18/31 август - Утреня за Попразненство на Успение Богородично и успение на преп. Йоан Рилски

Вечерня за празника

На Утренята, на Бог Господ:, тропар на преподобния (2), Слава, И ныне - на Успение Богородично (1)

тропар на преподобния, глас 1:

Основа на покаянието, пример на умиление, образец на утешение и духовно съвършенство бе равноангелното твое житие, преподобни, пребивавайки в молитви, пост и сълзи, отче Йоане, затова моли Христа Бога за душите ни. (2)

Тропар на Успение Богородично, глас 1:

При раждането на Христа Ти девството си съхранила и след смъртта света не си оставила, Богородице; Ти премина към живота, като Майка на Живота и чрез Твоите молитви избавяш от смърт нашите души.

Седални след първата катизма, глас 4, подобен: Вознесыйся на крeстъ:

Ти последвал си зова на твоя Господ, оставил си света и неговите красоти, преблажени отче Йоане, усърдно претърпял си несгодите на пустинята и мъжествено си отблъсквал бесовските пълчища. Затова винаги с вяра възпяваме твоята памет.

Слава, и ныне, на Успение, подобен: Явился еси:

В деня на Твоята славна памет, духовно преукрасена от невеществения Дух, вселената с веселие зове към Теб: „Радвай се, Дево, за християните похвала!”.

Седални след втората катизма, глас 5, подобен: Собезначальное Слово:

Преселвайки се от земята на твоето отечество и оставяйки цялата земна любов, ти се възкачи на планината и се въздигна като стълб до небесата, наставлявайки човеците по пътя на спасението. Затова и се всели в земята на кротките, Йоане преподобне, отче наш.

Слава, и ныне, на Успение: Ангелските множества Те славословят и рода човешки Те възпяваме, защото Ти от земята се яви пред Родилия Се от Тебе, чиста Богородице; и сега прилежно, Дево, моли да се избавят от беди тия, които с вяра празнуват Твоето преселване.

Полиелей и избран псалом. Седални след полиелея, глас 8, подобен: Премудрость и Слово:

Като възприе съзерцанието и деятелността, укротявайки чувствата, ти насочи живота си спрямо божествените повеления, а за иноците се превърна в пресветъл светилник, наставлявайки ги към познание. Затова като те възхваляваме, ние възпяваме твоето успение, богоносни Йоане, и с любов зовем: „Моли Христа Бога да дари опрощаване на съгрешенията на тия, които с любов празнуват твоята памет!”.

Слава, и ныне, на Успение: Ти, Която зачена безсеменно въплътения Бог и без болки Го роди, се облече в новото одеяние на нетлението на Духа, защото като Майка на Живота и Всецарица се пресели в невеществения живот. Затова по достойнство наистина се показа като облак, източващ води за нашия живот. Богомайко Всенепорочна, моли Твоя Син и Бог да дари опрощение на съгрешенията на тия, които с любов празнуват Твоето свято успение!”.

Степенни, 1-ви антифон на 4-ти глас.

Прокимен, глас 4: Скъпа е в очите на Господа смъртта на Неговите светии. Стих: Какво да въздам на Господа за всичко, което ми е дал?

Стихира след 50 псалом, глас 6:

Планината се уподоби на небе, защото, като майка - своя младенец, в обятията си прие пустинния светилник Йоан, който чрез Светия Дух като орел прелетявайки през рилските гори и пещери, оттам литна към небето при Господа, Когото възлюби. Но, о, прекрасна душо, просвещавайки верните, които се стичат при кивота с твоите мощи и почитат блаженото ти успение, заедно с Богородица се моли за спасението на нашите души!

Канони – на Успение Богородично от преп. Козма Маюмски, глас 1, и на преподобния, глас 1, с акростих в оригинала: Дивенъ Богъ во святыхъ Своихъ, Богъ Израилевъ.

Песен 1

Ирмос: Преукрасена с божествена слава, Дево, Твоята свещена и славна памет събра всички верни за веселие и водени от Мариам с песни и тимпани те възпяват Твоя единороден Син, защото славно се прослави.

Припев: Пресвета Богородице, спаси ни.

Невеществените чинове окръжаваха божественото Твое тяло на Сион, а апостолското множество внезапно се събра от краищата на земята и пред Теб застана, Богородице; заедно с тях и ние, Чиста, Твоята свещена памет славим.

Ти получи почести за победата над естеството, Чиста, защото носи в утробата си Бога; но подражавайки на Твоя Творец и Син, Ти свръхестествено се подчиняваш на законите на естеството, затова умирайки, възкръсваш за вечен живот със своя Син.

Ирмос: Твоята крепка десница боголепно в сила се прослави, Безсмъртни, защото като всемогъща тя сломи противника и за израилтяните проправи нов път по морското дъно.

Припев: Преподобни отче Йоане, моли Бога за нас.

Дай ми крепка помощ отгоре и просвещение на разума, блажени, за да възхваля твоя равноангелски живот на земята, чрез който се яви като извор на чудеса!

Ти се уподоби на кедър ливански, преумножавайки божествените добродетели и като дърво, насадено при извори с жива вода сега осеняваш страдащите с благодат.

Слава: Като чу, че житието ни е в небесата и горе е жилището ни, ти остави земята на своето отечество, презря светските блага и се устреми към горния живот.

И ныне: Когато ангелските духове се качваха и слизаха по стълбата на Йаков, тогава те тайнствено явиха Твоето страшно Детерождение, Богородице, защото по нея Бог слезе на земята, та да възнесе човеците на небесата.

Песен 3

Ирмос: О, Христе, Божия Премъдрост и Сила, Който твориш и поддържаш всичко, утвърди Църквата непоколебима и непоклатима, защото само Ти Си свят и в светиите пребъдваш.

Припев: Пресвета Богородице, спаси ни.

Знаейки Те като смъртна Жена, но и свръхестествено като Майка Божия, Всенепорочна, славните апостоли с трепетни ръце се докосваха до Тебе, сияеща в слава, гледайки Те, като приела Бога скиния.

Божието правосъдие постигна наглите ръце на дръзкия Атоний, като ги подложи на посичане и така заради славата на Божеството съхрани честта на одушевения Ковчег, в който Словото стана плът.

Ирмос: Ти единствен знаеш слабостта на човешката природа и милостиво в нея Се облече; препаши ме със сила от горе, за да мога да викна към Тебе: „Свят е одушевеният Храм на Твоята неизказана слава, Човеколюбче!”

Припев: Преподобни отче Йоане, моли Бога за нас.

Роден не от похот плътска ти поживя като безплътен на земята и бе чедо на Всевишния чрез благодатта и като Отечески жребий прие приготвеното Царство на Този, Когото възлюби.

Като изпълни чрез благодатта на Духа Моисеевата заповед към израилтяните, ти в течение на много дни, изкачен на планината, очисти тялото и душата си и пребивавайки там като безплътен се удостои с богосъзерцания.

Слава: От младини украсен с разум, ти придоби Соломоновата мъдрост и като пренебрегна сладострастната храна на тоя свят, чрез глад и страдания побърза да получиш нетленната, всеблажени.

И ныне: Господ с пръст изписа в Тебе, като в книжен свитък  безначалното Слово, Всевъзпявана; затова пред Тебе падам и Те моля да ме запишеш в книгата на Живота, разкъсвайки ръкописанието на греховете ми.

Кондак на Успение Богородично, глас 2:

Гробът и смъртта не смогнаха да удържат неуморната в молитви Богородица и неизменната Надежда в застъпничествата, защото като Майка на Живота към живота Я пренесе Този, Който Се всели в Нейната вечно девствена утроба.

Седален на преподобния, глас 2, подобен: Милосердия двери:

Постнически подвизи понесе и се увенча със страдалчески венец, защото с безплътните врагове телесно се бори и побеждавайки техните войнства удиви с търпението си ангелите, на чиито живот подражаваше в плът; но моли се на Христа Бога, отче Йоане, да се спасим!

Слава, и ныне, на Успение, глас 2: Като възхваляваме Твоето прехождане, Пречиста, всички верни Те възпяваме, защото си преминала от живота на земята към вечния живот и бидейки на небесата, молиш се Богу родът човешки да се избави от беди.

Песен 4

Ирмос: Словата и загадките на пророците предвъзвестиха Твоето въплъщение от Девата, Христе, и сиянието на Твоя блясък, което ще се яви като светлина за народите; и бездната с радост зове към Теб: „Слава на Твоята сила, Човеколюбче!”.

Припев: Пресвета Богородице, спаси ни.

Вижте, народи, и се удивете, защото светата и най-славна Божия Планина се въздига по-високо от небесните хълмове; земното Небе – Богородица се поселва в нетленната и небесна обител.

Твоята смърт стана преход към вечния и по-добър живот, Пречиста, пренасяйки Те от временния към наистина божествения и непреходен живот, Пренепорочна, та с веселие да съзерцаваш Твоя Син и Господ.

Вдигнаха се небесните врати, ангелите запяха и Христос прие девственото съкровище на Своята Майка; херувимите с веселие се преклониха пред Теб, а серафимите Те славят с радост.

Ирмос: С прозорливи очи Авакум Те видя като планина, осенена с Божията благодат, от Която Светият Израилев ще произлезе за нашето спасение и обновление.

Припев: Преподобни отче Йоане, моли Бога за нас.

Като проумя видението на Даниил за Камъка, отсечен от планината не с човешка ръка, Който разби на прах тиранията на идолослужението, ти на планината намери крайъгълния Камък Христа, Който съкрушава всяка злоба.

За да не изгори в Содомския огън, ангел заповяда на Лот да се спасява в планината, а ти, като придоби неговата ревност, на планината се изкачи, желаейки да заживееш там и така избегна пламъка на страстите.

Слава: Смирено ти последва жезъла на призовалия те Пастир и като овчица кротко се хранеше с небесната храна; а сега, като намери покой в райското пасище, се насищаш на изобилни води.

И ныне: Адам вкуси мъка от древния плод, като послуша жена си, а Ти, Пречиста, като прие думите на ангела, отговори му: „Ето Ме, рабинята Господня!”, роди Бога и така донесе радост на света.

Песен 5

Ирмос: Изповядваме божествената и неизразима красота на Твоите добродетели, Христе, защото Ти възсия от вечно-съществуващата Слава като съ-вечно и ипостасно Сияние и въплъщавайки Се от девствената утроба, за намиращите се в тъмнина и сянка Ти като Слънце възсия.

Припев: Пресвета Богородице, спаси ни.

Апостолският лик, носен сякаш на облаци, се събра от краищата на земята в Сион, за да послужи на Тебе, Дево – Облак лек, от Който за намиращите се в тъмнина и сянка изгря Всевишният Бог, като Слънце на правдата.

По-звучни от тръби бяха боговдъхновените езици на богословстващите мъже, които към Богородица зовяха, пеейки чрез Духа надгробна песен: „Радвай се, нетленен Източник на живоначалното и спасително за всички Божие въплъщение!”.

Ирмос: О, Христе, Ти просвети краищата на вселената със сиянието на Твоето пришествие и светлината на Твоя Кръст; просвети със светлината на Твоето богопознание и сърцата на тия, които православно Те възпяват.

Припев: Преподобни отче Йоане, моли Бога за нас.

Като поживя подобно на ангел на земята, ти се уподоби чрез въздържанието на пустинното житие на Кръстителя, преподобни, а сега хранейки се с ангелски хляб, според Писанието, насити и нашите души с благодатта!

Твоето дръзновение пред Бога стана явно от чудесно израсналия сланутък, отче, с който, като облечен в естеството на плътта, дивно си изхранвал себе си и тия, които идвали при тебе.

Слава: Истинската ти надежда не те посрами, блажени, щом позна бъдещата слава, в сравнение с която земните борби счете за нищо и дръзновено се устреми към постническите страдания.

И ныне: Чрез хитростта на змията Адам бе съблечен от божествената риза и се облече в кожена дреха, а като прие от Тебе плът моят Създател свали от мене огрубялата от греха плът и пак ме облече с първата одежда. 

Песен 6

Ирмос: Огънят в утробата на обитаващия морските дълбини кит бе предобраз на Твоето тридневно погребение, на което Йона стана пророк, защото спасен, преди да бъде пратен невредим, той зовеше: „Жертва ще Ти принеса с хвалебен глас, Господи!“

Припев: Пресвета Богородице, спаси ни.

Бог, Царят на всичко, явява върху Тебе свръхестественото, защото както при раждането Си Той Те запази Девица, така и в гроба тялото Ти нетленно опази и го прослави с божествено преселение, въздавайки Ти чест, като Син на Майка.

Твоята Рожба наистина Те постави в Светая Светих, Дево, като светъл Светилник на невеществената Светлина, златна Кадилница на божествения Въглен, Стомна с манна и Жезъл, Скрижал от Бога написан, свят Кивот и Трапеза на живия Хляб.

Ирмос: Най-дълбока бездна ни погълна и няма кой да ни избави, станахме като овци на заколение; спаси Твоите люде, Боже наш, защото Ти Си сила и обновление на немощните.

Припев: Преподобни отче Йоане, моли Бога за нас.

Като заблестя в първичната Светлина, ти стана светилник, блажени отче, и се уподоби на ангелите, безспирно възпявайки във всенощни молитви единия Бог, Чийто син стана чрез благодатта.

Ти остави развълнуваното житейско море, в което потъват нежелаещите да се възнесат на небето, и като избегна всичките примамки на света, гол избяга от изкушенията на лукавия.

Слава: Ти придоби Бога, Който се всели в тебе, като не даде сън на очите си, нито дрямка на веждите си и като поживя в плът като безплътен, всели се в небесните обители.

И ныне: Източи милостиви капки, Облаче небесни, чиста Дево, като руно оросено и като капка, приела Бога в утробата си, и изсуши потоците на моите страсти.

Кондак на преподобния, глас 2, подобен: Въ молитвахъ неусыпaющую:

Бодърствайки в молитви и уподобявайки се чрез непрестанни песнопения на ангелите, ти влезе в гроба, оставяйки тленния живот и в небесата премина към нетление, отче Йоане; затова и Христос Бог те пресели като Свой угодник от смъртта към вечния живот.

Икос: Елате да възпеем преблажения Йоан, който свръхестествено в смъртно тяло подражаваше на ангелския живот, защото като счете света и това, което е в него за измет, възлезе на планината, както в древност стори великият Мойсей, очисти се с пост и се сподоби да види Троическата светлина не в мрак, нито във вятър, но в светлината на благодатта. Затова и блести с лъчите на чудесата и източва изцеляващи реки за верните от своя гроб, и Христос Бог го пресели като Свой угодник от смъртта към вечния живот.

Песен 7

Ирмос: Съпротивлявайки се на жестоката ярост и огъня, божествената любов угаси огъня с роса и се надсмя над яростта, превръщайки в боговдъхновена и духовна триструнна лира преподобните юноши, които в отговор на музикалните инструменти посред пламъка пееха: „Препрославен Боже наш и на отците ни, благословен Си!”.

Припев: Пресвета Богородице, спаси ни.

Изработените от Бога скрижали, изписани от Божествения Дух, Мойсей строши с гняв; но неговият Владика, запазвайки невредима Своята Родителка, сега Я всели в небесните обители. Тържествувайки с Нея, към Христа зовем: „Препрославен Боже наш и на отците ни, благословен Си!”.

С кимвали от чисти уста и с мелодичната лира на сърцето, с благозвучната тръба на възвишения ум, пляскайки усърдно с ръце в този знаменит и избран ден на представянето на Чистата Дева зовем: „Препрославен Боже наш и на отците ни, благословен Си!”.

Събери се, боговдъхновен народе, защото Обителта на Божията слава от Сион се пренася към небесното жилище, където звучи чистият глас на празнуващите, гласът на неизказаната радост и всички с веселие зоват към Христа: „Препрославен Боже наш и на отците ни, благословен Си!”.

Ирмос: Ние верните Те приемаме за духовна пещ, Богородице, защото както Всевишният Бог спаси тримата отроци, така в Твоята утроба Той целия ме обнови - всехвалният и препрославен Бог на нашите отци.

Припев: Преподобни отче Йоане, моли Бога за нас.

Бидейки храбър подражател на пророк Илия, ти воюваше със страстите чрез оръжието на поста и като се посели в планината, чрез свръхчовешки постнически подвизи ти умъртви срамните помисли.

Като пожела да следваш правия Божи път и отхвърли светското желание, ти утвърди стъпките си върху духовния Камък и така избавяш всички от камъните на съблазните и примамките на изкушенията.

Слава: Около кивота с твоите мощи се източват чудеса на изцеления, защото докрай угоди на Бога, Който обеща, че от утробата на вярващите ще потекат реките на божествената благодат.

И ныне: Чуваме дълбината на премъдростта, Пречиста, защото от Теб Се въплъти Бог – Слово, Който с ръката Си сътвори Адам и от реброто му създаде Ева, и прикован на Кръста, обнови рода човешки.

Песен 8

Ирмос: Всемогъщият Божи Ангел направи огъня разхлаждащ за светите отроци, но изгарящ злочестивите; Той направи Богородица живоначален Извор, от Който блика разорение на смъртта и живот за тия, които пеят: „Ние, избавените, възпяваме Едничкия Създател и Го превъзнасяме във всички векове!”.

Припев: Пресвета Богородице, спаси ни.

Цялото множество на богословите съпровождаше Божия Кивот на Сион, зовейки с такива слова: „Къде отиваш сега, Скинио на Живия Бог? Не преставай да се грижиш за тия, които с вяра пеят: „Ние, избавените, възпяваме Едничкия Създател и Го превъзнасяме във всички векове!”.

Отивайки си Всенепорочната вдигна ръцете, с които прегръщаше въплътения Бог и като Майка с дръзновение каза на Този, Когото роди: „Тези, които Ми повери, во веки запази, защото те Ти пеят: „Ние, избавените, възпяваме Едничкия Създател и Го превъзнасяме във всички векове!”.

Ирмос: В пещта като в горнило отроците Израилеви блестяха по-чисти от злато с красотата на благочестието, пеейки: „Благославяйте, всички творения Господни, Господа, пейте и превъзнасяйте Го във всички векове!”.

Припев: Преподобни отче Йоане, моли Бога за нас.

Като отрази доблестно в здрава битка изкушението на врага и се яви непобедим за бесовските коварства, ти се увенча с победни венци и като предстоиш сега пред Господа, молиш се за тия, които те възпяват.

Заспал във временна смъртна кончина, ти остави постническите трудове и прие вечния покой, за да предстоиш пред Бога, сияейки сред лъчите на неизказаното Божество и да се молиш за нас.

Слава: Подобно на древния патриарх Йаков ти понесе дневния зной и претърпя нощния студ, за да се изкачиш по стълбата на добродетелите към висотата на богосъзерцанието, отче Йоане, изворе на чудеса!

И ныне: Умий с водите на сълзите душата ми, осквернена от страстите; към Тебе прибягвам Агнице пречиста, Която с водите на благодатта на Божия Дух уми дълбоката кал на човешките грехове.

Песен 9

Ирмос: В Тебе, Дево чиста, се превъзмогват пределите на естеството, защото раждането остава девствено и смъртта се сгодява за живота; Дева след раждането и жива след смъртта, Богородице, Ти винаги спасяваш Твоето наследие.

Припев: Пресвета Богородице, спаси ни.

Изумяваха се ангелските сили, съзерцавайки на Сион своя Владика, приемащ в ръцете Си женската душа; защото Той, както подобаваше на Син зовеше Тази, Която пречисто Го роди: „Ела, Пречиста, и бъди прославена с Твоя Син и Бог!”.

Апостолският лик приготви за погребение Твоето приело Бога тяло и гледайки към него в страх, със силен глас зовеше: „Възхождайки в небесните чертози при Твоя Син, винаги спасявай, Богородице, Твоето наследие!”.

Ирмос: Горящата, но неизгарящата къпина бе предобраз на Твоето пречисто детерождение; затова сега се молим да угасиш яростната пещ на изкушенията, та да Те славим непрестанно, Богородице.

Припев: Преподобни отче Йоане, моли Бога за нас.

Изящни почести прие за подвига на твоето търпение, заради което се въдворяваш заедно с ангелите; и заради телесната голота се обличаш в небесната одежда, отче, всеизряден сред постниците.

Събрание на любомъдрите, виж какви благодатни дарове въздава Бог на тия, които истински са пожелали Неговите блага! Защото нито естеството, ни времето победиха тялото на пустинолюбеца Йоан, който дори до сега източва чудеса.

Слава: Според силите си разтворих скрижалите на моето сърце и всичко туй написах чрез изобилната ти благодат, но нищо достойно не ти принесох; затова те моля: „Приеми вярата и любовта ми, преблажени!”.

И ныне: Чуй приветствието на Давидовите гусли, Царева Дъще, и наклони ухото си; не забравяй Твоите люде, но смили се, Девице, над тия, които непрестанно Те прославят.

Светилен, глас 2, подобен: Жены услы1шите:

Нека всички с вяра да възхвалим пустиножителя Йоан, земния ангел и човека небесен, който ни източва неизчерпаемо множество от чудеса!

Светилен на Успение, глас 3:

Слава, и ныне: Апостоли, събрани тук от краищата на земята, погребете тялото Ми в Гетсимания и Ти, Сине и Боже Мой, приеми духа Ми!

Хвалитни стихири на 6 – 3 на празника, глас 4, подобен: Яко добля:

Небесата се радват на Твоето славно успение, възрадваха се и ангелските войнства, а цялата земя се весели, пеейки Ти надгробна песен, Майко на Владетеля на всичко, не познала брак Всесвята Дево, избавила рода човешки от прародителското осъждане!

От земните предели се събраха по Божествена заповед избраните от апостолите на Твоето погребение и съзерцавайки Те как се въздигаш от земята към небето с Гаврииловите слова радостно викаха към Тебе: „Радвай се, Ти, Която носиш Бога на всичко! Радвай се, Единствена съединила земното с небесното чрез раждането на Христа!”.

Родила Живота, Ти премина към безсмъртния живот в Твоето свещено успение, когато Те съпровождаха копиеносни ангели, началства и сили, апостолите, пророците и цялото творение, а Твоят Син с нетленни ръце приемаше непорочната Ти душа, Дево – Майко, Божия Невесто.

И 3 стихири на преподобния, глас 6, подобен: Всю отложивше:

Укрепяван от десницата на Вседържителя отхвърли всичкото безсмислие на страстите, покори плътта на духа и стана образец на добродетелност, твърдина на монасите, пример за постниците, похвала на преподобните. И сега, като съзерцаваш неизказаната красота на неразделната Троица, премъдри Йоане, с дръзновение моли се за нашите души.

Уподобявайки се на Илия и на Предтечата Йоан, ти възлюби безмълвието на непроходимата пустиня и преуспявайки в добродетелите, достигна желания край, премъдри Йоане; затова сега като стоиш пред трисияйната светлина на Светата Троица, приемайки от нея непосредствено божествените зари, с дръзновение моли се за нашите души.

Заради Христовата любов остави всичко и се посели в пустинята без въобще да се боиш от нападенията на невидимия враг, който много пъти те спохождаше с мечтания и ти показваше привидения, но с твоите молитви ти превръщаше козните му в прах. О, непорочна душо и крепко търпение! С дръзновение моли се на Христа за нашите души.

Слава, глас 3: Днес радва се страната българска, а планината Рилска весели се, тържествувайки за твоето успение, преподобни отче! Верни множества от българската земя, нека да запеем песни, защото благодатта на Духа ни събира с най-благолепни тръби да възпеем богоносния отец – сияещ в добродетели, във вярата – благоразумен, във виденията – възвишен, в ученията – неуморим, наставник на заблудените, избавител на пленените, изцеление на болните, на цялото ни отечество – велико украшение! Затова като го възхваляваме, нека викнем към него така: „Преподобни отче Йоане, застъпи се за твоите раби и винаги спасявай паството си с твоите молитви!”.      

И ныне, на Успение, глас 4:  Всесвещеното Твое успение, Всесвета Дево чиста, ангелските множества на небесата и ние, родът човешки на земята, прославяме, защото Ти стана Майка на Твореца на всичко, Христа Бога. Непрестанно Го моли за нас, които след Бога надеждата си на Тебе възложихме, Богородице Всехвална и не познала брак.

Велико славословие и отпуст.

На Литургията, антифони на Успение или

Блаженства на 8 – 4 от 3-та песен на празника и на преподобния и 4 от 6-та песен на преподобния.

Тропари – на Успение Богородично, на преподобния, Слава:  кондак на преподобния, И ныне: кондак на Успение Богородично.

След Апостола:

Алилуя, глас 8: Блажен е оня човек, който се бои от Господа - той крепко ще възлюби Неговите заповеди. Стих: Силно на земята ще бъде потомството му.

Задостойник на Успение Богородично:

Всички родове Те облажаваме, единствена Богородице. В Тебе, Дево чиста, превъзмогват се пределите на естеството, защото раждането остава девствено и смъртта се сгодява за живота; Дева след раждането и жива след смъртта, Богородице, Ти винаги спасяваш Твоето наследие.

Причастен: Паметта за праведника пребъдва вечно, алилуя!

6/19 август Преображение Господне

Текста на Вечерното богослужение - виж тук

Тропар, глас 7: 

Преобразил Си Се на планината, Христе Боже, показвайки на учениците Си Твоята слава, доколкото можеха да видят. Нека осияе и нас, грешните, Твоята вечна светлина, по молитвите на Богородица, Подателю на светлината, слава Тебе!

Първи седален, глас 4.

Показвайки заедно с Твоята слава и човешкото изменение при Второто и страшно Твое пришествие, Спасителю, на Таворската планина Ти Се преобрази. Илия и Мойсей беседваха с Теб и тримата от учениците, които Ти призова със Себе Си и те, видели славата Ти, Владико, удивиха се от Твоето сияние. Ти, Който ги озари тогава с Твоята светлина, просвети и нашите души!

Втори седален, глас 4.

На Таворската планина Се преобрази, Иисусе, и облак светъл, разпрострян като шатра, покри със слава апостолите, затова те сведоха лица към земята, неможейки да гледат блясъка на непристъпната слава на Твоето лице, безначален Спасителю, Христе Боже. Ти, Който тогава ги озари с Твоята светлина, просвети и нашите души!

След полиелея, седален, глас 8.

Възлязъл Си на планината с учениците и Си засиял в славата на Отца; Илия с Мойсей пред Теб стоят, защото Законът и пророците на Тебе служат като на Бог; и Твоето природно синовство Родителят провъзгласява, наричайки Те Свой Син. Него възпяваме заедно с Теб и с Духа!

Слава, и ныне, глас 8: Сиянието и божественото благолепие на Твоята природа, скрити под плътта, Христе, Ти показа на светата планина, Благодетелю, просиявайки пред дошлите с Тебе ученици; и разбирайки колко неустоима е Твоята слава, те възкликнаха: „Ти Си свят, защото макар и непристъпен, видим стана за света, единствен Човеколюбче!"

Прокимен, глас 4: Тавор и Ермон за Твоето име ще се възрадват. Стих: Твои са небесата и Твоя е земята.

След 50 псалом:

Слaва: Всичко днес с радост се изпълни, Христос се преобрази пред учениците. И ныне, същото.

Стихира самогласна, глас 5:

Сиянието на Твоето божество, Спасителю, Ти отчасти откри на възлезлите заедно с Теб на планината и ги направи ревнители на нетварната Твоя слава. Затова те в трепет викаха: „Добре ни е да бъдем тук!”. Заедно с тях и ние Теб – преобразилият Се Спасител, възпяваме во веки.

Канони на св. Козма Маюмски, глас 4 и на св. Йоан Дамаскин, глас 8.

Песен 1

Ирмос: Израилските ликове преминаха, без да намокрят нозе през Червеното море и мократа дълбина и като видяха вражеските колесници, потопени в нея, с радост пееха: „Нека да възпеем нашия Бог, защото Се прослави!”.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Възвестявайки словата на живота за Царството Божие на Своите приятели, Христос каза: „Познайте в Мен Отца, когато просияя в непристъпна светлина и с радост пейте: „Нека да възпеем нашия Бог, защото Се прослави!”.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

В силата на народите се облечете, приятели-ученици, и дивно се възвеличете в тяхното богатство, защото със слава ще се изпълните, когато Се явя сияещ по-светло от слънце и с радост ще възпеете: „Нека да възпеем нашия Бог, защото Се прослави!”.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Просиявайки днес на Таворската планина, Христос разкри на учениците, както обеща, образа на Божието сияние; а те, изпълнени със светоносни божествени зари, в радост пееха: „Нека да възпеем нашия Бог, защото Се прослави!”.

Ирмос: Като мина през водата като по суша и избягна египетското зло, израилтянинът викаше: „Да възпеем нашия Избавител и Бог!”.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

В древност Мойсей, съзирайки пророчески в морето славата Господня в облак и в огнен стълб, зовеше: „Да възпеем нашия Избавител и Бог!”.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Съзерцавайки като зад скала Невидимия под прикритието на обоженото тяло, Боговидецът Мойсей зовеше: „Да възпеем нашия Избавител и Бог!”.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Ти на планината на закона и на Тавор видим бе за Мойсей: в древност - в мрак, а сега - в непристъпната светлина на Божеството.

Песен 3

Ирмос: Изнемогна лъкът на силните, а немощните се препасаха със сила; затова сърцето ми се утвърди в Господа.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Обличайки Се в целия Адам, Христе, Ти обнови помраченото в древност естество и чрез преображението на Своя лик го обожи.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Христос, Който в древност водеше Израил през пустинята като огнезрачен Стълб и Облак, днес на планина Тавор засия с неизказана светлина.

Ирмос: Създателю на небесния свод, Господи, и Устроителю на Църквата, утвърди Ме в любовта към Тебе, Ти, Който Си предел на желанията, утвърждение на верните, едничък Човеколюбче.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Славата, която преди осени скинията и Твоя угодник Мойсей, бе предобраз на Твоето неизразимо преображение, което възсия на Тавор, Владико.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

С Теб, Единородни Слове, възкачиха се на планина Тавор първовърховните апостоли и заедно застанаха с Мойсей и Илия като Божии служители, единствен Човеколюбче.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Бидейки Бог Слово, Ти стана изцяло Човек, съединявайки човешката природа със съвършеното божество в Твоето Лице, Което в две естества видяха Мойсей и Илия на Таворската планина.

Седален, глас 4.

На планината Тавор Ти Се преобрази, Иисусе, посред премъдрите Илия и Мойсей, с Йаков и Петър и Йоан. А Петър Ти говореше така: „Добре е тук да направим три сенника - един за Мойсей, един за Илия и един за Тебе, Владико Христе!”. Ти, Който тогава ги озари с Твоята Светлина, просвети нашите души!

Песен 4

Ирмос: Чух славния Ти промисъл, Христе Боже, че Си Се родил от Дева, за да избавиш от заблудата тия, които викат: „Слава на Твоята сила, Господи!”.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Начертавайки писания Закон на Синай, Христе Боже, Ти Се яви в облак, огън, мрак и вихър: слава на Твоята сила, Господи!

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

За да ни увериш в славния Ти промисъл, Христе Боже, Ти, като съществуващ преди вековете и Сам възхождащ на облак, просия неизказано на Тавор.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Предстояха като раби в беседа с Теб, Владико Христе, тия, с които Си беседвал в дим от огън, и в мрак, и в тих ветрец; слава на Твоята сила, Господи!

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

За славния Ти Кръст, Христе, възвестиха дошлите на Тавор Мойсей, който някога Те предвидя в огъня и къпиновия храст и Илия, който бе възнесен с огнена колесница.

Ирмос: От Твоята плът излизаха божествени лъчи, затова избраните от пророците и апостолите възпяха: „Слава на Твоята сила, Господи!”.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Ти, Владико, съхрани невредима къпината, обхваната от огън и показа богосияйната Си плът на Мойсей, който пееше: „Слава на Твоята сила, Господи!”.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Скри се в лъчите на Твоето божество видимото слънце щом Те видя преобразяващ Се на планина Тавор, Иисусе мой; слава на Твоята сила, Господи!

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Невещественият огън, който не изгаря телесното вещество, стана видим, когато Ти, Владико, Се яви на Мойсей, на апостолите и на Илия, Един в две съвършени естества.

Песен 5

Ирмос: Ти отдели от светлината първосъздадения хаос, та в светлина да Те възпяват тварите, Създателю Христе, насочи в светлина и нашите пътища.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Пред Теб се преклониха времената, защото светлината и шестващото по небето слънце избледняха, когато Ти благоволи да измениш земния Си образ.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

„Ето Спасителят – викаха Мойсей и Илия към учениците на светата планина Тавор – Христос, за Когото в древност предвъзвестихме като за истински Бог!”.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Неизменяемото естество се съедини с човешкото и проявявайки светлината, присъща на невещественото божество, неизказано пред апостолите възсия.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Виждайки Теб, вечното Сияние, Христе, сияещо в Отеческата слава, учениците към Теб зовяха: „В Твоята светлина насочи нашите пътища!”.

Ирмос: Защо ме отхвърли от Твоето лице, о Светлина неугасима, и покри ме чуждата тъма мен, окаяния? Но се моля: обърни ме и към светлината на Твоите заповеди насочи моите пътища.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Красноречивият език не може да изрази Твоето величие, защото Ти, Който владееш живота и господстваш над смъртта, представи на планината Таворска Мойсей и Илия като свидетели на Твоето божество.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Създал с невидими ръце човека по Свой образ, Христе, Ти сега яви в това създание първообразната Своя красота вече не като в образ, но както Си Ти Сам по естество, бидейки Бог и Човек.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Съединявайки в Себе Си неслитно две природи, Ти ни показа на планината Тавор горящия въглен на божеството, който изгаря греховете и просвещава душите и така удиви Мойсей с Илия и първовърховните от учениците.

Песен 6

Ирмос: В скръбта си викнах към Господа и чу ме Бог на моето спасение.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Просиял на Тавор със светлина по-ярка от сиянието на слънцето, Христос ни просвети.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Качвайки се на планина Тавор, Ти Се преобрази, Христе, и помрачавайки всяка заблуда, Ти нас просвети.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

В Теб, Христе, познаха Бога на Тавор славните апостоли и в удивление преклониха колена.

Ирмос: Очисти ме, Спасителю, защото много са моите беззакония и ме изведи от дълбината на злините, моля Те; понеже към Теб призовах, чуй ме, Боже на моето спасение!

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Какво велико и страшно видение днес се яви! От небето светеше сътвореното слънце, а от земята невещественото и несравнимо Слънце на Правдата възсия на планина Тавор.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

„Премина обезсилената сянка на Закона и дойде явно истината – Христос!”, възкликна Мойсей на Тавор, виждайки Твоето божество.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Огненият стълб и облакът бяха за Мойсей най-ярки предобрази на преобразяващия Се Христос и на благодатта на Духа, осенила Тавор.

Кондак, глас 7: На планината Ти Се преобрази и доколкото можеха да понесат Твоите ученици съзерцаваха Твоята слава, Христе Боже, та като Те видят разпъван, да разберат, че Твоето страдание е доброволно и на света да възвестят, че Ти наистина Си сияние на Отца.

Икос: Събудете се, лениви помисли на моята душа, които винаги сте прилепени към земята, станете и се издигнете на висотата на божественото възхождане! Да побързаме при Петър и при синовете Зеведееви и заедно с тях да достигнем до Таворската планина, за да видим с тях славата на нашия Бог и да чуем гласа, който те чуха свише и проповядваха за Сиянието на Отца.

Песен 7

Ирмос: Авраамовите отроци във Вавилон някога победиха пламъка на пещта, възклицавайки в песни: „Боже на отците ни, благословен Си!”.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Озарени от светлината на непристъпната слава, на планината Тавор апостолите зовяха към Христа: „Боже на отците ни, благословен Си!”.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Наслаждавайки се на сиянието на божествения глас, на росоносния облак и на Твоите зари, Христе, апостолите пееха: „Боже на отците ни, благословен Си!”.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Когато Петър Те видя на планина Тавор сияещ в непристъпна светлина, Христе, той викна: „Боже на отците ни, благословен Си!”.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Пребъдвайки с Началника на живота Христа, когато от лицето Му заструя светлина синовете Зеведееви гръмко викнаха: „Боже на отците ни, благословен Си!”.

Ирмос: Еврейските отроци в пещта с дръзновение победиха пламъка и превърнаха огъня в роса, викайки: „Благословен Си, Господи Боже, во веки!”.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Сега на апостолите се откри невижданото – Божеството в плът, сияещо на планина Тавор, и те зовяха: „Благословен Си, Господи Боже, во веки!”.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Поразени в страх апостолите се удивяваха на благолепието на Божественото Царство на планина Тавор, зовейки: „Благословен Си, Господи Боже, во веки!”.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Сега се чуха нечувани неща: за Сина, роден без баща от Девата, свидетелства славно Отеческият глас, като Бог и Човек навеки.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Не по осиновение, но по природа бидейки възлюбен Син, Ти без да Се изменяш, към нас се приближи; благословен Си, Господи Боже, во веки!

Песен 8

Ирмос: Отроците във Вавилон, разпалвани от божествената ревност, мъжествено победиха заплахата на мъчителя и хвърлени посред огъня, оросявани зовяха: „Благославяйте, всички творения Господни, Господа!”.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Христос, Който в ръката Си всичко държи Се възкачи на Тавор с пречистите Си нозе и там лицето Му засия по-силно от слънчеви лъчи, а избраните служители на Закона и благодатта накара да пеят: „Благославяйте, всички творения Господни, Господа!”.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Неустоимата и незалязваща Светлина, Сиянието на Отца, явило Се неизказано в непристъпна слава на планина Тавор, възвесели творението и обожи човеците, които пеят: „Благославяйте, всички творения Господни, Господа!”.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Застаналите със свещено благоговение на планината Тавор Мойсей и Илия, ясно съзерцаваха образа на Божествената Ипостас – Христа, възсиял в славата на Отца и възпяваха: „Благославяйте, всички творения Господни, Господа!”.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Някога от божественото явяване в мрака лицето Моисеево се прослави, а Христос като в одежда Се облича в светлина и слава, защото Той Самият е Творец на светлината и просвещава тия, които пеят: „Благославяйте, всички творения Господни, Господа!”.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Като видяха на Тавор обвития в светоносен облак Христос, учениците паднаха ничком на земята, но с просветени умове Го възпяваха заедно с Отца и с Духа: „Благославяйте, всички творения Господни, Господа!”.

Ирмос: Халдейският мъчител седемкратно неистово разпалваше пещта за богопочитателите, но виждайки ги спасени от висшата Сила, той викаше към Твореца и Избавителя: „Отроци, благославяйте, свещеници възпявайте, люде, превъзнасяйте Го във всички векове!”.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Твоите ученици, Владико, като чуха свидетелството от Отца и не можеха да понесат съзерцанието на сияйното Твое лице, нетърпимо за човешко зрение, паднаха ничком на земята и запяха: „Свещеници възпявайте, люде, превъзнасяйте Христа във всички векове!”.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Ти по естество Си най-прекрасен Цар на царуващите и Господ на господарите, Владико блажен и живеещ в непристъпна светлина; към Тебе удивени учениците, заедно с Мойсей и Илия викаха: „Отроци, благославяйте, свещеници възпявайте, люде, превъзнасяйте Христа във всички векове!”.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Като Владетел на небето и Цар на земята, имащ власт и над преизподнята, пред Теб, Христе, застанаха от земята - апостолите, от небето - тесвитянинът Илия, а от мъртвите – Мойсей и единогласно Те възпяха: „Люде, превъзнасяйте Христа във всички векове!”.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Избраните апостоли оставиха на земята грижите, пораждащи униние, когато тръгнаха след Теб, Човеколюбче, към по-горното от земното, към божественото житие, затова достойно се удостоиха с Твоето Богоявление и пееха: „Люде, превъзнасяйте Христа во веки!”.

Песен 9

Ирмос: Раждането от Тебе бе нетленно: Бог произлезе от Твоите недра и облечен в плът яви Се на земята и сред човеците живя. Затова Тебе, Богородице, ние всички величаем!

Величай, душо моя, преобразилия Се на Тавор Господ.

Внезапно озарени с необикновен поток от светлина, учениците в трепет гледаха един към друг и паднаха удивени на земята, покланяйки се на Тебе – Владиката на всички.

Величай, душо моя, преобразилия Се на Тавор Господ.

От облака излизаше Божествения глас, потвърждаващ чудото, защото Отец на светлината към апостолите викаше: „Този е Моят Син възлюбен, Него слушайте!”.

Величай, душо моя, преобразилия Се на Тавор Господ.

Като видяха необичайното и дивно явяване и като чуха Отчия глас на Тавор, служителите на Словото викаха: „Това е нашият Спасител, Който е Образ на Първообраза!”.

Величай, душо моя, преобразилия Се на Тавор Господ.

Неизменяем Образ на Съществуващия, неподвижен Печат, неизменен Сине, Слове, Премъдрост и Мишца, Деснице, Сила на Всевишния! Теб възпяваме с Отца и Духа.

Ирмос: Уплаши се всеки, като чу за неизказаното Божие снизхождане, как Всевишният по Своя воля слезе дори до въплъщение, ставайки Човек от девическата утроба; затова Пречистата Богородица ние верните величаем.

Величай, душо моя, преобразилия Се на Тавор Господ.

За да покажеш ясно Твоето неизказано второ слизане и как, Всевишни Боже, ще Се явиш стоящ сред богове, Ти на Тавор възсия неизречено пред апостолите, Мойсей и Илия; затова ние всички Теб, Христе, величаем.

Величай, душо моя, преобразилия Се на Тавор Господ.

Елате с мен и покорете се, народи! Изкачвайки се на светата и наднебесна планина, нека невеществено да влезем в града на живия Бог и да съзерцаваме мислено нетварното Божество на Отца и Духа, сияещо в Сина Единороден.

Величай, душо моя, преобразилия Се на Тавор Господ.

Привлече ме, Христе, с любовта Си и ме преобрази с Твоето божествено желание, но изгори с невеществен огън греховете ми и ме удостой да се наситя с насладата, която е у Тебе, та с ликуване да възвелича, Благий, двете Твои пришествия.

Светилен: 

Светлина неизменна, Слове, Светлина на неродения Отец! В Твоята светлина, явена днес на Тавор, ние видяхме светлината на Отца и светлината на Духа, светлината, която обгръща цялото творение. (3)

Хвалитни стихири на 4, глас 4.

Преди честния Твой Кръст и страдания, взимайки тия, които избра от свещените ученици, Ти възлезе на Таворската планина, Владико, искайки да им покажеш Твоята слава. И те, като Те видяха преобразяващ Се и просияващ повече от слънцето, ничком паднаха и удивени от Твоята сила, викаха: „Ти Си надвременната Светлина, Христе и Сияние на Отца, макар доброволно да Си Се явил в плът, Неизменни!”.(2)

Съществуващ преди вековете Бог-Слово, Който Се обличаш в светлината като с дреха, преобразявайки Се пред Твоите ученици, Ти просия по-ярко от слънце, Слове. А Мойсей и Илия застанаха пред Тебе, проповядвайки Те като Господ на мъртви и живи и славейки Твоя неизказан промисъл и милост, и великото Ти снизхождение, с които Ти спаси света, погиващ от греха.

Теб, роденият от девическия Облак и станал плът, и на планината Тавор преобразил Се, Господи, и обкръжен от светъл облак, Отеческият глас открито Те яви на предстоящите Твои ученици като Син възлюбен, единосъщен и съ-престолен. Затова Петър, удивен и без да знае що говори, казваше: „Добре ни е да бъдем тук, Благодетелю Милостиви!”.

Слава, и ныне, глас 8: Взе Христос Петър, Йаков и Йоан сами на високата планина и Се преобрази пред тях; и просия лицето Му като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина; и явиха се Мойсей и Илия, беседващи с Него и светъл облак ги осени, и ето, чу се от облак глас: „Този е Моят Син възлюбен, в Когото е Моето благоволение. Него слушайте!”.