Синаксар в петата събота на Великия Пост, Похвала на Пресвета Богородица (Акатистна събота)

Стих: С песни непрестанни благодарно Градът възпява винаги бдящата Предводителка,  Която го опазва в битките.

В този ден празнуваме Акатиста (неседалната песен) към нашата Владичица Богородица поради следната причина: когато над ромеите властваше самодържецът Ираклий (610 - 641 г.), персийският цар Хозрой, виждайки, че ромейските сили са изтощени до крайност от предишния император Фока Тиранина (602 - 610 г.), изпрати един от своите вождове, на име Сарвар, с многохилядна войска да покори целия Изток. Преди това Хозрой успя да унищожи и около сто хиляди християни, които бе пленил и някои от които продаваше на евреите, за да ги умъртвяват.

И тъй, главният сатрап Сарвар, като завладя целия Изток, стигна до самия Хризополис, днешният Юскюдар, предградие на Цариград. Тогава император Ираклий, изпитвайки недоимък на държавни средства, претопи свещените съсъди в монети, с намерението да върне впоследствие на Църквата взетото умножено и още по-прекрасно. И нахлу през Черно море в пределите на Персия и я опустоши, а Хозрой с останалите си войски претърпя от него пълно поражение. След известно време Сирой, син Хозроев, като се разбунтува срещу баща си, го уби и завзе властта, сключвайки мир с цар Ираклий. В това време, хаганът на аварите, като узна, че императорът по море е отишъл срещу персите, наруши мирния си договор с ромеите и като вдигна многохилядна войска от запад срещу Константинопол, нападна го, изричайки хулни слова против Бога. И ето, морето внезапно се напълни с кораби, а сушата – с пехота и конници безброй.

А Константинополският патриарх Сергий много утешаваше народа и го увещаваше да не отстъпва и да не пада духом, а цялото си упование от душа да възложи на Бога и на Неговата Майка, Пречистата Богородица. Също така и патрицият Вонос, който тогава управляваше Града, правеше всичко възможно за отблъскването на врага, понеже редно е и ние да правим когато каквото е необходимо, подпомагани свише. Носейки светите икони на Богомайката, патриархът с цялото множество народ обикаляше по стените на града и така им осигуряваше защита. Когато пък Сарвар от изток, а хаганът от запад започнаха да опожаряват градските околности, патриархът извършваше кръстен ход с Неръкотворния образ на Христа, с Честния Животворящ Кръст и с всепочитаната Риза на Богомайката. И ето, скитският хаган нападна стените на Константинопол по суша с неизброимо множество отлично въоръжени воини, така че един ромей се сражаваше с десетима скити. Но Непреборимата Поборница, чрез ръцете на съвсем малък брой воини, които се оказаха в Нейния храм Животворен Източник, изтреби огромно множество неприятели. И от тогава ободрени и възрадвани ромеите, под водителството на Непобедимата Воевода, Майката Божия, винаги ги разбиваха докрай. Но макар да желаеха мир, гражданите на Константинопол не можаха да го постигнат, защото хаганът им рече: „Не се надявайте напразно на Бога, в Когото вярвате, защото още утре непременно ще завладея вашия град!“. Като чуха това, жителите на столицата простираха ръце към Бога.

И така, съюзявайки се помежду си каганът и Сарвар отново настъпиха по суша и море, опитвайки се да превземат Града с помощта на обсадни оръдия, но претърпяха такова поражение от ромеите, че оцелелите не смогваха да изгорят своите мъртви. Лодките им, пълни с тежковъоръжени войници, които през залива наречен Златен рог, се насочиха към храма на Божията Майка във Влахерна, пък бяха унищожени заедно със всички вражески кораби от силна буря, която внезапно връхлетя от морето и го раздели на две. И за всеки бе ясно, че това е преславно и превъзходно дело на Пречистата Богомайка, защото така Тя изхвърли на брега край Влахерна нападателите, а народът, като отвори бързо градските порти, поголовно ги изби, и даже децата и жените проявиха своето мъжество срещу тях. Предводителите им пък се върнаха със срам, плачейки и ридаейки.

Тогава боголюбивият народ на Константиновия Град, въздавайки благодарение на Божията Майка, запя всенощна и неседална песен и Я възпя като незаспиваща Закрилница, Която със свръхестествена сила им дарува победа над неприятелите. Оттогава и до днес за спомен на това толкова велико и свръхестествено чудо, Църквата възприе обичая, при настъпването на деня, когато чрез Божията Майка бе одържана тази победа, да Й се посвещава този особен празник. А „неседално“ или акатистно нарекли това пение затова, щото именно така го изпълнило тогава градското духовенство заедно с целия народ.

Като минаха 36 години, при царуването на император Константин Погонат (668-685 г.), агаряните с безчислена войска отново нападнаха Константинопол и го обсаждаха в продълженвие на седем години. И като ги хвана зимата в пределите Кизически, немалко от собствените им воини погинаха. Когато пък тръгнаха да се връщат обезсилени с флота си назад и достигнаха Силея, то отново, чрез застъпничеството на Пречистата Богомайка, бяха потопени в морето.

И за трети път, вече при император Лъв Исавър (717–741 г.), неизброимо множество араби-мюсюлмани разори първо Персийското царство, после Египет с Ливия, и като нападна също земите на Индия, Етиопия и Испания, тръгна накрая и срещу самия царствен Град, заедно с флотилия от 1800 кораба. И като обкръжиха столицата, останаха там, очаквайки скоро да я разграбят. Градското духовенство обхождаше стените, носейки светото Дърво на Честния и Животворящ Кръст със светата икона на Божията Майка Одигитрия и със сълзи умилостивяваше Бога.

В това време агаряните намислиха да се разделят на две части и едните се отправиха да воюват срещу българите, като там паднаха повече от 20 хиляди, а другите останаха, за да превземат Града, но удържани от веригата, която се простира от Галата до градските врати, отплуваха на разстояние и попаднаха на мястото, наречено Состен. А там ги налетя северен вятър и много от корабите им претърпяха крушение и потънаха. Оцелелите войници пък така страдаха от глад, че стигнаха до там да ядат човешка плът, смесена с нечистотии. А когато побягнаха оттам и достигнаха до Егейското море, те потънаха заедно с всичките им останали съдове в дълбината, защото от небето падна силен град, от който морето закипя, та чак корабната смола се разтопи. Така погина безчисленият флот и само три кораба се спасиха, за да разказват за това.

Заради всички тези свръхестествени чудеса на Пречистата Богородица празнуваме настоящия празник, който се нарича Акатистна (Неседална) събота,  защото в онази нощ целият народ възпя песен на Майката на Словото, стоейки прав без да сяда. И ако при всички други служби сядането е позволено, то на тази, посветена на  Богомайката, се молим винаги изправени.

По молитвите на всепобеждаващата и непобедима Твоя Майка, Христе Боже, избави и нас от обкръжаващите ни напасти и ни помилвай, защото само Ти Си Човеколюбец.

Синаксар за четвъртък на петата седмица от Великия Пост, „Мариино стояние“

Велик покаен канон на св. Андрей Критски - на български език

Стих: Христе мой, дай начини на умиление на тези, които сега Ти пеят Великия канон.

На този ден, според древния обичай, се пее последованието на Великия канон.

Този, наистина най-велик от всички канони, състави и написа с отлично умение нашият свети отец Андрей, архиепископ Критски, който се нарича и Йерусалимски († ок. 725 г., паметта му се чества на 4/17 юли). Роден в Дамаск, на четиринадесетата си година постъпва в граматическа школа, а след като завършва пълното си обучение, отива в Йерусалим, където започва богоугоден монашески живот в безмълвие и смирение.

Той оставя на Божията Църква и много други полезни съчинения, включително поучения и канони - за възкресението на Лазар, за Неделята на жените мироносици, Петдесетница, Рождество Богородично, Зачатие на св. Йоан Предтеча и много други, бидейки най-умел в похвалните слова. Наред с другите си богослужебни текстове св. Андрей съставя и изключително трогателния и затрогващ Велик покаен канон, като изтъкава този химн, съчетавайки старозаветните и новозаветните разкази за събитията от Адам до Възнесението на Христа, както и апостолската проповед. По този начин той наистина кара всяка душа да съпреживява и подражава на всичко добро в тези разкази, но и да се отвръща от всичко зло и винаги да се обръща към Бога с покаяние, плач, изповед и други угодни Нему неща.

Този канон е толкова обширен, добре подреден и сладкогласен, че е в състояние да смекчи и най-закоравелите души и да ги издигне към поправяне, ако се пее със съкрушено сърце и нужното внимание.

Свети Андрей го създава по същото време, когато великият Софроний, патриарх Йерусалимски, пише житието на света Мария Египетска. Това житие също предизвиква най-дълбоко разкаяние за греховете, но в същото време предлага изобилна утеха на онези, които са се заблудили и съгрешили, стига само да пожелаят да отстъпят от лошите си дела.

Определи се на този ден да се пее Канонът и да се чете житието на св. Мария и по следната причина – да не би с наближаването на края на Светата Четиридесетница, хората, бидейки лениви, да станат небрежни към духовните подвизи и съвсем да се отклонят от целомъдрието. Великият Андрей, както подобава на учител, говори в песнопенията на своя канон за добродетелта на славните мъже и за отклонението от нея на злите човеци, и така насърчава подвизаващите се в поста да бъдат благоразумни и мъжествено да продължат в подвига. А светейшият Софроний с дивното си слово ги прави целомъдрени и същевременно ги въздига към Бога, за да не пада никой духом и да не се отчайва, макар и да е изпаднал в някакви прегрешения. Защото историята на Мария Египетска показва колко голямо е човеколюбието и състраданието на Бога към онези, които с цялата си душа решават да се откажат от предишните си грехове.

Може да се каже, че този канон е наречен Велик заради самите мисли и възпоменания, които съдържа, тъй като наистина плодовит е създателят му, който ги е съчетал по един прекрасен начин. Той се нарича Велик и защото в сравнение с другите канони, всеки от които съдържа по тридесет или малко повече тропари, този достига двеста и петдесет и всеки от тях източва неизказана сладост. Затова подходящо и справедливо е Великият канон, притежаващ толкова умилително въздействие, да се чете през Великата Четиридесетница.

Този прекрасен и Велик канон, заедно с разказа за преподобната Мария, за пръв път е донесен в Константинопол от нашия отец Андрей, когато е изпратен от Йерусалимския патриарх Теодор в помощ на Шестия вселенски събор. Защото тогава той с най-голяма храброст се бори срещу монотелитите и, бидейки в монашески чин, е причислен към клира на Константинополската църква - поставен е в нея за дякон и надзорник на сиропиталища, а малко по-късно – и за архиепископ на Крит. След това, като прекарва достатъчно време на катедрата си, той отива в Митилин на остров Лесбос, където и почива в Господа близо до мястото, наречено Иерис.

По неговите молитви , Боже, помилвай ни.

Синаксар за събота от първата седмица на Великия пост – чудото на св. великомъченик Теодор Тирон

Стих: С коливо изхрани Тирон Града, правейки осквернената храна непотребна.

На този ден, първата събота от Великия пост, празнуваме преславното чудо с коливото на светия и славен великомъченик Теодор Тирон.

Когато след Констанций, сина на Константин Велики, скиптърът на империята завзел престъпникът Юлиан, който се отвърнал от Христа към идолослужението, срещу християните се повдигнали най-страшни гонения – и явни и прикрити. Този безбожник, след като видял, че няма никаква полза, прекратил откритото и нечовешко измъчване на християните - от срам, а също и от страх, че мнозинството от народа ще се присъедини към тях – и замислил, бидейки хитър и безчестен, да ги оскверни по някакъв друг начин, но тайно. И затова, като разбрал, че нашият Христов народ е особено ревностен към чистотата и се посвещава Богу през първата седмица на светия Пост, повикал управителя на Константинопол и му заповядал да премахне от пазара всички обичайни стоки, хляб и напитки, които се продават там, и да предложи други, предварително смесени с кръвта на жертвите му и осквернени от тази смес, така че тези, които ги купуват по време на очистването, да бъдат осквернени от самото начало на Поста. Градоначалникът веднага привел заповедта в действие и из целия пазар доставил храните и напитките, омърсени с кръвта на идолските жертви и други осквернения.

Но всевиждащото Божие око, което улавя мъдрите в тяхното хитруване (1 Кор. 3:19) и освен това се грижи за нас, Неговите служители, разгадало и подлите планове на този престъпник. Бог изпратил своя великомъченик Теодор, наречен Тирон по принадлежността му към младите воини-новобранци, при Цариградския архиепископ Евдоксий (макар и придобил този пост по неправеден начин, бидейки неправомислещ и неправославен*). И той, явявайки му се не насън, а наяве, му казал: „Стани колкото се може по-скоро, събери Христовото стадо и строго нареди да не се купува нищо от това, което се предлага на пазара, защото е осквернено с кръвта на идолските жертви от нечестивия цар.“ Когато епископът в недоумение попитал как тези, които нямат вкъщи запас от храни, да не си купуват от това, което се предлага на пазара, светецът му казал да им облекчи недостига на храна, като им даде коливо. А оня, оставайки в невежество и съмнение, започнал да разпитва какво е това „коливо“. Великият Теодор му отговорил: „Това е варено жито, както е прието у нас в Евхаита да се нарича.“ Когато патриархът го попитал: „Кой си ти, който толкова много се грижиш за тези, които се наричат християни?“, светецът веднага казал: „Аз съм Теодор, мъченикът на Христа, изпратен сега при вас като помощник от Него". Без повече да се бави, патриархът станал и обявил на множеството видението, което получил, и постъпил както бил научен, опазвайки стадото невредимо от коварството на врага и престъпника. А той, като видял, че интригите му са разкрити и не са постигнали нищо, и че самият той е съвсем посрамен, наредил обичайната храна отново да бъде изложена на пазара.

А когато първата седмица на Великия пост приключила, Христовият народ, благодарейки на благодетеля и мъченика, в тази събота почел радостно паметта му с коливо. Оттогава и ние, верните, сякаш подновявайки това чудо, за да не бъде забравено делото на мъченика през годините, почитаме великия Теодор с приготвяне на коливо.

Този великомъченик пострадал по времето на император Максимиан, измъчван от нечестивия Вринга. След като му дали време за размисъл, той изгорил храма на езическата богиня Кибела и раздал украшенията й на бедните. И когато искали да го обърнат към езичеството чрез разговори и увещания да се отрече от Христа, Теодор останал непоколебим. След като претърпял много мъчения, той бил хвърлен в огнена пещ и без да претърпи никаква вреда, предал духа си на Бога.

По неговите молитви, Христе Боже наш, помилвай ни и ни спаси. Амин.

* Константинополският патриарх Евдоксий (360-370) е известен арианин. Защо св. Теодор Тирон се е явил на него? По същата причина, по която Бог е пратил пророчески сънища на фараона. Той, бидейки свръх-езичник и идолопоклонник, смятащ себе си за земен бог, получил два предупредителни съня за предстоящото първо изобилие, а после глад. Сънищата на фараона, според  праведния Йосиф Прекрасни, който ги разтълкувал, били от Бога. Впоследствие, и египтяните-идолопоклонци и Йаков със синовете му оцелели при седемгодишната голяма оскъдица на храна. „Защото Бог оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни.“ (Мат.5:45). Евдоксий, който управлявал всички църкви в Константинопол, освен един домашен параклис, където се събирали за молитва православните, имал необходимите власт и влияние да съдейства за такова голямо дело по приготвянето на коливо, та да не би хората, включително и верните, по невнимание да вкусят от осквернените храни, напръскани с идоложертвена кръв.