Стенопис от параклиса Св. Йоан Предтеча, с. Кралев дол
Житие и страдание на Св. Великомъченица Злата Мъгленска
Тази дева - мъченица и непорочна невеста на Небесния Цар Христос Бог - Злата ( В църковна употреба се среща и името Хриса - гръцки превод на Злата) - бе родом от едно село на име Слатино от Мъгленската епархия (Мъглен - средновековен български град, епископско седалище в Южна Македония (днешна Гърция), съществувал до XVIII век) в България. Бедна по произход (защото беше дъщеря на един неизвестен сиромах християнин, който освен нея имаше още три дъщери), Злата беше богата със своето предизбрание и с природната си красота. Предизбрана от Бога заради горещата си вяра в Него, заради своето девство и целомъдрие, тя също беше надарена и с природна красота, която стана повод да завърши живота си със славна и добропобедна мъченическа кончина.
Един от тамошните турци видя нейната необикновена хубост и се уязви в сърцето си от сатанинска страст към нея - дебнеше да намери сгодно време за да осъществи злото, което замисляше. И ето - един ден, когато Злата излезе с някои жени вън от селото да събира дърва, онзи агарянин разбра това, сговори се с други турци и отиде там, хвана я и я отвлече у дома си. Най-напред той започна да обсипва светата дева с много обещания и клетви - с една - единствена цел: да я подмами, да разколебае волята и и да я обърне към своята вяра. Заричаше и се, че ако тя се потурчи, ще я вземе за своя жена. Сетне започна да я заплашва, че ако не се вслуша в думите му, ще я подложи на големи мъчения. Но Злата - наистина златна по име и на дело - макар внезапно попаднала в беда, никак не се уплаши като чу това, но призова в ума си на помощ името Христово и с голямо мъжество и дръзновение отговори:
- Аз вярвам в моя Господ Иисус Христос и на Него се покланям. Само Той е мой Жених и няма да се отрека от Него никога, дори да ми причините хиляди страдания и да раздробите тялото ми на късове!
А турците, като чуха това и размислиха, че сами няма да успеят да склонят Злата, прибягнаха към други средства. Знаеха, че жените умеят по-добре от мъжете да измамват, и предадоха св. Злата на своите жени: заръчаха им да си послужат с всякакви средства и с всякакви хитрости, за да я убедят. Те незабавно взеха при себе си мъченицата и какво ли не направиха, какви ли коварства не употребиха, с какви ли магии не си послужиха за да я надвият! Така цели шест месеца се мъчеха да обърнат светата девица към своето зловерие, но усилията им останаха напразни - тя стоеше неизменна във верността си на Господа, утвърдена върху непоклатимата скала на Христовата вяра.
Тогава повикаха родителите и сестрите на мъченицата, и със страшни заплахи им заповядаха да склонят дъщеря си да се потурчи. Ако ли не сторят това, зарекоха се, че нея ще убият, а тях жестоко ще мъчат и ограбят. И така, родителите и сестрите и дойдоха при нея (защото страхът ги принуждаваше да вършат това, което не искаха) и направиха всичко, каквото можеха, за да смекчат нейната по-твърда и от диамант душа. Плачеха и нареждаха:
- Пресладка дъще, смили се над самата себе си и над нас, твоите родители и сестри, защото заради теб всички ни заплашва гибел! Отречи се от Христа поне привидно, за да избавиш и себе си и нас, а Христос е милостив и ще ти прости този грях, сторен по принуда и насилие.
Тук нека всеки от нас размисли колко силна и трудна беше борбата, която дяволът подигна, за да разколебае мъченицата. Но дерзайте, възлюбени! Силата Христова победи и в тази борба, и разруши дяволските козни. Разумната и крепкодушна Злата, чието сърце гореше от любов към Христа, се издигна над плътта и кръвта, над законите и пределите на естеството. Тя се обърна към своите родители и сестри, и изрече следните достойни за удивление премъдри слова:
- Вие, които ме принуждавате да се отрека от Христа - истинския Бог, не сте вече мои родители и мои сестри! Вместо вас Баща ще ми бъде моят Господ Иисус Христос, майка - Пресветата Владичица Богородица, а сестри и братя - всички Светии.
Удивително и непобедимо мъжество! Каква любов към Бога, истинска любов към Бога и мъдър разум, достоен за небесни похвали! Наистина, над светата дева се изпълни словото на св. цар Давид: "Баща ми и майка ми ме оставиха, но Господ ще ме приеме" (Пс.26:10)!
Когато друговерците и най-вече онзи зъл похитител на девицата видяха, че усилията им са напразни, и че не можаха да отвърнат Злата от Христовата вяра нито с хитростите, нито с другите средства, които бяха употребили, оставиха накрая ласките и думите настрана, и започнаха да мъчат светата дева. Най-напред цели три месеца всеки ден я биеха с тояги, после деряха ремъци от кожата и и ги оставяха да висят пред очите и, та дано се уплаши, като ги гледа. Кръвта подобно на река се лееше от девическото тяло на мъченицата и обагряше земята около нея. Накрая пробиха главата и с нажежен ръжен - от едното ухо до другото, така че от носа и устата и излезе дим.
С каква твърдост, с какво упование на Господа Христовата мъченица понасяше тези страшни и нечовешки мъчения! Те биха сломили и най - крепките мъже, но тя с голямо мъжество търпеше всичко, укрепявана от силата на Кръста и от своята сърдечна любов към Христа.
Блаженият Симеон Метафраст казва: "Душа, свързана с връзките на любовта към Бога, смята страданията за нищо, но сред скърбите се наслаждава и сред злостраданията разцъфтява". Света Злата чу, че някъде наблизо се намира отец Тимотей - проигумен на почитаната светогорска обител Ставроникита и неин духовен старец (който ни и разказа за нейното мъченичество - мъж почтен и достоен за доверие) - тя му извести чрез един християнин да моли Бога за нея, та да се удостои богоугодно да завърши пътя на своето мъченичество.
А онези свирепи и жестокосърдечни, или по-добре да кажем - озверени и демоноподобни хора, не се наситиха на всички мъчения, на които подложиха светата дева, но се чудеха как е останала жива и не е умряла. А в злите им сърца се раждаха все нови изчадия на адската злоба. Те не можеха да се примирят с мисълта, че са победени от едно момиче и страшно се разяриха - окачиха Христовата агница на една дива круша, нахвърлиха се върху нея с ножовете си и режеха на късове светото и тяло.
Така прекрасната Злата, изпитана и блеснала като злато, очистено в горнилото на мъченията, предаде светата си душа в ръцете на своя безсмъртен Жених и прие двойния венец на девството и мъченичеството (Св. Злата е пострадала заради Христа в 1795 г., на 13 октомври по стар стил). Сега тя тържествува и се радва в Небесните обители заедно с мъдрите деви и с всички удостоени с награда от Бога. Застанала отдясно на Христа - своя Небесен Жених, тя царува заедно с Него във вечни векове. А многострадалните девически мощи на мъченицата някои от християните тайно взеха и погребаха с почит и благоговение.
По нейните молитви дано и ние бъдем удостоени с Небесното Царство! Амин.
Един от тамошните турци видя нейната необикновена хубост и се уязви в сърцето си от сатанинска страст към нея - дебнеше да намери сгодно време за да осъществи злото, което замисляше. И ето - един ден, когато Злата излезе с някои жени вън от селото да събира дърва, онзи агарянин разбра това, сговори се с други турци и отиде там, хвана я и я отвлече у дома си. Най-напред той започна да обсипва светата дева с много обещания и клетви - с една - единствена цел: да я подмами, да разколебае волята и и да я обърне към своята вяра. Заричаше и се, че ако тя се потурчи, ще я вземе за своя жена. Сетне започна да я заплашва, че ако не се вслуша в думите му, ще я подложи на големи мъчения. Но Злата - наистина златна по име и на дело - макар внезапно попаднала в беда, никак не се уплаши като чу това, но призова в ума си на помощ името Христово и с голямо мъжество и дръзновение отговори:
- Аз вярвам в моя Господ Иисус Христос и на Него се покланям. Само Той е мой Жених и няма да се отрека от Него никога, дори да ми причините хиляди страдания и да раздробите тялото ми на късове!
А турците, като чуха това и размислиха, че сами няма да успеят да склонят Злата, прибягнаха към други средства. Знаеха, че жените умеят по-добре от мъжете да измамват, и предадоха св. Злата на своите жени: заръчаха им да си послужат с всякакви средства и с всякакви хитрости, за да я убедят. Те незабавно взеха при себе си мъченицата и какво ли не направиха, какви ли коварства не употребиха, с какви ли магии не си послужиха за да я надвият! Така цели шест месеца се мъчеха да обърнат светата девица към своето зловерие, но усилията им останаха напразни - тя стоеше неизменна във верността си на Господа, утвърдена върху непоклатимата скала на Христовата вяра.
Тогава повикаха родителите и сестрите на мъченицата, и със страшни заплахи им заповядаха да склонят дъщеря си да се потурчи. Ако ли не сторят това, зарекоха се, че нея ще убият, а тях жестоко ще мъчат и ограбят. И така, родителите и сестрите и дойдоха при нея (защото страхът ги принуждаваше да вършат това, което не искаха) и направиха всичко, каквото можеха, за да смекчат нейната по-твърда и от диамант душа. Плачеха и нареждаха:
- Пресладка дъще, смили се над самата себе си и над нас, твоите родители и сестри, защото заради теб всички ни заплашва гибел! Отречи се от Христа поне привидно, за да избавиш и себе си и нас, а Христос е милостив и ще ти прости този грях, сторен по принуда и насилие.
Тук нека всеки от нас размисли колко силна и трудна беше борбата, която дяволът подигна, за да разколебае мъченицата. Но дерзайте, възлюбени! Силата Христова победи и в тази борба, и разруши дяволските козни. Разумната и крепкодушна Злата, чието сърце гореше от любов към Христа, се издигна над плътта и кръвта, над законите и пределите на естеството. Тя се обърна към своите родители и сестри, и изрече следните достойни за удивление премъдри слова:
- Вие, които ме принуждавате да се отрека от Христа - истинския Бог, не сте вече мои родители и мои сестри! Вместо вас Баща ще ми бъде моят Господ Иисус Христос, майка - Пресветата Владичица Богородица, а сестри и братя - всички Светии.
Удивително и непобедимо мъжество! Каква любов към Бога, истинска любов към Бога и мъдър разум, достоен за небесни похвали! Наистина, над светата дева се изпълни словото на св. цар Давид: "Баща ми и майка ми ме оставиха, но Господ ще ме приеме" (Пс.26:10)!
Когато друговерците и най-вече онзи зъл похитител на девицата видяха, че усилията им са напразни, и че не можаха да отвърнат Злата от Христовата вяра нито с хитростите, нито с другите средства, които бяха употребили, оставиха накрая ласките и думите настрана, и започнаха да мъчат светата дева. Най-напред цели три месеца всеки ден я биеха с тояги, после деряха ремъци от кожата и и ги оставяха да висят пред очите и, та дано се уплаши, като ги гледа. Кръвта подобно на река се лееше от девическото тяло на мъченицата и обагряше земята около нея. Накрая пробиха главата и с нажежен ръжен - от едното ухо до другото, така че от носа и устата и излезе дим.
С каква твърдост, с какво упование на Господа Христовата мъченица понасяше тези страшни и нечовешки мъчения! Те биха сломили и най - крепките мъже, но тя с голямо мъжество търпеше всичко, укрепявана от силата на Кръста и от своята сърдечна любов към Христа.
Блаженият Симеон Метафраст казва: "Душа, свързана с връзките на любовта към Бога, смята страданията за нищо, но сред скърбите се наслаждава и сред злостраданията разцъфтява". Света Злата чу, че някъде наблизо се намира отец Тимотей - проигумен на почитаната светогорска обител Ставроникита и неин духовен старец (който ни и разказа за нейното мъченичество - мъж почтен и достоен за доверие) - тя му извести чрез един християнин да моли Бога за нея, та да се удостои богоугодно да завърши пътя на своето мъченичество.
А онези свирепи и жестокосърдечни, или по-добре да кажем - озверени и демоноподобни хора, не се наситиха на всички мъчения, на които подложиха светата дева, но се чудеха как е останала жива и не е умряла. А в злите им сърца се раждаха все нови изчадия на адската злоба. Те не можеха да се примирят с мисълта, че са победени от едно момиче и страшно се разяриха - окачиха Христовата агница на една дива круша, нахвърлиха се върху нея с ножовете си и режеха на късове светото и тяло.
Така прекрасната Злата, изпитана и блеснала като злато, очистено в горнилото на мъченията, предаде светата си душа в ръцете на своя безсмъртен Жених и прие двойния венец на девството и мъченичеството (Св. Злата е пострадала заради Христа в 1795 г., на 13 октомври по стар стил). Сега тя тържествува и се радва в Небесните обители заедно с мъдрите деви и с всички удостоени с награда от Бога. Застанала отдясно на Христа - своя Небесен Жених, тя царува заедно с Него във вечни векове. А многострадалните девически мощи на мъченицата някои от християните тайно взеха и погребаха с почит и благоговение.
По нейните молитви дано и ние бъдем удостоени с Небесното Царство! Амин.
Препечатано от manastir.narod.ru
Няма коментари:
Публикуване на коментар