6/19 август Преображение Господне

Текста на Вечерното богослужение - виж тук

Тропар, глас 7: 

Преобразил Си Се на планината, Христе Боже, показвайки на учениците Си Твоята слава, доколкото можеха да видят. Нека осияе и нас, грешните, Твоята вечна светлина, по молитвите на Богородица, Подателю на светлината, слава Тебе!

Първи седален, глас 4.

Показвайки заедно с Твоята слава и човешкото изменение при Второто и страшно Твое пришествие, Спасителю, на Таворската планина Ти Се преобрази. Илия и Мойсей беседваха с Теб и тримата от учениците, които Ти призова със Себе Си и те, видели славата Ти, Владико, удивиха се от Твоето сияние. Ти, Който ги озари тогава с Твоята светлина, просвети и нашите души!

Втори седален, глас 4.

На Таворската планина Се преобрази, Иисусе, и облак светъл, разпрострян като шатра, покри със слава апостолите, затова те сведоха лица към земята, неможейки да гледат блясъка на непристъпната слава на Твоето лице, безначален Спасителю, Христе Боже. Ти, Който тогава ги озари с Твоята светлина, просвети и нашите души!

След полиелея, седален, глас 8.

Възлязъл Си на планината с учениците и Си засиял в славата на Отца; Илия с Мойсей пред Теб стоят, защото Законът и пророците на Тебе служат като на Бог; и Твоето природно синовство Родителят провъзгласява, наричайки Те Свой Син. Него възпяваме заедно с Теб и с Духа!

Слава, и ныне, глас 8: Сиянието и божественото благолепие на Твоята природа, скрити под плътта, Христе, Ти показа на светата планина, Благодетелю, просиявайки пред дошлите с Тебе ученици; и разбирайки колко неустоима е Твоята слава, те възкликнаха: „Ти Си свят, защото макар и непристъпен, видим стана за света, единствен Човеколюбче!"

Прокимен, глас 4: Тавор и Ермон за Твоето име ще се възрадват. Стих: Твои са небесата и Твоя е земята.

След 50 псалом:

Слaва: Всичко днес с радост се изпълни, Христос се преобрази пред учениците. И ныне, същото.

Стихира самогласна, глас 5:

Сиянието на Твоето божество, Спасителю, Ти отчасти откри на възлезлите заедно с Теб на планината и ги направи ревнители на нетварната Твоя слава. Затова те в трепет викаха: „Добре ни е да бъдем тук!”. Заедно с тях и ние Теб – преобразилият Се Спасител, възпяваме во веки.

Канони на св. Козма Маюмски, глас 4 и на св. Йоан Дамаскин, глас 8.

Песен 1

Ирмос: Израилските ликове преминаха, без да намокрят нозе през Червеното море и мократа дълбина и като видяха вражеските колесници, потопени в нея, с радост пееха: „Нека да възпеем нашия Бог, защото Се прослави!”.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Възвестявайки словата на живота за Царството Божие на Своите приятели, Христос каза: „Познайте в Мен Отца, когато просияя в непристъпна светлина и с радост пейте: „Нека да възпеем нашия Бог, защото Се прослави!”.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

В силата на народите се облечете, приятели-ученици, и дивно се възвеличете в тяхното богатство, защото със слава ще се изпълните, когато Се явя сияещ по-светло от слънце и с радост ще възпеете: „Нека да възпеем нашия Бог, защото Се прослави!”.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Просиявайки днес на Таворската планина, Христос разкри на учениците, както обеща, образа на Божието сияние; а те, изпълнени със светоносни божествени зари, в радост пееха: „Нека да възпеем нашия Бог, защото Се прослави!”.

Ирмос: Като мина през водата като по суша и избягна египетското зло, израилтянинът викаше: „Да възпеем нашия Избавител и Бог!”.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

В древност Мойсей, съзирайки пророчески в морето славата Господня в облак и в огнен стълб, зовеше: „Да възпеем нашия Избавител и Бог!”.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Съзерцавайки като зад скала Невидимия под прикритието на обоженото тяло, Боговидецът Мойсей зовеше: „Да възпеем нашия Избавител и Бог!”.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Ти на планината на закона и на Тавор видим бе за Мойсей: в древност - в мрак, а сега - в непристъпната светлина на Божеството.

Песен 3

Ирмос: Изнемогна лъкът на силните, а немощните се препасаха със сила; затова сърцето ми се утвърди в Господа.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Обличайки Се в целия Адам, Христе, Ти обнови помраченото в древност естество и чрез преображението на Своя лик го обожи.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Христос, Който в древност водеше Израил през пустинята като огнезрачен Стълб и Облак, днес на планина Тавор засия с неизказана светлина.

Ирмос: Създателю на небесния свод, Господи, и Устроителю на Църквата, утвърди Ме в любовта към Тебе, Ти, Който Си предел на желанията, утвърждение на верните, едничък Човеколюбче.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Славата, която преди осени скинията и Твоя угодник Мойсей, бе предобраз на Твоето неизразимо преображение, което възсия на Тавор, Владико.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

С Теб, Единородни Слове, възкачиха се на планина Тавор първовърховните апостоли и заедно застанаха с Мойсей и Илия като Божии служители, единствен Човеколюбче.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Бидейки Бог Слово, Ти стана изцяло Човек, съединявайки човешката природа със съвършеното божество в Твоето Лице, Което в две естества видяха Мойсей и Илия на Таворската планина.

Седален, глас 4.

На планината Тавор Ти Се преобрази, Иисусе, посред премъдрите Илия и Мойсей, с Йаков и Петър и Йоан. А Петър Ти говореше така: „Добре е тук да направим три сенника - един за Мойсей, един за Илия и един за Тебе, Владико Христе!”. Ти, Който тогава ги озари с Твоята Светлина, просвети нашите души!

Песен 4

Ирмос: Чух славния Ти промисъл, Христе Боже, че Си Се родил от Дева, за да избавиш от заблудата тия, които викат: „Слава на Твоята сила, Господи!”.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Начертавайки писания Закон на Синай, Христе Боже, Ти Се яви в облак, огън, мрак и вихър: слава на Твоята сила, Господи!

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

За да ни увериш в славния Ти промисъл, Христе Боже, Ти, като съществуващ преди вековете и Сам възхождащ на облак, просия неизказано на Тавор.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Предстояха като раби в беседа с Теб, Владико Христе, тия, с които Си беседвал в дим от огън, и в мрак, и в тих ветрец; слава на Твоята сила, Господи!

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

За славния Ти Кръст, Христе, възвестиха дошлите на Тавор Мойсей, който някога Те предвидя в огъня и къпиновия храст и Илия, който бе възнесен с огнена колесница.

Ирмос: От Твоята плът излизаха божествени лъчи, затова избраните от пророците и апостолите възпяха: „Слава на Твоята сила, Господи!”.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Ти, Владико, съхрани невредима къпината, обхваната от огън и показа богосияйната Си плът на Мойсей, който пееше: „Слава на Твоята сила, Господи!”.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Скри се в лъчите на Твоето божество видимото слънце щом Те видя преобразяващ Се на планина Тавор, Иисусе мой; слава на Твоята сила, Господи!

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Невещественият огън, който не изгаря телесното вещество, стана видим, когато Ти, Владико, Се яви на Мойсей, на апостолите и на Илия, Един в две съвършени естества.

Песен 5

Ирмос: Ти отдели от светлината първосъздадения хаос, та в светлина да Те възпяват тварите, Създателю Христе, насочи в светлина и нашите пътища.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Пред Теб се преклониха времената, защото светлината и шестващото по небето слънце избледняха, когато Ти благоволи да измениш земния Си образ.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

„Ето Спасителят – викаха Мойсей и Илия към учениците на светата планина Тавор – Христос, за Когото в древност предвъзвестихме като за истински Бог!”.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Неизменяемото естество се съедини с човешкото и проявявайки светлината, присъща на невещественото божество, неизказано пред апостолите възсия.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Виждайки Теб, вечното Сияние, Христе, сияещо в Отеческата слава, учениците към Теб зовяха: „В Твоята светлина насочи нашите пътища!”.

Ирмос: Защо ме отхвърли от Твоето лице, о Светлина неугасима, и покри ме чуждата тъма мен, окаяния? Но се моля: обърни ме и към светлината на Твоите заповеди насочи моите пътища.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Красноречивият език не може да изрази Твоето величие, защото Ти, Който владееш живота и господстваш над смъртта, представи на планината Таворска Мойсей и Илия като свидетели на Твоето божество.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Създал с невидими ръце човека по Свой образ, Христе, Ти сега яви в това създание първообразната Своя красота вече не като в образ, но както Си Ти Сам по естество, бидейки Бог и Човек.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Съединявайки в Себе Си неслитно две природи, Ти ни показа на планината Тавор горящия въглен на божеството, който изгаря греховете и просвещава душите и така удиви Мойсей с Илия и първовърховните от учениците.

Песен 6

Ирмос: В скръбта си викнах към Господа и чу ме Бог на моето спасение.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Просиял на Тавор със светлина по-ярка от сиянието на слънцето, Христос ни просвети.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Качвайки се на планина Тавор, Ти Се преобрази, Христе, и помрачавайки всяка заблуда, Ти нас просвети.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

В Теб, Христе, познаха Бога на Тавор славните апостоли и в удивление преклониха колена.

Ирмос: Очисти ме, Спасителю, защото много са моите беззакония и ме изведи от дълбината на злините, моля Те; понеже към Теб призовах, чуй ме, Боже на моето спасение!

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Какво велико и страшно видение днес се яви! От небето светеше сътвореното слънце, а от земята невещественото и несравнимо Слънце на Правдата възсия на планина Тавор.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

„Премина обезсилената сянка на Закона и дойде явно истината – Христос!”, възкликна Мойсей на Тавор, виждайки Твоето божество.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Огненият стълб и облакът бяха за Мойсей най-ярки предобрази на преобразяващия Се Христос и на благодатта на Духа, осенила Тавор.

Кондак, глас 7: На планината Ти Се преобрази и доколкото можеха да понесат Твоите ученици съзерцаваха Твоята слава, Христе Боже, та като Те видят разпъван, да разберат, че Твоето страдание е доброволно и на света да възвестят, че Ти наистина Си сияние на Отца.

Икос: Събудете се, лениви помисли на моята душа, които винаги сте прилепени към земята, станете и се издигнете на висотата на божественото възхождане! Да побързаме при Петър и при синовете Зеведееви и заедно с тях да достигнем до Таворската планина, за да видим с тях славата на нашия Бог и да чуем гласа, който те чуха свише и проповядваха за Сиянието на Отца.

Песен 7

Ирмос: Авраамовите отроци във Вавилон някога победиха пламъка на пещта, възклицавайки в песни: „Боже на отците ни, благословен Си!”.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Озарени от светлината на непристъпната слава, на планината Тавор апостолите зовяха към Христа: „Боже на отците ни, благословен Си!”.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Наслаждавайки се на сиянието на божествения глас, на росоносния облак и на Твоите зари, Христе, апостолите пееха: „Боже на отците ни, благословен Си!”.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Когато Петър Те видя на планина Тавор сияещ в непристъпна светлина, Христе, той викна: „Боже на отците ни, благословен Си!”.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Пребъдвайки с Началника на живота Христа, когато от лицето Му заструя светлина синовете Зеведееви гръмко викнаха: „Боже на отците ни, благословен Си!”.

Ирмос: Еврейските отроци в пещта с дръзновение победиха пламъка и превърнаха огъня в роса, викайки: „Благословен Си, Господи Боже, во веки!”.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Сега на апостолите се откри невижданото – Божеството в плът, сияещо на планина Тавор, и те зовяха: „Благословен Си, Господи Боже, во веки!”.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Поразени в страх апостолите се удивяваха на благолепието на Божественото Царство на планина Тавор, зовейки: „Благословен Си, Господи Боже, во веки!”.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Сега се чуха нечувани неща: за Сина, роден без баща от Девата, свидетелства славно Отеческият глас, като Бог и Човек навеки.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Не по осиновение, но по природа бидейки възлюбен Син, Ти без да Се изменяш, към нас се приближи; благословен Си, Господи Боже, во веки!

Песен 8

Ирмос: Отроците във Вавилон, разпалвани от божествената ревност, мъжествено победиха заплахата на мъчителя и хвърлени посред огъня, оросявани зовяха: „Благославяйте, всички творения Господни, Господа!”.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Христос, Който в ръката Си всичко държи Се възкачи на Тавор с пречистите Си нозе и там лицето Му засия по-силно от слънчеви лъчи, а избраните служители на Закона и благодатта накара да пеят: „Благославяйте, всички творения Господни, Господа!”.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Неустоимата и незалязваща Светлина, Сиянието на Отца, явило Се неизказано в непристъпна слава на планина Тавор, възвесели творението и обожи човеците, които пеят: „Благославяйте, всички творения Господни, Господа!”.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Застаналите със свещено благоговение на планината Тавор Мойсей и Илия, ясно съзерцаваха образа на Божествената Ипостас – Христа, възсиял в славата на Отца и възпяваха: „Благославяйте, всички творения Господни, Господа!”.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Някога от божественото явяване в мрака лицето Моисеево се прослави, а Христос като в одежда Се облича в светлина и слава, защото Той Самият е Творец на светлината и просвещава тия, които пеят: „Благославяйте, всички творения Господни, Господа!”.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Като видяха на Тавор обвития в светоносен облак Христос, учениците паднаха ничком на земята, но с просветени умове Го възпяваха заедно с Отца и с Духа: „Благославяйте, всички творения Господни, Господа!”.

Ирмос: Халдейският мъчител седемкратно неистово разпалваше пещта за богопочитателите, но виждайки ги спасени от висшата Сила, той викаше към Твореца и Избавителя: „Отроци, благославяйте, свещеници възпявайте, люде, превъзнасяйте Го във всички векове!”.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Твоите ученици, Владико, като чуха свидетелството от Отца и не можеха да понесат съзерцанието на сияйното Твое лице, нетърпимо за човешко зрение, паднаха ничком на земята и запяха: „Свещеници възпявайте, люде, превъзнасяйте Христа във всички векове!”.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Ти по естество Си най-прекрасен Цар на царуващите и Господ на господарите, Владико блажен и живеещ в непристъпна светлина; към Тебе удивени учениците, заедно с Мойсей и Илия викаха: „Отроци, благославяйте, свещеници възпявайте, люде, превъзнасяйте Христа във всички векове!”.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Като Владетел на небето и Цар на земята, имащ власт и над преизподнята, пред Теб, Христе, застанаха от земята - апостолите, от небето - тесвитянинът Илия, а от мъртвите – Мойсей и единогласно Те възпяха: „Люде, превъзнасяйте Христа във всички векове!”.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Избраните апостоли оставиха на земята грижите, пораждащи униние, когато тръгнаха след Теб, Човеколюбче, към по-горното от земното, към божественото житие, затова достойно се удостоиха с Твоето Богоявление и пееха: „Люде, превъзнасяйте Христа во веки!”.

Песен 9

Ирмос: Раждането от Тебе бе нетленно: Бог произлезе от Твоите недра и облечен в плът яви Се на земята и сред човеците живя. Затова Тебе, Богородице, ние всички величаем!

Величай, душо моя, преобразилия Се на Тавор Господ.

Внезапно озарени с необикновен поток от светлина, учениците в трепет гледаха един към друг и паднаха удивени на земята, покланяйки се на Тебе – Владиката на всички.

Величай, душо моя, преобразилия Се на Тавор Господ.

От облака излизаше Божествения глас, потвърждаващ чудото, защото Отец на светлината към апостолите викаше: „Този е Моят Син възлюбен, Него слушайте!”.

Величай, душо моя, преобразилия Се на Тавор Господ.

Като видяха необичайното и дивно явяване и като чуха Отчия глас на Тавор, служителите на Словото викаха: „Това е нашият Спасител, Който е Образ на Първообраза!”.

Величай, душо моя, преобразилия Се на Тавор Господ.

Неизменяем Образ на Съществуващия, неподвижен Печат, неизменен Сине, Слове, Премъдрост и Мишца, Деснице, Сила на Всевишния! Теб възпяваме с Отца и Духа.

Ирмос: Уплаши се всеки, като чу за неизказаното Божие снизхождане, как Всевишният по Своя воля слезе дори до въплъщение, ставайки Човек от девическата утроба; затова Пречистата Богородица ние верните величаем.

Величай, душо моя, преобразилия Се на Тавор Господ.

За да покажеш ясно Твоето неизказано второ слизане и как, Всевишни Боже, ще Се явиш стоящ сред богове, Ти на Тавор възсия неизречено пред апостолите, Мойсей и Илия; затова ние всички Теб, Христе, величаем.

Величай, душо моя, преобразилия Се на Тавор Господ.

Елате с мен и покорете се, народи! Изкачвайки се на светата и наднебесна планина, нека невеществено да влезем в града на живия Бог и да съзерцаваме мислено нетварното Божество на Отца и Духа, сияещо в Сина Единороден.

Величай, душо моя, преобразилия Се на Тавор Господ.

Привлече ме, Христе, с любовта Си и ме преобрази с Твоето божествено желание, но изгори с невеществен огън греховете ми и ме удостой да се наситя с насладата, която е у Тебе, та с ликуване да възвелича, Благий, двете Твои пришествия.

Светилен: 

Светлина неизменна, Слове, Светлина на неродения Отец! В Твоята светлина, явена днес на Тавор, ние видяхме светлината на Отца и светлината на Духа, светлината, която обгръща цялото творение. (3)

Хвалитни стихири на 4, глас 4.

Преди честния Твой Кръст и страдания, взимайки тия, които избра от свещените ученици, Ти възлезе на Таворската планина, Владико, искайки да им покажеш Твоята слава. И те, като Те видяха преобразяващ Се и просияващ повече от слънцето, ничком паднаха и удивени от Твоята сила, викаха: „Ти Си надвременната Светлина, Христе и Сияние на Отца, макар доброволно да Си Се явил в плът, Неизменни!”.(2)

Съществуващ преди вековете Бог-Слово, Който Се обличаш в светлината като с дреха, преобразявайки Се пред Твоите ученици, Ти просия по-ярко от слънце, Слове. А Мойсей и Илия застанаха пред Тебе, проповядвайки Те като Господ на мъртви и живи и славейки Твоя неизказан промисъл и милост, и великото Ти снизхождение, с които Ти спаси света, погиващ от греха.

Теб, роденият от девическия Облак и станал плът, и на планината Тавор преобразил Се, Господи, и обкръжен от светъл облак, Отеческият глас открито Те яви на предстоящите Твои ученици като Син възлюбен, единосъщен и съ-престолен. Затова Петър, удивен и без да знае що говори, казваше: „Добре ни е да бъдем тук, Благодетелю Милостиви!”.

Слава, и ныне, глас 8: Взе Христос Петър, Йаков и Йоан сами на високата планина и Се преобрази пред тях; и просия лицето Му като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина; и явиха се Мойсей и Илия, беседващи с Него и светъл облак ги осени, и ето, чу се от облак глас: „Този е Моят Син възлюбен, в Когото е Моето благоволение. Него слушайте!”.