неделя, 24 март 2013 г.

Първа Неделя на Великия пост


свт. Филарет Изповедник, митр. Ню-Йорски

Проповед за Първата Неделя на великия пост - Тържество на Православието

Православната църква тържествено чества утре деня, посветен на самата наша православна вяра, защото утрешният ден така се и нарича „Тържество на православието”. Църквата празнува победата си над всичките свои врагове, които в продължение на хилядолетия, въставали срещу нея и нейните учения.

По труден път, път кръстен, многоскръбен и многострадален е вървяла Църквата. Такъв е този път и сега, особено сега. Но верни са думите на Божествения Благ Основател на Църквата, които Той изрекъл когато апостол Петър, не само от свое име, но и от името на целия апостолски събор, изповядал вярата си в Него, че Той е Син на живия Бог. В отговор на тази апостолска изповед Господ казал, че върху тази вяра, върху камъкът на това изповедание Той ще съгради Своята Църква и портите адови, тоест всички адски усилия на тъмните сили на ада, няма да надделеят над Църквата.

Но тези тъмни адски сили се стоварили веднага над апостолите. В самото начало - чрез невярващите евреи, книжниците, фарисеите, членовете на синедриона - враговете на Христа. Те се надявали чрез заплахи и притеснения от всякакъв вид да заглушат християнството, но разбира се, не могли. Когато видели, че християнството все повече се разпространява, тогава те осъзнали, че не могат да го победят и започнали всячески да подстрекават господстващата езическа римска власт към гонения срещу Христовата Църква. И тази власт се нахвърлила върху Църквата с целия си могъщ държавен апарат – с мъчения, изтезания. Всички форми на насилие употребила езическата държава, за да победи и унищожи християнството, но сама се оказала победена. По-специално в началото си и в своя край, гоненията били жестоки и страшни. Първото гонение било при Нерон, който заповядал християните да се разпъват на кръстове, а после и да се изгарят живи, а последното - при император Диоклециан, който накрая напълно полудял и издал едикт всички християни в държавата да бъдат поголовно изтребени.

Скоро след него се възцарил равноапостолният Константин, при когото християнството засияло, като вярата, за която казва св. апостол: „Тази е победата, която победи света - нашата вяра!” Вярно, и по-късно бил направен още един безумен опит - на император Юлиан Отстъпник, който в младостта си бил отгледан в лоното на Църквата, бил църковен четец и участвал в богослуженията. Но великият стълб на Православието св. Григорий Богослов, който се учил с него в една и съща школа, казва, че още тогава той виждал злото, което растяло в недрата на Църквата - зло, което после ще се обърне срещу самата Църква. „И аз исках - казва св. Григорий Богослов - да бъда пророк, който е допуснал грешка Но, уви, не сбърках!”. Император Юлиан, отправяйки се на поход срещу персите, също дал клетва, че когато се върне ще унищожи християнството. Но не се върнал, защото по време на битка бил поразен по чуден начин от небесна Ръка.

Когато приключила епохата на гоненията, тъмните сили на ада не се укротили, а започнали да нападат Църквата по друг начин: появили се ересите. Имало ги и по-рано, в епохата на гоненията, но те не засягали силно Църквата. Когато обаче се появила първата голяма ерес на Арий, тя разбунила цялата Църква. Именно тази ерес, като и последната – иконоборческата, точно както и в епохата на гоненията първото и последното били най-ожесточени и яростни, така и първата ерес на Арий и последната на иконоборците особено дълго и упорито вълнували Църквата.

Поразително е колко упорита била ереста на Арий: Вселенски събор я осъдил, победоносно се борили с нея Василий Велики, Григорий Богослов, Йоан Златоуст и други отци и въпреки това тя просъществувала и воювала с Църквата повече от един век. Също така упорито и дълго воювала с Църквата ереста на иконоборците. Най-накрая, на Седмия Вселенски събор окончателно бил установен догматът за иконопочитанието, а след това било и установено да се извършва Тържеството на Православието в първата неделя на Великия пост.

В основата на своето вероопределение за светите икони, Съборът положил определението на св. Василий Велики, който говорейки за молитвата пред иконата, пред светите изображения, указал, че честта отдавана на образа не се отнася към него като към вещ, а почитанието и молитва от образа възхождат към първообраза, тоест преминава от изображението към Оня, Който е изобразен на иконата. И ето, Църквата е установила това Тържество на Православието.

Ние знаем, че нашето време е времето, когато се появи нова ерес, наречена „икуменизъм”. Както е потвърдил Архиерейският Събор на Руската задгранична Църква в докладите на своите светители и в своите разисквания, това е ерес на ересите, ерес на всички ереси, защото икуменистите се опитват да съединят несъединимото, съчетавайки истината с лъжата и създавайки от тях едно хармонично цяло. Безумен опит! Но колко атрактивно се предлага той в наши дни е ясно от факта, че мнозина са завладени от изкушението на тази духовна съблазън, от това лъжливо единство. 

Пази се, християнино! Пази се от съблазните в наши дни! Когато се извършва Чина на Православието, когато на глас ще се провъзгласи Символа на вярата, като общо изповедание на цялата Православна Църква, и ще се продължи с указанието, че „това е вярата апостолска, отеческа, православна” и че тя е утвърдила вселената, тогава се подложи на проверка. Символът на вярата съдържа точно и кратко изложение на нашата вяра. Проверявай себе си дали вярваш точно така, както указва Символа. И ако се съмняваш в нещо, ако за нещо мислиш, че не е така, не забравяй, че по въпросите, по които твоите мисли са в противоречие с учението на Църквата, трябва да постъпиш с тях така, както на иконите правят Архангел Михаил с дявола и Великомъченик Георги с дракона: стъпкват и пронизват с копие – тоест безмилостно унищожи всяка своя мисъл, която се противопоставя на църковното учение.

Пази се от това да не си съгласен с нещо от учението на Църквата. Основателят на Църквата е казал, че оня, който не слуша Църквата е като езичник и митар. Затова, ако в нещо се колебаеш, не забравяй, че в деня на Тържеството на Православието, трябва да се молиш на Господа да ти помогне да преодолееш съмненията и решително да вярваш в това, което учи нашата Майка Църквата, в чиито недра живееш, без която не можеш да се спасиш, която е истинската извършителка на твоето спасение. Затова, повтарям, ако за нещо се е промъкнало у теб съмнение, моли се на Бога да ти е даде сили да бъдеш верен на Неговата Църква, верен на Неговото Православие. Ако си верен, тогава наистина Тържеството на Православието ще бъде и твое тържество, ще бъде велик и честит празник за твоята душа. Амин.

Синаксар за Неделя на Православието - тук
Молебен Чин за Тържеството на Православието - тук
Канон на Утренята на Неделя Православна - тук

Няма коментари:

Публикуване на коментар