова логиката на човеците. Той е нашият Логос и нашата логика.
Така ние трябва да насочим нашите умове в съответствие с Неговия, а не Той с
нашите. Той е коректив на нашите умове. Слънцето не се настройва спрямо нашите
часовници, а те - спрямо слънцето.
Тялото на Господа след Възкресението Му е прославено тяло, което
е земно и едновременно с това небесно. Затова Той е могъл да поеме храна, както
и свободно да премине през заключената врата. За тези, които се съмняват във
възможността Господ да стори това, светите отци представят силен аргумент - щом
не се съмняваме, че Той е могъл да премине през затворените врати на Девическата
утроба, то можем да сме сигурни, че е могъл да мине и през затворените
врати, където са били събрани учениците.
Господ поздравява апостоли с думите „Мир вам!”, защото знаел
за душевното им смущение, докато се криели в страх от иудеите. Апостолите видели
как тези хора убили Господа и имали всички основания да очакват подобно наказание
и за себе си не само поради тази причина, но също и заради заговора за
убийството на четиридневния мъртвец Лазар, възкресен от Христа. Ето защо Господ
утешава апостолите със Своето божествено присъствие, издигайки умовете им с
благословията на Своя мир. Това утешение от Господа не е чуждо и на нас днес, и
няма по-ясен израз на тази реалност от това, което преживяваме чрез
Божествената литургия. По време на литургията свещеникът възкликва „Мир на
всички!”, преподавайки на верните мира, който Нашият Господ е дал на Своите
апостоли. И нещо повече - точно както Господ покани Тома да се докосне до огнетечното
Му ребро, така нашият Спасител ни кани да се причастяваме с новия плод на
божествената радост в Царството Му - Неговите скъпоценни и всесвети Тяло и
Кръв. Господ изцери неверието на Тома, така както лекува и душите ни - чрез
божественото причастие. Като човешки същества ние сме съставни по природа - с
душа и тяло, и от съществено значение е, че нашето изцеление се осъществява и в
двете. Светото Причастие извършва това, защото светите тайнства са физически и
духовни, лечебни и за душата и за тялото.
Нашият Господ Иисус бе пратен от Своя Отец, за да спаси
човешкия род и по същия начин Той изпрати Своите апостоли, за да спасява света.
Когато апостолите ръкополагали мъже за служение на Църквата, те ги изпращали по
същия начин, като им казвали: „Както нашият Господ ни прати, така и ние ви пращаме!”.
Това е същността на апостолското приемство. Никой човек не приема честта от свещенството
сам от себе си, но той е призван от Бога чрез Църквата и се изпраща, за да
работи от името на Църквата. Той не е служител сам за себе си, а раб Божи,
служещ на Божия народ. Той не кръщава в свое име, а в името на Светата Троица, Която
извършва цялото тайнство чрез ръцете на ръкоположения да служи за тази цел.
Вечерня на празника – тук
Няма коментари:
Публикуване на коментар